Феновете сте на куестовете? То значи няма никаква логика да не пробвате Portal 2 и то поради една причина... играта си струва. Наистина. Графиката на Portal 2 не е грозна, но не е и красива. Все пак енджинът на Half-Life 2 натрупа годинки. Като се има предвид обаче, че това е куест, положението е куест-платформер, то положението е повече от прилично.В Portal 2 може да има една шепа герои, но гласовото им озвучаване е просто перфектно! Освен това, саундтракът се вписва прекрасно в атмосферата, формирайки добрият звук в играта. Какво може да се каже за геймплея - прекрасни пъзели, които ще се понравят на почти всеки фен на жанра. Няма какво повече да се каже по темата. Да, има критики относно това, че играта е прекалено подобна на своя предшественик... но когато нещо работи перфектно, защо да го променяш? Една от най-добрите игри на 2011 година. Така може да бъде окачествен Portal 2 в едно изречение. В последните години, пъзел игрите бяха ограничени в сериозна степен до мобилни телефони и конзоли като Nintendo Wii – с други думи, кежюъл платформи. Явно в последните години се смята, че в 21-ви век... подобни заглавия са тотално отмрели и място в сериозните платформи като PC, PlayStation 3 и Xbox360 имат само поредният шутър или рейсър на конвейeр.

За щастие, напоследък нещата започват да се обръщат. Един от тези моменти беше оригиналният Portal, който се продаваше като част от пакета Orange Box за Half-Life 2. Пъзелът беше изпъстрен от редица хитри загадки, като моментално спечели сърцата на фенове и критика.

Разбира се, не закъсня и обявяването на продължението, което се появи тази година. И може да се каже, че играта е абсолютно яка – също както и своя предшественик. Основни акценти са отново са интелигентните пъзели, доброто чувство за хумор и доброто темпо на играта.

Откъм сюжет, вие отново поемате ролята на героинята Шел. Също и като в предходната част, яко изглеждащата мацка е мълчалива като мумия и бива подложена на куп изпитания от садистичния изкуствен интелект GLaDOS. Всъщност, в началото на играта AI-то е неактивно, като вместо това срещате сферичното око Уитли. Без да иска обаче, той активира GLaDOS, която съживява позапусналия се след събитията в оригиналния Portal изследователски комплекс Aperture.

Оттам нататък, Шел трябва да разреши поредната доза загадки, използвайки своя Portal Gun. Верен помощник в играта е и Уитли, като около него и GLaDOS се върти основният сюжет в Portal 2.

Като говорим за история, редно е да споменем един плюс в играта – прекрасното чувство за хумор и добре написаните диалози. В цъкалки като Portal 2 си личи ясно колко перфектен може да е минимализмът – въпреки че имате шепа герои, то те могат да ви разсмеят и запленят по прекрасен начин... и това се случва доста често. От една страна имате садистичната GLaDOS, която си играе с живота на героинята Шел, а пък от друга – истеричният Уитли, който й помага. Техните диалози са страхотно написани, като успяват да ви потопят изцяло в играта.

Иначе, откъм геймплей, нещата са същите като в оригиналния Portal. Отново вашето единствено оръжие е тъй нареченият Portal Gun, който може да отвори 2 портала със син и оранжев цвят. Когато влезете в единия... излизате от другия. Именно на базата на тази концепция са построени пъзелите в играта.

В началото, те са елементарни, като просто трябва да отворите един портал до вас и втори в далечния край на някоя огромна стая. Нататък, нещата започват да стават все по-сложни и по-сложни, като трябва да хвърляте различни кашони през порталите, да насочвате лазерни лъчи чрез тях и др. Така от доста лесните в началото загадки – които са всъщност просто въведение в играта – преминавате към редица доста по-трудни пъзели нататък, при които си блъскате главите в продължение на немалко време, докато преминете.

Най-якото нещо в Portal 2 обаче е фактът... че играта не разчита на „евтиния”. С други думи, няма нищо из нивата, което да ви залъже за потенциалното решение на дадена загадка... което всъщност правят много куест игри. Напротив.

Почти всички нива са адски изчистени, като по никакъв начин не се опитват „да ви измамят”. Така вие стоите в някоя почти празна стая и дори няма кого да обвините, че „нещата са объркани” – защото нещата не са объркани. Няма залъгващи елементи в интериора и дизайна. Което съответно ви дава възможност просто да се концентрирате върху наличните обекти и да се опитате да разрешите даден пъзел.

А самите загадки са разнообразни като количество, макар че има и някои критики от рода на тази, че са прекалено подобни на тези от миналата част, просто преработени. Пъзелите са с различен акцент, като в едни е на физиката (хвърляне на пердмети през порталите), на други в движението (отваряне на портал във въздуха) и т.н.

Разбира се, Portal 2 е пъзел игра, въпреки своята перспектива от първо лице, тъй че не си мислете, че е възможно да се затрудните от „леко екшън” сцените. Аз лично не съм особено добър в конзолните шутъри, тъй като ми е доста трудно да свикна в прицелването с десния аналог, но пък нямах особени трудности в решаването на по-динамичните загадки в играта.

Все пак, може да се каже, че в живота хубавите неща много често са кратки... и Portal 2 е едно от тях. Да, имате едни 6-7 часа геймплей в сингъл... но не повече. Да, пъзелите са яки. Най-хубавото при тях е това, че никога не се изнервяте, не ви омръзват – просто са балансирани прекрасно. Да, хуморът в Portal 2 е на най-високо ниво. И все пак, игричката е кратичка.

Естествено, аз мога да я защитя – все пак едва ли почовете от Valve просто са си били чикии в последните 4 години, вместо да добавят повече съдържание. По-скоро самата спецификата на играта не е позволила създаването на повече пъзели. Все пак, това не е поредното ниво на някой шутър. И все пак щеше да е добре, ако тях ги има.

[caption id="attachment_6974" align="aligncenter" width="525" caption="Това са персонажите в мултито - Atlas и P-Body"][/caption]

От друга страна, лъч светлина е мултито в играта. То е кооперативно, като добавя още няколко часа геймплей в Portal 2. Имате 2 налични героя – Atlas и P-Body. Това са роботи, които GLaDOS използва като заместител на Шел и останалите човешки тестови субекти в Aperture. Всеки от двамата има свой Portal Gun, като с него трябва да минете куп загадки. При преминаване на някоя от тях, двата робота биват разрушени, като бива запазена единствено паметта им, която се пренася в нови тела (и по който начин започва ново ниво, съответно).

Също като сингъл кампанията, тези пъзели са добре направени, като увеличават часовете геймплей на Portal 2 още повече.

Като цяло, геймплеят може да бъде окачествен като „задължителен” за феновете на пъзел игрите. Просто играта е едно от приятните преживявания, при които просто сядате на стола и едни 6-10 часа просто се кефите!

Да, има критики. Като разцъкате 1 път играта... просто няма какво повече да правите в нея. Вероятно след някой и друг месец ще ви се прище да разцъкате отново пъзелите, но пък някак се губи драмата, когато се присетите подсъзнателно за решението им. Да, ще има DLC-та в близко бъдеще... но не е ясно кога.

И все пак, Portal 2 е от игрите, които чисто и просто си струват. А и в крайна сметка, аз прекарах толкова време пред нея, колкото и пред Black Ops (просто тази помия ме изнерви след няколко часа в мулти и се отказах, макар че сингъл кампанията беше добра).

Но нека да приключа тази статия с графиката и звука. Визуално, имаме енджина на Half-Life 2. Да, няма да се изпразните от кеф пред някакви Crysis-подобни красоти, но пък като за пъзел, положението е повече от прилично. Пък и игрицата върви и на доста стари щайги без грижи.

Откъм звук, нещата също са идеални. Гласовата актьорска игра е на топ ниво, като същото важи и за саундтракът. Освен всичко друго, мелодийките се променят в зависимост от ситуацията – в немалко моменти музиката почти не се усеща, за да можете да мислите спокойно как да разрешите някоя загадка, докато в леките екшън сцени тя се засилва, за да ви вкара в нужното настроение.

Последни думи? Portal 2 е яка игра. Точка.