Hellblade: Senua's Sacrifice беше представена за пръв на изложението Gamescom на 12-ти август 2014 година от студиото Ninja Theory чрез един кратък трейлър. Визията на предстоящата игра много напомняше на предишно заглавие на студиото - Heavenly Sword. Това зарадва много хора, включително и мен. По всичко изглеждаше че ще видим едно продължение или духовен наследник на Heavenly Sword. Спекулациите за това се засилиха, след като стана ясно, че арт директорът зад играта се е завърнал в студиото за разработката на Hellblade.

С напредването на разработката обаче стана ясно, че първоначалната визия на проекта е изцяло преработена и няма да видим това, което очаквахме. Три години по-късно, играта е изцяло завършена и прави своя дебют като временен ексклузив за PlayStation 4 и MS Windows на 8-ми август 2017 година. През април 2018-а играта излиза и за Xbox One. Това беше накратко историята на Hellblade, ако все пак някой не е чувал за нея преди официалната премиера. Нека видим обаче какво, как и по какъв начин е свършено по разработката и какъв е крайният резултат.

Аз следих развитието на проекта почти от самото начало. След обявяването на Hellblade като „независим ААА” продукт и честите промени в концепцията на играта през различните стадии на разработка имах доста резерви и притеснения. Изглеждаше така, все едно от Ninja Theory нямат ясна представа каква трябва да представлява играта. Съмненията ми относно „независимия ААА” проект се задълбочиха, след като от студиото обявиха, че с цел спестяване на средства играта ще е налична само в дигитален вариант и няма да е налична в търговската мрежа на физическо копие. Цялата ситуация ми изглеждаше много странно, но търпеливо изчаках да видя крайния резултат, но да започваме по същество.

С пускането на играта, минават традиционните надписи да почивате често докато играете, ако имате проблеми с епилепсия или други ментални проблеми да потърсите медицинска помощ и т.н. Нищо интересно и ново. Следващото което ми направи впечатление е надпис, препоръчващ игра със слушалки за по-пълноценно изживяване. Странно, но май и в друго заглавие съм засичал подобни препоръки, но аз така или иначе винаги си играя със слушалки.

След пускането на играта обаче разбрах защо смисъла на този надпис. Озвучението и звуковите ефекти са така направени, все едно сте на мястото в играта, все едно сте на това мрачно място и разказвача в играта говори на Вас, не само като играч, а като личност която е там.

Точно тогава разбрах, че може би не съм попадал на игра, направена по подобен начин, но за това малко по-късно.

След първоначалното размазващо впечатление дойде ред на историята в играта. Аз не обичам да издавам по никакъв начин да давам спойлери - заради това ето няколко думи накратко.

Като цяло историята е съвсем тривиална и сме я виждали в различни интерпретации много пъти. Главния герой, в случая момиче на име Сенуа се отправя на пътешествие към еквивалента на ада от келтскта култура - Helheim, за да спаси душата на своя загинал любим Дилион от богинята Хела. На пръв поглед клиширана история, нали? Как един път за разнообразие един опечален герой не отиде на небето да върне своята любима, като разхвърля по пътя си наляво и надясно ангели и прочие. Ей така, защото никой не го е правил, но не знам дали ще има студио, което да поеме такъв риск. Както и да е, накратко това е обичайната история и всичко обичайно, познато и изтъркано като сюжет свърша до тук. Защо, ще попитате?

Много просто - едно от първите неща които виждате, е че нашата героиня в това пътешествие освен своя меч носи и много странен „багаж”. Лековити билки, колби с отвари, магически руни, тиган и продукти за яхния? Не, нищо подобно, носи в платнена торба… главата на своя любим. Да, точно така. И точно тук е моментът да отбележа, че тази игра неслучайно има рейтинг PEGI 18. Това не е просто приумица на студиото, повярвайте ми. Рейтингът не е заради непремерена реч, кървища или това, което Сенуа носи в торбата си.

Be ready to face horror in the eye, as i have, to find your answers, your quest, your truth...

Малко след началото на играта, разбирате защо е забранена за лица под 18 години и за какво бяха всички предупреждения за ментални проблеми. А също така и защо няколко абзаца по-нагоре казах, че това вероятно е игра, която не съм изживявал до този момент.

Бързо разбирате, че освен гласа на главната героиня и този на разказвача ще чувате още гласове. Но те няма да са от околната среда или враговете, които Сенуа ще среща по пътя си. Не, тези гласове са в нейната глава, в нейното съзнание. Точно така, те са в следствие на менталното състояние на нашата героиня. Няма да навлизам в подробности от къде, как и защо ги чува, това е голяма част от историята, която не искам да разкривам, особено за онези, които ще играят играта.

Започнах с този аспект от творението на Ninja Theory, защото ефекта на гласовете в главата на Сенуа не са за подценяване. Те почти през цялото време говорят едновременно, но по-стряскащото е какво всъщност казват. Те понякога подкрепят и напътстват пътя през трудностите, или чисто и просто й казват, че няма да се справи, ще се провали, трябва да се откаже, ще умре. Гласовете са записани по такъв начин, че създават усещането, че са около вас, дори след по-продължителна игра се създава усещането, че тези гласове са във вашата глава. Е, поне при мен имаше такъв ефект. За записването на въпросните гласове е използвана така наречената 3D звукова технология. На практика се използват микрофони, улавящи звук на 360 градуса и така се създава усещането, че чувате звуци в пространството около вас.

Това е невероятно силен психологически ефект и във никакъв случай не го подценявайте. Не се шегувам и не преувеличавам като казвам, че тези ефекти ще окажат влияние над вашата психика. Обикновено нямам проблем да играя игри 5-6-7 часа, обаче тук не можех да изкарам повече от 2-3 часа. Просто имах усещането, че главата ми се пръска от психическото натоварване. За това, моля ви, не подценявайте тези ефекти. Сега сигурно си задавате въпроса - "Е добре, де, това са си някакви записани гласове, защо трябва да ме притесняват?". Веднага отговарям.

При създаването на играта мозъците от Ninja Theory се свързват със специалисти по ментално здраве, работещи и изследващи пациенти с психически проблеми. Целта е била при работата с тези лекари и техни пациенти с ментални проблеми да създадат и запишат звукови и видео ефекти, наподобяващи и имитиращи възможно най-много от проблемите и гласовете в главите им. Предимно пациенти страдащи от делюзия. Сега разбирате ли, драги читатели, защо ви предупреждавам относно ефектите, които тази игра може да окаже върху играчите? Въпросът е реторичен.

Разбира се разработчиците не са се ограничили само до звука, той е първото нещо, което забелязвате като аномалия в съзнанието на Сенуа.

Hel will not give you the answers you want But you mustn't look away from the horror it does offer, because you cannot overcome suffering if you refuse to look at it.

Идва ред и на виденията. Създадени със същото сътрудничество между лекари, пациенти и разработчици. Бързи премигвания, имитиращи халюцинации, гротескни образи (няма да конкретизирам), придружени от въпросните звукови ефекти създават илюзията за приближаващи се към героинята стени, накъсване на образа, някои предмети от околната среда проблясват или са по-ярки и други. Подобни зрителни ефекти изцяло променят възприятието на света в играта. Сякаш го виждаме през други очи, през тези на Сенуа.

Като цяло много силна комбинация на екрана от трикове имитиращи халюцинации или видения. Не е за всеки. Това обаче повдига много въпроси. Докъде ще стигне индустрията с цел да даде на потребителите максимално автентично и дълбоко изживяване? От една страна е похвално за труда, който е положен в този аспект. Наистина започвате да разбирате главната героиня и да влизате в нейната кожа (образно казано), но на каква цена? Такива техники сме виждали и в други игри, мигащи образи, стряскащи звуци, но колко от тях до сега са били разработвани по този начин? Добрата новина от друга страна е, че по този начин няма да прекалят с психологическите трикове и играчите няма да се нуждаят от психиатрична помощ след 3 часа игра например. Но това пак повдига много въпроси, а докъде ще стигне индустрията в тази насока можем само да гадаем и да изчакаме времето да покаже.

Малко се олях, но тази част от играта е най-силния й коз и нямаше как да не съм подробен. А защо започнах именно с това ли? Много просто. Ефектите от подобни техники могат да се отразят по различен начин на всеки, особено ако родителите не обърнат внимание на този рейтинг PEGI 18, той не е там само за красота. Е, годините невинаги са фактор - на всеки от нас може във всеки един момент дъските му така да се разхлопат, че да засвирят котешкия марш… Така че ако усетите дискомфорт, притеснение, или каквито и да е странични ефекти, за ваше добро е да спрете да играете тази игра. Като подкрепа за думите си ще кажа само че студиото е създало уеб сайт за хора търсещи повече информация и помощ при ментални проблеми.

Айде стига толкова по този аспект.

Визия и графика. Едно голямо евала на момчетата и момичетата от Ninja Theory. Играта изглежда невероятно. Всичко е направено с внимание към детайла. Всичко от околната среда до начина, по който изглеждат враговете. Минах играта два пъти и не видях някакви визуални бъгове, или изобщо каквито и да било гличове като цяло, освен може би един. Но и за него не съм сигурен, може да е част от халюцинациите не Сенуа. Като графика нямаше забележки, нито на версията за компютри, нито в тази за PS4. Имах възможността да тествам и двете версии, но завърших играта на PS4.

Като техническо изпълнение - безупречна работа, макар че не се усеща разнообразие на врагове. Противниците, които срещате още през първата битка няма да се променят много през цялата игра. Това прави впечатление, защото има 4 или 5 модела на враговете, като изключим пазителите, разбира се. Но пък като се тегли чертата на бойната система мога да разбера защо враговете са толкова оскъдни като разнообразие. Освен това играта залага на силната история и на емоционалност, а не в избиването на стотици или хиляди разноцветни врагове стил Doom или Serious Sam. Обаче ако вникнем в съзнанието на един индивид, колко вида демони биха го измъчвали, е няма да са десетки, а едва няколко, но за сметка на това ще го измъчват качествено.

В началото на играта имах забележки относно визията на главната героиня. Винаги оглеждаща се, все едно страда от параноя, с изцъклени и втренчени очи. Изглеждаше ми все едно е настъпена блондинка (нищо лично към блондинките), която се опитва да не пръдне. Обаче след няколко минути игра, атмосферата в играта, визията, звуковите ефекти и гласовете в главата на главната героиня разбрах защо тя изглежда така. Че кой не би изглеждал по този начин? Сама в отвъдния свят, без ясна идея какво трябва да направи, някакви гласове в главата й постоянно и повтарят, че ще се провали и ще умре… Ами и аз бих изглеждал така, даеа. Така че напълно разбирам решението Сенуа да изглежда по този начин, а демоните които я преследват, да са едва няколко. Ефекта от визията й се подсилва от кинематичните ефекти, използвани при заснемането на кът сцените. Понякога героинята поглежда директно в камерата, все едно гледа във вашите очи, или кима с глава, все едно ви показва нещо зад нея. Това направено във правилния момент е направо смразяващо кръвта. Имате чувството, че пред вас е реален човек. Това разбира се е много сполучлив психологически трик, правейки атмосферата на тази игра уникална. Заснемането на сцените е направено с реални актьори, но няма да се спирам на това. От доста време това е стандарт в създаването на игри и без да го подчертавам сами може да се сетите че всички персонажи са реални актьори.

Звук и музика.

Вече споменах за звуковите ефекти, страхотно свършена работа. Обаче какво са те без добрия саундтрак. Тук просто мога да кажа че музиката в комбинация с другите ефекти, не само ще накара косъмчетата на врата ви да настръхнат, но направо ще ви смразят кръвта и ще ви оставят без дъх в някои моменти. Дори пишейки тези редове слушам саундрака от играта, и трябва да призная че е адски въздействащ сам по себе си, да не говорим в комбинация с останалите елементи от Hellblade.

Визия и звук, ами какво да кажа страхотна работа, моите адмирации към Ninja Theory. Разбира се света в играта може и да е много красив и да спира дъха ви с красота, а не само с мрак и тъга.

Добре, толкова за визията и звука. Но как ще реагирате, ако ви кажа че това са впечатленията от едва първите 15 минути в играта? Няма да ми повярвате ли, ами истина е. Играта не ви жали, вкарва ви директно в центъра на събитията. Без обяснение, без предистория, без излишни глезотии. Мята ви в дълбокото, а вие сами трябва да се научите да „плувате”.

След едва няколко минути и бомбардирането на слуха и зрението ви по брилянтен начин, Hellblade ви вкарва в първата битка. Когато демоните надделяват над вас за пръв път виждате кратка кът сцена, в която дясната ръка на нашата героиня почернява, започвайки от китката й. Тогава играта решава да ви застреля, като ви каже, че ако това достигне главата на Сенуа, играта свършва и вашия напредък, или така наречения сейв гейм, ще бъде изтрит и ще трябва да започнете отначало. Как ви се струва за първите 15 минути игра? Лично на мен тогава главата ми гръмна, разбрах, че това е нещо, което не съм играл досега и ще изживея тази игра, както никоя друга досега. Но за това после. Още сме далеко от финалните думи.

You destroyed everything! Everyone! But not me! Fight me now!

Ред е на бойната система. Тя е следващото нещо, което трябва да усвоите - след шока, че прогресът ви може да бъде изтрит, разбира се.

Бойната система не е сложна. Като цяло се състои от лек и тежък удар, блокиране на атака и търкаляне за избягване на атаки. Толкова. Просто и ясно. Разбира се могат да се правят някои специални атаки или чрез добър тайминг и редуване на ударите, или чрез задържане на бутоните, но няма да навлизам в подробности. Ще ги оставя сами да ги разучите, защото някои от тях са изпълними в различни етапи от играта, и няма как да не спойлна ако навляза в подробности.

Другото което веднага ми направи впечатление е колко бързо реагира бойната система. Натискате даден бутон, и Сенуа почти веднагически реагира на вашия екран. Няма забавяне, няма лаг. Виждате враг вече замахва към вас с меча си, няма проблем, натиснете бутона за блокиране на атака, и веднага ще блокирате. Буквално мигновена реакция. Изцяло отсъства лаг в бойната система, не само за вас, но и за вашите опоненти, така че както вие можете да парирате мигновено удар, така го могат и те. Много добре свършена работа като цяло. Да, не е сложна, но за сметка на това лесно се помни, не се чудите кой бутон трябваше да натиснете. Проста и много добре работеща, което ме връща на думите ми за разнообразието на врагове. Простотата на бойната система е и нейния голям недостатък. Просто не позволява да се сражавате с врагове, които ходят по тавана или пропадат в пода да речем. Не си представяйте бойна система тип Devil May Cry или God of War. Тук се залага най-вече на прецизността и точния момент за удар - така наречения тайминг. Така казано битките изглеждат еднообразни, но това съвсем не е така. Когато схванете алгоритъма на поведение на противниците играта ви изненадва, като ви дава различен типове врагове. Като визия изглеждат много близки, но поведението им е различно. И когато свикнете с новия противник, изненада, играта ви изправя не срещу двама, а срещу 5-ма и ви се завива свят. Не е проблем, но не забравяйте - всеки път, когато враговете ви надвият, онова черното нещо по ръката на Сенуа се качва към главата й… изтриване на прогреса, нали се сещате?

For every battle won, a greater battle takes its place and so it goes until we fall.

Ето за това всеки провал в битка може да ви коства прекалено много. Разбира се, за да не ви е прекалено лесно, този ефект съществува и ако се провалите в изпитание тип пъзел. Например преминаване през лабиринт. Проваляте се, опитвате пак, но следва кът сцената с наказание за провала. Без значение дали ще паднете в битка или ще се провалите на пъзел, наказанието е неминуемо и виждате как бавно Сенуа се доближава до мрака… или той към нея.

Като стана въпрос за пъзели, тези тип лабиринт не са единствените. Понякога трябва да отключите врата, като намерите определени символи в обкръжаващата ви среда. Тази механика може да е доста изнервяща за някои играчи. Например въпросния символ се крие във формата на сянката до вас или във формата, която се образува от дупка в стената и т.н. Търсенето и напасването на подобни символи може да е доста тегава работа в някои местности. Изисква се търпение и не малка доза въображение, защото в повечето случаи не търсите символ, който просто е там, а трябва сами да намерите начин да го визуализирате. Например търсите символ, но той се вижда като такъв само когато застанете на определено място и фокусирате камерата да погледне през няколко предмета в далечината, които насложени правят въпросния символ. Не е сложно, но понякога може да е много досадно и да ви отнеме доста време. Е добрата новина тук е, че нямате ограничение и можете да ги търсите колкото време искате.

Редно е да отбележа също, че тази игра не е RPG. Тук нямате инвентар, не събирате нищо. Без колби, тревички, гъби (е Сенуа може да ги е взела предварително), ресурси, пари, монетки, книги и т.н. Тук водите битка в отвъдното за да спасите Дилион и за целта трябва да се преборите с демоните, а те не всички са около главната ни героиня, ако ме разбирате. В играта няма и показател за кръв или живот. Колкото повече щети понасяте в битка, толкова девойката е по-малко подвижна, а камерата се замъглява. Ако не успеете да се преборите в битка, следва гореспоменатото наказание. Това е индикатора за провал. Замъглена камера и намалена подвижност… очаквайте кофти кът сцена и се гответе да започнете тази битка отначало. Провалили сте се в лабиринта, понесете наказанието отразено на дясната ръка на Сенуа, опитайте пак, успех.

Говорейки за ограничение и продължаване на играта, май е време за няколко думи относно системата за съхранение на прогреса. Играта автоматично запомня до къде сте стигнали и няма нужда да се притеснявате за слотове, чекпойнти и тн. Когато решите, излизате от играта, и следващия път като я пуснете ще сте на същото място.

Наближаваме края на това писание. Това бяха основно механиките, графиката, звука и цялостната атмосфера.

Няколко думи за двете версии излезли първоначално. Тези за PS4 и за MS Windows. Аз започнах играта на версията за компютри. Останах изключително впечатлен от визията. Играта беше много добре оптимизирана и нямаше някакви спорадични спадове на кадрите в секунда. Доста впечатлен останах от тази версия, с оглед на факта, че играта първоначално беше обявена като екслузив за конзолата на Сони. Това ми бяха първоначалните впечатления, обаче дали, защото пришпорих моята машина до краен предел, или просто заради естеството на копието имах две изхвърляния от играта, без видима причина, или спадове на кадри. Отдадох го на въпросното копие и реших все пак да си купя играта за PS4. Визията съвсем леко отстъпваше на тази за Windows. Разликата не е толкова голяма, но се забелязва, айде да кажем, че е пренебрежимо малка. Във версията за конзоли има моменти със спад на кадри и то най-вече при битките с много врагове. Или с други думи във възможно най-лошия възможен момент. За секунда две, конзолата успява да навакса и нещата се връщам към нормалния ритъм на игра, но може да са напълно достатъчни и без да видите да ви нанесат много неприятен удар. Аз играх Hellblade на обикновената PlayStation 4. Към играта обаче е добавена поддръжка за висока резолюция и 60 фрейма в секунда за PS4 Pro, така че при нея едва ли ще се наблюдават подобни аномалии и спадове на кадрите. За обикновената конзола трябва да отбележа, че тези проблеми не са константи, тоест са като цяло на случаен принцип. При няколко преигравания на една местност, не е гаранция че ще попаднете на подобна графична аномалия пак. Е, предвид визията на играта, и липсата на каквито и да визуални гличове, няколко спадания на кадри не са болка за умиране и няма нужда да се оревават форуми и социални мрежи. Нищо ново и нищо което няма да виждаме за в бъдеще.

Така, нещата отиват към заключителните думи, но преди това искам да спомена за нещо добавено в играта. Това е мини документален филм с името Hellblade: Senua's Psychosis за направата на Hellblade: Senua's Sacrifice. Показани са кадри от създаването на играта от фазите по ранен етап на разработка, до завършената концепция и крайния резултат. Този кратък филм разкрива как са реализирали съвместната работа със специалисти по ментални проблеми. Филмът съдържа страшно много спойлери и в никакъв случай НЕ ви препоръчвам да го гледате преди да сте изиграли играта.

Напред към финалните думи и заключения.

За мен това е една страхотна игра. Направена е с много внимание към детайла. Свършена е страхотна работа от екипа на Ninja Theory. Определено скоро не бях попадал на заглавие, която да ме накара буквално да спра да дишам. Играта е изпълнена със страшно много емоционални моменти. Лично за мен това е едно изцяло ново изживяване. До сега не бях играл игра в която главния герой страда от ментални проблеми и не само това, но и да чувам вътрешните му гласове, които го измъчват. Пишейки това това се сещам за друг персонаж с вътрешни гласове. Сетихте ли се? Говоря за Deadpool. Там обаче играта е толкова голяма кретения и черен хумор, че даже се кефех на тия гласове дето му дрънкат от време на време. Голям смях.

В Hellblade обаче се показва мрачната и тъмна страна на човешкото съзнание. Показва се (може би) това което се случва в главите на хората със толкова сериозни психически заболявания и в повечето случаи определено не е красиво. Никак даже. Това ме връща на мислите до къде ще стигне индустрията, за да ни създаде едно реално усещане във виртуалния свят. Тук не му е мястото за подобни разсъждения, но определено ме кара да се замисля, ако това е нов подход за създаване на игри, с такова психическо въздействие, до къде би достигнала геймингът? Е, ще поживеем и ще видим. Да се върна на играта за финални думи.

Определено играта е страхотна, доказателство е, че я пуснах за второ преиграване веднага след свършването на финалните надписи. Не казвам че е перфектна или е нещо което не е правено под никаква форма досега. Е, като изключим консултацията със психолози и психиатри. Положен е адски много труд за създаването на тази игра и това се вижда веднага, не ви трябва да играете часове, за да разберете колко много работа е свършена по Hellblade: Senua's Sacrifice. Заслужава си да пробвате заглавието.

Where are you now? ...a burial mound. So strange that we go to such lenghts to bury death, something so very ordinary, inevitable. It's as if we conspire to hide death, because we have no answer for it. But when it comes, and it forces itself onto our friends or loved ones, then comes the reckoning.