Графиката е красива, а разчленяванията - брутални. Все пак има някои проблеми, най-вече ако говорим за лошата оптимизация на PC и голямото количество сривове във фреймрейта, които могат да доведат и до смърт. Чисто технически управлението на моменти куца, но в никой случай няма такива проблеми като в миналата част.

И при звука някак се колебая между сиво и зелено. Като цяло е окей. Не мога да кажа нищо негативно за него, но и не впечатлява особено. Ама нека е зелено.

Проблемите на миналата част като цяло са изчистени. Геймплеят се усеща по-добре балансиран, по-разнообразен и приятен. Като цяло The Surge 2 е добра Souls-оподобна игра.

С всички подобрения The Surge 2 определено ми направи добро впечатление.

Оригиналният The Surge имаше някои добри идеи и се опитваше да не е буквален Souls клонинг, но вероятно основният минус на играта се криеше в нейната липса на съдържание. Зоните бяха прекалено еднообразни, босовете - прекалено малко, същото важеше за оръжията и броните. В крайна сметка от един момент нататък играта ставаше скучничка, а поне според мен на моменти трудността бе излишно висока. Най-вече на удрящите прекалено силно противници и трудните за разкриване лабиринтообразни коридори. Самите босове пък, според консенсуса на геймърите, бяха слаба ракия. Което винаги е минус в Souls-оподобен продукт.

Две години по-късно The Surge 2 е на линия и мога да кажа, че играта напълно ме спечели. Особено и когато се има предвид, че аз не съм баш Souls фен, както съм отбелязвал множество пъти, макар че няма да крия, че леко започвам да се "затоплям" към този тип игри. И дори лекичко да очаквам някои от тях.

The Surge 2 има повече съдържание, противници, босове, разнообразни зони, предмети и оръжия, благодарение на които да направим повече билдове. Сладникави моменти - от онези, които ме дразнят в Souls игрите, най-вече свързани с евтини смърти, почти няма. В резултат мога да кажа - играта си струва.

Макар че е редно да отбележа едно нещо - на моменти може би The Surge 2 ще дойде лесничък за хардкор феновете на игрите от From Software. Най-вече защото в играта може да се танква сравнително лесно, с което една част от босовете - и то такива във втората половина на играта - могат да бъдат пребити като кучки, докато ние стоим пред тях и поемаме всичките им щети без да ни мигне окото. Тук ще бъде лицемерно да кажа, че след критиките ми за прекалено силно удрящите противници в първия The Surge тук ме дразни възможността да създадем държащ на бой герой. Защото това не е така, напротив. Напълно доволен съм, че има ролев момент и че можеш да си ефективен и като танк. Ама все пак... прекалената ефективност на подобни билдове някак леко убива тръпката на Souls игрите.

Ама за това нека да говоря после, че да не пиша ревюто в прекалено хаотичен маниер. Поради която причина стартирам с историята.

Действието се развива след събитията от The Surge. За онези, които не са играли серията - вселената на игрите е научнофантастична, като се развива в малко по-далечното бъдеще. В него човечеството вече е изпомпало всички ресурси на планетата ни и атмосферата е пред разпад. Все пак корпорацията Creo - в чиито заводи се развива оригиналната игра - се опитва да намери решение. Тъй нареченият Project Utopia трябва да пусне роботизирани наночастици, които да възобновят атмосферата и флората на планетата ни.

За съжаление обаче няма достатъчно време за изпълнение на този план. Единственото решение е наночастиците да бъдат пуснати по-рано от предвиденото и с увеличен капацитет на действие, който може веднага да доведе до съживяване на планетата, но и същевременно избивайки 95% от живота на планетата. Докато шефовете на Creo се чудят дали да реализират плана, роботизираните наночастици добиват изкуствен интелект и в стил Скайнет решават сами да се изстрелят, елиминирайки голяма част от всички твари на земята.

Разнообразие откъм пейзажи - колкото щеш

Това реално бяха събитията от миналата игра. А сега действието се развива в града Йерихон, който е обграден от защитна стена, възпираща наночастиците, докато тя не бива пробита. Именно в такава обстановка започваме The Surge 2 - виждаме как всички хора и машини малко по малко биват изкривявани и извращавани от наночастиците. А ние трябва да намерим някакво решение на въпроса.

В The Surge 2 историята ми се струва по-сериозно застъпена от единицата. Не бих казал, че говорим за нещо впечатляващо - особено и при положение, че централна роля заема футуристичен култ, кланящ се на наночастиците и искащ човечеството да се слее с тях. Което си е горе-долу банална sci-fi концепция.

Все пак историята се развива достатъчно интересно, тук-таме има някой обрат, а освен това се намират и някои интересни персонажи. Като за кратко се срещаме и с Уорън, героят ни от единицата. Тъй като в двойката поемаме контрола над нов, анонимен типаж, който си правим в самото начало.

Медицинските станции са мястото, където се прераждаме и ъпгрейдваме героя си

Общо взето сюжетът върши своята работа. Не е незабравим и впечатляващ, но не е дразнещо тъп. А и също така не ни губи времето повече от нужното. Да не кажа изобщо. За хората, предпочитащи повече геймплей и по-малко приказки - The Surge 2 ще е идеален.

Доколкото историята не е нещо впечатляващо, атмосферата си е идеална. Клаустрофобичните коридори на фабриката на Creo от единицата са в миналото. Сега имаме цял град на разположение, разделен на няколко основни зони. Като гето, основна част, токсични докове, запазен зелен развлекателен парк плюс остатък от правителствена част с казарми, болница и т.н. Имаме и подземна секция плюс тук-таме пещери и коридори... или като цяло критиките за първата част и еднообразието там отиват в кофата. Не са валидни изобщо за двойката. В която не само имаме повече зони, но и те са добре реализирани визуално.

Що се отнася до архитектурата на играта - нещо екстремално важно за вдъхновените от Souls игри, тя бих казал оставя противоречиви впечатления. Заглавията на From Software, особено Dark Souls, имат прекрасно навързани зони, за които постоянно намираме преки пътища, много от които изненадващи. Подобен подход е търсен и в The Surge 2.

Проблемите обаче са два. Докато в Souls игрите ние просто отваряме някоя врата, която ни затлачва пътя, то в The Surge 2 не е толкова просто, тъй като са ни нужни определени джаджи, свързващи секциите от определени точки. Сред които приставка за дрона, хвърляща електрическа стрела, кука за спускане по въжета и механизъм, с който можем да се изкачваме нагоре по тях. Всички тези неща са разположени в рамките на задължителната история - няма как да ги пропуснем - но проблемът е, че в началото играта не е достатъчно ясна какво се очаква от нас.

Така аз прекарах може би 3-4 часа, обикаляйки Йерихон, чудейки се какво да правя. Докато не разбрах къде трябва да намеря първия бос. Тук-таме пак се губим - намираме всякакви точки, които са свръзки с други места, но нямаме джаджите, за да ги ползвате. Тогава човек е нормално да се чуди - "Това ли е пътят, изпуснал ли съм нещо, какво трябва да правя в момента". Поне на мен тук-таме ми беше нужно да погледна гайд, за да разбера накъде, по дяволите, да ходя.

Иначе в "малките" зони ситуацията е пределно позната за Souls феновете. Имаме един медицински терминал, който ни е "сърцето" на дадена локация. Обикаляйки из нея ние отваряме различни преки пътища, като последният е от терминала (който, логично, ни е точката за прераждане) до боса. Този елемент не е особено объркващ в The Surge 2 - просто трябва да си представим как да се завъртим в кръг към мястото, от което сме тръгнали по няколко различни начина и това обикновено ни е достатъчно да намерим преките пътища и бързия начин за стигане до боса.

Все пак ненамирането на правилния път понякога може да е досадно. А реално The Surge 2 е линеен, въпреки че не се усеща така. Имаме точно един начин да минем зона и продължим напред, за разлика от Souls игрите, където нерядко има раздвоявания на пътя и можем да минаваме босове по-рано или по-късно - в зависимост от това как преценим (или кой намерим първи, което вероятно е по-честата ситуация при първо изиграване).

Но губенето из нивата тук-таме не беше достатъчно, за да и развали удоволствието от геймплея. За който спокойно мога да започна да говоря сега.

В своята есенция The Surge 2 е много подобен на своя предшественик. Бойната система ще се стори автоматично позната на всеки Souls фен. Ключовото движение в дефанзивен план, което имаме, е отклонът. С натискане на Space и посока героят ни отскача настрани. Ако пък стоим на място и противник замахне хоризонтално, ние можем да прескочим атаката му или да залегнем под нея.

Което, между другото, е някак "скрито" движение в The Surge 2, което е добре да имате предвид, понеже е много важно. Най-малкото най-тегавия за мен бос става елементарен благодарение на него. Особено ако не ползвате друг дефанзивен прийом - парирането.

Малкия Джони е от най-яките босове в The Surge 2

При задържане на Control нашия герой може да блокира атаки. Но ако вие дадете посока - наляво, надясно, напред или назад - точно преди противник да ни удари от същата посока, ние осъществяваме париране. Хубавото е, че човекът ни има имплант, който показва откъде предстои да ни нападне враг. Но пък парирането не е чак толкова лесно - ако избързаме с него получаваме пълни щети, ако сме бавни ние все пак блокираме атака, но тя изпомпва доста от нашата издръжливост. Което при босове може и да е фатално - защото няма как да се предпазим от останалите удари на комботата им.

Поне на мен механиката с парирането не ми допадаше чак толкова. Тя обаче е доста нужна за някои босове, особено една гадна нано котка, тъй като тя е слаба единствено при хоризонталните си атаки. В другото време тя ни напада почти постоянно и е трудно да се намери прозорец, в който да атакуваме. За щастие дори и да не парирате можете да прескачате нейните удари със Space (като там дори не е нужно да се дава посока, просто трябва да стоим на място и да натиснем в точния момент). Още нещо - когато прескочим атака и натиснем левия или десния бутон на мишката правим ритник, който взима малко кръв, но пък за сметка на това изпраща в нокдаун обикновените противници, а също и босовете, когато им свалим block charge-овете. С други думи това движение работи практически като парирането. С тази разлика, че е по-малко рисково, но пък от друга страна работи безотказно само при хоризонтални атаки, а повечето вертикални няма как да се избегнат.

Както и да е. Това тук го пиша по-скоро като някакъв трик, понеже когато се запъвах тук-там на босове не го прочетох в никой walkthrough. То и аз реално го открих след 1-2 часа зор на единия бос, който убих моментално след "Еврика!" момента ми.

Ама нека карам нататък с основните механики на бойната система.

Освен отклона и парирането имаме и две атаки - хоризонтална и вертикална. При редуването им правим комбота, различни за всяко оръжие. При задържане на копче пък се осъществява силната атака, която пак е специална за повечето оръжия.

Хоризонталните и вертикалните атаки са важни не само заради това, че първите очевидно по-лесно могат да ударят няколко противници около нас. Те са пряко обвързани и с една от най-яките механики на The Surge (и The Surge 2) - разчленяването. Ние можем да изберем коя част от тялото на противник да атакуваме в битка. Но само с този си жест нямаме гаранции, че ще я уцелим! Ако например искаме да ударим главата на враг, но сечем с хоризонтални атаки - те по-вероятно попадат в ръцете и краката му (в зависимост от оръжието). В главата ще отиват вертикалните. Така дали ще уцелим точката на тялото, която искаме да нападнем, зависи и от движението ни. Примерно с вертикална атака отляво нараняваме дясната ръка на враг (то и си виждаме ясно къде попада удара ни).

Всъщност има имплант, който кара всяка наша атака да прави щети точно на мястото, което целим. Но това означава 25% по-малко демидж. Което нерядко си е прекалено, прекалено много, особено на босове.

Имплантите са гръбнакът на билда ни - именно те ни осигуряват повечето пасивки плюс някои важни активни умения тип лекувания

Редно е да се спомене също, че някои оръжия - например копията - почти винаги уцелват мястото, което целим. Особено с "ръгащото" си движение. Което е добре да се има предвид.

Но защо да се целим в някоя част от тялото на противник? Защо просто да не се заключим към враг, без да му мислим много, и да помпаме копчето?

Причините са две. Първо, когато целим незащитена част на тялото правим внушителен демидж. Така в някое меле например е по-добре да се справим с възможно най-много гадове максимално бързо. А също така и на босовете нерядко е хубаво да бием по слабите им места.

И второ, по-важното - откъсвайки ръка, крак, глава или разчленявайки противник на две през торса получаваме схеми за брони (за съответните крайници, главата и тялото). Винаги, намирайки нов тип противник, е приятно да почнем да сечем него и другарчетата му, докато съберем целия комплект от дадена броня. Като е редно да отбележа, че някои от тях са налични само от един-единствен наличен враг или само в една определена секция, която не може да се преиграе.

Тоя гад колко ме трепа...

Но дори и да съберем схемите - прицелването в различни части от тялото ни дава материали за ъпгрейд на броните ни. В случая съставките са винаги еднакви - за глава, крака, ръце и торс (тоест не трябва да откъснем парчета от точно конкретен комплект, за да го ъпгрейднем).

Или с други думи - почти винаги е по-добре по една или друга причина да се целим в части от тялото на противник. Същото важи и за босовете. Атакувайки ръцете на гадове, които ни бият с тях, отслабваме атаките им. Което също си струва да се обмисля.
Накратко механиката за разчленяване е все така яка по всички аспекти. От нея зависят много неща в геймплея и не на последно място - остава си яко да късате ръце, глави, крака, торсове дори и след 20+ часа геймплей. Като с различните оръжия имаме различни "фатали". И винаги е забавно да се разхождаме след това останките и да видим дали някой противник няма да ни даде нещо ново.

Важна механика в The Surge 2 са ни и батериите. Те са нещо като маната ни, само че във футуристичен вариант, и ни помагат най-вече в дефанзивен план.

Най-важното нещо, което ни осигуряват батериите, е лекуване. С всеки успешен удар, който пласираме, батериите ни се пълнят. Колкото по-силен е бил удара (и повече демидж е нанесъл), толкова повече енергия взимаме. Има и значение дали удряме бронирана част на тялото или оголена. Когато имаме поне една пълна батерия можем да я използваме за лекуване (стига, естествено, да сме екипирали съответния имплант на героя си).

Самите лекувания са три вида. Имаме "стандартно" такова, което моментално ни възвръща определено количество кръв, скалиращо се автоматично с нивото ни. Имаме опция да връщаме част от щетите си като кръв, а също и да възвърнем 50% от жизнените си точки за 20 секунди. Последното на мен не ми допадна хич... струваше ми се прекалено бавно като регенерация и не много смислено. Реално ползвах предимно първия вариант, макар че в NG+ и вторият става доста полезен, тъй като от един момент нататък щетите ни се увеличават адски бързо, а точките кръв - много по-бавно.

Батериите се ползват и за други дефанзивни активни скилове. Един от тях вдига временно бронята и защитата ни към различни елементи. Други вдигат защитата ни към отрова, наночастици и т.н., като са ситуационни - в някои случаи, особено при босове, ни помагат много. Или в секции, в които противниците ни млатят с някой гаден ефект. Но като цяло можем да минем често и без тях.

Батериите обаче се ползват и в пасивен контекст. Има немалко умения, които се активират, ако имаме 3 пълни батерии. Такива за повече щети, увеличена скорост на атака, още защита и тъй нататък. Тоест имаме и такъв момент, че ако решим можем да си пазим батериите, за да ни дават определен бонус. Може би в комбинация със скила, който ни връща част от щетите като кръв? (Понеже той е активен известно време, може би двайсетина секунди, а ползва само една батерия за активиране).

А, да, още нещо - повече батерии получаваме, когато ъпгрейдваме с вдигане на ниво статистиката, увеличаваща ефективността им. Това го пиша, понеже не е направено очевидно в The Surge 2 и може да си помислите, че ви е нужен някакъв друг ъпгрейд или че батерии се отключват по-късно в кампанията. Не.

Та батериите могат да предложат различни начини за оформяне на билдове. Особено и благодарение на имплантите и комплектните бонуси на броните. Първите са класически пасивки, но уловката е, че ни се падат на случаен принцип от противниците. Имаме няколко дузини импланти, даващи ни какви ли не неща - бонуси към атака, защита, лекуване, увеличени щети с дадени оръжия, повече скорост на атака и други. На мен любим ми беше онзи, който дава +200 защита, докато си задържал копче, за да направиш силна атака. Това позволява да се танкват куп атаки, а след това директно контраатакуваш за брутални щети.

Що се отнася до комплектните бонуси, те са нещо, което всеки Diablo фен няма как да не знае наизуст. Ако имаме 3 или 6 предмета (от 6 възможни) от даден комплект, получаваме съответните пасивни награди. Те са всякакви - например екзекуциите не ни хабят от батериите, лекуваме се при определени ситуации, получаваме бонуси с някои оръжия, дронът ни има повече муниции и какво ли не друго. Комплектите са може би дузина и половина, не съм ги броил, ама някъде там. И като цяло разчупват билдовете, в съчетание с имплантите.

А, да, говорейки за билдове - хубаво е, че The Surge 2 ни дава пълна възможност да респециализираме героя когато поискаме. Ако решим, че сме инвестирали точки в кръв, издръжливост и батерии грешно - можем да променим това. Въпреки че плащаме малка сума в скрап, то тя е толкова скромна, че ресетването на точките е практически безплатно. Пасивните ни умения пък идват от импланти, които могат да се сменят във всеки един момент.

Сега осъзнавам, че не съм казал нищо и за скрапа. Това, като цяло, е еквивалентът на душите от Souls игрите. За разлика от повечето такива обаче в The Surge 2 нямаме никакви алтернативни валути. Скрап ползваме и за вдигане на нива, и за крафтване на предмети, и за ъпгрейда им, и за купуване на разни неща от търговците. Липсва злато, пари и други такива неща. Което на мен ми се нрави, нямам нищо против подобна централизация. Особено във времена, в които всяка игра има по 15 000 различни валути (най-често по криминални причини).

Но споменах и дрон преди известно време, нали?

След втория бос в играта получаваме този летящ помощник. Функциите му като цяло са няколко. От една страна можем да се приберем до най-близкия чекпойнт, практически телепортирайки се, чрез него. От друга - можем да го ползваме и в битка.

На дрона можем да екипираме куп различни приставки - например снайперът, правещ огромен демидж, картечницата, стреляща няколко пъти, различни лазери и други. Някои вкарват и ефекти, например електричество, което зашеметява противник.

Дронът може да ни свърши отлична работа, особено при някой бос, който е останал на малко кръв, ядосал се е и ни напада постоянно с различни атаки безспирно. Също така дронът винаги се прицелва точно в определена част от тялото, което води до бързо счупване на броня.

От друга страна дронът ползва муниции, а ние носим ограничен брой у нас (стандартно 20). Интересно е обаче, че някои комплекти предмети ни дават възможност да възстановяваме муниции, когато се пълнят батериите ни. Което е страхотно, особено ако дронът ни допада като геймплей. Аз, признавам, често забравях за него, макар че примерно едно зашеметяване, когато ни нападнат от засада няколко противници може да ни спаси живота...

Може би задълбах прекалено много в темите за геймплея. И мисля, че е време да мина нататък към... противниците. Като цяло от Souls игра можем да очакваме обичайното - не чак толкова трудни за преминаване противници, които обаче наказват грешките ни, и по-тегави босове. Което в първия The Surge беше изпълнено някак... наобратно, обикновените гадове бяха някак по-тегави от босовете. И с доста високи щети. Но тук си е като цяло стандартното положение.

Освен ако тотално не подцените някоя група противници (или единичен гад), не би трябвало да имате особени проблеми с тях. Тук-таме има специални, по-тегави противници, но повечето не са нещо особено. Говорим ако не се направите на пичове и не предизвикате 3-4-5 гада да ви нападнат вкупом, това почти сигурно означава смърт. И в тази Souls-оподобна игра, и в много други.

Както споменах в началото на статията разнообразието на гадове е по-голямо от единицата. Макар че много от противниците от нея се завръщат и тук. Имаме всякакви хора, роботи, андроиди от наночастици, тук-таме някакви роботизирани гротески, статуи-пазители, животоподобни машини и тъй нататък. Като цяло нямам критики откъм разнообразието.

Що се отнася до босовете... тук някак новините са и добри, и лоши.

Първата част имаше цифром и словом 5 (пет) боса, което беше адски малко. В двойката на пръв поглед числото изглежда тройно по-високо - 15. Но според мен качеството на босовете във втората половина на играта рязко намалява. Малкия Джони, Сервантес и Delver идват почти поред и ми бяха като цяло доста тегави, особено на първо изиграване. И ми се стори, че трудността ще е Souls-ка. Но оттам нататък нещата стават доста лесни. От една страна самите босове не са особено тегави. 3 от тях представляват разделени трите фази на един и същи бос (на които вече като сте научили ударите са лесни за справяне). Още 2 са обикновени противници с по няколко удара повече. А някои са просто лесни.

А както започнах в началото на статията - в The Surge 2 е сравнително лесно да се танква. И ако случайно имате някакви трудности - включително и с последния бос - можете просто да набухате куп защита и само да стоите пред него. Обикновено най-слабите атаки на босовете са тези от най-близка дистанция, тъй като са "обикновени" и с не толкова жестоки щети. Като може би идеята е да се опитвате да ги парирате. Най-бруталните обикновено пък са отдалеч.

В резултат ако имате достатъчно защита, за да изядете щетите на босовете и да им върнете 2-3 атаки, когато спрат да си починат - можете да ги убиете само с натискане на 2 копчета. Едния бутон на мишката и числото 1 на клавиатурата, което ви е лекуването. И толкоз!

Както казах в началото самият факт, че е възможен такъв подход ми се нрави. Но същевременно... когато танкнеш последния бос като кенеф... някак е леко антикулминационно.

Нека отбележа, че на NG+ нещата се променят малко, ефективността на танкването намалява в прилична степен и ви е нужно повече движение - или с други думи по-сериозен Souls подход. Но пак босовете не впечатляват като трудност. Реално на NG+ са по-тегави едни обикновени противници, които са поставени на прилично количество места като своеобразни междинни босове, които имат няколко гадни атаки и могат да се раздвояват. Те вероятно ме убиваха по-често, отколкото самите реални босове!

Или накратко, имаме подобрения в този аспект в The Surge 2. Това е сигурно... но все пак не видях нищо впечатляващо. Може би ще запомня три боса - онези, които споменах горе (падащи се май трети, четвърти и пети). Нататък... по-скоро ситуацията ми идва посредствена.

Но поне има бройка, босовете идват сравнително редовно, а като цяло и разнообразието не е скромно. Окей като цяло.

И вероятно тук е времето за заключителните думи.

The Surge 2 определено ми допадна, защото е успял да изчисти почти всички от проблемите на миналата, същевременно добавяйки още разнообразие. Вероятно за някои не чак толкова високата трудност би бил минус - феновете на Souls игрите. Но предполагам, че дори и за тях предизвикателството ще е точно толкова, че да не стане скучно в никой момент. За мен трудността беше плюс (ако изключим ставащите леснички нататък босове).

The Surge 2 бих нарекъл и заглавие, което може да послужи като мост към жанра за всички онези, които не са го пробвали. Трудността не е непосилна, а ако минете споменатите горе три боса - нататък едва ли ще имате особени проблеми. Така бих казал разработчиците на играта са успели да я балансират прилично.

Но пък ако не си падате по Souls-оподобните игри - едва ли и тази ще ви спечели. Лабиринтите са си налице, противниците все пак удрят здраво и някои босове са тегави. Умира се на тях и то доста. Ако след няколко смърти ви доскучава и спирате дадена игра - то със сигурност The Surge 2 няма да ви хареса.