Графиката на Elite: Dangerous е божествена - от излизането на кораба ви от станцията играта вече те е грабнала с нечовешките си детайли. Звездите в системите са много и са разнообразни, създавайки впечатлението, че ще ви опарят, ако се приближите прекалено близо. И всеки кораб е добре пипнат - просто в тази сфера няма как да кажа нещо лошо. Точно за това започнах с нея, за да не останете само с лошо впечатление. Звукът също е добре, музиката по време на битки наистина ви вкарва в атмосферата. Шумът на двигатели при ускорение също е много зарибяващ, но всъщност това е основното нещо което чуваш в 80% от играта. Ускоряваш и после намаляваш. И така цял ден. Няма никакви диалози! Единствената реплика която чуваш в цялата игра е „Docking granted", което ще рече, че можете да паркирате голфа в платения гараж. Дори и като срещнете „пирати“ , няма да чуете реплика от типа „Дай парите или ще те заколим“, мне ... те предпочитат да ви пратят SMS. Да, точно така! Пиратите те атакуват и в горния ляв ъгъл ти се появява съобщение от тях. Сами си представете дали ще четете някакви романи, докато някой ви бомбандира с ракети и торпеда.

Но стига за звука. За него няма какво повече да се каже, защото просто липсва. И сега нека да захванем геймплея.

Великия геймплей ! Сега стана дебело, но нека да тука започнем отначало – с вашето „раждане“. Играта започва, като преди това имате шест-седем мисийки, в което уж ви учат как да играете. Как да стреляте по контейнери, как да пускате колесника като паркирате. Общо взето все важни неща. Ама не ви учат на най важното нещо - как от точка А да стигнете до точка Б. Сега си викате: „Хах, мене джокер ми не трябва, това го знае всеки тракторист“.

И аз така си виках, докато реших да видя как наистина става този номер. Значи то си е цяло изкуство. Първо казваш къде искаш да отидеш, после бордовия компютър ти показва траекторията, в която се насочиш и натискаш „J”, за да за включи светлинния двигател. 3-2-1 и БУУУМ, ставаш свидетел на няколко готини ефекта и вече ти се движиш със светлина скорост. Истинска красота, пет минути се озърташ и се чудиш какво става, докато не си припомниш накъде си тръгнал. И тука идва истинското изпитание на нерви.

Мястото, което си отбелязал предварително е осветено с голям кръг - да не вземеш да го пропуснеш, ако си леко кьорав. За да излезеш от светлинна скорост, първо трябва да се движиш бавно и трябва да на целиш точното време и скорост, но това е истинска мъка. Първите 10 пъти изобщо не успявах да изляза от светлинна скорост, защото съм се движил прекалено бързо и обикалях в кръг, като някакъв избягал от Четвърти километър. Следващите десет пъти излизах прекалено рано от светлина скорост и така си губих всеки път по 5 минути .

Общо взето след час, час и нещо, много ругатни, ритници най-накрая успях и направо виках от радост. Радостта преминава в рев, защото това същото нещо трябваше да го повторя на връщане. Така минаха първите няколко дена в света на Elite: Dangerous. Както се сещате хич не бях възхитен , но въпреки това продължих да цъкам.

Малко след това ни можем да избираме от няколко възможни професии. Търговец, изследовател, миньор и ловец на глави. Разбира се реших да ги пробвам всичките за да разбера как най-лесно да изкарам пари, за да си купя по-лъскави джаджи.

В търговеца няма кой знае каква мистика, купуваш някакъв ресурс от едно място, летиш на друго и го продаваш. Мдааа, точно така. Пълна скука! На няколко пъти удрях главата в монитора, но пък се изкарваха най-много пари.

Изследователят пък трябва да разкрива нови галактики и после да продава данните за тях. Значи тук нещата са по-интересни. Вселената се хвали с 300 милиона галактики. Който първи открие някоя неизследвана галактика получава най-много пари и името му стои отдолу като откривателя на дадената звезда. Звучи супер нали? Да ама не! Отново 100% скука.

Дойде реда на миньорстването. Значи екипираш кораба си с рафинерия, която да преработва рудата, която изкопаеш. Запътваш се към място с астероиди, включваш лазера за копане и изведнъж малка руда се откъснала от астероида. Сега тука става напечено . Имаш ограничено време, в което ти трябва да прибереш рудата в кораба, ама забравих да спомена, че като екипираш кораба си с рафинерия става три пъти по-муден и бавен. Истинско изпитание на духа и нервите - не го препоръчвам на хора със слаб ангел. Ще доведе до нежелани травми на вас и на хората около вас.

За съжаление аз не се вписах в тази обстановка и затова остана само един-единствен вариант. Ловец на глави. Как звучи само, човек да настръхне. Определено това е най-интересната част от играта. Да си ловец на глави трябва да издирваш кораби с надпис „Wanted” и, разбира се, да ги като ги намериш да ги обсипеш с „любов“. После се връщаш на станцията и ти дават награда за нечия глава. За съжаление това се оказа най-бавният и най-рискованият начин за изкарване на пари, в което няма логика разбира се, но определено е доста по-забавно от гореспоменатите професии, в които няма никаква тръпка или емоция.

Самият начин на търсене е леко казано дразнещ и може да мине часове, преди да се сбиете с някой, което да ви донесе доходност. Значи вие си летите така небрежно и пред вас с появява неидентифициран сигнал, където може да се намери всичко. От изоставена плячка, мирни търговци, междузвездни полицаи, пирати и какво ли още не. Това че ти търсиш примерно точно определено противници не означава, че точно от тях ще ви се падат всеки път. Повярвайте, много е дразнещо е ако летите един час и сте намерили няколко от тези сигнала, но в тях намираш само куки.

Интересен е и бъга в който става някаква битка и куките идват да ти помогнат. Само че докато стреляш пиратите някой заблуден куршум попадне в полицая. Край, от най-добри приятели, вие вече сте кръвни врагове и ще направят всичко само и само да ви таковат мамата. Това ми се случваше всеки ден по няколко пъти. Друго дразнещо нещо е, че играта уж е space simulator , но битките стават все едно се биете с изтребители. Всеки кораб е трудно маневрен и трябва да се дебнете, за да си вкарате поражения. Опитът на разработчиците да вкарат уж физични закони в dog fighting за мен е довело до пълен неуспех.

Ако успеете да не обръщате внимание на тези малки подробности ви гарантирам че ще имате няколко дена забавление като се стреляте с пирати. Но това до кога?! За съжаление и последния аспект на играта писва бързо. Всичко е толкова монотонно и бавно, че може да гледате спокойно филм докато си летите наляво и надясно. Чувството, което играта остава в един геймър е празнота.

Самите производители се хвалят: „Ние направихме вселена с 300 милиона галактики“, а аз ще кажа „На кого му пука?!“, като самата игра е толкова празна, толкова досадна и толкова антисоциална. Същите хора обещаха, че ще добавят сума ти работи като безплатни пачове. Да ама не, пуснаха един по-голям пач, за да поправи някои бъгове и после се ориентираха към платено DLC и сега портват Elite: Dangerous за Xbox One. Играта официално струва 100 лева, a беше проект от Kickstarter. Не знам колко PC игри струват толкова, след като са взели парите на хората, за да си реализират. Да не говоря за това, че ако искаш да имаш украса на кораба , примерно череп на капака си, пак се плаща. За тази простотия искат по 10 долара, но няма кой да я види. От месеци не съм виждал друг играч. Играта е ММО, но в нея няма никой. Всичко е огромно и няма как даже да си комуникирате помежду си . Значи някой трябва предварително да е мой приятел, за да мога да го поканя и тогава мога да му пиша и да летим заедно. Това е единственият вариант.

Като заключение мога да кажа само, че това е поредния боклук направен за събиране на пари, една измама, една голяма лъжа. Една графика, една идея без никаква реализация. Куп обещания и сума ти лъжи. Ако трябва да дам оценка на играта ще и дам 3/10, но заради лъжите на Frontier ще намаля оценката даже на 2/10. Не съм сигурен дали и толкова заслужават.

Ако си падате като мене по този жанр игри, моля ви изчакайте Star Citizen и стискайте палци да не се окаже поредния провал, но поради никаква причина не си взимайте тази игра. Ще останете адски разочаровани. Това ми беше първото ревю и се надявам се ви е харесало .Ще се радвам да разбера какво мислите по въпроса.Благодаря ви за вниманието.

Fanview е рубриката на сайта, в която всеки с малко повечко желание може да сподели мнението си за нова или по-стара игра. Повече можете да прочетете тук.