Няма как да не започна статията именно с отговор на този въпрос. И ако трябва да съм откровен, отговорът е следният – „Не, нямаше“. Играта щеше да е в ънхейтабъл. Честно казано не мога да кажа как щеше да звучи статията, ако по-малко студио беше създало Mass Effect: Andromeda. Очевидните неща като гличове, лошо озвучаване, отвратителни диалози, посредствен геймплей и покъртителни лицеви анимации пак щяха да бъдат отчетени. Но не знам дали щях да кажа, че „става дума за прилично приключение“ например или за „игра с много неоползотворен потенциал“.

Е, честно казано не ме ебе какво щях да напиша в една алтернативна вселена, в която различна от BioWare компания беше създала Mass Effect: Andromeda. Защото фактите са си факти. BioWare са създателите на Mass Effect: Andromeda. И онова, което мога да кажа за заглавието е следното...

...говорим за дефиницията на думата посредственост. Както и да се гледат нещата. Покрай множество задължения и изключително малко свободно време изиграх Mass Effect: Andromeda в продължение на няколко седмици в маратони по 6-7-8 часа и почивки от по няколко дни след това. И публикувам ревюто няколко седмици след това... В този контекст играта... ами, ставаше. Едвам-едвам. С много уговорки. Но само толкова. И доколкото не бих написал – „О, говорим за помия, не я играйте“... то и не бих препоръчал Mass Effect: Andromeda. И да бъде пропуснат – все тая, подобни игри общо взето имаме под път и над път в днешно време. Наистина.

Mass Effect: Andromeda не се отличава с нищичко.

Но нека карам по обичайния начин, започвайки с историята. Цялостната идея реално не е никак лоша. Понеже най-вероятно е проектирана от всички онези ветерани-сценаристи, които си биха шута от BioWare в последните няколко години.

Между събитията в Mass Effect 2 и Mass Effect 3 човечеството – и още няколко извънземни раси – решават, че Млечният път е прекалено преебано място с постоянните набези над него. И че е време да се мисли за колонизация на друга галактика. Така се заражда инициативата Андромеда, която изпраща куп заселници към... да, точно така, Андромеда. Пътешествието продължава 600 години, когато и започва кампанията в играта. Именно тогава се събуждат от криогенен сън Скот или Сара Райдър – главните герои в Mass Effect: Andromeda (в зависимост от това дали изберете цици или пишка като основен персонаж).

[caption id="attachment_71960" align="aligncenter" width="525"] Придружителите служат най-вече като пушечно месо, макар че чат-пат вършат нещо полезно[/caption]

Новата галактика крие и нови рискове, а цялостната идея да се стартира отново на ново и неизследвано място е добра. Определено един от не чак толкова многото плюсове на Mass Effect: Andromeda е чувството на изследователство. Усещате, че вашите герои са пълни гащници, попаднали на тотално различно място и трябва да правят всичко възможно, за да се адаптират.

Доколкото основната идея не е лоша, то колкото повече се развива кампанията, толкова повече нещата се завъртат по посока на най-драстичните клишета. Шибана дълбочина липсва. Каквито и да е изненади или обрати в сюжета. Всичко е едно такова праволинейно... стоях и чаках да се случи нещо, което да ме накара да кажа – „Въй, глей к‘ва драма“. Не. Скандална предвидимост.

И въпреки това самата идея на играта ми се нрави. Усещам, че започвам да говоря в някакви абстракции, за това нека се върна към тъй любимата ми конкретика.

Идеята ми се нрави, защото си представям какво би могло да бъде Mass Effect: Andromeda, ако толкова много неща не бяха екстремално скапани. А именно:

-персонажите и развитието им;
-диалозите;
-лицевите анимации;
-озвучаването;

Говорим за елементи, които, по дяволите, дефинират една добра история! Нещото, с което мнозина от нас познават BioWare. И да, студиото никога не е било отговорно за графични шедьоври. Даеба, едно време като играх Baldur’s Gate и имах чувството, че някой ми е оповръщал монитора и аз се опитвам да играя измежду парченцата му недосмляна храна, стичащи се по екрана. Може би се престаравам, ама... беше доста грозно това RPG. Но велико. Заради диалози, озвучаване, страхотни персонажи, история, прекрасни странични куестове.

[caption id="attachment_71958" align="aligncenter" width="525"] Седемте специализации - или профили - се отключват в зависимост от точките, инвестирани в tech, biotics и combat[/caption]

Тези неща отсъстват в Mass Effect: Andromeda. И доколкото ще говоря за всяка от четирите точки горе, то нека започна с лицевите анимации. За тях се изговори много. Изписа се много. Вероятно сте изгледали стотици клипчета с абсурдността им, преди да се появи това екстремално закъсняло ревю тук. И все пак...

...шокиращо е колко отвратителен е Mass Effect: Andromeda. Бога ми, дори много по-нискобюджетни игри изглеждат много по-стабилно в този аспект! То ситуацията е толкова трагична, че в 90% от времето е направо смешно. Ту имаме каменни изражения, ту имаме някаква канонада от биполярни емоции, подобни на тези от страна на Джим Кери. Това да се потопите в някоя драматична сцена не е възможно! Просто защото героите се държат като малоумници. Подобно на обичайните олигофрени в театъра, които намират начин да се изсмеят гръмогласно на сцена, в която няма ама тотално нищо забавно. Тъкмо хванеш да се потопиш и бам, Бай Хуй те опикава.

Тотално несериозно е игра с претенции за кинематичност като Mass Effect: Andromeda да има подобни лицеви анимации. Окей, не искам Uncharted 4. Не искам... ама мама му стара, дори и Call of Duty: Infinite Warfare беше размазващ откъм лицеви анимации. Всъщност защо да не искам? В днешно време са поставени някакви стандарти. EA и BioWare са не само под онова, което се прави в AAA заглавията. Те са и под нискобюджетните игри.

Но стига толкова съм ритал това тъй или инак мъртво псе. Просто защото лицевите анимации не са най-големият проблем на Mass Effect: Andromeda. Един от най-големите са. Но и играта успява да се осере и във всички други важни аспекти.

Сценарият... бога ми, вече съм сигурен, че BioWare го аутсорсват в Индия. Или Украйна. Или бог знае къде. Това не може да е игра, писана от хора, чийто роден език е английският. Усеща се... неестествено. Усеща се като нещо, което би написал чужденец. Нали изреченията са правилни, ала-бала, но просто не звучат както трябва. А за качествено? Дума не може да става. Ако случайно наскоро сте гледали някой гениален откъм диалози филм или сериал... ами, от Mass Effect: Andromeda може и да ви се обърнат червата.

Буквално в 3/4 от диалозите успявах  да предугадя следващото изречение с приличен процент на точност. В други случаи пък започваха да се изливат толкова клишета, че се чувствах длъжен да превъртам някои моменти. Безумно. Още помня как преди време четях стени от текст по 40 минути и се потапях в различен свят. В Mass Effect: Andromeda само като чуя празнодумстването, конкуриращо се единствено с нашенския парламентарен контрол и просто ми иде да натисна alt+f4.

Но дори и неестествено звучащите диалози не са най-лошото нещо. Гласовата актьорска игра е на меко казано посредствено, да не кажа на моменти екстремално ниско ниво. Съмнявам се, че актьорите са изкарали повече от един дубъл за всичките си реплики в Mass Effect: Andromeda. Всичко е било изплякано набързо – пък каквото стане. Да, някои са се справили добре. Въпреки – пак повтарям – ужасните диалози, които са им били връчени. Останалите... не.

[caption id="attachment_71973" align="aligncenter" width="525"] Космическата карта не изглежда зле, но навигацията е определено досадна[/caption]

Като за капак интересни герои в Mass Effect: Andromeda общо взето няма. Имам чувството, че повечето са директни римейкове на онова, което видяхме в Dragon Age: Inquisition. Едно мързеливо преписване на домашното, вероятно породено от значителна безидейност на настоящия екип в рамките на BioWare. Нито имаме читав злодей, който да не е мега титаничното клише, нито имаме читав главен герой, който също да не е мега титаничното клише, нито... нищо. На моменти се прокрадва някаква нотка на дълбочина, но тя бързо бива заглушена от цялостната посредственост в сюжетната презентация на Mass Effect: Andromeda.

Даеба. Дори не мога да повярвам, че написах такова изречение. Явно виното върши своята работа в момента.

Но за да не раздувам излишно като в диалог от Mass Effect: Andromeda, който искате просто да свърши, за да се върнете към действието, то бих казал следното – поне аз видях нулева стойност в играта откъм история. В някаква най-далечна степен идеята на сюжета може би не е лоша, въпреки че в своята есенция е супер банална и преекспонирана безброй пъти в научната фантастика. При положение обаче, че нито сценарий има, нито озвучаване, нито персонажи – ами, да се цъка Mass Effect: Andromeda за историята би било мъчение. Поне за мен беше тегаво да изтрая кът сцените между мисиите.

Но стига толкова за сюжета. Време е да говоря за нещо малко по-положително – геймплеят. Който... ами, приличен е. Това вероятно е думата, която мога да ползвам. Или може би посредствен. Нещо от рода. Впечатлява ли? Абсолютно не и в никой момент. Не и мен. Дразни ли? Емм... понякога. И то много. Но като цяло... става. Но това е всичко. Не съм сигурен дали BioWare са се прицелвали в този ефект.

Ефектът "става".

Все едно като правиш секс хуят ти нито да е мек, нито да е твърд – нали получава се уж нещо, ама в никой случай не както трябва. Някак на това прилича Mass Effect: Andromeda. Нито мек, нито твърд хуй.

Виртуалният свят например. Който уж трябва да е отворен – поне за това говори мащабът му. Но в реалност е крайно линеен. Дори и Ubisoft, които правят някаква тяхна си порода игри с не чак толкова отворен свят се справят в пъти по-добре от Mass Effect: Andromeda.

От една страна планетите в екшъна на BioWare са много затворени откъм маршрути. Виждате огромни открити пространства, но в реалност можете да преминете с возилото си Nomad (или пеша, ако прецените) по 1-2 основни пътя. Мислите си, че можете да се качите по някоя планина, но не – ако дизайнерите не са предвидили това не става! Мащабът е единствено оптическа илюзия – фактически през цялото време сте ограничени.

Това, разбира се, е детайл. Основният проблем е друг – има малко неща за правене в отворените светове. Да не кажа почти никакви. Има разни „точки на интерес“ из планетите. Тип ресурси, които можете да копате. Или пък лагери на двете извънземни раси, с които ще се срещате през практически цялата кампания. Чат-пат ще можете да срещнете някое NPC, което да ви даде задача – почти винаги от типа на MMORPG куест. Но това общо взето е всичко.

Нито един път не ми се случи да обикалям с часове в стила на Skyrim и The Witcher 3 из виртуалния свят безцелно. Просто защото е прекалено празен. Това да съберете някакъв ресурс отвреме-навреме и да елиминирате поредния лагер извънземни... ами, омръзва много бързо. В пъти по-бързо от поредната игра на Ubisoft!

Вече споменах и страничните куестове – нека раздуя малко за тях. Ами, скучни са! Както стана дума по-рано в Mass Effect: Andromeda аз почти не намерих читав основен персонаж. Какво обаче си мислите, че остава за второстепенните? Игри като Divinity: Original Sin не бих нарекъл гениални откъм сценарий, но пък там се усеща старанието. И човек срещаше множество интересни второстепенни персонажи с още по-хитро замислени куестове. В Andromeda няма нищо подобно.

Идва поредния уродлив тип с каменното си лице и ви сервира някое мелодраматично отмъщение за изпълнение или пък задача от типа на „намери античния вибратор, който се предава от поколения във фамилията ми в пустошта“. Хах – то направо си е по-яко безмозъчно да избивам дебилните извънземни!

Куците странични куестове определено са проблем – и то за игра на BioWare. Които някога бяха известни именно със сценариите си. Но вече заглавия като Dragon Age Origins се усещат като антична история. В момента студиото произвежда игри със сценарий, не по-добър от този на The Technomancer примерно.

Основният геймплей е също в своята есенция посредствен. Имаме двама придружители на разположение например. Тяхното AI обаче е толкова покъртително лошо, че реално говорим за два пакета пушечно месо, което да изсипете в мелето и да поеме част от щетите, докато вие вършите цялата работа. Както и да развивам придружителите ми не видях да вършат някаква прилична работа. Дори и да излизах на мисия с някой магьосник... то по-често виждах разни камикадзе изпълнения, отколкото... магьосничество. Поради която причина предпочитах просто да ползвам услугите на Кора и Драк – могат да изядат титанично количество бой, особено от някои по-внушителни по размер същества, докато аз си гърмя спокойничко отдалеч...

Е, да, трябва да кажа едно нещо за придружителите – харесва ми, че системата там е достатъчно опростена. Не можете да бъзикате екипировката им, тоест не се занимавате с досаден микромениджмънт. Поне аз нямаше да си играя да им давам по-хубави пушкала примерно, знаейки, че са общо взето безполезни. Имате контрол единствено над уменията, които да вдигате на вашите хора. Въпреки че и там изборът е толкова скромен, че почти винаги се усеща така, сякаш вашите решения в своята есенция нямат значение.

Самата пуцалка... е просто ковър шутър. Стандартен такъв на килограм. Заставате зад някое високо метър укрепление. Стреляте 2-3 пъти, свалят ви щита, вие се връщате зад кашончето, чакате да се регенерира и продължавате упражнението. При положение, че на високите трудности гадовете нанасят значителни щати, то всякакви рамбовски изцепки водят до бързата ви смърт. Поради която причина трябва да прегръщате укритията почти винаги, без да имате някакъв особен избор в подхода си.

[caption id="attachment_71962" align="aligncenter" width="525"] Цялата крафтинг система е един от най-големите плюсове на Mass Effect: Andromeda[/caption]

Също така AI-то на вашите противници е под всякаква критика. Няма дори и най-далечен помен от тактика - изсипват се отнякъде, застават си зад техните си еднометрови кашончета, стрелят, крият се, подават се след 5-10 секунди, стрелят, крият се... разликата идва единствено от вразите, влизащи в меле дистанция, които по презумпция скъсяват дистанцията максимално бързо. Но това е всичко. И в по-елементарни игри сме виждали по-стойностно AI...

Но да кажем, че изкуственият интелект не е голям минус. Поне мен на моменти ме подлудяваше момента, в който гадовете се раждаха от нищото в дадена зона! Ей-така, стоя си на някакво място из нивото и бам - изведнъж от въздуха се раждат 3-4 противника! Безумие, пълно безумие - да виждаш подобни прийоми от далечното гейм минало в AAA игра през 2017 година. Едва ли има нужда да казвам, че в подобни случаи оцеляването е доста тегаво. Да, предполагам, че когато гадовете са се раждали по този начин съм избързвал и съм стигал по-напред, отколкото трябва. Понеже бидейки ковър шутър явно Mass Effect: Andromeda очаква от мен да се движа кашонче по кашонче и да стоя далеч. Тоест ако съм на "правилното" място да не видя материализиращите се от нищото врази. Ама... по дяволите, поне да бяха измислили нещо за всеки случай! Наистина в едни моменти гадовете се спускат от космически кораби, в други излизат от някакви врати в безкрайни количества (отново нелеп прийом, ама айде, поне е нещо). Но явно на моменти BioWare просто ги е мързяло - или не са имали време - да направят нещо повече.

Има, разбира се, и ролев елемент. Който е само това. „Ролев елемент“. Определено има значение какви брони и оръжия имате, а също така и какви скилове сте избрали. Но ако трябва да съм честен – то не е чак толкова голямо. Реално и в игри, които се водят за „чисти“ шутъри има случаи, в които RPG елементът да е по-важен.

Примерно броните в Mass Effect: Andromeda. Не видях някаква особена разлика между по-хубавите и по-лошите такива. Дават се едни минимални процентни бонуси, които едвам се усещат. Разликата е това дали ще те убият за за 2 секунди или две секунди и няколко стотни – все тая. А както вече споменах – хванат ли те извън прикритие в Mass Effect: Andromeda е вероятно да те умъртвят много бързо...

Оръжията... пак същото. При ъпгрейда от снайпера с 600 демидж до снайпера с 800 демидж очаквах някаква голяма разлика. Но не. Елементарните противници умираха от 1 хедшот. По-бронираните – от 3 и в двата случая. Да, наистина с хубавия снайпер след втория хедшот оставанаха на една плюнка кръв. С лошия – на примерно 1/3.

Но какво от това?

В един момент се замислих, че онова, над което прекарах скандално дълго време в Mass Effect: Andromeda е било нещо някак ирелевантно. А именно – създаване на по-хубави оръжия. И с най-обикновените такива щях да превъртя играта по идентичен начин, без да забележа някаква внушителна разлика...

Но за крафтинг системата ще говоря след малко. Нека продължа с ролевия елемент. Трите класически дървета от Mass Effect серията се завръщат с пълна сила и тук. Става дума, естествено, за tech, biotic и combat.

Последните са класическите войници. Вие залагате на добра защита и верните ви оръжия. Специалните ви скилове не са толкова много, но пък държите яко на пердах.

Tech са инженерите, които имат балансиран набор от пасивни и активни умения. Те включват невидимост, която може да ви изкара от доста неприятни ситуации; възможност да строите статични картечници; скилове за възпламеняване или замразяване на противниците.

Biotic са своеобразните магьосници, залагащи на умения, разхвърлящи противниците из бойното поле, създаващи силови полета и т.н.

Налични са и специализации. Тях можете да сменяте спокойно, като се отключват според класовете, над които се фокусирате. Има по една за дърветата от tech, biotic и combat, а също и за комбинациите между тях (общо седем на брой). Например любимият ми Infiltrator се отключва ако имаме определени точки на tech и biotic, като има добър баланс от пасивни бонуси на огнестрелните ви оръжия и бързо презареждане на tech скиловете. Специализации като Vanguard пък акцентират на близката дистанция, Soldier… едва ли има нужда от пояснение – подобрява ефективността на огнестрелните ви оръжия и т.н.

Както споменах по-рано обаче в Mass Effect: Andromeda има чисто и просто ролев елемент и толкоз. Защо казвам това ли? На моменти, когато отциклях спирах да използвам всякакви скилове. Просто заставах зад някакво укрепление и бухах хедшоти. И изкарвах така към час, два. Като излизах от своеобразния си транс се замислях, че дълго време не съм ползвал никакви от RPG елементите на разположение. Защото не ми бяха нужни. Беше ми достатъчно да седя на точното място отдалеч и да пуцам противниците с пушкалата си. В тези моменти разбирах, че Mass Effect: Andromeda е просто шутър.

Разбирах, че иначе нелоши идеи като комботата чисто и просто се прахосват. Наистина е яко да запалите някой противник с едното умение на tech, а след това с друго да го взривите (тъй наречените combo primer и combo detonator – първото нанася ефект на противник, траещ известно време; докато е активен вие трябва да ползвате detonator, за да нанесете внушителни щети; на теория можете да правите комбота и с помощта на вашите придружители, но те са толкова тъпи, че обикновено подобни неща стават на късмет, не като резултат от синхронизация). Лошото е, че нищо подобно не е задължително. Именно това е разликата между RPG и шутър. В единия жанр има реална възможност да направите лош билд, заради който да си направите живота по-труден. Шутърът пък е така замислен, че винаги да можете да го минете по един или друг начин – просто се прицелвате и гърмите.

Тръгнах преди малко да говоря и за крафтинг системата. В интерес на истината това беше нещото, над което прекарах най-много време в Mass Effect: Andromeda. От всички „странични“ опции. Обикаляйки планетите намирате различни ресурси. Те се набавят и чрез сканиране на открития космос, и чрез разрушаване на оръжия и брони, които намирате по време на мисиите. С тези ресурси можете да създавате нови оръжия.

За тях обаче са ви нужни скици, които се изследват в три различни секции. Едната е оръжия от Млечния път. Другите са дизайни на Remnant – мистериозна извънземна цивилизация, от която са останали единствено роботи-пазители на тайните й. Третите пък са оръжия от галактиката, в която се намираме в момента.

Точки за трите секции се трупат чрез сканиране на околната среда. Примерно с изследване на Remnant руини получаваме опцията да правим техни оръжия. И тъй нататък.

Системите на изследване и крафтинг като цяло са хитро и интересно вързани. Не само това, но трите типа оръжия, скици за които можете да отключите са по-ефективни от стандартните, до които играта ви дава достъп по-лесен достъп. Така в един момент започвате доста да се заигравате, ако ви трябват примерно 10 броя от даден ресурс, за да направите нещо, което ви изглежда супер яко на външен вид. Пък летите до някоя планета, където има търговци. Пък се чудите какво да продадете, как да си набавите още няколкостотин кредита, с които да ъпгрейднете арсенала си.

Основното ми занимание между мисиите беше точно крафтинг. Кое оръжие да си направя? Снайпер, патлак, помпа, картечница – с какво да вляза в следващата мисия? Какви модификации да приложа? Възможностите наистина са много. И тази система е може би най-якото нещо в Mass Effect: Andromeda. Всъщност имате същите опции и за броните... но с по-малък избор. Поне аз не видях ама наистина никаква сериозна разлика между най-базовите брони, които ми хвърлят противниците и нещо по-фешън крафтнато.

И доколкото системите за създаване на предмети са хубави... пак се връщам към основната си точка. Те са ирелевантни. Структурата на мисиите и самите противници са такива, че общо взето е все тая как влизате и какво правите. А когато един час съм правил перфектния снайпер и установя, че общо взето нищо не се е променило в ефективността ми... ами, някак разочароващо е.

Да, като цяло геймплеят е най-интересното, което Mass Effect: Andromeda има да ви предложи. Просто неангажираща пуцалка. Прекарате ли 2-3 часа обаче започва да става много, много скучно. Защото каквото и да правите... се влиза в една рутина. Независимо от оръжията ви. Независимо от билда ви.

Ако сте по-скоро войник просто клечите зад кашона и гърмите. Ако ползвате повече специални скилове... пак въртите едни и същи комбинации нонстоп, най-вече поради факта, че досадно сте ограничени единствено до три броя от тях. При все, че ви трябва един detonator и един primer почти винаги... то общо взето имате един свободен слот за нещо по-различно...

Естествено и аз след всяка мисия, продължаваща може би към 2-3 часа, вече тръпнех за новите оръжия, които мога да си създам. И очаквах с нетърпение нейния край. В който момент идва една от многото ми критики към Mass Effect: Andromeda…

Темпото.

След завършване на всяка една мисия има буфер от сигурно 30 минути, ако не и повече, в който обикаляте наляво-надясно и водите малоумни разговори с кухи, каменни NPC-та. Това беше най-досадният и ужасен елемент в Mass Effect: Andromeda. Пуцалката – окей, става. Приятно е след мисия да продадеш всичко ненужно, натрупаш малко кинти, да се замислиш как да се ъпгрейднеш. И като се случи това вече искаш да почва следващата мисия и да се впуснеш в рутината на избиването на огромни количества еднакви противници отново.

Но не.

Говориш с този, говориш с онзи. Лошо написани, раздути диалози. На моменти се включват и някакви псевдомелодраматични моменти, от които мога да повърна. Имаме и нелепи опити за хумор. А също така и опции за романс, които карат всяко средностатистическо порно да изглежда като шедьовър в размените на реплики между актьорите.

Едва ли има нужда да казвам, че когато всичко е толкова досадно и раздуто на човек някак му се отщява и да търси особено много странични куестове. Да издържам поредното грозно анимирано същество да ми бълва глупости 5 минути, за да ме прати на майната си да убия Големия Лош Гошо? Ай стига.

Изобщо не говоря за това, че навигацията през космическата карта е просто ужасна. Всичко е изпълнено от кратки кът сцени – прелитане от планета към планета, от една система в друга. Понякога само за да стигнете до мястото на следващата мисия имате няколко минути технологично време – гледайки за милионен път как каца и излита вашия кораб. Досадно ли е? Да, много при това!

Уж имаме игра с откривателство, ама как да откривателствам, когато само за да сканирам 5 планети трябва да изгубя близо 5 минути. Без да се случва нищо – само гледам как корабчето ми лети от едната до другата. Само за да се окаже, че в сигурно третина от тях няма нищо за намиране, тоест чисто и просто си губиш времето да ги сканираш...

Изрично лоши неща имам да кажа и за интерфейса. Ужасен и неструктуриран. Куп неща са скрити зад 4-5 натискания. На моменти става нелепо, когато трябва да натисна Escape към шест пъти, за да се върна към основния екран! Други неща са също абсурдно измислени – примерно имаме опция за Save на основния екран, но пък Load се намира в Options менюто или нещо подобно. Каква е логиката... нямам и грам идея.

А, да, нека да кажа, че въпросният „Save” всъщност е супер конзолен. По време на битка или в моменти малко преди битка нямате опция да съхраните играта си. В другото време пък има конзолен Autosave. С други думи съхраняването е някак... безсмислено. Единствено ако обикаляте някоя планета е добре периодично да биете по един ръчен Save, понеже както Mass Effect: Andromeda обича да прави Autosave-ове през два метра, така и понякога необяснимо ви кара да повтаряте 5 и 10-минутни секции, колкото да ви вдигне нервите...

Заключението?

Mass Effect: Andromeda за мен си е провал. Отвсякъде. Геймплеят... става, да. Удря там някаква посредственост. Не е агресивно тъп. Въпреки своето еднообразие. Въпреки отвратителният, направо липсващ изкуствен интелект на противниците и вашите придружители. Въпреки безличния ковър шутинг дизайн. Избивате безмозъчно наред. Прилично разтоварване от поредния работен или учебен ден.

Но това не е достатъчно. Не и от BioWare. От тях се очакваше повече откъм история. Откъм виртуален свят. Съжалявам, ама Mass Effect: Andromeda е агресивно лош в доста свои аспекти. Най-вече свързани с историята.

Анимациите – не само лицевите – са покъртителни. В днешно време компания с претенции да пуска нещо подобно е откровено несериозно. Диалозите са ужасни. Гласовата актьорска игра е в най-добрия случай прилична, но почти през цялото време – много слаба. Особено ако говорим за Скот и Сара Рейдър... които иронично трябва да чуваме най-често.

Към графата „лоши“ влизат персонажите. Влизат страничните куестове. Абе, всичко, което прави BioWare онова, с което познаваме компанията днес. Или поне я познавахме. Защото този настоящ BioWare е нещо различно. Това не са създателите на Baldur’s Gate, Dragon Age Origins,  Star Wars: Knights of the Old Republic. Това е някакво друго студио, което като нищо ще бъде обезглавено от EA в близко бъдеще...

...и което няма да ми липсва. Не в този си вид.

Дали Mass Effect: Andromeda щеше да е в ънхейтабъл, ако не беше дело на BioWare? Почти сигурно да. Но за този посредствен шутър няма какво друго – или по-хубаво – да кажа.