За съжаление посредствените оценки доведоха до слаби продажби, а пък разработчиците Dontnod изпаднаха в криза. Студиото обаче оцеля – и то само за да представи Life is Strange. Първата серия от тази епизодична игра вече излезе и може да се каже, че това е едно страхотно и перспективно начало.

Но какво всъщност е Life is Strange?

[caption id="attachment_43293" align="aligncenter" width="525"] Познат ли ви е този текст? Именно това е запазената марка на Telltale и ще виждате много от нея в Life is Strange[/caption]

В случай, че сте фенове на студиото Telltale и техни игри като The Walking Dead, The Wolf Among Us, Tales from the Borderlands и други – то автоматично ще се почувствате в свои води. Life is Strange е кинематична игра, в която диалозите и решенията, които взимате са от ключова важност. Пуцалки, екшън сцени, дори и quick-time event-и липсват. Изцяло! Вместо това имате единствено... сюжет. И тук-таме някой пъзел за цвят.

Доколкото това може и да звучи скучно на пръв поглед, то в реалност Life is Strange е една наистина добра игра – най-вече заради основната механика, на която е базирана. А именно – възможността главната героиня Макс да връща времето назад.

Но преди да премина към геймплея, нека започна с най-важното нещо – сюжетът на Life is Strange. Какво имаме в играта?

Както вече споменах главната героиня се казва Макс – 18-годишна ученичка в престижна гимназия в града Аркадия Бей. Тя се записва в нея, за да преследва мечтата си – да се занимава професионално с фотография. Това обаче означава и раздяла с нейните родители и приятели в Сиатъл, където е прекарала целия си живот. Още по-лошо, Аркадия Бей е родното място на Макс, което прави завръщането след дълги години в него още по-трудно.

Така имаме една леко меланхолична, неуверена и затворена девойка за главна героиня. Тя се старае да преследва мечтата си, без да се бута между шамарите, но както винаги това не е трудно. Особено за нова ученичка в гъзарска гимназия, която успява бързо да привлече негативното внимание на някои опасни индивиди. Като за капак Макс се среща с приятелката си от детинство Клоуи, която е изоставила изненадващо, без да каже нищо преди много години.

[caption id="attachment_43285" align="aligncenter" width="525"] Връщането на времето е основната механика в Life is Strange[/caption]

Всички тези неща обаче не могат да се сравнят с нещо абсурдно, поне наглед - способността на Макс да връща времето назад! Това свръхестествено умение бива открито от героинята още в началото на играта и тя се опитва да си обясни какво, как и защо се случва това... дали изобщо е с всичкия си или това е просто сън. Но тъй или инак, това е основната механика в Life is Strange. И ако говорим за геймплея, и за цялостното развитие на сюжета.

Както споменах в началото, играта е адски подобна на заглавията от страна на Telltale. Не само защото следва епизодичния пазарен модел. Налична е и основната механика от The Walking Dead и другите хитове на Telltale – вашите действия да имат последствия в бъдещето. Една част от тях научавате още в рамките на първия епизод на Life is Strange. Доста други обаче очевидно ще ви се отразят по-нататък.

Така надписът, който ви известява, че дадено ваше действие ще има последствие – запазената марка на Telltale – много често ще светва и в Life is Strange. Всъщност, адски често! Дори и нещо странично и периферно като това да си полеете растението в стаята води до появата на надписа! (Това е доста малък спойлер... и ми е адски интересно какво значение ще има точно това нататък в играта!)

Нека обаче спомена още от самото начало, че в случая няма просто директно копиране – Dontnod са прибавили и някои новости.

[caption id="attachment_43281" align="aligncenter" width="525"] В дневника на Макс можем да прочетем повече за основните персонажи и история на нейните разговори с тях[/caption]

Благодарение на връщането на времето назад е възможно едно доста любопитно нещо – да видите всички начини, по които се развива даден диалог. Както добре знаем, в заглавията на Telltale – а и доста други куестове/кинематични игри – избираме един отговор. В резултат трябва да се чудим какво би било, ако бяхме развили диалога по алтернативен начин.

Не и в Life is Strange.

Връщайки времето, вие можете да видите как ще реагират хората срещу вас, когато им отговорите по различен начин. Можете да сте саркастични и ехидни или пък по-мили – и в зависимост от това кое ви се стори най-доброто развитие на дадена ситуация да изберете него.

Тази идея в Life is Strange е хитра, понеже можете да видите възможно най-много при едно изиграване. Ако трябва да съм честен – никога не съм обичал да минавам отново епизоди на кинематични заглавия. Каквото съм избрал първия път – това е и крайното ми решение. Така Life is Strange ми позволява да осмисля кое решение ми харесва най-много в даден момент.

От друга страна, все пак има поле за преиграване – ако сте фенове на това да видите възможно най-много от дадено заглавие. Въпреки че можете да мислите достатъчно кое решение да вземете в даден диалог, то след приключването на дадена секция... това си остава в миналото. (Не можете да превъртате времето назад вечно - ограничени сте до дадена секция в общия случай).  Съответно един ваш отговор отваря едни развръзки, а пък алтернативният – други. Като цяло Life is Strange оставя първо впечатление на игра, в която могат да се развият доста интриги, доста приятелства и вражди – но все пак към момента е наличен само един епизод. С други думи, остава да изчакаме поне втория, за да видим как ще се развие всичко.

Но нека продължим за връщането на времето. То ви позволява не само да видите как ще се развият дадени диалози, но и да получите нови възможности за отговор в тях. Как точно ли? Представете си, че дадена девойка ви се тросва, че не знаете пълното й име. Пред вас излизат 4 опции с различни фамилии и вие избирате една от тях. Ако е грешната – получавате ехидна нападка и разговорът приключва. Когато върнете времето назад обаче, вие съвсем уверено можете да отговорите правилно, след като сте видели как се развиват нещата. (Любопитно е, че в този конкретен разговор – това е малък спойлер, между другото – имате възможност и да разгледате внимателно околната среда и научите фамилията на въпросната мацка; с други думи, играта не ви принуждава да гадаете и използвате механиката за връщане на времето.)

Освен в диалозите, връщането на времето може да се използва и в самия геймплей. Което ми напомня, че май е време да отделя време и на този аспект от Life is Strange.

За разлика от заглавията на Telltale, в които камерата е на фиксирана позиция и вие имате ограничени възможности за движение, в Life is Strange има далеч повече свобода. Можете да се разхождате свободно като в стандартна игра от трето лице, като вие контролирате действието. Разбира се, играта си е предимно кинематична/куест – тоест можете единствено да се доближите до даден интерактивен предмет и да го използвате по един или друг начин.

И все пак, друго си е да има свободно движение.

Първо, защото по-ефективно може да ви вкара в атмосферата – игрите на Telltale винаги изглеждат крайно... статични заради фиксираната камера. Да, там динамиката идва от диалозите и гримасите на персонажите. И все пак цялата околна среда е просто... фон. Докато в Life is Strange виждате едно истинско училище – хората си щъкат наляво-надясно, побойниците малтретират своите жертви, мажоретките се свалят на разни младежи, чистачите си вършат работата и т.н. Можете спокойно да огледате околната среда, а не само онова, което камерата ви позволи в дадена сцена.

[caption id="attachment_43279" align="aligncenter" width="525"] Откриващата сцена на Life is Strange ви показва, че не всички в играта ще са слънчеви ученически сцени[/caption]

Иначе геймплеят на Life is Strange е предимно куест. В голяма част от времето оглеждате околната среда и събирате информация. Едни предмети могат само да се наблюдават, при други имате и възможност за интеракция. Като цяло е добре да се запознаете възможно най-подробно със света на Life is Strange – никога не знаете какво ще ви е от полза!

Разбира се, геймплеят не може да се състои единствено от разговори и оглеждане на различни предмети. Чат-пат има и пъзел сцени, за които споменах по-рано. Обикновено те се въртят около това да бутнете, натиснете и т.н. някой предмет, който по една или друга причина възпира развитието на сюжета. Често пъзелите ви поставят пред свършен факт – нещо просто се случва. Така вие трябва да върнете времето назад, че да промените бъдещето (което очевидно вече знаете).

Пъзелите в Life is Strange са добре реализирани, също като тези и в Remember Me. Хем не отнемат много време за решаването, хем трябва да отделите и някакво малко време в мислене. Тоест не говорим за quick-time event-ите от заглавията на Telltale. Които поне на мен вече са ми... много скучни.

От друга страна, пъзелите в Life is Strange можеха да са малко повече. Макар че темпото в играта е добро, на моменти се усеща нужда от нещо, което да разчупи малко темпото. Надявам се в следващи епизоди да има повече подобни ситуации.

След толкова изписани думи осъзнавам, че не съм разкрил в детайл какво всъщност... е действието в Life is Strange. Което несъмнено е най-важното е една кинематична игра. Опитвайки се да не ви давам сериозни спойлери, то общо взето имаме хибрид между тийн нишката, при която Макс се опитва да поддържа нормален социален статус и да се представя добре в училище и елемент на мистерия – очевидно главната героиня ще трябва да разследва как така може да връща времето назад. Налични са и други крими елементи плюс страхотен завършек на епизода, но те очевидно ще са значителни спойлери и няма да ви ги спомена.

Общо взето в следващите епизоди очаквам атмосферата да стане с една идея по-мрачна, когато започнат да се разкриват и тайните на доста от персонажите. А изцяло в духа на всеки малък американски град, всеки има много такива. Тепърва предстои да видим и как ще се развиват отношенията на Макс и Клоуи - бяха загатнати интересни неща в първия епизод на играта.

Всъщност като пиша тези думи осъзнавам, че Life is Strange звучи просто като лигав американски тийн сериал. А истината е... че това не е така. Може би защото атмосферата на играта е по-различна. Да, тийн продукциите тип Pretty Little Liars обикновено изглеждат по подобен начин – социален елемент плюс някаква по-мрачна мистерия, която да подсигури основната нишка. Но в случая на Life is Strange е тийн елементът е по-скоро на заден план. Целта му е да ни вкара в един малко по-различен свят, в който главната героиня не е Рамбо с големи цици и исполинска сила, позволяваща й да носи двуметрови мечове, ами неуверена девойка. И това се получава доста добре.

Бих посочил обаче и едно нещо, което ми направи впечатление – диалозите. В общия случай нещата са на доста добро ниво, сюжетната нишка се развива добре, често леко меланхоличната нотка се разсейва от някоя много добре пласирана шега. Но на немалко места се използват уж младежки думи, които... не звучат на място. Обичам да гледам сериали и в момента следя доста – в някои от тях (логично) има тийн сюжетни нишки... и персонажите от тях просто не говорят по същия начин. Използват съвсем различни „фешън“ думички.

Да, английският език не ми е роден. Но пък в доста западни медии прочетох същата критика за Life is Strange. Че се вкарват доста... хмм, странни думи чат-пат. Лично за мен положението не е никак толкова лошо, колкото се изкара на някои места... но определено е факт, че на моменти сякаш се сепвам и си казвам – „Какво, наистина ли точно тази дума беше използвана?“. Да, вероятно Dontnod са се опитали да рискуват малко повече с диалога, както са направили във визуален аспект. Не съм сигурен дали ходът им е бил оправдан.

Но като споменах за визуалния аспект – в Life is Strange е направен изключително добре. Пейзажите са красиво оформени, играта „знае“ в кой момент да ви предложи малко повечко светлина или да смрачи ситуацията. Има и някои страхотни гледки – особено и мрачната откриваща сцена на епизода. Лицата на персонажите и особено косите им обаче са... противоречиви. Сигурен съм, че на някои хора ще се харесат, на други не – говорим за художествено решение. Аз съм раздвоен - понякога нещата се получават, понякога положението е грозновато.

[caption id="attachment_43299" align="aligncenter" width="525"] Връщането на времето назад си има някои специфики, които е добре да научите[/caption]

Звукът – като цяло е страхотен. Нужда от „ефекти“ няма при липсата на хеликоптери, танкове, състезаващи се автомобили или танкове. Гласовата актьорска игра е на много добро ниво, а музиката идеално се вписва в атмосферата.

Заключението? Life is Strange е едно добро начало, което загатва сериозен потенциал. За пореден път можем да видим, че няма нужда от експлозии, за да бъде една игра достатъчно добра. Механиката с връщането на времето е доста успешно интегрирана. Като цяло има множество намеци, че ни очаква нещо голямо в следващите епизоди. Загатна се за доста интересни вторични сюжетни нишки, доста решения в играта бяха с надпис „това ще окаже влияние в бъдещето“, основният сюжет е хубав, краят беше доста силен. Но да, има въпросителни - като всеки сериал, дори и в гейм вариант, първите епизоди просто служат за запознанство с героите и намекване какво ще се служи нататък... но не чак толкова спиращи дъха моменти.

В крайна сметка обаче, Life is Strange е изцяло насочена към онези, които харесват и игрите на Telltale. И плюсовете, и минусите са подобни. Сюжетът е интересен – но „чистият“ геймплей не е толкова много и се залага предимно на историята и отношенията между персонажите. Но това няма лошо за онези, които обичат понякога просто да си сипят чаша от... любимото питие и просто да се отпуснат.

Освен всичко друго, първият епизод отнема поне 3 часа да се мине, на мен – може би близо 4 (защото обикалях и четях всичко, което можеше да се намери). Като за 10 лева, това си е достатъчно геймплей в днешно време.

В заключение – ако сте очаквали Life is Strange, вероятно ще ви хареса. Очевидно е, че студиото Dontnod отново е в топ форма и дано новите му игри да имат повече успех. А как ще се развие историята на Life is Strange ще научим през март, когато чакаме новия епизод.