Кой не е играл StarCraft? Кой не е чувал за него? Star-ецът навърши сериозни годинки – цели 18. Да кажа, че StarCraft и по-специално StarCraft: BroodWar, са основополагащи за гейминга в световен мащаб далеч не би било пресилено.Графиката не ми харесва. Твърде детинска ми е. Но това е субективно мнение. В чисто техническото си изпълнение, StarCraft II: Legacy Of The Void е перфектен. Върви дори и на машини среден клас, което показва сериозно старание в тази област.Тук нямам никакви забележки. Епична музика и, разбира се: “Not enough minerals!”Ако някога съм имал еталон за звук, ориентиращ ме допълнително в обстановката, то това е StarCraft. Традицията е спазена напълно.Сиво, защото не съм кореец. На Normal играта е даже лесна и повечето случаи мисиите се минават на един дъх. На по-високите трудности не можах да изкарам дори първите битки. Сиво, защото в StarCraft II: Legacy Of The Void мисиите са претупани и явно геймърът бива смятан за малоумник, който се нуждае от постоянно накланяне на определени първично полови белези в правилната посока.Искаше ми се тук да е зелено. Боже, как ми се искаше да е зелено! Желанията обаче се сблъскаха с горчивата реалност. Могат ли Blizzard все още да разказват истории? Да. Могат ли тези истории да те поглъщат в себе си? Не. Може ли сюжетът да е толкова епичен, че да сложи точка на една от най-великите космически саги изобщо? Ко? Не!

Завършекът на историята на протоса Зератул, теранът Джим Рейнър и зергската кралица Керигън нищо чудно да се окаже и един от последните представители на един отмиращ жанр – реалновремевите стратегии. Трудно мога да си представя, че той би имало и какво ново да предложи, но пък кой знае?

Едва ли има много какво да кажа за StarCraft II: Legacy Of The Void, което вече да не е казано. Едва ли има и някой, който да се нуждае от дълбоки разяснения за този франчайз. Но да приемем, че има такива. Затова ще започна отначало.

[caption id="attachment_60964" align="aligncenter" width="525"] Все единият от двамата ще да е[/caption]

Историята на оригиналния StarCraft ни отвежда в далечният космически сектор Копрулу – дом на мистичните протоси, войнствените терани и зергските рояци. Всяка една от тези раси има собствени цели и вътрешни конфликти, оплитащи ги в епична междупланетна война, изпълнена с неочаквани обрати и милиони жертви. Тераните (или хората) по стара традиция се трепят един друг в братоубийствена гражданска война, а високотехнологичните протоси се опитват да унищожат насекомоподобните зерги. Оттук историята се разгръща между няколко основни персонажа. Джим Рейнър, честен губернатор на колония, се съюзява с бунтовника Арктурус Менгск, за да спаси колкото се може повече хора. В процеса се залюбва със Сара Кериган, член на секретното звено „Призраци“ – хора с повишени телекинетични способности, специализирани в диверсия, проникване зад вражеската линия и саботаж. Междувременно протоска армада, предвождана от екзекутора Тасадар, унищожава всяка една планета, инфектирана от зергите. В картинката се появява и прогоненият от протосите Зератул, преследващ древни легенди и предсказания за произхода на зергите и протосите – митичните Ксел Нага.  Няма да разказвам по-нататък, тъй като историята е пълна с брутални обрати, предателства и неочаквани съюзи. Целият калабалък завършва с множество унищожени планети и липса на всякаква надежда за сектор Копрулу, разкъсван от кървави сблъсъци между разнородните групи и раси.

[caption id="attachment_60961" align="aligncenter" width="525"] Без изпълнени главни цели не мога да мина мисията? Ти пък ще ми кажеш![/caption]

Една от най-силните черти на първия StarCraft беше именно историята. Елемент, с който Blizzard винаги са избивали рибата. Доста често съм играл мисии в техни игри с лека досада – пречеха ми да изгледам следващото епично кинематично видео. Струва ми се леко безсмислено да давам конкретни примери, но хайде – Diablo 2, Warcraft 3…

Какво е положението в StarCraft II: Legacy Of The Void? Историята… я има…

Тя започва там където завърши предишния епизод - StarCraft II: Heart of the Swarm. Зератул е на път да разкрие и последното парче от пъзела на древното пророчество, което трябва да спре унищожението на живота във Вселената. Кериган отново е обединила рояците зерги около себе си, а Джим Рейнър се готви за последната битка с хибридите между протос и зерг, контролирани от Амон – Тъмният бог Ксел Нага. Последният останал встрани от събитията е Артанис – предводителят на оцелелите протоси, готвещ своята офанзива, за да превземе обратно Айър – родната планета на протосите. Именно неговата роля поемате вие.

[caption id="attachment_60962" align="aligncenter" width="525"] Ъъъъъ… Кръгче… Пилон… Ъъъъъ… Сложно ми е…[/caption]

Дотук добре ще си кажете. Да, aма не. Blizzard този път са претупали всичко. И то в последната част на култовата си сага! Видеата в StarCraft II: Legacy Of The Void все още имат характерния за компанията размах. Направо настръхнах докато гледах въвеждащото. Останалите са на не по-малко високо ниво. Обаче събитията са адски предвидими. В предишните 2 части играчът имаше 1-2 места, на които да избере коя мисия да изиграе. Това носеше поне частичка нелинейност. Обратите настъпваха изненадващо и историята имаше доста голям заряд от „още една мисия и си лягам“. Тук такова нещо няма. Основните моменти са сбутани в първите 4-5 мисии, след което следва едно безсмислено препускане из галактиката, което завършва по възможно най-безумния начин – с пълнеж, колкото да се удължи изкуствено геймплея. А можеше повече… И то не защото на мен ми се иска така, а защото Blizzard са го правили и са показвали, че го могат.

Споменах мисиите. Те са на нивото на историята – претупани. Разнообразието им е сведено до 2-3 – защитавай това, оцелей тук за толкова време, добутай си гъза до точки А, Б, В, Г, Д… „Че то какво друго да има?“ ще кажете. Ами например герой. Сред всичките 26 мисии я има три, които да включват някакъв герой в себе си, я не. Тук следва лек спойлер. Защо, по-дяволите, превземането на Айър беше осъществено от всичко на всичко 6 героя? В мисия, разделена на три части, с по двама във всяка? Защо тази потенциално епична битка беше окепазена така? Защо, Blizzard? Защо?

Друг дразнещ елемент в мисиите е дизайнът им. Не ме разбирайте погрешно – картите са добри. Просто разработчиците са се постарали да сложат огромен светещ билборд за всяко едно действие, което трябва да извършим. Какво имам предвид можете да видите в скрийншотите в статията.

[caption id="attachment_60960" align="aligncenter" width="525"] Трябва да отида натам? Не думай![/caption]

Въпреки малкото им количество, мисиите с герои са интересни и ми харесаха. Способностите на всеки са премислени, така че да се допълват с тези на другия в екипа, а синхронизирането в използването им може да ви докара до екстаз. Жалко, че мисиите са твърде малко на брой.

Относно геймплея едва ли имам какво да кажа. Така и не разбрах защо Blizzard още в StarCraft II: Wings Of Liberty промениха основни интуитивни бързи клавиши, но се свиква. Даже май е по-удобно така. Както вече уточних на Normal играта е лесна. Събираш армия, даваш атака напред и гледаш мелето, като тук-таме цъкаш някоя способност. На по-високите трудности е значително по-трудно. Установих обаче, че количеството е за сметка на качеството. Например в една от мисиите защитавате Кериган за определено време. В зависимост от трудността, на която играете, ви нападат повече или съответно по-малко гадини. Иначе AI-то се държи по един и същ начин. Както по-горе казах, не съм кореец и пръстите ми не бягат по клавиатурата с 2-3 кликания в секунда. А и май съм вече дърт и ми се цъка лежерно и без много напрежение.

Откъм единици нещата седят доста добре. Основно се занимавате да изградите армията си за финалния сблъсък. Съответно Артанис обединява протоските кланове, които му дават и различни единици. Междy мисиите, на борда на флагмана „Копието на Адун“, избирате и кои единици от коя фракция да ползвате. Това предполага доста комбинации и е интересно от експериментална гледна точка. Същото важи и за оръжията и системите на борда. Те пък се управляват с ресурса соларит, който събирате по време на мисиите и в 90% от случаите второстепенните задачи в тях са свързани именно с набавянето му.

[caption id="attachment_60963" align="aligncenter" width="525"] Да претрепем голямата гад![/caption]

Прехвалената опция да управлявате две или три раси едновременно не е налична в нито една от битките. Вместо това имате по една мисия със зерг и теран. Не, че това е някакво велико нововъведение. Все пак Team Melee беше представен още с оригиналния StarCraft. Но да кажем, че геймърите са късопаметни и не помнят такива подробности. Затова и Blizzard претоплят манджата. Наистина жалко, че не са я включили в кампанията. Можеше да се появят доста интересни мисии.

Що се отнася до техническата част, StarCraft II: Legacy Of The Void е перфектен.

Графиката е пипната и оптимизирана чудесно. Мен ме дразни с леко детинския си вид, но човек не може да има всичко. Като сериозен минус отчитам хаосът, който настава в битка с повечко единици.

[caption id="attachment_60966" align="aligncenter" width="525"] Къде ми е пробката?[/caption]

Звукът също е на високо ниво. „Not enough minerals.” “En tarо Tassadar!” и т.н. Не е натрапчив и допринася значително за цялостното усещане от играта. Да не говорим, че ако не слушате какво ви се говори може и да си изгубите армията за секунди.

Каква е крайната присъда за StarCraft II: Legacy Of The Void? Играта определено си заслужава. Нещо повече - цялата поредица е просто задължителна за всеки уважаващ себе си геймър. Нещо като САЩ ‘94 в родния футбол, бозата с баницата или пък салатата с ракията – пълна класика. StarCraft е крайъгълен камък, който до голяма степен оформи разбиранията за качествен мултиплейър и гейм общност чрез Battle.net Дори и изплагиатстван от настолния Warhammer 40 000, Star-ецът показа още в зората на масовия гейминг какво означават добрият баланс, качествената история и перфектното техническо изпълнение. Епилогът на това легендарно заглавие, макар и претупан на места, има своите достойнства. Да, не е това, което очаквах и се надявах, но си беше удоволствие да го играя. Дали StarCraft II: Legacy Of The Void е в състояние да вдигне отново на крака  жанра на реалновремевите стратегии? Едва ли. Явно дори и Blizzard, които имат почти най-големия принос в него, нямат печеливш ход в тази насока. Може би така е и по-добре. Както в киното, така и в игрите сме виждали редица страхотни заглавия, които са се превръщали в грозна сапунка с бледа сянка на някогашното си величие. Може и да видим някъде в бъдещето още проекти във вселената на StarCraft, но според мен Legacy Of The Void е точката в жанра на реалновремевите стратегии за Blizzard. Точка, настъпила след цели осемнадесет години на върха. Време е за заслужен отдих. En taro Zeratul! En taro Artanis! For Aiur!