Дори и някой да е имал малки съмнения отново новата серия на Telltale - няма нужда от такива вече. Tales from the Borderlands е поредната страхотна игра на компанията, която има малко по-бързо темпо, малко по-несериозен и хумористичен сюжет, но в крайна сметка отново е феноменална. Типична графика за игрите на Telltale - не толкова визуалният детайл прави впечатление, колкото хубавия рисуван cel-shaded стил. Светът на Borderlands определено изглежда хем близък до онова, което познаваме, хем и в стила на миналите игри от страна на компанията. Звукът отново е безупречен. Гласовата актьорска игра е на най-високо ниво, саундтракът и ефектите също са си на идеалното място! С Tales from the Borderlands студиото Telltale показва, че може да излезе от зоната на комфорта си и да предложи малко по-различен от традиционния си геймплей - с повече и по-дълги екшън сцени и по-лековат, изпълнен с хумор диалог. Но както винаги - страхотен. Фенове сте на Telltale? Е, какво чакате - пускайте си Tales from the Borderlands! Макар и студиото Telltale да има доста игри зад гърба си, с адаптацията по The Walking Dead наистина добиха внушителна популярност. Мнозина видяха таланта на компанията, което след това побърза да представи The Wolf Among Us, а пък тази година очакваме цели две нови серии – Game of Thrones и Tales from the Borderlands.

Лично аз започнах да се чудя дали Telltale ще успеят да задържат високото ниво. В крайна сметка разработката на цели четири поредици в едно и също време си е... множко. Особено и когато говорим за кинематични игри с акцент на сюжета, в които падне ли един път качеството на сценарий и диалози... всичко ще отиде по дяволите. Специално за Tales from Borderlands имах сериозни подобни съмнения.

Е, първият епизод вече излезе и може да се каже следното за него – отново е размазващ. Който си го може си го може - това е истината за Telltale. А пък всичко, до което се докосне студиото определено се превръща в злато.

Но нека започнем отначало – що е то Tales from the Borderlands – в случай, че нямате идея за какво иде реч? Става дума за смесен проект на Telltale и Gearbox, които са всъщност създателите на серията Borderlands. Действието се развива именно в тази виртуална вселена – или по-конкретно крайно извратената планета Пандора.

На пръв поглед изглежда, че двете гейм студия наистина са работили заедно – атмосферата е хем много близка до Borderlands, хем е и изцяло в духа на миналите Telltale игри. А най-важното нещо – хуморът – наистина е на топ ниво.

Тук няма как да не намеся Borderlands: The Pre-Sequel – отново игра, правена от външно студио, макар и изцяло в духа на предишните представители на серията откъм геймплей. Ами, хуморът за мен тотално не беше смешен. Личеше си, че различни хора са се опитали да копират нещо любопитно и са се провалили звучно.

В случая на Tales from the Borderlands, то някак се усеща, че фенове на на поредицата игри на Gearbox са разработвали продукта. Хуморът е хитро обвързан с Borderlands вселената, но и без същевременно да е неясен за онези, които не са запознати с нея.

Адски забавно е например да инспектирате химическа тоалетна и да видите обяснение за нея – „Извратено висок шанс да намерите плячка в нея“. Или пък параван за преобличане, имащ статистики като например точки щит и бързина на регенерация (явен намек за един от най-важните предмети в инвентара ви в Borderlands).

От подобни лафчета виртуалният свят изобилства и е препоръчително да изследвате всяка подробност от него. Всъщност можете и да си минете, без да четете – но всеки, който е фен на игрите знае, че макар и епизодите на всяка от тях да са кратки, почти нищо в тях не е излишно и сложено като плънка.

Но разбира се, огромният плюс в Tales from the Borderlands отново са диалозите. Страхотни и феноменални, прекрасно написани. Не се усещат като жалките напъни, налични в един Dragon Age: Inquisition – насилени, писани колкото да бъдат предадени XXXX страници текст и после да се получи заплата според количеството. Напротив.

Разговорите в Tales from the Borderlands са разчупени, разнообразни и най-вече – естествени. Изключително приятно е като водите разговор с някой и изберете да отговорите с някое тъпо лафче да чуете как трети наблюдател ви казва „Really”, а пък след това онзи, с който си говорите също ви се подиграе. Нещата се усещат реалистично, сякаш истински хора си говорят. А не като в много игри – Гошо и Пешо лаят някакви реплики в лицата си и туйто...

Друго нещо, което е редно да отбележа още в началото за Tales from the Borderlands е фактът, че този път темпото е по-бързо, сравнено с минали игри на Telltale. Акцентира се повече на забавни/абсурдни/пародийни/водевилни моменти, отколкото на психологията – както беше в The Walking Dead и The Wolf Among Us. Но знаете ли? Смяната на темпото е страхотна идея.

Защо ли? Просто се дава дава възможност на Telltale да покажат, че имат достатъчно богат репертоар и могат успешно да направят и хумористична игра. Което всъщност е едно от най-трудните неща в изкуството като цяло – независимо дали иде реч за филм, книга или каквото и да е друго. Да се направи забавно произведение. Е, дори и някой да се е съмнявал – Telltale ги бива и в това.

Разбира се, акцентът на психологията пак го има – бързо усмивката ви след някой абсурден момент може да се смени на сериозна гримаса при някоя малко по-тежка сцена, идваща както винаги в перфектния момент. Но определено Tales from the Borderlands си има своя, различна, уникална атмосфера, много различна от тази на The Wolf Among Us и The Walking Dead.

Иначе в играта имаме една сериозна новост – главните герои са двама. Единият от тях е Рис – работник на средно ниво в корпорацията Hyperion. Другият пък е Фиона – дребна измамничка от Пандора. Пътищата им се пресичат, когато и двамата се опитват да подобрят ниското качество на своя живот и да направят „големия удар“.

Наличието на двама герои предлага по-разчупено развитие на историята. В Tales from the Borderlands успоредно се развиват по две нишки, две гледни точки – дори и в един и същи момент. Рис и Фиона се разделят, вършат разни неща и пак се срещат – като вие имате пълния контрол върху тях.

В интерес на истината Tales from the Borderlands е игра, много близка до сериал. Виждаме различни сцени от погледа на отделни персонажи, които тук-таме се преплитат заедно. И мога да кажа, че за игрите на Telltale това е прекрасно решение и се вписва идеално в концепцията им.

Иначе и Фиона, и Рис за мен са поредните силни персонажи на гейм студиото, наред с всичките им странни придружители. Най-хубавото е, че не са нинджи или командоси, не са vault hunter-и като героите от основните Borderlands игри. Напротив, става дума за две малки риби, които се борят за оцеляването си и срещат трудност да се справят дори и с най-елементарния гащник в пряк конфликт.

Още по-яко е, че се завръщат някои познати лица от Borderlands вселената – само като контраст колко дребни са вашите персонажи в сравнение с... легендите. Но винаги е хубаво да видим и различна гледна точка, нали? На "малкия човек" в извратения свят Borderlands...

[caption id="attachment_38933" align="aligncenter" width="525"] Подобни ситуации, в които даден герой запомня действията ви винаги оказват ефект в бъдещи епизоди на игрите на Telltale[/caption]

Що се отнася до сюжета – за който очевидно не мога да ви давам спойлери, понеже традиционно първият епизод на Tales from the Borderlands не е чак толкова дълъг – той също е добър. Обратите са немалко и действието се развива адски яко. Както винаги една от запазените марки на Telltale е налична – решенията ви в играта да оказват влияние и в бъдещите епизоди.

Като стана дума за геймплей – както споменах по-рано, Tales from the Borderlands е по-бърза игра. В резултат имате доста повече quick-time action събития от предишни игри на Telltale.

Както винаги, повечето от тях не са никак трудни. Но за сметка на това наситеността им придава по-високо темпо, което се вписва идеално в Borderlands вселената - все пак игрите на Gearbox са френетични шутъри и е логично и този смесен проект да има с една идея по-различна скорост на действието. Пък и честно казано, в случая на Tales from the Borderlands, нещата изглеждат доста по-зрелищно от преди, което е допълнителен плюс – не говорим за малки, изолирани и кратки екшън сцени, ами по-дълги и динамични такива.

Сравними дори и с Call of Duty и подобни нему шутъри, превърнали се в последните години в своеобразни кинематични цъкалки като геймплей с множество quick-time event-и. (Това в кръга на шегата, де... или напротив?)

Като един от плюсовете на Tales from the Borderlands ще посоча, че първият епизод на заглавието е някак... по-дълъг от обичайното. Вместо обичайните около 2 часа, то този път дължината е към 3 часа. Особено ако инвестирате малко допълнително време да разгледате всички детайли за виртуалния свят, което се случва чрез роботизираното око на единия от главните герои Рис (нещо, което препоръчвам изцяло!).

И така, идва време за заключението, но преди него – традиционните редове за графика и звук.

Визуалнo Tales from the Borderlands си е на все същото ниво като останалите игри на Telltale. А именно – хубав визуален cel-shaded (рисуван) стил, който не блести с някакви извънземни анимации или пък графичен детайл, но най-важното – върши си работата идеално. Интересното е, че в тази игра студиото трябва да се напасне към визията на друг гейм франчайз, което е любопитен експеримент. Но също така – успешен!

Звукът както винаги е перфектен. Няма как по друг начин да се определи. Гласовата актьорска игра е безупречна - отново (имах нужда от нещо такова след провала в този аспект Dragon Age: Inquisition). Ефектите, саундтракът – всичко си е на точното място.

Като заключение мога да кажа, че студиото Telltale за пореден път се справя идеално с работата си. Да, компанията успя да си създаде свой собствен жанр игри до известна степен. Но най-хубавото е, че засега няма изгледи, че се изчерпва. Напротив. Tales from the Borderlands е нова висока точка и показва ясно, че компанията може да разкаже и различен тип история. Не толкова сериозна и тежка като тези в The Wolf Among Us и The Walking Dead, но по-лековата и хумористична такава. Самият жанр е различен – сякаш четем книга на един и същи автор, но в нетрадиционен за него жанр. Усещаме основния стил и знаем, че това е същият човек. Но го виждаме под различна светлина.

Tales from the Borderlands е именно това – малко по-различна, малко по-нова, но и същевременно напълно същата като предишните игра на Telltale. И да, едва ли има смисъл да ви го казвам – ако сте фенове на компанията, впускайте се в новото приключение!