Ако беше изпълнен технически на по-високо ниво, The Evil Within щеше да е един наистина страхотен хорър - игра, подхождаща на стандартите на Шинджи Миками, създателят на Resident Evil. В настоящото си състояние заглавието повдига прекалено много въпроси и е възможно да отблъсне част от геймърите заради проблемите с управлението и оптимизацията си. Графиката е грозна и тежка. Това може да се каже за нея. Да, самата атмосфера е на ниво, добре е изпълнена. И архитектурата - също. Очевидно е, че играта е правена от хора, които добре знаят сървайвъл хоръра. И въпреки това... техническите проблеми са безброй. На старите конзоли графиката изглежда като на игра, навъртяла 5-6 и повече години; на PC върви трагично зле на супер мощен хардуер; картинката не е розова и за PS4/Xbox One. Като за капак ако имате стандартен 16:9 или 16:10 монитор ще трябва да преживеете двете ужасни линии в горната и долна част на екрана... Ако се изключи супер посредственото озвучаване на главния персонаж, звукът бих окачествил като добър. Върши точно онова, което се очаква от него. Без да впечатлява чак толкова. Когато овладеете дървеното движение на главния герой, геймплеят ще започне да се отплаща. Намерен е тънкия баланс между това да умирате лесно, но и да имате възможности да се справяте с противниците си. За някои The Evil Within е "прекалено шутър" - според мен нещата са окей. Все пак не убивате пълчища уроди накуп, но пък можете да се защитите, разчленявайки някоя гад на парчета достатъчно зрелищно. Вътрешно нещо ми пречи да оценя The Evil Within със зелено като крайна оценка. Все ми се струва, че нещо... липсва. И тук не говоря стриктно относно техническите проблеми. Парчетата от пъзела са почти идеално наредени, но не изцяло. Но все пак мога да кажа, че е доста вероятно феновете на сървайвъл хоръра да харесат The Evil Within. Очакванията към The Evil Within бяха сериозни и това никак не бе случайно – играта е дело на Шинджи Миками, създателят на Resident Evil. Заедно с това разпространители са Bethesda, известни като една от компаниите с почти безупречно гейм резюме. С други думи, можехме да очакваме само добри неща от The Evil Within. На теория.

На практика? Нещата като цяло са добре и вероятно доста от феновете на сървайвъл хоръра ще харесат The Evil Within. Някои от задължителните елементи са налице – извратени врагове, добра атмосфера, кървави и обхванати от поквареност локации. Други неща обаче куцат – графичният детайл, сюжетът, някои чисто технически елементи от геймплея.

В крайна сметка обаче бих казал, че говорим за добра сървайвъл хорър игра, но стига да подходите към нея с едно наум. Тъй като някои от нещата наистина могат да ви изкарат извън релси. Ако се падате леко мазохистично настроени... няма да има никакви проблеми.

И така, нека започна с обичайното – сюжетът.

В началото на играта се запознаваме с детектив Себастиян Кастеянос – персонаж, който на мен автоматично ми стана антипатичен. Той и няколко негови колеги отиват да разследват масово клане в близката лудница. Нещата обаче се оказват сложни – не обикновен човек е бил отговорен за него, а мистично свръхестествено същество. То зашеметява Себастиян... и от този момент нататък започват извращенията.

Светът на The Evil Within е проектиран с една цел – да се питате постоянно кое е реално и кое не. Известно време историята изглежда интересно и интригуващо, но в един момент японците в съвсем типичен свой маниер започват да дълбаят прекалено ненужно и нещо добре замислено започва да става... хем ненужно усложнено, хем и банално. Някак не мога да опиша комбинацията между двете, без да давам спойлери - вероятно трябва да я изживеете сами.

Не обаче самият сюжет обаче е толкова лош, а начинът, по който е представен. Основно главният герой Себастиян, който е вероятно един от най-слабите основни персонажи, които съм виждал от адски дълго време в игра.

В почти цялото време той не изглежда никак впечатлен от уродливите същества, крачещи край него – с пробити глави, жестоко обезобразени тела и афинитет към това да убиват всички хора, които видят по възможно най-садистичните и брутални начини.

Не. Детектив Кастеянос е над нещата. Още когато се събужда окачен на кука в самото начало на играта, той не проявява никакви признаци на емоция, които продължават цялата игра. Като се има предвид, че The Evil Within се развива през очите на Себастиян, то част от историята потъва директно в тоалетната заради него. Липсата му на емоции в свят, потънал в мрак, литри кръв и разчленени тела определено е дразнеща.

Като добавка актьорът, който озвучава Себастиян поне на английски не се справя никак добре, а в някои моменти нещата навлизат в границите на пародията. Пример: трябва да намерите пациент от лудницата, който преминава пред вас, крещейки истерично и вие трябва да го намерите. Репликата на Себастиян?

„Какво му има на този тип“.

Какво му има на този тип? Хм, нека да помислим: първо, поначало той си е шибано луд и второ, намира се в свят, в който всеки нормален човек ще изфиряса за 5 минути, ако междувременно не е получил 5-6 инфаркта или е бил пронизан от някоя уродлива машина за убиване.

Подобни непремислени, определено комични (в лошия смисъл на думата) реплики често убиват не само историята, но и хоръра. По дяволите, в последния Tomb Raider има повече хорър на моменти, най-вече защото Камила Лъдингтън наистина дава всичко от себе си за ролята на Лара Крофт. Не същото е положението в The Evil Within.

Но стига толкова за историята. Бих казал, че като цяло става, но си има своите големи проблеми. Нека преминем към важното нещо – геймплеят. Бива ли си го него?

Като цяло, да. Реално ще ви е нужно доста време, за да се приобщите към света на The Evil Within. Може би час-два. Ако не и повече. На мен ми беше трудно да навляза и да си призная – на моменти ми бе адски скучно. Предполагам, че в опитите си да напиша възможно най-читаво ревю обикновено успявам да преглътна желанието си да изхвърля някоя игра и навлизам в нея. Насила. Последния ярък пример беше Risen 3, който на пръв поглед е пълен боклук, но когато овладеете неговата недодяланост виждате хубавите неща.

При The Evil Within е същото. Има две неща, които са адски дразнещи и не съм сигурен колко от вас ще ги преживеят. И макар че говорим за технически аспекти, те влияят пряко на геймплея и ще започна с тях.

Първо, линиите. Шибаните, грозни, гнусни черни линии в горната и долна част на екрана. The Evil Within е игра в съотношение 2.35:1, което означава, че ако нямате 21:9 монитор, картината ще бъде отрязана. За да го кажа най-ясно – този хорър е в съотношение като за кино – тоест широкоекранно. Ако нямате подобен монитор или телевизор – каквато почти сигурно е ситуацията при всеки от нас – то не е налична "цяла“ картина.

При стандартен 16:9 или 16:10 монитор/телевизор, двете черни линии са огромни, грозни и гадни. Създателите на The Evil Within твърдят, че това е било „артистично решение“ и е направено нарочно. Не, не е. Това е лъжа. Но за нея ще говоря после. Тук ще стане дума за чисто „естетическата“ част на нещата и тя е, че виждате супер малко от екрана. В повечето време трябва да се изправите на стола и да се взрете от супер близо, особено ако цъкате на монитор като мен, а не някой огромен телевизор. Да, в някои стряскащи хорър моменти ефектът е... такъв, какъвто трябва да бъде. Стряскащ. Но в другото време просто се взирате, понеже към 1/3 от екранната площ не се ползва! И да, това е шибано безумие. Което няма оправдание.

Наистина за PC има поправка за това. И може да се премахнат черните линии. Но за конзоли... подобна опция липсва... и трябва да свикнете с тях. Искате или не.

Другият голям минус на The Evil Within е колко е дървена цялата игра. Всичко се случва като на забавен каданс. И причината за това далеч не е фреймрейтът от 30 кадъра в секунда. Има очевидно забавяне, докато вашият герой благоволи да мръдне, да се прицели, да стреля. Ефект, много подобен на това да играете шутър от първо лице в интернет с голям лаг. Вероятно някой би казал, че това е „търсен ефект“, но съм сигурен, че не е. Тъй като The Evil Within е руина в техническо отношение. Ужасяващо слаба игра. А бавното приемане на командите дразни.

Най-вече защото вашите противници нанасят сериозни щети и трудността като цяло не е ниска. А в повечето случаи сякаш хвърляте монета, когато тръгнете да се млатите с тях.

Например ако имате горяща факла, с която можете моментално да убиете една по-слаба гад. Или някои други оръжия за еднократно ползване. Когато тръгнете да нанасяте удар... винаги се чудите дали не сте били 1 сантиметър по-назад от нужното. Сякаш цъкате Супер Марио и правите някой супер труден скок. Не нацелите ли точния пиксел – дотам... замахвате във въздуха, а даден гад ви набива директно тежка тупалка.

Техническите проблеми продължават и до самото движение. Нищо не се случва както пожелаете, няма прецизност, всичко е дървено. Да, има някаква логика в ставащото, все пак това е игра, не ролетка. Нещата се случват еднакво според начина, по който са програмирани. В случая никак не добър. Но отнема толкова дълго време, докато научите кое как се случва, по дяволите!

Но нека предположим, че най-накрая сте свикнали с двете черни линии, обградили екрана ви отгоре и отдолу. И че сте разбрали как горе-долу се управлява донякъде ефективно Себастиян. Предполага се, че вече сте готови да цъкате The Evil Within. И... ще има удоволствие за вас, ако сте фенове на жанра.

Лично аз играх на средната от трите трудности – последната явно е заключена при първо изиграване. За мен си беше окей. Противниците те убиват с няколко удара, но все пак имаш шанс срещу тях. Не е като в Alien: Isolation – сбъркаш ли малко и извънземният те прави на пихтия от раз. Без право на обжалване.

Също така The Evil Within не се опита да ви убие евтино, само заради принципа. Не и много често. Има моменти, базирани на „пробата и грешката“ – когато изведнъж около вас се родят 5-6 изрода и трябва да мислите на момента как да се справите с тях. В повечето време обаче ако сте внимателни няма да умирате... прекалено често. Усеща се, че умението играе роля в заглавието.

Нека продължа по темата за трудността – тази хорър игра отново ви изправя срещу малко противници на един екран, като ако настане голямо меле... не ви чака нищичко хубаво. Още по-интересно е, че под „меле“ на много места се има предвид наличието на 3-4 гада... тъй че действайте внимателно.

Хубавото на The Evil Within обаче е, че вашият герой има на разположение нужните инструменти, за да се справя с противниците си. Да, на някои места играта започва да прилича по-скоро на модерен хорър сървайвъл. Тъй като имате арсенал от оръжия в джоба си – Себастиян притежава пистолет, помпа, снайпер, арбалет и гранати, с които може да разцепва враговете си. Което са си доста оръжия.

И все пак – мунициите никак не са много и трябва понякога да обикаляте доста, докато намерите допълнителни такива. Също така ви трябва достатъчно прецизност, за да убивате вразите, особено пък ако играете на конзола и нямате мишка на разположение. Така може да се каже, че има достатъчно баланс – не говорим за пуцалка, в която гърмите нон-стоп мелета от зомбита. Дори и да ви нападнат два изрода, то се чудите какво да правите в общия случай...

Това в крайна сметка е достатъчно важно за всеки хорър. Поне на геймплей ниво – да не се чувствате като Рамбо. Но и същевременно да не сте напълно беззащитни.

Всъщност може би говоря от своето гледище. Никога не съм обичал „прекалено“ чистото промъкване в игрите. Обичам да имам поне някаква възможност да убия гадовете. Да е трудно, но не и невъзможно. The Evil Within го позволява. И това е хубаво.

Кофти е обаче, че в играта едно нещо не е на чак такова високо ниво – промъкването. Често уж имате избор между това дали директно да млатите гадовете или да минете тихичко край тях. Прекалено често обаче противниците имат хаотично придвижване, застояват се за кратко на едно място и докато стигнете до тях, те вече са се обърнали, квичат грозно и ви нападат.  С други думи, ако си падате по промъкването, не съм много сигурен доколко The Evil Within ще ви се понрави. Има какво да се желае в този аспект. Да, по-висока трудност никога не е минус. Но и в крайна сметка ако прекалено много се уповавате на шанса... то ще предпочетете просто да убиете някого с тъп предмет в главата.

Иначе самото развитие на повечето нива също е стабилно изпълнено. По дефиниция не съм човек, който се „плаши“ от хорър филми или игри. И все пак си има „стряскащите“ моменти в The Evil Within. Не прекалено много, но за сметка на това идват достатъчно неочаквано. Което е плюс. Няма ги типичните сцени "it's quiet... too quiet" от долнопробните филми и някой да каже "бау" изведнъж. Обикновено ви идва някак изненадващо. И обратното - ако видите труп да лежи в средата на някой коридор и си кажете като мен - мхм, сега сто процента ще стане и ще започне да ходи... често не го прави! Нещата са направени достатъчно разчупено и с уважение към геймърите... което е рядкост в 21 век.

Заедно с това в The Evil Within има достатъчно „притеснителни“ гледки, тъй да се каже. Извратени сцени, уродливи същества, осъществяващи още по-стряскащи действия. Японците са царе на подобен тип игри и филми и докато част от чудовищата могат да бъдат окачествени като банални, те пак имат достатъчно силен ефект.

Самият хорър в играта е наличен. Мрачните къщи и полета. Тихата музика, която ви вкарва в атмосферата, само за да бъде раздрана от някой кански вик. Или пък хленчовете на поредното изтерзано същество, които бързо преминават в писъци при вида ви и очевидно последва атака по вас.

Да, много от нивата са скриптирани. Включително и определени сцени, в които трябва да бягате нанякъде... само за да се измъкнете от сюрия чудовища в последния момент (или попаднете в лапите им и загинете ужасяващо). И все пак ефекта на хоръра го има. Усетих, че в един момент съм привлечен от The Evil Within.

Искам да видя какво ще стане нататък. Дали ще мина дадена секция, без да загина. Какви нови уроди ще бъдат изправени срещу мен.

Както споменах в началото обаче, трябва да преживеете „културния шок“ от дървеното управление и двете ужасяващи черни линии в горната и долна част на екрана, за да започне удоволствието. Не съм много сигурен дали всичко ще успеят да достигнат до това... ниво.

Иначе The Evil Within включва и RPG елемент, който разнообразява до известна степен нещата. Точките опит са под формата на буркани с подозрително зелено желе в тях, като ви дават възможност да подобрите своята издръжливост, точки кръв, количеството екипировка, което да носите в даден момент или щетите на меле атаките или оръжията ви.

Като цяло RPG елементът не е нещо впечатляващо като дълбочина, но пък ви дава възможност да подобрите качествата на Себастиян според стила си на игра. Също така ви дава мотивация да обикаляте нивата в търсене на бурканчета, вместо да търчите през глава към следващия чекпойнт.

Като цяло геймплеят на The Evil Within може да се окачестви като стабилен. Кампанията не е кратка, особено на по-високите трудности, където ви очакват много смърти. Не съм сигурен дали мнозина ще имат причина да преиграват, но и за един път заглавието си струва. Специално за феновете на сървайвъл хоръра.

Но нека преди финалните реплики да отделя малко време за графика и звук.

The Evil Within е игра с множество технически проблеми – във всичките си версии. При PC това са смазващите системни изисквания, заключеният на 30 кадъра в секунда фреймрейт (е, все пак беше предложен пач за отключване) и в крайна сметка не чак толкова красивата графика. При PS4 и Xbox One се наблюдават проблеми с кадрите, отново средняшка графика, която изглежда много далеч от модерните стандарти.

За PlayStation 3 и Xbox360 пък играта е откровена ужасяваща грозотия и мога да кажа, че прилича на нещо, появило се за тези платформи през 2007-8 година. В началото на жизнения им цикъл. Да, точно толкова ужасяващо грозен е The Evil Within за old-gen конзолите и откровено ви препоръчвам да го избегнете за тях, ако можете.

Лично аз разцъках играта на PlayStation 3 и в един момент започнах да се потопявам. Спор няма. Но цялостната грозотия е толкова повсеместна, че е по-добре изобщо да нямаше версия за тези платформи.

При всички положения техническото изпълнение на The Evil Within не е добро, текстурите не са детайли, бъговете, които ще срещнете са множество... като цяло японците показват в последните години, че не са способни да правят технически читави гейм продукти.

И да, вече отделих достатъчно време за шибаните черни линии... които за PC могат да се премахнат, но за конзоли – не. Убеден съм, че причината за интегрирането им е лошата оптимизация на The Evil Within – досещате се, 2 черни линии = празна площ, в която не се рендерира нищо = по-добро вървене на дадена игра. Не, че ситуацията дори и в съотношението 2.35:1 е розова.

Звукът – ако говорим чисто за атмосферата, за писъците на зомбита и ефекти – на мен ми хареса. И ще дам оценка зелено. Гласовата актьорска игра обаче в общия случай куца и то доста. Особено зле е тази на Себастиян – главният герой.

Заключението? Ако сте фенове на хоръра можете да имате едно наум за The Evil Within. Доста от елементите за една силна игра от жанра са налице. Въпреки грозноватата графика, атмосферата и архитектурата на нивата е на нужното ниво. Звукът е добър, потапяте се в един уродлив, осквернен свят, пълен с всякакви изроди.

Самият геймплей е добре балансиран между това да имате възможност да се справите с гадовете, но същевременно да не сте рамбовци и да избивате стотици от тях през пет минути. Всичко това ми се хареса.

От друга страна – техническите проблеми не са малко, включително и такива, влияещи на геймплея като дървения персонаж, забавянето при изпълнение на командите от негова страна и т.н. Те могат да ви раздразнят. Сериозно. До такова ниво, че да ви се прииска направо да хвърлите играта в коша за боклук.

Или за да бъда възможно най-лаконичен – феновете на сървайвъл хоръра вероятно ще са доволни. Сериозните такива. Ако не влизате в тази категория, ако сте някъде в средата... можете да подходите внимателно.