Не виждам много смисъл да пиша нещо в тази графа - положението е същото като в оригиналния The Witcher 3. Смятам за редно все пак да отбележа, че новата зона, която се отключва в северната част на картата Новиград-Велен изглежда красиво и е изпълнена с много интересни кътчета. Също така самите кътсцени са още по-детайлни и изпипани.
Тук отново всичко е на топ ниво. Гласовите актьори зад Гералт и новите персонажи са се справили блестящо.
Hearts of Stone има солиден геймплей и интересен сюжет. Най-голямата нова механика е енчантването, която е добре замислена, а пък добавените персонажи са интересни и свежи.
Нека започна със сюжета. Историята на Hearts of Stone е достатъчно добра, като ни предлага изключително интересни нови персонажи. Първият от тях е Гаунтър О’Дим, около когото се въртят множество загадки. Лично аз смятам, че този герой може да пъхне Дивия Лов и вещиците от блатото от оригиналната игра в малкия си джоб - може да контролира времето и пространството и изпълнява различни желания, но с убийствени уловки. Друг нов основен персонаж е Олгеирд Вон Еверек - бандит с множество грехове.
В историята се оказва, че двамата с Гаунтър О'Дим имат вземане-даване, а пък нашето момче се озовава в средата. Първо Олгеирд наема Гералт да убие чудовище, което обаче се оказва Офиери принц и след като му разпаря корема Гералт е изпратен на заточение. Тъй като О’Дим е задлъжнял на Олгеирд, то трябва да му изпълни 3 желания. В резултат Гералт бива спасен от О’Дим и идва фразата: "Длъжникът на моя длъжник е и мой длъжник". Основната част от сюжета се развива в това как Гералт изпълнява трите почти невъзможни желания на Олгеирд. Краят отново е базиран на нашите избори и има три различни завършека в зависимост от това на чия страна ще застанем - тази на О’Дим или тази на Олгеирд.
Друг интересен персонаж е Шани. За тези, които не са чели книгите и не са запознати с първия The Witcher, тя е медичка, завършила Оксенфуртската академия. Естествено тя е любовен интерес на Гералт и има “специални” сцени с нея.
Накратко мога да кажа, че в сюжетът на експанжъна се събират всички положителни страни на главната история на играта и то в компактен размер - към десетина часа.
В геймплея пък няма много голяма промяна като цяло - имаме класическия The Witcher 3. Голямото нововъведение е специалното енчантване на броните и мечовете. Това става възможно с помощта на Офиери (чистокръвен индиец) маг, който е дошъл да прави бизнес в Северните кралства. За жалост обаче са го ограбили по пътя и ние трябва да го спонсорираме с някой и друг лев - или по точно 30 000 - които даваме на вноски. Първо 5 000 (за 1-ви левъл инструменти), след това 10 000 (съответно за 2-ри левъл) и накрая 15 000 (за 3-ти левъл). За мен това беше проблем, тъй като 30 000 крони са бая пари, а аз така и така не се научих да трупам средства в тази игра.
Самите енчантмъти стават с помощта на нови руни , които също са изключително скъпи. Като цяло добавките са интересни - храните вдигат повече кръвта, знакът игни има обхват от 360 градуса и др. Част от тях са доста безполезни, но има и такива, които хващат окото. На мен ми хареса най-много този, който ви позволява да смените вида на бронята си. Например искате да се специализирате по-бързите атаки и съответно сте с лека броня (тази на котката), но бронята от училището на мечката радва повече окото ви, но не можете да я носите, защото е тежка. Е, проблемът ви е решен! Плащате 30 000 крони за инструменти и още 5 000 за руни и ще можете да енчантете вашата лека броня да изглежда като тежка! Според мен точно този енчантмънт е най-полезен, но и най-солен като цена.
Сред добавките в Hearts of Stone са някои зверове - дива свиня и гигантски паяци. Те са доста тегави за убиване и имаше един момент, в който една дива свиня щеше да ми свети маслото, защото в новата зона на експанжъна всички зверове са 36-40 ниво и според мен е препоръчително да сте поне 32 левъл като започвате експанжъна.
Добавен е и нов Witcher Gear, който естествено е по-силен от другите (а и изглежда по-добре) и тук идва ползата от енчантинга за смяна на вида. Също така има добавени още оръжия и брони.
Нека сега отделя няколко реда за мисиите. Главните такива са дълги и много добре замислени. Основните такива са свързани с трите желания на Оглеирд: да позабавляваме брат му, който е мъртъв; да му откраднем къща; да му дадем да помирише цветето, което е дал на покойната си съпруга преди 10 години. Както казах тези неща наглед са почти невъзможни, но Гералт си има своите начини. Като цяло тези мисии са доста добри и имат интересни обрати. Няма да навлизам в детайли, но ви препоръчвам добре да си отваряте очите докато ги изпълнявате - има доста неща, които можете да изпуснете.
Единственото, с което ме разочарова експанжънът е липсата на достатъчно странични мисии. Има няколко питанки, разпръснати по картата, а също и 2-3 предизвикателства, но ги няма любимите ми witcher contracts. Така де, ако не броим този в началото, който играе ролята на главна мисия, подобно на Грифона в White Orchard.
И така дойде краят на това кратко ревю. Единственото което мога да кажа, че за около 30-40 лева това DLC е много по-разнообразно и има много повече съдържание от последните Assassin’s Creed и Call of Duty. Нямам търпение да видя какво са ни приготвили пичовете от CD Projekt Red във втория експанжън на играта Blood and Wine.