Отдавна не е излизала изцяло дрифтърска игра за PC, която да не е просто нескопосано заглавие, а наистина да става. Неотдавна се появи такава в Steam и затова, макар че все още е в алфа етап на развитие, реших да й направя ревю за ънхейтабъл категорията. Защото въпреки някои недостатъци, все пак ми харесва и смятам, че има потенциал да стане нещо наистина добро, стига разработчикът да не си остави ръцете, както се случва с много игри напоследък – трейлъри и предварителни ревюта те карат да си мислиш, че най-после ще излезе нещо свястно, а впоследствие се оказва обратното.

Но да не се отклонявам повече...

Чудех се дали графиката да е зелена категория, но засега ще я оставя в сивата такава. Защото макар да изглежда що-годе добре като за алфа етап, има още какво да се желае, особено поради факта, че от време на време леко накъсва по неясни причини. А също и поради това, че в конфигурационния прозорец няма друга настройка за качеството на графиката, освен „фантастично“. Което за мен лично не е проблем, но ако имате някой по-слабичък компютър, по някое време може да усетите, че започва да се затормозява от „фантастичното“ ниво на графиката. 

Друга причина е, че тревата е плоска като грамофонна плоча, което аз лично не смятам, че може да се нарече „фантастично“ и е хлъзгава като стъкло. При това мокро.

За разлика от графиката, геймплеят е значително по-добре. Разбира се има и малко аркадни моменти или пък недотам реалистични, но в момента, в който свикнете с управлението, те престават да бъдат от съществено значение.

Когато играете за първи път, съм сигурен, че доста от вас ще се целуват с мантинелите през повечето време. Защото това не е аркадата на Need for Speed: Carbon, където за дрифта беше достатъчно просто да си отпуснеш пръста на копчето за газта и от време на време да завиваш, ако се сетиш. Не. Тук ще ви се наложи да поизгледате някое и друго клипче в нета за това как се дрифти с истинска кола, защото въпреки споменатите нереални моменти, които ще изброя по-надолу, дрифтът в Drift Streets Japan си е почти 1 към 1 с този в реалността: дрифти се с леко припомпване на газта в завой, избягва се употребата на обикновената спирачка и в определени случаи се допуска краткотрайната употреба на ръчната такава, колкото да намалите скоростта на колата.

Тук е моментът да спомена първия от аркадните елементи: ако в реалността колата ти се пързаля с 45 км/ч и натиснеш обикновената спирачка, може и да продължи да се носи, но при всички случаи няма да се залети неконтролируемо към мантинелата, все едно караш с 200. А точно това се случва в тази игра. Затова, ако искате да спрете, използвате само и единствено ръчната спирачка, като не я задържате дълго време включена, защото иначе се завъртате на 180 градуса.

Вторият аркаден елемент е фантастиката с шиканите по завоите. Това може би да е и бъг или недоглеждане от страна на разработчика, но е факт, че го има и е дразнещ: ако минете през шикан прекалено бързо, чувате звук като от удар в стена и играта това ви го води за удар по принцип, като ви взима всичките точки.

А пък ако минете през шикан прекалено бързо и с неподходящ ъгъл на колата, се случва това, че дори и по-лошо: 

Завоят/шиканът ви изхвърля, обръщате се и си губите точките, пързаляйки се на една страна или пък по покрив нанякъде. Което донякъде е забавно. Освен ако не сте отлетели извън пистата, отвъд мантинелите – тогава няма как да се върнете на пистата, освен да започнете отначало, но поне не си губите спечелените до момента пари.

Като казах пари, редно е да спомена икономическата част.

Когато започнете играта, ви се дават определено количество пари, с които да си купите първата кола, която е Nissan 240SX. Можете да си изберете цвят на купето и на джантите, като за това не ви таксуват допълнително. След покупката ви остават някакви пари, с които можете да си тунинговате малко колата или пък директно да започнете да събирате пари за по-добър автомобил.

Един съвет по отношение на тунинга – започнете тунинга първо с турбото, после с чипа и накрая всичко останало. Само имайте предвид, че още с първия stage турбина, колата ви ще стане доста неудържима и ще се наложи да помпате газта много по-често, отколкото когато е била стокова.

Броят на автомобилите е около 10 – не съм ги броил с точност, но предвид колко бързо се достига последния, явно не са много. За мен най-откачената кола в тази игра е Mazda RX-7, която дори не е и последната – след нея има още една-две, които също са не по-лоши от Маздата.

В играта за съжаление има само 3 карти, на които може да се кара – една магистрала, една затворена писта с шикани и един планински път нейде из Япония. Последният обаче е доста бъгав и играта накъсва брутално, независимо дали играете в сингъл плеър или в мулти. На магистралата няма кой знае колко възможности за дрифт, така че това ви оставя със затворената писта с шикани. На нея обаче могат да се случат интересни неща, включително и това с напълно стоков автомобил да си подобрите собствените рекорди за точки и по този начин да си купите направо последната кола в играта:

Друго, което ми харесва, макар и несъществено за повечето хора, е това, че човек може да си направи качествен бърнаут без колата да се юрне нанякъде или пък обратното – оборотомерът да не реагира изобщо, което също е доста често срещано в повечето игри.

Звука също го слагам в сивата категория, защото докато сте здраво стъпили с 4-те гуми на асфалта (или на тревата) – звукът е добре. Стигне ли се обаче до катастрофа и многократни обръщания по или извън пистата, звукът наподобява модерна версия на Супер Марио, която може да ви спука тъпанчетата, ако сте имали неблагоразумието да не си намалите звуците на играта. Освен това автомобилите нямат собствен звук, а всичките звучат еднакво. Което ще рече, че нисанът звучи по абсолютно еднакъв начин с RX-7-цата и при последната няма и помен от звука на ванкеловия двигател.

Въпреки, че някои неща са все още недодялани, все пак смятам, че играта може да стане и по-добра от това – все пак е правена с Unity, а от него не може да се очаква графика и звук като в Crysis 3, например. Ако сте достатъчно търпеливи да й свикнете на управлението, недостатъците й ще спрат да ви правят впечатление и ако сте дрифт фенове като мен, ще можете да й се насладите както трябва.

Fanview е категорията на сайта, в която всеки с малко повечко желание има възможността да се включи с ревю за дадена нова или ретро игра. Повече можете да прочетете тук.