Графиката определено не е на топ ниво. Върши работа, но дефекти като лошата синхронизация на устните, липсата на моушън кепчъринг, еднообразните зони/пейзажи и като цяло неособено високи детайли правят впечатление.
Като цяло съм доволен от звука. Гласовата актьорска игра е по-скоро добра, макар и тук-таме да не е на топ ниво. Актьорите са се постарали да пресъздадат различните акценти на фракциите например (с променлив успех), което прави добро впечатление. Музиката ми се понрави. 
Макар и да има своите ограничения геймплеят е добър, особено ако дадете шанс на играта.
Студиото Spiders определено прави успешни игри... можем да се надяваме GreedFall да се продава достатъчно добре, за да видим още подобни заглавия, но с по-висок бюджет. Това би било страхотно.
Френската компания Spiders прави доста специфични игри. Bound by Flame, The Technomancer, GreedFall. Бих могъл да ги окачествя като нискобюджетен AAA. Въпреки че това си е чисто противоречие.
Вижда се амбицията за създаване на голям, отворен свят. Налични са множество персонажи, куестове, сюжетни нишки. Всички разговори са озвучени... но за сметка на това липсват благинките, които, нека не се лъжем, вече приемаме за даденост. Например добър моушън кепчъринг, читава синхронизация на устните с диалозите, малко бъгове, плавност на бойната система. GreedFall не е игра, по която са пръснати много пари и бюджетните ограничения си личат отвсякъде. Съответно и не е заглавие за всеки. Точно както беше и при Bound by Flame и The Technomancer.
Но все пак - играта ми хареса и смятам, че се струва да ѝ се даде шанс. Да, може би бойната система изисква малко повече време, докато се свикне с нея. Евентуално и леко дървената презентация при множеството диалози. Но ако изключим това GreedFall предлага интересен, пълен с интриги свят и като цяло едни солидни 20-30 часа, а може би и повече, геймплей.
И така, нека започна с историята. GreedFall се развива в свят, много подобен на реалния във времената на Великите географски открития - с единствената разлика, че в него има и магия.
Ние поемаме контрола над Де Саредет - дипломат, придружител и първи приятел на принц Константин. Двамата са изпратени на дълго презокеанско пътуване до остров, който не е трудно да се досетим, че е своеобразна Северна Америка. Там тече сериозна колонизация, макар и местното население (доста подобно на индианци) да оказва съпротива.
Докато Константин е изпратен като губернатор на острова, то Де Сардет има и друга причина да е на него. А именно - търсене на лек за болестта маликор. Мистериозната зараза е нещо като по-лоша чума, която води до изключително болезнена смърт и спасение от нея няма. Но все още неразкрития остров, имащ куп тайни, изглежда като най-добрият начин за справяне с нея.
Това е дървото с пасивни и активни умения в GreedFall
Именно и това са ни двете основни нишки в GreedFall. От една страна имаме изследването на мистериозната болест, а от друга - осъществяване на дипломатически отношения с различни фракции и опити да лавираме неутрално между интересите им.
Историята на GreedFall бих окачествил като добра. Сценарият определено не е на най-високото ниво, но не е и на дразнещо лошо. Лашка се някъде в средата... със сигурност е по-добър като цяло от този в The Tehcnomancer и много по-добър от онзи в Bound by Flame. Тоест прогрес определено има.
Нека все пак кажа, че диалозите и са по-скоро в категорията на "прилично-адекватно", а не "BioWare в златните им години", например. Изпълняват функциите си, но няма да ни накарат да ахнем (или да впечатлят по-придирчивите, очакващи наистина високо ниво).
От друга страна доста от куестовете в GreedFall ми допадат. Много от тях са по-дългички, включват сравнително солидни сюжетни нишки, доста от които допълват по един или друг начин виртуалния свят, и като цяло не са най-обикновени fetch куестове. На моменти дори забравях как съм стартирал нещо, с което съм се занимавал примерно час или два. И когато осъзная колко дълъг е бил даден куест и колко неща са се случили в него си казвам - "Мамка му, това е яко".
Да, признавам, че на моменти просто ми се искаше да кажа на GreedFall - "Айде, приключвай ми този куест, искам да си взема наградата от точки опит и да продължа нататък с кампанията", примерно. Тъй като в общия случай нямаме никаква представа колко неща трябва да направим, преди поредното NPC да ни каже - "Абе, ся кат` се замисля, тука имаше още едно нещо, дето можеш да ми свършиш". Но определено и без замисляне се съгласям куестовете да са дълги и да обогатяват виртуалния свят. Вместо да представляват едно сухо - "Донеси гащите на баба ми" и като край на куеста - "Благодаря ти много, ето ти 1000 златни монети, приятен ден", каквото виждаме в доста игри.
Иначе играта се опитва да подходи по някак отворен начин към мисиите, може би малко вдъхновен от двете последни Divinity-та. Имаме разнообразни опции как да минем повечето ситуации. Например да убедим някого да извърши нещо за нас с харизма. Да блъфираме и лъжем. Да поемем пътя на грубата сила. Да се промъкнем наоколо. Дори и да потърсим компромат.
Промъкването често е опция, а някои куестове изискват това от нас изрично
Понякога има значение дали ще направим някоя грешка. Например ако избием куп индианци в един от куестовете - в следващия, когато се върнем на същото място и се опитаме да се направим на ни лук яли, ни лук мирисали и започнем да говорим за мир - тогава пак ни нападат. И задължително губим репутация. Разработчиците в доста случаи са заложили последствия от нашите действия. Които определено правят приятно впечатление. Включително и ако говорим за нашите придружители и връзката ни с тях... ама тук няма да говоря повече, понеже рискувам спойлери.
Дори и при основната сюжетна нишка имаме различни финали, продиктувани не само от изборите, които направим в последната мисия, но и от решенията ни преди това. Включително колко ни харесват различните фракции. Което също е яко - човек усеща, че действията му във виртуалния свят са имали смисъл.
От друга страна обаче в доста от случаите имаме прекалено много опции да минем някой куест. Изглежда така, сякаш разработчиците са ни оставили алтернативни пътища, но те са прекалено лесни за достигане. Например ако искаме да разрушим някоя по-паянтова стена с взрив трябва да имаме 1 точка инвестирана в пасивката за наука. Но от друга страна можем просто да екипираме временно броня, която ни дава този бонус, да взривим нещо и да си сложим предишната такава. Нерядко промъкването е алтернатива, а то в общия случай не е толкова сложно. Или пък преобличането, за да излъжем гардовете в някоя секция.
Да, не е лошо, че има алтернативи. Ама някак в едно Divinity: Original Sin II да кажем различните методи за минаване на някоя секция бяха по-дискретни и трудни за забелязване, в резултат на което беше по-приятно, когато човек намираше някой от тях. В GreedFall почти наизуст знаеш, че ако някъде противниците са прекалено трудни или трябва да бъдат заобиколени - то почти сигурно ще има стена за чупене наоколо, някой за "убеждаване" или подкупване или място, която можем да прескочим и да влезем необезпокоявани през задния двор.
Играта предлага и някои доста красиви гледки
Все пак - куестовете са разчупени и приятни. В голямата си част. Например в началната зона, служеща за своеобразен tutorial, минах всички странични куестове до един. Само защото ми бяха супер интересни. А нека кажа, че обикновено нямам нерви чак да мина всичко на 100%. Да не говорим, че почти винаги опитвам да излетя със скорост от tutorial зоните, че да почне "реалната" игра по-бързо. Но GreedFall успя да ме... хм, забави.
И така неусетно започнах от историята и заговорих за геймплея. Преминавайки към битките обаче бих могъл да кажа - тук за мнозина ще се крие голямата въпросителна дали GreedFall ще ви се хареса или не. Защото от трейлърите заглавието изглеждаше адски мазно и значително подобрено, сравнено с дървенеещия The Technomancer. Ама без да си кривя ще кажа - и GreedFall си е дървеничък.
Малко по-добър е от предишната игра на Spiders. Но не чак толкова. Има проблеми с камерата и заключването с противниците. Самите движения на героите, ударите, начина, по които някои автоматично се насочват и винаги влизат, а други не уцелват от един метър - всичко е някак странно, неинтуитивно, отнема ни 2-3 часа, докато свикнем. След това започва да става по-добре, със сигурност. Но не мисля, че мнозина не биха дали шанс на играта толкова време. Особено ако не ги грабне откъм атмосфера.
Битките определено лъхат на игра от среден клас и показват, че GreedFall е далеч от AAA. Особено ако говорим за тези в меле дистанция. Които със сигурност са много по-трудни, сравнено с другите два подхода - магиите и залагането на капани/стрелянето отдалеч. Някак противниците в меле правят главоломни щети (дори и да не сме на най-високата трудност), камерата се държи странно, а с някои атаки вразите стопяват дистанцията прекалено бързо и можем да си мислим, че уж някой е прекалено далеч и няма как да ни удари и почти магически да се озове до нас и да ни излупа здраво. Освен всичко друго точно ние сме във фокуса на атаките, макар и да имаме два придружителя. Ако се бием с магии или стреляме - кайтването винаги е опция и то неособено трудна за реализираме. Ама в меле не преценим ли някоя атака достатъчно добре - противниците могат да ни зашеметят и свалят за доста кратко време.
Също така при битките от близка дистанция има някои стратегии, които мисля, че мнозина ползват (съдейки и по видеота в YouTube) - например ползването на магията Stasis, замразяваща противник на място за десетина секунди. Само с нея можем да тривиализираме голямо количество по-силни мобове и доста от босовете. Замразяваш, лекуваш се, биеш малко, замразяваш, атакуваш... отново, отново. При само един противник маната ни се регенерира достатъчно бързо, за да можем практически да го стънлокваме. Да, някои босове не можем да замразим за повече от 2 секунди. Но и толкова е предостатъчно да вкараме гарантирана атака и прекъснем някое от сериозните им движения.
При единични силни противници, особено и със Stasis, меле героите са силни. Но когато стане дума за мелета от множество бързи, по-слаби врагове - тогава става тегаво. Защото дори Stasis чийзването (за мен тази магия някак ми бие на сладникавост... макар и да я ползвах почти постоянно без угризения) не може да ни помогне, когато имаме 7-8 гада насреща. Няма как да ги замразим всички. И трябва да ползваме атаките - а както казах грешките се наказват що-годе сериозно.
Все пак GreedFall ни дава множество опции за респециализация. Всеки бос, който убием, ни дава някакъв кристал (кристал ли беше?), с който можем да ресетнем изцяло героя си. Така ако ни втръсне да цъкаме в един стил - можем просто натиснем големия червен бутон и започнем отначало.
Когато например заложих повече на магиите разбрах защо няколко човека в сайта ми казаха, че GreedFall им се е сторил супер лесен. С магии си е направо God Mode. Кайтваш отдалеч, правиш внушителен AoE демидж. Гадовете не могат да ти направят почти нищо. Общо взето единственото, което те касае, е мана мениджмънт. Но аз с боеца ми бях събрал де що се сетиш крафтинг съставки и после като реших да мина на другия бряг като маг - направих си моментално 50-60 мана поушънки и с тях се разхождах като Нео сред противниците, избивайки всичко наред.
Третият стил на игра в GreedFall е на алхимик/стрелец, пуцащ с мускет или кремъчен пистолет. Реално говорим за нещо като rogue - можем да залагаме капани, да замеряме противниците с бомби, да ги тровим и т.н.
Всъщност не задължително да играем конкретно в един от трите основни стила. Можем да правим каквито хибриди пожелаем. Включително и меле боец, който е добър в стрелбата или алхимията. Дървото с умения е като цяло отворено, но както често се случва сме най-ефективни, ако "задълбаем" в един от възможните подходи. Най-вече защото по-хубавите умения изискват инвестиция на много точки било то в магиите, било то в меле оръжията, пистолетите или алхимията. Така няма как - не и в по-голямата част от играта, де, да сме добри във всичко. Или се специализираме, или ставаме типични българи - поназнайваме много неща, ама не сме наистина добри в нищо .
Редно е да кажа, че GreedFall все пак не предлага някакво титанично количество билдове. За едно изиграване е напълно възможно да усетите как е и като меле боец, и магьосник. И дори като стрелец, ако ви се занимава повече. Не мисля, че бих изиграл GreedFall втори път - да, има някакво поле за експерименти, но и не говорим за заглавие, което да ти завладее въображението и да почнеш по 5-6 различни начина, докато намериш някой интересен, извратен билд, който да ти допадне.
Иначе освен дървото с пасивни и активни умения, за което вече споменах, имаме и още 2 вида пасивки. Талантите - включващи харизма, наука, интуиция, разбиване на ключалки и прочее - са умения, предимно влияещи на интеракцията ни с околната среда. Някои от тях, например Vigor, ни дават малка регенерация на кръв. Но почти всички останали ни отварят специфични възможности - например да разбиваме ключалки (адски важно в куестове, в които трябва да намерим нечий ключ - просто си спестяваме това, а имаме и куп ковчежета за разбиване с награди в тях); да крафтваме отвари и минуции; да подобряваме брони и оръжия; да убеждаваме NPC-та да ни помагат; да намираме повече крафтинг съставки из отворения свят. Точките за таланти са сравнително малко и през по-голямата част от времето трябва да инвестираме в онези, които ни допадат най-много. Макар че предполагам, че мнозина ще залагат на очевидни опции тип наука (правене на отвари) или крафтинга на брони. Понеже такива като Vigor ни помагат тук-таме да прескочим някой ров или да се качим по някоя стена... но това е всичко. Което бих казал е съвсем ситуационен и скромен бонус.
Освен това имаме и атрибути. Това вече са си по-класически пасивки тип сила, ловкост и тъй нататък. Те увеличават нашите щети, точки кръв, мана и прочее, като ни помагат да екипираме по-читави оръжия, брони, амулети и пръстени (за магьосниците).
В GreedFall на разположение имаме и две другарчета. В битка, особено по-трудните такива, те не са чак толкова ефективни. Макар че стрелците/магьосниците оцеляват прилично време и могат да ни помагат доста. Естествено стига да не забравяме да им слагаме по-хубави брони - в противен случай те ще бъдат one hit-вани постоянно. При положение, че ни нападат по около 5-6-7-8 противници, то е добре нашите придружители да са разумно подбрани - например да имаме някой танк, ако ние и третият в групата сме магьосници и т.н. Макар че при някои по-небалансирани билдове е все тая, понеже и сами изриваме всичко и нашите хора са като своеобразни дечица, които припкат край нас, без да правят почти нищо смислено.
Придружителите от друга страна имат далеч по-голяма функция в историята, отколкото в битка. В зависимост от конфигурацията на дружинката ни се отварят различни опции в диалозите. Например ако имаме мисии в земите на своеобразните индианци и вземем жителката на местното население Сиора - тя дава гаранции за нас, че сме точни пичове. В противен случай обикновено ни нападат. Същото важи и за други персонажи - в резултат на което когато усетим, че идва "тематична" сюжетна линия можем да си спестим някоя и друга патаклама. Е, да, в битките като цяло няма нищо лошо, аз съм последният, който ще промотира пацифизъм. Но пък в GreedFall по-излишните кланета водят до загуби в репутацията ни с дадена фракция. А тя има значение. Пък и Де Сардет е дипломат. Не е зле да влизаме чат-пат в тази роля.
Що се отнася до виртуалния свят, не съм много сигурен дали мога да го нарека "отворен". От една страна имаме прилично количество големи зони за разкриване. От друга - те не са наистина "отворени", нямаме възможност за свободно движение тип Skyrim и често имаме по един-единствен път, за да стигнем от една точка до друга. В този ред на мисли GreedFall ми идва като нещо хибридно. Отворен свят, ама не точно.
От друга страна е хубаво, че имаме мотивация да разкриваме цялостно зоните. Я започва някой интересен куест, я намерим някое ковчеже с награда, я и олтар, даващ ни точка, която да инвестираме в дървото с умения. Което е определено солидна и приятна награда и ни спестява чакането до следващо ниво. Можем да срещнем и незадължителни босове, някои от които адски тегави за убиване, специално ако сме на по-нисък левъл, а също и куп противници за фармене.
Да, понякога битките в играта стават еднообразни. Особено след средата, когато ставаме доста мощни и като цяло се гаврим с всичко наред. Но е хубаво, че ако ни омръзнат можем да почнем някой страничен куест, в доста от които има доста разговори.
Като цяло GreedFall предлага всичко онова, което можем да искаме от мащабно RPG като геймплей. Множество куестове, достатъчно интересна основния история, немалко NPC-та и куп политически интриги, прилично откъм количество и размер зони за разкриване във виртуалния свят. Различните стилове на игра, макар и класически за гейминга - меле боец, маг и стрелец - също предлагат достатъчно разнообразие. Най-малкото пуцалката с барутните оръжия от 17-век е особено приятна - и звука, и пушилката, която вдигат, особено когато гръмнете някой в муцуната от упор.
Дотук ревюто може да изглежда прекалено хвалебствено, но нека все пак повторя, че GreedFall си е игра от среден клас и това си личи. Съответно ако това ви прави впечатление - заглавието не е за вас.
Битките са дървенички, изискват няколко часа за свикване, но дори и след 20 понякога се случват глупости, които могат да ни изнервят.
Откъм предмети след средата играта става еднообразна, а и не е да кажеш, че имаме нещо по-различно от най-базовото за ролева игра. Да, уж имаме различни по рядкост неща, но няма толкова "разчупващи" механики например комплекти и т.н. Липсва и нещо от рода на по-дълбока луут система.
Оръжията са малко на брой и сравнително бързо виждаме всичко, което играта има да ни предложи.
Графиката е грозничка, моушън кепчърингът - античен, ако изобщо има такъв, синхронизацията на устните и тя е от миналото в индустрията. Изключително много пейзажи са копи и пейст, същото важи и за болшинството интериори на сградите (всички дворци са едно към едно, например). Броят на различните противници и движенията им също е като цяло скромен. Тук-таме някой бос разчупва ситуацията, но това е всичко.
Диалозите са на средно ниво, някои са добри, други по-зле. Като цяло играта никога не отива във "висшата лига" на сценария, тъй да се каже. Макар че куестовете мога да кажа, че ми се сториха откровено добри, дълги, с интересни нишки и очевидно по тях беше положен доста труд. В този аспект GreedFall спокойно може да се конкурира с AAA игрите.
Но реалността е, че кусури има. И че трябва да имате едно наум. Ако търсите по-полирани игри - GreedFall със сигурност не е такава. Но пък ако сте склонни да давате шанс на всичко - ще има какво да намерите тук.
Най-малкото можем да видим, че заглавието е правено с кеф. Тук-таме се вкарват елементи от други игри - я някоя загадка, я изследване на някоя сцена за следи какво се е случило в нея - просто защото някой си е казал - "Знаеш ли какво, ще е яко, ако има нещо подобно тук". Не говорим задължително за механики, които се срещат постоянно. Някои от тях даже ги виждаме по 2-3 пъти през цялата игра. Просто GreedFall все някак разчупва формулата си. Може да е с малко, но пък е нещо.
За разлика от доста модерни AAA игри, които се вижда, че са правени под строй, че няма никакво поле за импровизация в никой момент и че всичко се прави по специално одобрен и написан като закон план от големите глави. А разработчиците надолу нямат почти никаква свобода да направят каквото и да е без одобрение "отгоре".
Още по темата
10167395