Когато се появи в пълната си цялост Hitman може и да е нелоша игра. Но в момента е труден за препоръчване. Графиката при всички положения си е средна ръка. Ако се загледаме по-близо в лицата на неутралните NPC-та и детайлите на околната среда се уверяваме в това. Впечатленията са от конзолната версия, да... за PC вероятно играта е по-красива. Но прилича на ъпгрейднато вехто заглавие, не нещо наистина модерно. А, да, при стотици NPC-та щеше да е хубаво повечето от тях да не са еднояйчни близнаци... Саундтракът трудно можеше да ме вкара в правилното настроение. Гласовата актьорска игра определено е нискобюджетна, което прави лошо впечатление в подобно AAA заглавие. Въпреки проблемите с AI-то и прекалено голямото опростяване... играта се усеща достатъчно като класически Hitman. Но само при едно-единствено ниво е трудно да се правят изводи... Нека кажа, че давам оценка стриктно на наличния в момента Intro Pack. Съдържанието е малко като количество, въпросителните - прекалено много, а епизодичният модел - тотално неподходящ за Hitman. Възможно е всичко да се промени в края на тази година, ако всички епизоди се появят по план до нейния край. Но нещо определено намирисва около Square Enix.

Имах големи съмнения, че странният епизодичен формат на Hitman, който Square Enix обяви миналата година ще бъде добра идея. Защо? По-нататък в статията ще ви опиша в детайл. За нуждите на уводните изречения ще кажа единствено следното – не, това не е шибано добра идея. Игри като Hitman не трябва да се продават в епизодичен формат. Първо, защото бидейки AAA продукт цената е висока. По-висока от тези на епизод от сериите на Telltale или игри като Life is Strange. И второ... някак след изиграване на шибаното едно налично ниво в устата на човек остава горчив привкус. От типа на: „И сега какво, ще трябва да чакам още месец, месец и нещо за още едно ниво – и после пак толкова за още едно, а за следващите дори няма ясен график?“.

Беше съмнително дали експериментът на Square Enix ще бъде успешен, а моето мнение е – тотален провал. Забележете, че не визирам толкова самия Hitman, за чийто геймплей вероятно ще имам крайно мнение в края на 2016 година. Когато се очаква да видим всички серии. Ако няма някакво отлагане на последните от тях до 2017 година. Което нека напиша черно на бяло предвиждам като почти сигурен сценарий. Защо ли? Интуиция.

Важното е обаче, че поне в момента не виждам особена причина човек да инвестира пари в Hitman. Който в своята есенция е просто едно леко разширено демо, каквито едно време се предлагаха безплатно, колкото да можем да видим дали дадена игра ще ни се понрави. Но не, днес това е „Intro Pack” на цена от 25 лева за PC и 30 кинта за PS4. Шибано.

[caption id="attachment_61499" align="aligncenter" width="525"] Откъм дегизировки Hitman е изпълнен абсолютно безупречно - нула критики в този аспект[/caption]

Но нека карам по същество. Сюжетът. Или поне плюнката такъв, наличен в настоящата версия на Hitman. Уводната мисия – налична за всички, поръчали Hitman предварително – ни представя момента, в който Агент 47 се среща с Даяна – гласът в слушалката, който ни наставлява от първото заглавие в серията насам. Имаме възможност да се справим с кратки предизвикателства, развиващи се на две малки по мащаб нива. С тях доказваме, че Агент 47 определено е батка и е достоен да се присъедини към Агенцията.

След това виждаме кратка кът сцена, показваща ни някои от най-запомнящите се убийства в кариерата на гологлавия килър, за да се пренесем накрая в днешно време. Мястото е Франция, а пък Агент 47 има пред себе си две нови цели за елиминиране. Защо, как - преди мисията не научаваме. Едва след нея имаме хипер кратка кът сцена, която ни дава някаква индикация какво можем да очакваме в следващите епизоди... и край!

Или казано лаконично... сюжет няма! Почти буквално! Едва няколко минути история, която леко може да ни накара да се замислим за разни теории какво ще се случва нататък... и толкоз. Което е адски неприемливо. И мога да ви кажа защо.

Всеки, който чат-пат посещава форума на сайта е наясно, че съм маниак на тема сериали и гледам адски много такива във всеки даден момент. Абсолютно задължително е за всяка нова телевизионна продукция първите два епизода, които обикновено се пускат заедно като премиера, да са на ниво. Особено като сюжет. Слаби първи 3-4 серии понякога означават и спиране на цяло шоу! Обратното също е вярно – невероятно силни начални серии могат да спасят продукция, която след това се сговнясва.

[caption id="attachment_61496" align="aligncenter" width="525"] Да те бутна или не, това е въпросът[/caption]

Square Enix са решили да правят сериал? Хубаво. Но да го бяха направили както трябва в такъв случай! Да ни бяха показали повече от сюжета, да можем да навлезем в атмосферата. Да имаше повечко геймплей... под което имам предвид минимум две големи начални локации. А не само една гола Франция.

Но не. Нищо подобно. Intro Pack-ът е съвсем драстично окастрен...

Ама айде, да оставим сюжетът на заден план. Все тая. Тъй или инак Hitman никога не е бил игра, която да залага толкова хипер много на историята. Поне аз помня убийствата и някои яки мисии от старите представители на серията, а не точно каква е била сюжетната нишка. Тъй че - все тая. Може би - понеже е леко абсурдно, че кинематичните игри днес са онези, следващи епизодичния модел - а в Hitman история горе-долу няма досега...

И тъй, геймплеят.

Нека започна с думите, че на теория нещата изглеждат добре. Именно и заради това рекламните клипчета на Hitman бяха толкова приятни. Беше ни показана локацията Франция – огромен замък, в който се състои мащабно модно шоу със стотици гости. Което съответно ни осигурява и множеството начини, по които да се промъкнем до двете цели и да ги елиминираме.

А когато човек започне да цъка се уверява, че картата е наистина голяма! Вероятно най-мащабната в Hitman игра досега. В едно и също време се случват огромен брой неща – тече модно ревю, готвачите подготвят аперитивите за гостите, охраната обикаля нон-стоп, състои се тайно наддаване за шпионски тайни, журналисти се канят да провеждат интервюта... абе, накратко няма и едно кътче от нивото, където да не се случва нещо.

Подходите, които можете да предприемете, за да се справите с двете цели са определено много. Имате огромно количество помощен персонал, в чиято роля можете да влезете – не само, можете да се дегизирате като гости, модни корифеи и тъй нататък. Естествено трябва да внимавате какво вършите – гримьорите нямат място в кухнята, обикновените сотаджии не биват допускани до горните етажи, където са ВИП гостите и тъй нататък.

[caption id="attachment_61492" align="aligncenter" width="525"] Имате две по-кратки локации, които слушат като своеобразна разгрявка за Франция[/caption]

Нивото е мащабно, а когато за първи път започнете да го обикаляте... буквално нямате идея какво и как трябва да свършите. Признавам, че ми беше нужен минимум половин час, ако не и повече само да обиколя картата и измъдря план в главата си. И да, това е огромен плюс. Да не говорим, че само за това време начертах около 3-4 различни сценария, с които да се справя с целите си. И ми се искаше да ги изиграя.

А как става изпълнението на сценариите за убийство на някого, които си представяте? Феновете на Hitman серията несъмнено ще заплуват рано в свои води. Първото и най-важно нещо е да намерим някой самотен член на персонала, когото да зашеметим и чиито дрешки да отмъкнем. Поставяйки го задължително в някой килер, че да не го види някой патрулиращ гард или негово аверче. И оттам нататък... опциите са наистина безброй.

Можете да оголите електрически жици и когато целта ви премине през близка локва да пукяса от токов удар. Да съборите огромен полилей върху главата му – нещо, изглеждащо като инцидент. Да го отровите и доубиете в тоалетната, където ще отиде да повръща. И какво ли още не! Методите за справяне с целите са множество и разнообразието прави добро впечатление.

И доколкото всичко това звучи като рецептата за идеалния Hitman... идва време да поговоря и за проблемите.

Първият и най-основен – играта ни води за ръчичка прекалено много. Наистина – прекалено, прекалено, прекалено, прекалено много! Имаме своеобразния Eagle Vision от Assassin’s Creed серията, тук наречена инстинкт, позволяващ ни да видим противници през стените, а също и целите ни през горе-долу половината имение. Заедно с това въпросната опция ни показва всички елементи от околната среда, с които можем да осъществим интеракция. А като капак – всяко нещо, което можем да саботираме, включително и възможността да оголим електрически жици – се визуализира така, че да ни извади очите и ясно се посочва какъв инструмент трябва да намерим, че да извършим определено действие.

С което автоматично се губи много от удоволствието на Hitman. Което винаги е било в експериментирането. Да откриеш сам идеалният начин за минаване на мисия. Да се чудиш – „Ако направя това какво ли ще се случи – а пък онова?“. Тук обаче абсолютно всичко ни се посочва в прав текст. Сякаш играта е пусната на мега easy режим.

Но това не е всичко. Ако въпросните инстинкти не са достатъчни, то за капак имаме и т.нар. Opportunities. Подслушвайки определени разговори можем да научим как да достигнем до нашите цели. Например преобличайки се като манекен, тежко гримиран подобна на член на скандинавска метъл банда. Тук обаче не ние си вадим изводите, попадайки без да искаме на разговорите. Появява се огромен надпис в средата на екрана, който ни казва – „ОТДАВА СЕ ВЪЗМОЖНОСТ“, а после Даяна още един път ни обяснява какво трябва да направим като на дебили.

[caption id="attachment_61497" align="aligncenter" width="525"] Масовка има, само че половината NPC-та са прекалено пасивни и не обогатяват така виртуалния свят, както се очаква[/caption]

Мислите си, че това е всичко? О, не. Преди да изиграете всяко ниво има екран с предизвикателства, в който ясно са описани кажи-речи всички начини, по който можем да се справим с целите си! Тоест вместо ние да "открием" някой як начин да претрепем някоя от целите ни... всичко ни е показано. А когато започнем да цъкаме нивото, то някак не усещаме, че контролът е у нас, че ние можем да измислим нещо креативно. Всъщност почти всички възможни сценарии вече са ни разкрити и ние просто... изпълняваме предизвикателство. Тъпо.

Именно това е един от големите минуси на Hitman. Всичко е прекалено... очевидно.

Не, не казвам, че искам да се върна през 2000 година, когато се появи оригиналният Hitman. Играта беше на другата крайност – прекалено неясна, а за някои неща горе-долу нямаше как да се сетим сами. Освен ако не ги направим без да искаме. Но пък в Hitman 2 и следващите „добри“ издания имаше повече баланс. Хем горе-долу разбирахме какво се иска от нас, хем и имахме поле на експериментиране. И когато разбирахме за някой интересен начин да убием противник, то тогава можехме да се пръснем от кеф.

Да, ясно е, че всичко е скриптирано, вкарано като опция от програмистите. Но поне те ни даваха възможността да открием нещо сами! От което идваше и тръпката и възможностите за преиграване на старите Hitman-и. Човек да си каже – „Абе, я дай да видя какво ще стане, ако пробвам... ето този начин да убия целта си“.

Тук? Тръпката я няма. Защото всичко ти е показано. Пред очите. Всички тайни са разкрити. Ти изпълняваш предизвикателство, което ти е описано в детайл, не откриваш сам най-якия начин да се справиш с целта си.

Това огромно улесняване вреди много на Hitman. И разваля в немалка степен емоцията от иначе адски голямата по мащаб карта. Нямаме чувството, че сме в отворен свят и правим каквото решим... а усещаме, че просто минаваме мисията по начина, по който разработчиците са предвидили за нас. Всъщност начините, тъй като вариантите да убием целите поне във френския замък са наистина много. 

За да продължа с критиките – при AI-то има много какво да се желае. В някои случаи минавах точно пред пазачи, които ставаха бързо подозрителни за вида ми. Проблемът обаче е, че реакциите им са мега забавени. В резултат просто продължавах да си ходя, докато някой ми говореше – „А, спри, спри тука, бе“. И след 2-3 преминати стаи бързо губеха интерес и спираха да ме търсят. Общо взето нарушиш ли линията на зрението им - сякаш изчезваш. Сякаш пазачите са някакви бебета, които мислят, че ако не те виждат - теб те няма.

Забавно беше например, когато в един от случаите минах директно пред по-наблюдателен пазач и скочих през прозореца. Той бързо ме разконспирира, че не съм част от охраната - кой знае, може и да е видял серийният номер на тила ми - но въпреки че му се стори подозрително как се хвърлям през джама след 15 секунди си каза - "Все тая" и се върна чинно на предишната си позиция. Какво толкоз - някакъв човек скача през прозореца. Но тъй като ми беше станало интересно, като видях как пазачът се връща на позицията си реших да се покача обратно през прозореца и да мина пак пред него. Пак ме разпозна, че не съм част от неговите хора, пак беше "подозрителен" временно, докато пак не се скрих през няколко стаи и онзи загуби отново интерес.

Тези и много други проблеми в AI-то, което забравя прекалено бързо за вас правят доста лошо впечатление. Бих казал че изкуственият интелект е един от най-лошите, които ми е попадал в игра с промъкване от много време насам. Едва ли има нужда да казвам, че ако даден пазач патрулира край негово аверче и вие го приспите - другият няма да забележи липсата му. Ще си върти обиколките, все едно нищо не е станало.

Като за капак и обикновените NPC-та са прекалено... никакви. Да, много са на брой. Стотици, реално. Но тъпото е, че повечето от тях не реагират на почти всичките ви действия. Висите се през парапети? Промъквате се зад маси и през прозорци? Разхождате се с отрова за мишки или гаечен ключ в ръка? Все тая - няма значение. Само ако направите нещо драстично тип да ликвидирате някого се случва реакция.

[caption id="attachment_61495" align="aligncenter" width="525"] Благодарение на гледането през стени можете лесно да намерите вашите цели или просто да видите какво ви очаква зад ъгъла[/caption]

С което уж многото NPC-та всъщност се усещат като кухи кукли, които ви пречат да се потопите. Като двуизмерни спрайтове, уж формиращи публиката в рейсър от 2000 година...

И да продължа темата за AI-то - освен забавени реакции то е прекалено лесно да бъде залъгано. Примерно във френската карта ако се сдобиете рано с една от униформите на специалните бодигардове и можете да си ходите навсякъде, без никой да ви каже нещо. Тоест все едно имате god mode дегизировка. Но и с останалите се сдобивате прекалено лесно. Почти винаги има един човек, забит на някакво супер удобно усамотено място, колкото да можете да го нокаутирате и да му вземете дрешките. Е, добре поне за Агент 47, че всички в света на Hitman са по 190 см. телета, та никога няма проблем с размерите на дрехите.

Все пак нека уточня нещо - въпреки лошото AI наличната една мисия не е точно „елементарна“ за минаване. Ако искаме да направим нещо по-сложно ще трябва да научим откъде обикалят някои пазачи, важни NPC-та, къде се намират нужните ни инструменти, отрови и т.н. За тази цел трябва да начертаем маршрут, през който да минем и униформи, които ще са ни нужни. Изисква се планиране, а все пак AI-то не е достатъчно тъпо, че да не ни хване в някои моменти. Особено пък ако влачим някое тяло в безсъзнание до близкия килер. С други думи ситуацията можеше да се размине.

Ако нямаше само едно налично ниво!

А именно - големият френски замък. Когато го минем след два часа... ами, някои хора едва ли ще има какво да ги задържи в пролога Hitman. Когато убием целите си по 1-2 начина. Понаучим нивото.

Чудите се защо?

Както казах на няколко пъти единствената налична карта в играта е много голяма и мащабна. Поне на мен ми трябваше половин-един час да я запомня хубаво. Сега някой може и да има повече акъл от мене и да я схване по-бързо. Макар че 47 се движи като бабичка на пешеходна пътека, тъй че си има чисто технологично забавяне при обиколката на нивото. Та, картата е голяма и мащабна, но и същевременно адски еднообразна! NPC-тата са силно скриптирани и не е нужно толкова дълго време, преди да им схванете добре маршрутите. Заедно с това абсолютно всички шибани разговори се повтарят всеки път едно към едно, когато преигравате нивото. Толкова ужасно ми беше на третия час да ги чувам за петдесети път, че не е истина.

В крайна сметка от един момент нататък вие виждате едно голямо ниво с много случващи се неща, но то ви изглежда... елементарно и повърхностно. Да, казах по-рано - вероятно е едно от най-големите и като цяло хубави нива в Hitman. Но просто няма други!

Нямам избор.

[caption id="attachment_61502" align="aligncenter" width="525"] В официални изображения виждаме Агент 47 с марковия му пистолет със заглушител, но в общия случай поне във Франция се справяме с целите толкова често то близка дистанция, че поне аз почти забравих за оръжието[/caption]

Има някои нива в Hitman серията, които знам наизуст. Защото съм ги преигравал с часове, докато ги изиграя напълно перфектно. Но бяха нива, които ми харесваха и заради това действах по този начин. Имаше и такива, които минавах на екс с масови убийства, понеже по някаква причина ме дразнеха. Ей-така, вътрешна емоция, като да видя нацапана с фон дьо тен кифла с дъкфейс.

В новия Hitman нямам подобен избор. Аз трябва да харесам Франция. Защото друго ниво няма. Да, налични са две кратички преди него, ама те омръзват наистина бързо и като цяло идеята им е да са просто загрявка за голямата работа. Която на мен поне не ми се понрави особено.

И сега се чудя - дали Мароко и Италия, които ще бъдат добавени в следващите два месеца ще ми харесат? Може би да – което значи, че ще ги играя 4-5 часа. А може би не – което значи, че ще загубя интерес, щом убия главната си цел. И какво следва? Да чакам още месеци за следващите парчета?

Хубавото на старите Hitman игри беше разнообразието. Куп нива, развиващи се на всякакви места. Едното не те кефи... сееш масови убийства, почва следващото и то пък може да те завладее. Когато нещата са нарязани на парчета... ами, става зле.

[caption id="attachment_61504" align="aligncenter" width="525"] Познати сцени за феновете на Hitman серията[/caption]

Окей, IO Interactive и Square Enix са се надявали режимът режимът Contracts да качи много часовете геймплей. В него обикновените геймъри измислят специални договори за елиминиране на различни цели от картата. Признавам, че има интересни предизвикателства. Но знаете ли, мен Contracts тук не ме завладя особено и може би причината е в самата... карта.

Някак не е толкова подходяща за много преигравания. С прекалено голямото скриптиране на NPC-тата, които винаги правят едно и също плюс хипер еднаквите разговори от всяко едно кътче на нивото за вас става дразнещо много бързо. Или поне за мен. Уж имам различна цел, но отново и отново, сякаш са ми пуснали пропаганда за промиване на мозъка виждам и чувам еднакви неща. Може би трябваше да има или по-голямо разнообразие на разговорите, или дори по-малко. Защото става наистина досадно, когато за емнайсехиляден път чуете как единият охранител сваля манекенка по идентичен начин.

В крайна сметка Intro Pack-ът на Hitman на мен ми предложи към 3-4 часа геймплей. Максимум. Преди да пусна това ревю традиционно се опитах да мина едно предизвикателство от Contracts режима, но ми стана скучно мега бързо и просто изключих PS4-ката.

Експериментът с епизодичния модел на Hitman е пълен провал.

И тъй като наближават финалните редове е редно да поговоря малко за графика и звук. Визуално – поне за PS4 – играта не е нищо особено. Може би за PC ситуацията е друга, но пък на настоящото конзолно поколение имаше някои в пъти по-красиви заглавия. Реално Hitman по-скоро напомня на вехта игра с леко ъпгрейднат енджин,  отколкото на нещо наистина ново. Нито текстурите - освен тези на Агент 47 - са нещо особено. Нито околната среда, нито... нищо. Сега няма да правя сравнения с The Order: 1886, който е шедьовър в доста аспекти като анимации и любов, с която е оформена околната среда. Ама... Hitman си е стар.

Друг особен минус са мега еднаквите лица. В днешно време, през 2016 година е несериозно подобно нещо. От стотици NPC-та наоколо да има сигурно 20 различни скина на кръст или нещо такова. Нека припомня, че в един Metal Gear Solid V например всеки войник имаше до някаква степен уникално лице. Което беше приятен момент. Тук... клонинги колкото щеш! Да бяха направили IO Interactive някакъв енджин за създаване на произволни лица.

А, да, бих добавил, че на PS4-ката е супер дразнещо колко дълго зарежда играта. Ако трябва да презаредите сейв или стартирате ново ниво можете да си загинете от скука. Отнема сигурно няколко минути. Защо - нямам абсолютно никаква идея.

Звук... тук също няма какво добро да кажа. Диалозите са определено евтино озвучени и нивото не е високо. Не само тези от кратката сюжетна нишка, но и онези на всички NPC-та във виртуалния свят. И основните, и второстепенните. Лошото е, че не само озвучаването е претупано - бих го сравнил спокойно с нискобюджетна непретенциозна игра - но и самият сценарий е лош. Клишета и още клишета, нищо интересно.

Няма и какво хубаво да кажа за саундтрака. Джеспър Кид не е на линия за поредната Hitman игра и това може да се каже се усеща. Когато тръгне да се случва някакво меле музиката става прекалено гръмка и агресивна, за разлика от по-плавно преливащите нюанси в предишни представители на серията.

Заключението? Hitman е един провалящ се в реално време експеримент със своя безумен пазарен модел. Ще видим какво ще е състоянието накрая – можем да се надяваме по-добро. Моето основно притеснение е, че Square Enix са прибегнали до епизодичния модел, защото са ограничили бюджета и искат да получат пари предварително и оттам нататък да мислят какво да правят с Hitman. Няма как да докажа тези свои думи, естествено. Но до края на годината всичко ще стане ясно.

Засега... бих казал, че Hitman в някои аспекти се справя доста добре. В други – не чак толкова. Ако беше пълен рилийз може би мнението ми щеше да е различно. Ако можех да видя повече от едно ниво, как се развива сюжетът. Но сега след една серия, която всъщност трябваше да ни спечели, зариби, впечатли... ами, поне аз имам едно наум. Нищо подобно не ми се случи.

Моето мнение е, че Square Enix трябва да осъзнае грешката си и още следващият епизод да бъде слят с третия - да получим поне две нива заедно. Ако ли не... предчувствам провал.

А, да, още едно нещо като последен абзац - както споменах ревюто идва от впечатления впечатленията ми от PS4 версията. За PC очевидно има титанично количество проблеми – отново. И технически такива, и свързани с изискването постоянно да сме в интернет, за да цъкаме Hitman. Водещи до прекъсвания на връзката със сървъра (не поради проблеми на потребителите) и загуба на прогрес. Поне при мен ситуацията беше добра на конзолата с изключение на безумно дългото време за зареждане на мисия. Но явно за PC трябва да имате още едно наум.