Project Starship е страхотна игра - особено и с оглед на много ниската си цена. Old-school графика в цялата й прелест. Опцията за добавяне на ретро филтър спомага много за визуалното оформление и усещане на играта.Мелодиите в заглавието са като цяло добре издържани и си вършат работата да ви вкарат в правилното настроение. Някои се забиват в мозъка, други не се запомнят с нищо. Есенцията на играта – забавен, бърз, аркаден екшън, перфектен за разпускане, когато съзнанието на геймъра е натоварено от учене/работа/досадна ААА игра. За цената, на която се предлага, Project Starship доставя, смея да твърдя, твърде много часове забавление. Препоръчвам го на всеки, който просто иска да поцъка нещо за 20-30 минути и да си почине качествено.

Седя си аз една вечер, обгърнат от светлината на монитора, потънал в размисли за състоянието на модерния гейминг и отегчен, решавам да разчистя стийм инвентара си като крафтна някоя значка на игра, която ми допада (да, знам, че са безсмислени и целта на трейдинг картите е да се продадат за по няколко цента бройката, но по някаква причина не мога да устоя на желанието да ги събирам и използвам по основното им предназначение). След втория ми крафт ми се пада купон за намаление на някаква си игра на име Project Starship. Както знаем, основно правило в Steam е, че игрите, за които ти се падат купони за отстъпки са в най-добрия случай посредствени, особено  когато (както беше и в този случай) намалението е от значителните 90%, а и самата игра при нормални условия, струва скромните 99 цента. Е, прецених че заплащайки новата намалена цена от 10 цента, няма да загубя кой знае колко и реших да поема риск и  да си я купя, та защо не и да я инсталирам, да видя за какво става въпрос. В резултат, смятам, че това е една от най-добрите ми гейминг покупки до ден днешен.

С риск да продължа още малко уводната част и да ви отегча, искам да посоча, че бидейки роден в средата на 90-те години, аз никога не съм имал възможността да живея в бума на аркадните автомати и имам само смътни спомени за залата в родния ми град, където съм играл няколко пъти игри като Donkey Kong, Street Fighter 2 и още няколко beat ’em up игри, чиито имена дори не помня. Въпреки всичко обаче играта, обект на настоящото ревю, носи толкова много от този силен ретро заряд, че дори аз се почувствах като замаян от гледката 7-годишен, застанал пред пет пъти по-голям от него аркаден автомат. Но стига толкова предговор, да преминем към същинската част.

Project Starship е игра, числяща се към вида „shmup“ (съкратено от shoot’em up) и по-точно към подвида bullet hell – игри, в които главният герой (или в повечето случаи космически кораб) се стреми да унищожава противници, докато в същото време избягва тоновете вражески куршуми, сипещи се върху собствената му глава (команден център в случая с космическите кораби). Определено въпросният тип заглавия не са от най-известните представители на гейминга, но пък за сметка на това почитателите им са доста разпалени и стабилни в своите чувства към любимите си заглавия. Освен това обаче играта има и силно застъпен roguelike елемент – всеки път, когато стартирате играта, противниците ви – и нормалните врази и босовете, както и бонусите („power up” –ите) за кораба ви се генерират на случаен принцип, което означава, че ако не извадите късмет приключението ви може да завърши трагично още в първите няколко минути игра, от друга страна, ако сте достатъчно добър и имате късмет, тогава може да достигнете до момент, в който управляваният от вас космически кораб се е превърнал в интерпланетарна машина за сеене на разруха, отрупана с окултни символи и с изрисувано голямото „М” на Супер Марио по корпуса си. В този си аспект, project Starship напомня силно на игри като The Binding of Isaac и Enter the Gungeon.

Що се отнася до трудността в играта, имате избор на две нива – „лесно” и „трудно”, като и в двата случая на ваше разположение е само един живот, след загубването на който играта приключва. За щастие в добавка към този живот имате и определен брой „щитове”, всеки от които може да поеме точно един удар. В Project Starship обаче, за разлика от пословично трудни игри от същия жанр като например Ikaruga, избягването на куршумите, особено на „лесното” ниво на трудност е наистина неособено голямо предизвикателство, поне в началото на всяка игра – след един определен момент отново стигате до почти невъзможни за минаване секции, където разбирате дали сте имали късмет с придобитите досега „power up” – и на кораба ви или ще трябва да започвате отначало. Като допълнително предизвикателство, в началото на всяка игра (след като вече сте играли веднъж и сте убили бос), независимо на какво ниво на трудност сте избрали да се пуснете, се появява особен “power up”, при взимането на който губите щитовете си и възможността да получавате такива през времето на настоящата ви игра (тоест, на един удар сте).

Важна особеност на играта са така наречените „луди събития” (mad events) – те са няколко на брой (засега съм видял около 6-7, а е напълно вероятно да има още много), като в определени случайно избрани моменти се активира по едно от всички възможни. Разнообразие при тях има доволно много – от избягване на огромни лазери, заемащи ? от екрана при обърнати контроли на клавиатурата за посока, докато трае събитието, до навигиране през плътно запълнено от огнени топки пространство. Някои събития са значително по-трудни за оцеляване отколкото други, но това също е част от идеята и привлекателността на заглавието.

Говорейки за подобен тип игра, няма как да оставя настрана и множеството “power up” – и, оставени да бъдат намерени от играча, и да му помогнат в нелеката му задача да отърве космоса от безбройните чудовища, които го населяват. На първо място, имаме стандартните бонуси тип „увеличаване на щетите с едно ниво”, „една точка щитове повече”, „вдигане на скоростта на стрелба с едно ниво”, и други подобни. Интересното идва със специалните бонуси като например окултният свитък, който вдига щетите ви и ги прави самовзривяващи се (а може и да продава душата на главния герой на дявола, не знам, обяснения на power up–овете в играта няма никакво, всичко се учи на принципа „проба и грешка”). Друг от въпросните специални бонуси е и знакът на Ктулу, чийто ефект също е загадка (освен разбира се, че прави кораба ви да изглежда по-готин). Нужно е да се споменат и easter egg power-up-ите – Единственият пръстен на Толкин, който условно увеличава обхвата на стрелбата ви, зелената гъба от Супер Марио, която ви дава възможност след умиране да се възродите, запазвайки си всички бонуси, от преди взривяването ви. Има и други сили, които могат да бъдат придобити, но тях ще ги оставя сами да откриете.

Нека спомена набързо и историята. Такава в играта няма. Не й и трябва. Единствените собствени имена, които се споменават в цялото заглавие, са Гарет, Гуен, които са двамата главни герои-пилоти на космически кораби, един от които си избирате в началото на всяка игра и между които геймплейно няма разлика, и Ктулу - да, този същият – на Ловкрафт.

Във визуално отношение играта не би изглеждала като нещо по-различно от обикновен пиксел арт, ако не присъстваше опцията да се включи специален филтър, който прави така, че екранът ви да изглежда като екранът на един от онези стари ретро телевизори от 80-те и 90-те години на 20-ти век. Това придава страшно много чар и преди всичко автентичност на Project Starship. Когато играя без него, имам чувството, че съм пуснал друга игра. Що се отнася до дизайна на противниците и обкръжението ви по време на игра – действието се развива в космоса, така че на монитора си виждате преди всичко множество звезди, слънца и мъглявини, а основните гадини, срещу които се изправяте, представляват носещи се из безкрая очи, приели всевъзможни форми – такива с рога, такива с жабешки крака, такива, хвърлящи канонади от кости по ваша посока, и други подобни. Босовете са не по-малко гротескни и нелогични – имате летящи черепи, топчести черни кълба с множество очи по тях, та дори и класически фентъзи дракон, който всячески се опитва да ви смачка с огромната си лапа. Аз лично съм доволен от оформлението на противниците – изглеждат достатъчно „ретро” и в тон с усещането на цялата игра, така че едва ли тук нещо може да се подобри драстично.

В звуково отношение нещата също звучат добре – налична е по една основна мелодия за всяка зона на космоса, в която се развива действието, плюс допълнителни мелодии, които звучат по време на битките с босове и докато траят „лудите събития”. Както казах по-горе, озвучаването си върши работата добре – вкарва играещият в атмосферата. Някои части от саундтрака са запомнящи се, други – изобщо не правят впечатление.

В заключение ще кажа, че Project Starship е заглавие, което спокойно можеше да струва поне десет пъти повече от настоящата цена и с правилната маркетингова кампания, би могло да се превърне в „инди хит” и да спечели любовта на доста повече хора, отколкото в момента, макар че все пак ревютата на играта в Steam са отбелязани като „много положителни”. Така че ако имате малко свободно време за убиване и ви се играе нещо неангажиращо – Project Starship е точно за вас.