Всъщност колко такива игри излизат на петилетка? Тук-таме виждаме мултиплейър заглавия като Chivalry или Mordhau. В някаква степен евентуално и For Honor. На сингъл фронта Kingdom Come: Deliverance беше вдъхновен отчасти от Mount&Blade, но няколкото масови битки в него бяха по-скоро с кинематичен привкус и в по-голямата част от времето срещахме не повече от няколко противници.

Все пак Mount&Blade си остава специален в това, което предлага. И то в съвсем чист вид. Защото нека не се лъжем - куестовете са абсолютно еднообразни, ролевият елемент не е нищо особено, сюжет реално няма. Играта блести с едно и това са битките. Но дори и след като си прекарал стотици часове пред тях, то винаги си казваш - "Още само една".

"Дай да видя как ще се справя с този противник."

"А, започна война, я дай да изкарам 1-2 битки".

И изведнъж пак са минали 4-5 часа, съботата или неделята пак са отлетели или вече е 3 сутринта в делничен ден. Само заради страхотната бойна система. Хващаща изцяло духа на по-романтизираното средновековие, в което куп малки феодали с армиите им се борят за власт, участват в рицарски турнири и тук-таме опожаряват някое село.

Но нека карам отначало - каква е историята в Mount&Blade? (Всъщност нека уточня, че в статията ще говоря за експанжъна Warband, но той е доста подобен на оригиналната игра в есенцията си, просто има добавени тук-таме някои допълнителни неща.)

Всяка една игра започва по идентичен начин. В началния екран ние избираме историята на героя ни - произход, детство, тийнейджърски години и причина да се превърне в приключенец. За някои хора това може би е важно, за да влязат "в обувките" на персонажа си изцяло. Но мен ме интересуваха точно онези неща, които да ми осигурят по-добри стартови статистики за планиран от мен билд в даден момент. Да, доста меркантилно и неролево, знам.

Рицарските турнири са добър начин да спечелим малко пари в началото и развием уменията си... стига да успеем да ги спечелим

Та след като сме създали главния си герой се озоваваме в една от столиците на шестте кралства (в Warband, в оригиналния Mount&Blade те са пет). Става дума за Кергитския хаганат, Саранидския султанат и четири кралства - Нордия, Суадиа, Родокс и Ваегрис. Всички от които базирани на реални средновековни нации.

Предполагам само имената ви подсказват достатъчно за всяка от тях. Нордите са викингите, заели северната част на картата и управлявани от Рагнар. Ваегрис са северни славяни; Суадия напомня силно на Франската империя, Родокс са своеобразни италианци, кергитите - хунски племена, а пък саранидите - своеобразни египтяни.

Освен че заемат различни места на картата всяка от фракциите има съвсем различен набор войници. Викингите залагат на силната си пехота, ваегрис също, но имат и малко конница. Елитните единици на родоксите са бронираните стрелци с арбалет, докато франките могат да се похвалят с отлична тежка конница. Саранидите също са на ниво с техните мамелюци, а пък кергитите с техните бързи конници, включително и стрелци, са страхотни в бързите удари и отстъпления, но срещат зор срещу бронирани врази.

Ние, естествено, не сме ограничени от използване на един или друг тип единици. Напротив, нищо не ни пречи да направим и перфектната армия. Включваща пехотиници на викингите, конници от сараниди/суади и стрелци от родокс. Само че има една уловка - всички войници в играта започват от една и съща изходна позиция. От елементарни селяни, въоръжени със сопи и вили на различните фракции. И ние трябва да ги наемем от села, принадлежащи на всяка от тях.

Диалозите не бива да се подценяват - има някои "скрити" опции в тях, които лесно можем да пропуснем

С други думи няма как да се сдобием с тежки конници на саранидите, без да направим дълъг преход до другия край на картата. Само че войниците ни се ъпгрейдват с битки - а тези, които загинат... ами, остават си умрели и това е! А в по-тегави битки прилична част от армията ни сдава богу дух. Което означава, че нерядко трябва да наемаме каквито селяни намерим наоколо и нямаме лукса да се разхождаме до другия край на картата. Особено и когато трябва да се плащат заплати!

Разходките "на празен ход" не ни помагат с нищо, ние или трябва да въртим търговийка, или да участваме във войни, за да можем да издържаме армията си. Особено пък ако е по-елитна (което означава, че трябва да цакаме повече кинти на войниците си).

Така често болшинството ни войници са от фракцията, с която сме най-близки в даден момент просто защото ние се движим най-вече в нейните граници и я защитаваме от чужди армии по време на война.

Всъщност нищо не ни задължава да се присъединим към фракция Можем да си действаме и сами като ренегати, тук-таме нападайки търговски конвои и плячкосвайки ги. Просто присъединяването към фракция е положително поради две причини - често избухват войни, в които можем да взимаме участие. Чрез тях вдигаме нива и увеличаваме своята мощ - тъй като най-важното нещо в Mount&Blade е да сме част от възможно най-много (и възможно най-кървави) битки. Така ако обикаляме сами възможностите ни често се свеждат само до избиване на бандити, но те започват да бягат от нас, ако армията ни стане прекалено голяма и силна. Нападането на случайни лордове от различните фракции не е страхотно, понеже те ще ни намразят и в един момент ще започнат да ни гонят с мощни отряди, което е рецептата за нашата гибел (а също така и не можем да влизаме в големите градове на дадено кралство - тоест няма къде да търгуваме, да купуваме имоти и т.н).

Общо взето ренегатството е по-трудният вариант за игра в Mount&Blade. А присъединявайки се към фракция и печелейки доверието на нейния крал ни позволява в определен момент да се сдобием дори със собствено селце (от което да събираме данъци) или дори замък. Ако сами успеем да превземем някой такъв аргументът, че трябва да попадне при нас е доста силен. Както казах по-рано на теория можем да направим това и сами... но при война всички лордове се активизират, а доста фракции имат по 7, 8, 9, 10 такива с различни по размер армии - ние самички няма как да се справим, особено в началото, когато нямаме достатъчно войници под наш контрол.

Всъщност немалко от развитието ни в Mount&Blade зависи от ресурса Renown. Колкото повече битки печелим - и то трудни такива (в които двете армии са с горе-долу еднаква сила или противникът ни превъзхожда), толкова повече слава получаваме. На първо място тя увеличава броя войници под наш контрол. Наистина имаме атрибути като харизма на героя ни и пасивно умение, което повишава размера на армията ни. Но те ни дават някъде около 20 войници повече. И това е. Така ако искаме да продължаваме нататък - трябват битки. И слава.

Всяка седмица трябва да плащаме заплати - не си ли преценим бюджета ни очакват дезертьори

За сравнение някъде към средата на кампания героят ни може да има към 70 човека край него. Това звучи добре, нали? Само че някои от кралете като Рагнар имат 200+! Тоест ако решим да си правим кралства е добре да внимаваме, защото няма как да се справим с толкова войници, дори и да имаме доста силна армия. Да не говорим също, че издръжката им струва цяло състояние...

Та известно време за нас е най-добре да сме първи приятели на някой от кралете, да участваме в неговите войни и да се сприятеляваме с аристократите му. След известно време можем да превземем някоя и друга крепост плюс 2-3 селца - това ни осигурява солиден финансов ресурс. С който пък да купуваме по-хубава екипировка на нас и придружителите ни. Или да събираме известно количество в банката - за черни дни, ако решим сами да ставаме крале.

Придружители ли споменах? Да, имаме и такива в Mount&Blade. Обикаляйки кръчмите из големите крепости в играта можем да се заговаряме с 16-те наши потенциални придружители. Те са геройчета, подобни на нашия персонаж и отличаващи се от останалите войници. Разликата е, че те не умират завинаги в битка, ами известно време стоят ранени и след това се връщат на служба. Също така тези персонажи могат да бъдат екипирани с брони и предмети по наше желание (за разлика от останалите войници), вдигат нива и имат същите като нас атрибути и пасивни умения.

Последното е адски важно - понеже пасивките на героя ни са някъде около дузина. Те са свързани със скоростта на лечение на войниците ни; колко от тях ще бъдат фатално ранени след битка; скорост на придвижване по глобалната карта; намаляване на цените при търговия и други. Няма как да инвестираме във всички подобни групови имения сами, но с придружителите ни можем да сме сигурни, че доста от тях имат високи стойности.

Има обаче друга уловка - всички 16 придружители не се харесват едни други. И в един момент от две личности, които не се понасят, една ще си отиде! Още по-лошо - това става чрез скрити алгоритми (макар че в нета лесно се намира кои композиции са "стабилни" и никой няма да ни напусне).

Редно е да се отбележи, че някои от придружителите са доста зле в битка и трябва да мине време, докато започнат да вършат каквато и да е работа. Но пък само заради пасивките, които ни дават си заслужава да са при нас (и защото са безсмъртни!).

Споменавайки за атрибути на героя и пасивки - с вдигане на ниво можем да инвестираме точки и в едните, и в другите. Атрибутите - като сила, ловкост и т.н., са обвързани с определени пасивки. Например харизмата - с лидерските ни умения, колко добре се пазарим и т.н. Сила и ловкост пък имат отношение предимно към статистиките ни в битка (щети с меле оръжия и лъкове, скорост на движение, умение да яздим и т.н.). От нас зависи как да специализираме героя си, но като цяло винаги можем да вдигнем някои от лидерските умения сравнително високо плюс няколко, свързани с даден билд (дали например ще сме ловки в битка или пък здрави, бавни танкове). При положение, че ние можем да сме екстремално ефективни в конфликт и да елиминираме 15-20+ противника - то би било неразумно просто да стоим отстрани и да даваме заповеди в битка, вместо да развием героя си за война.

Има и елемент, подобен на The Elder Scrolls игрите - колкото повече удряме противник с дадено оръжие, толкова повече точки proficiency трупаме за него. С което се увеличават щетите ни, точността (ако става дума за лъкове) и т.н. Все пак не е фатално, ако в даден момент решим да заиграем с нещо друго, особено ако се случи по време на обсада например - там идват огромно количество противници, които можем да млатим и бързо да вдигаме нива.

Доколкото героят ни има куп "явни" статистики - тези при вдигане на ниво, където ни е обяснено кое какво прави - то има и по-скрити такива. Но не маловажни. Например right to rule - как ни възприемат околните като потенциален крал. Тя се трупа по-трудно, всъщност докато не погледнах в Wiki дори не знаех каква е логиката. Но без нея никой няма да ви възприеме сериозно, ако се отцепите и обявите за лидер на ново кралство. Най-вече защото вие трябва да вербувате различни лордове, което пък означава да имате добри отношения с тях (но и right to rule!). А ако сте крал без лордове, дори и такива с малки и не толкова силни армии, ви предстои да бъдете пометени в първата война. Най-вече защото останалите фракции могат да се похвалят със солидно количество аристократи и войници под знамената им!

Всъщност в Mount&Blade има немалко "скрити" действия, които трябва да изследвате чрез диалозите. Например възможността да се ожените. А ако имате крепост - да организирате банкети за фракцията ви (с което не само трупате слава, но и останалите лордове ви уважават повече). Или опцията да купувате бизнеси в големите градове, което може да ви носи приличен доход... в зависимост от това какво е финансовото положение в дадено кралство. Понеже в някои моменти успешни преди седмици бизнеси изведнъж започват да генерират загуба.

На някои подобни неща в Mount&Blade се натъкваме случайно, без да знаем къде ще доведат. Просто трябва да говорим с повече персонажи. Понеже в градовете няма индикации кое точно е "важно". А онова NPC, от което можем да купуваме бизнеси... прилича на някакъв обикновен гащник-селянин като останалите, които се разхождат наляво-надясно и е много лесно да се пропусне.

Всички тези споменати горе механики служат за разнообразяване на основния геймплей. Включително и рицарските турнири, които споменах - в тях взимат участие всички, от краля през благородниците до обикновените войници. Вие можете да залагате пари на себе си всеки рунд и ако спечелите - да натрупате доволно кинти. Самият турнир предлага както сблъсъци 1 на 1, така и своеобразни отборни детмачове, в които отбори от по 4 души с 4-8 души се бият, докато не остане само един. Общо взето турнирите са мини вариант на "реалния" Mount&Blade...

...който са масовите средновековни битки.

Нормалната битка в Mount&Blade включва около между 100 и 200 войници общо. Всички от които се намират на едно бойно поле. Ние имаме опции за контрол - можем да разделим отрядите си на конници, пехотинци и стрелци и да им даваме заповеди - да ни следват, да стоят на някоя точка от картата и т.н.

Не говорим обаче за стратегия в реално време. А и няма опции за пауза. Настане ли един път здравото меле - тогава просто скачаме в центъра на хаоса и се надяваме композицията на армията ни да е достатъчно добра и да сме позиционирали ефективно преди патакламата. Понеже тогава основните ни цели са две - да оцелеем възможно най-дълго, по възможност изобщо да не загинем... и да елиминираме максимално количество от най-опасните противници. Например засилили се сред стрелците ни тежки рицари.

След спечелена битка е време за плячка

Евентуално ако спечелим първоначалното меле можем да мислим за това да дадем допълнителни заповеди на част от единиците ни - да ни следват да кажем, за да доубием остатъка от враговете. Защото ако подценим ситуацията в последния момент можем да се прецакаме зле! А ако ни свалят в битка ние не загиваме, но остатъкът от нея се определя от скрипт, който не е никак благосклонен и почти винаги даваме доста повече жертви, отколкото ако бихме били на бойното поле.

Преживяването в масовите битки е страхотно. Редовно трябва да използваме нашите войници като живи щитове, за да не изядем ние големия демидж и пукясаме. Обмислянето кога да нападнем, за да не ни обградят силни врагове е от ключова важност - защото няколко удара могат да ни ликвидират!

Всъщност Mount&Blade е доста труден дори и когато не сме пуснали максималната трудност. Особено ако става дума за щетите, които получаваме ние като играчи. Ако ги пуснем на 100% (колкото ние правим на ботовете и колкото те си вкарват помежду си) - то един хедшот от стрелец означава смърт за нас. Една засилка на рицар с пиката му - също. Или добре пласиран удар от тежък войник на противника. Дори и най-обикновените селяни могат да ни убият с няколко удара, ако не внимаваме!

Продажбата на заложници, хванати след битка е повече от доходоносен бизнес

Аз, признавам си, винаги съм обичал да намалявам щетите, които моето геройче получава наполовина. Като останалите неща надувам повече - брой единици в битка, интелект на противниците и т.н. Според някои фенове на серията това е скандално, но в противен случай адски често и най-долните селяни могат да те убият с хедшот с камък! Нещо, което няма как да не е познато като чувство на всеки Mount&Blade фен. И доколкото е забавно да видим тази ситуация... прекалено честите смърти някак ми стават досадни и доколкото говорим за максимално реалистичния геймплей, то предпочитах да съм полурамбо на бойното поле, не обикновен кенеф като всички останали.

Та, да се върнем на битките. С оглед на разнообразието от войници вариантите за развитие на сблъсък са немалко. Доста войници имат например оръжия за хвърляне, които ползват в началото на битка. Така дори да видим някой с щит и брадва не означава, че не може да ни засипе с копия в следващия момент. Различните войници са силни срещу едно и слаби срещу друго, логично. Най-тежко бронираните конници са ефективни в огромен брой случаи, понеже умират адски бавно и повечето стрелци срещат зор да пробият бронята им. Но ако битката се развива в река или по склона на планина, тогава скоростта на конете намалява драстично и те могат да бъдат заобиколени от повече единици и елиминирани.

В Mount&Blade арсеналът от оръжия също не е никак скромен. Дългите такива са идеални за сваляне на конници и мушкане на противници от дистанция, но трябва да внимаваме да не се приближат прекалено близо до нас - тогава те стават практически безполезни, понеже не можем да замахнем както трябва и нанасяме минимален демидж. Обратното също е вярно - с късите оръжия се справяме идеално в затворени пространства, например по време на обсади на крепости (понеже е напълно възможно някоя дълга алебарда да кажем да се удари в стена край нас, докато замахваме и с това да се спре атакуващата ни анимация, с което се отваряме и за атака от противник). Естествено с къси оръжия трябва да скъсим повече дистанцията, което ни отваря към атаки. Освен това е тегаво да нацелим конник с късо оръжие, особено ако не е заобиколен и се движи с прилична скорост.

Посоката на замахване в битка е важна (отгоре, напред, отляво, отдясно ако нямаме щит), като противникът трябва да я предугади, ако иска да ни контрира. С някои оръжия времето между отделните действия е по-голямо, което означава, че ако ни блокират успешно не можем да правим нищо в кратък прозорец от време, което ни отваря към контраатаки. Ние решаваме дали да избегнем атака с движение в правилната посока или блок - в първия случай ако противник изпусне се отваря широко за предах, но пък може и да ни вземе половината кръв, ако ни нацели.

Фактори в бойната система са и скоростта ни на движение. Ако се движим напред (и сме достатъчно бързи) щетите ни се увеличават осезаемо. Очевидно ако сме на кон те стават още по-високи. И да, Mount&Blade никак не ни ограничава да яздим кончето колкото ни е кеф. Можем да влизаме в ролята на хуни и да стреляме с лък. Да ползваме копия като тежки рицари. Или пък брадви, бухалки, мечове, каквото ни хрумне. Трябва да се има предвид все пак, че когато сме върху коня става доста по-трудно да се крием зад наши войници и противниковите стрелци могат да ни направят на решето сравнително лесно!

Движейки се назад демиджът ни пада доста, тъй че трябва да имаме и това предвид. Най-добре е ако избегнем или блокираме удар да се спрем за момент и тогава да направим крачка-две напред и да ударим. Инерцията също играе роля. Дори и да стоим на място ако противник се е засилил с кон и го наденем с някоя алебарда - тогава можем да го убием с един удар.

Именно бойната система прави битките толкова яки - ще мине време, докато видите всички варианти. И нерядко се случват моменти като от филм - например срещаме някакъв по-добър брониран противник или дори крал/благородник, който не можем да убием бързо и тогава се започва епичен дуел - избягваме си ударите, контрираме се, щитове се чупят след 3-4 блокирани атаки, врагът и аз оставаме на по 1 удар и се чудим кой ще нанесе фаталното движение - докато същевременно около нас бушува меле и всичко живо се коли. Супер забавно е да видите как в средата на подобна разгорещена сцена изведнъж отнякъде изхвърча стрела или още по-яко - копие, което се забива в лицето на противника и той си загива.

Не липсват и обсади на крепости. Които винаги са били до известна степен чийзи и бъгави, но все пак удоволствието при тях е доста голямо. Колкото и странно да звучи.

Нападайки крепост обикновено имаме една-единственна рампа, която трябва да минем, за да влезем вътре. Особено количество тактика няма. Просто трябва да се промушем някъде, да екипираме арбалет или лък и да пробваме да свалим възможно най-много гадове с хедшот. Ако имаме стрелци, които да позиционираме близо до стените - още по-добре.

Оттам нататък е от ключова важност някак да влезем вътре, без да ни убият и да се опитаме да отворим път за нашите другарчета. Често не е лесно, умира се, губим куп войници. Но пък завладяването на крепост ни дава доста слава. И шанс нашият крал да ни я отреди като лично владение.

Защитата на крепост е далеч по-забавна. Тогава ние сме онези в превъзходната ситуация. Прекрасно е да пласираме всичките си тежки войници на някое тясно пространство, да застанем отстрани с някое дълго оръжие (където не могат да ни стигнат) и просто да замахваме над глава напред, пръскайки черепите на всичко пред нас. Това пак е някак чийзи тактика, да. Но все пак чувството е толкова задоволително!

Още по-яки са моментите при обсада, в които след като ни свършат мунициите можем да събираме стрели за лъка или арбалета от тези, които са се забили по стените наляво-надясно! Естествено всички оръжия, щитове и тъй нататък на умрелите противници си лежат на бойното поле. Ако разчитаме много на щит и бъде счупен в битка - задължително трябва да си намерим такъв от някой умрял другар или враг. Същото важи и за коня - напълно вероятно е той да погине в битка. Но пък - стига да имаме достатъчно висока статистика за езда - можем да се качим на всеки един кон, който ни се изпречи пред очите в битка и да продължим патакламата.

Има и нещо като луут система - част от предметите, които носят противниците ни могат да бъдат събрани от нас. Естествено ако се бием със селяни с камъни и тояги - това е всичко, което ще получим от тях. Никой няма да ни метне легендарна броня в стил Diablo примерно. Взимаме само това, което е на гърбовете на противниците пред нас!

Но когато стигнем до моменти с масови битки срещу елитни армии - тогава падат куп качествени (и скъпи) брони, оръжия, коне, които можем да продадем. А това е нелош източник на пари.

Както и продажбата на заложници след битка. В която няма абсолютно нищо неморално според Mount&Blade (макар че ако заловим вражески аристократ е най-добре винаги да го пускаме - това увеличава нашата чест, а самият враг започва да ни харесва повече; което е малко абсурдно, откровено - в един момент след няколко войни се оказа, че повечето командири от противниковата армия са ми първи приятели и са в по-добри отношения с мен от другарите в собствената фракция - което ми се струваше странно, ама какво да се прави, средновековие). Якото е, че ако ще взимаме много заложници можем да екипираме оръжия, правещи blunt демидж, които само зашеметяват, но не убиват. Или да ползваме повече такива единици! Тоест има и такива неща, за които да мислим.

Или като заключение - Mount&Blade е игра, която винаги мога да играя с кеф десетки часове. Да, когато ударя 60-70 часа битките започват да губят голяма част от чара си, но по дяволите, на колко нови игри можем да изкараме по толкова време? Поне аз - сравнително малко. Само най-добрите успяват да ме хванат толкова, че да искам да играя след 20-30 часа. А Mount&Blade си остава там, завинаги. И то изобщо не говоря за колосалното количество модове, които заглавието има... които са буквално какви ли не. То всъщност преди дузина години беше фрашкано от модове, днес дори си нямам и най-бедната идея за какво иде реч.

Е, да, годинките не са били благосклонни визуално към Mount&Blade, който откровено си беше грозени като се появи в продажба. Но пък от друга страна онова, което липсва като детайл в текстурите се компенсира от мазната, прецизна бойна система и прилични (макар и не отлични) анимации. Общо взето за всеки, който не е почнал да играе игри преди няколко години едва ли графиката ще бъде причината да се откаже от заглавието.

Всички войници започват като обикновени селяни от дадена фракция, които можем да ъпгрейднем както намерим за добре, превръщайки ги в елитни пехотинци, стрелци или конници

Да, наистина за новак в Mount&Blade играта може да изглежда прекалено... базова в началото. Сякаш няма нищо повече от битките. Доста неща се откриват малко по малко с течение на времето. Има някаква икономика. Добре е да следим отношенията между аристократите, да знаем накъде духа вятъра. Тук-таме да лавираме между фракциите, ако това ни е най-изгодно в дадения момент. Да, абсолютно всичко е просто подправка към битките. Те са ни гръбнакът в Mount&Blade. На тях е посветена играта. Това ѝ е голямата сила. Ако не искате да се млатите от първо лице - няма какво толкова да видите в заглавието. Но все пак има някои приятни добавки, които изскачат тук-таме.

Или накратко - ако ви се играе средновековна масовка (без магии!) и случайно сте изпуснали Mount&Blade... можете сериозно да се замислите да се сдобиете с него!