Werewolf: The Apocalypse ме върна някъде 10 години (или и повече) в миналото с графиката си. Не съм сигурен дали архаично е точната дума... може би да. Всъщност дори и преди десетилетие това щеше да е доста грозничка игра.

Звукът... става. Няма какво добро или лошо да кажа (освен гласовата актьорска игра, която си е доста нискобюджетна).

Геймплеят... не е точно боклук, но прекалено еднообразен. Първите 2-3 часа е окей. След това изведнъж, рязко става супер скучен.

Измежду архаичната графика, лошата история и еднообразния геймплей, Werewolf: The Apocalypse е труден за препоръчване. И докато не обичам да съм много критичен към малки или инди игри, то все пак това заглавие е дело на Cyanide, които далеч не са малка компанийка.

Werewolf: The Apocalypse - Earthblood ми попадна случайно преди 1-2 години, известно време след като беше обявен. И ми хвана окото - все пак говорим за игра, в която главното ни геройче може да се превърне или във вълк, или във върколак... и в която можем да се изправяме срещу хора, управляващи роботизирани екзоскелети. Този микс между научна и "обикновена" фантастика ми се стори интересен. Допълнително ми вдъхна малко доверие и студиото Cyanide. Компанията помня с добро покрай Styx игрите, които може и да не са някакъв технически шедьовър, но пък са повече от компетентни стелт преживявания.

Е, за съжаление Werewolf: The Apocalypse не е това, което е Styx в един ключов компонент - геймплеят просто не е вдъхновен. Усеща се, че разработчиците са били на правия път, когато са започвали разработката. Когато са начертали базовите възможности - да се промъкване във формата ни на вълк и да се бием, когато сме големи и мощни върколаци. Но формулата в никой момент не се развива. Нямаме някаква особена прогресия. Бием като цяло едни и същи противници, ползвайки едни и същи умения през почти цялото време. Хубаво, имаме една шепа скилове, но те не променят нещата особено много.

Така Werewolf: The Apocalypse е по-скоро игра, която изглежда добре на трейър. Която може да хване вниманието на някого. И която несъмнено ще се продава в различните Steam продажби. Изглежда окей по време на едноминутно видео. А и нека съм честен - геймплеят също е приличен, специално ако говорим за битките. Не говорим за някакъв пълен буламач. Ама някак ми се струва, че Cyanide просто са направили Werewolf: The Apocalypse набързо, колкото без да се стараят, без да задълбават. Заглавието е много по-близко до усещане на инди игра за дестина евро, вместо на продукт, правен от средно по размер студио, което им солиден опит в гейминга. И да, Cyanide не са случайници - на пазара са от две десетилетия и са пуснали дузина или повече игри. Не съм очаквал някакъв AAA шедьовър... но и не мислех, че ще видя баш игра на гаражно ниво.

Първите няколко часа е супер забавно да правим противниците на пихтия с върколака

За подробностите обаче - после. Сега - историята.

Играта започва с видео, което прилича на пропаганден материал на някоя екотерористична организация. То ни показва куп зли корпорации, които разрушават света, а пък ние сме част от добрите върколаци и трябва да ги унищожим. В случая на Werewolf: The Apocalypse обаче има намесени и допълнителни свръхестествени сили. Корпорациите не са стандартно зли - както е в реалния живот, ами екстра зли, понеже зад тях стои The Wyrm, антична сила, която се опитва да поквари всичко, до което се докосне.

Силната и патосна еко нотка автоматично ме отблъсна от каузата на върколаците. Само си представях малката пикла Грета как киселее. Но след това се запознах с главния ми герой - Кахал. Който си е най-стандартния персонаж на конвейер за игра. Ако нямаш идея какъв герой ти е нужен - значи ползваш класиката. Бял брадат мускулест мъж на средна възраст с дрезгав глас. Не ме разбирайте погрешно, не плача за по-назобената сестра на Аби или нещо такова, ама и все пак очаквал нещо мааалко повече от това супер клише.

Решенията в диалозите са чисто козметични

Както и да е. Играта ни показва Кахал и неговата глутница. Жена му е изпратена на рискована мисия, която отвсякъде си крещи - "Ей тука ще се преебе нещо". И оттам нататък започва историята... която всъщност е борба със злата корпорация Ендрон (нещо като Енрон, ама не точно).

За сюжета на играта няма какво толкова да се каже. Главният герой е банален и зле озвучен. Останалите герои са или толкова лошо озвучени като него, или дори повече. Цялата история звучи така, сякаш е сложена, колкото да има нещо.

Тук е редно да отбележа, че всъщност Werewolf: The Apoclypse е част от вселената World of Darkness, в която е и Vampire: The Masqurade. Вероятно някои от вас са запознати с това, но аз поне не бях. Та не знам доколко лошата история може да се припише на този факт - не мисля, че много. Вероятно Cyanide се хванали някакво малко парченце от нея и са го представили по възможно най-претупания начин.

В кучешката ни форма промъкването е далеч по-лесно

Но ще излъжа, ако кажа, че съм очаквал някаква мега яка и трогателна история точно от това заглавие. Нека карам директно към по-важното - геймплея.

И той в началото изглежда интересно. Героят ни има три състояния. Стандартното е на човек, което е и най-скучно. При него можем да използваме арбалета си, за да убием противник или да го приспим, ако се промъкнем зад него. Заедно с това докато сме хора можем да боравим с устройства като компютри и терминали на врати.

Ако решим да се промъкваме - тогава можем да се превърнем във вълци. Тогава се движим по-бързо, а освен това можем да влизаме и в различните шахти из нивата. Очевидно вълкът е по-нисък от човек, което ни помага да избегнем зрителната линия на противниците. Но освен да търчим с вълка - други опции с него не са налични.

Дървото с умения не успява да разчупи геймплея достаъчно

И последно - върколак. Нова стои в названието на играта и това е най-интересното в нея. Когато се наложи да влезем в битка - тогава задължително се превръщаме в голямо, злобно животно, което има една мисъл в главата си - убиване на всичко наоколо. Интересно е, че можем да избираме и самоволно да се превърнем във върколаци, но най-често това става, когато някой ни види, докато се промъкваме и ни атакува.

В началото трансформациите на героя са интересни. Първите нива също изглеждат малко по-добре замислени откъм архитектура и мисля, че е вложен повечко труд в тях. Да, изкуственият интелект при промъкване не е нещо специално. Вразите са тъпички, пък и често стоят статични, гледащи в някоя стена от 30 сантиметра, само чакащи да минем зад тях и да ги приспим. Но пък битките са яки.

Върколакът има две стойки - "ловка" и "силна", като при втората нанасяме повече демидж и понасяме по-малко щети, но се движим бавно, а при първата - очевидно сме бързи и скъсяваме моментално дистанцията, но пък за сметка на това ни е нужно повече време, да пребием противниците.

На разположение имаме и няколко умения, а също и силна и слаба атака. Когато ги редуваме героят ни изпълнява различни движения (например имам такова, когато направим една слаба и след това силна атака; когато направим две слаби и силна или три слаби и силна).

Като основа бойната система изглежда добре, но след известно време лъсва най-големият проблем в играта - няма достатъчно разнообразие. Противниците не са особено много. Нашите движения - също. От един момент нататък почваме да играем наизуст, а този момент не настъпва никак далеч във времето.

За еднообразието спомагат и други елементи. В Werewolf: The Apocalypse нямаме реална прогресия. Да, имаме куп умения за развиване, но точките за тях идват във фиксирани моменти на изцяло линейната кампания. Освен това 2/3 от уменията са просто пасивки - увеличена кръв, повече максимална ярост, възможност да носим повече стрели на арбалета и т.н. Има някои интересни ъпгрейди, например електризирани стрели, които да деактивират камери. Но те са прекалено малко.

Ролята на Кахал в човешката му форма е да натиска бутони, приспива противници и води диалози

Лошо е също, че няма никакво значение дали играем с промъкване или директно влизаме в мелето с върколака. Крайният изход не се променя - просто достигаме до следващата зона. Няма нещо като трупане на повече експириънс, ако минем чисто. Нямаме и отделни дървета за стелт умения и бойни такива (които например да се развиват, ако използваме повече един или друг тил). Тези двете са просто някакви мои идеи какво би могло да поразчупи малко Werewolf: The Apocalypse.

Но освен еднообразните противници и бойна система, която не ни представя нови механики с времето и започва да ни омръзва, има още нещо - нивата. Те са абсолютно еднакви - всякакви коридори във фабриките на злата корпорация Ендрон. От един момент нататък изгубих нишката дали се връщам постоянно на едно и също място или се предполага, че всъщност съм в различни коридори, които са просто копи и пейст.

Заради тях обаче играта изглежда доста по-малка и няма нищо грандиозно. Историята ни говори за едва ли не колосален дуел между добро и зло. А ние в същото време обикаляме някакви коридори на завод и трепем някакви гащници в него, без да знаем защо.

Признавам, че битките с тези mech-ове бяха едно от нещата, които ми привлякоха вниманието към Werewolf: The Apocalypse... и те си остават яки

На всичкото отгоре в един момент Cyanide явно са осъзнали, че Werewolf: The Apocalypse ще стане прекалено къс и са си казали - "Мамка му, нужно е малко да удължим играта". Как може да стане това? Да, точно така - с разкарване наляво-надясно из еднообразните коридори. Стигаме някъде, убиваме куп противници и някой ни казва в слушалката - "Кахале, братле, ся трябва да ходиш пеш през цялото ниво до началото, че да натиснеш два бутона, и после да идеш еди къде си". Това досадно ходене, в което дори не можем да се бием с никого, защото вече сме изтрепали почти всичко, допълнително прави играта по-скучна.
Докато в един момент на човек изобщо не му се отще да си я пусне.

Както започнах в началото - Werewolf: The Apoclypse не е кенеф и основната концепция е интересна. Най-лошото е, че не е развита по никакъв начин. Трябваше да има повече дълбочина във всяка от трите форми на главния ни герой. Евентуално собствено дърво с умения... и може би трупане на отделен опит за всяко от тях? Айде, някой ще ме обвини, че искам да вкарвам RPG навсякъде... окей, невинаги това е решението. Все пак - по-разчупена архитектура тогава щеше да дойде добре. Много зони са изключително малки по размер, в които имаме ограничени опции за промъкване. Някак по-мащабни нива, като онези в Styx например, щяха да направят Werewolf: The Apocalypse по-интересен за разкриване и не толкова еднообразен.

В крайна сметка играта бих окачествил повече като технологично демо, разтеглено дотолкова, доколкото да мине за пълен продукт. Приятно е може би два часа. След това няма почти нищо, което да ви задържи пред екрана. Дали при това положение Werewolf: The Apocalypse си струва настоящата цена?

Не мисля. Може би когато падне до някакви десетина евро ще си струва да хвърлите едно око на играта. Ей така, ако ви е хрумнало да играете като върколак по някаква причина. Но освен този не толкова вероятен сценарий - заглавието на Cyanide не е нещо, за което си струва да се замислите.