Ако ви се цъка модерен шутър с търчане по стени, двойни скоци и прочее... не Call of Duty е правилният начин да цъкате подобна игра. А Titanfall 2. Със сигурност. Графиката на Titanfall 2 не само е добра, но и страхотно оптимизирана за PC. Играта лети, поне при мен нямаше абсолютно никакви технически проблеми, а и не забелязах в интернет да има оплаквания. Titanfall 2 не се отличава по някакъв особен начин при звука, но пък се справя достатъчно добре за оценка зелено. Съмненията ми в коя рубрика да вкарам оригиналния Titanfall бяха сериозни. Не и при втората част - още от първите няколко часа знаех, че харесвам тази игра. Titanfall 2 е страхотен модерен шутър. Да, престрелките извън титаните са средна ръка, изцяло в каноните на жанра. С оръжия, имащи малък откат, огромна точност и тъй нататък. Но там, където блести Titanfall 2 е свободното движение из нивата, както и страхотните тактически битки с титаните. За половин идея ревюто ми можеше да звучи още по-хвалебствено... но засега ще си остане само доста хвалебствено. Call of Duty серията – поне по начина, по който изглежда в днешно време – просто няма как да ми хареса. Във всяко свое ревю за игрите повтарям отново и отново защо смятам така. И съм почти сигурен, че статията за Infinite Warfare няма да е по-различна. Не виждам как изведнъж ще спрат да ме дразнят приключващите за частица от секундата престрелки. Оръжията без откат, нанасящи внушителни щети. Регенериращата се кръв. И куп други неща. Но поне с времето горе-долу започвам да свиквам... бавно. Но се случва.

Е, мога да кажа, че ако има една игра от жанра, която наистина ме спечели, то това е Titanfall 2. Отрочето на студиото Respawn, което е в своята есенция Infinity Ward. Онези, истинският, който създаде Call of Duty. И който се отдели от Activision след титаничен скандал с Боби Котик за неизплатени премии преди повече от половин десетилетие.

Тъй или инак това е в миналото и някак ще се опитам да се въздържа от уроците по гейм история. Които в крайна сметка всеки може да прочете в Wikipedia, ако има интерес. Нека карам към Titanfall 2 и най-важното... защо ми хареса толкова. Тук може би е редно да отбележа, че и за първата игра написах едно положително превю. Проблемът е обаче, че съдържанието беше прекалено малко, а може би и самата концепция на Titanfall не беше достатъчно изчистена. Заради което бях на кантар в коя от двете рубрики да вкарам шутъра... но в крайна сметка прецених, че му приляга хейт ревюта. Е, сега ситуацията е различна.

Формулата е доста по-изчистена. Мултито е... забавно и разпускащо. Има достатъчно разнообразие от оръжия и най-вече... титани. Геймплеят е по-балансиран. Като цяло Titanfall 2 ви позволява да влезете, да се попуцате малко без да ви пука чак толкова печелите или губите... и да излезете, без да сте препсували цялата вселена. А при положение, че аз съм човек, който се пали сравнително лесно в игрите, то това говори доста.

Нека карам поред обаче... с кампанията. Да, именно това е голямата новост в Titanfall 2. За разлика от първата игра, в която нямаше истински сингъл, то тук е налична съвсем пълнокръвна кампания. В нея поемаме ролята на Джак Купър – обикновен пехотинец, който се надява един ден да стане пилот. Именно това е черешката на тортата в Titanfall вселената. Не само пилотите имат възможността да управляват титани, но и заедно с това притежават и добър инвентар, за да се справят и сами в битка. Сред които възможности да стават невидими, ракетни раници за двойки скоци и тъй нататък.

Самият Купър е член на съпротивата, бореща се с организацията IMC. Които накратко можем да наречем просто „добрите“. Както бихте се досетили още в самото начало на кампанията се случват достатъчно драматични събития, за да може нашият човек да се превърне ударно в пилот и то как – сдобивайки се с едно от най-мощните оръжия на бунтовниците. Титанът BT-7274. Или накратко BT.

[caption id="attachment_68825" align="aligncenter" width="525"] Map Hack - едва ли може да се измисли по-яко име на умение, разкриващо какво се случва около вас[/caption]

Освен с внушителна огнева мощ машината може да се похвали и с други екстри. Например възможността да се екипира с арсенала на всички титани, които унищожим по време на сингъл кампанията. Което всъщност служи като своеобразен tutorial относно това какво да правим и в мултито на Titanfall 2. А заедно с това и BT притежава изкуствен интелект, с който си комуникира с Купър – особено в немалкото моменти в сингъла, в които пилотът и машината се разделят, опитвайки се да изпълнят определена цел.

Общо взето кампанията с пълна сила мога да окачествя като средна ръка. Със сигурност откъм сюжет и сценарий не е нищо особено. „Става“ дотолкова, доколкото не ме дразни. Но не мога да кажа също, че много често ми е падала шапката и съм си казвал – „Бах мааму, баси култовият момент настъпи“. Джак Купър е сравним почти с мълчаливия тип главни герои в игрите – с който аз нямам никакъв проблем, напротив. Но не се отличава с нищо. Да, пичът чат-пат отправя разни лаконични запитвания към BT, но общо взето това му е ролята в доста от времето. Титанът ни от своя страна има достатъчно „характер“, но отново – нищо особено.

Онова, с което се справя много добре кампанията на Titanfall 2 е да ни послужи като увод за есенцията на заглавието – мултито. Защото едва ли някой е имал особени съмнения, че именно това е водещият акцент на шутъра. Хубаво е, че се срещаме практически с всички модели титани и можем да ги видим в действие. Заедно с това когато обикаляме пеша из нивата имаме възможността да пробваме общо взето всички оръжия, налични в Titanfall 2. А те не са никак малко... и е важно да имаме някаква идея преди да скочим в мултито какво ни радва най-много. Всъщност при кампанията е забавно, че почти всеки противник носи различно пушкало. Което ни дава възможност дори и само за едно ниво да сменяме оръжията постоянно, ако някое ни доскучае.

Интересен факт е обаче, че кампанията... не предлага същият геймплей като мултито. Което е някак иронично. При играта с хора Titanfall 2 е толкова бърз шутър, колкото може би максимално можем да видим в днешно време. Но не в смисъла на Call of Duty – безмозъчно кокаиново обикаляне с надеждата да се озовем в гърба на противниците заради тъпите spawn point-ове и вземем няколко лесни фрага. Напротив, в Titanfall 2 винаги има ясна идея, ясни неща, които трябва да направите, а действайки тактически ви носи значително по-големи позитиви, отколкото да обикаляте като гневни анаболни телета.

Сингълът обаче е по-различен. Имаме доста по-класическа ковър кампания, в която есенцията е общо взето „пуцай, скрий се за малко, регенерирай кръвта си, пуцай още, сега мини няколко своеобразни платформинг секции, сега се качи в BT и разгърми малко лоши титани, повтори упражнението“. Ботовете са достатъчно точни, особено на по-високите трудности и особено ако имат снайпери например, за да се опитвате да им бягате с движение. Така често трябва да играете... класически и някак губите емоцията на Titanfall 2. Поне за мен ситуацията беше такава. Поиграх малко кампанията, след това скочих на мултито, след това се върнах на сингъла... има голям контраст.

Не съм сигурен дали това е нещо хубаво или напротив. Най-малкото ако на някого мултито му се стори прекалено динамично и хаотично може да хареса сингъла. И това да му оправдае купуването на Titanfall 2. За мен кампанията е просто един tutorial за основата – мултито. Бива, но толкова.

А как стоят ?

В началото мултито на Titanfall 2 изглежда дори леко... респектиращо. Дори и да сте играли първата част. Всякакви хора летят наляво-надясно, телепортират се, стават невидими, титани падат от небето, всякакви гадости се опитват да ви убият. Я пуснати от пилотите, я някой фишек на огромните роботи се стовари връз вас. Ботовете от противниковия отбор, фигуриращи и тук вече не са пълни малоумници. Напротив, могат да ви вземат достатъчно кръв, преди да довтаса друг жив човек и да ви довърши за лесен фраг.

В първите час-два пред Titanfall 2 си помислих, че вече съм станал прекалено стар за шутъри и не виждах как мога да бъда нещо различно от бреме за отбора, завършващо на последните места. А причината?

В Titanfall 2 има тактика. Колкото по-безмозъчно играете... толкова по-зле. Като обратното също е вярно с пълна сила. С всеки изминал час в мултито започнах да виждам дълбочината и баланса в него, което единствено ме радваше.

Както и в Titanfall всеки мач започвате под формата на пилоти. В зависимост от вашето представяне трупате точки, с които да привикате своя титан. Естествено онова, което забързва процеса е избиването на вражески пилоти. Въпреки че вече споменатите ботове, особено обикновените grunt-ове дават прилични точки. И ако някой от вашите противници не се разхожда заедно с тях, за да ги защитава... общо взето ви скъсява пътя към победата. Обикновено grunt-овете се раждат около 5 или май 6 броя, всеки от които даващ по точка. Можете да ги елиминирате бързо, което ви осигурява толкова, колкото убиването на един жив човек (оценяващ се на петичка). Идеята е обаче, че рискът е общо взето нулев. Наистина ви се взима някаква кръв и при наличен жив опонент може да стане тегаво. Но ако такъв няма... просто трупате безплатни точки.

[caption id="attachment_68803" align="aligncenter" width="525"] В сингъла можем да избираме loadout (който ефективно представлява различните титани от мултито) - добър начин да научим как да цъкаме с всички налични машини в играта[/caption]

Това ви дава нещо, за което да мислите. Дали да гледате радара и да търчите към мелето? С риск да попаднете в някоя противникова засада? Или просто да следите къде ще кацне следващата капсула с grunt-ове, които да елиминирате бързо? В някои мачове успявах само с тази тактика да си докарам първи титана. Докато всички останали търчаха безмозъчно и се избиваха на произволни места из картата. Но разбира се... подобна стратегия изисква противникова пасивност. А доста хора, особено от по-добрите знаят добре какво да правят.

Интересно е също, че в Titanfall 2 е по-добре да играете премерено и без прекалено безумни рискове. Поне по мое мнение. Всяка ваша смърт, както споменах, се котира на 5 точки за опонент. Доколкото при търсени 500 за победа в Attrition не изглежда така, сякаш едно умиране означава толкова... представете си ситуацията умножена по десет. В някои мачове, в които бях доста зле виждах как примерно крайният резултат е да кажем 500 на 470. И математиката си е ясна – ако не бях умрял 10 пъти, ами да кажем 3-4, то това би означавало отборът ми потенциално да бие. Наистина вероятно и аз съм трупал някакви точки. Но все пак...

...е добре човек да се замисля дали не започва прекалено много да скача в мелето, без да носи нищо на отбора си. Дори и ако минеш по обходен маршрут и убиеш 3-4-5-6-7 бота е много по-добре, отколкото да загинеш безславно 10 секунди след раждане, вадейки нож на 15-метров титан и бивайки сгазен като куче. Кой ли знае, може би се замислях, понеже много често мачовете бяха екстремално близки. Завърващи с 10, 20, 30 точки разлика. Когато буквално няколко смърти и то само на един член от отбора правят разликата между победа и загуба...

Всъщност по-рано споменах думата „баланс“, нали? Именно така мога да окачествя повечето мачове в Titanfall 2. Естествено има случаи, в които единият отбор изнасилва другия или обратното. Но не чак толкова често. Почти винаги има интересни срещи и борба до последния момент. Помня един мач, в който към края стана едно екстремално меле, при което общо 7-8 души от двата отбора се гърмяхме с титаните си. Видях, че резултатът е нещо от рода на 497 на 496... тоест 5 точки определяха кой ще бие.

Вместо да остана в мелето си плюх на петите с титана и намерих един от ботовете. Става думи за едни тежки роботчета, които имат прилично количество кръв, нанасят немалки щети и са трудни за убиване. Дори и да сте с титан. Но пък струват 5 точки – колкото и пилот! Е, претрепах едно такова ботче в една от тъмните улички, сякаш съм негър, ограбващ турист в курортен град... което донесе победата на отбора. Можех да остана в мелето, с което потенциално да помогна за убиване на титан. Но можех и аз да съм онзи, когото взривяват и мачът завършва със загуба...

Реално в почти всеки шутър ситуацията е подобна. Ако теглим чертата. Всеки, който умре дава точки на противниците. Но в Titanfall 2 е достатъчно добре балансирано, че човек да се замисля. Ако примерно всеки мач имаше 100, 150 точки разлика. Или нещо такова – човек си казва „Все тая, дали ще съм умрял няколко пъти повече или по-малко няма разлика“. Но при тясно преследване до последния момент е съвсем друго.

Малко се отплеснах с тези размишления. Всеки мач започва, когато вие сте единствено пилоти. Но не повече от може би третина от него се развива пеша. След това... се намесват титаните. А дори и вашият да бъде разрушен, то е доста лесно да съкратите таймера за новия, понеже атакувайки роботите на вразите дори и да сте единствено пилоти получавате големи бонификации. С по 5, 10% съкращаване на cooldown-а за идването на титана ви с всеки успешно пласиран снаряд от тежките оръжия по роботите. Което, логично, ви мотивира да не се криете като мишки, ами да се опитвате да взривявате титаните.

[caption id="attachment_68822" align="aligncenter" width="525"] Eject... eject... eject... eject...[/caption]

Честно казано в оригиналния Titanfall машините, на които беше кръстена играта не ми се струваха достатъчно силни. Някак понякога беше прекалено лесно няколко пилота да ни пребият. Не знам дали самите титани не бяха по-слаби или по-скоро картите бяха различни. Имаше прекалено много детайли из тях, прекалено много места, където пилот може да се скрие и да ни пуца, без да можем да го намерим бързо. Сега е различно.

В общия случай настъпи ли идването на титаните има защо да сте респектирани. Появите ли се някъде на открито можете да бъдете гътнати с един удар като комари през лятото. Доколкото оръжията ви нанасят достатъчно големи щети, за да довършите някой „ранен“ титан, то ако е на пълна кръв е по-добре единствено да вкарвате по една-две ракети от дистанция, колкото да държите вниманието на противник и да се криете след това, отколкото да започвате някоя самоубийствена офанзива.

Самите битки между огромните роботи пък са още по-приятни от преди. Ако се замисля трудно мога да се сетя за някой титан, който да е скапан и да не става. Всеки клас си има своите плюсове и минуси... като и нивата, в които се развива действието са подходящи едни и не чак толкова за други типове машини, но и също така конфигурацията на противниците е от значение. Ако имате способността да се адаптирате... е доста добре, защото в някои случаи титанът, който сте избрали преди мача просто не върши работа. Някоя бърза и маневрена машина е добра за едни ситуации, но пък ако видите как няколко от вашите противници са застанали в своеобразна фаланга на някоя ключова точка от картата, очаквайки заблуден пилот или титан да им изскочи и да го унищожат за нула време... то тогава разбирате, че е по-добре и вие да се екипирате с нещо тежко, за да не загивате за секунда време.

[caption id="attachment_68809" align="aligncenter" width="525"] Сингъл кампанията е по-скоро стандартното ковър шутър изпълнение, при което се губи френетичността на мултито[/caption]

Забавно е обаче, че винаги има множество комбинации и вариации. Картите не мисля, че са чак толкова много в Titanfall 2. Може би толкова, колкото бяха в оригиналната игра? И доколкото добре помня критиките си за еднообразието там... тук е различно. Може би защото мачовете се развиват по-разчупено?

Имаше срещи, в които опонентите ни настояваха да играят по земя и да не призовават веднага титаните си. Обикаляха, сваляха ботовете и убиваха пилоти от моя отбор, които още не бяха извикали тежките си бойни машини. В резултат аз и още 2-3 души бяхме общо взето неубиваеми в нашите роботи... но какво от това? Като нямаше други титани, по които да гърмим и да се приближаваме към победата. Докато нашите опоненти с динамично темпо вършееха из картата, убивайки ботове и трупайки точки (естествено и с титаните можеш да пробваш същото упражнение, но те са по-бавни, по-малко маневрени и не могат да достигнат до всички точки на нивото).

Все пак по-често добрата тактика беше да прекарваш възможно най-дълго в титана си. Но... ето, че има и изключения. Което е доста хубаво. Мачовете не се развиват еднакво всеки път. И още по-хубаво – има обрати!

Дори и да видите, че вашите противници са много добри като пилоти и ви правят на пастет, то това не означава, че същото важи и когато се качат в титаните си. Напротив! В много мачове се оказваше, че някои хора управляват зле машините си! И обратното – силни в титаните бяха близо трагични като пехотинци.

Което също е логично. Най-малкото двата стила на игра са съвсем различни. От гледна точка на пехотинците Titanfall 2 е... ами, поредното Call of Duty, ако трябва да съм точен. При цялостно позитивния тон на ревюто нямам никакво намерение да пестя критики към пуцалката. Която често е това, което не харесвам. Оръжията имат малък, често почти нулев откат, картечниците могат да гърмят от много далеч и нерядко можете да пребиете и някой със снайпер, особено ако той не ви свали с един удар. Доколкото разнообразие има и поне според мен доста класове оръжия си имат своите ползи... и е приятно просто да смените малко арсенала си... то почти всички играят с картечници. И то общо взето 2-3 модела. Просто защото пуцат бързо, отдалеч, точни са, нанасят добри щети... и не на последно място – можете просто да задържите спусъка първо и да се прицелвате после. Една тактика, с която можем да отъждествим модерните ковър шутъри, но никак не вървеше в едни други времена на гейминга.

Да, Titanfall 2 все пак е по-добър от Call of Duty. А със системата за движение нещата стават още по-интересни. В Titanfall 2 ходенето по стени, плъзганията, двойните скоци не са просто някакъв трик. Не са нещо, което да изглежда куул на трейлър, ама като тръгнете да го правите да се окаже, че е или трудно, или неефективно, или и двете заедно. Като в шибаното Call of Duty. Не. Свободното движение в Titanfall 2 не само ви идва отвътре, но и ви помага много.

Влизайки в някоя стая плъзгайки се със задържан спусък е достатъчно да изненадате противник. Скачайки от стена на стена с двоен скок и търчайки по нея ви прави по-трудни мишени. Като същевременно имате достатъчно контрол, за да стреляте по противник. И прочее, и прочее. Движението... е всъщност страхотно. Не съм се чувствал по този начин от времената на Unreal Tournament и Quake III насам. Толкова добро е положението в Titanfall 2. Контролът над персонажа ви е страхотен, почти никога не усещате, че играта по някакъв начин ви е ограничила. Но не само това.

В още по-голяма степен от първия Titanfall нивата са направени така, че да се възползват с пълна сила от свободното движение. Почти няма място, където да не можете да ходите по стените. Някоя висока рампа, за която да се захванете и да се качите на нея. Някоя наполовина спусната врата, предлагаща пряк път през нивото, под която да се спуснете. Архитектурата е страхотна. В първия Titanfall не толкова много карти ме впечатлиха. Поради и което може би ми се стори, че съдържанието е малко. Когато има 2-3 силни карти и 4-5 слаби... ами, все едно има 2-3 карти общо! Докато в Titanfall 2 не се сещам за някое ниво, което наистина да ме дразни. Да го видя и да се кажа – „Ебал съм го в гъза, тук няма да играя“.

Всичко това намалява с пълна сила ефекта от битките... които пак казвам не ми допадат на сто процента. Само мъничко да бяха направени като в старите шутъри и щях да бъда още по-хвалебствен за Titanfall 2. Но уви. Нерядко се случва 3-4 пъти поред да те убие някой, останал на 1 кръв, след като по някаква магия е оцелял и те е убил за половин секунда. Включително и с меле атаките, които по традиция за Call of Duty-подобните игри те елиминират от раз. В тези случаи започвам да усещам как се надигат някакви псувни от гърдите ми...

...но е хубаво, че винаги като тръгне да идва този момент става време за титаните. Когато ако съм изнервен обикновено си казвам – „Айде сега да видим какви пичове сте тогава“.

[caption id="attachment_68807" align="aligncenter" width="525"] Човек и добре да живее...[/caption]

И идваме до вторният голям компонент на Titanfall 2. Докато при пилотите имаме френетичност, търчане по стени, бързи престрелки и какво ли не друго, накратко темпо, то при титаните точната думичка е... тактика.

В първите часове вероятно интуицията ви ще е да влезете в мелето. Да се набиете между няколко сгради, надявайки се да намерите някой пилот, когото да гътнете бързо? Тя може би е грешна. С титаните е най-добре да сте на място, откъдето няма как няколко пилота, като гадни досадни плъхове, да ви нападат бързо от няколко страни и да ви хапят, преди да можете да реагирате. Ползването на околната среда за прикритие при дуел с други титани и подлъгването на някой противник в капан също са идеална идея (примерно ако останете на малко кръв да бягате, за да доведете гонещ ви опонент до две ваши дружки, чакащи зад ъгъла).

Влизането в мелето не е идеалният начин, по който можете да действате. Споменах, че титаните са достатъчно силни по-рано, нали? Да, но това не ги прави безсмъртни. Особено в мелето между 1, 2 други противници и още 1-2 пилота е не само възможно, но и доста вероятно да загинете, преди да направите нищо смислено. Което значи 10 лесни точки за противник (плюс 5 за вас, ако не успеете да катапултирате). Всъщност при титаните има една уловка – асистенция при унищожаването също носи точки! Така ако няколко души ви гърмят и унищожат... то всички ще спомогнат за каузата на своя отбор. Още нещо, за което си струва да се мисли!

При самите роботи другата уловка е, че уменията им не влизат в категорията „помпане на бутони“. Трябва внимателно да прецените кога да ползвате и щитовете, които под една или друга форма има всеки титан, и движения като тръстърите, бързо преместващи ви напред, назад, наляво или надясно. Последното е екстремално подходящо ако видите, че противник пуска ултимативно умение на своя титан към вас. В този случай тръстърите (и скриването зад някоя сграда) означават спасение от сигурна смърт. Но пък ако сте прахосали този ход за нищо преди 5-6 секунди (cooldown-ът не е никак скромен), то сте прецакани.

Уменията на титаните изискват не само внимание кога да се ползват, но и нерядко се ползват в комбинация едно с друго. Scorch например хвърля запалими контейнери, които трябва да взриви, за да образува горяща зона. Tone има самонасочващи се ракети, но за да можете по-бързо да заключите противник в мерника си трябва да сте ползвали умението, разкриващо всичко в кратък радиус. И прочее, и прочее. Малко вероятно е да направите някоя комбинация без да искате единствено с помпане. Трябва да измислите какво да направите. Паниката не е добър ваш приятел.

Именно и заради това казвам, че в Titanfall 2 титаните изискват различен тип подход. Ако трябваше да са същите като управлението на пилотите... трябваше да бъде някаква дива аркада. Но не. И знаете ли, това е определено страхотна идея. Защото някак Titanfall 2 има по нещичко за всеки. Нерядко усещах, че съм по-ефективен с титан, понеже там не само рефлексите са от ключово значение. А няма какво да се лъжем – с годините те започват да овехтяват.

[caption id="attachment_68821" align="aligncenter" width="525"] Свободното движение е безупречно изпълнено[/caption]

Цялостната промяна на темпото във всеки мач пък прави Titanfall 2 достатъчно интересен. Дори и да прекарате 20, 30 часа само в мултито. Като мен. За доста по-малко време Titanfall ми беше станал скучен. Не и двойката. С удоволствие си я пускам и в момента за по 2-3-4 мача. Ей-така, да пробвам някое друго оръжие, титан, да видя дали ще ми се понравят повече от любимите ми в момента...

Като цяло мултито е вероятно едно от най-добрите неща, които съм играл в подобен тип шутър. Изключвайки единствено гънплеят по време на „пехотинската“ част, който не е нали Call of Duty отвратителен, но и далеч не е страхотен... всичко друго е на топ ниво. Движението. Титаните. Картите. Екшънът и бързината. Всичко се прелива толкова бързо и плавно, че често дори не усещах какво се случва. Не се замислях... тичам по стени, плъзгам се, двойни скоци, качвам се на някоя рампа, убивам 2-3 души, става време за титана, призовавам го, скачам от небето върху него, влизам в кокпита и търча към мелето... няколко противници ме приклещват в ъгъла, но успявам да катапултирам, преди да се взриви титанът ми, водейки 1-2 опоненти в гроба със себе си. Звучи почти като сцена от някой летен филмов блокбъстър, нали? Е, Respawn определено са се опитали да направят куул игра.

И в доста случаи са успели. Примерно в loadout-а на пилота ви имате няколко вида... шибани шурикени. Защото защо не, по дяволите? Едните например са гърмящи, а другите образуват силово поле, придърпващо противници към себе си (пречейки им да се движат и да ви избягат). Което са просто... яки неща! Нали можеха да са примерно обикновени гранати, но защо да не са шурикени?

Друг як момент е, че ако хванете противник в гръб можете да го екзекутирате. И то как – избирайки си движение. Тип удар в черния дроб, лоу кик и още един удар в черния дроб! Отново говорим за нещо козметично – крайно нестандартна дори и за бойните спортове комбинация от удари. Но е забавно да го видите в действие! И всичко това са съвсем малки детайли, които показват, че Titanfall 2 е правен с желание. С кеф от страна на разработчиците. Някой е казал – „Знаете ли к‘во, т‘ва ми се струва, че ще е много яка екстра“, докато са се наливали с бири, напушвали или кой знае какво друго. И останалите са казали – „Да бе, даеа, добре звучи, дайте да го вкараме тука“.

А, да, нека споделя малко за loadout-овете. Че някак щях да ги забравя. При роботите имаме поле за персонализация, но то е сравнително скромно. Скиловете на машините ни са винаги еднакви – основно оръжие, щит, ултимативно умение и тъй нататък. Като цяло имаме май един елемент, който можем да променим, даващ ни още повече демидж, по-добри щитове и още няколко подобни неща. При него обаче най-често се избира Reactor Core – самовзривяване на титан, когато остане на малко кръв, което нанася екстремални щети в кратък радиус. Нерядко с това умение можете да убиете 1, 2, че дори и 3 противника. Да, всеки с повече опит в Titanfall 2 знае, че трябва да бие отбой като види умиращ робот, който се засилва към него с пълна сила. Но на някои карти с по-малко пространство за маневриране е сравнително лесно да приклещите някого в ъгъла... и тогава става интересно. Както и става интересно, ако вашият робот е почти мъртъв, видите как някой си призовава чисто новия титан и вие се врежете директно в него и катапултирате тъкмо когато противниковият пилот да си влезе в машината. Адски забавно е да видите как някой загива секунда след като поеме контрола над титана си (естествено и на мен ми се случи това няколко пъти... не е супер приятно тогава).

Или с други думи при титаните персонализацията общо взето опира до това кой от всички ще си изберете. Не и при пилотите.

Там освен оръжия, експлозивни устройства (включително и великите шурикени!) има още две интересни неща. Едното е умение, което можете да ползвате сравнително често. Тип невидимост, бързина плюс регенерация, телепортация, връщане на място, където сте били преди малко, персонален щит и т.н. Всяко от тях може ефективно да допълни стила ви на игра и противно на очакванията не всички играят само с невидимостта. Макар че няма да съм лицемер – аз я използвах много често. Не за да се укрия в някой ъгъл, а за да мога да влизам агресивно в мелето с някакъв елемент на изненада. В какъвто контекст всъщност се ползва невидимостта почти изцяло в Titanfall 2 (който е и най-хубавият контекст за ползване на невидимост в подобен продукт).

Имате и още една група скилове, които се зареждат доста по-бавно и се пълнят по същия начин, по който и титана ви – с трупане на точки. Тук става дума за вече доста по-мощни скилове. Например статична картечница, убиваща бързо пилоти, която поставена на точното място може да ви докара 2-3 лесни фрага. Или гърмящи дронове, умъртвяващи враг с един удар. А също и... мапхак. Да, точно така, нали споменах, че Titanfall 2 има подобни яки елементи? Тук наистина говорим за най-обичайното разкриване на картата за отбора ви за кратък период от време. Но е едно, когато се казва „ултра фешън космически сателит, дето разкрива всичко наоколо“, а съвсем друго, когато е просто мапхак, нали?

Като цяло имате достатъчно поле на персонализация при пилотите, за да допаднат на вашия стил на игра. Като добавим и избора на титани, то има прилично количество начини, по които да подходите към Titanfall 2. И не е казано, че непременно едно нещо е супер ефективно, а друго не важи. Например малцина играят със снайпери, но пък един от тях убива от раз. Сваля опонент от раз и толкоз! Тоест ако сте достатъчно точни... можете да елиминирате противник като куче без да ви мигне окото!

И мисля, че темата за геймплея се изчерпва тук. Поради която причина идва време за графика и звук.

Визуално Titanfall 2 изглежда много добре. Но не само това - играта е една от най-добре оптимизираните, които са ми попадали наскоро. Дори и на по-високи детайли лети, няма никакви зацепвания, спадове във фреймрейта и прочее. Технически Titanfall 2 е страхотно изпипан. По бегли спомени първата част имаше проблеми... но при втората не е така.

[caption id="attachment_68827" align="aligncenter" width="525"] Катапултирането ви осигурява някои красиви гледки над нивото[/caption]

Звук - нищо чак толкова впечатляващо. Върши работата, но толкоз. Озвучаването в сингъл кампанията е на ниво, саундтракът е добър, но не е да каже човек, че съм се опикал от удоволствие. Като в една Mafia III примерно.

Финалните думи? На теория Titanfall 2 ми изглеждаше много интересен. Но не бях сигурен каква ще е ситуацията на практика. Е, играта ми се понрави. Отвсякъде. Един страхотен шутър и достойно продължение на първата част. При което има подобрения в общо взето всички възможни аспекти. Но най-важните са при баланса, при интригата на мултиплейър мачовете. Което прави Titanfall 2 заглавие, което не омръзва за 2, 3, 5 часа. Дори и след 20+ само в мултито си казвах - "Още един мач и спирам"... и след това още един. И още един.

Ако си падате по военни шутъри не е сигурно дали Titanfall 2 ще е онова, което ще ви спечели. Най-вероятно не. Но пък ако търсите аркада, ако търсите нещо в духа на старата школа... то не знам дали нещо се доближава повече от Titanfall 2. Да, носим по две оръжия в един момент, престрелките приключват сравнително бързо (но не и Call of Duty бързо!), повечето оръжия имат минимален откат и фантастична точност. И все пак... щом дори при всичко това мога да напиша толкова положително ревю за Titanfall 2, то това е показателно.