Също както и в обзора на хейт ревюта, тук също игрите ще бъдат подредени по качество. Разбира се, според субективното мнение на авторите. Редно е да отбележа едно нещо обаче – много игри, които са част от ънхейтабъл за 2014-та бяха на кантар да попаднат в хейт ревюта. Именно и заради това казвам, че миналата година беше доста слаба за гейминга. Но за всяка от тях ще отделя няколко реда – нека да карам по каналния ред.

А именно – започвайки с моята игра на 2014 година. И да, това е Divinity: Original Sin. Тъй като заглавието за най-доброто, което поне аз играх за 2014-та го връчих като награда в играта Безплатно с hategame – LethianDream има възможността да се наслади на заглавието.

Що се отнася до Divinity: Original Sin – в случай, че не сте запознати с играта – тя е изометрично RPG в духа на старата школа. Това ще рече, че има много диалози, в които трябва да внимавате коя от опциите избирате – възможно е да отворите (и затворите) доста врати с правилни/грешни решения. Сценарият е на високо ниво, също както и хуморът, а като за капак походовите битки са изпълнени страхотно. А най-хубавото е, че Divinity: Original Sin е независима игра, която показва, че геймърите днес все още търсят RPG-та от старата школа... въпреки мнението на водещите разпространители днес, което е полярно противоположно.

И като стана дума за RPG-та от старата школа – такова е и Wasteland 2. Аз нямах време да го разцъкам – но пък White Fang направи едно ревю за играта, което можете да видите тук. С оглед на неговото мнение – и това на мнозина други хора в интернет – бих поставил Wasteland 2 сред най-добрите продукти на 2014 година. Качествените диалози, трудните битки, голямото количество геймплей и цялостната нотка на Fallout и Fallout 2 превръщат играта в нещо, което феновете на жанра най-вероятно ще харесат.

Ако изключим тези две ролеви игри с походови битки  и обърнем взор към високобюджетните заглавия, веднага в главата ми изниква Middle-Earth: Shadow of Mordor. На пръв поглед играта не е толкова впечатляваща – имаме битки, адски подобни на Batman Arkham серията, гарнирани с фрийръна на Assassin’s Creed. Голямата иновация обаче е Nemesis системата, а именно – всеки вражески капитан, който срещнете в играта ви запомня след сблъсък. Това добавя значителна дълбочина в Middle-Earth: Shadow of Mordor, като разнообразието е изключително сериозно и е видно, че е хвърлен много труд по тази система. Именно и с това играта привлече вниманието на мнозина и бих казал, че Nemesis механиката е иновацията на 2014 година.

Няма как да не посоча и Transistor като едно от страхотните заглавия на 2014-та. Атмосферата на играта наистина беше прекрасна, а каквото и да се каже за саундтрака ще е малко – наистина феноменален. Определено поредният независим хит напоследък, който можеше да се похвали и с никак нелоши геймплей механики.

Ако трябва да продължа с наистина силните игри на 2014-та, то ще спомена и Styx: Master of Shadows. Заглавието не можеше да се похвали с огромен рекламен бюджет или високи претенции. За сметка на това по мое мнение спокойно вкарва прехваления Thief в малкия си джоб откъм механики на промъкването и разнообразие на виртуалния свят. Най-малкото на последната трудност когато главният герой Стикс бъде видян, то почти всичките му врагове могат да го убият с всичко на всичко един шамар и толкоз... или казано накратко, една от игрите, които ще запомня за 2014-та.

Специално внимание смятам да отделя и на This War of Mine, чието ревю се забави до 2015 година, но това не значи, че не говорим за един феноменален продукт, който изцяло си струва. И който определено препоръчвам. Двуизмерната игра ни предлага един много различен поглед върху войната – не от гледната точка на поредния назобен командос с квадратно чене, а обикновените хора, които просто се опитват да оцелеят. Този сървайвъл успя да ме завладее за немалко дни, като моментално ви потапя в атмосферата си и определено си заслужава добрите отзиви.

Една от игрите, които ме зариби за доста дни беше Massive Chalice. Не съм много сигурен дали мога да препоръчам това заглавие изцяло – може би просто успява да нацели моята G-точка. И все пак, миксът между походови битки и стратегия е достатъчно добър за всички фенове на XCOM игрите от последните години.

Специално внимание смятам да отделя и на Assassin’s Creed Rogue. Наистина в този пореден представител на серията няма супер много иновации – по-скоро играта може да се окачестви като ултимативната версия на най-доброто от Assassin’s Creed III и продължението Black Flag. И все пак – почти цялата игра е била разработена в България, като някои нови механики плюс интересната история, в която имаме възможност (продължително време) да играем като тамплиери правят много добро впечатление. Всъщност на немалко места Assassin’s Creed Rogue получи по-високи оценки от високопрофилния Assassin’s Creed Unity… което е показателно.

Още в началото като най-добри игри на 2014-та ще посоча куп серии на Telltale. Всъщност видяхме адски много от тях за изминалата година! Дебютният сезон на The Wolf Among Us завърши... и то ударно! Вторият сезон на The Walking Dead беше не по-лош, Tales from the Borderlands стартира адски силно. Може би само Game of Thrones не ми се понрави чак толкова, но все пак е в рубриката ънхейтабъл. А иначе ако не сте чували за Telltale… студиото предлага кинематични заглавия, в които наистина няма особено количество „истински“ геймплей, но за сметка на това могат да се похвалят с прекрасни диалози и силни сюжети. В общия случай всеки нов епизод на игрите на студиото ви дава възможност да се потопите няколко часа в нови, нестандартни светове... и засега рядко има разочарования.

Като фен на South Park, няма как да не отделя и редове на The Stick of Truth. Геймплеят може и да не е чак толкова страхотен – всъщност след няколко часа става еднообразен. От друга страна обаче хуморът е изцяло в духа на култовия сериал, което не е изненада – неговите създатели Трей Паркър и Мат Стоун са участвали активно в създаването на South Park: The Stick of Truth. В резултат препоръчвам това двуизмерно RPG на всички онези, които си падат по тази продукция.

И така, за да вкарам нотка на контраст ще отделя време за игрите, които се появиха през 2014 година, но оставиха смесени чувства. Първо ще започна с Dragon Age: Inquisition. Няма да крия, че очаквах много от RPG-то на BioWare, но в крайна сметка се оказах разочарован. Да, играта не е баш за хейт ревюта. Не предизвика достатъчно силни негативни емоции у мен, за да я хвърля точно там. Но и същевременно няма да я похваля. Прекалено много елементи са или посредствени, или крайно лошо изпълнени. Да, виртуалният свят е голям и красив, има прилично количество неща за вършене... но като цяло смятам, че говорим за едно „технично“ изпълнение, което не впечатлява с нищичко. Чисто и просто BioWare са създали поредното бездушно, прехвалено творение в модерния гейминг и толкоз.

Far Cry 4 е друга игра, която не остави добри чувства у мен. Доколкото имаше някои новости, сравнено с Far Cry 3, то прекалено много елементи бяха „повече от същото. Беше видно, че Ubisoft са се опитали просто да създадат един голям, красив виртуален свят, но са забравили куп други по-важни неща. Включително и да подобрят фрапантно лошия изкуствен интелект... Като цяло Far Cry 4 не е баш помия за обхейтване, има си и силните моменти, но е видно, че просто Ubisoft са я метнали на конвейера и толкоз. Вероятно бъдещето ще предложи още по-лоши изненади за серията.

Сред големите игри, които разочароваха през 2014-та беше и Wolfenstein: The New Order. От една страна, играта се усеща като екшън от старата школа. И все пак има интегрирани и елементи от модерните шутъри, които развалят удоволствието. Като цяло играта... става, но човек постоянно усеща, че е можело този шутър да бъде повече, но по някаква причина нещата не са се получили.

The Evil Within е друга игра, която ме хвърли в колебания къде да бъде изпратена. В крайна сметка остана в ънхейтабъл, въпреки че далеч не е най-добрият продукт на Шинджи Миками – създателят на Resident Evil. Въпреки че се рекламираше като хардкор сървайвъл хорър, от един момент нататък можете да действате прекалено... рамбовски. Доста ситуации се решават по принципа на пробата и грешката, а като за капак управлението е прекалено тромаво и дразнещо. Общо взето – феновете на жанра вероятно ще харесат играта, но все пак The Evil Within оставя противоречиви чувства.

И продължаваме нататък с противоречията към Fifa 15. Поредното издание на серията включваше някои сериозни стъпки напред за франчайза – включително и сериозното разнообразие при головите ситуации. И докато офанзивният елемент беше значително подобрен, то същото не можеше да се каже за дефанзивния. Защитниците във Fifa 15 бяха осакатени до неузнаваемост и като цяло беше възможно дори и със средняшки нападател да бъде премината цялата ви защита по абсурден начин. А с Неймар, Меси, Кр. Роналдо, Бейл, Суарез, Ди Мария, Робен, Агуеро и прочее? Чисто порно! Fifa 15 можеше да ви докара от екстаза на старите Pro Evolution Soccer-и до желанието да разбиете клавиатурата или джойстика си в стената в рамките на броени минути... но въпреки това я поставих в ънхейтабъл.

Друга игра в ънхейтабъл, която остави противоречиви чувства? Diablo III: Reaper of Souls. Всъщност това не е стриктно нова игра, а просто експанжън. Очаквах добавката да ме накара да заобичам... малко повече... Diablo III, за който има две ревюта в сайта – едно в ънхейтабъл и едно в хейт ревюта. Е, това не се получи. Ако тегля чертата – за парите си, Reaper of Souls е окей. Предлага немалко геймплей, особено в днешно време. Но все пак – просто е крайно еднообразна добавка към една супер лоша игра, която просто не трябва да носи култовата марка Diablo.

Вископрофилните игри от ънхейтабъл почти се изчерпаха – последната от тях е Alien: Isolation. И тук не се попиках от удоволствие – ревютата за този хорър бяха страхотни, но на мен не ми се понрави чак толкова. Може би разработчиците прекалено много са задълбали в това да направят играта наистина трудна, в който процес се губи удоволствието – поне за мен. След 10-на часа вече сте умрели стотици пъти и сте виждали многократно всяка от анимациите, с които пришълецът може да ви убие. Да, за някои това е удоволствие. За мен – не чак толкова. Определено говорим за добра игра, улавяща изцяло духа на първия Alien филм... но не е за всеки.

И толкоз за големите игри. Нека се върна назад към някои по-малки такива.

Chaos Reborn е още една цъкалка, разработвана в България. Тактическата походова мултиплейър игра прави добро впечатление, като има лесен за схващане, но същевременно дълбок геймплей, който ще ви държи зарибени доста часове.

Quake Live е безплатна игра – всъщност прехвърляне на безплатния шутър със същото название към Steam. Интересно е, че биват добавени някои новости – например наличието на loadout – или пушкала, с които да се раждате след всяка смърт. Доколкото това звучеше като анатема за феновете на класическите шутъри, то в крайна сметка изпълнението беше добро и неслучайно Quake Live е в ънхейтабъл.

Path of Exile отново влезе в рубриката ънхейтабъл с експанжъна си Forsaken Masters. Добавката обогатява геймплея на тъй или инак страхотното екшън RPG достатъчно много, за да си заслужава да го инсталирате отново, ако случайно сте забравили за него.

Spintires пък е една от независимите игри, оставили положителни впечатления при феновете на рейсинга. На пръв поглед заглавието не изглежда като нещо, което може да ви завладее – налични са една шепа превозни возила и нива. За сметка на това тежката и кална околна среда изисква сериозно въображение (и упоритост) от ваша страна, за да бъде преборена. Именно и това отваря вратите за прекарването на множество часове пред този „кален“ рейсър.

Една от по-малките, противоречиви игри на 2014-та беше Murdered: Soul Suspect. На теория играта изглеждаше интересно – убит полицай се опитва да разследва как е бил умъртвен под формата на... призрак. И всъщност Murdered имаше някои интересни механики, които отличиха този куест от други заглавия. И все пак, интересната „призрачна“ механика омръзваше бързо и в крайна сметка играта не се запомняше. Лично за мен беше охулена ненужно свирепо от западните медии... и не знам дали това доведе до закриването на разработчиците Airtight Games – вероятно да.

В ънхейтабъл вече два пъти се спомена за игри, разработвани в България – защо да не ги закръглим и на три? Tropico 5 е третата поредна игра от тази серия, разработвана у нас. В интерес на истината тя се усещаше по-скоро като стъпка назад в някои аспекти, но все пак бе достатъчно забавно диктаторско приключение. Така ако имате нужда от стратегия със строене на градове – можете да обмислите за Tropico 5.

Сред най-добрите игри на 2014-та беше Child of Light – може би щеше да е добре да бъде още в началото на тази вече въздълга статия. Но пък защо и да не е в края за малко контраст? Двуизмерната игра на Ubisoft използва UbiArt енджина, който е в основата на някои страхотни продукти – включително и Rayman Origins и Rayman Legends. И Child of Light не е изключение – с някои уговорки бойната система е прилична, а пък цялостното художествено оформление прави доста добро впечатление.

И като се върнах към това да говоря за добрите игри – ще спомена и Hearthstone. Това е една адски изненадваща цъкалка от Blizzard… понеже не представлява AAA блокбъстър, а по-скоро непретенциозен продукт, изпълнен на безплатния Unity енджин. Геймплеят на картовата игра обаче е на високо ниво, а пък „старият“ близардски хумор може да се усети в доста моменти. Тъкмо миналата година се появи и експанжънът Goblins vs. Gnomes… тъй че Hearthstone тепърва предстои да набира скорост.

И нека завърша тази статия с две игри, които бяха доста охулени на много места... без да го заслужават. Поне според мен. Първо, Risen 3. В самото начало бях сигурен, че това ще е представител на хейт ревюта. След 3 часа игра отново бях сигурен, че това ще е представител на хейт ревюта. Но продължих да цъка, за да напиша възможно най-добро ревю и не сбърках... в процеса се потопих в Risen 3 и бих казал, че е една никак нелоша игра. По дяволите, за мен е доста по-прилична дори от прехваления, високобюджетен, обявен за GOTY Dragon Age: Inquisition… ето, казах го! Да, Risen 3 има куп проблеми, някои от които драстични, но все пак е нелошо RPG, на което можете да дадете шанс... особено и ако сте фенове на вече позабравената Gothic серия.

Bound By Flame също беше доста охулена цъкалка. За мен – ненужно. Да, ярко се усещаше на моменти, че бюджетът е нисък. Всъщност почти през цялото време. И все пак беше видно, че говорим за игра, правена със страст. Геймплеят не беше никак лош и всъщност достатъчно труден, напомнящ дори на Dark Souls. И бих казал, че ако намерите Bound By Flame за малко пари – можете да му дадете шанс. Има своите проблеми, но като цяло е окей екшън ролева игра от трето лице.

И това е обзорът за 2014 година. Доста от игрите оставиха противоречиви чувства у мен... за добро или лошо. Но пък и видяхме някои сериозни хитове – включително и от независимата сцена. А това никак не е малко! И все пак – за мен 2014-та беше слаба и очаквам много повече от настоящата година. Дали тя ще разочарова или напротив... ще видим!