Far Cry продължава да държи ниво във визуален аспект. Ако свикнете с шаренията постапокалиптичният свят изглежда добре. Лицевите анимации в кът сцените, оформлението на различните помещения във виртуалния свят - добре са.

И към звука нямам критики. Добро и професионално озвучаване на персонажите. Биващ саундтрак.

Да, в играта има някои новости откъм геймплей. Но не мисля, че те имат изцяло положителен ефект, по-скоро обратното.

С New Dawn серията Far Cry поема в някаква странна посока. Поне аз се замислих - колко от нещата, които ми харесваха във Far Cry 3 фигурират туй? Отговорът... почти никои, а тези, които са останали са осакатени до крайност. Франчайзът има нужда от почивка.

Ако идеята на 5-те Far Cry игри в последните 7 години е била те да станат толкова досадни, че когато човек разбере за обявяването на поредната от тях да си каже „пффф, ще изчакам да стане 20 лева и може да си я купя“, то може да се каже, че Ubisoft са свършили идеална работа. Защото Far Cry: New Dawn е точно това, което можем да очакваме от поредния представител на серията. В основната си част – копи и пейст. С тук-таме някоя новост в геймплея. Която уж да оправдае поредния пресдтавител във франчайза.

Но това далеч не е достатъчно. От една страна. Особено и като се има предвид, че „новостта“ на Far Cry: New Dawn представлява общо взето много скопена версия на ролевите механики на Assassin’s Creed Origins/Odyssey.

От друга – в тази игра има и един по-фундаментален проблем. Поне на мен като цяло единственото нещо, с което мога да запомня серията – превземането на противникови лагери – е превърнато в досадна, неприятна, изнервяща задача. Поради която причина Far Cry: New Dawn се превръща в една линейна игра със слабо-посредствен сюжет и нищо повече. Заглавие, което не бих казал непременно, че е тоталната диария... но просто не може да се запомни. А ако се съди по продажбите – които засега изглеждат слаби – то вероятно на мнозина им е втръснало от тоталната стагнация в серията.

Но както и да е. С увода – дотук. Започвам по същество с историята.

Far Cry: New Dawn е директно продължение на Far Cry 5. Което означава, че ако не сте играли петицата... то е доста вероятно сюжетът да ви се стори още по-слаб от това, което е в момента. Защо ли?

За мен най-силните моменти в историята на Far Cry: New Dawn бяха препратките към миналата част. Под една или друга форма. Което е някак иронично – Far Cry 5 попадна в хейт ревюта, но все пак имаше и силните си моменти, които са останали в съзнанието ми. Конкретно ако говорим за някои яки второстепенни персонажи. Които виждаме и тук.

Още по-забавното е, че имаме и среща с персонажа си от Far Cry 5 и Бащицата – основният злодей от предходната игра. Също направени достатъчно добре, че да разчупят рутината на New Dawn.

Лошото е обаче, че ако не сте играли Far Cry 5 – вие не само няма да схванете всички препратки, но и някои от тях ще ви се сторят абсурдно сладникави и откровено дебилни. А ако махнем тях – Far Cry: New Dawn практически няма какво да предложи!

Та така – действието в настоящата игра се развива след ядрения апокалипсис, с която завърши миналата. Спойлерирах ли ви? Не се правете – ако досега не сте изиграли Far Cry 5, то едва ли точно днес щяхте да се хвърлите на него. Както и да е.

Ядрените бомби са паднали, минава десетилетие и кусур, първите оцелели изпълзяват от своите бункери. Които не са малко на брой – действието все пак се развива в Монтана, САЩ, или по-конкретно измисления регион Хоуп Каунти. Всеки втори си има по един изкопан бункер за черни дни и явно с причина.

Познати лица се завръщат от Far Cry 5... и за добро

Една част от оцелелите, естествено, решават да правят щастлива утопия, строейки къщички и размножавайки се сладострастно, но по традиция има и задници, които искат да им развалят рахата. Които изцяло във всички възможни постапокалиптични клишета са банда мотористи-пънкари с розови и лилави коси, които избиват хора... защото могат и защото няма кой да ги спре?

Всички тези типажи са предвождани от две сестрички, които се падат и големите лоши във Far Cry: New Dawn – Мики и Лу. Те вероятно са едни от най-слабите злодеи в серията досега. А причината? Малкото време, което имат „на екран“. Ако изключим голямото количество грайнд Far Cry: New Dawn няма особено много съдържание. Откъм история. Откъм кът сцени. Сравнено с Far Cry 5 бих казал, че играта е в пъти по-кратка. То след десетина часа вече ще сте наближили много силно към края – и то ако сте обикаляли наляво-надясно, не сте бързали и сте опитвали да превземете прекалено дълго някой лагер, когато просто е трябвало да изачакате...

...отплеснах се. Та за сестричките Лу и Мики не е отделено много време и доколкото в края на играта се прави някакъв опит да се внесе дълбочина в тях, то те са далеч от нивото на пълната психопатичност на Ваас или пък конфликтната личност на Паган Мин. Тук имаме като цяло някаква формула, която Far Cry следва напоследък. „Лошите са супер зли през почти цялото време, ама БАМ, в края ще вкараме някой обрат, колкото да не изглеждат толкова зли“... ами не става така. Богатите персонажи се градят методично. Не можеш просто да вкараш някаква трогателна сцена в последния момент и да ме накараш да си мисля, че някой психопат „може би е имал тежко детство и заради това е станал такъв“. Трябва малко по малко да се показва дълбочина. Не изведнъж, набързо, колкото да се отбие номера.

Изобщо и не говоря за това, че обичайните Far Cry моменти – простете ми за спойлера, който реално не е спойлер, защото трябва да ги очаквате – в които лошият стои пред теб, но не те убива и те оставя да си тръгнеш – са тотално безпричинни тук. Ваас беше хаотичен психопат и искаше да види какво ще стане, ако те остави жив. Паган Мин ни беше нещо като доведен баща. Джоузеф Сийд имаше господно видение. В тези случаи имаше поне някакво обяснение защо не ни убиват веднага. Но тук?

Мики и Лу буквално нямат никаква причина да не ни претрепят при първия възможен момент. Но го правят. И после пак. А като за капак има и цяла Джеймс Бонд секция – там с излишно сложните капани, което може би в нечие съзнание рисува, видиш ли, някой брутално зъл психар. За мен е смешно, банално, излишно.

Накратко – Мики и Лу са абсолютно слаби злодеи. В моментите, в които изобщо присъстват в кампанията – понеже на всеки няколко часа ги виждаме за по няколко минути. И изведнъж играта е свършила.

Интересно е обаче, че кампанията на Far Cry: New Dawn бих оценил малко по-високо от тази на Far Cry 5. Тук няма истински злодеи (не и за мен). Просто някакви орди пънкари, които са откраднали боята за коса на баба си ни връхлитат безпричинно и се опитват да ни убият. Но все пак споменатите по-рано завръщащи се герои правят кампанията окей. А ако се абстрахирате от супер шаренията – което не е толкова лесно – постапокалиптичната атмсофера на Far Cry: New Dawn хич не е лоша за мен.

Ха – и тук осъзнавам, че почти преминах към геймплея, а дори не казах кой е главният ни герой. Но това не е случайно. Отново поемаме ролята на ням персонаж, който този път бива наричан накратко „Кап“ от „Капитана“. Ние попадаме при Добрите, които трябва да пазим от Лошите... и това е.

Към геймплея. Който бих могъл да окачествя като почти изцяло разочароващ. Ubisoft някак са успели да изкоренят и последната капка удоволствие от онова, с което най-вече блестеше Far Cry 3 и частично Far Cry 4 – превземането на лагери. И най-вече множеството креативни начини, по които можем да подходим към това начинание. Тук... е скучно.

И е скучно по няколко причини.

Първата е в абсолютно идиотското AI на Far Cry: New Dawn. Окей, на пръв поглед изглежда, че има прогрес в него. Противниците ни не са слепи като кокошки – напротив, виждат ни отдалеч. Даже бих казал прекалено, невъзможно отдалеч. Но не това е най-лошото.

Забележи ли ни дори един противник половин секунда, преди да му пръснем черепа, той магически с телепатия предава на всички останали врази нашата локация, които започват да ни щурмуват като за последно моменталически. Заради което промъкването се превръща в предимно досадна задача, специално при по-трудните нива на лагерите, когато има повече противници. За чието тихо елиминиране трябва да изгубим много, много време (и винаги има риск някой нереално наблюдателен враг, тоест всеки един враг, да ни мерне от майната си точно в края, да извика всички наоколо с телепатия, да ни убият и да се налага да преиграваме).

Телепатията на AI-то обаче не е толкова лоша – ясно е, че в един или друг момент трябва да се прибегне до рамбовщина. Лошото е, че сигурно третина от противниците във Far Cry: New Dawn носят базуки. Които шибани базуки нанасят извънземни щети в огромен радиус. И нерядко се случва един враг да ни види, да предаде с телепатия на останалите къде сме и те да започнат да стрелят... ако сме някъде на открито общо взето могат и да ни one-hit-нат... Което е толкова досадна, толкова тъпа, толкова зле балансирана и малоумна механика...

Абсурдното е, че не само на последната трудност, но дори и на първата и най-елементарна – Explorer, базуките отнемат към 2/3 от кръвта с един удар! Понеже аз в един момент се изнервих пред един лагер и реших да го мина по „лесния“ начин. И с тотален шок установих, че онова, което ме убиваше практически всеки път във Far Cry: New Dawn все още е безумно ефективно. Да, с нормалните куршуми противниците просто ме галят. Което се очаква при най-лесна трудност. И изведнъж някой бам, пука ме с базуката и щетите са почти същите като на Hard-Ass или там каквото сладникаво заглвие имаше финалната трудност в играта.

Лудост.

Фармете като луди, за да крафтнете легендарно оръжие... или просто си го купете с микроплащания

Благодарение на шибаните взривове и на телепатичното AI повечето превземания на лагери, специално на по-високите им трудности, се превръщаше в крайно изнервяща задача.

Промъкваш се. Справяш се добре. Останали са шепа противници... някой те забелязва, телепатия, базука, търчиш да се скриеш, идват подкрепления, настава меле, взривове и бомби навсякъде... евентуално умираш.

После пак. Промъкваш се. Някой противник те забелязва от майната си. И пак, и пак. Опциите за промъкване са много по-малко от минали игри в серията. Някакви креативни джаджи практически нямаме. Разнообразието от Far Cry 3, 4, Primal – липсва. В тях можехме да измислим нещо, да използваме разни джаджи, ако се затрудним (колкото и рядко да ставаше това). Тук имаме налице или класическата рамбовщина, или мега досадното промъкване, което се планира по-трудно от това да как да станеш милиардер.

Да, вероятно тук са нужни някои уточнения. Които всъщност са свързани с двете новости във Far Cry: New Dawn.

Първо, едни и същи крепости вече могат да имат различни нива на трудност. Когато превземете вражески лагер – в играта има май 8, всички от които първоначално пълни с най-лесните противници от първо ниво – можете да изберете дали да остане ваша собственост или да го ошушкате откъм ресурси. Което кара лошите пънкари да се върнат в него, но с по-силни защитници. След което вие го превземате пак, обирате го като за последно и отваряте по-висока трудност (с още по-тегави противници и по-високи награди откъм ресурси). Първите две нива като цяло не са тегави, но на последното Far Cry: New Dawn е досаден. И то не заради някаква обективна трудност, а защото играта ви убива с една-единствена супер небалансирана мехаика, която са супер шибаните взривове. За които забравих да спомена, че не само много противници носят базуки с тях, но и на всичкото отгоре има и наредени статични мортари, които може да ползва всеки обикновен гад и да ви вдигне във въздуха. А благодарение на телепатията си снарядите хвърчат към вас отвсякъде по всяко време.

(Като повтарям за телепатия нека уточня, че няма фактическа обяснена такава във Far Cry: New Dawn, но като се има предвид, че в миналата част, която уж се водеше за сравнително реалистична, имаше зомбита и хора, неумиращи от десетки куршуми, понеже са ползвали магически наркотик... а също и хора, четящи мисли и предсказващи коректно бъдещето – то не знам какви са лимитите на този франчайз.)

Както и да е. Посочих две неща при превземането на крепости, които са адски досадни, но не и третото, нали? Става дума за другата нова механика във Far Cry: New Dawn, тъй нареченият „лек ролев елемент“ от Ubisoft. Идеята е следната. Противниците са на четири нива – колкото и нива оръжия са налични. Ако вие тръгнете да пукате противник от финален левъл (т.нар. легендарни) с оръжие от втория ешелон, то вие общо взето нанасяте минимални щети. Толкова ниски, че можете да го елиминирате с триста зора. Евентуално.

Така не само гадовете гърмят с яко назобените си базуки. Също така вие буквално не можете да ги убиете, ако не сте изфармили по-високите нива оръжия. И това не важи само за крепостите. Из виртуалния свят противниците пак си имат свои нива. Ако попаднете на такива от по-високи – оръжията от първи и втори левъл са практически безплезни!

В резултат вие трябва да... фармите! Луут система няма, а всички противници носят първо ниво оръжия, независимо на какъв левъл са самите те. Тоест не можете да направите нещо на теория интересно като да се промъкнете зад някой легендарен пънкар, да го претрепете, да му вземете също легендарното оръжие и да посеете смърт наоколо. Което... щеше да е яко, между другото... Но не. Единственият начин да се докопате до яко оръжие е да си го отключите.

Тъй като вие не можете да намерите по-хубави пушкала току-тъй. Трябва да си ги крафтнете. Но за тази цел трябва да ъпгрейднете главната си база. За което пък ви е нужен важният ресурс етанол, който получавате основно чрез превземане на лагери. Но това не е всичко – ъпгрейдите са заключени от развитието на основната кампания. Така докато не стигнете до трето ниво оръжия, вие се чувствате общо взето беззащитни – доста врази ви изнасилват лесно, а и марковите за Far Cry серията диви животни, които издържат на цял пълнител куршуми от карабина се завръщат и тук. И имат навика да ви изненадват и убиват с по няколко удара, ако не сте с достатъчно потентни пушкала, за да ги елиминирате по-бързо.

Разбира се различните оръжия изискват и крафтинг съставки, за да ги направите... което се случва с прилично количество фарм... но пък също така можете да идете директно в магазина на Ubisoft и с реални пари да си вземете онова, което ви е нужно. За да „спестите време“. Да, тази шитня вече е синоним на Ubisoft, май. Изкуствен фарм, удължаващ геймплей времето плюс магазин с реални пари, чрез който може да бъде съкратен.

Все пак тук няма да говоря особено много за грайнда. Понеже не е наистина изнервящ. Не е на нивата на Assassin’s Creed Odyssey. Което все пак е добре. Но няма как да не посочвам такива мръсни практики – да се вкарва грайнд, пряко влияещ на гейпмлея, който се съкращава с реални пари...

Както и да е. Цялата тази псевдоролева система във Far Cry: New Dawn мисля е реализирана на лошо ниво. RPG-то ми е любимият жанр и интеграцията му под каквато и да е форма в различни игри ми харесва. Но стига да не е в толкова лош вид като тук.

Онова, което постига „лекият ролев елемент“ е следното – в повече от половината, може би и 2/3 от играта, се напикавате от страх като видите противници от по-високо ниво, понеже оръжията ви се усещат като водни пистолети срещу тях. Понеже сте заключени на две нива от по-хубави пушкала – откъм прогрес в кампанията и откъм ресурси. Стигнете ли до трето ниво, конкретно някое оръжие с бронебойни патрони, тогава всичко изведнъж отива на mega easy. Онези легендарни противници, от които допреди пет минути сте се насирали, изведнъж умират от 1 хедшот. На теория човек трябва да получи някакво удоволствие, но всичко се случва толкова внезапно, че такова няма. Аз очаквах оръжията от трето ниво примерно да са прилично ефективни, а тези от последното четвърто – най-яките. Но в реалност с трето ниво, получавайки бронебойните куршуми, вие вече сте богове.

Повечето смислени ъпгрейди са в главната ни база, която трябва да ъпгрейдваме (и която нова механика във Far Cry: New Dawn не е никак зле интегрирана, макар че в своята есенция просто пренася голяма част от perk-овете ни на различно място

А ако изключим лагерите... откровено няма какво да се прави във Far Cry: New Dawn. Чийто отворен свят се усеща доста празничък.

Можете да избивате разни животни. Включително и легендарни такива, нужни за последното ниво оръжия. Има разни тъпотии за събиране, който елемент никога не е бил нещо, от което да ами се надърви оная работа. Можете да ловите риба. Щото това явно е най-интересното нещо, което може да се прави в една игра. И де да знам? Има ли нещо друго?

Отвореният свят е по-сух от всичко друго, което помня във Far Cry серията. Дотолкова, доколкото мога спокойно да го окачествя като линеен. Има голяма карта – но какво от това? Случайните събития из нея са съвсем малко, по чти никакви. Е, да, ако бяха налични стотиците безмозъчни глупости за правене с Ubisoft-ска марка пак щях да кажа, че са стотици безмозъчни глупости за правене с Ubisoft-ска марка, тъй че рално все тая.

...докато половината от самите perk-ове са общо взето безполезни

Всъщност има още една новост, за която почти забравих – тъй наречените експедиции. При които можем да излезем от границите на Хоуп Каунти и да нападнем разни локации, в които лошите пънкари са сбрали най-добрите си провизии. Тези нива на теория са замислени добре – понеже трябва да се промъкнем и да откраднем каквото трябва, а след това да избягаме за определено време, гонени от множество противници. В този режим има някаква тръпка, но все пак лошото AI успява да елиминира много от удоволствието и от него.

И... мисля, че горе-долу това ревю е към своя край. Понеже едва ли има какво повече да се каже за Far Cry: New Dawn.

Да, мога да поговоря и още. Например за системата на perk-овете, която е яко орязана и изглежда безсмислена. Почти всичко, което си струва, се ъпгрейдва в главната база. В резултат класическите perk-ове изглеждат добавени колкото да ги има. И поне половината, ако не и повече, изобщо не си струват.

Мога да говоря и за някои забавни бъгове – например как във Far Cry: New Dawn не само не можете да стреляте през вратите на автомобилите да кажем, но дори и през... растения! Супер често ми се случваше противник зад храст да не получава щети, защото явно постапокалиптичните растения служат като щитове. Лудост!

На моменти се усеща липса на достатъчно тестване... например как още в началото имаше фрапантна правописна грешка още в tutorial-а. Което е някак непростимо за AAA заглавие.

Автосейв системата е ужасяваща и прекалено конзолна, нерядко трябва да се преиграва доста, особено ако по някаква причина трябва да спрете играта по време на дълга мисия. Не знам как в 21 век, в 2019 година, когато имаме стотици полове, бракове между хора, роботи и предмети и тъй нататък се пускат игри, в които да не можеш да си направиш няколко сейва нормално в различни slot-ове за нормално цъкане.

Може да добавя и нещо, което забравих за оръжията – че покрай новата система просто крафтваме готови такива и няма как да ги персонализираме по никакъв начин – с оптики, заглушители, пълнители или скинове. Което определено е стъпка назад.

Но това са общо взето подробности. По-важното е друго – че Far Cry: New Dawn сякаш няма идентичност. Няма свое лице. Играта сякаш не осъзнава кое беше нещото, което направи Far Cry 3 толкова популярен.

Не беше висока трудност или тегаво AI. А забавният, хаотичен, безумен геймплей, интересен и жив виртуален свят, дълго и интересно приключение в основната кампания. Тук имаме просто един шутър на килограм.

С лошите, за които не ни пука изобщо, защото са посредствени. И добрите, които общо взето пак са си „стандартните добри“. Със стандартния геймплей тип „ходи и пуцай“ или „скрий се и избивай тихо“ без никакъв обрат, без всякаквите джаджи от тройката, четворката и Far Cry Primal. Реално във Far Cry: New Dawn имаме някакъв шутър, който бегло напомня на Far Cry, но само толкова.

Дали си струва парите?

Кой знае. 50-60 лева са си „инди регионът“, както и да си го говормим. А все пак в играта има красоти, по-оптимизирана е от Far Cry 5, въпреки шаренията постапокалиптичният свят ми допада. Озвучаването също е на ниво – и ефекти, и актьорите. В някои аспекти усещаме Far Cry: New Dawn като AAA. Не мога да си изкривя душата и да кажа, че едно инди ще успее да постигне доста от ефектите тук за същите пари.

Но все пак – ако сте играли редовно серията, то тази част е вероятно да ви доскучае. Far Cry трябва да се цъка през няколко издания. Но абсурдното е, че New Dawn е директно продължение на Far Cry 5. Така е възможно да не схванете много от нещата, за които се говори, много от препратките, от персонажите. Общо взето единственото що-годе читаво нещо, историята, ще ви се стори още по-зле. Но пък кой ли знае – ако последно сте играли Far Cry 4 или нещо от рода е вероятно геймплеят да ви се стори достатъчно нов.

Може би след някой и друг месец за трийсетина лева Far Cry: New Dawn някак ще си струва?