Визуално Destiny 2 си е добре. Наистина има прекалено много преизползвани текстури в околната среда от първата част и някои си личат ясно от близка дистанция, но като цяло - добре. Има някои определено красиви гледки.

Понякога онова, което чувате не подхожда на сцените, развиващи се пред вас - но определено ще е изсмукване от пръстите, ако тръгна да критикувам точно звука на Destiny 2.

Същото като първата част, но съвсем малко освежено. До един момент играта е средно добра, но когато осъзнаете колко малко съдържание и много грайнд има...

Нищо интересно. Общо взето това е всичко, което мога да кажа за Destiny 2.

Destiny 2 е една от игрите, за които като цяло беше създаден този сайт преди години. Ако трябва да окачествя заглавието по някакъв начин, то той е „компетентен шутър“. Толкоз. Реално това е рецепта за едно някак положително ревю, нали?

Но когато човек вземе под внимание всички фактори – включително мащабните маркетингови кампании и големи обещания, когато човек вземе под внимание и факта, че реално погледнато Destiny 2 е един копи и пейст на своя предшественик, то перспективата се променя. Защото става ясно, че новото отроче на Activision и Bungie е един от проблемите на модерния гейминг. В който големите компании все по-рядко предприемат рискове, особено в големите си проекти. И предпочитат да заложат на вече познатото.

Е, Destiny 2 е болезнено познат. Дотолкова, че ако не сте големи фенове на първата част едва ли ще видите какви особени промени изобщо са вкарани в продължението. Някои хора като Angry Joe направиха много добро сравнение – Destiny 2 е нещо като ремастър на официалната част. Повече от същото, ама с някои леко подобрени механики тук-таме плюс по-хубава графика.

Струва ли си това парите и времето ви? Моят отговор е не.

Нека обаче кажа едно нещо още в самото начало. Destiny беше поляризираща игра. Не знам дали съм чул отзив за нея, който да не е крайност. Или ще е „Кефи ме, потапям се в грайнда, отпуска ме след работа“, или пък – „Тотална скука, не разбирам хвалбите, не е за мен“. Тъй че имайте едно наум – доста вероятно е да попаднете или в едната категория, или в другата.

И така, вместо да продължавам с увода нека карам право напред с историята. Каквато... в Destiny 2 има, представете си!

Оригиналното Destiny стана за посмешище с абстрактния си, почти нелеп сюжет. Разработчиците Bungie обещаха, че са си взели поука и са инвестирали много ресурси, за да подобрят този аспект в продължението. Крайният резултат... не съм сигурен как да окачествя.

Определено е по-добре да има някаква кохеретна нишка, някакво ясно начало и край на кампанията. Но пък когато имаме извънземен лошковец на килограм, когато за пореден път влизаме в обувките на Нео – единствения, неповторим избран, който трябва да спаси сам Земята... някак става скучно.

Още по-тъпото е, че в Destiny 2 мащабът е плачевно мизерен. Уж трябва да ни се представи някакъв баси големият конфликт, при който земята бива завладяна от грозни, яки извънземни – и в същото време почти всяка мисия от кампанията представлява бавно напредване през различни тунели и коридори и избиване на стотици гадове в тях, в края на които дърпаме някоя ръчка и БАУУ – ебаваме майката на плана на лошковците. Абсурдна работа.

Някакви масови кинематични битки, колкото да влезем в атмосферата? Каквито има в практически всяко Call of Duty, която серия поне се представя добре в този си аспект? Или подобно на Battlefield заглавията? Не. Нищо такова. С думи ни говорят големи неща, ама самите ние не виждаме нищо повече от куп тунели.

Но както и да е. Историята е супер кратка и скучна, като служи най-вече за tutorial – да си вдигнем първоначалните умения на героите, да посвикнем с пуцалката и да се подготвим за ендгейма. Естествено сюжетът завършва с cliffhanger, от който става ясно, че всичко интересно ще се случва в DLC-тата на Destiny 2.

Защото... защо не? Пазарната цена може и да е пълна, но историята е орязана.

Накратко – единственото хубаво нещо, което ще видите, по-скоро чуете, в сингъла е Нейтън Филън в ролята на Cayde-6. И горе-долу това е.

Ама айде, можем да кажем, че Bungie са зачеркнали успешно кутийката с условие „Наличие на нещо подобно на история в Destiny 2”. Нека караме право нататък с геймплея.

Онова нещо, което ще забележите рано-рано е фактът, че това вече сте го виждали някъде, някога, някак. В случая „това“ се отнася за всичко. Противници. Оръжия. Че и немалко от зоните, които са директно преработени от Destiny. Прекалено много неща са еднакви.

Аз не съм от хората, които са си дали душата за оригиналното Destiny. И все пак не се сещам да са били представени прекалено много нови типове противници в двойката. Напротив – все същите са си от единицата. Кабал, които са своеобразни огромни извънземни научнофантастични римски легионери. Там тъпите роботи, които трябва да пуцаш в центъра на тялото за максимални щети, не в главата. И онези извънземни култисти с техните рицари, летящи магьосници и тъй нататък. Тези неща ги бях виждал.

Не само това – еднаквите противници се държат по абсолютно идентичен начин. И като се има предвид, че можеха да се фармят в промишлени количества в Destiny, то много неща се превръщат чисто и просто в рефлекс. Което определено е минус – да не видиш нищо ново в едно продължение. Чак докато пиша тези редове се замислям – поне в първото Destiny се случваше да се случи нещо, което да ме изненада. Да се представят противници, които не съм виждал и трябва да се чудя какво да правя с тях някакво време.

Примерно споменатите горе роботи – в първото Destiny ги гърмях в главата и се чудех защо тя се откъсва, а те продължават да ме гонят на почти пълна кръв... и разбрах след това каква е схемата.

В Destiny 2? Видях тези гадове, казах си – „Оф, вие ли, галфони“ и почнах да ги гърбя така, сякаш съм цъкал този шутър цял живот.

Естествено и пословично лошото AI на Destiny се завръща в двойката. Меле противниците се засилват към вас в редичка, като адски често виждате колко трагичен е pathfinding-ът им. Не е трудно и да ги чийзвате, търчайки наляво-надясно из нивото и прелитайки нагоре-надолу. С интелект и тактика не могат да се похвалят и стрелящите врази, които по нищо не се отличават от такива в неизвестна игра от 2000 година. Притежават най-базовото поведение тип движение наляво-надясно и безмозъчно пуцане, докато или вие, или те загинат. И толкоз.

С други думи – MMORPG тип на изкуствен интелект. Гадовете шават дотолкова, доколкото да изпълнят някаква илюзия на дейност. Но реално ако някога ви предложат съпротива, то ще е когато числата им са прекалено надути – демидж и кръв. Отново като в MMORPG.

Всъщност докато съм започнал да говоря за жанра – Destiny 2 включва едно нещо, което винаги съм ненавиждал. Презумпцията, че играта започва тогава, когато стигнете максималното 20 ниво. Тоест едно десетина часа или нещо такова вие общо взето циклите в безкрайно раздут туториал, в който най-смисленото, което ви се случва е отключването на двете специализации за класовете в Destiny 2.

При трупането на предмети каквото и да е удоволствие изцяло липсва. Ако направя едно сравнение със заглавия тип Diablo, Grim Dawn, Torchlight, Path of Exile – там винаги се случва да ни падне някой толкова як предмет, че да си го носим дълго време с нас, докато се готвим за ендгейма – понякога и през половината кампания. И някак се привързваме към него, особено и като знаем, че в един момент задължително трябва да го хвърлим в кофата за боклук.

Destiny 2 е класическо MMO. През 10-15 минути ни падат същите предмети като тези, които имаме, но с малко по-добри статистики. Съответно в един момент става пълна автоматизация тяхната смяна. Без изобщо да се заглеждаме какво ни дават... макар че тук няма никаква особена дълбочина. Болшинството нормални предмети, които ще срещнете докато гоните максималния левъл имат няколко основни статистики без бонуси.

Реално в голямата си част системата на предметите е като в някоя екшън игра. С течение на времето получавате повече числъца и това е. Реално погледнато в Destiny 2 можеше да има и автоматична система за ъпгрейд на предметите, в която в определен момент статистиките им да се вдигат. И никой нямаше да забележи разликата.

Естествено като стигнете максималния левъл ви остава едно нещо – да грайндите като ненормални с надеждата да ви падне конкретно екзотичния (най-рядък тип) предмет, който искате. Изпълнявайки едни и същи неща отново, отново, отново и отново. А при наличието на един-единствен рейд, за който много хора се изказват адски критично, то Destiny 2 не ви предлага чак толкова за правене.

Ама всичко ще дойде в DLC-та, нали?

Нека обаче бъда честен. Аз лично не съм фен на MMO-тата, никога не съм разбирал грайнда, никога не ми е бил интересен и безкрайното повторение на едно и също занятие с цел намиране на предмет ме е подлудявало. Честно казано не знам защо същото мога да правя в Diablo, но не и в почти всяко MMO, не съм се замислял в детайл къде са разликите в едното и другото. Истината е, че достигайки до ендгейма в Destiny 2 си казах – „Не мога, не мога повече, скуката е всеобхватна“.

Макар че ако трябва да съм честен – подобрения се срещат в играта. Например системата на оръжията е хитро направена и като цяло ми се нрави. Те вече са разделени в три класа. Първият нанася големи щети на щитове, но по-малки върху основната кръв (или броня) на противник. Вторите са обратното – удрят по щитовете по-слабо, но за сметка на това са много ефективни срещу основните hit points на вразите.

Третата категория пък са специалните оръжия, за които муниции се намират по-трудно – особено пък в PvP режима. Става дума за снайпери, помпи и базуки, които нанасят огромни щети и понякога могат да свалят 2-3 опонента накуп с малко късмет. Това е особена разлика спрямо Destiny, където нищо не ни пречеше да си екипираме тежък снайпер, с който да опукваме за нула време противниците. Тук е различно.

Тази система ви кара да се замисляте какво правите не само в PvP-то, но и в сингъла. Ако някой дебел противник има значителни щитове – то трябва да се сетите, че трябва да екипирате съответното оръжие. Звучи малко като смятане на две и две, но се случва нерядко човек да се отплесне и да забрави.

Въпреки добрата промяна при оръжията те в своята есенция си остават същите от миналата игра, само че разхвърляни в новите категории. Което допълнително увеличава впечатленията, че Destiny 2 е просто един римейк.

За други неща като мащаба също няма какво толкова да се каже. Четох някакви реклами колко пъти по-голямо е Destiny 2 от своя предшественик – на мен ми изглежда общо взето същото всичко. Тук-таме е метнат по един пласт боя, разместени са много неща, но обикаляйки из пейзажите много често ми се струваше, че вече съм пуцал еднакви противници сред тях.

Другият проблем е, че светът на Destiny 2 е като цяло прекалено MMO. Предимно празен, като стълкновения на противници има само около точките, в които се случват разни мелета. Не съм сигурен колко „случайни“ неща се случват из света, че да се окачестви като отворен. В общия случай онова, което правите е да стигнете до някоя точка и оттам да стартирате куест.

Друг минус е, че подобно на оригиналното Destiny светът е така направен, че почти винаги да има един или два пътя, по които да минавате. Тоест няма го удоволствието от това просто да обикаляте наляво-надясно и не дай си боже да намерите нещо интересно. В един случай се бях объркал на една от отворените карти и тръгнах наляво, вместо надясно. Изглеждаше ми, че мога да мина някак напряко към точката, към която се бях запътил – но не. Подобно нещо изобщо не е предвидено в Destiny 2. Вървете си по пътчето и толкоз.

Тук, естествено, говорим за детайли. И можете да ме обвините, че се хващам за сламки. Идеята ми е съвсем друга – Destiny 2 не прави абсолютно нищо, за да замаскира грайнда. По дяволите, дори Ultimate Team на FIFA 18 се справя по-добре с това.

Наистина всяка една игра е куп числа, погледнато под някакъв ъгъл, особено пък ако говорим за MMO или друг жанр, в който основната ни цел е да трупаме по-яки предмети. Но повечето игри поне се опитват да сложат малко грим върху цялата ситуация. Не и Destiny 2.

Отвореният свят не се опитва да ви залъже, че не е нещо различно то бездушен MMO свят. Оръжията и броните не се опитват да ви залъжат, че са нещо повече от числа, правещи ви малко по-издръжливи и ефективни в битка. Системата на класовете не се опитва да ви залъже, че е нещо различно от съвсем базов избор на билд, в който да си изберете ефект на гранатата, ефект от меле атаката, а също и няколко пасивки.

Някой би казал – „Какво лошо има Destiny 2 да си каже нещата право куме в очи“. Е, за мен проблемът е, че няма никаква нишка на въображение. Destiny 2 се усеща стерилно. Вложени са подобрения, сравнено с предшественика, но онова, от което имаше нужда не е вкарано никак. Някакво парченце магия.

Destiny 2 е нещо като човек да си свърши работата на едно прилично ниво. Ако дойде шефът и ти каже – „Абе, тука нещо не ми харесва на сто процента това, което си направил“ – ти ще отговориш – „Добре, какво не е както трябва“. Ти осъзнаваш, че поле за подобрение, но и също така осъзнаваш, че няма какво да ти се каже за свършената работа. И е доста вероятно нещата да си останат такива, каквито са. Именно така усещам аз Destiny 2.
Едни стотици хора, които просто са свършили своята работа. Без да вложат нищо допълнително, нищо повече от онова, което се е изисквало. Без опити да се направи нещо „cool”, от каквото струи целия Titanfall 2.

Реално погледнато Destiny 2 е ставаща игра. Особено пък ако не сте играли и първата част. Сега, когато идва премиерата за PC можете да хванете и да я поцъкате. Пък после и можете да ме препсувате за ревюто. Понеже ако се цъка за пръв път Destiny 2 може и да изглежда даже окей.

Пуцалката е на прилично ниво, въпреки малоумното AI. Не бих казал, че мога да я разкритикувам особено, а и нямам желание – окей си е. Има, естествено, скандален auto aim, но на конзоли е така. Оръжията като цяло са яко направени, има достатъчно разнообразие от револвери, автоматични и полуавтоматични картечници, лазерни пушкала, че дори и мечове (които са в специалната категория, разбира се). Сингъл кампанията, макар и изградена от скандално еднообразни мисии тип „изчисти много коридори от врагове и убий бос накрая“ като цяло върши работа.

Destiny 2 не е точно боклук. Просто бездушен копи и пейст, който ако сте играли първата част и пропуснете... няма дори да забележите. Създаден по пътя на най-малкото съпротивление, колкото да се приберат едни пари от Activision.

Понеже идват финалните нотки на това ревю, то нека поговоря малко за PvP-то. Поне за мен то не беше нещо с особена притегателна сила. От една страна в него предметите и техните статистики имат пряко влияние, което означава, че е хората, които са грайндили повече ще имат превъзходство. Нека отбележа, че дори и да не сте на 20 ниво ще имате шанс, няма да сте голи и боси, че дори в някои мачове аз успях да се лансирам на челните места с адски слаба екипировка. Но все пак – нейното влияние е немалко.

По-дразнещ обаче е мачмейкингът, в който прекалено често се случва в един отбор да са адски добри хора с високо ниво екипировка, а в другия – пушечно месо. Друго нещо, което ненавиждам също е валидно с пълна сила – готови отбори да се впускат срещу произволни геймъри. Супер „забавно“ е да видите няколко души от високо ниво как влизат в дадена игра и измитат тимове, които се пръскат по картата и търчат като мухи без глави във всякакви различни посоки.

Но като цяло - PvP-то не е нещо, в което бих си представил, че може да се прекарва известно време. Влизате, пуцате малко и после се връщате към основния сингъл грайнд. Туйто.

И така, при настъпващият край на ревюто - малко за графика и звук.

Като цяло Destiny 2 изглежда добре - ако говорим за пейзажите, отворените пространства и гледките. На моменти обаче се забелязват размазани текстури отблизо, а някои места са си откровено портнати директно от първото Destiny и не изглеждат никак добре. Като цяло - прилично, но любовта към детайла, която с пълна сила ни показват едни Rockstar я няма.

Звук - адекватен. Саундтракът наистина е як и епичен на моменти - проблемът е, че прекалено често онова, което се случва на екрана не съвпада с тона на музиката. Влизате в поредния тунел и ви нападат 5 противника на кръст... и почва да излиза един такъв епос от колонките, сякаш се случва бог знае какво. В сцени от сингъла се случва двама души да си говорят глупости, докато същевременно музиката е такава, сякаш безкрайни космически армади водят епохални зрелищни битки. Ама айде, за зелено е.

Оценката? Дори и да не играете Destiny 2 няма да изпуснете нищо. Игра, която вече съм изтрил изцяло от съзнанието си. Туйто. Шутър за четворка в училище и толкоз. Компания с претенциите на Bungie трябваше да ни представи повече.

Но както споменах - бидейки поляризираща игра е доста вероятно и да харесате Destiny 2. Аз? Не.