При всички екстремално високи оценки на Monster Hunter: World се чувствам длъжен да посоча едно адски важно нещо - играта не е за всеки. Определено не и за мен. И е редно да имате едно наум, преди да се впуснете в нея.

Графиката определено е красива. Не е нещо невиждано, един Horizon: Zero Dawn е доста по-як на PS4-ката... но все пак много добре.

Музиката е супер - особено за феновете на Final Fantasy. Вдъхновенията от тази серия се усещат силно. Ефектите обаче не са нищо особено, а пък гласовата актьорска игра в кампанията е покъртителна.

Дали геймплеят е непременно скапан? Не. Дали можех да се зарибя много повече по Monster Hunter: World? Да. Но супер скучните, продължаващи по 50 минути преследвания на чудовища в един момент успяха да убият цялото удоволствие от заглавието...

В повечето случаи тук бих сложил сиво, но сега ще е червено. Само защото играта е прекалено прехвалена... и трябва да има някакъв контрапункт в ревютата.

Редно ли е крайни фенове на някоя серия да пишат ревюта за нея? Вероятно зависи. Ако говорим за нещо като World of Warcraft, то няма как някой, който не е прекарал стотици часове пред серията просто да сътвори ревю за поредния експанжън. Така, че феновете на серията да разберат дали той си струва или напротив.

Обаче ако говорим за Monster Hunter: World, то вярвам, че ситуацията е различна. Защото десетките ревюта, които дават оценки от 9/10 и 10/10 на заглавието несъмнено идват предимно от фенове на франчайза. А твърденията, че става дума за „задължителна“ игра, „отворена към новаци за серията“ са чисто и просто неверни. Да не казвам доста по-тежки думи.

Може би феновете на Monster Hunter франчайза виждат нещо задължително в World. Не знам колко е по-добър или по-лош от предходните – не съм ги играл. Но мога да кажа със сигурност, че играта е като чук в ташаците за всеки, който тепърва навлиза в нея – в много по-голяма степен дори от Dark Souls. И ако искате да сте ефективни в нея, то ще трябва да прочетете огромно количество онлайн гайдове.

Но дори и тогава Monster Hunter: World не е абсолютно нищо особено. Напротив – бих казал, че е заглавие с изключително много недъзи. И докато винаги мога да разбера сантименталния момент в гейминга – да видим как някоя любима наша серия еволюира качествено – то мисля, че е редно когато говорим за тясно специфични игри като Monster Hunter: World да се споменава изрично, че ревютата са писани от фенове.

Много подобно на Souls франчайза, всъщност. Бих казал, че са една шепа ревютата в нета, ако изобщо са и толкова, които не са писани от маниаци по темата. И когато се казваше например, че Dark Souls III е много приветлив към новаци – отново абсурдно твърдение – то явно не се правеше опит да се погледне от отсрещната страна.

Е, в този сайт никога не съм се свенял да посоча своята истина, въпреки че понякога дори и аз се разклащам, чудейки се дали аз недовиждам нещо, когато завалят деветки и десетки. Но Monster Hunter: World не е Dark Souls. Няма някаква дълбочина, която да схванеш с времето, някаква някаква мазохистична магия, стокхолмски синдром, който да те накара да се влюбиш в нещо, което ти троши нервите.

Monster Hunter: World е просто един MMORPG фармфест в кожата на ролева игра от трето лице с уж отворен свят. И туйто.

История? Такава общо взето няма. Ние поемаме ролята на елитен ловец, пратен в Новия свят – дива планета, която трябва да бъде цивилизована, за да стане дом за жителите на Стария свят. За целта трябва да установяваме множество лагери и основното – изтребваме огромни чудовища (болшинството хибриди между дракони, динозаври и „традиционни“ твари, които познаваме от реалността).

Щеше да е хубаво, ако представянето на сюжета беше още по-минималистично от наличното в момента в Monster Hunter: World. Най-вече защото озвучаването е ужасяващо, кът сцените – дразнещи, главният персонаж – отвратителен (по принцип съм фен на „немите“ главни герои, но в случая реализацията е под всякаква критика – особено като видите как човечето ви постоянно гледа като умствено изоставащо). Абе, нека го кажа така – история общо взето няма. Чат-пат играта се опитва да ви налива някакво lore, ама... просто не се получава. Имаме някаква фентъзи вселена, имаме всякакви извратени същества в нея – и лоши, и добри, но Monster Hunter: World не прави нищо, за да ни потопи в нея.

Не е това и целта, де. Отбелязвам отвратителната история просто така, без да я считам за водеща критика към Monster Hunter: World. Ясно ми беше, че няма какво да очаквам в този аспект. Важното е друго – както и се предполага по названието. Ловът на чудовища. Каква е ситуацията тук?

Както казах в началото на ревюто Monster Hunter: World е чук в ташаците за всеки новак. Не вярвайте на онези, които ви казват, че играта е приветлива за онези, които не са цъкали серията. Всъщност не знам какво е било преди, може би не е имало никакъв интерфейс? Контролите са се revert-вали през 10 секунди? Не знам как нещо може да бъде по-неясно от Monster Hunter: World.

Общо взето в началните мисии играта ви казва – „Едната ви атака е с триъгълник, другата е с кръг, имате копче за правене на кълба, някакви предмети, айде чао, оправяйте се“.

Очаквате някакви обяснения в механиките? Забравете за самия Monster Hunter: World. Интернет е най-добрият ви приятел. Някое оръжие има нестандартни атаки и не знаете какво да правите? Гугъл. Има разни предмети и капани, които играта не е благовоила да ви обясни как се ползват? Гугъл.

Навлизането в Monster Hunter: World – имам предвид ако искате да го направите качествено – е като някакъв език за програмиране. Трябва да минете през поне няколко гайда, в които да ви се обяснят основите, понеже иначе се усещате така, сякаш сте по гол гъз в Новия свят и чакате поредния динозавъро-драконо-змия или динозавъро-драконо-птица да ви изнасили.

И тъпото е, че Monster Hunter: World не ви казва най-елементарни неща, които е доста вероятно да не забележите заради ужасяващо гнусния, опикан, уродлив по японски потребителски интерфейс. Примерно че в лагерите, в които се раждате, когато загинете има палатка, в която можете да влезете и да си смените оръжието. Отне ми много часове, докато... прочета това в гайд. Понеже не помня играта да казва в прав текст, че има подобна опция, а пък да видите X-чето, даващо индикация, че можете да влезете в нея е по-скоро продукт на шанса и трябва специално да се заврете на четири милиметра пред палатката, за да се появи то.

Но за сметка на това след 10-ия час на основна мисия Monster Hunter: World ви показва титаничен надпис, казващ ви – „С ЛЕВИЯ ТЪМБСТИК МОЖЕТЕ ДА СЕ ДВИЖИТЕ НАПРЕД“. Уау. За това точно нямаше да се сетя.

Нека все пак отбележа едно нещо – не е от ключово значение да знаете всички малки механики, които Monster Hunter: World „забравя“ да ви сподели. С тях просто ставате по-ефективни. Но това не значи, че и без да ги знаете няма да продължавате напред в историята. Досадно е единствено, че по типично тъп японски начин играта ви намалява удоволствието, като упорито завоалира важни неща.

Не ви е нужно да знаете абсолютно всичко в Monster Hunter: World поради една основна причина - заглавието е основано на фарма. Стига да избиете достатъчно безброй чудовища и да си вдигнете достатъчно чисълцата всичко ще е чук.

Много от гайдовете, които трябва да четете могат да се сведат до едно – “farm more”. Точка. В началото на играта един глупав драконо-тиранозавър рекс ми изпили нервите. Само за да разбера, че е трябвало просто да си крафтна по-хубави брони и да ги ъпгрейдна, за да им се увеличат чисълцата. След това отидох и го пребих без да ми мигне окото. Когато не ме two-хитваше.

Когато се чудите защо нещо е трудно – фармете. Това е лайтмотивът на Monster Hunter: World. И в един момент фармът започва да добива MMORPG размери. Което е първото ми и основно предупреждение – ако не сте любители на жанра, имайте едно наум. Чака ви фарм.

Някое чудовище е слабо срещу водния елемент? Започвате да фармите звяр, който ви дава нужните компоненти. Огън, електричество, разни други слабости? Пак същото. Убивате даден звяр един, два, три, пет пъти, докато имате нужното ви.

Искате по-фешън предмети? Знаете какво да правите. Срещате трудни зверове, които почти ви one-hit-ват? Фарм. Всичко е фарм.
И нека да кажа едно друго важно нещо тук. По принцип нямам нищо против фарма, когато е интересен. В този контекст Monster Hunter: World определено не влиза в нормите на стандартното MMORPG. В този жанр грайнденето включва претрепване на по-слабички чудовища без особено мислене, което се превръща повече в работа, отколкото удоволствие. Зверовете в Monster Hunter: World обикновено са тегави и изискват концентрация, тъй като към края преди да почнат да умират започват да нанасят значителни щети. Дори и да сте добре екипирани.

Битките като цяло ви държат на нокти и не е добре да се отпускате. Дори и да сте убивали някоя гад десетки пъти. Лошото обаче е друго – всъщност нещото, което с пълна сила ме подлудяваше в Monster Hunter: World.

Продължаващите по 30, 40, 50 минути преследвания на чудовища. Които започнаха да ми стават екстремално досадни още в началото, но след 20-ия час вече ми се повръщаше от тях. За какво става дума?

Практически във всеки лов след като срещнете чудовище то си сменя локацията по четири, пет, шест пъти. И повече. След като му вземете известно количество кръв то просто надава зов, зашеметявайки ви и започва да бяга към друго място, където трябва да го догоните и продължите битката. Ако чудовищата не куцат (тоест почти не умират) вие почти няма как да ги настигнете с тичане. Или най-много можете да нанесете 1-2 удара и то само на онези гадове, които не летят.

Тоест смяната на позициите се случва задължително при всяко преследване. Или почти задължително – не знам дали с някое хипер мега добро оръжие няма да се елиминира противник скоропостожино.

В началото целият процес е що-годе интересен. Има някаква тръпка, понеже всичко в Monster Hunter: World е ново за вас. Първия път, когато убих шибания драконо-тиранозавър рекс ми стана доста яко. Понеже не знаех в кой момент точно ще умре. След 50 минути гонитба в 3 часа сутринта в работен ден най-накрая го свалих.

Тази тръпка изчезна с пълна сила нататък. Когато видях, че преследванията са задължителни и са налични при всеки лов. Заради което много от удоволствието в играта, поне за мен, изчезваше. Нямаше никакви изненади. Само рутина.

Срещам чудовище, бия го малко. То изписква, отива в друга зона, гоня го. Бия го малко повече. То изписква пак, отива в друга зона, гоня го. Бия го още малко, разбивам му някоя част от тялото (с което се намалява ефективността на звяра – примерно ако гад бие с опашка и вие я откъснете, то само замахва с нея, но не може да ви удари). Гадта писка, сменя си позицията, гоня я. Бия я още малко, разбивам друга част от тялото. Гадта писка, сменя си позицията, гоня я. Някъде тук вече е вероятно чудовището да почне да куца. И да се опитва да се върне в бърлогата си, за да поспи и да си регенерира кръвта. Тук е моментът да натиснете здраво, ако можете и да я убиете. В случай, че чудовището успее да поспи – то ще се събуди с доста увеличени щети (дори и да сте му разбили преди това всички чаркове).

И някъде тук гонитбата приключва. Убивате чудовището. И си мислите, че има някакво голямо удоволствие, екзалтация? Не. От 40-50 минути вие сте ходели 20-30+, преследвайки поредния динозавъро-дракон, докато вашият герой се изморява след четири крачки и половина спринт (въпреки че може да скочи от космически височини и да се приземи безпроблемно на земята). И тук дори не искам да говоря за летящите същества. Които просто изхвърчат измежду различните фази. И могат спокойно да се приберат в базата си и да спят цифра време, докато вие се катерите цяла вечност, за да ги настигнете.

За мен лично в тези преследвания нямаше абсолютно нищо „интересно“. Особено от един момент нататък, когато дори и да нанеса големи първоначални щети на непозната твар знам добре, че това е само началото на поредното провлачено преследване. Да не говорим, че ако не гоните противници като част от основна или странична мисия е възможно (и доста вероятно) гадта просто да напусне картата. Изчезвайки.

Едва ли има нужда да ви казвам колко отвратително е чувството да излезете в уж отворения свят, да видите чудовище, да го биете 30-40 минути, да почне да куца, да е на няколко удара... и то просто да напусне картата. Чувството, че сте изгубили това време от живота си безвъзвратно и че Monster Hunter: World просто ви се е изпикал в лицето е много силно. И много неприятно.

В резултат на което не е супер смислено просто да обикаляте света в търсене на чудовища. Рискът те да избягат е съвсем реален. Особено ако са от по-силните. С което реално елементът на „отворен свят“ отива в кофата за боклук. То всъщност Monster Hunter: World си е съвсем линеен. Да, зоните са сравнително големи. Но почти през цялото време просто преследвате зелените светлинки, които ви водят до следващото чудовище.

Връщайки се обаче на екстремално дразнещите неща в Monster Hunter: World, то няма как да не спомена едно – чудовищата нямат индикатор за кръв. Единствено играта си знае каква си е нейната логика, като съм напълно сигурен, че убивайки една и съща гад два пъти ми се е случвало да нанеса в пъти по-големи щети в едната от ситуациите – и резултатът да е еднакъв. При така или иначе провлачените битки вие не знаете колко време още ще е нужно да гоните последната гад. И не знаете дали след като е прикуцвала един път няма да се възстанови, ако успее да поспи малко, водейки до допълнително провлачване на битките.

По дяволите, дори Souls игрите имат елементарната куртоазия да ни показват докъде сме стигнали при конфликт с по-труден бос. Кое правим както трябва и кое – не. Monster Hunter: World не ебава. Има си някакъв скапан си алгоритъм на битките, при който противник може да има между 100 и 100 трилиона кръв и толкова. Естествено евтиното увеличаване на щетите, когато гад е преди смъртта си води нерядко до смъртта ви, което пък означава допълнително провлачване на цялото провлачване, което представлява геймплея на Monster Hunter: World.

А, да, също така бойната система на играта е просто умопомрачителна и свикването с нея изисква едни пет, шест, ако не и десет часа. Може би ако сте играли серията няма да ви прави впечатление. Но ако сте новаци... лошо, лошо.

Камерата е отвратителна в 90% от времето. Върти се ужасяващо, независимо дали сте заключили противник или напротив. Сигурно в половината от времето ми се случваше да не виждам изобщо чудовището, особено пък с някои от оръжията.

Движението е отвратително и флегматично, специално пък с тежките оръжия. Имах чувството, че човечето ми е натоварено с няколко кофи с цимент, докато се опитва да се бори с чудовище. Някои от комботата са толкова бавни, че докато оръжието ви стигне до противник можете да идете до кухнята, да си отворите една бира и да се върнете пред телевизора/монитора.

Екстремално често в битка ще ви се случи героят ви да прибере своето оръжие. Не само когато без да искате натиснете по-силно левия тъмбстик, с което да активирате спринта. В случаи, в които чудовището е зашеметено след всяко второ комбо може би човечето ми си прибираше оръжието, въпреки че не се движех, а само помпах едното или другото копче за атака (триъгълник или квадрат).

Като за капак и да сте заключили противник няма никакво значение, понеже това къде ще отиде атаката ви зависи от позицията на камерата. В практически всяка игра от трето лице основната идея на заключването е когато натиснете копчето за атака човечето ви да я насочи към противник, дори и да гледа настрани.

Не и в Monster Hunter: World. Да, заключването служи за това камерата да се върти така, че чудовището да е винаги в средата на екрана (въпреки че както споменах ефектът не във всички случаи е толкова положителен). Но атаките си пак трябва да насочвате „ръчно“, сякаш не сте заключили противник. Също така тръгнете ли да правите комбо – не можете в средата му да смените посоката. Вторият и трети удар в него ще сочат натам, накъдето и първия. Особено комично е положението с огромния меч – при него ударите са екстра бавни и нерядко се случва да си млатите в нищото 3-4 секунди (или докато някое чудовище не ви отнесе като парен влак).

Честно казано не се сещам дали някога съм виждал толкова прехвалена игра като Monster Hunter: World, която да има толкова болезнено дървена, отвратителна, антична, неудобна, неприятна бойна система. Героят ви се държи така, сякаш сте натоварили в Dark Souls III персонаж с най-тежките брони и сте му сложили още два тона на плещите. А когато добавим и кривото „свободно“ движение из света, към което играта ви тласка през няколко минути при лов на чудовище... то можете да разберете защо смятам, че Monster Hunter: World е една титанична скука.

Да, не всичко е кенеф. Чудовищата са немалко на брой, имат разнообразен набор от умения и изискват различни подходи. Срещането на нови зверове е приятно – особено докато се чудите какви аса крият в динозавърските си ръкави за края на битката.

Ролевият елемент – който, иронично, най-често бива споменаван като нещо като минус – за мен е съвсем окей. Доколкото грайндът е много, то поне играта е достатъчно ясна за едно – кои парчетии от чудовища са ви нужни и как точно можете да си ги набавите. И няма чак такъв елемент на шанс, колкото в шутъри като Destiny 2 с акцент на фарма или пък някое екшън RPG.

Самите билдове се формират по малко нестандартен начин. Вие нямате нито пасивни, нито активни умения, които да купувате със скил точки. Вместо това екипировката ви дава определени бонификации. Например увеличена ефективност с определени оръжия, пасивни скилове, активиращи се в определени ситуации и тъй нататък. Така бронята ви не просто опира до наличните точки защита и резисти, които ви осигурява. Трябва да обмислите внимателно и уменията.

Дали искате шлемът ви да ви даде допълнителна кръв (екстремално ценен ресурс в Monster Hunter: World)? Или да увеличи ефективността на екипираното ви в момента оръжие? Ами ако каската с желания бонус пък има кофти резисти, от които нямате нужда?

Хубави неща могат да се кажат и за оръжията. Те са колко вида – десетина, дузина? Нещо такова. И всички от тях се усещат съвсем различно в битка откъм скорост, движения и като цяло идея. Например големия меч, един от фаворитите ми, няма нищо особено откъм замисъл, но нанася внушителни щети и може да бие от голяма дистанция. Kinsect Glaive-а ви позволява да скачате високо и хвърчите насам-натам, атакувайки противниците отгоре – адски ефективно срещу някои типове гадове. Особено по-малки откъм размер с предимно фронтални атаки. Също така Kinsect Glaive-а има интересна допълнителна система за power-up-ване, която... играта не благоволява да ви обясни както трябва и трябва да гледате за нея в Google.

Има и какви ли не други неща. Лъкът, който има куп мазила за стрелите, осигуряващи ви различни ефекти като отрова и тъй нататък. Копието и щит, при които акцентът е на защитата. Двойните мачове, които залагат на атаката. И тъй нататък.

Освен че оръжията са немалко и като цяло е адски приятно да се експериментира с тях в битка, то те си имат и куп опции за ъпгрейди. Налични са няколко основни вариации на всяко оръжие, като общо взето често избирате или груб демидж (плюс евентуално някой бонус скил), или нанасяне на разнообразни ефекти.

Вторите са от ключова важност – различните чудовища са слаби или срещу елементи като огън, лед, вода, гръмотевица и дракон (дам, това е елемент в Monster Hunter: World), или срещу отрова, парализиране, приспиване и т.н. Съответно оръжие, което има и ефект към основния си демидж може доста да ви улесни живота.

Ъпгрейдите на оръжията, също както и на броните, изискват значителен фарм на чудовища. Логично онези, които бият с огън ви дават и съставки за крафт на горящи оръжия и тъй нататък.

При предметите имаме и допълнитени такива като накити, подсилващи някоя от пасивките, които получаваме от оръжия/брони и наметалото, осигуряващо ни едно активно умение (в зависимост от екипираното наметало то е различно).

Абе като цяло – след поредния екстремално скучен лов любимото ми нещо беше да ида до ковача и да видя с какво мога да си подобря човечето. За да се впусна в следващия екстремално скучен лов. Яката работа, нали?

Малко ми напомня на ситуацията в Mass Effect: Andromeda, пред който прекарах най-дълго в екрана за създаване на нови оръжия, само за да се потопя отново в скучната рутина на поредната мисия от кампанията. Ситуацията в Monster Hunter: World е идентична.

И всъщност не казвам, че беше невъзможно да се потопя в играта. Напротив, имаше нужните предпоставки. Бойната система е отвратително дървена, но пък в един момент свикнах с всичките й гадости. Фактът, че не се вижда кръвта на чудовищата... айде, някак може да се преглътне, макар че не ми беше лесно.

Но това безкрайно влачене по картата, продължаващо по 40-50 минути – това беше моментът, в който играта ме губеще. Отново и отново, всеки час по няколко пъти. Това е плънка от най-висок и гнусен калибър. Плънка, която ме караше постоянно да си мисля едно-единствено нещо – „Губя си времето пред Monster Hunter: World”. Постоянно, всеки път, когато трябваше да търча подир поредния звяр като в епизод от Том и Джери.

Айде, няма лошо да имаше по 2, 3 смени на местата по време на лов. Особено за да може играта да ни покаже някои от своите механики, каращи ни да ползваме околната среда – да примамим чудовищата в някой от множеството капани, с които да го вкараме в шок, да го зашеметим, да го завлачим в кално блато, намалявайки мобилността му в стил цар Калоян срещу кръстоносците и т.н. От една страна разбирам и оправдавам разкарването из картата.

Но в норми. Не когато се случва 5, 6, 7, 8, 9 пъти. Когато трябва да обикаляме като гладни чакали наляво-надясно. Не когато отнема 40 минути. Не когато на всеки час лов две трети от времето минава в тичане и гонене на противници.

Това за мен не е качествен геймплей. Кой знае, зависи си от човека. Може би и аз нямам достатъчно време, което да инвестирам в Monster Hunter: World, че да ми стане интересен.

Но истината е, че това е типът игра, която не можете просто да си пуснете за час-два след работа. Защото за това време не се случва абсолютно нищо. Най-много да изловите две чудовища. Това е. И то ако нещата се развият успешно. Понеже понякога се случва да прекарате и 50 минути, колкото е обикновено лимитът за лов, които са неуспешни. И тогава чувството е адски гадно – когато изгубите толкова много време без награда и без удоволствие.

Monster Hunter: World сякаш е насочен към хората, които имат адски много време. За по час-два на ден удовлетворението е почти никакво. Тоест имайте едно наум, ако животът ви е натиснал (по обичайния си начин) и през седмицата не можете да си позволите лукса да геймите десетина часа през деня.

А, да, също така нека кажа, че Monster Hunter: World не е особено труден. Или казано инак, не е толкова труден, колкото досаден. Стига да откриете „системите“ (или ги прочетете в нета) и играта става лесна. Движенията на чудовищата обикновено не са толкова много и се заучават бързо. В общия случай може да ви спъне любовта ви към някое оръжие, което не е от най-ефективните.

Например аз се уверих, че ми е екстремално лесно да играя с лъка. Избягвам атаките на противник с кълба и спамя едно-единствено копче. Всяка битка, в която се затруднявах с някое от меле оръжията минавах по този начин с лъка веднага след това. Да, понякога отнема по-дълго време да се елиминира противник заради слабия демидж на оръжието, но като цяло рискът е почти нулев.

Но удовлетворението от битка - също...

Като заключение - имайте едно наум. Това е. Обикновено когато четем отлични отзиви отвсякъде за нещо е нормално да си помислим, че иде реч за хит. И почти винаги е така. Аз лично очаквах Monster Hunter: World да ми хареса доста повече. Всъщност бях сигурен, че няма начин да попадне в хейт ревюта.

Уви, онова, което не ни се казва е, че говорим за прекалено специфична игра. Не става дума за The Witcher 3. За Skyrim. За нещо, което се харесва почти на всеки. За истинско GOTY.