Kingdom Come: Deliverance може и да има своите проблеми, но общо взето е игра, която мога да препоръчам с две ръце.

Графиката е страхотна. Светът в Kingdom Come: Deliverance е реализиран с тотална любов към детайла и изглежда красиво. Проблем е обаче, че играта е тежичка...

Отново страхотен. Гласовата актьорска игра варира откъм качество, макар че по-често е минимум посредствена. Но саундтракът е... феноменален.

Като минус тук бих посочил единствено това, че няма голяма мотивация Kingdom Come: Deliverance да се преиграва. Но все пак - играта е такава, че при първи досег с нея ще ви потопи за стабилно количество часове.

GOTY? Не бих казал, но все пак абсолютно стабилно заглавие, което със сигурност ще запомня. А може би и преиграя някой ден, особено ако се пооправят част от минусите на Kingdom Come: Deliverance.

Следя Kingdom Come: Deliverance от момента, в който беше представен. И неслучайно - обещанията в Kickstarter бяха значителни. Ролева игра от първо лице в автентично средновековие, което се опитва да съчетае най-доброто от жанра. Куестове в духа на заглавията от старата школа - разчупени и интересни. Отворен свят от типа на Skyrim и другите The Elder Scroll-ове. Плюс стабилна бойна система от първо лице с акцент на умението.

Всичко това ми изглеждаше прекалено добре, за да е истина. Може би заради традиционната ми скептичност. Но мога да кажа, че Kingdom Come: Deliverance успява да спази почти всичките си обещания от Kickstarter. Да, усеща се, че говорим за амбициозна игра на малко студио. Не може да се прави директно сравнение със Skyrim. Нито откъм брой неща за правене, нито откъм разнообразие като цяло.

Но пък Kingdom Come: Deliverance се отличава със специалната си атмосфера. Кой знае, може би не чак толкова често виждаме реалистични средновековни игри. А може би и просто студиото Warhorse се е справило с това да ни покаже една някак по-обикновено, но същевременно пленяващо парче от историята.

Да, към Kingdom Come: Deliverance ще имам и своите критики... по традиция. Важното е обаче, че е една от игрите, които със сигурност ще запомня...

..но стига съм разпъвал локуми - нека започна с историята.

Тя ни пренася в Бохемия от началото на 15 век - или по-конкретно 1403 година. В нея крал Сигизмунд от Унгария решава, че регионът му се нрави и се опитва да го завладее. Особено и виждайки слаб опонент в лицето на Венцеслав Четвърти, който не успява да наследи достойно предишният владетел на Бохемия - Карл Четвърти, императорът на Свещената Римска империя.

Началото на играта ни запознава с Хенри, основният персонаж от Kingdom Come: Deliverance. Той е син на местния ковач и живее идилично в селцето Скалиц... докато не нахлуват армии от местни бандити и чуждоземни наемници-кумани, които изколват всичко наред. Именно и тук започва играта.

Още в дебютните кадри родителите на Хенри биват безскрупулно убити, а главният герой се зарича да отмъсти за това. Общо взето - най-познатият сюжет на екшън от 80-те години на миналия век.

Както много пъти съм казвал обаче - не е въпросът какъв ще е сюжетът, а как е реализиран. Много рядко се случва да видим нещо наистина иновативно, особено пък откъм история. Почти всичко е измислено и направено от книги и филми някога си.

В случая на Kingdom Come: Deliverance бих казал, че историята си струва. Най-вече защото е направена по такъв начин, че се опитва с пълна сила да ни потопи във виртуалния свят. Ако се замисля - почти всички основни мисии се опитват да ни представят една или друга механика. Дали ще е промъкване, битки, лов на диви животни или пък нещо друго. Кампанията върви... не като обичайната такава за заглавие с отворен свят.

Примерно ако някой ме накара да разкажа какъв е сюжетът на Skyrim, пред който съм прекарвал стотици часове - бога ми, нямам никаква идея! За мен това бяха "онези мисии, дето правя, че да получа някои от нещата, заключени зад тях". Самият Skyrim осъзнава много добре, че основната кампания я има колкото да добави някаква кохерентност и не се опитва да ти я забие в очите. Има я просто така. Почти сигурен съм, че болшинството геймъри, цъкали много Skyrim могат да се сетят в подробност за разнообразни странични сюжетни линии, които са им направили впечатление... но не толкова за основата.

Kingdom Come: Deliverance, макар и игра с отворен свят, има съвсем различен подход. Той се опитва да създаде сингъл история, сравнима с акцентиращите на сюжета игри. И знаете ли, справя се. Дори и човек да не обикаля много из Бохемия, то само завършвайки кампанията ще изиграе доста качествени мисии, ще види много от красотите на виртуалния свят, ще усети доста от механиките. Сам по себе си сингълът е достатъчен.

Не бих използвал някакви крайни суперлативи, де. Нека кажа, че Kingdom Come: Deliverance не е The Last of Us или нещо от рода. Не очаквайте подобна гласова игра. Тук е като цяло... добра... но не и гениална. Усеща се, че на прекалено много места, включително и в основните мисии се е действало на килограм. Което все пак е логично - Kingdom Come: Deliverance не е продукт с титаничен бюджет, а гласовите актьори са... скъпи по принцип. Откровено казано аз очаквах играта да е по-зле откъм озвучаване. Положението е прилично - пиша този абзац, за да не си помисли случайно някой, че става дума за нещо, което може да се мери с чисто кинематичните заглавия днес. Не мисля.

Понеже започнах да се отплесвам - нека да приключа темата за историята. За мен начинът, по който върви тя като замисъл е достатъчно добър. Не толкова защото има разни супер обрати, драми или моменти, в които да си кажеш - "О, боже". Просто е представена някак автентична средновековна атмосфера, сравнително реален феодален конфликт, един от многото подобни по онези времена. Нямаме някакви карикатурни архизлодеи, тайни общества, антични ордени и прочее. Ситуацията е една такава... средновековно-селска, на която можем да повярваме.

Всеки познава всеки в региона, в който се развива историята. Все някой е видял или чул нещо.

Всъщност може би една от най-силните страни на Kingdom Come: Deliverance е колко... обикновена е играта. Почти винаги в гейминга разработчиците се опитват да ни впечатлят с всякакви грандиозни неща. Пирамиди, фараони, епични сгради и спиращи дъха гледки. В Kingdom Come: Deliverance... имаме половин дузина много малки крепости и минимални поселения край тях, едно по-голямо селце, нещо като "столица" на околията плюс един недостроен манастир. Но за сметка на това пейзажите са страхотни и изключително често просто е приятно да се разхождате из тях.
Сякаш сте на излет в някое нашенско малко селце, неособено докоснато от времето.

Имаме куп гори в Бохемия, криещи и дивеч за лов, и лагери на бандити, които можем да избиваме. А също и немалко заровени и скрити съкровища... за които обикновено ни трябва карта и дори тогава едвам-едвам можем да намерим. Да, в Kingdom Come: Deliverance нямаме рентгеново зрение (бога ми, дали на моменти не исках такова, особено когато търсех нещо скрито и не знаех къде е точно).

От повечето крепости се откриват страхотни гледки (въпреки че никоя от тях не е сравнима с някои колосални замъци от Assassin's Creed примерно като чист мащаб). Ясно показващи, че разработчиците са прекарали дълго време, докарвайки тази приказна атмосфера. Откровено казано не знам доколко мястото, където се развива действието в Kingdom Come: Deliverance е реално. Може и да е сериозно базирано на някоя истинска чешка област. В крайна сметка Warhorse са базирани именно в тази държава и неслучайно играта се развива в Бохемия.

Но накратко - във времена, в които се опитват да ни впечатляват с големи сгради, титанични размери и масови тълпи, Kingdom Come: Deliverance прави точно обратното. С голям успех.

И да, виртуалният свят не е "голям". В никой случай. По днешните стандарти всичко, налично в целия Kingdom Come: Deliverance е сравнимо с примерно пета или десета от картите на множество днешни игри. Които са толкова големи, че няма как да ги обходим спокойно от единия им край до другия. Но същевременно... празни.

В Kingdom Come: Deliverance почти няма баластра. Картата е малка, но достатъчно компактна, че да е реалистично дори разхождането пеш из нея (въпреки че в общия случай вашият кон е най-добрият ви приятел). Доста от NPC-тата имат какво да кажат и като цяло изглежда така, сякаш почти навсякъде разработчиците са вкарали нещо, колкото да не се чувстваме кофти, че сме разкрили дадена зона. Дали ще е куест, съкровище, заключено ковчеже. Има какво да се намери. Малко като подхода от The Witcher 3.

И за да приключа темата за виртуалния свят и продължа с основното - геймплея, то нека кажа няколко неща. Kingdom Come: Deliverance е доста красив, макар че не съм особено сигурен доколко е лаком откъм ресурс. Доколкото четох - доста. Аз играх на нова машина, с която се сдобих, но и на нея издуването на играта беше по-скоро в сферата на фикцията. Може би трябваше да я инсталирам и на другото PC с по-дъртата видеокарта, че да видя как ще се справи там.

Но все пак - Warhorse са успели да овладеят CryEngine. Да, пейзажите винаги са красиви, което и студио да хване двигателят на Crytek ги докарва. Но тук и повечето анимации са направени както трябва! Което обикновено е големият проблем на CryEngine (когато се ползва извън Crytek). На няколко пъти гледах ръкопашни сблъсъци между NPC-та... и се наслаждавах на чистите движения, с които се бият. Да, Kingdom Come: Deliverance има много гличове, включително и в анимациите - както гледате някое човече как се движи грациозно и изведнъж виждате как се заклещва в някой камък или изведнъж се озовава върху маса например. Но все пак... визуално положението е страхотно. Включително и при детайли - примерно да се загледате как разни хора играят зарове или дори ядат и пият. Warhorse са се заиграли доста.

Звук - гласовата актьорска игра вече я покрих - прилична. Няма да кажа "посредствена", защото е над това ниво в общия случай, но пък почти никога не може да се нарече запомняща се или специална. Но вижте, музиката... едно от най-яките неща, които съм слушал от години. Сигурно половината от удоволствието в Kingdom Come: Deliverance е да си яздите кончето по някое селско пътче в Бохемия и слушате яката, жизнерадостна средновековна музичка. Която, естествено, се сменя с доста по-мрачна и "мистериозна", когато нощем се промъквате някъде... и също така е подходяща и в моментите, в които се наложи да се биете. Почти винаги настроението е уловено отлично. И както може би знаете рядко отделям много време на саундтрака - единствено ако е специален. Този на Kingdom Come: Deliverance определено е! Неотделима част от атмосферата. Даже и в момента ако се замисля за него започва да ми звучи в главата. Може би защото вече съм опаткал определено количество вино и приятни пиянски мелодийки на Kingdom Come: Deliverance ми се идват присърце.

И... след всичко изписано досега е време да започна с геймплея. Който в първите часове може да ви се стори безумен. Нека ви кажа какво ми се случи на мен:

-първо се сбих с алкохолика, който дължеше пари на баща ми и след към 1 час опити, в които ми се струваше, че копелето е безсмъртно най-накрая го набих;
-после 1 час умирах, докато разбера как точно да избягам от Скалиц, докато се опожарява от куманите;
-после още 1 час се чудех как да изляза от една крепост, докато накрая прочетох гайд, който гайд не знам дали е давал най-тъпото възможно обяснение и изход от ситуацията, но си казах - "Бате, ако това ще е Kingdom Come: Deliverance... майната му;

Началото беше опъващо нервите, понеже играта не прави най-доброто, за да ви вкара в света. Най-вече поради това, че всички механики, които действат и нататък са налични тук. Например внушителните щети, които нанасят противниците. Умира се много от глупости, което може да бъде обезкуражаващо.

И да, при второ изиграване всичко това горе минах за 30 минути, докато си пия кафето в събота сутрин (с премахване на диалозите, естествено, които са МНОГО). Всичко опира до свикването с Kingdom Come: Deliverance.

А то си отнема известно време. Най-вече в търсенето на автентичност. Хенри например има нужда да спи, за да е достатъчно енергичен. В противен случай максималната ни Stamina намалява, което означава, че можем да нанасяме по-малко удари в битка и да тичаме на по-къси дистанции. Нужно е също да ядем - ако забравим и ситостта ни намалее под 50% отново максималната ни издръжливост намалява.

Има и други елементи на реализъм. Ако скочим от прекалено високо, особено пък с тежки брони, и Хенри си потрошава краката, които или трябва да се излекуват с бинтове, или да се наспим, за да се възстановят. В противен случай не можем да спринтираме. В битка могат да наранят ръцете ни - с което се намалява ефективността ни в конфликт.

Можем да преядем - с което получаваме негативни дебъфове, докато не си смелим изцяло храната. Ако дрехите ни са оцапани с кръв и мръсотия - то тогава харизмата ни (логично) спада. И трябва да се измием или изкъпем.

Kingdom Come: Deliverance включва подобни механики на микромениджмънт, които за някои... биха били досадни. Всъщност дори за самият мен биха били досадни, понеже по принцип не си падам по подобни неща. Ама Kingdom Come: Deliverance така е успял да вкара всичко това, че да не е дразнещо. Да не си казва човек - "Оф, пак ли трябва да го храня този" през 5 минути, сякаш играете The Sims. Естествените нужди на героя са вкарани дотолкова, доколкото да има едно нещо повече, за което да мислите, без да отмества фокуса от основната игра.

При съня например. Чат-пат трябва да даваме на Хенри да поспи няколко часа. Което не ни струва нищо. Имаме цялото време на света. Но пък в Kingdom Come: Deliverance NPC-тата си имат своя рутина. Започват работа сутрин, нощем са по леглата, привечер можем обикновено да ги намерим в кръчмата. Така ако ни трябва някой магазинер или учител, то 2-3 часа сън, ако Хенри е гроги означават, че трябва да чакаме чак до другия ден, за да можем да говорим с тях. Тъй че в този ред на мисли тези "микромеханики" на Kingdom Come: Deliverance имат своята роля.

Всъщност като стана дума за сън - един от основните методи за Save в играта е именно този. Поспим ли един час (но не навсякъде!) и играта се съхранява. Тъй че нерядко и да не искаме е добре да намерим легълце, че да си запазим прогреса в заглавието. С риска да изпуснем някой магазинер и да го чакаме до сутринта... макар че е хубаво, че винаги има с какво да си уплътним времето в Kingdom Come: Deliverance.

Като стана дума за Save - имаше критики за системата на съхраняване. Включително и на мен ми се стори странна първоначално, както посочих във форума. Но пък ако се замисля - окей си е. В основните мисии Kingdom Come: Deliverance ни осигурява не по-малко автоматични сейвове от модерните игри. Като цяло със започване на куестове, ако има риск да бъдем убити, играта се съхранява.

Но пък в отворения свят подобно нещо липсва. Можем да обикаляме и с часове, да убиваме бандити, да трупаме пари и брони... най-накрая да ни претрепят и всичко да отиде в кофата. Което е адски неприятно чувство - поради която причина бързо се научаваме или да търсим из виртуалния свят (такива има на немалко места), или да ползваме Savior Schnapps - "алкохолна напитка, след напиване с която не можем да забравим преживяванията". Въпросните шнапсове не са чак толкова скъпи, особено от един момент натам, а пък с версия 1.3+ играта вече има и опция за Save and Exit, която е адски подходяща, ако вече е 2 часа през нощта и утре сме на работа, ама не е сигурно дали няма да търсим къде да сейвнем още към час.

И след поредното лирическо отклонение нека продължа с "микромеханиките", за които започнах да говоря. И да посоча следното - Kingdom Come: Deliverance не е симулатор! Има подобни елементи, но са балансирани. Бих казал - на границата.

Но все пак - в битка, особено в началото, е доста възможно да ни накълцат като говеда. Героят ни да кърви, да има сътресение, ръце и крака - потрошени. С 12 часа сън Хенри ще се събуди като нов. Което, очевидно, няма нищо общо с каквато и да е симулация. Kingdom Come: Deliverance си е игра с отворен свят, която не се опитва да ви попречи да се насладите на него. Напротив... реалистичните механики ги има повече за да се замисли човек дали си струва да скочи с 30-килограмовата си броня от 10 метра по някаква причина... и да си потроши краката... и да си носи последствията след това...

И всъщност чак сега осъзнавам, че не съм казал нещо за цялостното усещане на геймплея. Който е... на средновековен Skyrim. Неслучайно споменавам това име още от началото на ревюто. Това ми е най-близкото сравнение. И не само мое.

Перспективата е от първо лице (моя личен избор за Skyrim и Oblivion, въпреки че доста хора цъкат и от трето лице). Уменията се заучават по същия начин - с действие. Колкото повече млатим с меча например, толкова по-добри ставаме с него. Колкото повече търчим из виртуалния свят, толкова повече вдигаме Vitality. И тъй нататък.

Но не само. Имаме един тон неща за събиране, кои полезни, кои не. Цялостната свобода при решаване на куестове е Skyrim-ска. Ако някое NPC има документ, който ни трябва, ние можем или да преговаряме за него, или да го откраднем, или просто да си го вземем чрез груб обир. Естествено последното означава, че местните пазачи ще се намесят, карайки ни или да платим глоба, или директно да прекараме известно време в пандиза. Колкото по-сериозно е провинението, толкова по-голямо е наказанието.

Вдъхновенията от Skyrim в Kingdom Come: Deliverance не са никак малко. Макар че Warhorse си казаха още в Kickstarter за тях. Например и начина, по който се започват дълги куестови линии от наглед банални разговорчета с разни NPC-та. Което кара човек да говори с възможно най-много от тях.

Наистина играта има далеч по-малко неща за правене, поради която причина Kingdom Come: Deliverance много по-статичен от Skyrim. Понеже при второ изиграване вече сте видели като цяло почти всичко и е доста по-скучно, докато отрочето на Bethesda има прекалено много аса в ръкава си и почти винаги има разни неща, които не сте видели. Но все пак, като за залагаща на реализма игра и то на малко студио положението е отлично.

И докато всъщност сме на Skyrim-ска тема, нека раздуя за уменията и всъщност цялостната прогресия в Kingdom Come: Deliverance. Която е много позната.

Както споменах с действия вие вдигате дадени умения. Отивайки в гората и избивайки диви животни ставате по-добър бракониер (а също така и, логично, ъпгрейдвате ефективността ви с лък). Това е нелош начин да натрупате парици, особено в началото на играта - продавайки животинското месо на търговци. Сготвено... понеже суровото повдига въпросителни как е набавено и се счита за крадено! Неслучайно ползвах думата "бракониерство".

Битките с оръжие по избор ви правят по-добри с него. Като вдигате и сила/ловкост като бонус. Които, заедно със споменатото Vitality и Speech, оформят "основната" ви група статистики за вдигане, наред с Main Level.

Нивата ви на сила, ловкост и прочее не са просто чисълца. На всеки няколко от тях получавате и скил точка, а също и perk за вдигане. Това е своеобразният начин да си правите билдове в Kingdom Come: Deliverance. Не само ако говорим за основните скилове, които се трупат, но и останалите. Разделени на бойни - Defense, Warfare, Axe, Mace, Sword (трите типа оръжия в играта) и някакви допълнителни - Maintenance (поправка на оръжията ви), Drinking (да, по дяволите, в играта има и пърк True Slav!), Stealth (ясно ви е за какво иде реч), Apotechary (създаване на отвари), Reading (отново ясно) и т.н.

И тук всъщност искам да хвърля една от основните си критики за Kingdom Come: Deliverance. В играта практически няма различни билдове! Има различни подходи за минаване на дадена ситуация. Например с промъкване или груба сила. Но няма цял един билд само за стелт герой или само за меле теле.

Причината? Споменатите горе пъркове са прекалено малко. И доста от тях са като цяло задължителни и полезни в почти всички възможни ситуации. А възможностите за избор тип "взимаш повече стелт за сметка на сила" се броят на пръсти.

Също така Agility-то, което в практически всяка игра е алтернативата на Strength-а, е съвсем занемарено. В него имате мижави 5 или 6 пърка, от които 2 дори не са свързани с представянето ви в битка и откровено ирелевантни. Също така и шепа оръжия ползват ловкост като основен атрибут. С други думи нямаме "алтернатива" - ловкостта е като цяло спомагателна (дава ни по-висока скорост на движение, например, но толкоз).

Друго нещо като промъкването също не зависи особено от цялостния ви билд. Да, има една пасивка, която намалява сила за сметка на ловкост. Ама с нея или без - значението е горе-долу в началото на играта, когато имате ниски стойности на атрибута. Далеч по-важно е да имате екипирани правилните дрехи - леки и черни, за да не се виждате нощем и не вдигате шум. За тях са ви нужни просто пари (или да си ги изфармите след убиване на разни противници) и толкоз. Оттам нататък просто вдигате Stealth скила и туйто.

Накратко - нищо не ви пречи да направите "ултимативния" герой, който и да се промъква сравнително добре, и да е танк в битка. Само е нужно да смените малко екипировка. Което е леко досадно, но само дотам. Аз обаче не успях да намеря истинска мотивация да пробвам нещо различно. Случи се онова, което е меме за Skyrim - почваш по някакъв начин, ама винаги завършваш като онзи герой с лък, който се промъква в тъмнината и атакува в гръб. Само че в Kingdom Come: Deliverance реално няма и как да направиш нещо различно...

И тук вероятно е добре да започна да говоря за бойната система. Която нарочно я оставих за толкова назад в ревюто... понеже в Kingdom Come: Deliverance се прекарва адски малко време в битки. Ако сте останали с впечатление, че иде реч за едва ли не някакво екшън заглавие - в грешка сте. Битките не са никак много. Донякъде за мое съжаление, тъй като доста често просто ме сърбеше меча... или брадвата, или боздугана - и исках да ги набия в главите на разни противници. Исках да видя какво влияние има нов пърк, по-хубаво оръжие в реалността. Но често трябваше да чакам 30, 50, 60 и повече минути, докато дойде някоя сцена с повече битки.

Което може би не е чак толкова голям минус. Заради това написах горе - "донякъде". От една страна фактът, че Хенри не убива стотици и хиляди хора спомага за атмосферата. Все пак действието се развива в една малка провинция на Бохемия. Не говорим за някакъв колосален конфликт. Напротив - иде реч за своеобразни малки феодални пререкания. Тоест е нормално да няма тотални кланета нонстоп и стотици трупове.

По-често се срещаме с отделни бандити и плячкостващи кумани. Рядко - с по-организирани мини армийки, предимно в мисии от основната кампания. Да, усеща се реализъм - трудно е да вярваме, че за пет селца с по десет къщи на кръст някой феодал ще праща армии от десетки хиляди, нали? И все пак... мааалко повече битки биха ми харесали повече.

Но пък повече битки или не - това е друга тема. Нека раздуя малко за бойната система. Тя е някак подобна на тази от For Honor. Можем да атакуваме пет точки в битка - главата на противник, а също лявата/дясната част на торса лявата/дясната част на краката му. Съответно имаме и типове брони за всичко това. За централната част, ръцете (ако удар попадне в тях), краката и главата.

Броят на различни движения не е толкова голям. Налични са две атаки - бърза слаба и по-бавна силна. А също и Feint - при който тръгваме да атакуваме една зона и в последния момент насочваме атаката към друга. Който понякога е ефективен срещу NPC-та, но не винаги. Най-вече заради друга ключова част от Kingdom Come: Deliverance, която е гръбнакът и най-важно нещо на бойната система - контраатаките.

Ако натиснете блок и атака в един и същи момент, то тогава правите контраатака. При нея автоматично спирате противников удар и нанасяте почти чист демидж на враг (ако ползвате силната атака по време на контраатака той може да я контраатакува, както и вие неговата, но пък със слабата атака щетите си влизат винаги). Тази механика е най-важното, което трябва да научите в Kingdom Come: Deliverance. Защо?

В най-лошия случай и да не нацелите тайминга вие най-малкото блокирате атака. Също така контраатаката е екстремално по-лесна за пласиране от отклона - друга опция в битка. И като цяло 90% от битките в Kingdom Come: Deliverance са poke-вания от ваша страна в очаквания противник да ви атакува и вие да му вкарате контраатака, евентуално успешна. Тъй като както споменах контраатаката може и да се контраатакува от враг, след което вие да контраатакувате вашата контраатакувана от враг атака... с което битката да се превърне в някакво мазало, при което никой не е получил щети с минути.

Всъщност вероятно контраатаката е най-лошото нещо в Kingdom Come: Deliverance. Тъй като тя практически спъва всички останали опции, които имате в битка. Например отклона - той изисква тайминг, подобен на този за riposte-то в Dark Souls. Освен ако сте с лека броня, когато (след екипиране на пърк) можете да избегнете много атаки лесно. Но тогава влезе ли някоя от тях... имате проблем - ще изядете голям демидж. Да не говорим, че нерядко в Kingdom Come: Deliverance се бием с поне двама противници. И не виждаме чак толкова добре един от тях много често.

Още по-лошо - при отклон вие нямате опция да ударите противник моментално! За разлика от контраатаката! Тоест вие успешно избягвате атака на противник и... нищо. Имате опцията да атакувате нормално, но това е всичко. Няма бонификация. Рискът е по-голям от контраатаката, а печалбата - общо взето нулева. Особено и при положение, че блокът хем е по-лесен, хем и можете да носите най-тежките брони и това не ви пречи... докато при отклоните са ви нужни леки такива.

Но има и друго разочарование - комботата. Ах, комботата! На всеки десет опита можете да видите едно такова изцяло направено и никога срещу най-тегавите противници. Защото за успешно комбо трябва да пласирате минимум три, обикновено четири до пет удара, а почти винаги на втория или третия сте контраатакувани. Да не говорим, че дори успешните комбота не правят някакъв особено по-голям демидж. Плюсът е, че последният от тях задължително влиза. И дотам.

Така в общия случай няма смисъл да се пробвате да ги пласирате - далеч по-добре е да чакате за контра и да poke-вате с бързата фронтална атака! Стратегия, която ми даваше възможност да избивам доста противници и босове съвсем бързо...

Реално това са битките на Kingdom Come: Deliverance. В началото ще ви изглеждат много брутални и тегави. Особено когато дойде някой батка с яка броня и ви 3-hit-не. И вие си кажете - "Ей тоя няма да мога да убия никога". И след това отивате при сър Робард, който ви обучава в Kingdom Come: Deliverance, ставате супер ефективни в контраатаките, вдигате десетина нива на някое от оръжията при него за към час време, намирате си малко по-тежки брони и почвате да сеете тотална смърт. Особено ако забравите за всякакви опити да пласирате комбота.

А и осъзнаете, че Kingdom Come: Deliverance е игра, която разчита прекалено много на числата. Понеже в бойната система откровено казано има прекалено много скрити фактори, което е друг минус.

Ако направя едно сравнение с Dark Souls - там числата са ясни, условията са ясни, ясно е кога уцелвате противник - в момента, в който оръжието ви докосне неговото тяло. Толкоз. Ако ви е зор - можете да убиете финалния бос голи с началния меч. Стига да сте достатъчно добри геймъри.

В Kingdom Come: Deliverance това е изцяло невъзможно.

Най-вече заради логиката на бойната система. При нея няма нито един "чист" начин да нанесете атака по противник. Няма гаранции. На теория ако играта реши - всяка атака може да бъде блокирана.

Споменах по-рано, че последното движение от комбо влиза винаги, нали? Да, но още при първото можете да бъдете контраатакувани. И комбинацията да спре. Контраатаката с лека атака влиза задължително? Да, но дали контрите ще са успешни определя играта (вероятно според текущото ви ниво с някое оръжие и някой атрибут тип сила/ловкост, сравнен с настоящите такива на противник или нещо подобно - не знам).

Така дори и да знаете много добре как се играе Kingdom Come: Deliverance, то нямате шанс срещу начални противници, които са с по-високи статистики. Почти няма как да им пласирате точен удар, без те да ви контрират всеки път и пребият като псета.

Обратното също е вярно. В ендгейма е пълно порно, когато се разхождате с най-яката възможна броня в играта и раздути до макс статистики. Тогава никой почти не може да ви докосне. В една от основните мисии към средата, в която трябваше да вляза на едно място със стелт и ме разкриха можех да избия десетки противни като Нео - бият ме, аз не мърдам. Не умирам. Издържам щетите и млатя наред. Този дисбаланс не съм сигурен дали не е пооправен вече... но оставя лошо впечатление. Изкарва от атмосферата.

Бойната система на Kingdom Come: Deliverance в началото изглежда различно. Докато човек не я опознае. За мен е... базова и елементарна. Колкото повече виждам нейната логика, толкова по-критично я виждам. Реално онова, което ви е нужно е да се сдобиете с най-хубавите брони супер рано, понеже те не изискват сила и ловкост за носене, после да идете до сър Робард и изфармите на тренировка високи статове на бойните ви умения. И след това ставате като цяло Рамбо, Дънкан Маклауд и прочее.

А, да, нещо друго. Играта силно иска да ни намекне, че мечовете са "основните" оръжия в нея. Но реално боздуганите и брадвите са далеч по-ефективни. Особено първите заради своя blunt демидж (другите два типа са piercing и slash). Повечето брони в играта имат ниски защити срещу Blunt, включително и най-тежките. С което от един момент натам можете да 3-hit-вате тежки, супер респектиращи рицари, а пък обикновените глупаци направо да ги насилвате като проститутки с 1-2 удара.

Всъщност при оръжия без blunt някои битки могат да са маратонски. Когато и вие сте добре бронирани, и ваш противник. При тях никой не нанася щети на другия директно и първо трябва да му счупите бронята в даден сектор от тялото и след това да почнете да го удряте. С мечове доста дуели се превръщат в някакви сцени, достойни за кулминация на екшън филм. Но абсурдното е, че същите ситуации с един тежък боздуган приключват светкавично...

Реално докато говорех с доста критичен тон за бойната система осъзнавам колко неща са яки реализирани. Например това, което споменах, че чупите броните на враг в реално време и така в един момент можете да допуснете пробив (или той да ви пробие вас, естествено!). Много неща са хубаво замислени - но същевременно прекаленият акцент на контраатаките ви кара да забравите всичко това. Според мен те трябва да бъдат дълбоко ребалансирани.

Примерно да не могат да се правят контраатаки на контраатаки, да не може да се контраатакува втори удар от комбо... хм, реално тези двете са съвсем достатъчни! А, да, също така да има еквивалент на контраатака при отклон. Няма и да е зле да има един ребаланс и blunt оръжията да не са толкова супер ефективни. И slash/piercing щетите да не са толкова недъгави срещу тежки брони... колкото да има поле за различни билдове в Kingdom Come: Deliverance...

Но все пак - бойната система има стабилна основа, но много, много работа за вършене по нея. Особено и като се има предвид дебилността на противниците откъм изкуствен интелект, специално ако става дума за лъкове. Много често можем да кайтваме и убиваме доста лошковци по този начин. Особено иронично е, когато онези с щитове не се сещат да ги вдигнат, ами вместо това търчат с мечове към нас и ни дават възможност да им набухаме хедшот... но това е по-скоро детайл.

Като заключение - бойната система е окей. Лошото е, че можеше да бъде доста по-интересна... а в момента опира само до общо взето едно-две движения от всички възможни, което е максимално ефективно. Всъщност от един момент нататък можех да минавам битки само спамейки бързата атака с втория бутон на мишката... без да правя нищо повече.

И какво друго остана да покрия? Може би алтернативните механики?

Вероятно основната такава е стелтът. Който... бива, но бие силно към посредственото. Противниците обикновено са глуповати и лесно се промъквате зад тях, дори и с начални нива на stealth статовете. В общия случай е по-забавно да се гаврите с тяхната глупост. Което... е приятно, но все пак усещате, че "мамите" играта. Както един лагер, в който трима патрулиращи бандити тръгнаха да лягат да спят в едно и също легло нощем. Само за да ги избивам един по един, крия труповете на техните приятелчета зад някаква барака и чакам следващия.

Важен в Kingdom Come: Deliverance е и lockpicking-ът. Из света са пръснати куп заключени ковчежета... и в немалко от тях има читави награди. За щастие след поредния пач механиките за разбиване на ключалки бяха направени малко по-лесни... в началото бяха нетърпими. Същото важи и за джебчийството, макар че аз по дефиниция не съм фен на подобни механики във всяка игра и рядко ги практикувам. Въпреки че в Kingdom Come: Deliverance могат да ни спестят доста главоболия понякога...

Реално и след толкова изписани редове не споменах и друго важно нещо - заглавието залага силно на диалозите. Вече казах, че историята е дълга и с кинематичен привкус. Но това не е всичко - както бе обещано в Kickstarter има и опции в диалозите, донякъде подобни на олдскул RPG-тата. Можем да респектираме противници с физическо присъствие, да го очароваме с харизма или убеждаваме със сладкодумие. Често говоренето с възможно най-много хора ни отваря вратички в диалозите, за да си спестим дълго обикаляне при опити за разрешаване на някой куест.

Откъм сценарий Kingdom Come: Deliverance е на бих казал прилично ниво. Има много, много за четене - понякога нещата са интересни и често исторически доста коректни. Понякога се отбива в откровената плява - но нерядко в игри с много диалози виждаме престаравяния на моменти.

Също така Kingdom Come: Deliverance в общия случай успява да балансира битки, диалози и изследване на виртуалния свят за намираме на някой укрил се в горите бандит - макар че някои куестове, особено от основната кампания стават мега скучни. Когато трябва да обикаляме към един час, за да си разменим 10 думи с някакво NPC. Да, на първо изиграване е окей. Но на второ само като се сещах колко досадни са някои куестове... (Макар че в посочената ситуация можете директно да идете до съответното NPC и да говорите с него, без да изпълнявате куест линията - както споменах по-рано Kingdom Come: Deliverance следва по-разчупен модел на куестовете.)

И преди заключителните редове бих искал да посоча изрично две неща. Първо - битки на коне почти няма! Имате базови удари с меч и опция да стреляте с лък и кайтвате. Но по-често е най-добре да слезете от коня и да се биете пеша. А като се има предвид, че стрелбата с лък е адски тегава, то е по-скоро късмет да нацелите противник, отколкото нещо друго (макар че това поне е яко - колкото и време да прекарате в стрелба с лък всеки хедшот носи голямо удоволствие, понеже ги виждаме рядко, особено от дистанция).

И второ - масови битки също няма! Мисля, че имаше такива обещания в Kickstarter. Но те не са изпълнени - освен няколко мисии с масови мелета, но от тях се вижда ясно, че Kingdom Come: Deliverance не е направен за подобни ситуации. Бойната система се държи оптимално в честия случай, в който се биете с един-двама-трима души. Каквато е общата ситуация.

Заключението? Kingdom Come: Deliverance може и да има немалко гличове, болшинството от които съвсем минимални (мисля, че само един път съм рестартирал играта заради бъг и това беше в първия ми половин час геймплей - оттам нататък не е имало нищо фатално). Може и да не блести ярко в някой от отделните си компоненти. Но като цялостен пакет определено си струва. Особено ако сте любители на средните векове и игрите с отворен свят.

Проблеми има. На много места се усеща, че не говорим за AAA заглавие. Но все пак Kingdom Come: Deliverance успява да предложи запомнящо се преживяване с бюджета си. И наистина се надявам дали с експанжън, дали с пачове заглавието да се ребалансира и разшири - не толкова откъм куестове, колкото откъм добавяне на още пъркове, позволяващи повече билдове. Тогава ще стане по-интересно, когато имаме мотивация и да преиграваме.

Но и сега Kingdom Come: Deliverance има пълния потенциал да ви потопи за едни 50, 60, че и повече часа. Което в днешно време си е гросмайсторска граница както и да го гледаме.