В последните години Activision хвърлят достатъчно пластове боя върху тъй или инак стария енджин на Call of Duty, с което двигателят изглежда съвсем прилично за модерните стандарти.
По традиция звукът в Call of Duty си е добър, никакви критики там.
Call of Duty като Call of Duty. Макар и да имаше едно издание от серията, в което формулата на геймплея беше променена леко и ми допадна, то тази игра не е сред тях. Всеки мач е произволен хаос, в който уменията сякаш остават на заден план, а от ключова важност е колко пъти ще се родиш зад гърба на противник.
Call of Duty: Black Ops Cold War е повече от същото - но защо им е на Activision да променят нещо, когато изкарват толкова пари с тази концепция?
Ходейки към магазина на Пулсар в едно от софийските молчета (преди около месец, преди те да бъдат затворени отново), скрит зад коронамаската, си зададох един въпрос - "Защо, по дяволите, след 5 минути ще си купя Call of Duty: Black Ops Cold War?". Също както и при FIFA бях 90% сигурен как ще изглежда ревюто ми. По дяволите, аз можех да го напиша и на сляпо и да е почти право в целта, без да играя и една минута Black Ops Cold War.
Вътрешният ми конфликт продължи още известно време - и все пак стигнах до магазина може би единствено защото е някаква традиция да пиша ежегодно ревю за Call of Duty и FIFA в сайта. Пък и в крайна сметка преди няколко години се случи и немислимото - да вкарам CoD в ънхейтабъл.
При новата игра в серията обаче подобрен риск изцяло няма, тъй като тя е абсолютен копи и пейст. Да, когато играеш някой франчайз тип Call of Duty или FIFA всяка година виждаш леките нюанси, виждаш малките или леко по-големи разлики в геймплея. Които не се забелязват на пръв поглед за страничния наблюдател. Но тази година подобни няма. Реално Call of Duty: Black Ops Cold War си е един рескин на миналогодишния Modern Warfare. Специално в мултито.
Същите режими, същите оръжия, същата прогресия, много подобни карти. Когато Nuketown е нещото, което привлича болшинството от геймърите в едно Call of Duty, то знаеш, че разликите на годишна база са нулеви.
Е, не съм правил сравнение между Perk-овете в Black Ops Cold War и онези в Modern Warfare. Обикновено от издание до издание те малко варират. Както и Wild Card-овете. Но тези абсолютно мижави разлики няма как да направят Black Ops Cold War продукт, който да се усеща наистина различно.
Макар че както съм дискутирал в сайта - вероятно и Activision не иска да прави Call of Duty различно. От какъв зор, реално? Едно и същото се харчи брутално добре. Носи по 3 шибани милиарда годишен приход. Защо да променяш една печеливша формула?
Всъщност компанията се опита с футуристичните си шитни - тип Infinite Warfare, които получиха съвсем заслужени критики. И след това си каза - "Майната му, продължаваме да си правим обичайното, докато златната кокошка спре да снася яйца". Ама златната кокошка на Call of Duty си е кокошка и половина, продължава да носи милиардите и не само, че няма признаци на спирка - серията още набира скорост.
Както и да е. Нека караме по каналния ред за Call of Duty: Black Ops Cold War и да започнем със синъла. Чиято дължина е под 4 часа. Да, точно така! Реално можете да идете в YouTube и да видите колко точно е дълга сингъл кампанията - май е даже три часа и половина, като всъщност може да се мине и за по-малко. Студията под шапката на Activision - в случая Treyarch - се чудят как да отбият номера все повече и повече. Дали в един момент няма да имаме и кампании, по-кратки от средностатистически холивудски филм?
Между другото е иронично, че сингълът на Black Ops Cold War се сваля отделно от мултито. Един вид - "Пичове, ясно е, че вероятно си купувате играта за мултито, тъй че то се сваля първо, пък кампанията, ако решите някой следобед да я разцъкате за 3 часа можете да си я пуснете отделно".
Ама хубаво, три часа - три часа. Има ли нещо, което си струва да се види в сингъла на Black Ops Cold War? Поне аз - не бих казал.
Геймплеят е окей - такъв, какъвто винаги е бил. Зрелищна пуцалка с много експлозии. Нещо като Fast&Furious в гейм вариант. Нашият герой, мълчалив тип с псевдонима Бел, е същински Рамбо на стероиди (имам предвид, на повече стероиди, отколкото е Рамбо), като в течение на кампанията избива стотици анонимници с комично представени руски и арабски акценти. Да, действието се развива в Студената война, а пък Call of Duty: Black Ops Cold War може да съчетае любимите лошковци във франчайза - братушките и арабелите.
Историята - имаме някакъв супер мега гига терорист, известен като Персей, който иска да вдигне цяла Европа във въздуха с неутронни бомби. ЦРУ - в лицето на Бел, Ръсел Адлър, а също така и Алекс Мейсън, който познаваме и от останалите Black Ops игри, трябва да го спре. Общо взето историята е преследването на Персей, като естествено има и един драматичен обрат към края.
Типично за Call of Duty от известно време насам сюжетът е представен в патетичен, пропаганден стил. Диалозите също звучат направо детински. Отдавна са отминали времената, в които Call of Duty има нещо по-дълбоко в своята история - вече говорим за дъвки, сравними с новите филми на Стивън Сегал.
Традиционно за Black Ops игрите имаме някои исторически личности като Рейгън
Накратко - ако ви дреме за историята, можете спокойно да я видите в YouTube. И да и спестите парите за Call of Duty. По дяволите, само чакането да свалите Black Ops Cold War е дълго колкото половината история! Ако не и повече.
И тук минаваме към основното - мултито. В което няма нищо ново. Вероятно някой ще каже - "Абе, бате, ти пък колко трябва да си тъп, за да очакваш нещо ново от Call of Duty". В интерес на истината понякога има разчупени неща. Единствената игра, на която пуснах положително ревю - Black Ops IV, имаше приятна система с различни класове войници, всеки от които притежава специално умение. В един отбор не можеше да има двама човека, цъкащи с един и същи клас, което придаваше някаква лека дълбочина в геймплея. Самите умения на войниците не бяха козметични, ами променяха сериозно усещането, когато играем с всеки от тях.
Всичко останало си беше същото в тази игра, но явно отделните класове успяха да е накарат да усетя... удоволствие от нея. Но в Black Ops Cold War новости няма. Абсолютно всичко си е абсолютно обичайното.
Обичайните Perk-ове. Разделени в три категории по пет броя. Обичайните оръжия - уж имаме игри в различни времеви периоди, ама всичко си е еднакво. За пореден път пред нас е наличен обичайния арсенал от тежки картечници, снайпери, узита, помпи и т.н. Може и да има разлики, ама човек специално трябва да застане и да започне да сравнява какви са те.
Геймплеят също си е абсолютно типичен. Black Ops Cold War е от игрите в серията, в които имаме по-висок демидж. Почти всяко оръжие убива от близка и средна дистанция с към 3 куршума. От далечна - може би 4, евентуално 5 при някои узита. Като цяло - целият геймплей се върти единствено около това кой ще е първият, който ще задържи спусъка. Това е всичко. Това е цялото Call of Duty. Абсолютното въплъщение на twitch шутър.
Естествено Call of Duty серията от години е била известна с ужасните си точки за прераждане, обаче в Black Ops Cold War разработчиците са вдигнали мизата дори още по-високо. Обикновено в серията се раждаме на определени места от картата. Сега обаче имаме механика, подобна на Battlefield - понякога играта ни пуска там, където има наш съотборник.
Реализацията тук обаче е под нивото на Battlefield поради една причина - в Call of Duty се прераждаме върху човек от отбора ни, дори и някой да стреля по него! Нерядко се случва да се respawn-нем и да изядем няколко куршума или директно да умрем, без да имаме възможност да реагираме. (За сравнение - в Battlefield не можем да се преродим върху съотборник, ако е под обстрел, което е повече от логично.)
Общо взето - заради системата за прераждане играта е пълен хаос с акцент на късмета. Всички обикалят наляво-надясно като мухи без глави, надявайки се да минат в гръб на някого. Нещото, с което винаги съм свързвал Call of Duty - как винаги има един човек зад теб, сякаш си изпуснал сапуна в обществената баня. Тук понякога се случва да минеш зад няколко души и да запишеш бързи фрагове, понякога минават зад теб - рядко усещам, че има някакво голямо значение какво правя.
Call of Duty винаги си е била серия, която си представям, че човек си пуска, когато се е напушил на копеле или напил, просто пуца безмозъчно и туйто. Умението е някъде там, в периферията, на съвсем заден план. Поне ако говорим за средностатистическите играчи. Един мач може да сте на първо място, следващият на последно – поне аз никога не чувствах, че задобрявам или нещо такова. В едни моменти имах късмет да виждам противниците малко по-рано или да ги убия частица от секундата по-бързо, отколкото те мен. След това да изсипя куп killstreak награди и да изнеса картата. В други случаи частицата от секундата беше против мен и умирах постоянно.
Да, има някои режими, в които трябва леко повече да се мисли и да се играе отборно. Но пък заради ключовата механика в играта - тъй наречения Weaponsmith - хората ги интересува едно - фраговете и ъпгрейда на оръжията им.
Какво е Weaponsmith ли? Механика, която предлага възможността цялостно да персонализираме пушкалата си. Винаги сме имали приставки в Call of Duty, но в последните издания те са разделени в 8 категории, в която има по 6-7 различни ъпгрейда. Всеки от тях подобрява различни аспекти на оръжие - скорост, щети, откат и т.н. Това ни дава възможност да персонализираме пушкало така, както ни допада най-много.
За да отключваме нови ъпгрейди обаче трябва да убиваме противници. Или с други думи - да фармим. А като цяло освен персонализиране на оръжията, в Call of Duty: Black Ops Cold War няма какво толкова да правим. Аз например си ъпгрейднах едно на макс - тежка картечница (когато имаше уикенд с двоен експириънс)... но вече ми е скучно да цъкам с него. Пушкалото се държи страхотно и често влизам в челните три позиции с него, ама ми е скучно с него и заради това ъпгрейдвам разни други.
Но ако спазвам целите на някой отборен режим – не получавам точки опит за оръжието. А на мен това ми е основната мотивация изобщо да цъкам на Call of Duty: Black Ops Cold War. Мисля, че и за куп други хора е така. Именно и заради това практически всеки режим се изражда до обикновен детмач. Уж имаме доминация, уж kill confirmed или нещо друго, но хората се интересуват само от това да запишат фрага. Защото това им развива оръжията.
Този нюанс не е балансиран по никакъв начин от Treyarch. Но все пак поне има някакъв ред при killstreak наградите. Всяка от тях си има глобален cooldown, като дори да отключите нещо ще трябва да изчакате, ако ваш съотборник го е ползвал скоро (или пък противник). Ефектът от това е двоен – от една страна се замисляте да ползвате по-малко популярни killstreak награди. А от друга – в един момент към края играта не ескалира до някакви масови взривове, в които се раждаш и умираш след половин секунда от всякакви бомби, падащи от небето и вдигащи половината карта във въздуха.
Накратко - геймплеят е точно това, което можете да очаквате без абсолютно никакви изненади. Повечето карти, по традиция за серията, са леко преработени популярни варианти на нещата, които вече сме виждали. Не съм сигурен дали изобщо се прави нещо ново в Call of Duty – всичко се преработва леко. Оръжия. Perk-ове. Нива. Винаги съм се чудел дали няма някакъв изкуствен интелект, който просто разбърква нещата и сам произвежда концепцията за поредната игра от серията. Не бих се изненадал.
В заключение – Call of Duty си остава Call of Duty. При положение, че серията е по-успешна от всякога, то съм сигурен, че и догодина промени в концепцията няма да има. Дали пък догодина да не се пробвам да напиша ревютата на сляпо, преди да играя Call of Duty и FIFA, за да видя колко бързо ще са до истината?