Unreal Engine 3 = win. Графиката на Mortal Kombat е яка, макар че ми се щеше анимациите да са малко по-плавни в стил Tekken. Все пак, най-важните неща - кръвта, червата, обезобразяването и чупенето на кости... са на топ ниво! 
Ами, звукът върши своята работа, ама някак ми бие на посредственост. Не знам защо. Някак оценката сиво ми се струва като най-точна. 
Mortal Kombat може и да няма разнообразните удари и джъгъли на Tekken 6 или пък баланса на Street Fighter 4, но това хич не значи, че в случая не говорим за една много забавна игра. 
Ако сте фенове на поредицата Mortal Kombat, то би било криминално да не пробвате тази игра. Да, усеща се, че е далеч от качеството на своята високопрофилна конкуренция... но това хич не значи, че не си струва да я разцъкате. И хич не значи, че няма да ви осигури множество часове приятен геймплей! 
Доколко Mortal Kombat е част от гените ми? Хъм, нека се замисля. Когато бях в седми клас, вместо да заучавам уроците си в даскало, можех да изпея във всеки един момент всички брутали и много от фаталите (с килър код обаче!) на Mortal Kombat 3 Ultimate. Някои от тях няма да забравя никога, имам чувството – XXXBAXXXBAX, XCABCZXABCZ и т.н.Игрите след Mortal Kombat 4 (включително) обаче ставаха все по-разочароващи и по-разочароващи за мене. Опитът на Ед Буун и Джон Тобиас да преминат от 2D перспективата в 3D се оказа титаничен провал. Дъното на цялата помия беше Mortal Kombat: Armageddon, която просто си беше тотално недоразумение и дори не можеше да излиже и обувките на Tekken 5.
За щастие, Street Fighter 4 показа нагледно, че 2D-то не е никак мъртво. И Ед Буун (вече разделил се с Джон Тобиас) реши, че е време Mortal Kombat да се върне към двуизмерността.
Прекрасна идея. Деветата част в серията се нарича точно така, както и първата – просто Mortal Kombat. И неслучайно. Очевидно се има предвид, че култовата файтинг серия се възражда, връщайки се към корените си. Нещо, с което съм напълно съгласен. Но нека преди да премина към геймплея да уточня историята.
Мнозина от феновете на вселената Mortal Kombat са наясно, че през близо 20-те години от съществуването й, тя придобива израз на почти сапунена опера (естествено, същото важи в не по-малка степен за култовете Tekken и Street Fighter). Та, в 9-тата част на файтъра, нещата започват така, както завършват в MK: Armageddon. Виждаме Шао Кан и Рейдън да се бият на върха на кула, като из долните етажи виждаме разчленените тела на почти всички известни персонажи. Точно преди Рейдън да понесе финалният удар, той успява да предупреди самият себе си в миналото, че краят на Земята е близо.
Така действието се развива около събитията в първия турнир Mortal Kombat, като обаче разликата е това, че Рейдън знае какъв е залогът.
Иначе, сюжетът на самата игра е адски добре направен откъм препратки към Mortal Kombat 1 и 2, както и аналози с първия (и единствен добре изпълнен) филм по поредицата. От друга страна, сам по себе си, сюжетът е дебилен. Да, наясно съм, че не е замислен като нещо „сериозно”, поне не изцяло... ама някои обрати слагат в малкия си джоб почти всяка сапунена опера!
Но все пак, това е Mortal Kombat! Аз лично бях навъртял около 8 години стаж пред тази серия, преди дори да науча историята (просто не знаех английски достатъчно добре преди това!). Тъй че той не ме ебе особено. Интересува ме единствено кръвта. И червата. И фаталите. Та нека премина направо към геймплея.
Както споменах назад, основната новост е фактът, че вече имаме 2D перспектива. Това ще рече, че нямате никаква възможност за сайдстепове (такива нагоре и надолу по екрана). Вместо това, посоките са най-класическите напред, назад, скок и клякане.
Както бихте се досетили, това автоматично ограничава възможностите за движение, налични в Tekken 6 например. Любопитно е обаче, че за разлика от Street Fighter 4, Mortal Kombat не е „хардкор” игра.
С други думи, нямате множество тайминги за заучаване, за да станете добри... просто нещата опират до класическите „камък, ножица, хартия”. Повечето битки в играта са именно такъв тип мачове, като с шепа удари и магии трябва да победите съперника си.
Което несъмнено е добра новина за „кежюъл” файтинг феновете. С други думи, ако имате повечко хитрост, но не толкова добри рефлекси, то пак имате добри шансове за победа в Mortal Kombat. Яко е също, че не е нужно заучаване на безкрайни juggle-и като в Tekken, например.
Плюс в последния Mortal Kombat е и фактът, че огромна част от ударите се правят така, както всеки от нас ги помни от дете. Копието на Скорипън? 2 пъти назад и ръка. Замразяването на Суб-Зеро? Преден полукръг и ръка. Засилката на Кабал? Назад-напред и крак. И т.н. Общо взето, щом хванете MK 9, също като да карате колело... веднага ще си припомните основите!
Иначе, освен връщането към 2D перспективата, има още 1 сериозна новост в играта – т.нар. „супер бар”. Той е много подобен на този от Street Fighter и много други файтъри. Общо взето, Super bar-ът има 3 нива – първото ви дава възможност да направите подобрена версия на дадена магия, второто ви осигурява възможността да ползвате breaker (прекъсване на вражеско комбо по средата), а пък последното ниво – тъй наречения X-Ray Move.
Въпросното движение взима 30% от кръвта на опонента ви, стига да не бъде блокирано. Имайте предвид, че X-Ray движенията могат да се пуснат и по време на комбо – което както елиминира възможността да бъдат блокирани, така и биват нанесени адски, адски дебели щети!
Освен значителни като демидж, X-Ray движенията са и супер зрелищни. Както може да се досетите по името, можете да видите как чупите костите на вашия опонент като на рентген. Това е изцяло визуална екстра, но пък е определено яка – направо си е възбуждащо да сте на 1 удар и с последни сили да изненадате опонента си с някой X-Ray Move, почупвайки костите му!!!
Иначе, въпросният Super Bar се пълни както докато нанасяте щети, така и основно докато получавате такива. Идеята е винаги да има драматизъм – дори и да ви гънат анално даден рунд, то винаги имате възможността да го спечелите с едно хубаво комбо, завършващо с X-Ray Move. Мога да кажа, че балансът е прилично направен, като дори и опонентът ви да е на 1 шамар, вие постоянно тръпнете дали няма да ви преметне хиенски.
[caption id="attachment_6998" align="aligncenter" width="525" caption="Главният герой в поредицата God of War Кратос се вписва феноменално в последния Mortal Kombat"]
[/caption]
Все пак, както казах по-назад, имайте предвид, че Mortal Kombat е кежюъл файтър – за добро или за лошо. От една страна, цъкалката е адски забавна и навлизането в нея е доста бързо. От друга, нито имате академичното задълбаване в таймингите на Street Fighter, нито пък имате внушителните juggle-и и колосалният брой движения за заучаване в Tekken.
Така често докато цъкате ще се почувствате така, сякаш повечето герои са доста еднакви. Което е истина. Също така, небалансираните персонажи се помирисват отдалеч... а те не са малко. Но както споменах вече, правенето на кежюъл тип игри винаги носи тези потенциални минуси.
А и в крайна сметка, най-важното е... че тази игра е забавна. Някак не ме обладава nerd rage-ът, който е наличен, когато някой ме бие в Tekken. Напротив. Нещата са някак далеч по-приятелски и необременяващи психичеки в Mortal Kombat. Кой ли пък знае, може би купищата кръв и бруталните фатали ме успокояват?
Всъщност, като заговорих за кръв, нека спомена, че Mortal Kombat за пореден път изглежда прекрасно в този аспект. Под прекрасно имам предвид, че играта е шибано яко кървава! По време на битка, части от дрехите на персонажите ви се късат, а пък лицата им биват обезформяни от аркади, синини, че дори и на моменти цели парчета липсваща кожа!
Естествено, когато спечелите даден мач имате възможност да направите класическите фатали, като всеки персонаж има по 2 такива. За разлика от последните говняни MK-та – Deception и Armageddon – в които имаше някаква тъпанарска система, при която фаталите на всички персонажи са еднакви... в MK 9 няма подобно нещо. Всеки герой има свои уникални движения, с които да разпарчетоса противника. Точно както на старите и добри части от Mortal Kombat!!!
Но докато се потопих в обяснения за бойната система на играта, то забравих да поясня какви са режимите.
Всъщност, в сингъл, те са 3 на брой. Първият и най-традиционен е стандартния tower, в който трябва да победите X на брой противници, последният от които традиционно Шао Кан.
Вторият режим е Story Mode. В него се развива подобният на сапунена опера сюжет, за който ви споменах в самото начало. Разбира се, основен акцент в него са битките, като повечето от тях са тематични и пряко свързани със събития от Mortal Kombat 1 (играта и филма) и Mortal Kombat 2. Което е яко.
Третият и определено най-интересен режим е Challenge Tower. В него имате куп отделни мини игри – класически битки, предизвикателства тип test your might (чупене на тухли, бетонни блокове и т.н. с напомпване на копчетата), разнообразяване на мачовете с различни предизвикателства като например побеждаване на враг без магии, побеждаване на 2-ма врагове едновременно и т.н.
Общо взето, Challenge Tower предлага значителен на брой предизвикателства, както и показва името му. Те са добре изпълнени и може да се каже, че това е най-голямата зарибявка от сингъла.
Естествено, най-вероятно повечето файтинг фенове ще се насочат веднага към мултито, в което няма нищо изненадващо. За съжаление, в настоящия ранен етап от разработката на играта, този режим не е особено добре направен. Има сериозни бъгове при намирането на мачове, а освен това и има досадни моменти като лаг например. Все пак, не мисля, че ще е нужно доста време, докато това бъде изчистено.
Иначе, мултито е много приятно, като в повечето случаи играете на котка и мишка с опонента си. Както споменах назад, докато цъках Mortal Kombat не изпадах в никакъв nerd rage… което несъмнено показва балансът при изпълнението на играта. Е, не съм много сигурен дали ще играете последното MK с множество месеци, но пък в краткосрочен план, играта с хора изглежда добре.
Преди заключението си, нека отделя традиционните няколко реда за графиката и звука. Визуално, играта изглежда супер... защото използва Unreal Engine 3! Този любим мой двигател за пореден път е в основата на хитова игра, като предлага красиви кървави гледки.
Звукът... ами де да знам. Може би бих му дал сиво, тъй като не се отличава с нищо. Има ги там типичните звукови ефекти, приръмжавания и викове на героите, ама някак ми среднеят нещата. Кой знае, може би потапяйки се в интересния геймплей, спуканите черепи и извадените черва, някак ми се губи звукът? Възможно е.
Общо взето, за да приключа темата с геймплея, то мога да кажа, че Mortal Kombat е прекрасно съживяване на една умряла, погребана и опикана серия. Връщането към 2D корените е една феноменално добра идея и само мога да се радвам, че една от първите игри, до които се докоснах в човешкия си живот се връща към старата си слава (бях на 7 години, когато играх първите Mortal Kombat 1 още в началото на 90-те!).
Още по темата
10167395