Графика:
Като цяло от адвенчър игра тип "пойнт-енд-клик" не можете да очаквате кой знае каква велика графика, особено с рисувана такава. По принцип не съм фен на рисуваното, но Джак Кийн поредицата не бих я приел в друга форма, освен тази. На тази игра просто й отива да е такава.

Няма настройки за отделните компоненти на графиката (има само за резолюция), но не са и нужни. Всеки средностатистически компютър може спокойно да я подкара без никакъв проблем.

Звук:
Основното озвучаване е гласовото, по което нямам никакви забележки. Единствено в някои кът-сцени можеха да сложат малко повече звуци, но като цяло смятам, че това е пренебрежимо малък проблем на фона на всички останали плюсове в играта.

Диалози:
Диалозите тук са нещо, което според мен си струва да се спомене. Тук определено разработчиците са вложили много мисъл, за да разчупят линейния и еднообразен свят на куест-адвенчър жанра, който обикновено се среща в кажи-речи всяка друга игра от този тип. Както и в живота, ако не внимавате какво говорите, можете да си навлечете белята и да отнесете някой тупаник. И Джак всъщност отнася не един и два, но за това - после.

Диалозите в играта всъщност представляват своеобразни контролни точки (чекпойнтове) за избор на играча. Можете да пасувате като първия срещнат пацифист или можете да лазите по нервите на героя срещу вас и съответно да си спечелите наместване на челюстта, зарязване от благоверната или пък Game Over изобщо - зависи как си "изиграете картите" в съответната сцена.

Относно Game Over-а е важно да спомена нещо: един мастит бизнесмен ви предлага огромна сума пари, за да му дадете амулета, около който се върти сюжетът. Ако приемете парите играта приключва, а ако откажете ви чакат още много приключения, защото това дори не е средата на играта, а около една трета от нея.

Има и доста забавни моменти в диалозите. Очевидно разработчиците са искали да вкарат голяма доза хумор в играта и според мен са се справили отлично.

За пример мога да дам един диалог, който ми направи голямо впечатление. За съжаление не мога буквено да изфъфля това, което въпросният затворник изфъфля, за да чуете и да се посмеете, но мога да покажа нагледно примери от диалозите.

Затворник изфъфля една парола, която трябва да кажете на друг затворник. Но заради фъфленето на беззъбия затворник разкодирането й е доста забавно, особено предвид вариантите, които ви се предлагат в третата част от диалога.

На което Джак отговаря "Може ли да го кажеш малко по-... ясно?". Следва ново изфъфляне, този път с крещене:

Тук се примирявате с положението и продължавате нататък. На това място бих ви препоръчал да си направите скрийншот на тази част от диалога или пък да ползвате моя, защото аз лично това фъфлене така и не успях да го запомня, за да разкодирам какво е казал затворникът.

Третата част от диалога също съдържа доза хумор, защото

"Joints" може да се тълкува не само като "свръзки" и "колянови връзки" от ВиК терминологията, но и като "джойнтове" или казано на прост език - трева. "Loins" пък означава "слабини", а също е и прилична дума за "полови органи".

Ако изберете грешен вариант, просто ще получите отказ и можете да опитвате отново до безкрайност.

Геймплей:
Както споменах по-горе, в играта има и малко бой - само колкото Джак Кийн 2 да се отличи от първата и въобще от всички други игри в този жанр. Донякъде напомнят на бойните сцени в Мафия 2, където също имаше зададени контроли, които се очаква играчът да използва. За разлика от Мафия 2 тук обаче разполагате с около 10-ина секунди да решите коя точно атака или защита ще използвате и ако не изберете нищо, след изтичането на времето все пак ще си хапнете пердаха, който сте си изпросили. Имате право само на един опит за защита и един за атака, така че може да се наложи да подразните героя няколко пъти по ред, докато направите правилния избор и схванете как работи "бойната" система. Споменавам я в кавички, защото ако очаквате кървища и летящи във въздуха черва и мозък - просто забравете. Тук боят се състои основно в това да изкарате свитки пред очите на опонента като го плеснете по ушите, настъпите му пръстите на краката или просто го жегнете с два пръста в гърдите - както при диалозите, така и тук не са забравили хумора и бих казал, че бойната система в Джак Кийн 2 е просто пародия на всички останали бойни и не дотам бойни игри.

В играта от време на време играете като Джак, а друг път - като Аманда и едно от нещата, които ми направиха впечатление е възможността играчът сам да избере по какво да стреля. Аманда разполага с пушка, която остава с вас чак до края на играта. Тя е единственият предмет, който не може да се комбинира с нищо друго от инвентара. Но затова пък още от началото на играта ви се предоставя възможност да я пробвате. Избирате пушката, появява се мерник и избирате по какво Аманда да стреля.

Тук бих им предложил едно-друго, но сега няма да се отклонявам.

Общо взето задачите в играта, които трябва да изпълнявате са доста интуитивни и през повечето време дори няма да ви се налага да ползвате walkthrough за тях.

Оценка: 9.6 от 10.

Плюсове:
+ Отлично оптимизирана игра, която дори и най-древният двуядрен процесор може да подкара.
+ Намалена линейност на геймплея и на визуалната реалност около героя.
+ Много добро озвучаване на диалозите.
+ Интуитивни задачи с голяма доза хумор.
+ Много добро смесване на технологиите от 1899 г. с тези от 20-и век отново с хумористична цел.
+ Опростена бойна система.

Минуси:
- Недостатъчно озвучаване на кът-сцените и на фона, който би трябвало да се чува на заден план по време на игра.
- 4-5 от задачите изискват задължително преглеждане на walkthrough.

Рубриката FANVIEW включва ревюта на всекиго, който има желание да отдели няколко часа, за да даде мнението си за дадена игра, следвайки собствените си правила и стил на писане. За повече инфо натиснете тук.