Бидейки нещото, по което е хвърлен най-много труд, графиката на Uncharted 4 е страхотна. И откъм детайли, и откъм анимации на лицата в кът сцените, и откъм пейзажи. Най-вече откъм пейзажи. Тъй като толкова често Uncharted 4 се отплесва в това да ви показва красиви гледки, че в един момент просто сякаш играта забравя... че е игра и че трябва да има геймплей. 
И звукът е добре реализиран. Темпото на саундтрака се усилва, когато сме в битка, само за да се завърне до по-плавни нива, когато ни бъде представен поредния пейзаж. Озвучаването на актьорите е безупречно и доста от диалозите са много добри (макар че второто не влиза в категорията на звука, а в тази на сценария). 
Доколкото имаше чат-пат някои интересни сцени, по-често Uncharted 4 е просто скучен. Не ужасно реализиран, не достоен за хейт. Просто скучен. Ако очаквате някакви екшън или приключенски елементи - в общия случай няма да ги видите. Имаме бавно ходене сред пейзажи, елементарни платформинг секции, бездушна пуцалка и чат-пат пъзели - някои добри, други не толкова. Всичко това гарнирано с липсата на каквато и да е свобода и умопомрачителната линейност правят Uncharted 4 заглавие, което не е за всеки. Не е случайно, че го окачествявам като пешеходен симулатор. Феновете на жанра може и да го харесат, феновете на Naughty Dog и Uncharted серията може би ще окачествят четвъртата част като шедьовър... аз не. Геймплеят е посредствен. 
Не видях нито едно нещо в Uncharted 4, което дори и далечно да ме впечатли. Сюжетът е посредствен, геймплеят е еднообразен, мултито не става. За стандартите, които Naughty Dog си поставиха мога да нарека Uncharted 4 разочарование съвсем спокойно.
Явно започва да ми става нещо като запазена марка да започвам ревютата с отговор на въпроса „Заслужава ли тази игра оценка 10/10?“. Но в последно време маркетингът се развърта прекалено могъщо в гейминга. А оценки от 10/10 се раздават така, както свирки от средностатистическа ученичка от гимназия в днешно време, която „не е такава“. Особено ако са по посока на студия, които все още не са се компрометирали. В която категория с пълна сила влиза Naughty Dog.
Е, Uncharted 4: A Thief’s End не е игра за 10/10 по никакъв начин. Поне за мен. Много бих се замислил дали бих й дал и 8/10. Но в крайна сметка не съм фен на десетобалната система, тъй че няма да се ангажирам с каквито и да е числа. Бих казал обаче следното – Uncharted 4 е много по-близък до множеството пешеходни симулатори, отколкото до истинска „приключенска“ игра. Акцентира се прекалено много на красивите гледки, а геймплеят остава някъде в периферията. Което не е никак добре. Всъщност преди години хвърлих някои критики за отново прехваления по мое мнение The Last of Us... но сега нещата някак са влошени. Във фактически всички аспекти. Uncharted 4 не само има още по-малко „истински“ геймплей от The Last of Us, но и не може да се похвали нито с особено добри персонажи, нито някакъв запомнящ се сюжет.
Но за всичко това – после. Нека започна по каналния ред със сюжета. И тук ще има немалко критики.
Най-голямата от всички? Самюел Дрейк. Който се пада брат на Нейтън Дрейк и изцяло нов персонаж в серията. Ни в клин, ни в ръкав той се появява малко след началото на Uncharted 4. Оказвайки се, че не е умрял преди десетилетие и половина, както Нейт си е мислел. Малко в духа на латиноамериканска сапунка, в която през 10-15 епизода някой мъртвец се въздига от гроба и се оказва, че не е пукнал от нещо, което би убило и хибрид от Арнолд Шварценегер в Командо и Силвестър Сталоун в Рамбо.
Още по-лошо, но отново в духа на сериалите за домакини се оказва, че Сам е преследван от угрозата да бъде умъртвен от вездесъщ подземен бос, ако не му намери мистериозно пиратско съкровище. Която е и основната нишка в Uncharted 4 – Нейт е поставен пред нелекия избор да изостави спокойния си семеен живот, за да помогне на брат си.
Основният проблем, който е редно да посоча е следният: досега не е имало и намек в Uncharted серията, че главният герой има брат. И изведнъж такъв се появява в четвъртата част... ами, ситуацията идва леко присадена. И то при положение, че сме видели немалко ретроспективни сцени в Uncharted франчайза, които ни връщат назад в миналото, но никога не е загатнато за подобен роднина!
Така за персонажи като Съли и Елена е отделено съвсем малко време, а пък в центъра е поставен Сам. Явно това е „по-дълбоката емоционална история", която Naughty Dog обещаваха. Да, наистина Съли като наша дружка започна да идва малко множко в Uncharted… но трябваше да бъде измислено нещо по-интересно от някакъв измислен брат. Защото ситуацията сега ми идва леко фалшива. И неестествена.
Може би това е точната дума. Просто не успях да усетя връзката между Нейт и Сам. Която е в гръбнакът на Uncharted 4. И то не защото самият персонаж на Сам е лош. Или защото е озвучен зле например – все пак зад микрофона е Трой Бейкър, който беше и Джоел в The Last of Us. С други думи пичът си знае работата. Не усетих химията между братята. Която я има между Нейт и Съли/Елена...
Някак Uncharted 4 бърза прекалено много, опитвайки се да ни убеди, че Нейт и Сам са много близки. Имаме шепа ретроспективни сцени, които не бяха и никак дълги... и толкоз. Няма го плавното навлизане в играта. В което да се запознаем с героите, да се привържем към тях. Нейт си го знаем, окей... но Сам е съвсем нов персонаж.
Всъщност нека направя едно сравнение с The Last of Us – какво се случи там? Имахме една от най-силните начални сцени на игри, които поне аз помня. След това темпото беше свалено, докато Джоел се запознае с Ели. Оттам нататък отношенията между тях се развиваха плавно, не изведнъж. Но не и в Uncharted 4. Просто нещо липсва. Няма нещо перфектно изпълнено като онази сцена между Нейт и Елена в началото – нещо кратко, в което виждаш химията между персонажите. И ти остава в съзнанието. Напротив. Сам можеше да бъде абсолютно произволен персонаж и не брат на Нейт и това нямаше да промени нищо.
Както и да е. Започнах да суча прекалено много тази тема. Реално ако оставим настрана натрапената ни „дълбока“ връзка между братята Сам е като цяло пич. Саркастичен като Нейт и постоянно пускащ различни лафчета. Диалозите между двамата, докато странстват из куп екзотични подземия, пещери, острови и т.н. определено разведряват обстановката. Което е хубаво.
Но за да приключа темата със сюжета бих казал едно нещо... не е особено „приключенски“. Историята се развива линейно, без никакви обрати – имаме добрите, имаме лошите и те това е. Сравнено с един Rise of the Tomb Raider да кажем – там имахме не само няколко туиста, но и бих казал многопластови злодеи. Чиито мотивации бяха по-дълбоки от това „аз съм лош, аз съм лош, запомни това“. За разлика от Uncharted 4...
Всъщност забавното е, че по начина, по който играта се рекламираше от Naughty Dog се очакваше да имаме по-мрачен и тъмен сюжет. Какъвто е реализиран в Rise of the Tomb Raider, който отвсякъде си е клонинг на Uncharted като замисъл. Но в „оригинала“ нещата са на по-ниско ниво. Хем я нямаме лековатата, шеговита история на предишните Uncharted заглавия, хем и уж по-сериозният сюжет сега не е достатъчно сериозен. Залитането в крайности никога не е хубаво. Но пък и понякога като се опиташ да нацелиш някоя среда и се озоваваш от двата стола на земята.
[caption id="attachment_63131" align="aligncenter" width="525"]
Вероятно най-добрата сцена от Uncharted 4[/caption]
Както и да е. Продължаваме напред™ с геймплея. А като тегля чертата, него спокойно мога да окачествя като... разочароващ. Това е. Едва ли моето мнение ще е популярно, понеже Uncharted 4 получава извънземни отзиви в момента. Но на мен ми беше просто скучен. А от един момент нататък трябваше да играя на порции от по 1-2 часа, понеже ми ставаше екстремално досадно. Нещо, което не ставаше при предишните заглавия от серията.
Защо ще се запитате?
В своята есенция Uncharted 4 съчетава една позната комбинация от геймплей елементи. От една страна имаме платформинг – катерене по стени, прескачане по разпадащи се повърхности и опити да намерим пътя из всякакви възможни руини. От друга имаме пъзели – или такива от типа „намери начин да отвориш вратата“, или ребуси, при които местим елементи от странни машинарии с надеждата нещо да прищрака и да разрешим ситуацията. И третият елемент е пуцалка – нали не си мислите, че в съвременна игра главният герой може да не влезе в ролята на сериен убиец, елиминирайки безскрупулно и хладнокръвно стотици хора?
Някой би казал – „гръбнакът на Uncharted 4 е същият, няма особена промяна – как може да се разкритикува това“? Е, имам няколко различни отговора.
Първо, темпото. Прекалено бавно е! И прекалено акцентиращо на красивите гледки! Имам чувството, че Naughty Dog има много повече художници, отколкото дизайнери по геймплея. Които в един момент са започнали просто да се наслаждават на пейзажите, които са сътворили и са положили огромен труд да ги изпипат... но никой не е мислел каква интерактивност ще имаме сред тях!
В резултат ходим няколко минути, катерим се по тотално еднообразен начин и хоп – разкрива се яка гледка пред нас. Казваме уау, после се катерим още 5 минути и се разкрива друга още по-яка гледка. И пак си казваме уау. И се катерим още 5 минути. И тъй нататък.
Докато в началото на играта формулата работи, в един момент поне аз се наситих на пейзажите. И исках да се случи нещо по-различно. Но не. Знаех, че след поредната престрелка ще има още 20 минути, в които няма да се случи нищо. В които ще дърпам ръчки или ще се катеря по абсолютно идентичен начин. И попадайки в поредното красиво, екзотично помещение вместо да се насладя на гледката... просто си казвах – „Ох, не отново“.
[caption id="attachment_63117" align="aligncenter" width="525"]
Цялата пуцалка в Uncharted 4 е бездушна и в настоящото си състояние - откровено безсмислена, тъй като не добавя нищо към геймплея[/caption]
Което води и другото – Uncharted 4 е прекалено конвенционален. Не изненадва с почти нищо. Трите основни елемента се редуват изключително упорито в голяма част от времето без грам изненади.
Малко катерене. Ребус. Престрелка. Катерене. Ребус. Престрелка. След катеренето знаеш, че ще има някакъв пъзел. След решаването му идват лошковците. След тях – още катерене.
Поне за мен приключенската игра трябва да те изненадва, да се случват неща, които не очакваш. Пред Uncharted 4 единственият ми въпрос беше или „Ще бъде ли интересен пъзелът, който ще дойде в рамките на следващите 5 минути?“, или пък „Ще бъде ли изключително ебана следващата престрелка или просто обичайно скучно скапана?“. Да, чат-пат има нещо по-разчупено. Преследвания с лодки и автомобили например. Или секции, при които елементи от околната среда се разпадат и трябва бързо да ги преминем. Маркови моменти от Uncharted серията. Но излизането от рутината в тази игра се случва толкова, толкова рядко.
Да, ако си вземете Uncharted 4 и го цъкате по час след работа ще ви се стори як. Може би. И ще го играете вероятно половин месец, ако не и повече. Понеже има достатъчно геймплей в сингъл кампанията. Но поне аз не успях да „изцикля“, да се потопя и да се зачудя кога са минали 5-6 часа. Напротив. Трябваше насила да цъкам, че да мога да завърша ревюто.
[caption id="attachment_63135" align="aligncenter" width="525"]
Мултито не впечатлява с абсолютно нищо[/caption]
Нека обаче се върна към другите два елемента от Uncharted 4. Пъзелите тук в общия случай са подобни на предишните игри от серията. Не са толкова трудни, че да ни разочароват и да е нужно да гледаме за решението в интернет, но не са и прекалено елементарни. Нужно е леко да размърдаме мозъка си, докато намерим решението. В някои ситуации загадките са прилично замислени... в други не чак толкова. Но поне успяват да ни изкарат от туристическата рутина на това да оглеждаме множество пейзажи.
И последно – престрелките. Които по мое мнение са просто ужасни и не добавят нищо към преживяването в Uncharted 4. Защо ли?
Изпълнението им е чисто и просто повърхностно. Общо взето сблъсъците с противници са два типа – „прилични“ и „супер шибани“ - както споменах малко по-рано. В първата категория имаме избор дали да се промъкваме, избивайки гадовете един по един или да открием директно огън. Второто не е препоръчително на последните трудности – лошковците са хипер точни, а успят ли да ни заобиколят ни убиват за минимум време. Естествено противниците ни хич не се интересуват от собствения си живот и имат навика да се хвърлят като камикадзета напред, поради която причина ако не сме се укрили достатъчно добре ни очаква поредната смърт.
Втория тип ситуации е когато нямаме избор. Гадовете ни щурмуват със свистящи куршуми, знаейки позицията ни и трябва да ги изтребим. Тези моменти бяха екстремално изнервящи в Uncharted 4, понеже системата за прицелване е изключително дървена и една от най-слабите, попадала ми в игра за PS4. Заедно с това противниците ни са хем безмозъчно агресивни, хем и мега прецизни. А, да, също така имат навика да спамят гранати – още нещо екстремално досадно. Така някои престрелки вместо да разчупят действието в Uncharted 4 се превръщат в ненужно опъване на нервите. Поне на високите трудности. Ако свалите до по-ниските пуцалката става откровено безсмислена и скучна... като други неща в Uncharted 4.
Защо?
Шутинг елементът е просто невдъхновен. Бивате хвърляни в парче земя и трябва да избиете лошите. Точка. В предишни Uncharted игри имаше повече статични картечници, възможности за движение, заобикаляне на противниците и т.н. Наистина AI-то беше по-пасивно и неточно. Но пък пуцалките бяха забавни. В Uncharted 4 много трудно мога да ги окачествя като такива. Напротив. Има ги, колкото да ги има.
Всъщност горе-долу целият геймплей влиза в тази категория. Има го, колкото да се отбие номера. Всичко останало е оглеждане на пейзажи. Направо ми се струва, че с пренебрежение Naughty Dog са вкарвали нещо различно от поредната живописна гледка...
Всъщност нека направя още едно сравнение с Rise of the Tomb Raider. И в тази игра основните компоненти са същите – платформинг, пуцалка, пъзели. Обаче...
В Rise of the Tomb Raider човек има и основна, задължителна част – кампанията, има и странични гробници за разкриване. Ако ти стане скучна кампанията – отиваш до някоя от тях и виждаш какви загадки крие. В Uncharted 4 подобни неща няма. Играта е хипер линейна. Чат-пат в някоя ниша може да се открие скрит предмет и това е. Нищо общо с гробниците на кака Лара.
Но това не е всичко. В Rise of the Tomb Raider имахме открити зони, в които можехме да изпълняваме странични задачи. Да намираме материали за ъпгрейд на екипировката ни. Подобно нещо в Uncharted 4 също липсва. Всъщност тук дори не можем да избираме с какви оръжия да играем. Трябва да събираме от земята онова, с което са въоръжени лошковците в дадена секция. Дори и да се екипираме с някой снайпер или карабина, които ни харесват, то при свършване на мунициите няма какво да ги правим, освен да ги хвърлим... и вземем нещо от земята. Което отново е досадно. Премахва се каквато и да е свобода от ръцете на геймърите. В Rise of the Tomb Raider избирахме - с пистолет ли да цъкаме, с помпа ли, с лък ли - кое оръжие да ъпгрейднем. Тук? Нищо.
Ама и това не е всичко. В Rise of the Tomb Raider имаше и ролев елемент... да, дървото с умения беше по-скоро козметично и някои бяха почти безсмислени. Но все пак го имаше. Даваше ни поне илюзията, че имаме някакъв контрол върху събитията. Че можем да моделираме героя си така, както ние искаме. Да пасне на нашия стил на игра. В Uncharted 4 няма и грам ролев елемент.
Линейността цари с пълна сила. И някой може да каже – „Ама то и миналите игри бяха същите“... хубаво. Само дето времето минава и онова, което е било приемливо вчера не е окей днес. В абсолютно всеки аспект, за който мога да се сетя Rise of the Tomb Raider е по-добра игра. Имаме в пъти по-голяма свобода на действие. Имаме ролева система, възможност да изберем с каква екипировка да играем. А също и нейното ъпгрейдване! Искам да пуцам с калашник? Няма проблем – инвестирам крафтинг материали в него. Кефи ме тихият лък? Супер – той е първият ми избор. И не на последно място – в Rise of the Tomb Raider сблъсъците с противници са много по-интересни от тези в Uncharted 4. Поне имаме по няколко варианта, по които да подходим в дадена ситуация. За разлика от крайно линейния Uncharted 4. В който имаме промъкване, в което едва ли не с огромна стрелка ни се казва - "ОТТУК ТРЯБВА ДА СЕ МИНЕ" и опция да избием всичко живо. И то всъщност дори фалшивият избор не е наличен винаги. Поне в половината от времето гадовете ни нападат и щем не щем трябва да ги изтребим.
И в интерес на истината всичко това е забавно. Tomb Raider и Rise of the Tomb Raider са откровени клонинги на Uncharted, които се отдалечават от класическите игри с Лара Крофт. Но въпреки това формулата е реализирана доста по-добре от първоизточника. Поне по мое мнение. Тъй като на Uncharted 4 – във вида си, в който се продава в момента – му е голямо единствено името. Големи са му хайпът и маркетингът. Но не и крайният резултат.
Окей, за някои хора красивите гледки са достатъчни. Да има какво да гледат, докато преминават поредната лесна платформинг секция в Uncharted 4. Но за мен не са. Особено и когато играта трябва да се води за „екшън“ и „приключение“. Къде е екшънът? Къде е приключението? В 3/4 от времето Нейт се разхожда с бавно темпо (понеже нямаме право да бързаме – нали трябва да гледаме пейзажи) или пък е статичен, дърпайки ръчки на някоя машинария. Бога ми, щях да загина от скука! Ако на това му се казва „екшън приключение“... И защо, даеба, тъй големите открити пространства в Uncharted 4 могат да се минат само по един начин? Това също не го схващам... хубаво, нека играта е пешеходен симулатор, ама поне да може да се мине през алтернативни пътечки...
Даеба, нека направя едно сравнение с The Last of Us. Там поне можехме да избираме с каква екипировка да играем. Имаше крафтинг система. Имаше някои отворени секции – не нещо особено, но поне можехме да обикаляме и намираме незадължителни неща. Имахме различни подходи по време на битка. И не знаехме какво ще се случи след 10 минути! Дали ще започне престрелка... дали ще ни нападне някое голямо зомби от нищото. Дали трябва да се катерим или пък нещо друго. Секциите, в които трябваше да се промъкваме бавно през онези слепите копелета с ехолокацията в The Last of Us бяха по-напрегнати от всичко, което аз поне преживях в Uncharted 4.
И тук идва още една ирония. Разкритикувах The Last of Us, че можеше да бъде „по-приключенски“ преди години. Но се оказва, че Uncharted 4 е още по-стабилна стъпка назад в този аспект... И сравнено със своите предшественици, и с The Last of Us.
Сега, проверявайки ревюто си и допълвайки разни неща виждам, че има откровена хейт нотка. Въпреки това не смятам, че Uncharted 4 е за рубриката хейт ревюта. Макар че имам много силно желание да я вкарам там по примера на един Metal Gear Solid V, който беше точно толкова незаслужено прехвален...
Да, Uncharted 4 чат-пат успяваше да ме събуди от скуката. Имаше някои интересни секции, пъзели, сцени. Специално онази с Елена в началото е вероятно е най-якото нещо в Uncharted 4. И ще я запомня дълго време. Геймплеят е точно толкова посредствен, че да не мога да хейтна наистина играта. Но именно така го окачествявам. Посредствен. Uncharted 4 е като реликва от средата на 90-те години на миналия век. И докато някак номерът минаваше при предишните три игри... ами, четвърти път да продаваш едно и също е малко множко, сори. Naughty Dog или не, не е обективно да псуваме Ubisoft, Activision, EA и тъй нататък, когато ни засипят с поредната доза клонинги, а други компании да минават метър. Uncharted 4 е незадоволителен. И като цяло няма да го запомня с нищо, освен няколко силни момента.
Реално бих окачествил всички ревюта на медии, даващи оценки от 10/10 на Uncharted 4 като криминални. Феновете си имат своите вярвания - добре. Нормално е. Но когато се опитваш да си обективен няма как да оцениш високо Uncharted 4. Има нула поле за преиграване. Линейността струи отвсякъде. Темпото е омазано и прекалено бавно. Пуцалката не става за нищо. Не е направен дори и най-малкият опит да се добави нещо към формулата. Просто лош copy и paste на миналите Uncharted заглавия с подобрена графика. Не, това не е 10/10.
И ревюто вече напредна, но сега се сещам, че не съм отделил каквото и да е време на мултито в Uncharted 4. Е, за него не мисля, че има какво толкова да пиша. Най-вече поради една причина – чисто и просто не струва.
Онова, което е налично е съвсем безлична пуцалка, която не се откроява по никакъв начин. Търчите, гърмите безмозъчно - общо взето имаме едно call of Duty.
Разочарованието е, че в The Last of Us мултито беше наистина добро. Тактическо, трябваше да мислим и да внимаваме какво правим. Да гледаме внимателно позициите на противниците на картата. Да не се хвърляме и умираме като камикадзета. Да се опитваме да си помагаме. Тук обаче няма нищо подобно. Търчане, задържане на спусъка и спам на гранати от всички страни – това в своята есенция е Uncharted 4.
А точно и както в сингъла системата на прицелване не е никак добра, а като за капак прекалено често натискането на кръг, за да се влезе в укритие не сработва както желаете. Което ви прави още по-лесна плячка за противниците ви.
Но ако хаотичният, аркаден и безличен геймплей не е достатъчен, то още по-досадното е, че всичко в мултито на Uncharted 4 изисква колосално фармене, за да се отключи. Не, че има чак толкова неща, де... Искате нещо по-прилично от началните калашници в своя loadout? Трябва да убиете стотици противници с даден клас оръжия, за да се отключи. Кефи ви някой пистолет? Фармите. Искате да отключите по-яки предмети и ботове, които да призовавате? Пак фармите!
Само като си представите колко часа са ви нужни, за да отключите някое от последните оръжия ви призлява. Не знам защо Naughty Dog са заключили всичко зад толкова грайнд – може би за да маскират колко малко съдържание има мултиплейъра в Uncharted 4. Но това няма никакво значение. Просто геймърите биват преебани – нямат лукса да играят така, както искат. Което намалява удоволствието още повече...
Но като споменах по-рано, че има неща за призоваване, нека раздуя малко по темата. Става дума за своеобразните killstreak награди от Call of Duty. Убивайки противници и помагайки на своите съотборници и изпълнявайки цели из нивото получавате пари. С тях можете да купувате или супер мощни оръжия, които да ползвате за кратко време; или да призовавате ботове като снайперисти например, които да ви придружават; или да ползвате някой артефакт – съживяващ ваши хора, нанасящ щети на лошковците и т.н. Общо взето и в този елемент съдържанието е супер малко и бързо омръзват нещата, които можете да призовете в битка.
Всъщност мултито на Uncharted 4 може да се окачестви единствено като претупано. Картите и режимите са малко, оръжията също – но въпреки това ъпгрейдите им са заключени зад безобразно количество грайнд. Архитектурата на нивата е средна ръка, омръзват бързо. Единственото нещо, което е в духа на Uncharted 4 е опцията да ползваме чат-пат куката, за да преминем в стил Тарзан през някоя пропаст или изненадаме в гръб противниците ни.
Като цяло бих се изненадал, ако да кажем след две седмици има особено много хора в мултиплейъра на играта. Омръзва много бързо, колосалния грайнд ви обезкуражава, а и дори да отключите част от специалните оръжия... какво? До този момент ще знаете играта наизуст.
[caption id="attachment_63129" align="aligncenter" width="525"]
Всичко в мултито се отключва с адски много фармене...[/caption]
А, да, също така мултито на Uncharted 4 е изпъстрено от микроплащания и то не никак евтини. Въпросните заключени зад безобразен грайнд оръжия и всякакви буустъри, даващи ви временни бонуси могат да се отключат с виртуална или пък реална валута. Не директно - има хазартен елемент както винаги, колкото никога да не ни се падне онова, което искаме. Като цяло - тъпа работа. Големи пичове са уж Naughty Dog, ама набиват гнусни микроплащания в мултито, което тъй или иначе страда от нуждата да се грайнди...
Заключителните думи? Никога няма да се съглася, че Uncharted 4 е специална игра в какъвто и да е аспект. Говорим за нещо претупано и изключително прехвалено, което ще ме накара да гледам с подозрение на всичко, което Naughty Dog има да ни представи в бъдеще. Вероятно The Last of Us 2. Геймплеят е скромно количество и толкова вял, че броени дни след приключването на Uncharted 4 вече съм го забравил почти изцяло. След месец няма да помня нищичко от заглавието. Говорим за един продукт, който се уповава изцяло на графиката си и буквално няма някакво друго достойнство, с което да се отличи. И дори визуално Uncharted 4 не е някаква революция, не е The Order: 1886, който си остава с много най-красивата PS4 игра, която ми е попадала.
Дали феновете на серията ще харесат играта? Да, почти сигурно. Могат да й дадат и 10/10 дори. За мен Uncharted 4 е просто посредствен. Незапомнящ се. Скучен. Не толкова, че да го вкарам в хейт ревюта... но и в никой случай не бих го нарекъл претендент за GOTY.
Още по темата
За мен играта е просто "става". Нищо повече. Не е боклук, не е шедьовър. Става - ще я забравя бързо.
Моето лично мнение за играта - хареса ми и съм доволен.
Не съжалявам че я купих.Задължително заглавие за всеки бих казал.
Ако беше пък само екшън като предните Uncharted-и автора сигурно щеше да квичи че е само екшън.
Ами брато другите Uncharted-и са 7-8 часа, а тази 16 тоест пак го има пуцането, но играта е по-дълга и затова създава илюзията, че няма чак толкоз екшън като предните.
И вярвай ми, никога няма да разкритикувам игра, в която има действие. Поне аз никога не съм виждал голям смисъл в игрите без действие. Понеже в Uncharted 4 се разхождаш и гледаш пейзажи. Смисъл по тоя логика да хвана да пусна някое видео, в което хората са снимали красиви пейзажи в YouTube? Да се казва, че уж екшън приключенска игра е гениална и едва ли не стандарт в жанра при положение, че в 3/4 от времето няма и грам действие... не е ли леко абсурдно?
А пуцалката - какво й е якото? Дървена е, AI-то на противниците е покъртително, че и на нашите хора. Враговете са камикадзета, чиято единствена цел в живота е да те убият - изобщо не мислят за собствения си живот и се засилват като телета напред. AI помощниците пък са пълни некадърници и уж си мислиш, че ти пазят гърба, когато гледаш в 3 посоки и пуцаш - но не, минава един противник и те го стрелят, но той не умира и те убива теб (на предпоследната трудност). Уж имаш някакви хора с теб, но всъщност в по-голямата част от времето си сам и трябва да изтребиш всички самостоятелно. Плюс това нямаш избор на оръжие, с което да играеш - събираш каквото има по земята и нямаш никакъв избор. Персонализация и ъпгрейди? О, боже, кой може да очаква подобно нещо през 2016 година.
Но да, откат има. Признавам. Само дето на противниците със същите оръжия всеки куршум им е точен, дори и когато търчиш между укрития (което е изпълнено мега зле в Uncharted 4, толкова е дървено, че в общия случай трябва да се радваш, ако останеш жив). Общо взето изкуствена трудност, която е и единствената в играта, тъй като пъзелите и особено платформингът са елементарни. То ако пуснеш на Normal примерно виждаш колко безсмислена е стрелбата.
"Помощниците" нормално е да ги направят по пасивни в битки, въпреки че като съм се крил в тревата, често се случва и те скрити да издебват противници и да ги елеминират.
При 16 часа игра нормално е да има уж по-малко екшън съпоставен с 8-9 часовите Uncharted 2 и 3. В този 16 часа геймплей влиза и доста повече платформинг за разлика от предните части.
Персонализация и ъпгрейди не е имало досега, защо пък сега да го слагат.
И не е чак толкова линейна - на едно място в Мадагаскар пропуснах секция, защото имах голям избор откъде да мина, за разлика от предните 3 Uncharted игри които бяха абсолютно линейни. Впрочем Дуумеца и подобните не са ли линейни, защо очакваш от Uncharted да е сандбокс, след като не е била никога такава и не е обявявана, че ще е опън уърлд.
Има хубава графика, но не е от класата на Uncharted 4.
Само за едно съм съгласен, че TLOU като цяло е по-добра игра от Uncharted 4, като оставим настрана по-добрата графика на Uncharted.
Както помня Uncharted 3 имаше повече кът сцени, повече обрати в сюжета. На всеки половин час се случваше нещо. Понеже в някои случаи минаваше и час, и повече, в които просто ходя - чат-пат убивам някакви гадове, чат-пат въртя ръчки - но няма нищо от сюжета. Нищо от историята. Просто не става нищо.
Ами, спокойно бих взел 10 часа екшън, които те оставят без дъх пред 16 часа пешеходстване, в които се чудя как да не загина от скука.
Има и едно друго нещо - куп компании се критикуват нон-стоп заради това, че пускат еднакви игри. EA. Activision. Ubisoft. И тъй нататък. Ама Naughty Dog като пуснат игра с точно нула иновации и нула промени... тогава има "защо да се правят промени"... Ами, защото четвърта игра вече не включва нищо ниво. За мен е скучно. И то при положение, че клонингът на Uncharted в лицето на Rise of the Tomb Raider за мен е по-добър в огромно количество аспекти... именно защото е направен опит да се добави нещо към формулата, а не да се преработва едно и също.
И също така - защо примерно никой не говори за микроплащанията в мултиплейъра на Uncharted 4? Пряко влияещи на геймплея? Нали уж сме свикнали с това, ама нали Naughty Dog уж са от "добрите", от пичовските студия. Или пак има двойни стандарти?
Както винаги не оспорвам нечие лично мнение. Всеки вижда нещата по различен начин. Но аз не виждам как една формула, в която не е добавено нищо и не само това - когато формулата е изключително разводнена и се губи най-важното от нея може да бъде така хвалена. Както казах и в статията - за мен Rise of the Tomb Raider е по-добрата от Uncharted 4 игра.
Заради Вас модерните геймъри, правят 8-9 часа, защото бързате да врътнете нещо и да минете на друго.
Тоест ако Uncharted 4 беше кратка екшъна нямаше да е орязан, щяха да са орязани експлорърските секции и секциите с платформинг, които при другите части бяха много по-малко.
ЕА, Ubi и т.н. са лоши щото всяка година пускат едно и също, преброй Асасините, Кодовете и т.н.
Прав си с това, което казваш, че и кът сцените, и екшънът са вероятно толкова, колкото в Uncharted 3. Обаче цялата емоция се губи, когато има толкова излишна плънка, че да стигнем до "истинската" част. Пак казвам - за мен изхвърлянето на темпото, на баланса в кофата за сметка на повечето време геймплей е била лоша идея. Реално и Uncharted 3 беше на границата да бъде разкритикуван заради това, че трети път предлага еднакъв геймплей, но именно защото беше толкова бърз човек нямаше време да се вгледа в недъзите. Сега, забавяйки драстично темпото, Naughty Dog ни дават възможност за това.
П.С. Значи да разбирам ли, че проблемът не е, че Ubisoft и сие пускат еднакви игри, а че ги пускат през една година? Тогава през колко време е приемливо да се пускат игри без никакви иновации - през 3, 4? Ако приемем, че всички компании пускаха абсолютно еднакви игри през 3-4 години, то как щеше да изглежда геймингът? Всъщност то се случва и в момента горе-долу това - еднакви игри излизат през 1-2 години. И все по-рядко се случва да видиш някаква новост. Именно заради това не разбирам защо Naughty Dog едва ли не са герои, че пускат игра с буквално 0 новости и иновации в серията, обаче като го направят същото Ubisoft - те са скапаняци. Naughty Dog като набият микроплащания в мултито - нищо, простено им е, други компании - алчни са...
Тези не ми минават на мен.Знам че ви е яд и страдате,знам че ви се иска да е посредственна,за да оправдаете факта че не я играете,знам че искате да се самоуспокоите ,да си самоповярвате,че нищо не испускате ..Ама не е така за съжаление.
Ако конзолните фенове си харесват подобен геймплей - тяхна си работа. В края на краищата те си я играят, имат право да си харесват каквото им е кеф.
Съдейки по това, което минава за "великолепна игра" при конзолите, изобщо се съмнявам някоя компания да се ангажира да вплита геймплей след време - наемаш известни лица за озвучаване, наемаш добър сценарист и няколко години работиш, за да си сигурен, че играта ти ще бъде красива.
От моя гледна точка бъдещето на конзолните игри никак не е забавно, защото всичките им "хитови" заглавия показват някаква тенденция на постепенно елиминиране на факторът "геймър" - след време това ще бъде просто човекът, от когото се иска да включи конзолата, да вкара диска и да се облегне на дивана. След време няма да имате нужда дори от контролер, за да гледате ексклузивните игрите на конзолата.
Не ми изглежда много забавно като идея.
Отдолу пък една глава ти казва - you cannot do that, когато нещо не е позволено.
Абе геймплей отвсякъде
Иначе евала , че си решил да напишеш собствено мнение , което ще е навъпреки на цялокупното стадо , добре ще те анатемосат
Онова, което не ми харесва в прехвалените игри е фактът, че минусите не се споменават. А Uncharted 4 определено има своите проблеми, които няма как да бъдат отречени. Нищо не пречи човек не само да хареса играта, да я нарече шедьовър - съгласен съм с всяко лично мнение. И все пак - някои неща са трудно оспорими.
П.М.П щом филмите са изкуство, защо и игрите да не са? Пресъздават емоцията на създателите си, отключват емоция в играча, носят някакъв заряд в себе си. За мен са си форма на изкуство.
Но ако игрите не са изкуство, то и киното не е.
.... При филмите, картините и книгите извличането на емоцията зависи от сетивата, зрение, слух, (все човешка механика на нервната система) докато игрите изискват интеракция, изискват да се съобразяваш с тяхната механика и правила с което до една степен изместват фокуса от нещата които будят висшите чувства които идват от добрата книга илли картина.....
------------------------
Човече, това, което каза тук, е просто една сбирщина от думи - без някакъв особен смисъл и с нулеви качества като довод за това, което твърдиш.
Знам какво се опитваш да кажеш, но това тук е отвъд способностите ти. Не се получава по-добре, като се опиташ да засучеш някой термин, а като доказателство в подкрепа на твърдението ти положението е направо трагично.
Не ти се получава особено.
Първо трябва да тръгнеш от правилните формулировки, за да не правиш грешни изводи.
1 Играя игри от малък и съм запален и трябва да свържа хобито си с нещо висшо като изкуството за да се чувствам по-добре.
2 Поглед от друга перспектиа.
Оф-топик
За пореден път се убеждавам, че С. Джобс е бил убиец, а Б. Гейтс добър човек и филантроп. Върнете програмата на NG в 16:00.
Това е много забавен начин да защитаваш определена позиция. Казах ти - понеже правиш неверни предположения, оттам идват повечето ти грешни заключения. Аналогията с музея и обложката са твои интерпретации, съответно и изводите, които правиш на база на тези аналогии, са грешни. Не мисля, че е нужно да добавям след всяко изречение "според мен', но според мен грешиш още на изходно ниво.
Трябва да тръгнеш от самото определение за изкуство, от общоприетата дефиниция за това какво е изкуство и да се придържаш към това определение, когато дискутираш. Иначе говориш за нещо друго, давайки вид, че говориш за изкуство.
Освен това - използваш темринът "висша емоция". Няма такъв термин в познатата ми психология (понеже психологията е дисциплината, която би трябвало да разглежда емоциите). Изобщо не познавам такъв термин, всъщност. Предполагам, и той си е твой. Няма проблем, просто е неточен и не би трябвало да го ползваш, ако участваш в друга дискусия.
В случая интеракцията става с компютъра и това е проблема който убива изкуството в "играта" защото в никое друго изкуство не се изисква съобразяване с механики за да се извлече изкуство, а се изисква само да използваш своите човешки инструменти/сетива, а във видео игрите се изисква да се съобразяваш с правила и геймплей механики които са уникални по разбиране, докато при всяка една картина или книга се изисква да можеш да четеш и да имаш въображение/представа.
Но тези изрази идват от хората, а не от математиката и законите. Може и да съм първия, но според мен висша емоция е чувсто което идва от нещо красиво и перфектно с пропорциите на природата виж златно сечение и 1+2+3=6.
Като гледаш филм ти си... призрак, който лети из времето и пространството за да наблюдава определени персонажи с цел да сформира нещо смислено...
Това е абстракция, която всяко изкуство има. И музиката и литературата... всички те са "странни" и не съвсем подчинени на логиката. Така е и с игрите, те просто имат други такива абстракции.
Наличието на интеракция също няма как да се използва като аргумент, че игрите не са изкуство. Когато се потопиш на 100% в една игра изобщо забравяш за целия реален свят около себе си, какво ли пък остава за подсъзнателните неща като механичното управление. Точно както един страхотен филм, сериал, книга или музикално парче те откъсват за един отрязък от време от света. Ако някой геймър ми каже, че никога не е изпитвал отдалечеността от реалния свят, потапяйки се в една игра, то бих казал, че този човек изобщо не е геймър или най-малкото си губи свободното време с игри, понеже явно не са му приятни.
Разбира се ще мине известно време, докато игрите наистина бъдат наредени като изкуство до "големите", но ще се случи в един момент със сигурност. Поне аз от години рядко виждам някой филм, който да остави каквато и да е следа у мен, за разлика от игрите...
Поне до момента ,игра не е оставила нищо градивно в мен,така както книга или филм.След всяка игра колкото и да съм и се възхищавал,имам някакво странно чувство,че съм си пропилял времето,с нищо не съм помъдрял,не съм забогатял духовно и не съм се усъвършенствал.Все си викам - може би щеше да е по добре ако за тия 130 лева бех си купил една шлайфмашина например.Да си мина оградата,една въдица да ида за риба или маратонки да тичам на стадиона.Примерно говоря.Може и две нови гуми за колата.А вместо това си късах нервите с грухтящи босове в DOOM..
А пък фактът, че смяташ рибата/маратонките/оградата за по - добра инвестиция от някоя наистина добра игра, то не знам що играеш игри изобщо.
Игрите от самото си начало съдържат музика и сценарии, а по-модерните и cut сцени. При всяко едно изкуство продукцията се наблюдава от публика наведнъж и всичките виждат (физически) едно и също нещо, докато игрите не може да са представление което хем да се наблюдава от всички хем да се вижда един и същ кадър или момент, защото всеки човек минава по различен начин нивото и само той вижда резултата си през това време, защото гледа в своя екран, и така цялата процедура става затворена и лична, а не за всеки, именно заради интеракцията, докато един филм, една картина, една статуя са винаги едни и същи в който и момент да ги погледнеш.
Всичко това, което изговори до тук, показва, че имаш грешна представа за това какво е изкуство, което прави доводите ти верни спрямо грешните ти представи и грешни спрямо същинското значение на понятието "изкуство".
Просто спри, загърби своите представи и виж каква е дефиницията на терминът "изкуство".
bojosan като казваш, че псето не е прав за игрите и "големите", изхождаш от позицията на човек, който борави с...да кажем научна обосновка или на базата на личен опит. Защото всичко в коментара ти бълва от второто. Щом даваш 130 лева и си пропиляваш времето, може би наистина е по-добре да си купиш въдица.
Тук следва да решиш какво ще правиш - ще опиташ да разбереш и вникнеш в написаното от мен и хората над мен или ще продължиш да словоблудстваш, написвайки едно и също нещо по още петдесет начина. Ако избереш първото, ок(пак казвам, да опиташ да разбереш, не е задължително моментално или изобщо да се съгласиш, времето рано или късно ще ти покаже, че си бъркал), а ако продължиш с второто... наистина съжалявам, че ти отделих толкова време.
Онова изказване, че киното си е изкуство дори да махнеш музиката и актьорите (кино без звук и визия?) си е смешно, онова, че желанието за развлечение е "биологична нужда" е трагично. Сериозно, как успя да формулираш такова изявление? Да не си имал предвид облекчението като физиологична нужда?
Честно ти казвам, не знам дали съзнаваш колко е лишено от смисъл всяко твое изказване и колко несериозно звучи всеки опит да ползваш някаква терминология или аргументация с изразни средства, които не владееш добре.
Щом смяташ, че игрите не могат да са изкуство, не виждам причина да те разубеждавам. Това си е твое мнение и имаш пълното право да го вярваш. Но изразните средства, които ползваш, за да се аргументираш, издават прекалена неспособност, в противовес на това, което се опитваш да представиш.
Като си помисля, че първото ти мнение тук в сайта беше да се опиташ да ме репликираш... трагично!
nightwarrior ,имаш тотално сгрешена концепсия човеко,земи пренареди приоритетите в живота ,не те знам,не искам и да се обиждаме тука,поне тука де,озадачаваш ме с начина си на мислене,никакво искуство не са игрите,и от тях не можеш да извадиш механичната част,защото тогава ще са филми а не игри,посланията им са малоумни,фабулата им е малоумна,всичко е една пошла виртуална лъжа ,която нищо стойностно и смислено не ти дава ,а само ти взема здравето,зрението и нервите.Игрите пристрастяват като дрогата,а дрогата е гадна.Аз съм пристрастен към тях и се опитвам да се освободя,но не става.Отнемат ми страшно много време,което бих могъл да използвам по по-полезен начин,Отделно-само от началото на тая година съм купил две колекционерски и две обикновенни издания за конзоли,два годишни абонамента и една дигитална игра.До края на годината ще купя още четири игри,нема ти казвам за техника колко пари съм дал,само за гейм лаптоп ше го удара в земята,ше ти еба и измислените джаджи,тотално безсмислено е всичко.Мния...Сутринта отидох на стадиона и направих 10 обиколки,после 4 спринта ,полежах на тревата и усетих истинския живот,тонизирах се...Иначе седна и по 3-4 часа си късам нервите с некоя игра,обездвижвам се,ядосвам се...И кво ? Накрая ставам смазан от дивана,не научил нищо смислено,оглупял,ослепял от дългите сесии и отивам да се наям.
Аз съм играл всички игри излезли до сега .
Една единствена игра истински ме е равълнувала и оставила много траен спомен в мене,приятен спомен - това е Сталка.
След него е God of War 3 и Beyond Two Souls...Това са игрите в моя живот.И още една има ,която я ползвам за терапия на нервите и разпускане - Journey.
Всичко останало можеше и да не го играя ,честно казано.Не че съжалявам че съм ги изиграл,но просто по добре да си бях останал с тия четири.Щях да си спестя много неща...
Това е за Златния фонд на HG. Бест пост евър!
Кефи ме как единия от вас се прави на гуро и иска да е прав пи всеки въпрос, а другия винаги се съгласява с него.
Големи хора, а се държат като деца и искат винаги да е тяхното... :/
А за пошлостта на игрите - това е обект на лично мнение. This War of Mine е игра с такава атмосфера и хвърлила ме в толкова размисли, който никой филм не е успял от доста години. И то без да има бомбастична графика, диалози или дори претенции. Просто те вкарва в атмосферата. Това е целта на всяко изкуство. Целта на една книга е да се потопиш в нея и да прелистваш страниците, докато не осъзнаеш, че са минали 5 часа и очите те болят от четене. Целта на един сериал е да гледаш всеки следващ епизод, докато не осъзнаеш, че е минал половин ден като пясък през пръстите ти. Целта на един музикален албум е да си го пуснеш, да затвориш очи и като ги отвориш да разбереш, че е минал 1 час, без да ти е ясно как. Целта на една картина е да я гледаш 3 минути и да си представяш разни неща - независимо дали са били тези, които художникът е искал да ти предложи или различни.
Ако някое изкуство не доведе до този резултат - по-зле. Естествено не всяка игра трябва "да те вкара в размисли", но същото важи и за всяка книга, всеки филм и т.н. Fifty Shades of Grey да бе да те кара да преосмислиш смисъла на живота? Порно под формата на книга (доколкото знам). Ама нали щом е книга и то продаваща се в десетки милиони значи е висше изкуство, а игрите - нищо?
Мисля обаче, че има някаква дупка в комуникацията и тя е свързана с личната представа що е то "изкуство". Поне така ми се струва на мен. Аз възприемам думата "изкуство" във възможно най-широкото й значение. Примерно готвенето като изкуство. Спортът като изкуство. И т.н. А не "изкуство" в смисъла на основните изкуства, които са описани в речниците и които трябва да бъдат считани като изкуства и нищо друго. Изкуство може да бъде всяко нещо, сътворявано от човек, в което се влага душа и сърце и се прави нещо нестандартно, което да те докосне. В този ред на мисли всичко, създадено от човек е форма на изкуство.
Естествено по тази дефиниция може да има изсмукване от пръстите, но основната ми идея е, че и някога "основни" днес изкуства някога не са били такива. Реално всичко е почнало от рисунките по стените, преди да има и някаква форма на литература и т.н. Вероятно и музиката в някаква форма е по-стара от всичко и след това са се добавяли "основни" изкуства. Но те се добавят с оглед на влиянието си върху обществото... а геймингът и днес има голямо такова, а след 20 години примерно... ще е още по-значително, 100%.
Добре дошъл Абсолютно същото викаха и за филмите преди 60 години
Киното и минало през тази битка и е спечелило. Ще се случи пак.
*Литературата лесно кара и двете да изглеждат некадърни де 
Преди не е имало интернет и хората не са виждали подобно нещо като живи картини и не са можели да го осмислят. Сега можем да пътуваме, учим и обменяме информация 200 пъти по-бързо отпреди 100 години. Да основаваш надеждите си на историята от съвсем различни времена не е много аргументиращо.
Ти реално си в малцинството тука. Намаляващото такова.
*Все още има хора, които смятат, че киното не е изкуство. Тъжно е... но факт 
*Има и много хора, които смятат, че анимациите са по-ниски от игралното кино. Какво да се прави...
Ок, изясни ми се що за стока си http://hategame.com/category/hate-review/
Дори митичният Arkham Knight - най-добрият Батман,е нарекал скучен.Във WCM имат навика да надценяват всякакви бози като assassins creed,а тук псето налива помия с черпака на всички игри.Всичко за него е бездушно,скучно,слабо...да си каже тогава кои са му най-горе в списъка като най-душни и перфектни заглавия,без недостатъци.
http://hategame.com/hate-review/batman-arkham-knight-iznenadvashho-skuchna-i-bezlichna-ig/
В такива случаи съжалявам че хейтгейм не е вестник,за да го скъсам.
Заеби.Нема смисъл от толкова обич.
Ние сме трима в къщи една кръв и един ген и тримата харесваме диаметрално противоположни игри.Та кво остана за различни хора
Добре дошъл и на многоуважаемия milioner4e, както винаги всичко което написал е точно. Поздрави!
Псе, изоставаш със спонсорите.
Ако целият Uncharted 4 беше като първите няколко часа щях да съм написал далеч по-хвалебствено ревю, най-малкото темпото е страхотно, а най-запомнящите се за мен сцени се случват именно тогава. Оттам нататък става туристически симулатор... за мен, естествено, ще се радвам да се завърнеш като си го минал да дадеш второ мнение. Щото и мен ме пита нещо подобно, макар че никога не съм казвал, че The Division има най-добрата пуцалка. Апропо не знам как е The Division за конзоли, понеже играх за PC, тъй че не мога да направя сравнение. Но поне от ревютата, които четох в интернет се казва, че е изпълнена безупречно играта в този аспект, а Uncharted 4 ми е... дърво. Това е. И понеже стана дума конкретно за пуцалката, да ти отговоря нещо, което ме пита горе - откатът специално е горе-долу еднакъв в Uncharted 4 и The Division. Макар че при The Division осезаемо се усеща при снайперите. Разликата е, че в The Division има персонализация на оръжията и виждаш как ъпгрейдите пряко влияят положително, заради което похвалих изрично системата. Докато в Uncharted 4 шепата оръжия имат предварително зададени стойности. И да, откатът е добър. Ако си чел достатъчно ревюта за шутъри тук знаеш, че винаги отделям малко време на отката и го посочвам като плюс. В Uncharted 4 го има... само дето малко се размиват нещата при все, че ботовете те уцелват отвсякъде с лазерна прецизност, което е "леко" нечестно.
Играх бетата да, после може да са го оправили знам ли. Да не кажеш, че съм хейтър на Ubi, мога да кажа че във FC4 ми харесва шутинга и играта става въпреки, че не е кой знае какво(FC3 не съм я играл)
А U4, няма логика, чак толкова да задълбават с ъпгрейди по оръжията, верно в TLOU ги имаше и беше яко. В U4 смисъла е свършваш патроните грабваш най-близкото пушкало и пуцаш, докато TLOU е по-сериозна игра там е сървайвъл имаш си оръжия сичко е ограничено и има логика за ъпгрейди
Никога няма да пропусна тренировка или да изляза с приятели, заради игра, общо взето играя като ми е скучно или няма кво да правя.
Абе всичко трябва да е с мярко, лошото е че доста от хората са някви ноу лайфърчета и се вживяват и потят над игрите.
Божо я си дай PSN-a да те добавя.
За мен да гледаш, да се радваш и следиш някви измислени фитнес модели (мъжки) да взимаш добавки които са безсмислени освен ако не си културист, не е много "лайфарско". Този който наистина е силен физически и духом и тренира тялото си, няма да тръгне да се хвали. А защо повечето хора които започват да правят нещо ново мигновенно трябва да казват на другите за него и да ги пришпорват и те да го правят?
WTF?!?
Е, 4 дена определено ни бяха много. Играта не ме впечатли. Да - беше ми приятна, но не ме впечатли. Забавно ми беше, но не ме зариби. Винаги съм харесвал Tomb Raider повече от Uncharted, но обективно съм съгласен с изречението "В абсолютно всеки аспект, за който мога да се сетя Rise of the Tomb Raider е по-добра игра".
Отлично технологично изпълнение. По-слаб сюжет в сравнение с предишните игри. Монотонност. За бога, в една "Soviet Installation" (една от двете огромни, open world зони) в последния Tomb Raider съм се забавлявал повече, от колкото в цялата игра тук. Да търся пещери и гробници, странични куестове, да си крафтвам муниции и да ги избивам с лък. Часове наред. Така, между другото, без да се занимавам с главния objective.
Псето този път наистина разлая кучетата (double pun - четящите и името на разработчика).
Ако да - хубаво. Ако имаш проблеми със сайт, в който не всички ревюта са положителни - пак хубаво, политическа коректност има навсякъде. Сайтове, в които най-ниската оценка е 7/10 или 8/10 и при които всяка втора игра има 10/10 - пак достатъчно. Аз съм посочил фактите и съм си извадил изводите от тях. Не ме интересуват големите имена и големите претенции, интересува ме какво има като краен резултат.
П.С. Забелязвал съм, че думата "качество" най-често се ползва, когато си съгласен с нещо, а когато не си съгласен - то вече е "некачествено" и "скапано". Аз нямам нищо против различните мнения - те правят света по-интересен. Не знам защо ти имаш.
Но според мен е по-добре човек да види и някой по-критичен отзив за игра като Uncharted 4 - какво губиш? Имаш предупреждение, че има и шанс да не ти хареса, а ако си приятно изненадан - толкова по-добре. Противно на това да очакваш мега много при ревюта 10/10 и в един момент да си кажеш - "Защо тази игра е 10/10?". Както беше при мен. Да, ревютата влияят и в деня на премиерата на Uncharted 4 из западните медии имаше безброй такива. Очаквах доста повече...
И обратния пример - има игри с красива графика,ама стерилни.Едно лустро само.
Бе говоря за Uncharted а по принцип.
Диалога, графиката и механиките като цяло са кажи-речи идеални. Нямам абсолютно никакви оплаквания. Но като се забих в Шотландия 3-4 часа напред-назад, в действителност започна да ми доскучава от толкова мотане из доста еднообразни местности. Според мен обаче, проблема не е в играта. Даже напротив.
От моя гледна точка, Naughty Dog са успяли да направят перфектната линейна игра, която чисто и просто не се усеща като линейна, именно защото широките среди създават илюзия, че наистина съм в отворен свят. Евала за което. Не съм играл друго заглавие, което на практика е адски линейно, но с такъв отворен свят. Според мен именно, заради това ми става леко еднообразно от толкова моткане из просторните нива. Играта ми се вижда като един голям килим Просторна е, но си има граници и по ебахти майсторския начин винаги се озовавам там където играта ме иска, въпреки че уж имам опцията да си избера 2-3 отклонения.
Левъл дизайна е нещо, което не съм виждал до сега. Може би единствения еквивален е STALKER Clear Sky...или може би Bioshock, където уж има свобода на действие, но си има и обджектив, който те бута напред. Аааа или Alien Isolation. Абе много са като се замисля, но Uncharted 4 е в друга лига.
10167395