В някои моменти Assassin's Creed Chronicles: China прави добро впечатление, но в доста повече - не. Визуалният стил като цяло бива, архитектурата на нивата е добра. Откъм анимации има много какво да се желае, на моменти се усещат ясно текстурите с ниска разделителна способност. 
Няма какво толкова добро да кажа в този аспект. Озвучаването е постно, ефектите може би стават, но саундтракът даже и не го запомних...
Геймплеят е линеен и откровено еднообразен и скучен. Уж има няколко възможни стила на игра, но реални директните конфликти са силно непрепоръчителни, особено и заради мудната бойна система. В резултат се промъквате с една ръка на клавиатурата и една ръка - в панталона като Ал Бънди - често с марковата му гримаса, показваща отегчение и липса на вяра в живота и човечеството. 
Assassin's Creed Chronicles: China е поредното разочарование в серията. Толкоз. 
Окей, в днешно време гейм индустрията залага здраво на това да дои популярни поредици. Идеален пример – Activision и Call of Duty, което може и да се разработва от три различни студия, но всички те са тотално изхабени откъм каквито и да е идеи. Но все пак, с фанатичната си аудитория, CoD успява някак да мине метър и записва фантастични продажби всяка година.Положението при Assassin’s Creed не е същото. С всяка следваща година изглежда, че положението се влошава, а вместо Ubisoft да седнат и внимателно да помислят какво правят с най-популярния си франчайз към настоящия момент, те продължават да го доят. Злобно. Анално и... откровено безсмислено.
Assassin’s Creed Chronicles: China чисто и просто няма никаква нужда да е игра от серията. Наистина. Може би ако беше перфектно изпълнена, то щеше леко да си струва. Да се добави някаква нова дълбочина във франчайза чрез разширяването му към 2D вселената. Но какво представлява Assassin’s Creed Chronicles: China сега? Една игра, правена без вдъхновение, без грам страст, скучна и бързо забравяща се. Почти мъчително минаваше времето, което я цъках и само се молех да свърши, че да почна да пиша това хейт ревю.
Не точно емоцията, която трябва да породи една подобна игра, нали?
И в резултат мога да кажа, че Ubisoft продължават активно да погребват Assassin’s Creed… от простотия. Просто нямаше нужда от тази посредствена в най-добрия случай игра. Която нямаше да привлече никакво внимание, ако не беше Assassin’s Creed. А за цена от 10 долара, то нито Ubisoft ще вземе особено много кинти, нито пък прави добра услуга на целия франчайз. Именно заради това казвам... простотия.
Но нека карам по същество.
Assassin’s Creed Chronicles: China e сайдскролър игра. В главната роля е Шао Юн, член на асасинския орден. Тя преследва мистериозен артефакт, а също така и търси отмъщение от тамплиерите, успели да избият дружките й в Китай. Банална ли ви се струва историята? Да, разбира се, че е такава. Нишката с отмъщението започва да става абсурдно дебилна в Assassin’s Creed. И дразнеща. Ебаси, няма ли да видим нещо различно накрая? Защо не ни пуснат да играем с хипер злодей и изрод просто така, за кефа? За да видим нещо различно? „Ау, убиха баща ми / брат ми / майка ми / кучето ми / изпикаха ми се на току-що окосената ливада – търся отмъщение“. Това общо взето е серията от прекалено дълго време...
[caption id="attachment_49265" align="aligncenter" width="525"]
Синхронизирането от висока точка ви дава възможност да видите цялото ниво[/caption]
А, да, бидейки нискобюджетна игра, Assassin’s Creed Chronicles: China включва обичайните за ситуацията кът сцени – менящи се картинки с фонов глас, който ни обяснява какво се случва. За някои това е арт, за мен е отбиване на номера. На нискобюджетна игра мога да го простя, на Assassin’s Creed – не. По никакъв начин. Най-малкото в Chronicles: China се залага предимно на сюжета, а с претупаните кът сцени нещата се губят и то сериозно.
Но стига толкова за историята – която трудно може да впечатли, макар че уж е един от акцентите на заглавието. Нека карам напред с геймплея. Както споменах назад, Assassin’s Creed Chronicles: China е в 2D перспектива. Всъщност 2.5D, ако трябва да говорим стриктно. Важното е, че вашата героиня - с малки изключения - се движи напред, назад, нагоре и надолу.
Като цяло, целта ви просто е да стигнете от точка А до точка Б. Обикновено минавайки от лявата до дясната част на екрана. По пътя ви има купища пазачи, които ви се пречкат, а вие имате няколко подхода, да се справите с тях.
Първият и тотално препоръчителен от играта е да сте изцяло невидими, промъквайки се без никой да ви забележи. Или Stealth. Вторият е да убивате противниците си в гръб, отново без да ви забележат – това е Assassin. Последният пък е Brawler – в директен конфликт се изправяте с враговете си и ги мачкате с груба сила. В зависимост от избора ви ще получите различен брой точки в края на мисията – съответно Stealth дава най-много, Assassin по-малко, а на дъното е Brawler. Чудите се за какво можете да ги ползвате обаче? Хм, всъщност думата „ползвате“ не е коректна. Всяка мисия има награда, която получавате в края – отключване на подобрение за Шао Юн. Ако сте достигнали X точки, то я получавате – в противен случай не се сдобивате с ъпгрейд.
Което като цяло е... прилична идея, но ми се искаше да имаме повече контрол. Кофтито обаче при геймплея е, че въпреки трите налични стила (идентични с тези на един Splinter Cell: Blacklist), то поле за въображение няма.
Всяка една секция, пред която играта ви представи... едва ли не ви казва в прав текст – „Трябва да ме минеш по този или този начин“. (Очевидно млатенето на всичко живо не изисква особена креативност, а само промъкването и убийството в гръб, без да ви забележат.) А това е наистина дразнещо!
В общия случай с един поглед върху даден екран ми беше ясно какво трябва да направя. С малки изключения. И оттам нататък нещата опираха до проба и грешка. Как да мина дадена секция. Кога някой пазач ще се обърне и ще ме види. И други подобни.
И да, не можете да си представите колко скучно е така. Ако дам за пример един Styx: Master of Shadows, който все пак беше една от адски приятните изненади при игрите с промъкване, макар и с доста ниска популярност – там човек можеше да открие какви ли не пътища за минаване на ситуация. Без огромни удивителни или инструкции „Натисни това копче“ в даден момент. Именно това се случва в Assassin’s Creed Chronicles: China. Постоянно. Дори и да не ви бъде казано директно какво трябва да направите с огромен бутон в средата на екрана, то пак се усеща ясно...
И знаете ли какво? Вероятно това е едно от най-лошите неща в игра с промъкване. Независимо дали е двуизмерна, изометрична, 3D, 4D или каквото и друго решите. Да няма елемент на креативност. Да не ви е нужно вие да намерите решението в даден момент. Сами. Да си поблъскате малко манерките. И да сте доволни след това, че сте открили някакъв специален път. Тук ви е нужен един поглед и вече знаете какво трябва да се направи – и след това се заемате със задачата.
[caption id="attachment_49260" align="aligncenter" width="525"]
Нужна ли ви е лупа да видите къде е Шао Юн?[/caption]
Нещо като видите хиляда тухли в единия край на поляна, които трябва да пренесете в другия край на същата поляна. Без да имате каквито и да е принадлежности, които да ви помогнат. Знаете, че просто ще трябва да хванете тухлите и да ги носите – по две ли, по пет ли, по десет ли накуп – все тая. Гърбите се и толкоз. Е, това общо взето е и Assassin’s Creed Chronicles: China. Изпълнявате с телешко безчувствие дадена задача.
Да, нещата не са супер отвратителни... ако трябва да съм коректен. Дизайнът на нивата всъщност е добър. Да, шибано линейни са, но все пак секциите са добре навързани, изглеждат и яко визуално. Заедно с това колкото повече напредвате, толкова повече различни движения добивате. Което леко... разнообразява еднообразието.
Но не си мислете, че в даден момент Assassin’s Creed Chronicles: China става наистина интересен. Напротив. Положението си е все едно и също. Дадена секция може да се мине по един-два, рядко повече начина – ясно и очевидно представени пред вас.
[caption id="attachment_49254" align="aligncenter" width="525"]
Ецио е толкова зле озвучен, че известно време дори не разбрах, че той ме наставлява[/caption]
Което лично аз бих нарекъл мързелива разработка. И сухо изпълнение, сякаш извадено от учебник по темата. Вероятно е можело да бъде направено нещо повече, но просто е било действано с нисък бюджет. И е трябвало играта да се появи стриктно и по план на определена дата.
Е, окей. Assassin's Creed Chronicles: China вече е тук. И какво от това?
Имаше цели секции, в които с едната игра цъках (нерядко мишката не ви е нужна), а с другата си бърках в носа, подмятах си някакви предмети и общо взето се чудех какво да правя. Толкова „френетична“ беше динамиката.
А, да, нека отделя и малко време за бойната система. Макар че няма особена нужда - тя е недодялана и мудна. Видно е, че не е предвидено да се млатите толкова често с враговете си, колкото да се промъквате. В резултат имаме нещо подобно на... първите Prince of Persia игри – всичко опира до елементарни блокирания, премятания и отклони, които бързо се схващат. Като цяло няколко противници са адски трудни за справяне, специално на последната трудност, където ви убиват от един шамар. Ако случайно един-единствен пазач ви открие, то можете да го пребиете. Стига да не ви се занимава да чакате зареждането на последния чекпойнт... но точките за автоматично съхраняване на играта са адски много и това обикновено е оптималния вариант.
В резултат целият Assassin’s Creed Chronicles: China се изчерпва до не чак толкова интересното промъкване. Особено разнообразие няма, липсват опции за персонализиране на Шао Юн. Не можете да изберете умения или пък джаджи, които да паснат на вашия конкретен стил. Заглавието е линейно. На ужас.
И както споменах в самото начало на статията, липсва каквото и да е вдъхновение. И това е видно в огромна степен. Да, ще повторя за пореден път, че вдъхновението е нещо, което е чисто субективно. Но лично за мен се усеща кога даден продукт е правен със страст, кога разработчиците са вложили частица от себе си... и кога куп служители на пълен работен ден са получили заръка да направят нещо.
С подробна документация, без възможност да сътворят нещо креативно. Просто работа от 9 до 18 часа. Завършване на даден проект на чисто адекватно ниво и преминаване към следващия. Не, така не се получават нещата.
Окей, сайдскролърите изживяват значителен ренесанс в последните години. Човек ще си рече, че сме се върнали през 80-те и 90-те години на миналия век. Но общото при добрите игри от жанра е факта, че просто са... вдъхновени. Куп хора просто са се опитали да направят нещо яко.
Даеба, дори самите Ubisoft имат хубави подобни игри – Rayman Legends, Valiant Hearts, Child of Light… но Assassin’s Creed Chronicles: China е съвсем друга порода. Всъщност дори и не използва страхотния UbiArt енджин, ами класическия Unreal Engine… който по принцип може да се използва и като 2.5D двигател, но в случая не виждаме най-доброто от него.
И какво имаме като цяло? Една скучна игра, която не си заслужава нашето време. Може би най-големите Assassin’s Creed маниаци ще се изкефят... кой ли знае. Но ако говорим обективно за играта... ами, слаба е. Ако не се наричаше Assassin’s Creed, щеше да потъне в забрава и да не привлече никакъв интерес.
[caption id="attachment_49255" align="aligncenter" width="525"]
Кът сцените са изпълнени мързеливо чрез статични картинки, символ на нискобюджетна игра[/caption]
И вече идва краят на това ревю, което стана късичко, тъй като тъй или инак няма какво толкоз да се каже за Assassin's Creed Chronicles: China. Но преди това - няколко реда за графиката и звука.
Визуално, заглавието е средна ракия. Unreal Engine не е оползотворен оптимално, търси се арт ефект. За мен не е постигнат. На моменти се виждат кофти детайлите. Има немалко проблеми с анимациите, които изглеждат дървени. Прекалено често Шао Юн се плъзга, когато не трябва. Като цяло неща, които липсват при UbiArt двигателя... но незнайно защо не е използван този графичен енджин.
Звук? Пак средна ръка. Репликите на гардовете в играта са крайно еднообразни, особено когато започнат диалози. Ефектите що-годе биват, саундтрак... имаше ли саундтрак? Не помня. Реално като се замисля, музикалното оформление си е директно за червено. Шао Юн звучи окей, но Ецио Аудиторе, който наставлява китайката е озвучен меко казано фрапантно.
Заключението? Assassin's Creed Chronicles: China не си струва - по абсолютно никакъв начин. Не е сигурно какво ще сътворят Ubisoft с другите две игри от серията, които ще се развиват в Индия и Русия. Ако обаче включват някакъв съшит с бели конци сюжет за отмъщение и куп скучни механики с промъкване, то едва ли мнозина ще проявят какъвто и да е интерес.
Накратко - Assassin's Creed Chronicles: China е игра, която вреди на серията, понеже не добавя нищо ново. Напротив, просто я дои - и то некачествено. Но има ли изобщо значение това за Ubisoft?
Още по темата
286910139