И така – кои бяха най-силните заглавия за изминалата година? Вероятно този път бих се съгласил с повечето издания – The Witcher 3 предлагаше най-пълния набор от елементи за GOTY продукт. Множество часове геймплей, достатъчно добър отворен свят, интересни персонажи и история. Поглеждайки към 2015 година, то именно това е вероятният ми претендент за най-силна игра.

Наред с Tales from the Borderlands, вероятно. Поне за мен това е най-силната игра на Telltale досега, комбинираща страхотен хумор, интересна и непредсказуема история плюс плеяда от качествени персонажи, изпълнени безупречно откъм вид и озвучаване. Доколкото десетина часа геймплей за пет епизода може и да се сторят сравнително малко на някои хора, за мен Tales from the Borderlands къртеше.

И третата силна игра, която ме впечатли достатъчно беше Bloodborne. Никога не съм си падал по хайпа относно Dark Souls игрите, но в случая мога да се съглася с общото мнение. Bloodborne е по-справедливо труден, атмосферата е страхотна, бойната система е достатъчно мазна. Наистина заглавието не е за всеки – със сигурност ще ви вдигне нервите един или повече пъти, но определено си струва.

Но нека продължа нататък с по-силните игри, които си заслужава да бъдат споменати. Несъмнено една от страхотните цъкалки е Darkest Dungeon. Макар и в недовършен Steam Early Access вариант двуизмерната тактическа игра впечатли достатъчно, че да получи страхотни отзиви и спечели куп фенове. Всъщност съвсем скоро ще видим и пълната ревизия на Darkest Dungeon, в която ще са включени още подобрения.

Ако се върнем към една класическа порода RPG-та няма как да не споменем UnderRail. Играта всъщност от няколко години се разработва с пълна сила, но чак през декември 2015-та се появи в завършен вариант. UnderRail впечатлява с ролевата си система, отваряща поле за създаване на разнообразни билдове, а също така и мрачната си атмосфера и предизвикателен геймплей. Определено заглавието е нещо, което ще се хареса на почитателите на олдскул изометричния ролев шанс – особено феновете на Fallout 1 и 2.

Говорейки за хубавите игри на 2015-та няма как да не се посочи Dying Light. Студиото Techland успя страхотно да подобри формулата на Dead Island, който макар и успешна игра получаваше полярни отзиви от потребителите. При Dying Light положението бе различно – почти всички се съгласиха, че говорим за хит. Особен плюс е свободното движение в зомби заглавието от първо лице, което се усеща страхотно.

2015 година ни предложи и една напълно изненадваща силна игра – Cities: Skylines. Малко след като EA обяви, че затрива студиото Maxis, популярно с успешната си SimCity серия се появи силен заместител. Наистина Cities: Skylines нямаше особени претенции и в някои аспекти се усещаше, че говорим за малка, независима игра. Но най-важното бе, че предлагаше достатъчно часове зарибяващ геймплей и то на съвсем прилична цена. Допълнителен плюс беше и поведението на студиото Colossal Order, което пусна куп безплатни DLC-та и отвори Cities: Skylines за модърите.

Вероятно е редно още в самото начало да отделя някой и друг ред на Fallout 4. От отрочето на Bethesda се очакваше много, но по някаква причина компанията беше решила значително да ореже ролевия елемент в цъкалката, превръщайки я в обикновен loot шутър. Докато за някои това беше достатъчно и прекараха стотици часове пред Fallout 4, то други се надяваха на повечко елементи в духа на оригиналните две заглавия в серията. В крайна сметка играта е нещо, което поне аз ще забравя много бързо.

Ако се върнем към изненадващите хитове няма как да не споменем Rocket League. Играта беше една от безплатните в PlayStation Plus и за кратко време доби внушителна популярност. Наистина формулата изглежда проста наглед – футбол с автомобили. Изискванията откъм умение, за да сме достатъчно добри обаче ни караха да играем поще и още, докато добием нужното ниво.

2015 година беше и онази, в която видяхме Heroes of the Storm – дългоочакваната MOBA на Blizzard. Макар и хардкор феновете на жанра да отправиха критики към куп опростени елементи – например липсата на магазин за предмети – заглавието предлагаше достатъчно качествен геймплей, за да се впуснем в продължение на десетки часове в него.

Изминалата година беше добра и за феновете на българските игри. Добре познатите ни нашенци Haemimont пуснаха в продажба Victor Vran – едно нелошо изометрично екшън RPG. Доколкото за едно-две изигравания играта ставаше обаче, в един момент се усещаше липсата на какъвто и да е ендгейм. Липсата на достатъчно плячка пък накара поне мен да чувствам Victor Vran като заглавие с немалко нереализиран потенциал, но нищо повече.

Естествено няма как да се мине година без FIFA, нали? И 2015-та не беше особено различна. Въпреки редовните критики към футболната серия на EA, че е еднообразна, поне за мен FIFA 16 включваше огромен брой видими подобрения, особено в защитата. Докато в някои случаи можех да заключа, че това е най-добрата игра в поредицата, в статията си съм отделил немалко време да поговоря за някои подозрителни практики на Electronic Arts, които развалят цялостното впечатление.

Ако става дума за конзолни ексклузивки, Forza Motorsport 6 си струва да бъде отбелязана. В първото си ревю за сайта Laptop не пести хвалбите си относно рейсъра, наличен единствено за Xbox One.

Въпреки че Just Cause 3 се намира в хейт ревюта, другата игра за миналата година на студиото Avalanche ми хареса далеч повече – а именно Mad Max. Хибридът между рейсър и екшън от трето лице беше изпълнен достатъчно качествено, за да получи предимно положителни отзиви, макар и да не блестеше особено с каквото и да е.

Приключвайки с игрите на по-големите компании е редно да спомена Anno 2205. Бях на кантар в коя от двете рубрики да вкарам стратегията, понеже имаше немалко количество проблеми. Ако тегля чертата ънхейтабъл е по-подходящ – най-малкото Anno 2070 ми осигури прилично количество часове отпускащ геймплей. Изглежда обаче за отрочето на Ubisoft ще е добре да се замислите единствено когато го видите на някоя промоция с намалена цена.

Името на Сид Майер винаги сме свързвали с качествени игри – Sid Meier’s Starships обаче трудно може да се окачестви като такава. Походовото заглавие е прекалено опростено като геймплей и макар да не е достатъчно лошо, че да попадне в хейт ревюта... не е и достатъчно добро, че да го препоръчам. Всъщност пишейки тази обзорна статия вече почти изцяло съм забравил Sid Maier’s Starships, което е показателно.

И като край ще отделя време на още няколко независими игри, попаднали ми миналата година. Първата от тях е Chroma Squad – скромно заглавие без претенции, изпълнено в пискелиран олдскул стил. Наистина този подход не се нрави на всички, тъй че за някои единствено графиката ще е достатъчна, за да кажат едно твърдо не на заглавието. От друга страна никак нелошата походова бойна система плюс дебилно-забавната кампания вероятно ще донесат немалко приятни часове геймплей на онези, които се впуснат в Chroma Squad.

Prison Architect пък е сред големите независими хитове на Steam от последно време. Отзивите за играта са почти изцяло положителни и напълно логично – адски забавно е да строим свои затвори, да следим престъпниците из тях и да се опитваме да избегнем поредното евентуално масово клане.

И последно – Blackguards 2. И тук става дума за изометрична походова ролева игра. Макар и да има някои минуси като например дървената и кофти графика, то са налични и съответните плюсове – включително откъм бойна система. Историята също е яка - минималистично реализирана притежаваща запомняща се основна героиня.

Като завършек на статията бих могъл да спомена, че все пак ще се забавя с някои ревюта. Например онова за StarCraft II… отново. Тъй че вероятно рубриката с игрите в ънхейтабъл за 2015 година ще се разшири, макар и с леко закъснение.