SoulCalibur V е именно такава игра. Още преди да отворя кутията и да вкарам диска в PS3-ката ми беше пределно ясно какво ще видя. И в крайна сметка не се оказах изненадан.
За добро или за лошо е всичко това?
Доста трудно е да се каже. Като изключим някои нововъведения в геймплея, SoulCalibur V има малки разлики, сравнено с четвъртата част. Енджинът е същият с изключение на някои подобрения, битките изглеждат по същия начин. Персонажите са си все същите с добре познатите на всички фенове на серията движения – аз например съм прекарал доста часове с Taki на SC IV и при пускането на Natsu(нейният еквивалент) се почувствах на момента в свои води.
Но нека започна с най-важното – какво ново?
Основната разлика в SoulCalibur V, сравнено с миналите части на играта е наличието на super bar, подобно на последния Mortal Kombat и, разбира се, Street Fighter IV. По време на битка той се пълни, като при загуба на рунд получавате сериозен бонус на него, за да можете да се върнете по-лесно в мача.
Самите супер движения взимат нещо от рода на може би 35-40% от кръвта на противника (или поне така ми се струва визуално), като могат да бъдат блокирани. Ако обаче хванете вашия опонент в крачка, което се случва доста често, то му набивате целия демидж в анала както си му е редно.
Освен за супер движения, този super bar се използва и за други неща. Ако той е пълен, то можете да правите brave edge и critical edge атаки (или с други думи, трябва да обмисляте дали да го изхабите или да си го пазите пълен).
Super bar-ът служи и за защита, като имате възможност да осъществите „just guard” защита. Тя отнема малка порция от super bar-а, но пък ви позволява при блокиране на атака да контраатакувате на момента, като delay-а е занижен почти изцяло. С други думи, ако успеете да блокирате атака на някой ваш опонент, който просто помпа всички копчета на джойстика, то имате възможност на момента да контраатакувате. (
Освен super bar-ът, има и друга екстра в играта – подобието на rage-ът от Tekken 6. С други думи, когато останете на малко кръв, героят ви прави увеличени щети, което ви позволява още по-бързо да се върнете в мача. Аз винаги съм бил привърженик на тази екстра – няма нищо по-яко от това вашият противник да си мисли, че с 1-2 удара ще ви повали... и вие да го изненадате супер неприятно с някой значителен juggle!
Звучат ли ви тези неща като сериозни нововъведения? Несъмнено. Но пък когато пуснете играта и ударите първите 4-5 часа геймплей, то вероятно няма да я усетите като нещо напълно ново. Тъй като истината е, че SoulCalibur V е SoulCalibur IV с някои новости.
Повечето от героите например са си все същите откъм движения, комбота и т.н. Ама баш същите. Тук-таме някой удар е попроменен, някои неща са разкарани, но на 90% нещата са еднакви. Общо взето, ако сте играли серията ще се почувствате бързо в свои води, както както обикновено псувните ще валят, когато за пореден път при почти спечелен рунд някой ви хвърли в дупката, взимайки ви моментално цялата кръв.
Честно казано, не цъках прекалено много с новите персонажи, за да преценя как се вписват в геймплея, но пък ветераните са си все същите. Ако се пуснете с Натсу (Таки) или пък Макси ще разчитате на това да скъсите бързо дистанцията и атакувате бързо, ако пък сте със Зигфрид, целта ви ще е да сте възможно най-далеч и да гърбите противниците си с мощните му, но бавни удари. Други герои като Рафаел например са бързи и имат голям обхват, но за сметка на това ударите му галят противниците (което е логично с оглед на педалския му външен вид).
[caption id="attachment_8660" align="aligncenter" width="525" caption="Възможностите за персонализиране на героите са сериозни"][/caption]
Както обикновено, още в началото на играта се оформят някои досадни имбави герои, но пък Tekken и SoulCalibur никога не са били серии с особен баланс (за съжаление). Така едни персонажи имат голям обхват, щети и някои бързи контриращи удари на късо разстояние, докато други са осезателно по-слаби.
Въпреки всичко, ако си харесате даден герой и почнете да играете с него, то няма да сте тотално преебани. Напротив, типично за поредицата всеки има богат набор от удари, от които поне 5-6 достатъчно ефективни за честа употреба. Така ако овладеете някой по-посредствен персонаж, то това може да действа доста във ваша полза, тъй като често противниците ви подценяват в такъв момент и имате възможността да ги изненадате неприятно.
В крайна сметка обаче, на такъв ранен етап е трудно да се даде обширно мнение за дадена игра. За игри като SoulCalibur V ти трябват 200-300 часа геймплей, в които подробно да си припомниш движенията на всички герои, да научиш тези на новите и чак тогава да се задълбочиш в ползите от super meter-а, баланса и т.н.
Общо взето, в такова ревю може да се каже само 1 – струва ли си играта или не. Според мен си струва... въпреки че някои хипер дразнещи елементи ги има. На доста цъкалката може да им се стори просто като button masher... просто защото както винаги защитата в SoulCalibur е доста по-сложна за овладяване от нападението. Така ще ви трябват доста, ама доста мачове, докато що-годе овладеете как да се измъквате от дадени атаки и дори тогава онзи, който пръв повали другия има сериозни предпоставки да спечели рунда.
Но толкоз за геймплея – както споменах, той си е прекалено типичен. Дайте да отделя малко време за режимите на игра. Както обикновено, сингълът на Soul Calibur си е помия. Имате кампания, която просто е трагична и на немалко моменти просто ми се искаше да плача, докато я играя. Тя се върти около Патроклос Александър – супер дразнещо русо педалче с къс меч и щит, както и ревливата му стресирана сестра Пира. Имате там някакви кът сцени, които обясняват за какво се борите, като след тях имате стандартни битки с различни злодеи.
Иначе, както диалозите, така и гласовата актьорска игра са жалко написани и звучащи като извадени от Волтрон или някое подобно долнопробно детско. Като цяло, кампанията е доста дразнеща и разцъках част от нея с погнуса.
Естествено, в подобни файтъри това, което ме интересува е онлайн играта. В интерес на истината, преди седмица намирането на мач отнемаше доста време дори и в неделя, но вече положението е доста по-прилично. Явно директно след дебюта на играта, мнозина са губели време да цъкат дебилния сингъл, вместо да се впуснат моментално в интернет.
За щастие, когато започнете да играете, оплаквания от рода на лаг отсъстват. От друга страна, мога да разкритикувам леко мудното стартиране на игра в онлайн – вместо да си изберете герой като в Tekken преди да стартира даден дуел, то това се случва след като бъдете свързани с друг играч. Така се губят едно 30-на секунди в избиране на персонаж. Липсва и какъвто и да е тактически момент, тъй като не виждате какво прави вашия противник – просто се губи време без нужда.
В крайна сметка, мога да кажа за SoulCalibur V, че е точно това, което феновете на серията биха могли да очакват. За мен играта винаги си е била и винаги ще бъде под Tekken, но все пак приятен аркаден файтър с прилична дълбочина на геймплея, противно на крайно опростенияMortal Kombat от миналата година например. Ако очаквате някакви феноменални новости, нещо супер различно... ами, недейте да го правите. Такива неща няма. Просто ъпгрейд на SoulCalibur IV и толкоз.
При графиката и звука... нещата са противоречиви. Мога спокойно да кажа, че SoulCalibur V има едно от най-гнусните и грозни менюта, които съм виждал в конзолна игра в последните няколко години. Ужасно е. Графиката също си е стара и това си личи от пръв поглед – да, анимациите са добри, което е много важно за файтър, но моделите хич не са детайлни и имат някои неприятни ръбатости.
От друга страна, налични са богати възможности за модификация на вашите персонажи, което е сериозен плюс. Така ако примерно не ви кефи идеята Сервантес да е мъжки пират, то можете да го превърнете в къса руса путка. Същото важи и за Натцу например – ако според вас повече й тича да е нинджа-мъж, а не цицореста руса чалга певица, то можете да я модифицирате по този начин.
Или с други думи, онлайн ще се нагледате на какви ли не странно модифицирани персонажи. Да, в Tekken 6 примерно имахте различни коси, дрехи и т.н., но нещата бяха някак ограничени. Тук можете да стигнете до абсолютни крайности като цялостна смяна на пол, ръст, телосложение, оръжия и т.н. Което си е перфектно.
Иначе, звукът на играта като цяло си е добър и добре познат в серията. Имате ги там различните ефекти, писъци и красъци на героите, като е забавно примерно да слушате как Пира постоянно се извинява, докато се бие с някого или пък изтърсва доста забавното „Не искам да падам”, когато я хвърлят извън арената. Дрънченето на оръжията също звучи добре и като цяло кефи. Абе, оценка зелено – нещата са такива, каквито трябва да са.
Заключението? SoulCalibur V е добър файтър. Не впечатляващ. Не иновативен или нещо от рода. Просто добър. Феновете на поредицата ще навлязат бързо в него, докато новите играчи могат и да се почувстват малко зле в началото. Не знам, за мен някак никога не е била налична магията от други игри, включително и Mortal Kombat, към който тая мили спомени още от детството си. Все пак, днеска реших да си пусна играта за 2-3 мача и откарах 4-5 часа пред нея... което е показателно. Зарибява! И това е най-важното. Пък там останалите елементи като сингъл, ала-бала... кучета ги яли.