The Technomancer има своите проблеми, но успеете ли да се потопите в него е RPG с потенциала да ви хване за едни солидни 20 часа, ако не и повече. Графиката е като цяло на средно ниво. Една част от нещата изглеждат добре - някои пейзажи, а също така и движенията в бойната система. Други като например ужасните безизразни лица на героите ни връщат назад в миналото. Средна ръка и тук. Понякога диалозите са окей, понякога са доста зле откъм озвучаване. Ефектите също варират откъм качество, но поне саундтракът... бива. Стига да преодолеете бавното на моменти темпо, особено в началните часове The Technomancer има потенциала да ви грабне. Имайте предвид обаче, че неособено високият бюджет си личи от доста места... ако сте фенове на изцяло изпипаните игри може и да се разочаровате. Поне аз не видях нищо наистина счупено - някакви фатални бъгове, но все пак... Предполагам, че The Technomancer е от игрите, предизвикващи полярни емоции... но поне мен успя да ме хване. Ако приемем, че една малка компания няма голям бюджет, за да направи следващата си игра... няма достатъчно пари хем да я изпипа технически, хем и да предложи достатъчно богат геймплей – как трябва да процедира? Да заложи на аудио-визуалното, изчиствайки всички бъгове, но предлагайки кухо преживяване? Или да хвърли основното количество пари в геймплея, занемарявайки „мехлема за очите“, но рискувайки много хора да си кажат – „О, тази игра е прекалено дървена“?

Моето мнение винаги е било едно и също. Геймплеят над всичко. Наистина е приятно човек да цъка оптимизирана, красива игра, която върви изключително мазно. Но това е бонус. Играта е игра, защото се играе. Ако подобно нещо не е заложено в даден продукт... значи е технологично демо, интерактивен филм или нещо друго. Но не и игра.

Е, The Technomancer е един от ставащите все по-редки примери в гейминга, в които едно студио не се опитва да си подкове жабешкия крак. Пичовете от Spiders са знаели, че не могат да се конкурират с AAA игрите откъм графика и звук, дори и да изсипят целия си бюджет в този аспект. Най-много The Technomancer да беше заприличал на Homefront: The Revolution… заглавие, отчаяно опитващо се да прилича на нещо, което не е, подобно на омазана с грим тийнка и надеждите й да я пуснат в чалготеката, въпреки че е под 18.

Вместо това Spiders просто са заложили на геймплея. И бих казал, че крайният резултат е повече от добър. Да, The Technomancer има своите проблеми. Да, точно като в Bound by Flame - предишната игра на студиото - навлизането е бавно. И да, цъкалката не е изпипана технически. Леко „дървена“, изисква се време, за да свикне с бойната система.

И въпреки това The Technomancer е игра, която спокойно бих препоръчал на ролевите фенове. Успеете ли да се потопите ви очакват едни двайсетина, ако не и повече часа зарибяващ геймплей.

Тъй като уводът започна да се разплува като телесата на двестакилограмов американец, седнал в McDonalds е редно да премина нататък с историята.

Действието в The Technomancer се развива 200 години след колонизацията на Марс. Кога точно човечеството е успяло да засели Червената планета не е ясно. Но е сигурно, че нещата не са се развили по план.

[caption id="attachment_64610" align="aligncenter" width="525"] Here comes the boom[/caption]

Марс е „истинският ад“, както ни разкрива уводната кът сцена. Големи корпорации са монополизирали най-важния ресурс на планетата – водата. В същото време престъпни банди вилнеят из гетата, а пък една част от хората са се превърнали в уродливи мутанти, повлияни от радиацията на Марс.

В цялата тази обстановка живее главният ни герой – Закарая Менсър. Или накратко Зак. Той е техномансър – човек с кибернетични импланти, способен да контролира електричеството. Или с други думи своеобразен магьосник, но поставен в научнофантастична вселена.

Именно с неговото представяне стартира The Technomancer. След кратък tutorial, разкриващ ни основите на бойната система излизаме на бойното поле, за да се превърне нашият герой в майстор на техномансерското изкуство. А след това биваме хвърлени безцеремонно в света на играта.

Откъм история – доста изненадващо за мен – The Technomancer се представя доста добре. Поне аз очаквах заглавие, в което сюжетът го има колкото да се отбие номера. Но истината е съвсем различна. Разработчиците са хвърлили доста труд в кампанията, която е не само дълга, но и доста разчупена откъм основни и странични мисии. Рядко се случва да изпаднем в рутината, да изпълняваме куп еднакви куестове тип „Донеси гащите на прабаба ми от пустошта“. Имаме дегизировки, ловене на шпиони, кражби на оръжия, че дори и инсценировки.

Наистина The Technomancer не е RPG от типа на Divinity: Original Sin например. Там начините, по които можехме да минем куестовете бяха далеч по-различно (и качествено) реализирани. В случая на The Technomancer ясно ни се казва какво се изисква от нас. Все пак е хубаво, че целите са разнообразни, а чат-пат се случват и обрати, колкото да ни изкарат от рутината. Тоест Spiders не са се опитали просто да пльоснат някаква кампания отгоре-отгоре, колкото да има нещо, което да свързва различните битки. Напротив – пробвали са да направят нещо стойностно. До една степен са успели.

Като цяло развитието на сюжета ми беше интересно, макар че има някои минуси, които няма как да не спомена. Не толкова в самия замисъл... а в изпълнението. Озвучаването варира сериозно – често е посредствено, понякога е добро, понякога – отвратително зле. Диалозите са бъкани с клишета и са като цяло на ниско ниво. Наистина усещаме различните маниери на нашите придружители, което е добре... нямаме просто куп еднакви безлични ботове на разположение. Но се усеща, че все пак The Technomancer си е игра с неособено висок бюджет. Което си личи също и от лицевите анимации... които нека сме честни ни връщат към десетилетка назад в миналото.

Но въпреки тези минуси кампанията ми се понрави. Има интересни фракции в нея, борещи се за власт – почти всички сенчести в една или друга степен, което ни изправя пред множество морални решения. Самото развитие на сюжета е балансирано – не е мелодраматично в стил сапунка, липсват някакви големи „уау“ обрати, но същевременно е достатъчно интересна, за да не ви удари скуката.

[caption id="attachment_64609" align="aligncenter" width="525"] Крафтинг системата е по-скоро базова, като можем единствено да ъпгрейдваме екипировка, но не и създаваме нова такава[/caption]

А, да, докато още говоря за сюжет – нека спомена, че The Technomancer е игра с немалко четене. На някои места бива описвана като екшън RPG, с което не мога да се съглася особено. Или поне аз под тези думи разбирам не само бойната система, ами цялостния дух на дадено заглавие. Е, в The Technomancer има куестове, които се минават с внимателно четене. Заедно с това в немалко ситуации не можете просто на сляпо да изберете опция в диалог – рискувате някоя фракция да ви намрази или да започне битка с противник. Ако става дума за вашите придружители – с грешно проведен диалог можете да влошите отношенията си с тях.

С други думи The Technomancer взаимства елементи от олдскул ролевите игри. Не говорим за нещо хипер дълбоко, но и все пак има какво да прецакате в диалог, ако действате по диагонал. В този ред на мисли ако не си падате по четенето... има голям шанс заглавието да ви доскучае.

И сякаш е време да мина към геймплея. В основата на който е екшън бойна система.

В The Technomancer управляваме само един герой – Зак. За сметка на това обаче имаме още двама придружители, които можем да си изберем от прилично количество NPC-та в играта. Ако изключим един кратък момент в началото на играта почти през цялото време е задължително да имаме двама души с нас.

Хубаво е обаче, че макар и отборна в своята есенция, играта не убива екшъна. Нашите придружители са достатъчно адекватни и сами, което ни позволява да танцуваме около противниците и да ги сваляме един по един. Поне аз си минах кампанията на предпоследната трудност Hard, без да им давам някакви наставления на хората ми – оставях ги да си млатят сами лошите, когато беше нужно им помагах, че да не пукясат и толкоз. В другото време се чудех как да сваля вразите възможно най-бързо. А за щастие нашите придружители не правят глупости - да се държат хаотично в битка например. Съвсем предсказуеми са - което ни позволява да си играем нормално, без да ги псуваме.

Самата бойна система е много подобна на The Witcher 3. За разлика от Batman Arkham игрите, които се копират надлъж и нашир, в The Technomancer имаме нещо по-различно. Над главите на противниците ни няма иконки, показващи ни кога ще атакуват, което означава, че трябва внимателно да гледаме какво правят. От ключова важност е да се движим нон-стоп и да не се застояваме на едно място – доста противници носят и пистолети наред с меле оръжията си и не се свенят да ги ползват.

В резултат повечето битки приличат на танците от The Witcher 3. Правим отклони наляво-надясно, удряме противници по 1-2-3 пъти, когато ни се отвори възможност, следим дали някой враг няма да посегне към кобура си и да пробва да ни простреля. Внимателно чакаме за момента, в който да пуснем някое мощно техномансърско умение, което да промени развоя на битката, понякога и драстично... и повтаряме процедурите.

Едно от яките неща на бойната система е, че тя не толерира спам на удари. Ако започнете да помпате нормалната атака пред противник ще го ковнете 1-2-3 пъти. След това обаче той започва да прави отклони, „схващайки“ системата ви и контрирайки моментално. В резултат трябва да имате едно наум почти винаги и да разнообразявате ударите.

Друго нещо, което си струва да се отбележи е фактът, че The Technomancer не е лесна игра. Щетите, които лошковците нанасят не са никак скромни – нерядко са достатъчни 3-4 удара, за да бъдете свалени. Което отвсякъде си лъха на Dark Souls III. Наистина враговете не са нито толкова агресивни, нито имат толкова богат набор от удари като в хардкор отрочето на From Software. В общия случай е достатъчно единствено да се движите много и атакувате само когато сте сигурни в положителния развой на битката. Колкото и да звучи лесно обаче 1-2 грешки могат да ви поставят пред екрана, който ви подканва да заредите последния сейв, тъй като сте загинали. Което е забавно - една битка можете да минете перфектно в един момент, но ако трябва да я преиграете - да умрете 3-4 пъти, понеже си мислите - "А, тя беше лесна"... което ви кара да подценявате противниците - една рецепта за провал.

[caption id="attachment_64597" align="aligncenter" width="525"] Моделите на някои герои не са лоши, но лицата им в диалог са прекалено безизразни[/caption]

Което на мен ми се нрави. Спазва се балансът между трудност и честност. Хем не говорим за нивото на Dark Souls - да ни чукат и в един момент да загубим всякакъв кеф, хем и не е елементарно - просто да ходим и избиваме всичко наред.

Има едно обаче при бойната система. Навлизането в нея отнема към час-два. След толкова време ще я схванете, комбинациите, които правите ще започнат да ви носят удоволствие. Докато стигнете до този момент все пак е възможно The Technomancer да ви изправи на нокти. Защо ли?

Първо, бойната система е леко дървена. Усеща се някакво много леко забавяне при приемането на командите, особено като правите комбо. А може би и заради начина, по който се редуват някои от анимациите оставам с такова впечатление. Тъй или инак тази лека неестественост отнема малко време, за да се свикне с нея.

Другото нещо при бойната система е отключването и заключването на противници. Сещате се – да насочим атаките си към един враг, върху който се центрира в екрана, докато горе-долу игнорираме останалите и е по-трудно да ги ударим, дори и да са по-близо до нас.

[caption id="attachment_64603" align="aligncenter" width="525"] Кошмарната карта в никой случай не ни помага да намерим верния път из лабиринтите на The Technomancer... напротив, по-често пречи[/caption]

Поне според мен в The Technomancer е по-ефективно да се бием изцяло отключени. Кой знае, може би това си е лично мое мнение, тъй като не си падам по заключването по принцип в екшън-приключенските игри. Въпреки това ще ви отнеме малко време, докато свикнете с дистанцията, от която трябва да атакувате. Не повече от час-два... но в днешно време хората се разочароват бързо, ако не са супер машини от първата минута.

Важното е обаче, че бойната система започва да се отблагодарява, когато свикнете с нея. Адски е яко е да забия 2-3 пъти камата си в гърба на противник, да направя кълбо назад, гръмна един път с пистолета, а след това да му вкарам и малко шокова терапия с електрическите умения на техномансъра ми. Или пък да изчакам момента, в който придружителката ми Амелия бутне с нейния щит противник, а аз се възползвам, набивайки му няколко удара, докато се изправя.

Друг плюс, с който ще приключа с бойната система е нещо адски важно в екшън игрите - можем да спрем анимацията на всяко атакуващо движение с кълбо. Както споменах има лека дървеност в The Technomancer, но този ключов елемент е изпълнен на ниво. За какво говоря? Представете си, че замахвате с някое бавно оръжие и виждате, че срещу вас е бърз противник, който ще ви изпревари. В някои игри няма опция да спрете анимацията и усещате, че сте безсилни да промените каквото и да е. Тук обаче всяка атакуваща анимация се спира с кълбо. Особено ако говорим за магиите - някои отнемат дълго време за пускане. Все пак внимавайте - ако решите да спамите кълбото е възможно да направите две поред, когато не желаете това. Което може да ви хвърли в лапите на противник... но както споменах The Technomancer цени повече прецизността, отколкото помпането на бутони.

[caption id="attachment_64614" align="aligncenter" width="525"] Един от куестовете включваше подобни въпроси - включително и кой е първият човек, летял из космоса... дори и да прозвучи странно, то поне показва, че играта се опитва да ни предложи сравнително разчупени мисии[/caption]

И минавам нататък с различните стилове в The Technomancer. Ако сте играли Bound by Flame знаете за какво говоря. Тук различните стилове, в които може да се бие героят ни са... три и половина. Всъщност четири ако трябва да сме стриктни – но според мен техномансърското дърво с умения е задължително и се съчетава добре с основните ни три бойни стойки. Които са на Warrior, Rogue и Protector.

Всяка от трите използва свой набор оръжия, който не можем да променяме. При Warrior е дълга пръчка, при Rogue – кама и пистолет, а при Protector – щит и чук. Движенията на всяка от трите също са различни.

Warrior е балансът между трите – откъм скорост и щети. Налични са удари, които ни позволяват да нанасяме щети на няколко противници. Най-бавни сме в Protector – чуковете замахват бавно, но с много демидж. Щитът пък ни осигурява възможността да танкваме и зашеметяваме противници с него. Rogue от своя страна акцентира на скоростта и прилагане на ефекти като отрова например. Пистолетът също може да е безценен в много ситуации - само в тази поза можем да пуцаме отдалеч.

Въпрос на предпочитание е кое от трите ви допада най-много. По принцип не съм фен на Rogue-овете в ролевите игри... да не кажа, че съм развил адски малко подобни персонажи в живота си. Но в The Technomancer точно този стил ми хареса. Предлага добър баланс от движения, особено съчетан с техномансърските скилове.

[caption id="attachment_64613" align="aligncenter" width="525"] Дърветата с умения са добре реализирани - не налагат изкуствени ограничения и можем да вдигаме само клоновете, които ни интересуват[/caption]

Те от своя страна са почти изцяло поддържащи. Да, ако трябва да съм честен можете да пускате и само магии, ако ви е кеф. Но няма четвърта бойна стойка за техномансъри - винаги сте в една от трите описани досега - Warrior, Rogue или Protector. Тоест не само нищо не ви пречи да съчетавате някой от трите стила с магии... но е силно препоръчително.

Иначе в основата на ролевата система са уменията от четири дървета. Предполагам се досетихте кои – по едно за трите бойни стила плюс четвърто техномансърско. Инвестиране на точки в тях ви осигуряват както пасивни бонуси, така нови умения и опция да развивате основните ви такива.

Хубавото е, че дърветата не са супер линейни. Не е нужно например да инвестирате X точки в даден ред умения, че да се отключи следващият. С която механика много ролеви игри ни принуждават да се концентрираме върху едно дърво. Тук е малко по-разчупено. Всяко от дърветата – Warrior, Rogue, Protector и Technomancer – има по три независими един от друг клона. Това ви позволява да отключите рано някой от „финалните“ бонуси, без да ви се налагат изкуствени ограничения. Например при Warrior са ви нужни 6 точки, за да отворите финалното умение – Berserk. Други ключови скилове могат да се отворят и с инвестиция на 4-5 точки. (А нивата в The Technomancer не се трупат бавно, напротив - което е доста хубаво.)

Идеята за дърветата с умения е добра, защото играта не ви принуждава да си отключвате неща, които не искате. Повечето скилове, пасивни или активни, имат своето приложение.  Не се чувствате така, сякаш ви „извиват ръцете“. И сега като гледам дърветата с умения мога да си представя и ситуация, в която човек използва активно не един, а два стила плюс техномансърските магии... естествено без да ги ъпгрейдва изцяло – само някои от клоновете за определени ситуации. Но все пак ако пръснете прекалено много точки, без да се специализирате може и да имате проблеми към края на играта.

Общо взето ролевата система е стабилна. Осигурява разнообразие на билдове, не се въртите в кръг. А има прилична разлика между директния подход на Protector-ите и по-деликатния и бърз такъв на Rogue-овете например...

Продължавайки нататък ще отделя малко време за предметите. Където ситуацията е по-скоро посредствена. Както споменах всеки от бойните стилове си върви и със съответните оръжия, които не можем да сменяме. Примерно Rogue-ът не може да се екипира с щит и чук. Което си е неприятно ограничение.

Наистина има по-хубави ками, щитове, пръчки и тъй нататък, но разнообразието не е внушително. В общия случай човек усеща, че напредвайки просто взима по-хубавата версия на миналото си оръжие, което има малко по-висок демидж да кажем. Което реално е и самата истина.

Налична е и крафтинг система, но тя е доста базова. Не можем да създаваме нови оръжия и брони, а само да ъпгрейдваме онези, които сме купили или намерили. В зависимост от предмета са налични 1-3 дупки за крафтинг, с които да подобрим атака/защита, както и специалните ефекти (по бегли спомени са към 3 за оръжията и 2-3 за броните).

[caption id="attachment_64612" align="aligncenter" width="525"] При добри отношения с придружителите си получаваме специални бонуси, когато са заедно с нас[/caption]

Казано накратко просто вдигате числата. Няма някакво богатство на ефекти и тъй нататък, налично в други игри. Което за някои може и да е плюс - системата е изчистена, без нищо излишно. Все пак ми се щеше да има малко повече дълбочина...

Самите предмети имат изискване за брой точки strength, agility, power и constitution, които имате. И броните, и оръжията. Предполагам всеки фен на ролевите игри ще се досети кой атрибут с кой стил е обвързан. Редно е да уточня обаче, че броните не ви ограничават, за разлика от оръжията. Нищо не ви пречи да екипирате вашия rogue с най-тежкото в играта – бойният стил няма да се повлияе. Именно това направих аз. Но все пак ви трябва инвестиция в strength...

Освен за вече описаните атрибиути и скилове има още един тип точки в The Technomancer, които получавате с вдигания на левъли – таланти. Те са общо шест броя с по три нива всеки – Science, Exploration, Crafting, Charisma, Stealth и Lockping. Вероятно названията им са достатъчно красноречиви – подобряват уменията ви да отваряте ключалки, разкривате околната среда и тъй нататък. Редно е да се отбележи, че играта не ви дава супер много точки за таланти и е добре да инвестирате първо в най-важните според вас в зависимост от стила ви на игра. Аз например оставих огромно количество затворени кашончета в The Technomancer заради ниска инвестиция в Lockpinging…

Дотук нещата изглеждат повече от стабилно, нали? Добра бойна система с един-два минуса плюс приличен ролев елемент? Е, идва време за големия минус – темпото. Което на моменти е просто ужасно.

Началните два-три часа например. В тях трябва да се разкарваме прекалено много из основния град в The Technomancer. Който на моменти си бие на лабиринт. Не само това, но опция за бързо пътуване няма, а картата е... меко казано объркваща. Дори и след 20 часа не бях научил достатъчно добре основния град, че да не се губя в него. Както бихте се досетили ако тепърва навлизате в него ще има да псувате много неяснотата.

Цялото объркване в началото какво трябва да правим е гарнирано и от друго нещо – The Technomancer не ни казва достатъчно ясно, че е отборна игра. Известно време сме сами, после идват придружителите. Поне аз не знаех дали те са задължителни – не обичам някакви гащници да ми се носят зад гърба в подобни игри. Без тях обаче си беше доста тегаво. Особено и в един момент към началото, в който един от първите придружители изчезва и оставам само с един на разположение. Тогава известно време трябваше да търся друга дружка, че да запълня дупката. Което също не е реализирано никак интуитивно.

Може би ще си кажете, че навлизам в някакви детайли... но не е точно така. Именно първите часове са най-важни за всяка игра. А тъкмо когато навлизах в The Technomancer, започнах да се наслаждавам на бойната система и исках още противници, които да тествам... трябваше да изгубя към 2 часа в ориентация из града и търсене на придружители, с които да продължа да играя ефективно. Беше доста досадно.

Темпото се вдига и то значително нататък. Но е редно да ви предупредя, че навлизането е... бавно. Имам чувството, че някои западни медии, дали несправедливо ниски оценки на The Tehcnomancer са изкарали 3-4 часа и са ударили едно ревю. С началните впечатления, които далеч не са страхотни. Най-вече ако говорим за фактора скука.

А, да, като споменах липсата на бързо пътуване – тя също е ужасяваща! Към края на играта имаше моменти, в които се губи прекалено много време, докато извършите някоя маргинална задача – например да си размените 10 реда реплики с някакво NPC. Разговорът е кратък, но трябва 10 минути да ходите до точката, в която да се развие. Защото няма как да се движите по-бързо. Изобщо не говоря колко е досадно, когато се увъртите в някакви тъмни улички. Или пък в един момент, в който ми трябваше определена конфигурация от придружители, за да продължи главен куест... която не бях забелязал, че се изисква и трябваше да изгубя половин час, че да намеря място, където да си разменя хората.

Говорим за детайли. Но когато вече ви идва леко нанагорно безмозъчното разкарване, в което не се случва нищо и накрая игата ви изплюе някакво подобно безумно изискване, което всъщност е тотално безсмислено... гадно е. По-скоро недомислено.

Да, наистина в едни моменти темпото е добро. Не си мислете, че винаги има някакво влачене тип охлюв. Напротив, сигурно в 3/4 от времето нещата се случват достатъчно бързо. И все пак когато тотално безпричинно темпото се убие и 1 час ходите като куриери наляво-надясно и раздавате съобщения... ташак е. Даже една от кулминационните сцени на The Technomancer беше съпътствана от прекалено досадно разкарване, което я развали в голяма степен за мен.

Всъщност реално това ми е основната критика към играта. Темпото. Някои кофти анимации, дървените гримаси на героите, лошото на моменти озвучаване, сухи визуални елементи в света и т.н. си бяха в реда на нещата. Все пак се вижда, че не говорим за високопрофилна игра. Но нищо не пречеше темпото да е по-добро. Да няма толкова backtracking. Излишни разкарвания. Играта нямаше да загуби нищо от липсата им - в крайна сметка има достатъчно количество геймплей.

А изключвайки тези негативни елементи виртуалният свят е като цяло добре реализиран. Чисто технически - не толкова. Но пък Spiders са се постарали да ни осигурят различни пейзажи, в които се развива действието. Което е приятен момент - можехме и да бъдем забити само в началния град. Каквато си мислех в първите няколко часа, че ще е ситуацията. но за щастие се оказах в грешка.

Хубавото е обаче, че светът в The Technomancer се усеща... жив. Не толкова откъм козметичната част - голяма част от NPC-тата са адски статични.

От друга страна обаче има адски много странични куестове, които не са типичните кухи плънки, ами ни разкриват отношенията между различните фракции във виртуалния свят. Ако трябва да намерите някой липсващ човек - не го е отвлякъл някой анонимник, който убивате и край - мисията е приключена. Винаги има нещо с една идея по-дълбоко. Виждате отношенията към мутантите, корупцията из висшите етажи на корпорациите, мотивациите на различни подземни групи и тъй нататък.

Като цяло е хвърлен труд при оформяне на виртуалната вселена. Не говорим само за - "Хей, здравейте, вие сте на Марс, тука лошите корпорации са лоши, хайде ходете да убивате". Напротив. Има куп интересни моменти... примерно този, че в The Technomancer горе-долу не убивате никого.

Да, точно така. Всяка смърт, която причините носи негативна карма. Която ви влияе по куп отрицателни начини. В резултат е препоръчително да не умъртвявате вашите противници.

Което действие всъщност изисква специално внимание. В света на The Technomancer оръжията не нанасят фатални щети. Пръчките, чуковете, камите и дори огнестрелните оръжия могат да нокаутират вашите противници, но дотам. За нещо повече вие изрично трябва да клекнете над телата им и да ги убиете със спринцовка, взимайки техния „серум“ (основната валута в играта). Реално не печелите нищо от подобно действие. Количеството серум, което получавате е ниско – особено сравнено със загубената карма. А и за да убиете десетима противници трябва да изгубите минута и нещо време – да клечите и да им биете летални инжекции. Няма файда!

[caption id="attachment_64606" align="aligncenter" width="525"] В The Technomancer не убивате никого по подразбиране... трябва специално да умъртвите противник с натискане на копче, както бихте се уверили от скрийна горе[/caption]

Заради което тази механика ми се нрави. Приятно е да виждаме светове, които не са базирани на тоталното насилие и в които главните герои не са серийни убийци, които уж са много морални и имат големи ценности, но без да им мигне окото сеят смърт наляво и надясно. Някак светът на The Technomancer иска да ни каже - "Вижте, тука си е ебало мамата, ама пак човешкият живот се цени". Повече от един Tomb Raider и Rise of the Tomb Raider - смешно е как ни представят млад и невинен герой, който след няколко часа е станал масов убиец, ама хич не се интересува от това и не показва грам съжаление...

И сякаш наближава времето за финалните редове. Но преди това - графика и звук.

The Technomancer като цяло изглежда прилично, но само толкова. Играта не впечатлява - върви окей, леко дървена е, някои елементи като лицата на героите както споменах са направо реликвени. Бойната система изглежда зрелищно, особено когато свикнете с нея... но като цяло играта е за оценка сиво.

Звукът - пак същото. Понякога актьорската игра е на ниво, но в други моменти е ужас. Наистина The Technomancer има адски много озвучени диалози - всички в играта, ако трябва да сме честни. Но в подобни случаи при нисък бюджет едва ли актьорите са изкарали повече от един дубъл. И резултатите варират изключително много. А, да, също така има един глас на женски войник, който много, много, много напомня на Tracer от Overwatch... и някак ме напушва смях всеки път като чуя звънливото гласче с британски акцент, което никак не се съчетава с мрачния свят на Марс.

Заключението? The Technomancer може и да ви хареса. Мен ме хвана достатъчно, че да отцикля за доста часове в рамките на няколко дни. В които не можех да се отлепя - исках да видя какво ще стане нататък. Но има някои важни условия, преди да обмислите купуването на заглавието.

Първо - да имате толеранс към игри, които не са AAA. Защото The Technomancer не е изчистен от малки проблеми. Нямаше някакви фатални гличове, бъгове, които да счупят кампанията за мен. Напротив, като цяло нещата си бяха окей. Но все пак говорим за своеобразната "втора дивизия" на гейминга. Хем не иде реч за някое от модерните напоследък индита, хем не е и AAA.

И второ - имайте едно наум за уводните часове. Играта стартира бавно и е възможно да разочарова. Но към втория или третия час темпото се вдига и именно там е вероятно да се зарибите.

А оттам нататък The Technomancer има какво да предложи. Прилична история в кампанията, добра бойна система, много странични куестове, едни солидни двайсетина часа геймплей, ако не и още плюс добре оформен виртуален свят. Или накратко една доста приятна изненада.