Българското изкуство, поне в по-голямата си част през последните 20-на година, може да бъде окачествено като едно нещо – копие. Копие на това, което сме видели из запада. Музиката – независимо дали говорим за рап, чалга, поп – иде реч за крадени бийтове. Филмите? Жалки опити за копиране на американското кино, вместо да се търси нещо народно, каквото правят сърбите например. Литературата? Хъм, такова нещо май няма вече в България, освен тук-таме някой опит да се лансира трилър в стил САЩ или поредната стихосбирка.

Да, може би за всичко това може да бъде обвинена липсата на пари... но като гледам някои други интернет трендове, то по-скоро причината е друга... българинът в адски много случаи или го мързи, или просто няма нужната креативност да сътвори нещо сам!

Като за пример смятам да дам интернет меметата. Не може да не се сещате – странните картинки с (опит за) забавен коментар под или около тях. В момента, западното и нашенското интернет пространство бива залято с тях. И неслучайно – меметата са забавни!

Но пък това, което се набива на очи... е фактът, че ако имаме български надписи на снимките... в повечето случаи са преводи! А ако има едно нещо, което е хипер трудно да бъде преведно... това е хуморът! И то от език като английския, който се оповава предимно на двусмислия и игри с думи!

Освен това, когато човек вече е видял дадена смешна снимка на английски и след това я види отново на български... хем ефектът е по-малък от това, че е нещо видяно, хем и в превода ще се е загубил част от забавния момент.

И какво е решението, ще се запита някой? Да не се правят подобни сайтове на български ли?

Естествено, че не. Българският език е най-красивият в света и винаги е хубаво да четеш именно него. И винаги ще защитавам използването му. Просто в случая на забавните картинки... не трябва да има преводи. Трябва да се търси нещо оригинално.  Да хванеш, да гръмнеш 3-4 кила бира, да разгледаш хиляда картинки и просто в алкохолния делириум  да ти дойде някаква забавна идея какво да плеснеш като коментар.

Разбира се, това е по-трудният начин, но пък и по-успешният. Примерно като ебавките с перничаните, които няма как да бъдат преведени от друг език. Просто да видиш някой магазин на Volkswagen, да ти хрумне да напишеш „Пернишка църква” отдолу... и си готов!

А и в крайна сметка, именно интернет меметата са нещо, с което трябва да докажеш, че можеш да си оригинален. Не ти трябват пари, не ти трябват връзки, за да станеш филмова или поп звезда. Какъв е смисълът от превода на нещо, което можеш да измислиш сам и това нещо да стане по-добро в резултат? Или в крайна сметка това, че уж сме креативен народ е просто една сериозна самозаблуда? Кой знае.