И така - коя бе най-силната игра на 2020-а? Според анкетата във форума, нейното название е Cyberpunk 2077. За мен... може би също е отрочето на CD Projekt Red, въпреки всичките му проблеми. Макар че е редно да отбележа, че изпуснах някои сериозни игри - например Hades и Wasteland 3. И макар че Doom Eternal и Ghost of Tsushima също ми допаднаха много, то някак ми е трудно да ги нарека точно GOTY.

Ревюто за Cyberpunk 2077 можете да видите тук - макар че критиките ми към играта са немалко.

Що се отнася до другите отличаващи се заглавия - Ghost of Tsushima е поредният силен PS4 ексклузив. Играта направи впечатление най-вече с визуалния си стил и бойната си система, макар че тя не се хареса на някои заради прекалено многото си вдъхновения от Assassin's Creed.

Doom Eternal пък се появи през март. Играта надгражда геймплея на Doom от 2016-а, като в този аспект е един от най-стабилните шутъри може би изобщо. Големият минус за немалко хора - включително и за мен - обаче е прекалено многото платформинг, с който често темпото пада прекалено много.

В положителната рубрика през 2020-а попадна и поредното издание на Assassin's Creed - Valhalla. Играта има много позитиви, но сякаш е прекалено дълга, а без ролева система, която да държи нещата интересни, от един момент нататък сякаш започнах да играя насила.

Една от игрите, които ми допадна много - въпреки не толкова щедрата си free-to-play система - е Genshin Impact. Едва ли нещо друго ме зариби за повече часове в рамките на 2020 година. Все пак няма как да нарека играта GOTY - най-вече защото е прекалено очевиден клонинг на Zelda: Breath of the Wild.

През миналата година излезе и продължение на една от любимите ми игри изобщо - Mount&Blade. Втората част излезе в Steam Early Access, като бе достатъчно добра, за да попадне в ънхейтабъл - но бидейки в недовършен вид имаше и значително количество проблеми. Все пак доста от тях вероятно са поправени към момента, а и има и множество модове, които закърпват част от недомислиците в Mount&Blade II: Bannerlord.

Миналата година пък започна с едно заглавие от Souls поджанра - Nioh 2. Доколкото тази серия е добър начин за навлизане във франчайза на хората, за които игрите на From са прекалено трудни, то все пак говорим по-скоро за средна хубост игра, която не осигурява същата тръпка (положителна или отрицателна) като оригинала.

На стратегическия/тактическия фронт през 2020-а имаше две игри в ънхейтабъл. Едната - разработена у нас, а именно Total War: Troy. Макар и да се сдоби с положително ревю, стратегията далеч не е от най-добрите в серията. Но все пак като за дебют на нашенците Creative Assembly Sofia - бива.

Освен това видяхме и пореден XCOM - Chimera Squad. В случая става дума за стендалоун експанжън, който обаче включва изненадващо много подобрения на оригиналната формула. Така играта определено си струва, особено за феновете на серията.

И като за финал - две по-малки заглавия.

Captain Tsubasa е окей футболна игра, особено ако цената ѝ е паднала достатъчно. Мачовете са що-годе забавни, въпреки че сравнително бързо стават еднообразни - един от основните проблеми на повечето футболни заглавия, особено аркадните.

Последната игра, попаднала в ънхейтабъл миналата година, се казва F1 2020. Това беше първият ми досег до серията, посветена на Формула 1, като видяното определено ми се понрави. Любопитно е обаче, че в близко бъдеще можем да видим подобни франчайзи под шапката на EA, ако сливането между Electronic Arts и Codemasters стане факт.