
А именно - стандартната опция в Assassin's Creed Valhalla ще ни даде възможност да изиграем част от мисиите с мъжката версия на Ейвор, а останалата - с женската.
"Това обогатява историята според мен", казва Дарби Макдевит, която е отговорна за сюжета в Assassin's Creed Valhalla. Тя, естествено, не разкрива повече детайли за историята, за да ни предпази от спойлери.
Ще е интересно да видим как точно ще бъде обяснена възможността да играем и с мъжката, и с женската версия на героя. Но пък от друга страна идеята изглежда добра.
В игри като Assassin's Creed Odyssey, които имат десетки, а може би и стотина часа геймплей, едва ли много хора са играли и с Алексиос, и с Касандра. Така ако някой има нужда от малко полово разнообразие - във Valhalla историята ще ни предложи и двете версии на героя. Но пък е възможно да играете или само с мъжа, или само с жената Ейвор.
Assassin's Creed Valhalla ще излезе на 12 ноември - същият ден, в който дебютира и PlayStation 5. Това е датата за Северна Америка, в Европа играта очакваме на 19 ноември (отново деня на дебют на PS5 на континента ни). Освен това играта ще има ревизии за PC, PS4, Xbox One и Xbox Series S/X.
Още по темата




Уж се водеше, че предишният токсичен мениджмънт е взел това решение. Дали е така или не е, бог знае. Беше си окей за мен Алексиос, макар че не блестеше и грам (за разлика от Баек).
Що се отнася до Valhalla, стига историята наистина да предвижда два героя, ще е добре. Предполагам, че идеята ще е нещо от рода на това, че източниците не са сигурни дали Ейвор е мъж или жена и в едни случаи легендите щя го/я представят в един вид, в други - по различен начин. Ако го направят така може и да стане интересно. Дано не измислят някаква по-голяма глупост (макар че ми е интересно и как ще оправдаят "несигурността" в пола, при положение, че анимуса уж се основава на генетичните спомени, ама да видим).

Иначе да, то за Одисеята, даже официалната книжна версия е с Касандра. Просто се изплашиха да оставят жена герой, че геймърите щели да ревнат(все едно Лара Крофт не съществува).


Иначе Валхалата бих я пробвал с женката. Доколкото четох покрай сериала Викинги, жените в нордическите племена са имали сравнително сериозна роля. Можели са да бъдат воини, да имат собствена земя и дори да бъдат ярлове (еквивалента на хан при викингите). За разлика от древна Гърция, където жените не са имали особено много права, поради което и избрах Одисеята да я играя с мъж. Някак си по-достоверно исторически.


Аз ще си играя Valhalla така, както ми препоръчват, пък интересно дали ще има някакво смислено обяснение в историята. Макар че жените яко ме дразнят как тичат в Assassin-а - или по-точно новите им анимации. Баш като мъже си изглеждат (гледах, че и Касандра така си се държи като теле с женски скин). В Assassin's Creed Liberation някак повече мязаше на жена героинята, в Syndicate ако не ме лъже паметта - също. Де да знам, може би след The Last of Us II ми се набива това повече в очи.






П.С. Ако трябва да сме честни, една реална жена-боец много повече ще прилича на мацката от Game of Thrones, отколкото на 45-килограмова манекенка. Ама ако тръгнем да търсим реализма във всичко геймингът ще стане екстремално скучен.









При игрите, в които мога да си направя аз човечето, обикновено е идеализирана версия на мен, в рамките на това, което позволява енджина (например почти никога не съм близо до реалният си ръст). Когато не е възможно, предпочитам опция за мъжки герой, който освен ако не е много здраво изграден, то чрез него разказвам "моята" история, изживявам "моето" приключение.
Когато е жена, трябва разказа и приключението да ми допадат повече, защото го усещам като нейна история. Когато играя Тумб Рейдър не го правя щото се чувствам badass, a защото искам да видя колко badass е Лара. Подобно беше и с Алой.
Може би съм странен в това отношение, но просто ако образа е слабо изграден, предпочитам да е мъж, защото по-лесно се асоциирам и запълвам дупките в характера(поне в главата си).




В крайна сметка няма лошо, пак казвам игри като Хорайзъна, Тубм Рейдър или Ремембър Ми не ми бяха неприятни, защото героя е жена. Щяха ли да ми харесат повече, ако героя беше мъж... Не знам. Както казах когато характера е изграден, просто се наслаждавам на чуждото пътешествие.
Цялата идея ми беше, че ако имам избор, клоня към мъжкия.

В неангажиращи игри тип примерно екшън RPG, в които няма много история, общо взето е хвърляне на монета с мъж или жена ще играя. Примерно в Grim Dawn ги редувах за разнообразие, когато няма някаква по-задълбочена история не ми пука.
А за отъждествяване с героя - при мен почти няма шанс да се случи, ако говорим за "готов" персонаж. Независимо дали е мъж или жена. Готовите персонажи ги гледам отстрани, сякаш е филм, и ги оценявам така. Най-добре влизам в обувките на мълчаливи герои в игри тип олдскул RPG-та. Там мога да си ползвам въображението повече. Ся Алексиос примерно върти го, сучи ги - някак си не ми идва.