Вероятно мнозина от нас, след като изиграят някоя страхотна игра, в даден момент си задават един въпрос - "Кога ще има продължение". Обикновено същото питане бива отправено и към разработчиците във форуми и социални мрежи. А немалко от тях прибързват с пускането на продължение, особено ако дадено заглавие е на върха на вълната. При което резултатът нерядко е игра, която е повече от същото и дори да бъде приета някак положително, при геймърите се усеща едно пренасищане. А ако се появи и още едно издание прекалено бързо, то е възможно дадена серия безвъзвратно да омръзне на хората и тя да бъде поставена в дългогодишна пауза (или практически да изчезне).

От друга страна пък живеем в свят, в който всяка година излиза Call of Duty, което чупи рекорд след рекорд. Assassin's Creed също се появява адски често, в последно време през година, и все пак се харчи добре. Съответно тук можем да си зададем въпроса - през колко време оптимално трябва да се пускат продължения?

Вероятно по една такава тема размислите е най-добре да започнат от заглавия тип Call of Duty и FIFA. Излизащи всяка година. Но все още продължаващи да се харчат доста добре. Каква е магията при тях и може ли да се последва примерът им от други серии?

При тези популярни франчайзи ситуацията е интересна. От една страна - това са серии, които се играят от доста младежи в ранна тийн или предтийнейджърска възраст. Всъщност FIFA, въпреки откровено хазартните си моменти, е съвсем отворена и към децата, за които футболната серия на EA може да е едно от първите заглавия изобщо. Така всяка година можем да имаме определен брой хора, които се отказват от еднообразието на Call of Duty и FIFA - но тяхното място се заема от новото поколение геймъри и в крайна сметка продажбите не намаляват.

Има и един друг фактор - немалко геймъри прекарват стотици и хиляди часове годишно пред една-единствена серия (докато други предпочитат да разпределят времето си поравно между 5-10-15 заглавия за година). Този тип крайни фенове не си падат много по промените, защото уменията, които са полирали в продължение на хиляди часове, изведнъж могат да пострадат, ако се потърси нещо различно. Може би това спомага Call of Duty и FIFA да се продават добре всяка година, въпреки че са "повече от същото". Да, във FIFA тук-таме се пробва нещо разчупено, но непременно се надава вой и всичко се връща в обичайния си коловоз след няколко пача. При Call of Duty пък заглавията, които се опитаха да предложат нещо по-ново като геймплей - футуристичните такива - получиха здрав хейт и Activision бързо се върна към установените си практики.

И трето - щом има достатъчно хора, които да прекарват хиляди часове от дадена серия годишно - то значи вече е нацелен идеалният геймплей, нали?

Естествено ако говорим за спортни серии - там имаме и допълнителния момент, че те винаги са се продавали на ежегодна основа (за да са в тон с новия сезон). В днешно време, когато нерядко се случа да чакаме с часове да се свалят пачове, които са десетки гигабайти, осъвременяването на съставите не е никакъв проблем. Или на екипите, или на всичко друго. Но преди 20, 25 години не беше така. Трябва да си купиш новия диск, новата дискета със следващото издание, което е актуално. Спортните фенове са свикнали, че "нещата са такива" и не търсят промяната особено много. От което се възползват гигантите в индустрията.

Тази комбинация от фактори обаче е прекалено рядка. Именно и заради това нямаме десетки серии като Call of Duty. Всъщност CoD е кажи-речи единствената игра, която не е на спортна тематика, излизаща толкова често и все още се разграбваща се с пълни шепи. Което все пак показва, че тя е изключение.

И тук достигаме до Assassin's Creed. Който също си е един вид явление, имайки по-различен модел от Call of Duty и FIFA. Серията нито е спортна, нито е с насоченост към мултито, нито пък е супер отворена към децата. Въпреки това между 2009-а и 2015-а Assassin's Creed излизане на годишна база. Показвайки, че е възможно... но и тук имаме една уловка.

Вероятно пикът на серията дойде след трилогията с Ецио. Но и този пик дойде с цената на това, че на много хора първоначалният геймплей на франчайза им втръсна. Неслучайно Assassin's Creed III беше най-добре продаваното издание от серията. То се рекламираше като нещо изцяло ново, различно и иновативно и заради това всички предишно фенове се сдобиха с него. Но макар и комерсиален успех, играта далеч не бе приета чак толкова положително. Дали заради слабия си главен герой, многото бъгове или по-малкия по мащаб геймплей. Тъй или инак в следващите няколко издания продажбите спадаха, докато не дойде счупения Unity, който сякаш беше повратната точка (от която пострада и следващата игра - Syndicate). Да, 2017 и 2018 видяхме поредни Assassin's Creed-ове, но все пак дело на две различни компании (Ubisoft Montreal и Quebec, съответно), при които едната компания имаше четири години, а другата - три, за да пусне издание, което време изглежда е било достатъчно, за да може Odyssey да се приеме като адекватен ъпгрейд на Origins.

И тук достигаме до един от минималните реалистични срокове за пускане на нова игра - 2-3 години. Както в случая на Batman: Arkham Asylum и Arkham City (2009-а и 2011-а). Tomb Raider и Rise of the Tomb Raider (2013-а и 2015-а). И други.

Редно е да посочим, че в този случай имаме продължения на първо издание в серия. Които бяха приети достатъчно добре. Най-вече защото се развиваха механиките на оригинала, като освен това се добавяше и повече съдържание. Въпреки това се усещаше един проблем - в повечето си елементи подобни толкова бързо излезли игри се усещат като "повече от същото" и много от механиките се изтъркват. Мисля, че огромен брой хора имат толеранс към "повече от същото"... един път. Виждаш нещо ново, харесва ти. След това идва продължение, развиващо концепцията - супер. Но ако е налична трета част, обикновено при нея темпото пада сериозно. Просто защото няма какво толкова да се добави. Нужна е фундаментална промяна. Съответно след Shadow of the Tomb Raider игрите с младата Лара приключиха. Същото се случи и след Batman: Arkham Knight (който дойде 4 години след Arkham City, но в промеждутъка се появи и Arkham Origins, което заглавие спомогна за пренасищането на феновете от франчайза).

Ако се върнем на Ubisoft - колкото и Assassin's Creed да се счита за сапунка, на всеки две години се правят опити за достатъчни промени. Assassin's Creed Origins беше съвсем различна концепция - с нова бойна система, коренно отличаваща се от предишните заглавия в серията. Odyssey залагаше по-скоро на рафинирането на Origins, но с това се справи добре, особено и като имаме предвид значително по-голямото количество съдържание. Въпросът е какво ще ни представи Assassin's Creed Valhalla, но изглежда Ubisoft се учат от грешките си и опитват да променят концепцията на серията достатъчно бързо. Защото знаят, че е въпрос на време геймърите да се отегчат. Да, към серията има основателни критики, че тя няма почти нищо общо, сравнено с първите заглавия. Това е така. Ако не са скритите остриета да ни припомнят, че имаме Assassin's Creed, то много други елементи са толкова различни, че спокойно можем да приемем, че имаме нов франчайз. Но от друга страна за да може да се пуска една серия толкова често, тя трябва да се променя. Защото звездите за Call of Duty са наредени по прекалено подходящ начин... но не при всички може да е така.

Така можем да достигнем до извода, че пускане на игри през 2-3 години има своите позитиви и негативи. Продължение на добре прието заглавие гарантирано ще се продава силно. Ако дойде след само 2 години - това означава още кинти в касичката, сигурни. Много разпространители се изкушават от това. Проблемът е, че има реален шанс някой франчайз да бъде "изгорен". При липса на достатъчно новости популярността ще спадне бързо. Което ще направи пускането на нови издания в определена серия безсмислено.

Тук е интересно, че различните разпространители избират два основни подхода. EA и Activision обичат да натискат някоя серия до нейния максимум и я доят, докато се продава. Ако в един момент втръсне на хората - просто я слагат на рафта и забравят за нея. Примерно Medal of Honor. Вероятно някои по-млади геймъри дори не знаят за какво иде реч. Но това беше бащата на Call of Duty (един вид), началото на манията по шутърите, развиващи се във Втората световна война. EA пусна колкото можа издания на Medal of Honor, но Warfighter от 2012-а беше тотална греда. И след това какво стана? Разработчиците Danger Close бяха закрити. И дотам.

При EA има и други примери, при които се "натискат" серии, които имат очевидна нужда от почивка. Но се правят издания от тях, защото бива преценено, че все пак ще има продажби. Рискът, че даден франчайз ще втръсне, няма как да не е известен на гигант като EA, който си има цели отдели със стотици хора в тях, отговарящи за оценка на риска и тъй нататък. Но това няма значение. Може би защото толкова стара компания знае, че винаги ще дойде следващият франчайз.

Така имаме примера от Dead Space (при който наистина ситуацията е малко специфична, понеже двойката беше достатъчно подобна на единицата, но в тройката се зави здраво към пуцнята, което ефективно уби серията). Имаме Star Wars Battlefront и Battlefront II - които игри бяха прекалено прибързани, имаха нужда от още време за цялостно завършване и се появиха прекалено скоро една след друга (2015-а и 2017-а). Нов Battlefront не е обявен, а според слухове от по-рано тази година такъв не се готви в момента и не е планиран. И тук говорим за прекалено бързо пускане на игри и пренасищане от дадена концепция, в която между другото имаше доста хляб. Но това е риск, който големият разпространител може да си позволи. Особено и когато има здравия гръб на Ultimate Team да спаси EA от евентуални финансови грешки.

Тук обаче можем да преминем към едно друго положение - все пак е напълно възможно да се пуска една и съща игра в продажба многократно. Тайната в случая е друга - да се изчака известно време, докато геймърите я позабравят. Винаги се сещам за Tekken. Основните издания на серията излизат през доста време. Tekken 7 излезе през 2017-а, Tekken 6 - през 2009-а, Tekken 5 - през 2005-а (говоря за конзоли; заглавието винаги излиза преди това за японските аркади). Тази дупка между изданията вероятно е достатъчно голяма, за да позабравят хората спецификите на серията. И за да могат новите издания да се приемат положително. Все пак Tekken 7 е в огромна степен рескин на Tekken 6, екстремално много неща са абсолютно идентични, включително анимациите при влизане в битка и победа на героите, движенията са на 99% еднакви, таймингите, всичко. Говорим за една и съща игра с минимални разлики и тук-таме някоя механика, която не променя ситуацията чак толкова много. Трудно можем да кажем, че се търси "иновация". Просто с времето човек забравя.

Но нека оставим Tekken. При него все пак можем да приемем, че вече е открит "перфектният" геймплей и няма нужда от промени, нали? (Макар че аз тотално не съм съгласен, най-малкото балансът на героите никога не е бил добър и открай време Bandai Namco не са направили нищо по този въпрос.) Нека погледнем към The Elder Scrolls. Франчайз, който е абониран за GOTY, когато се появи в продажба. Ако имахме нов TES всяка година, вероятно серията щеше да ни е втръснала отвсякъде. Защото нека не се лъжем, разликата между Oblivion и Skyrim не е от земята до небето, не е като да кажеш - "Ей, това никога не съм го играл". Но когато се остави достатъчно време - хората "огладняват". Интересно е, че Skyrim видяхме през 2011-а (5 години след Oblivion), което не е супер дълго време, но от друга страна вече минаха 9 години от излизането на Skyrim. The Elder Scrolls VI все още няма дата на премиера, няма да е изненадващо да го видим догодина. Но дори и да е много подобен на Skyrim като геймплей, то можем да сме сигурни, че ще има добри продажби. И няма да се усеща като "повече от същото" - просто защото сме го позабравили.

Така вероятно след всички размишления изводите са следните - може би за повечето серии оптималното време за пускане на нова игра е 4-5 години. Което е достатъчно време геймърите да позабравят за тях, като същевременно и разработчиците могат да подобрят достатъчно концепциите им. Макар че имаме и примери за това, че само чакането е достатъчно и дори геймплеят да не е толкова различен, някое заглавие може да има значителен успех.

Ако говорим за продължение след дебют на нов франчайз, тогава то може да бъде достатъчно добре прието и дори да излезе по-бързичко - след 2-3 години. Но същевременно ако се избърза с трета игра, то дадена серия може да втръсне (а подобни примери в последното десетилетие и нещо имаме немалко). Така вероятно 2-3 години е рисковата граница - от една страна за разпространителите няма толкова чакане, преди да могат да получат приходи от франчайз, но от друга - има риск от пренасищане и "убиване" на серия. Което за малко студио може да е фатално. Всъщност Telltale така умряха - заложиха прекалено силно на една концепция, пускаха прекалено много серии с еднакъв геймплей, а когато той омръзна - всичко приключи зле.

А пускането на издание всяка година, освен ако не говорим за спортните серии... е изключение. Звездите трябва да са се наредили по правилния начин за някой франчайз. Онова, което успява да прави Call of Duty година след години и няма признаци за спадане на темпото. И онова, което Ubisoft сътвори с Assassin's Creed в периода 2009-2015. Макар че и ако тазгодишният Valhalla е успешен - това означава, че ще сме видели 3 добри игри от франчайза за последните 4 години. Това също си е солидно количество, особено когато говорим за високобюджетни AAA продукти.