Интересно е колко бързо могат да се променят нещата обаче. И колко драстична може да е разликата между две издания. Както за FIFA 16 написах, че когато не те чука с криминалните си скриптове е може би най-доброто откъм футболна игра, което съм виждал... то сега мога да кажа, че наследникът е пълен кенеф в адски много аспекти. Една безумна, безобразна аркада, създадена единствено да цоца пари чрез Ultimate Team.
Но всъщност как може толкова много да се промени за толкова малко време?
Историята всъщност е любопитна. FIFA 16 във вида, в който се появи в продажба предложи доста промени. И то страхотни. Именно и заради това половината от ревюто ми – онази, в която се говореше за геймплея – беше адски положителна. Сред основните разлики беше променената система на пасовете – подаванията бяха направени много по-трудни. Дори и разпределяне на топката на 10 метра при почти открит футболист можеше да се обърка... и често се случваше. Освен това имаше и осезаем нърф на безбожно добрите по традиция във FIFA бързоноги играчи.
И какво стана? Естествено, че всички малчугани писнаха на умряло. „Как може футболистите с 90+ скорост да не са супер богове“? „Защо като помпам безмозъчно паса по земя топката не достига автоматично до друг мой играч“? И разни други. Какво можеше да направи EA? Знаете много добре – да нагоди FIFA 16 към желанията на онези, които потрошават луди пари в Ultimate Team. Което в крайна сметка и се случи. Самият аз играх FIFA 16 веднага след като се появи в продажба и след това... може би след 8 месеца. Промените бяха стряскащи. Може би го казвам, защото видях контраста. Ако бях играл постоянно вероятно нямаше да ги усетя толкова ясно. Но онова, което видях е... как всички плюсове на FIFA 16 са били премахнати.
А какво се случва сега? FIFA 17 завива още повече към безобразната аркадност. Погледнато глобално геймплеят не се е променил чак толкова много. Но вглеждайки се в детайлите се усеща, че пасовете са още по-автоматизирани. Бързите играчи са безбожни както и в по-ранни издания на FIFA. Играта в защита е направена много по-трудна, с което понякога се усещате направо безсилни да спрете Неймар, Меси или Суарез. А пък скриптовете в мултиплейъра... още по-активни, гнусни и отвратителни от всякога.
В резултат на всичко това FIFA 17 по всичко ми заприлича... повече на Call of Duty, отколкото на нещо друго. Заглавие, което се играе на рефлекс. На мускулна памет. Заучаваш какво да правиш в защита, в атака и повтаряш процеса... и повтаряш процеса. Без мислене. Без импровизация. Без творчество. Без креативност. Което за мен не е есенцията на футболна игра.
В тези заглавия най-якото чувство е да измислиш в движение как да преминеш противниковата защита. Да сътвориш някой страхотен нестандартен удар, който да влезе, хубава комбинация от пасове, някой финт в правилния момент. Всичко във FIFA 17 е еднакво. Най-вече защото играта е аркада. Защото не е създадена, за да се мисли в нея. Защото целият дизайн е концентриран върху една-единствена стратегия. Изнасяй топката през фланга. Напредвай там. Подай към центъра някак. Толкоз.
И тук се чудя откъде да започна с минусите на FIFA 17? Нека да са пасовете.
По-рано споменах, че са автоматични, нали? Да, точно така – добре сте прочели. Именно това е думата, с която могат да бъдат охарактеризирани. За разлика от FIFA 16, където в началото не само защитата пресичаше топката по-активно, но и беше много по-лесно просто да се сгреши пас, сега е съвсем различно. В някои случаи при лош развой на мач се изнервях и почвах да помпам копчето без дори да виждам къде има наоколо мой футболист... и се навързваха 5-6 барселонски подавания. Просто така.
Не само стандартният пас е автоматичен, но и извеждащият. В полузащитата с леки подобни подавания можете да минете почти всеки противник. В общия случай футболистите – освен ако не са звезди тип Канте със статистика на interceptions около 90 – виждат топката как минава край тях, но не ебават да посегнат с крак и да я вземат. Така повечето отнемания на топката стават след физически сблъсъци, тъй като прекалено често стига до крайната си дестинация.
Ситуацията на автоматичните пасове се подкрепя и от футболистите. Играчи с около 70-75 подаване бичат извеждащи подавания по конец в стила на Иниеста, Модрич, Йозил и други. Да, последните трима разпределят топката някак по-централно и по-прецизно, но разликата не е достатъчно осезаема. А като се има предвид, че мнозина играят с хипер бързи футболисти в нападение, специално в Ultimate Team, то е все тая дали топката е на 2 метра настрани или не – все бива настигната. Всъщност сега се сещам колко тегаво беше в началния вариант на FIFA 16 да се даде хубав извеждащ пас... топката или попадаше в защитник, или директно в краката на вратаря. Сега просто се задържа леко бутона за него и воала – футболист е изведен в коридор. Да, наистина прехвърлящото извеждащо подаване не е особено ефективно, също както и миналата година. Няма особен смисъл да се спамят такива, особено над високите централни защитници, които лесно ги пресичат с глава. Но за сметка на това пасът по земя е толкова небалансиран, че е смешно как с обикновеното му спамене може да бъде пронизана защитата ви дори и през средата...
В резултат на всичко това FIFA 17 изглежда като аркада. В общия случай се навързват по 5-6 паса адски бързо, обикновено със задържан ляв тригер (при което футболист подава и почва да тича напред). За разлика от миналата година вашите защитници не са особено активни в преследване на откъсващи се футболисти, което осигурява лесно извеждане на някого. Особено ако говорим за бързите крила – винаги има коридори, в които да се промъкнат.
Буквално 90% от мачовете, които изиграх в мултиплейъра изглеждаха тотално идентично именно заради автоматичните пасове. Няколко двойни в центъра на полузащитата ми. Някое от двете крила отгоре или отдолу започва да се откъсва. Извеждащ пас по конец към тях. След това търчане по фланга горе-долу до средата на външната граница на наказателното поле, оттам или центриране, или опит за навлизане в наказателното и рязък пас към центъра. В един момент след десетия пореден мач взех да се чудя дали играя срещу реални хора или някакви ботове. Абсолютно еднакви разигравания. Едно към едно. Няколко двойни, последвани от извеждащ пас и търчане по фланга към наказателното. На всичкото отгоре почти всеки в онлайн режима играе със стратегия 4-3-3 и то една и съща версия! Пълен ташак. Тотално еднообразие.
А като споменах за тичане по крилата, то нека отбележа колко досадно небалансирани са бързите футболисти отново. Преди да излезе FIFA 16 от EA разправяха как се опитват да преодолят проблема... и донякъде успяха. Но сега всичко се е върнало в старото си русло.
Бързите футболисти прекалено лесно се отскубват на спринт от физически сблъсъци. Силата не е толкова ефективна, колкото в миналото издание. Да, ако някой бързак е статичен или тепърва набира скорост може да бъде отнесен от по-силен футболист. Но стартира ли... дори и при малко отворени пространства - край. Което е много дразнещо. Няма някакъв баланс, няма някаква алтернатива. Колкото по-малко скорост и повратливост има един футболист, толкова по-зле, понеже няма нещо, с което да се компенсира. При хаотичното поведение на играчите в защита пласирането не е някаква статистика, която е от ключова важност, а и пресичането на пасове - също. Подаванията със своята автоматичност също не изискват задължително страхотен плеймейкър. И какво излиза - пак се гледат няколко статистики като първи... най-вече скорост, след това повратливост и тям подобни.
Което за мен е разочарование. Ако има едно нещо, което ненавиждам откакто се помня, то това са безмозъчни атаки по фланга, гарнирани с безкрайни центрирания. И извеждащи пасове до откат, при които някой бърз играч практически няма начин да бъде настигнат. Именно това е FIFA 17. Имаше толкова ефективни начини в миналата да се спират бързаци... но явно хората предпочитат аркадата.
Нека карам нататък обаче. Онова, което забелязвам във FIFA 17 е тактическото поведение на футболистите. Което изглежда по-зле не само от това на FIFA 16… но и на Pro Evolution Soccer 2017. Дори не мога да повярвам, че пиша тези редове. Но да – тази година започва да се случва немислимото. FIFA започва да деградира заради лакомията за пари Ultimate Team, а пък PES 2017 да надскача заглавието на EA в някои аспекти. И то очевидно.
Футболистите ви нерядко са необяснимо пасивни в нападение или защита. Поне аз не видях по какъв начин се спазват тактическите указания, които им давам - и в настройките на стратегиите преди мач, и по време на самите срещи. Решат ли футболистите да са пасивни... нищо не може да им промени отношението към мач. Давам им да пресират, да правят контри например - не. Стоят си статично и толкоз.
В общия случай онова, над което имах контрол беше единствено... формацията. Поне ясно виждах, че футболистите са точно там, където трябва да бъдат. Но оттам нататък... каквото прецени играта. Задавам на дефанзивния ми халф да не се включва по никакъв начин в атака... в някои мачове той се оказва насред нападателите. И то не след статична ситуация - при нормална атака е решил самоволно да стигне до противниковото наказателно. Давам на бековете да не се включват в нападение... в едни мачове спазват указанието ми, в други не.
Най-малкото в един PES 2017 футболистите правеха онова, което аз им казвам. Тук всеки е за себе си. Все едно имам отбор българи. Казваш им да направят нещо, те ти отговарят - "А, няма проблем, съгласен съм, точно така ще стане, както ти искаш" - и накрая всеки върши каквото му скимне.
Редно е да отбележа все пак, че елементи като пасивността са трудни за измерване във FIFA 17, понеже играта с пълна сила е бъкана от шибаните криминални скриптове, станали маркови за франчайза в последните години. В ревюто за FIFA 16 писах много за тях. Е, сега положението е определено отвратително. Почти няма мач, в който в даден момент от време играчите ви да не „заспят“. Безпричинно! Уж имат достатъчно издръжливост, уж всичко им е наред – не. Спират да играят ей-така. Именно и заради това трудно мога да говоря за поведението на AI-то. Понеже понякога започва добре, атакува, пресира, пресича подавания... изведнъж спира, после пък пак се активизира. Ходи го разбери!
Буквално няма да видите 5 еднакви мача поред в онлайн режимите на FIFA 17. В никой от тях! Нито Ultimate Team, нито пък сезоните. Все нещо е различно. Един път защитата ви е скапана, друг път нападателите ви не могат да вкарат, в трети играчите ви не пресичат никакви пасове... и не, ситуацията не е само негативна. Естествено. Понякога футболистите пресират и пресичат толкова ефективно – без аз да правя нищо – че опонентът ми има трудност да върже три паса на кръст. В някои моменти всеки удар ми е гол – дори от удари от майната си. И тъй нататък.
Лошото е обаче, че ситуацията е тъжно очевидна. FIFA 17 е бъкана от скриптове. Което не е нещо, което само аз забелязвам. Всеки втори човек вече се оплаква от тях и няма как иначе – изисква се особена слепота, за да не видиш, че в поредни мачове с еднаква тактика, футболисти и всичко друго поведението е тотално различно!
А скриптове във FIFA 17 – колкото щеш. Споменах вече някои – моментите, в които нападателите ви отбелязват с всеки удар. Ако в три мача правите абсолютно едно и също от определени ситуации, което предполагам мнозина с голям опит в серията вършат чисто от навик (поне при мен е така), то се виждат крайно различните резултати. В един мач от границата на наказателното бия 2-3 технични шута със задържан до средата удар – 2 гола. В следващия – 10 подобни удара и нула попадения. Но айде, това окей. Хубаво е всеки далечен удар да не е гол. Хубаво е всичко да не става по система. Но когато в един мач Кр. Роналдо на почти празна врата направи 2-3 пропуска безпричинно... то виждаш, че нещо куца.
Именно головата импотентност е онова, което решава много мачове във FIFA 17. Понякога нищо не влиза! Освен евентуално извеждане на нападател на празна врата. Но дори и тогава в някои случаи FIFA 17 отказваше да ми осигури гол. Или нападателят се спъваше в топката, или не я уцелваше, или какво ли не друго. Всякакви абсурди видях.
Най-забавно е обаче, когато видите как един от двамата човека - независимо дали сте вие или вашият опонент - вкарва от всеки удар. Докато другият прави чудеса, но топката не влиза. Едва ли има нужда да казвам колко очевидно и демотивиращо е това. За "жертвата" имам предвид. Особено ако двама души играят с еднакви отбори - честа ситуация в онлайн сезоните, и виждат как единия Кр. Роналдо отбелязва с всяко докосване гол, а другият от малкото наказателно успява или да уцели вратаря, или гредата, или да изкара в аут и това няколко пъти поред.
Нещото обаче, което ме подлудява е не пропуските. Те някак се преживяват. А и все пада гол, ако доминирате достатъчно. Дори от четворен карамбол на празна врата. Но пасивността е ужасна.
Моменти, в които защитата спи. Когато някой футболист се откъсва, но вашите хора стоят и го гледат апатично. Понякога се случва дори и през центъра на защитата. Когато някой дриблира измежду трима човека и е на по половин метър от тях, но никой не протяга крак, че да го спре.
Благодарение на пасивността е изключително трудно да се защитавате. Най-вече и заради едни друго нещо, заради което ще говоря - поначало трудната защита във FIFA 17. Така в доста случаи усещате, че нямате пълен контрол над събитията. Дори и да покривате онзи ваш противник, който държи топката, да го следвате, когато около него 2-3 души от отбора му се движат като котки и търсят пространства, а вашите футболисти са статични... то извеждащият пас е въпрос на натискане на копче.
Всъщност колкото повече играя, толкова повече виждам колко произволни са куп неща във FIFA 17. И в Ultimate Team, и в онлайн сезоните – имаш някакви футболисти, имаш ясните им статистики. Но на практика виждаш как поведението им е тотално различно. Откъм ефективност на пасове. На влизания. Че дори и при скорост. В един мач Бейл издухва Пике без да му мигне окото, в следващия каталунецът тича почти наравно до него. В един мач Нойер или Де Хеа вадят всичко, което почти човешки може да се извади (както и в реалността), в следващия приличат на риби тип Владо Стоянов и почти всеки удар срещу тях е гол.
Скриптовете, естествено, не спират дотук. Класики като например стоящите на място ваши футболисти след изпълнение на център (специално след гол) се завръщат с пълна сила. Когато вашите играчи стоят като дрогирани, докато нападателят, получил топката в средата на терена си тича напред измежду тях. Един от мачовете видях как Серхио Рамос дори не се засили към откъсващ се през центъра нападател... смехория.
Другата класика е края на мача. Явно в алгоритмите на FIFA - по принцип, не само настоящата - след 80 минута се случва нещо драматично. Почти винаги ако излезете в чиста позиция към края на мачовете ще падне гол. И в края на първото полувреме - включително и 45-тата минута, падат нереално много необясними голове, включително и някакви тупалки от майната си.
В резултат на всичко това много мачове в онлайн режимите не носят нужното удоволствие. Или поне не и на мен. Ситуацията е толкова произволна, че аз се питам с пълна сила - "Какво, по дяволите, зависи в тези срещи от мен и какво си решава компютърът"? Защото обикновено на човек е лесно да си каже – „Уау, баси добрият съм“, когато всичко върви в негова полза. Когато цъка мач, в който скриптовете му помагат. На което разчитат и EA всъщност. Но за мен е тъпо. И мисля, че много ясно човек може да види за какво иде реч. Стига да е способен да влезе в обувките на опонента срещу него.
Тъпо е да виждам, че някой ме премазва, че в края на мача има 20 удара към вратата, 10 от които в чисти ситуации тип 1 на 1 и накрая аз го бия с 1:0. Защото виждам, че човекът срещу мен е заслужавал победата. Надиграл ме е. Виждам, че удря топката както трябва, че не задържа докрай шута например, че да я преметне до космоса. Но играта му казва – „Не днес, братко“.
Някои хора биха казали – „Ама какво му е тъпото на това да печелиш“? За мен няма удоволствие от подарена победа. Нали това е смисълът на една надпревара – да се пробваш срещу друг човек? Да видиш кой е по-добър в нещо? Е, FIFA 17 размива границите с всичките си скриптове.
А както един път те работят за теб, в друг случай те работят против теб. Всъщност бих направил една аналогия, за която се сещам всеки път, когато изляза да тичам във ветровито време. Ако се случи първите 3 километра да духа иззад мен, то крачката ми е дълга, темпото ми е страхотно и си мисля – „Ебаси в каква добра форма съм“. Но когато се обърна и усетя колко силен е вятърът разбирам колко много ми е помагал в първите километри. Но естествено следващите 3 км. са супер тегави. Е, същото са скриптовете във FIFA 17. Нормалната човешка реакция е да си мислиш, че си голямата работа, когато печелиш. Когато нещата се нареждат в твоя полза. По дяволите, когато ми духа вятърът в гърба наистина не го усещам. Но това не значи, че няма помощ.
И несъмнено тук идва големият аргумент – „Защо някой е печелил първа дивизия на онлайн сезоните XX пъти – за него скриптовете не работят ли?“. Реално начина, по който може да се охарактеризира криминалното поведение на FIFA 17 е хендикап. В едни случаи отборът ти е супер добър, в други е по-слаб, в едни случаи не влизат голове и тъй нататък. Ако приемем, че играят двама души с еднакви умения и един и същи отбор/тактика, тогава хендикапът е много възможно да изиграе своята роля.
Но ако цъка някой на ниво про геймър, който тъй или иначе е много по-добър от теб... то е все тая. С хендикап или без пак ще те бие. Все ще намери начин да ти промуши някакъв гол, ако играта му „забрани“ да отбележи по конвенционален начин. Същото като Юсаин Болт - и болен да е, и да умира, пак ще надбяга обикновен човек на 100 метра спринт спокойно.
Но това не значи, че очевидното не е очевидно. Че FIFA 17 няма необяснени скриптове, влияещи пряко на мачовете.
Редно е все пак да отбележа, че ако се играе в онлайн сезоните с готови отбори – Реал, Барселона, Байерн, Юнайтед и тъй нататък – скриптовете не личат толкова явно. Или нека го кажа по друг начин – не са прекалено драстични. Има ги мачовете, в които нищо не влиза. Има го мачовете, в които опонентът ти от нула ситуации вкарва два гола. Но да кажем са един на 5-6. Което е някак... сравнително добре. Общо взето можеш да изкараш почти цял сезон от 10 мача с една-две криминални срещи. Редно е да отбележа обаче, че не мога винаги да усещам кога скриптът работи за мен... точно като попътния вятър, когато тичам. Не мога да знам в колко мача от сезон бия някой по-добър от мен, понеже играта е решила да ми пусне победа. В някои моменти е очевидно... но не точно винаги.
За режимите обаче ще поговоря малко надолу в статията. Нека се върна към едно друго нещо, което споменах по-рано в статията. Една думичка. Аркада. Която вероятно ще предизвика полемики. Защо казвам, че FIFA 17 e аркада?
Причините всъщност са много. Първото е бързината на геймплея. Във FIFA 17, за разлика от началния вариант на FIFA 16, вие нямате време да мислите. Да държите топката, да се суетите. Всичко е бързи, моментални пасове. В общия случай дори нямате и време да изчакате нападател да тръгне, да видите накъде ще се затича. Подавате на инстинкт. Пас, пас, пас, пас. Както споменах по-рано подаванията в огромна степен са автоматични, което ви дава възможността да подавате, без да мислите.
За аркадността и бързите пасове спомага защитата. За която обещах по-рано, че ще пиша. Вероятно тя е най-трудната в серията досега... поне от представянето на новия енджин. Мога да кажа, че помня FIFA игрите от последните да кажем 6 години и никога не е било толкова тегаво да се вземе топката. Не говоря просто за това да се натисне копче и магически да вземете притежанието. Напротив – дори и в очевидни ситуации е много трудно.
Причината? Изправения шпагат в момента има супер намален обхват – и откъм широчина, и откъм дължина напред, в която може да „хване“ футболист. В резултат ви трябва страхотен тайминг, за да нацелите момента за влизане. Ако обаче пропуснете с шпагата... вашият футболист „изгаря“. Губи баланс и бива задминат. В резултат в общия случай е по-добре да тичате близо до противник и да се надявате той да сгреши – например да тръгне да търчи през вас, когато тогава вашият защитник успява да избие топката. Този подход обаче води до нещо друго – първите 3-4-5 паса при старт на атака почти винаги са точни, защото вие се опитвате да върнете и позиционирате играчите си в защита. В резултат се случват супер бързи атаки, фактически игнориращи полузащитата.
Трудните влизания водят и до пълни абсурди в наказателното поле. Възможно е футболист като Меси при някое меле да си води топката, докато няколко ваши играчи го гледат, а пък останалите се опитват с почти никакъв успех да му отнемат. Нерядко се чувствах неспособен да накарам играчите ми да направят това, което искам.
Поне аз изиграх прилично количество мачове, но не видях особено много хора, които да са наистина ефективни в защита. Онова, което става в общия случай е някой да се залепи до вас и да пробва да ви вземе топката или да се засили отдалеч, блъскайки се във вашия футболист, нарушавайки баланса му (при което топката може да достигне до друг играч – ваш или противников). В резултат защитата често прилича на блъскащи се колички - тръгвате срещу противник с надеждата да се врежете тяло в тяло. И след това някак топката в стил флипер да се добута до ваш човек. Но премерената, "истинска" защита е много по-тегава.
Моменти, в които сте 1 на 1 някъде с противник - обикновено по фланга - и знаете какво ще направи. И тръгвате да му влизате, но понеже закъснявате с някаква минимална частица от секундата и вашият футболист пропуска влизането си. Това е изключително обезкуражаващо и дразнещо. Поне аз нямам особена идея защо защитата е толкова нърфната. Може би като резултат от ревовете покрай FIFA 16 - тогава се критикуваше и прекалената ефективност на дефанзивните футболисти. Но по дяволите - тази година беше европейското, гледаме спорта нонстоп. Футболът е с акцент на защитата. FIFA 16 беше реалистична. FIFA 17 е аркадна фантастика.
Да, нямам нищо против някоя механика да е трудна. Но защо точно защитата е направена така от всичко във FIFA 17? Пасовете са автоматични, дриблирането е прекалено лесно... защо точно защитата е толкова зле? Отговорът всъщност е реторичен - с цел аркадност и опростяване на геймплея. Което и се случва.
Благодарение на защитата пък се случват куп досадни неща във FIFA 17. Първо, атаките по фланга. Гнусните, шибани, проклети, скучни атаки по фланга, каквито ще видите докато не ви се доповръща от тях. А дори и да се издрайфате – те ще продължат с пълна сила. Сигурно 90% от хората, ако не и повече – поне тези, които срещнах, единствено изсипват по фланга. Отново. Отново. Отново. Отново. Отново. И тичат напред. С тегавата защита и с още по-трудните за осъществявания пресичания на пасове (плюс автоматичните подавания) топките по фланга са елементарна тактика. Колкото и да се озорвате трудно ще ги пресечете. Все намират как да минат. В много мачове знаех идеално какво ще стане, опитвах да пресека линията на подаването... но не.
Другото нещо, което се случва заради по-трудната защита е тоталната липса на полузащита във FIFA 17. Реално първата игра в серията, която имаше полузащита беше началния вариант на FIFA 16. Когато се губеха куп топки в нея, беше трудна за преодоляване. Сега с няколко автоматични паса полузащитниците ви са преминати. И реално FIFA 17 се развива почти винаги в лявата или дясната третина на терена. Дори и да играете с четирима или петима полузащитници пак играта се пренася прекалено бързо. Защото топката се отнема толкова трудно, че е по-добре просто да се дръпнете назад и наситите линията пред защитниците ви. И в резултат се случва нещо, което няма нищо общо с реалния спорт. Където вероятно 3/4 от мачовете се развиват предимно в центъра... особено равностойните.
Всъщност ако една игра няма нищо общо с реалния спорт - тя може ли да се приеме за "симулатор"? Моят отговор е - не. Къде можете да видите Барселона да изсипва топката към Меси, Неймар и Иниеста от фланга по въздух, ако не в електронна игра? Че и на всичкото отгоре нерядко тази тактика е успешна... количеството голове с глава, които видях да вкарва Иниеста е толкова скандално, че просто нямам коментар.
Всъщност ако се замисля FIFA 17 не е толкова лоша игра. Напротив, когато скриптовете не са активни е прилична. Определено ми харесва много повече от PES 2017. Цялостният контрол над футболистите ми се нрави (освен в защита). Головете са като цяло по-разнообразни от PES 2017. Вратарите са доста по-добри. Стават понякога интересни мачове, падат яки и нестандартни голове. В добрите си моменти FIFA 17 си я бива. Но истината е, че благодарение на скриптовете положението става нетърпимо.
Тамън човек изиграва 4-5 равностойни мача, при които тактически футболистите се държат адекватно, не изглежда да има някакви проблеми с реализирането на голове и т.н. и изведнъж FIFA 17 решава, че е време да ти развали рахата. И тъпото е, че всичко опира до шанс. Не знаеш колко мача ще си преебан. Няма някакъв индикатор, логика. Не е да кажеш- "Ей сега FIFA-та ще ме опикае един мач, но пък поне знам, че нататък ще е нормално". Не.
Правя примерно няколко мача, взимам три победи и равен поред. Трябват ми още два, за да кача в следващата дивизия. Следващите два мача скриптовете се намесват с пълна сила. Нито едно положение не влиза за мен, включително и много стопроцентови. Започвам да се изнервям. Естествено губя с по 1 гол разлика и то моят противник вкарва най-гнусните попадения тип удар от майната си или някакво центриране, в което 170-сантиметровият му халф надскача високият 190+ см. мой централен защитник. Следващите два мача да кажем са били нормални и ги загубих в състояние на афект. От последните 2 мача ми трябваха 2 победи. Които постигнах с 3-4 гола разлика всяка, в които всеки удар общо взето ми беше гол, а противниците ми изпускаха всяко положение. Не съм сигурен дали единият даже не се left-на ядосан. Ей това е всичко във FIFA 17. Някакви скриптове си правят каквото искат. Аз знам, че играя по подобен начин с едни и същи футболисти. Но всичко е толкова, толкова различно като резултат.
Както и да е. Отделих предостатъчно време на темата за геймплея - поне в мултиплейър. Нека поговоря малко за режимите.
Онлайн сезоните са определено начина, по който трябва да се играе FIFA 17 в мултиплейър. В тях избирате даден готов състав и се изправяте срещу опонент. Имате рейтинг в рамките на 5 звезди, който ви показва срещу какви противници ще се изправяте, а също и 10 дивизии, в които да се изкачвате, започвайки от последната. Хубавото в онлайн сезоните е, че имате читави футболисти, без да се намесвате в схемата Ultimate Team, а освен това всичко си е в един и същи вид. Нямате контузени играчи. Никой не е изморен. И тъй нататък.
Истинската криминалност на играта е в Ultimate Team. Там подигравките вече са пълни. Още в първия ден от премиерата на играта, когато едвам бях изградил първия си почти адекватен състав от футболисти за по 1000-1500 пари вече ми влизаха някакви изроди с отбори по 83, 85 рейтинг. Което поставяше опонентите ми в меко казано благоприятна позиция. Как е станало това, освен дебели дози микроплащания... мога само да гадая. И не е да кажеш, че един или двама души бяха напомпани. Почти всеки, който срещах дори в десета, девета, осма дивизия имаха ебаси съставите. Взех да се чудя какво се случва с мен и защо имам куп посредствени телета на разположение... както и да е, не това е най-лошото. А скриптовете.
В Ultimate Team се развъртат толкова често, че в един момент направо губех представя дали аз контролирам отбора пред мен или направо играта ще изземе функцията. Ставаше абсурдно. И за разлика от онлайн сезоните в Ultimate Team има титанично количество контузии. Дори и отборът да е с висок фитнес, дори и да имате футболисти, които не са Injury Prone... няма значение. Контузии безброй. Не само имах средно неадекватен състав, но и средно поне по 1-2 постоянно контузени. И тъй като ставаше дума за футболисти за по 1000 и нещо пари, то купуване на предмет, струващ горе-долу толкова, за да ги оправи беше ненужно...
Естествено Ultimate Team постоянно изисква от вас да подновявате договори. Да купувате карти за възстановяване на фитнеса на хората ви. И тям подобни скучни неща, допълнени от за пореден път бавното и досадно меню на FIFA 17. Разбира се златото ви почти винаги не е достатъчно, а като за капак почти всички имат супер яки отбори, което в една или друга степен ви подтиква да скочите към микроплащанията.
Да, има добавки в режима. Тип Squad Builder, в който можете да изграждате отбори според предварително зададени изисквания. Когато направите състав, то картите с футболисти, които вкарате биват „похарчени“ завинаги. В замяна обаче получавате злато, тестета и т.н. Като цяло наградите надскачат онова, което вие инвестирате. Само дето ви трябва късмет от тестетата да ви падне читав футболист. От една страна. От друга – Squad Builder в общия случай е нещо доста скучно и досадно с множество разхождания до трансферния пазар и обратно. Когато на няколко пъти извадите късата клечка от тестетата е доста вероятно да ви стане скучно.
Друга новост в играта е FUT Champions. Става дума за купа, която се провежда всеки уикенд. За да получите достъп до нея трябва първо да спечелите турнир, провеждащ се през седмицата. За класиране са нужни три победи. Хубавото е обаче, че турнирите се провеждат на няколко пъти през седмицата, като имате по три опита и то безплатни. За разлика от миналогодишната екстра FUT Draft, която всъщност е налична и в момента. Още по-якото е, че във FUT Champions всяка победа ви носи прилично количество злато, което също е плюс. Минусът е обаче, че ви трябва приличен състав, тъй като можете да се паднете фактически с всеки...
Конкретно тази година прекарах адски малко време в Ultimate Team. Намеците, че трябва да набивам реални пари на всеки метър ставаха досадни. Освен това времето, което се губи със задачи тип подновяване на контракти е неприятно много. Като добавим множеството контузии, досадните скриптове и абсурдно високото количество хора, имащи нереално яки състави... то ситуацията става екстра досадна. А, да, освен това в Ultimate Team много хора са като ботове, там в още по-голяма степен се напада ексклузивно по фланговете, а атаките се развиват толкова еднообразно, че на човек в един момент на човек започва откровено да му се повдига.
Като цяло мнението ми за геймплея в мулти е... противоречиво. Да, в някои моменти FIFA 17 носи удоволствие. Имаше един мач срещу един пич, който ме поведе с 4:0. Второто полувреме изравних до 4:3, в 90 минута изпуснах чиста ситуация и загубих с 5:3. Мачът беше наистина напрегнат, интересен, паднаха ебаси абсурдните и забавни голове. Но... скриптовете. Защо са толкова много, по дяволите, защо се увеличават всяка година? То е ясно защо - за да биват мотивирани хората да правят още микроплащания в Ultimate Team, мислейки си, че отборът им не е достатъчно добър след поредния скрипт на EA. И все пак... не съм сигурен доколко всичко това е легално.
Тъй или инак FIFA 17 има и други проблеми. Еднообразните голове например. Аз се усещам често, че правя едно и също почти винаги. Защото знам в коя ситуация какво да направя. Знам примерно, че с техничен шут ако съм сам срещу вратаря и той е примерно на 6-7 метра от мен е по-вероятно да изпусна. От друга страна ако е по-близо - на 2-3 метра, вероятно ще плъзна топката край него. От определени позиции в наказателното се бие или с лекия, или с техничния шут. И виждам, че не само аз правя тези неща. Доста други хора - също. В по-долните дивизии на онлайн сезоните виждаш повече произволни отигравания (почти винаги без голове). Колкото повече се качваш, толкова повече се навлиза в рутината. Защо? Понеже FIFA 17 има нужда от нови механики при шутовете и реализирането, от някакъв вид ребаланс. Отново техничният шут е някак небалансиран и се ползва почти винаги, а пък силният е с някак по-ограничен спектър от действие (и по някаква причина много по-често излиза в аут, което допълнително демотивира човек да го ползва).
Най-важното е обаче, че FIFA просто не върви в правилния път в момента. Но нека не забравяме, че това е един бизнес. Важното е да текат парите от Ultimate Team... тъй че аз нямам особени надежди, че нещо ще се промени догодина. Напротив. Вероятно играта ще бъде още по-голяма, скучна аркада...
Още по темата
317294369