Струва ли си новата игра на Blizzard? Бих казал - определено да. Като за мултиплейър шутър изпълнението е страхотно. Да, някои прекалено празноглави хора развалят впечатленията. Но това е изцяло в рамките на нормалното при мулти игра, нали? Графиката на Overwatch е добра, а освен това заглавието не изисква много откъм хардуер. Е, стига да ви се нрави анимационния визуален стил, де. Никакви критики и тук. При игра, в която се случва толкова много постоянно има голям риск ефектите да са дразнещи. Не и в Overwatch. Репликите на почти всички герои също са достатъчно яки. Nerf this! Онова, което е зависело от Blizzard е осигурено. Голямо разнообразие при героите и страхотна архитектура на картите. Плюс потенциал да играете отново и отново, без Overwatch да ви омръзне. Да, в някои случаи вашите съотборници ще ви изнервят. Много. Много много. Ама какво да се прави. Може да се подискутира дали Overwatch си струва цената от 80-90 кинта, за колкото може да се намери из нета. А официалната е 60 евро или 120 лева за PC и 140 за конзоли - с други думи "пълна" такава. Сингъл липсва, съдържанието не е хипер много. При положение обаче, че поне на мен за 30-40 часа Overwatch не ми е омръзнал... то мога да кажа, че инвестицията поне за мен е оправдана. Не знам от колко време не ми се е случвало една игра да събужда толкова противоречиви емоции у мен, както Overwatch. Силно да любя и мразя... в рамките на 5, 10, 15 минути. В единия момент да съм доволен от безупречно изигран от мен и отбора ми мач, а в следващия – да псувам като каруцар моите хора, задавайки реторични въпроси връз монитора тип „Не виждате ли шибаната Фара, която хвърчи отгоре и ни прави на пастет... не схващате ли, че нямаме танк, а Бастион се е скатал в ъгъла и ни разцепва, как да свърша всичко сам?“. Overwatch определено създава противоречиви емоции...

...но те не произлизат от самата игра. А от хората. Онея седем и половина милиарда твари, дето и да бъдем изтребени от някой връхлитащ от космоса метеорит едва ли ще е голяма загуба. Или поне така размишлявах при поредния надпис Defeat, в който се чудех как е възможно някой да е играл 20+ часа Overwatch и да не е схванал най-базовите концепции.

Изключвайки хората обаче – малко в стил изказването „обичам страната, мразя държавата“ – играта е страхотна. Blizzard за пореден път успяват да създадат продукт на най-високо ниво и отново не разочароват. Не че Overwatch няма своите проблеми. Както винаги. Но истината е, че откъм разнообразие на героите, откъм изпълнение на картите – две от най-важните неща за един шутър – ситуацията е идеална.

Нека обаче започнем от началото с историята. Каква е тя?

Ако съдим по самия Overwatch – никаква! Самата игра изглежда като някой безплатен шутър, който сме си свалили от нета. Кът сцени липсват, обяснения за героите – също. Имаме голия минимум менюта тип тренировка, стартиране на Quick Match, разглеждане на статистики или персонализация на героите. И това е всичко!

Не, че Overwatch няма сюжет. Но него научаваме... чрез интернет. Извън самата игра! В официалния сайт на шутъра и различните Wiki-та имаме обяснения за произходите на героите, откъде идват и за какво се борят. Заедно с това периодично се появяват кинематични видеота, посветени на един или няколко персонажа в YouTube. Което все пак ни разкрива какво горе-долу се случва в света на Overwatch. Но на мен лично този подход не ми харесва. Хубаво, 21 век е, прекарваме адски много време в интернет, неделима част от животите ни е. И все пак – една игра трябва да е цяла и всичко под една или друга форма трябва да е налично след стартиране на началния екран. Не от едно Wiki да чета историята, а от YouTube да гледам клипчета за сюжета...

Както и да е. Действието в Overwatch се развива в едно бъдеще, в което машините са направили най-логичното нещо след развитието на изкуствения им интелект – разбунтували са се срещу хората. Разразява се глобален конфликт, който бива разрешен от организация, включваща най-изявените войници на милата ни планета Земя. Да, сетихте се – Overwatch.

След разрешаването на конфликта обаче организацията започва да губи позициите си. Различни обвинения за корупция се появяват по нейна посока... а в момента, в който главният щаб бива взривен Overwatch чисто и просто се разпада. А когато това се случва – във виртуалния свят започват да вилнеят престъпност и тероризъм.

Именно в тази ситуация биваме поставени ние, пускайки си Overwatch. Един свят, който „има нужда от герои“. Които са точно 21 броя към момента - някои „от добрите“, други – престъпници и терористи, а трети чисто и просто извратени типове, кефещи се на хаоса.

Като цяло историята я има... колкото светът на Overwatch да има някакъв контекст. Но при положение, че персонажите варират от каубой и самураи през роботи към джудже-инженер до постапокалиптично човекопрасе, то бихте се досетили, че сюжетът няма как да ни обясни всичко това. А и едва ли ще се опита. Имаме мулти шутър – най-важна е пуцнята, нали?

Определено. Но преди да мина към нея ще отделя малко време за персонажите. Които откъм визуален стил бих нарекъл... изключително банални. От всички 21 бройки почти няма някой, който да не е супер клише. Големият здрав немец. Лесбо рускинята щангистка. Братята самураи японци. Корейката във високотехнологичен робот. Фаталната жена от Франция. Жизнерадостната ирландка. Каубоят, войникът и зловещият наемник – всички от САЩ. Странните австралийски персонажи, буквално извадени от вселената на Лудия Макс... не съм сигурен дали има герой в Overwatch, който да не е хипер клиширан. Поне аз нямам и грам идея защо Blizzard са подходили точно по този начин. Дали са се опитали да играят на сигурно... дали не са имали идеи за нещо повече? Не знам, но ситуацията можеше да бъде далеч по-разчупена.

[caption id="attachment_63469" align="aligncenter" width="525"] Златото е важно[/caption]

И тъй като изписах прекалено много за историята на игра, в която такава в своята есенция липсва... нека карам към онова, което е налично. Геймплеят. Какво имаме тук?

Overwatch е отборен мулти шутър, в който има един фиксиран брой играчи в игра – общо дванайсет или по шест в отбор. Различни опции към момента липсват. Заедно с това няма и как да се играе нещо от типа на класически deathmatch всеки за себе си – всичко е отборно. Пък и като гледам героите – имам сериозни съмнения, ще има някога подобен. Просто не са планирани за подобни режими... едва ли ще има някога и deathmatch, и team deatchmatch. Но тогава какво е налично сега?

Overwatch притежава всичко на всичко четири режима засега – всички варианти на Domination.

При първия – Control - двата отбора се борят за контрола над точка от картата. Който успее да я задържи най-дълго печели. Вторият – Assault - е същият като първия с разликата, че единият отбор се защитава и се опитва да попречи на своите опоненти да превземат дадена точка. При третия – Escort – имаме някакъв вид возило, което трябва да избутаме от единия край на картата до другия. За целта трябва да има поне един герой до него, за да се движи. И тук имаме защитаващ се и атакуващ отбор. Четвъртият – Hybrid – очевидно е хибриден. При него атакуващият отбор първо трябва да превземе точка от картата, а след това от нея да добута количката до края.

[caption id="attachment_63444" align="aligncenter" width="525"] Ice ice baby[/caption]

Това е ситуацията в Overwatch в момента. Звучи ли ви прекалено зле? Четири мижави режима и то прекалено еднакви на теория? И аз по време на бетата по-рано през месеца бях готов да кажа, че Blizzard са се опитали да минат по тънката лайсна. Но колкото повече цъках, толкова повече се уверявах, че онова, което са сътворили е смислено. А именно – малко режими, но доизпипани до възможно най-голяма степен.

В момента например няма нито един режим в Overwatch, който да не ми харесва. Който да цъкам с нежелание и да си казвам – „Даеба, не и това“. Картите и режимите се редуват на случаен принцип. Ту си в атака, ту в защита. Понякога е Escort, понякога Assault, и тъй нататък. И в последните часове не напускам игра, защото виждам, че ми предстои неприятен режим. Например в началото бутането на колички го ненавиждах. Защото и аз, и останалите не знаехме какво правим. И срещите ставаха... някакви абсурдни. Или крайно провлачени, или прекалено бързи победи/загуби – докато се усетиш какво се случва и са свършили. С течение на времето се научих да оценявам Escort и Hybrid – картите за тях сякаш са най-добре направени и се получават динамични, напрегнати срещи с интрига до последните секунди.

И всъщност това е едно от най-важните неща, за които е редно да отделя време още в началото. Картите. Те са 12 на брой, което за днешните стандарти е... прилично число – нито високо, нито ниско. Уловката тук обаче е, че почти всички нива в Overwatch са с прекрасна архитектура. Реално не мога да се сетя за почти никое, което да е хипер линейно, досадно, в което да няма множество сгради в втори етажи, алтернативни коридори, точки за снайпене и какво ли не друго.

Якото на нивата е, че като ги изиграете 2-3-4 пъти горе-долу имате представа кое как изглежда. Навлиза се бързо в тях и можете да се оправите, вървейки само по главния път, че да стигнете мелето. Но колкото повече ги овладявате, толкова повече започвате да се наслаждавате на малките леко скрити коридорчета, които могат да ви изведат точно в гърба на опонентите ви. Или множеството рампи, върху които можете да се изкачите с подходящ персонаж и да изненадате противниците.

Нивата в Overwatch не са направени колкото да ги има. Колкото да се запълни бройката. „Хоп, дузина, идеална работа, по три карти на режим – супер, играта е готова за пазарен дебют“. Почти всяко от тях е направено така, че да подкрепя стила на множество герои. Малки ниши, където да се скрие Бастион... куп заобиколни пътища за ganker-и като Трейсър и Рийпър, високи точки за Уидоумейкър и Ханзо... и тъй нататък, и тъй нататък. Рядко се вижда нещо, което да е досадно, излишно, безсмислено в архитектурата. Всяка сграда, препятствие има своя смисъл.

Може и да ви звучи малко прекалено хвалебствено всичко това, но от адски дълго време не съм виждал шутър с толкова качествени нива. Които да са разработени така, че да са част от цялостната концепция на продукт. Да пасват на героите и уменията им, на нуждите на даден режим, не просто да се запълни бройката.

А добрата архитектура на нивата в Overwatch се комбинира идеално с... героите. Които в момента са 21 на брой и всеки предлага почти уникален стил на игра. Не, не обичам да използвам тази дума току-тъй, понеже от известно време бива обезценявана -  всяко нещо с ниво малко над посредственото се окачествява по този начин. Като уникално. А не наистина специалните неща. Но в Overwatch героите предлагат определено различен стил на игра.

[caption id="attachment_63460" align="aligncenter" width="525"] Порталът на Симетра е изключително полезен - особено в нивата, в които трябва да се защитаваме и бързо да стигнем до дадена точка от базата си[/caption]

Може би тук е време да се направи една вметка. Преди да почна да говоря за героите. Защо ли? Е, прекалено често се хвърлят сравнения, че Overwatch е просто един скъп и нов Team Fortress 2. И всъщност тези думи не са особено далеч от истината. Героите – и всъщност целия Overwatch, включително и на визуално ниво – са вдъхновени от Team Fortress 2. Едва ли разработчиците на играта ще го отрекат. И точно както в хита на Valve и тук всеки персонаж има доста различен стил. Нямаме примерно двама снайперисти, които да се отличават по едно умение например. Или няколко танка, които са почти еднакви и се играят по идентичен начин. Не. Всеки герой дава нещо специално... но положителните му страни си имат и задължителните отрицателни.

Дали обаче Overwatch е клонинг на Team Fortress 2? Въпрос на лично мнение, реално, ако трябва да се изкажа съвсем политически коректно. Но честно казано ако игрите се сдобиват с подобни клонинги – нека да са повече. Team Fortress 2 има 9 уникални героя, всеки със своите специфики. В Overwatch са 21. Ако и отрочето на Blizzard имаше десетина героя критиките щяха да са съвсем оправдани. Но при по-голямото количество очевидно е бил направен опит - и то успешен - да се подобри една формула. Реално ако задълбаем в думите - клонингът е просто копи и пейст, нещо, което не развива дадена концепция. Докато Overwatch по-скоро може да се приеме... за еволюция, понеже предлага нещо повече.

Но стига дървена философия. Нека се върна към героите.

[caption id="attachment_63459" align="aligncenter" width="525"] Джуджето е инженер, строящ статични картечници - кой би предположил?[/caption]

Условно в Overwatch имаме четири роли – офанзивна, дефанзивна, танк и поддържаща. Първите персонажи са най-подходящи очевидно за атака, вторите – за подсигуряване на определен периметър от картата, а последните два типа... общо взето са задължителни винаги. Едните поемат голямо количество щети, а другите лекуват или осигуряват яки неща като портала за телепортация на Симетра. Общо взето без танк и съпорт се обречени в общия случай.

Естествено атакуващата и защитаващата се роля не са „твърди“ . Немалко офанзивни герои са повече от ефективни и в дефанзивен план. Като обратното също е вярно. Да, изключения има – например джуджето Торбьорн, което строи статични картечници. Ползването му в атака... е доста трудно и в общия случай крайно неефективно. Макар че при бутането на количка можете да качите една връз нея... а ако отпред мине някой Райнхрад с огромния си енергиен щит става доста интересно. Като цяло вярната отборна конфигурация отваря много врати.

Нека обаче поговоря за самите герои. Първото най-интересно нещо е, че за разлика от адски много модерни шутъри или пък мулти игри като цяло нямаме никакво поле за персонализация. Освен визуално чрез смяна на скиновете. Героите имат X на брой умения и това е. Няма вдигане на нива при персонажите под никаква форма. Липсва опция да изберем дали някой герой да пуца с тази или онази пушка. Избираме си някой и точка. Който е еквивалентен на онова, с което разполагат и опонентите ни.

[caption id="attachment_63461" align="aligncenter" width="525"] Много псувни отнесох за този мач, ама щом никой не успя да ме изкара от тоя ъгъл 6-7 минути, значи противниците са си били виновни![/caption]

Което е яко. Никога нямате съмнения, че някой е фармил повече от вас нещо си. Че има оръжие с повече щети. Или нещо друго. Всичко е абсолютно равно – умението е онова, което предопределя изхода от даден сблъсък!

А като стана дума за скилове... тук е интересното. Уменията на героите ви са адски различни. При всички те се активират с Shift, Q и E - тоест не са хипер много. Има една константа – Q е ултимативното. Но оттам нататък... има вариации бол.

Да кажем с Shift например. При немалко герои това дава някаква степен на мобилност. Райнхард се засилва напред и може да смаже опонент в стена, D.Va може да хвръкне в дадена посока, включително и нагоре. Soldier 76 е съвсем традиционен войник от шутърите – с Shift търчи напред. Фара се изстрелва във въздуха с натискането на копчето, Уидоумейкър се хваща с кука за някоя рампа, където може да се скрие и започне да пуца със снайпера си.

Дотук добре? Да, обаче Мей например се превръща в ледено блокче и застива на място с Shift. Същото важи и за Бастион, който става на омразната за мнозина статична картечница. А някои герои като Junkrat, Roadhog и други нямат каквато и да е мобилност с Shift. Единият от споменатите герои залага мина, а другият хвърля кука, с която да придърпа противник към себе си (стига да го уцели).

[caption id="attachment_63458" align="aligncenter" width="525"] Я съм мала каубой из Босне[/caption]

Но и това не е всичко – само при темата за движението. Герои като Ханзо, Генджи, Лусио имат различни умения с шифт, което на теория означава ниска мобилност. Но не би. Ханзо и Генджи могат да се катерят по стени със задържане на Space, а пък Лусио може да тича по тях напред. Което предлага още варианти, подсилващи разнообразието.

Но нали споменах, че героите в Overwatch се различават достатъчно?

По дяволите, отне ми известно време дори да науча, че един от любимците ми – Junkrat, хвърлящ куп експлозиви наоколо, имат своеобразен rocket jump, който не му взима кръв – когато заложиш мина на земята и я взривиш, когато си над нея и се изтрелваш в дадена посока. Което като се замисля... си е форма на мобилност! Която можете да използвате, за да се качите някъде високо из картата или да избягате от напрегната ситуация!

Разнообразие има. И не си мислете, че просто ще си пуснете някой нов герой и ще сте ефективни с него. Нужни са ви 3, 4, 5, 6 игри, докато посвикнете. И след това започвате „да го можете“. Ако се почне от основните неща – кога да ползвате дадено умение, включително и най-важните ултимативки и се стигне до специфични ситуации – например как да процедирате при среща с този или онзи противников герой.

[caption id="attachment_63463" align="aligncenter" width="525"] Скрийншот точно секунда преди Фара да ме направи на пастет с ултимативното си умение[/caption]

Като тегля чертата – наистина не се сещам за два героя в Overwatch, с които се играе по идентичен начин. При които само да се различава едно умение например. Ето, Уидоумейкър и Ханзо са снайпери. Само че фаталната французойка може да стреля от единия край до другия с огромна точност, докато стрелите на японския самурай са параболични и трябва да бъдат внимателно преценени от голяма дистанция. Да, обаче те не оставят диря, за разлика от куршумите на Уидоумейкър. А и Ханзо е повече отборно ориентиран – например със стрелата си, разкриваща противниците в определен радиус, която може да се пуска през десетина секунди. Която очевидно е от огромна полза. Наистина ултимативното умение на Уидоумейкър е подобно и разкрива враговете на цялата карта... но то се зарежда сравнително бавно (особено ако даден играч не се справя добре откъм убийства).

Но нека дам и малко по-конкретен пример – с петте танка. Като чуе човек за тази роля и си представя в една или друга форма теле, което стои пред останалите и лапа демидж? Да - Рейнхард е точно такъв. Героят може да пуска енергиен щит, с който може да предпази всички зад себе си, докато бутате количка или пазите някоя точка от картата. Класически танк. Но пък от друга страна D.Va пък е повече ganker – ролята й е не да помага на отбора, стоейки на предния ред и поемайки щети, а да атакува агресивно „чупливите“ цели на противника из задните им редове. За което й помага внушителната мобилност и високи щети от близка дистанция. Трети танк – Roadhog – отново е специализиран в нанасянето на щети със своята кука, която може да придърпа противник, за да бъде довършен дори и с един удар от помпата му, смазваща всичко от упор. Но пък назобената рускиня Заря хем може да пуска щитове на себе си и съотборниците си, хем и да нанася як демидж със своето тежко оръжие, което я поставя като балансиран танк. Същото може да се каже и за говорещата горила Уинстън. Той може да пуска енергийно поле, под което да се скрие почти целия отбор и да избегне немалко количество щети, включително и от ултимативни умения като това на Фара, при което пуска куп ракети с големи щети от небето. Заедно с това Уинстън има добра мобилност благодарение на скоците му напред и самонасочващо се оръжие от близка дистанция, което може да удря няколко души заедно.

Петте танка се усещат адски различно. Да, целта им е под една или друга форма да поемат много щети, вместо по-чупливите герои. Но това се постига по различни начини. Които очевидно са по-подходящи в едни нива/отборни конфигурации, но в други – не. Например Рейнхард не е супер ефективен при карти с налични множество коридорчета, от които може да му се мине в гръб. Но при нива, при които опонентите идват по-предсказуемо този танк може да донесе победата, игран добре.

[caption id="attachment_63449" align="aligncenter" width="525"] Заря се превърна в любимия ми танк... особено заради офанзивния си потенциал[/caption]

Но не само при танковете положението е подобно. Разнообразие има и при Defense – вероятно по-голямо дори. Омразният Бастион е робот, който може да се превърне в статична картечница, нанасяща внушителни щети. Наистина! Унищожаващи всеки герой, който изскача неподготвен пред него за няма и секунда. Танковете... могат да издържат до две. От друга страна снайперите Ханзо и Уидоймейкър могат да се качат почти навсякъде из нивото, но държат на малко бой и загиват бързо, ако бъдат изненадани или ефективно контрирани. Играта им е да са сравнително далеч от патакламата и да пуцат чупливи герои. Мей пък може да е един от персонажите, които ползвана правилно да ви вдигне кръвното. Тя има заледяваща пушка, която ви забива на място, без да можете да се движите! Благодарение на нея тя може да се справи общо взето с всеки в ситуация 1:1 от близка дистанция... а освен това може да се превърне в парче лед, което я прави безсмъртна за няколко секунди, докато й се регенерира кръвта. Но дефанзивен герой е и Торбьорн, чиято статична картечница трябва да бъде поставена на най-подходящото място из картата – без нея джуджето не става почти за нищо. Също в защитните влиза и Junkrat, който има гранатомет и може да залага мини и капани из бойното поле и има по-директен стил на игра.

Да, разнообразието е голямо. И най-приятното е, че когато си пуснете нов герой... сякаш започвате отначало да цъкате Overwatch. Ето, на мен Support ролята ми е най-слаба – реших да пробвам Лусио. Влюбих се. Макар и за 30 часа да не бях играл с него и един път. Хем лекува добре, хем има и някакъв офанзивен потенциал. Определено можете да направите разликата. Пак дълго време не играх и с Трейсър – дразни ме, макар и да е талисманът на Overwatch. Но мисля да поцъкам малко с нея. Ако аз дразня противниците ми с нея толкова, колкото те мен... това ще е много, много, много добре!

Това е нещо яко – да си играл с 15, 16 героя – с колкото бих казал, че имам прилична степен на адекватност в Overwatch. И когато цъкаш с останалите няколко да видиш, че техният геймплей не е някаква комбинация от тези, с които вече си запознат. Ами добавят нещо различно, ново към цялото меле. Което може да ти е полезно в тази или онази ситуация.

Което ме довежа до най-важното нещо в Overwatch. Гъвкавостта. Шибаната, шибаната, шибана, шибана гъвкавост. Можех и да напиша последното изречение малко по-качествено, но истината е, че всеки път ми се вдига кръвното, като се сетя за тази дума. Гъвкавост. И как тя е почти тотално непозната на огромно количество хора в Overwatch. Как и след десетки часове, прекарани пред заглавието мнозина не са научили, че трябва да си сменят героите в зависимост от ситуацията, която се променя постоянно.

Защо ли? Причините са две. Първо – самите нива. Споменах вече за архитектурата им, нали? И това, че е доста добра? Е, при някои карти, например Watchpoint Gibraltar първо се почва с открита част, втората третина е закрит завод с много коридори, а накрая се приключва с още една отворена секция. Доколкото не е задължително да смените отборната конфигурация, то нерядко в един или друг момент се усеща закучване. Особено ако сте в офанзивния отбор – нерядко количката (тъй като говорим за Escort) се добутва бързо до първия или втория чекпойнт, но след това няма мърдане. Обикновено защото дадена конфигурация герои вече не е вървежна. И трябва промяна.

В Hybrid режима това пък се усеща още по-явно. При него се стартира с превземане на точка от картата – комбинация от танкове и герои с добри щети, които да изчистят защитниците е най-подходяща. Но когато се започне с бутането на количката нерядко се оказва, че те не са достатъчно подходящи за задачата.

[caption id="attachment_63454" align="aligncenter" width="525"] Heroes never die... ултимативното умение на Мърси въздига от гроба приятелските герои в определен радиус[/caption]

Е, именно в тези моменти адски много хора не се адаптират. Нямам идея защо с телешка упоритост мнозина продължават да играят с едни и същи герои... но мен ме изнервя. Дори и да се опитваш да научиш нов персонаж... когато те премазват не постигаш нищо. От една страна. От друга – ти не се „научаваш“ да играеш Overwatch, когато не се адаптираш към ситуацията. Напротив, просто си губиш времето. Окей, ако пуснеш полезен съпорт като Лусио единствено помагаш на отбора. Не се сещам за случай, в който този герой може да се окачестви като "грешно избран". Или пък Мърси - тя също винаги е в помощ. Но ако не си съпорт и избираш нещо за останалите четири слота... има поле за грешка. И ако видиш, че нещата отиват в кенефа... трябва някой да промени нещо.

Определено думата „гъвкавост“ е от изключителна важност за играта. Целият Overwatch е проектиран така, че героите да се сменят героите в движение. То и Blizzard си го каза в прав текст! Когато хората реваха за нърф на Бастион в бетата. „Сменяйте героите“ - това беше отговорът. Ама кой да слуша!

И второто нещо е... в Overwatch има голям елемент на камък-ножица-хартия при героите. Което допълнително изисква смяната им. Доста персонажи са адски силни срещу едни опоненти, но слаби срещу други. А ако комбинацията е доста лоша... става опасно.

Примери? Фара, която хвърчи в небето със своята ракетна раница и спами ракети. Ако противниковият отбор включва много персонажи за близка и седна дистанция като Junkrat, Roadhog, Рейхард, Лусио, Reaper и много доста други – то е обречен. Просто с помпи и гранатомети няма как да свалиш гадта от небето! Трябва Уидоумейкър с нейния снайпер, Soldier 76 с картечницата му, Бастион... който прави всичко на мармалад и тъй нататък. Но остави ли се Фара сама... може да донесе почти индивидуално победата!

[caption id="attachment_63447" align="aligncenter" width="525"] Фара Фара избива[/caption]

Други сценарии пък включват някой добър с Уидоумейкър. Бидейки секси френски снайпер кажи-речи всеки на първо ниво, дебютирайки в Overwatch се пуска точно с нея. Само че по мое мнение Уидоймейкър е един от най-трудните герои – говоря да си ефективен с нея и да не тежиш на отбора си... играна грешно означава, че даден тим е -1 човек – някой се кашира в ъгъл на картата и не прави нищо. Но ползвана правилно тя може да сваля адски бързо поддържащите герои и вражеските офанзивни/дефанзивни. Които в Overwatch имат сравнително малко кръв, но високи щети. Срещах няколко пъти наистина добри хора с Уидоймейкър... по дяволите, тея пичове могат почти сами да спечелят цял мач! Когато уцелват с почти всеки куршум става опасно... специално ако никой не пробва да ги контрира! А един Reaper да кажем може да се телепортира тамън зад Уидоумейкър и с помпите си да я премаже за минимум време...

Камък-ножица-хартия в Overwatch – колкото щеш. Статията ще стане безкрайна и ще заприлича на гайд, ако тръгна да говоря за всички комбинации. Но явно ще мине много време, докато достатъчно хора осъзнаят, че героите трябва да се сменят. И ще си цъкат онези, с които са си наумили. Дори и да виждат, че даден мач върви отвратително зле. А още по-лошо е, че някои хора имат... основен герой в Overwatch. Което е тотално грешно.

Цялата идея на Overwatch е да можете да играете с много герои. Наистина много. Нещо от рода на 10, 15 – поне. Защото няма „перфектна“ отборна комбинация. Зависи какво са избрали вашите опоненти. Каква е картата. Режимът. И тъй нататък.

[caption id="attachment_63466" align="aligncenter" width="525"] Щитът на Райнхард поема адски много щети и предпазва съотборниците му зад него (и също така сменя перспективата от първо в трето лице, докато е активен)[/caption]

Така нерядко се оказва – поне както аз виждам нещата – че много хора са специализирани само в офанзивни или дефанзивни персонажи. Играли са 20 часа, което не е малко време, но с четири-пет героя. И така те си влизат в мач, виждат, че няма танк или support, но не правят нищо. Избират си любимия герой, дори да се дублира в отбора (нерядко рецепта за провал) и почват да играят. Смяна? Не!

Доколкото аз винаги се опитвам да запълня дупките... то понякога са прекалено много! Няма как да си хем танк, хем support, хем и да контрираш шибаната Фара, която сере ракети от небето, но никой не я ебава, нищо, че ни смила от бой. Всъщност не знам защо я споменавам всеки път нея като пример – може би защото тя е доста лесна за управление, но наклонява везните изключително много, ако бъде оставена да си прави каквото си иска. Може би най-много завързани мачове, които съм губил заради един герой, оставен да си прави каквото си иска са били с участие на Фара. Повече дори от Бастион. Сигурно и заради това я ненавиждам толкова и нерядко ми е мисия да я сваля от небето, когато я видя в мач...

Бих дал един съвет тук – даеба, това ревю стана нещо от рода на гайд май – научете много герои! Поне на мен това ми пести много нерви! Логиката? Като видя, че играта върви към лайнарника и ми къса нервите правя нужните промени. Които са ми по силите. Когато мога да цъкам на някакво ниво 14- 15 героя от 21 – тогава имам приличен избор. В бетата, когато знаех 4-5 персонажа се въртях в кръг. И при загуба усещах, че заменям безсилието... с още безсилие. Което е неприятно чувство. Сега поне мога да съм чист пред своята съвест, че съм пробвал да променя нещо.

Но знаете ли в, Overwatch има един як елемент. И той е, че при формат 5 срещу 5 можете да промените доста само вие. Ако вашият отбор настоява да играе по един и същи начин, което по моя опит става сигурно в 7 от 10 игри... вие правите онова, което е нужно. Ако няма танк – взимате танк. Ако няма support – хващате един от четиримцата такива. Ако някоя Фара ви чука прекалено лошо – опитвате се да контрирате нея. В случай, че противниковият Бастион е адски добър – поставяте си като задача да го унищожите, дори и да умрете в процеса. Виждате, че някоя Уидоумейкърка е прекалено ефективна - обмисляте план да я извадите от кашето й. Когато си поставите подобна своеобразна мини мисия в сигурно половината от случаите виждате как вашият шибан индивидуален опит за решение помага. В някаква степен. Не е задължително да спечелите. Но виждате, че се случва някакъв прогрес. Че една потенциална позорна загуба се превръща в завързан мач. А и реално при формат 5 на 5 ако убиете 2-3 души сами... и то няколко пъти... това променя изхода на среща коренно!

Именно и това е по-якото от един Heroes of the Storm, отново игра на Blizzard. Там ако ви нагъзят злобно и видите, че отборът ви е слаб нямате избор. Чакате money shot-а и се приключва порно сцената. Докато в Overwatch… има някаква надежда.

Не, че някои игри не приключват моментално. Понякога сте обречени. Понякога отборът ви е чисто и просто трагичен. Което ми напомня на една изключително важна тема, за която не съм писал почти нищо. Overwatch е шутър. Не е MOBA, не е тактическа игра или нещо такова. Говорим за пуцалка във всички канони на жанра. Може би се чудите обаче защо ви казвам, че две и две е равно на четири?

В шутърите умението е от ключово значение. Дали ще уцелите противник достатъчно пъти, преди той да ви уцели вас. В Overwatch дори и на теория да имате по-добра конфигурация герои... ако не можете да се възползвате от тях – просто губите. Дори и да минете с Reaper в гръб на Мърси – ами, ако човекът, управляващ този чуплив поддържащ герой с ниски щети е по-точен от вас и избегне вашите атаки, то ще ви убие!

Редно е да отбележа и нещо друго. Overwatch не е twitch шутър – определение, в което с пълна сила и на 100% влиза Call of Duty. За какво става дума? Това е игра, в която оръжията имат малък откат, убиват с няколко куршума и от другия край на картата. При което общо взето от ключово значение е кой първи ще натисне и задържи спусъка при среща с противник. Overwatch е много повече в духа на „старата школа“. Престрелките не приключват за броени секунди в общия случай, ако двама души се движат, подскачат и се опитват да избегнат атаките. Със стрелба на сляпо няма да стигнете далеч. Да, потенциално всеки герой може да убие противник за секунди. Стига да уцели с всички куршуми, което не е лесно.

Доста дуели с противници ме връщат в миналото. Скачане, движение, тактически отстъпления. А, да, също така има и аптечки из нивата, които трябва да знаете къде се намират. О, не, няма автоматично регенерираща се кръв в Overwatch. Някои герои имат щитове, които се възстановяват сами. Но далеч не всички. А точките кръв се пълнят само с лечител или аптечки – не и сами тип Call of Duty.

Раздувам специално за акцента на умението поради една причина – ако някои хора са чисто и просто лоши FPS играчи – това води до загуба. Ясно е, че уменията на всички от нас варират значително. Но Overwatch няма никакво намерение да те държи за ръката – ако не можеш да се прицелваш добре и движиш ефективно с офанзивните и повечето дефанзивни герои... те очакват много смърти.

[caption id="attachment_63452" align="aligncenter" width="525"] Зенята е определено от по-странните и трудни за управление герои, но може да носи солидни дивиденти[/caption]

Тук обаче е редно да се направи едно уточнение - не всички герои изискват особено точен мерник! Junkrat залага повече на това да изпълни някоя зона или стая с гранати - дори и с посредствени умения във FPS игра можете да се справите с това. Уинстън и Симетра имат оръжия, които сами насочват лъча си към противник. Фара пуца с базука, чиито снаряди не са никак малки и имат AoE ефект. Основната атака на Райнхард е от меле дистанция и обхваща голям радиус - тоест умение не е нужно. Лечителката Мърси рядко, да не кажа никога ползва оръжието си за атака. И тъй нататък.

Какво искам да кажа ли? Ако човек усети, че не му върви добре с героите, изискващи повече умение, то може да се пусне с някои от останалите. И да, шибаната Уидоумейкър е адски труден персонаж, пак казвам. Това, че някой се е забил на гъза на картата и е направил няколко фрага при нула смърти, докато играта е била загубена позорно не го прави ефективен съотборник. Напротив. Прави го -1, както споменах и по-рано. Немалко други герои изискват точен мерник и ако нямате такъв... зле. Дори и Трейсър - играна добре е ужасно гаден герой, но пък ако не се движите достатъчно бързо и прицелвате достатъчно добре ставате адски лесна плячка...

Човек трябва да си знае лимитите в Overwatch. Аз си признавам, че с Уидоумейкър съм просто зле. В сигурно 3 от 10 опита правя нещо смислено с нея. В общия случай я ползвам няколко живота и я махам, защото усещам, че не давам нищо на отбора. Виждам, че не се прицелвам на достатъчно високо ниво и спирам! Но много хора са твърдоглави. Настояват да играят с определени герои, които надявам се виждат, че не им подхождат... и става грозно.

И всъщност тук мога да се върна към думите, с които започна това ревю. Самият Overwatch е една страхотна игра. Откъм пуцалка, откъм архитектура на картите, откъм разнообразие на героите. Хвърлено е доста време в баланс на геймплея, в превръщането на всеки персонаж в привлекателен, специален, различен. Подходящ за една или друга ситуация. Сега не мога да се сетя за герой, който да кажа, че не става в Overwatch, че е боклук. Почти всички са яки.

Не само това, но и при многото конфигурации герои едно и също ниво може да предложи съвсем различен геймплей! Понякога прекарвате доста време из страничните коридори в опити да контрирате ganker-и, които ви минават в гръб. В други се случват масови 5 на 5 патаклами в центъра на нивото, които приличат на класически Quake или Unreal. Дузина карти не са толкова много, но от 30-40 часа пред Overwatch досега не са ми омръзнали. Каквото всъщност беше положението едно време в шутърите. Колко десетки, стотици часове сме прекарали в Deck 16? Facing Worlds? DM17? The Edge? Добрите карти не омръзват бързо, а гарнирани с разнообразни сценарии отварят врати за много преиграване.

Всичко хубаво, но... хората. Проклетите хора. Именно те успяват винаги да ми вдигнат кръвното в Overwatch. И единствено те са лошото в играта. Да, ясно е, че в мулти шутър няма какво да се направи. Винаги има хора, с които да се съобразяваш. Но защо, как някои геймъри имат десетки часове пред Overwatch и се държат като новаци? Не е истина колко пъти соча монитора и задавам въпрос – „Не виждате ли, даеба, не виждате ли какво се случва?“. Няма кой да ме чуе – просто си питам. Реторично – защото рядко някой забелязва. Толкова често имам чувството, че някои хора циклят безмозъчно с десетки часове, без да се опитат да вникнат в Overwatch... че не е истина.

И не е да кажеш, че тук говорим за някаква дълбоко тактическа игра. За стратегия. Или прочее. Не, това е един шутър, който има своята дълбочина, но не е нещо невиждано. Просто трябва да се опиташ да не играеш Call of Duty. Което мнозина чисто и просто правят...

И в резултат емоциите се сменят. През 5, 10 минути - колкото време трае всяка игра в Overwatch. В един момент си в отбор с безумци, които биват насилвани така, сякаш монголска армия след многомесечен преход е достигнала до град с фактически жени в него. В следващия пък виждаш как всички избират логични, допълващи се взаимно герои за някоя карта. Правят своевременни смени, за да контрират дадена ситуация, адаптират се... и хоп, след 2-3 минути – победа. Истинско удоволствие е да попаднеш на хора, опитващи се да направят точното нещо. Да видиш как някой противник ни тероризира и своевременно след минута време някой прави промяна, че да го контрира.

Но това удоволствие пак се сменя с ново разочарование. И моментална загуба. Които понякога се навързват – 3, 4 – и играта започва да ти влиза под кожата. Да задаваш все повече въпроси на монитора – „Не виждате ли ,не виждате ли, да му еба майката“... В един момент пак се връщат победите, но времето, което си прекарал пред Overwatch е доста... противоречиво като емоция.

И не, няма никакъв проблем в загубите. Особено при някои супер драматични мачове с бутане на количка, в които ти се вдига адреналинът. Когато остават броени секунди, а возилото е на метри от крайната си дестинация и се получава един финален дуел тип „всичко или нищо“. И да спечелиш, и да загубиш – емоцията е страхотна. Досадно е, когато няколко мача поред усетиш, че си безпомощен – биваш премазан без право на обжалване. И доколкото понякога съм виждал, че хората срещу мен просто са по-качествени геймъри – тогава няма от какво да се оплаквам – то по-често биваш разбит заради лоша отборна конфигурация.

Което ми напомня – в момента Overwatch има само Quick Match режим. А чак през юли очакваме Competitive Mode – състезателния режим, в който при победи ще ставаме по-висок ранг и съответно ще ни е нужна сериозна отборна координация и планиране преди мачовете. Предстои да видим как ще бъде реализиран той. И дали в него ще виждаме отборната игра, за която тъй блянувам в това ревю. Тъй като Quick Match... си е просто пуцалка, в която биваме хвърлени в произволен отбор. Понякога добър, понякога не – всичко е въпрос на шанс. Не знаеш дали някой отсреща не се опитва да научи нов герой и го боли гъза от крайния резултат... ще излъжа ако кажа, че и аз не съм експериментирал (макар че по-добрият вариант сякаш е да имаш наум няколко героя, които не са ти познати, които да сменяш според ситуацията...).

Казано накратко – трудно е да дам истинската оценка за Overwatch преди Competitive Mode. Но засега нещата изглеждат качествени. В интерес на истината се канех да напиша едно превю по-рано през месеца. То щеше да е по-критично. Неоправдано по-критично – защото в течение на времето като научих тънкостите на картите, героите и режимите започнах да ги оценявам много, много повече. И все пак – състезателната част е едно от най-важните неща. Фактически в момента... просто научаваме Overwatch. Героите, картите, режимите. Готвим се за своеобразния „ендгейм“. Тренираме. И надявам се да има защо. Надявам се Blizzard да направят една достойна Competitive система в Overwatch. Тогава играта наистина ще блесне. Сега... страда изключително много от доста свои потребители. Които със своята безмозъчност развалят кефа на останалите. Може да прозвучи малко елитарно да се каже подобно нещо... ама даеба, на моменти просто губя вяра в човечеството, когато играя Overwatch.

Финалните редове наближават. Преди да говоря за графиката и звука обаче ще отделя малко време за... микроплащанията в Overwatch. Да, такива са налични.

По принцип тук бих хейтнал сериозно, но в случая не виждам особена причина. Защо ли? Микроплащанията в Overwatch не влияят никак на геймплея. Има разни скинове, пози при победа, спрейове, реплики и тям подобни козметични глупости. Тоест изцяло козметични неща. Вероятно някои хора ги интересуват и не са щастливи, че доста от тях са скрити зад микроплащания. Всъщност при вдигане на ниво получаваме и кашончета, които отключват различни награди. Примерно аз вече имам един легендарен скин за Junkrat. Но с течение на времето се вдигат все по-малко нива, което означава, че още ковчежета трябва да се купят с реални кинти. А, да, микроплащанията са шибано скъпи освен всичко друго.

[caption id="attachment_63468" align="aligncenter" width="525"] Микроплащанията се състоят в подобни кашончета, които отключват изцяло козметични неща като скинове, реплики, жестове и прочее[/caption]

Бих хейтнал, но както казах - скиновете не ме касят абсолютно по никакъв начин. Абсолютно все тая ми е. И то при все, че Overwatch е шутър от първо лице. Тъй или инак не виждам героя си в гръб - какво ме ебе какво забелязват противниците ми? Мен ме интересува единствено пред очите им да се появи надписът "Killed by pseto" и нищо повече. А дали съм с базов или легендарен скин - все тая.

И все пак - наличието на микроплащания в пълни игри си е грозен ход. Но аз отдавна възприемам Blizzard като половинката на Activision Blizzard, а не нещо различно и си представям повече дебелото, ухилено лице на Боби Котик при споменаване на компанията. Тъй че нищо не ме изненадва. Даже съм леко щастлив, че микроплащанията са само козметични.

И сега определено е време да говоря за графиката и звука.

[caption id="attachment_63456" align="aligncenter" width="525"] Роботът на D.Va - мечтата на всеки геймър[/caption]

Визуално Overwatch изглежда добре. Аз нямам нищо против анимационния стил, а персонажите макар и банално замислени са добре реализирани. Хубаво е също, че имаме ясни индикации във всеки момент кога някой пуска ултимативното си умение, което ни дава възможност да го избегнем... А, да, също така Overwatch не е и лаком откъм системни изисквания.

Звук – отново на страхотно ниво. Дори и да не видим някой герой по време на ултимативното му умение се присещаме, че е добре да имаме едно наум – като чуем как Ханзо или Генджи надават вик на японски, Маккрий каже неговото „It’s high noon” или страхотното „Nerf this” на D.Va. Не само това, но е важно да се вслушваме и в стъпките на героите, особено ако минаваме по някой заобиколен коридор – те могат да ни дадат индикация, че скоро ни предстои сблъсък с противник.

Крайната оценка? Blizzard все още не са се осрали със своя игра. Ако изключим хората, Overwatch постига точно това, което се очаква от него. А именно – представлява шутър с потенциала да се играе множество часове, без да омръзне. Дузината към момента карти са много добри и омръзват бавно, а за да свикнете с болшинството персонажи ще са ви нужни множество часове. При купищата различни конфигурации доста от мачовете изглеждат разнообразно и рядко се развиват по идентичен начин.

Нека кажа обаче, че ниското ниво на доста от потребителите в Overwatch оказва адски негативно влияние и изнервя. Ако сте по-спокойни характери - супер. Но мен в някои случаи Overwatch определено си ме подлудяваше. Най-вече в евтино загубени мачове в последния момент от безумно хаотично поведение на моите хора. В такива случаи се уверявам, че отборните игри далеч, далеч, далеч не са за всеки...

Да, скелетът го има. Ако се събере читав отбор от хора Overwatch има сериозен потенциал да ви достави адски много приятни часове. Blizzard са свършили своята работа. Останалото... опира до геймърите.

Струват ли си парите, които струва Overwatch обаче? За мен - честно казано да. При AAA игри най-важното е колко часове геймплей могат да осигурят. Може би играх Overwatch към 40 (с бетата включително) и няма никакви изгледи да ми е омръзнал. Бих казал, че това оправдава 80-90 лева цена, за колкото можете да го намерите из нета за PC. Да, факт е, че няма сингъл. Няма дори и шибани кът сцени и истории за героите. Което е определено непростимо. На моменти Overwatch си прилича на някоя нископрофилна безплатна игра. Но... има го качеството в нивата, има я магията, която ви задържа за още един... и още един... и още един... и още един мач. Което е най-важното.