Въпреки че графиката на XCOM: Enemy Unknown реално е за оценка червено, понеже си е доста старичка, ще приложа двоен стандарт... тъй като е походова стратегия. А в този жанр, визуалният елемент никога не е бил водещ. Така че... като за походова игра, Enemy Unknown изглежда добре. 
Е, тука няма да приложа двоен стандарт. Звукът не е добър. Първо, че има само няколко различни гласа за всички войници в играта - щеше да е много по-яко да има поне едно 15-20. Второ, че тези няколко гласа имат само по няколко реплики, които са еднакви. Трето, че гласовата актьорска игра в кът сцените е на доста ниско ниво. И последно... саундтракът и ефектите са посредствени. 
Аудио-визуалната презентация на XCOM: Enemy Unknown може и да не е на топ ниво... но за феновете на походовите стратегии, това няма никакво шибано значение. Геймплеят на тази игра е страхотен - трудността е балансирана, през цялото време има за какво да мислите. Чувството за прогрес също е добро, особено като видите как първите ви гащници войници се превръщат в машини за убиване, използващи повечето технологии на извънземните си врагове. 
XCOM: Enemy Unknown е задължителна игра за всички фенове на походивте стратегии. Това е, казано накратко. 
Походовите стратегии се превърнаха в една от многото жертви на модернизацията. В последните години, подобни игри се появяват адски рядко, а пък качествено изпълнените са една шепа.За щастие, някои компании като Firaxis, които разработват култовата серия Civilization в последната десетилетка, не се отказват от походовия жанр. И ето го резултатът – XCOM: Enemy Unknown. Една наистина страхотна игра, която като ще може да запълни много скучни вечери. Която може да се отличи с прекрасна икономика, балансирана трудност и интересни битки.
Да, не липсват и минусите, всички от които всъщност са свързани с ниския бюджет на заглавието. Но при XCOM: Enemy Unknown можем да се уверим в едно нещо за пореден път – с талант и без пари може да се направи страхотна игра, но обратното няма как да се случи!
Какво имаме като сюжет? При положение, че XCOM: Enemy Unknown е римейк на класическите игри от поредицата със същото име, то и историята е същата. А именно – бива осъществен контакт с друга форма на интелигентен живот. Но извънземните нямат никакво намерение да преговарят със земляните, ами целта им е една... изтребването им.
Така вие поемате ролята на командир в станцията XCOM. Тя е резултат от съюз между всички водещи нации в света, които обединяват своите ресурси, за да се справят с извънземната инвазия. Вашата цел е не просто спирате тайно атаките на нашествениците, но също така да не позволявате да избухне масова паника в световен мащаб.
За тази цел геймплеят на XCOM: Enemy Unknown е разделен на две основни части – планиране и битки. Но за разлика от много подобни игри, първият елемент не е просто някаква притурка. Напротив. Колкото и добре да се справяте с битките, ако не успеете да овладеете масовата паника в световен мащаб, то в крайна сметка извънземните ще спечелят, а вие ще трябва да се запътите безслвано към менюто за започване на нова игра.
Елементът на планирането се случва в станцията XCOM. В нея, основното ви занимание е да гледате какви са нивата на хаос в световен мащаб. В играта вие може да сте командирът на международен таен проект, но както винаги има някой към вас. А именно – съветът на водещите държави, които са построили XCOM. Така ако в някоя от тези страни като Китай, Индия, Германия, Великобритания и т.н. настъпи анархия, то тя напуска алианса.
Което води до по-малко пари, които получавате всеки месец, отлив на интелектуалци и т.н. Не само това, но ако прекалено много страни се отлъчат от XCOM, то просто играта свършва – нали се сещате, извънземните са направили всичко възможно да разделят и завладеят планетата ни!
Да, на пръв поглед може да звучи като нещо лесно – да угодите на всички държави и да не позволявате хаосът да надделее. Нещата изобщо не са такива!
За разлика от много линейни модерни заглавия, в които е адски лесно да се вземе правилното решение и в което има нарусван път за победа, то в Enemy Unknown положението изобщо не е такова. Дори напротив!
В повечето случаи имате избор между 3 мисии, намиращи се на различни места. Когато предпочетете да помогнете на дадена държава, то хаосът в нея намалява... но за сметка на това в другите две се качва!
Така трябва да се мисли много, преди да се започне мисия. Положението става още по-трудно заради факта, че всяка мисия е различно трудна и дава разнообразни награди.
Примерно в даден момент можете да сте без пари и само една от трите налични задачи да носи финансова изгода. В следващия случай пък може да сте окей с парите, но пък да ви трябват повече инженери или изследователи.
Освен тези „класически” задачи в играта, които вървят в пакет по три, то има и по-малки явления. Например прелитащи над континентите НЛО-та. Които вие трябва да свалите с бойните си самолети, а след това да достигнете до мястото, където летящият обект се е разбил и да съберете всички полезни извънземни технологии
Този елемент от играта е отвъд контрола ви, като битките се определят в зависимост от това какви пасивни умения имат самолетите ви. Можете и да игнорирате дадено НЛО, но това води до повече хаос в дадена държава и не е препоръчително. Разбира се, подобни обекти могат да бъдат пропуснати и ако нямате патрулиращи самолети в даден континент или ако вашите летящи машини са прекалено слаби.
Когато не сканирате игралния свят за нови заплахи, то времето ви с танцията XCOM бива прекарвано в отдела за нови изследвания и инженерното подразделение. Ефективността и на двата зависи от броя учени/инженери, които имате. Тях можете да получавате или като бонуси в мисиите, или чрез създаване на постройки за целта.
Разбира се, тези две подразделения работят заедно. Учените оформят концепциите, а пък инженерите ги правят реалност. Разбира се, всичко това струва пари – не само като първоначална инвестиция, ами и като поддръжка.
А кинтите в Enemy Unknown наистина са кът! Общо взето, усеща се отвсякъде, че става дума за извънземна инвазия! В повечето време се чудите как да вържете двата края, а правилните инвестиции са от изключителна важност. Естествено, има някои експлойти в иконимиката в ранните версии на играта, ама ако си цъкате, без да четете всичко това... то балансът и предизвикателството са на прекрасно ниво.
И така, достигаме до другия основен елемент в играта – битките! Също като планирането, те са доста добри.
Сблъсъците с извънземните са изпълнени по класически походов начин. Цялата карта е разделена на квадратчета, като войниците имат право на две движения всеки ход. Най-често става дума за тичане напред/настрани и стрелба.
Когато се изправите срещу противник, войниците ви имат определен шанс да го нацелят в зависимост от уменията си, ъпгрейдите си и т.н. Няма „шутърски” елементи, в които вие ръчно да целите противник. Всичко се определя на тактическо ниво.
Разбира се, типично за всяка походова игра, движението в битка е от изключителна важност. Вашият отряд трябва да не е прекалено разделен, за да не се деморализира лесно. Но пък същевременно е задължително да се покрие възможно най-голям периметър.
Тактиките за битка също са много, като разнообразието ще се понрави на всички. Можете да разчитате предимно на снайперисти или поддържащи стрелци, което означава бавно, сигурно и безрисково придвижване по картата. Можете и да си пуснете отряд от тежки бойци, които в зависимост от класа си или се придвижват по-бързо и ефективно по полето, или пък носят базука и повече гранати, с които да вдигнат половината ниво във въздуха!
Всъщност, това е як елемент в играта. Всичко може да бъде взривено! Така ако даден противник се е скрил зад стена, а пък вашите снайперисти са наредени в редичка и само чакат първото движение... то можете да разрушите тази преграда между вас и да направите извънземния нашественик на пихтия!
Което пък от своя страна обогатява тактическия елемент – винаги има варианти за действие! И няма „правилен път” и „система” – всеки играе както му идва отвътре.
Иначе, самият ви отряд се състои от 4 човека. Поне в началото на играта. Малко след това можете да го увеличите до 6 души. Когато някой негов член умре, то това е завинаги и няма как да бъде върнат обратно!
Разбира се, можете да наемете неограничен брой войници, но пък вашите ветерани са много по-ефективни в битка, имат сериозна точност и хубави умения. Така е изключително важно да ги задържите живи с цената на всичко.
Що се отнася до изкуствения интелект, то той е приличен. Битките се развиват по различни начини, а на високите трудности са сериозно предизвикателство. Естествено, нищо не ви пречи да save-вате играта след всеки убит враг... но пък чувството да минете дадено ниво от раз без съхраняване е страхотно!
И така – всичко за XCOM: Enemy Unknown ви звучи страхотно, нали? Балансирана икономика, интересни битки? Всъщност, това е така. Но играта си има и своите минуси. Както казах в началото, те са свързани с очевидно неособено високия бюджет.
Примерно различните нива в бойния елемент са сравнително малко на брой. Освен това са доста скромни като мащаб. Да, това от една страна е плюс – понеже битките не се проточват ненужно дълго и се запазва цялостното високо темпо. Все пак, различните терени са малко на брой и започват доста да се повтарят.
Друг минус от бюджета са вашите войници и по-точно фактът, че нямат никаква идентичност. Освен името си, те се сдобиват с прякор по-нататък в играта... но дотам. Щеше да е яко например всеки да има различен глас, някаква персоналост. Подобно на една от любимите ми игри – Mech Commander 2. Уви, положението в XCOM: Enemy Unknown не е такова.
Всъщност, в играта има някакво озвучаване само на главните персонажи, но то е на посредствено ниво. В най-добрия случай. Видно е, че не е бил наличен бюджет за актьорския състав на Mass Effect например.
Но както казах, това не е проблем. Тъй като минусите на Enemy Unknown са свързани предимно с това. А все пак ние говорим за игра, не филм. Не ме интересува, че мисиите са ми поднесени посредствено. Че има малко нива и т.н. Важното е геймплеят... а той е супер.
Хоп – стана време за традиционните редове относно графиката и звука. Визуално, играта си е старичка, като се използва ранна версия на Unreal Engine 3. Лицата на вашите войници не се отличават с каквато и да е детайлност, като същото важи и за извънземните ви противници.
Разбира се, като се има предвид, че става дума за походова игра и перспективата е изометрична, това не е особена драма. Пък и интерфейсът е адски добре направен и удобен, което е много важно за представител на жанра.
При звука... нещата като цяло са зле. Вече споменах за посредствената актьорска игра. Откъм ефекти и саундтрак, XCOM: Enemy Unknown също няма с какво да се похвали. Е, не говорим за нещо дразнещо... просто нещата са средна ръка.
Заключението? Enemy Unknown е игра, задължителна за всички любители на походовия жанр. Но дори и да не си умирате за този тип заглавия, ами просто ви се играе нещо с балансирана икономика и прилична бойна система... то можете да дадете шанс на новия XCOM. Една от най-добрите игри за последните месеци, а може би и годината за мен!
Още по темата
10167395