Последно видяхме няколко Spider-Man игри на Activision, обвързани с премиери на филми, чието качество бе подозрително. Е, за щастие Insomniac се справят отлично с Marvel's Spider-Man.

Графиката е страхотна и на стандартната PS4-ка. Добри неща могат да се кажат и за лицевите анимации на персонажите в кът сцените.

Отлично озвучаване. Всички актьори се справят страхотно с ролите си, саундракът също е на ниво.

Въпреки че Marvel's Spider-Man практически не предлага нищо ново откъм геймплей, то познатото е на достатъчно високо ниво, че да задържи вниманието ни едни 20, 30, че и повече часа.

Доколкото не съм съгласен с оценки от 10/10, то мога да кажа следното - Marvel's Spider-Man си струва.

Макар и да очаквах Marvel's Spider-Man да е една от по-добрите игри тази година, то прекалено високите отзиви за пореден път ме накараха да стана малко скептичен. Когато започнах да цъкам и първия час геймплей се състоеше от клонинг на бойната система на Batman Arkham заглавията плюс яко QTE битка с Кингпин, то бях сигурен, че крайното ми мнение за Marvel's Spider-Man ще бъде по-скоро "ем, става" или нещо от рода. Особено и ако добавим отворения свят, който си е Ubisoft-ски както и да го гледаме. Което хич не е комплимент.

С всеки следващ част обаче се потапях все повече в играта и мога да кажа, че е една от най-добрите в годината досега. Дали има своите трески за дялане? Да. Дали е нещо, което заслужава оценка 10/10? Естествено, че не, това е абсурд.

Но все пак говорим за много приятно, предимно лековато екшънче, което не съм сигурен дали има и една оригинална идея, особено в основните механики... но за сметка на това успява да се справи отлично с всички неоригинални, които е "взаимствало". Което понякога може да доведе до много добър краен резултат.

И без да се церемоня много-много мисля направо да премина към същината на ревюто, започвайки с историята.

Тук бих могъл да кажа, че именно сюжетът е едно от най-силните неща в Marvel's Spider-Man. От какъвто и ъгъл да го гледам.

От една страна е яко, че противно на традицията този път не виждаме как Питър Паркър се превръща в Spider-man. Нямаме я там обичайната сцена с радиоактивния паяк, който го захапва, как изведнъж в една хубава майска сутрин нашият човек се събужда нацепен като стероиден батка и осъзнава, че може да ходи по стени (и има някаква супер сила като бонус).

Вместо това Човека-паяк вече се е установил като компетентен маскиран боец с престъпността в Ню Йорк. Вкарал е в пандиза един куп познати злодеи тип Носорога, Електро, Скорпиона и други, хората го поздравяват по улиците и окуражават за супергеройството му, като дори и полицията е на ти с нас и ни се кефи.

Абе, идилия. Всъщност в първите часове Marvel's Spider-Man е даже супер идиличен, с което някак оставя две впечатления - от една страна, че е по-спокойна игра за по-младите геймъри сред нас (тире децата), а от друга - че историята няма да има особено голям мащаб.

Бях сигурен, че студиото Insomniac ще се пробва да мине тънко, но за огромно мое щастие истината е съвсем различна. Сюжетът е приятно заплетен, като особено силна е втората му половина. Тогава се намесват повече сили в него, а основните злодеи са направени психологически... не точно еднопластови. Мотивациите им са достатъчно интересни и не опират единствено до "аз съм лош, аз съм лош, запомни това".

Marvel's Spider-Man отделя време да ни покаже не само крайния резултат на злодеите, но и как са стигнали до настоящото си дередже. Което мен ме израдва значително, понеже тотално не го очаквах.

Яко е също, че актьорският състав не е никак скромен. Имаме достатъчно добри поддържащи герои, включително и задължителната Мери-Джейн Уотсън, като представянето на всички тях е отлично. Озвучаването е на топ ниво, но пък и диалозите, които имат на разположение актьорите също си ги бива. Особено ако говорим за тези на Spider-Man и неговите култови one-liner-и, специално такива в ключови ситуации. Предполагам, че в комиксите има безброй попадения на тази тема, но все пак нека кажа, че в доста моменти откровено ми ставаше кеф да слушам глупостите, които ръси Човека-паяк в подходящи и не чак толкова подходящи моменти.

А и самата идея да бъдем хвърлени директно в някаква различна обстановка ме радва много. Няма да чуем за пореден път как Джей Джона Джеймсън ни крещи, че не сме направили достатъчно хубави снимки или тепърва да се запознаваме с Мери-Джейн. Или да се бием с първия суперзлодей. Вместо това сме почваме така, сякаш преди Marvel's Spider-Man е имало цяла игра, която сме изпуснали...

...и това е яко, защото не виждаме онова, което десетки пъти са ни показвали игрите и филмите по темата. Не се стартира с каноните. Което прави усещането от историята по-различно.

Общо взето за сюжета мога да кажа единствено добри неща. В редки, много редки моменти темпото се забавя, но това не съм сигурен дали може да е реална критика, особено когато веднага след това избухва здраво. Яко е също, че балансът между Питър Паркър и Човека-паяк е уцелен (тоест имаме малко Питър и много Спайди!).

И след всички суперлативи за сюжета мога да премина към геймплея. И директно влизам с една критика тук. Трудността.

По традиция се канех да започна на предпоследната, понеже нямам навика да се изсилвам с максимални в общия случай. Ама след като зачетох коментари в сайта реших да пусна Spectacular... която финална трудност в никой момент не е тегава. Тук-таме се случваше да погина - понякога на бос, понякога на някакъв обикновена група противници. Но в общия случай е доста лесно да се справите с вразите. Особено ако тръгнете да умирате и прибегнете до чийзване.

Доколкото за мен Spectacular беше съвсем окей, то предполагам, че някои хора, които искат повече трудност няма да са щастливи от липсата на нещо повече. Да, наистина скоро ще видим New Game+, но все пак... можеше да има и малко екстра.

Особено и като се има предвид, че играта е съвсем щедра с автоматичните сейвове, включително и когато става дума за босове – например между отделните фази на най-тегавите злодеи играта се съхранява. В резултат е малко вероятно да зациклите някъде... аз в общия случай умирах по един път на някои босове, на други нито веднъж.

Заедно с това в Marvel’s Spider-Man има и пъзели... които също могат да се похвалят с ниска трудност. Всъщност бих ги окачествил почти като обидно лесни, понеже и механиките им са простовати, и в общия случай се решават за минимално време. Сякаш играта предполага, че не сме особено интелигентни и ни предлага нещо хипер елементарно.

Поне е хубаво, че има достатъчно различни подобни пъзелчета – за декодиране на радио антени, разкриване на химически субстанции, поправяне на платките на разни устройства и тъй нататък. Реално пъзелите по-скоро служат за разнообразяване на геймплея и за да се потопим в играта (можем да видим Човека-паяк и като учен, не само под формата му на маскиран супергерой, млатещ разни престъпници наляво-надясно), отколкото за да предложат някакво истинско предизвикателство.

Ако се замисля – може би начина, по който е направена трудността в Marvel’s Spider-Man може би не е никак лош. Защото при нека кажа средното предизвикателство като цяло ние се потапяме изцяло в играта. Всичко върви плавно. Горе-долу няма моменти, в които да забием на някое място, бос например, да почнем да псуваме и да се нервим, че един час не сме мръднали наникъде (или 4-5, ако говорим за Souls игра).

Всъщност Marvel’s Spider-Man в абсолютно никой момент не се опитва да ни изгуби времето. Да се опита да си увеличи изкуствено часовете геймплей. Напротив – играта в почти политически коректен маниер се опитва да не ни позволи да забием никъде. Което на мен ми харесва. Стига толкова Souls-ове, понякога човек иска в някой съботен следобед да се изшие пред телевизора и да си цъка, пиейки лежерно биричка, не да си вдига кръвното с поредна мега тегава битка.

Но предполагам, че всичко си опира до лично мнение. А и започвам ревюто с трудността, понеже знам, че не на всички този подход ще се понрави и може да се достигне и до извода, че играта е детинска...

...което за мен не е така. Комиксова – да. Тоест нямаме някакво графично насилие, имаме намек, че Човека-паяк не убива никого (въпреки че в немалко битки изритваме някой противник от стотния етаж на небостъргач надолу, при която ситуация би било леко невероятно да оцелее). Но все пак са налични някои по-мрачни и сериозни моменти, а и също така има акцент на психологическите мотивации на героите, които не се случва чак толкова често, особено пък в игри по комикси, където се залага на най-лесните възможни решения. Все пак се съгласям, че Marvel’s Spider-Man определено си е за всички аудитории и това винаги си има своите недостатъци.

Както и да е. Това тук беше някакво лирично отклонение. След което продължавам нататък с бойната система.

Всеки, който някога е играл Batman Arkham серията или всъщност екшън игра от трето лице в последните години ще знае много добре какво да прави още след първите няколко минути. Общо взето следното – обикновено ни нападат по 4-5-6 различни противника. Или 10+, зависи от ситуацията. Те ни наобикалят в стил екшън от 80-те, а всеки път, когато тръгнат да ни удрят се задейства Spidey sense на Човека-паяк – над главата му примигва предупредителен знак, който показва, че след съвсем малко някой противник ще се опита да го примлати, простреля, взриви с граната и тъй нататък. В тази ситуация трябва моменталически да натиснете кръга на вашия джойстик, за да си спасите кожата.

В случай, че имате малък времеви прозорец, в който никой не ви атакува можете да се насочите към вашите противници и да ги побиете. Най-обикновените можете да млатите просто с тупалки, но по-нататък в играта се появяват и различни типове гадове. Които не можете да биете току-тъй. Например враговете с щитове абсорбират вашите атаки. Grunt-овете, които са огромни физически (или „дебелаци“, както ги наричахме в ерата на аркадните машини) също трябва да бъдат зашеметени или обвити в мрежи, за да получат щети от вас.

В резултат – точно в Batman Arkham стил – с течение на времето битките се разнообразяват. Макар и да казах, че трудността не е висока, то нека спомена, че противниците на Spectacular удрят здраво и вие трябва да се движите много. И понякога да чийзвате. Особено ако усетите, че сте на няколко шамара живот и краят на Човека-паяк наближава.

Естествено супергероят има на разположение различни джаджи, които по един или друг начин обвиват вашите врагове в мрежи. В зависимост от силата на противниците ние можем или да залепим някого към стена (с което го изкарваме от битка), или да му попречим за момент да се движи и да го понатупаме (например вдигайки го с ъпъркът във въздушно комбо, което движение е много подходящо, за да избягаме от останалите противници, които обикновено не могат да хвърчат... но пък ставаме по-лесна плячка за онези с пушки).

Иначе движенията на Човека-паяк са толкова зрелищни, колкото винаги са били – и в други игри, и в анимациите. Имаме салта, премятания, засилване благодарение на паяжините наляво или надясно. Самите комбота на героя изглеждат супер, а чрез дърветата с умения пък отключваме и още удари, и специални пасивки – например ако избегнем перфектно атака да матяме паяжина в лицето на противник и да го отваряме за още пердах. Движенията, които имаме на разположение се увеличават постоянно, без да стават досадно много, като едни или други от тях ще са ни полезни в даден момент.

Типично за Batman Arkham заглавията има и комбота – след всеки удар, който нанесем без да получим щети се увеличава нашия multiplier, който стои в горния ляв ъгъл. Колкото по-висок е той, толкова повече фокус получаваме. Това пък специален ресурс на Човека-паяк, който има две основни функции. Или да активира специално супер умение, което моментално убива всеки нормален противник (или нанася огромни щети на бос), или да ни лекува. Едва ли има нужда да казвам, че в по-голямата част от времето фокусът при мен отиваше за това да ми спасява кожата, освен в редките моменти, в които изкарвах битки толкова добре, че имах достатъчно и за изгъзици като финални движения на Спайди.

Онова, което мога да кажа за бойната система е, че тя е супер. Макар и най-безцеремонно окрадена от Batman Arkham заглавията. Може би хубавото е, че Човека-паяк идеално се вписва с нея. Тъй като героят винаги е разчитал на много и зрелищни движения – и в комиксите, както и ползване на интелект и скорост, не груба сила, за справяне с враговете. Пък и Spidey sense е идеалното оправдание за това как усеща кога предстои да го ударят.

Така някъде към средата на играта като почнете да превръщате противниците в пашкули от паяжина, а след това започнете да ги въртите наляво-надясно, замеряйки техните другарчета или директно мятайки ги от покрива на някой небостъргач из улиците на Манхатън – тогава кефът е огромен. Всъщност ползването на околната среда е от ключова важност и Спайди нерядко ще мята предмети като похлупаци на шахти, кашони, варели и каквото друго се сетите по противници. А благодарение на някои умения можем дори да хващаме досадните ракети на множеството гадове с базуки и да ги връщаме към тях.

Все пак нека кажа, че в сравнение с Batman Arkham заглавията в Marvel's Spider-Man има какво да се желае. Някъде след средата част от битките започват да стават по-скоро рутинни, когато уцелите правилните движения за минаването им. Чат-пат можете лесно да чийзвате, тъй като противниците не блестят с каквото и да е AI. И като цяло в Batman Arkham се изискваше по-голямо използване на джаджи и повече движение за оптимален завършек. Но все пак Marvel's Spider-Man определено е от по-качествените клонинги в бойната си част.

Продължавайки нататък бих преминал към една от най-добрите страни на Marvel’s Spider-Man – самия град Ню Йорк. Или по-конкретно региона Манхатън.

Не съм експерт на тема Ню Йорк, но частта, в която се развива действието изглежда реализирана страхотно. Налични са куп сгради, символ на Манхатън, включително Емпайър стейт билдинг и куп други небостъргачи. Измислени сгради от вселената на Marvel като Avenger’s Tower също фигурират в Манхатън.

Естествено в контекста на Човека-паяк всички небостъргачи не са единствено за красота. Те имат съвсем други потребности на супергероя – да залепваме паяжините си върху тях, с което да се придвижваме бързо из Манхатън. Тъй наречения webslinging.

И този ключов елемент от Marvel’s Spider-Man е направен прекрасно. Дотолкова, че за цялото време, което прекарах пред заглавието ползвах fast travel един-единствен път! Не съм сигурен кога за последно в игра, която има подобна механика съм избирал да се движа пеш. Може би последно Skyrim, в който обичах да се шляя и да пътувам бавничко между два града, вместо да ползвам Fast travel-а.

Websling-ването на Човека-паяк не само се заучава бързо, но дори и след 20, 30 часа все още продължава да носи сериозно удоволствие. Механиките са плавни и лесни, реализирани с помощта практически на един бутон – R2 (въпреки че за някои по-сложни движения ползвате и други копчета, естествено). Разбира се с красивия Манхатън е почти сигурно, че ще прекарате часове само подскачайки наляво-надясно.

Що се отнася до отворения свят, който Marvel’s Spider-Man предлага – той си е Ubisoft-ски, както наричам аз подобна реализация. Още в началото на играта имате на разположение полицейски кули, които можете да достъпите, за да ви изпращат данни за всичко, което се случва в даден квартал на Манхатън. Болшинството от нещата за правене в играта са статични – тоест отивате в определена точка и пребивате малко хора (или стартирате някоя странична мисия или предизвикателство). Тук-таме се намират и динамични ситуации, развиващо се в произволни точки на града – тип преследвания с автомобили, в които можете да се включите. Но те са сравнително малко и омръзват сравнително бързо.

Или накратко – отвореният свят си е чисто и просто средна ръка. Обикаляте си наляво-надясно и ако сте в настроение – побивате малко бандити или помагате на полицията в някое автомобилно преследване. Ако ли пък не – отивате към някоя основна мисия или странично предизвикателство.

Хубаво е все пак, че в Marvel’s Spider-Man силно се залага на количеството. Има доста неща за правене, които се увеличават с времето. Също така разработчиците са измислили нещо доста хитро – за ъпгрейд на екипировката ви вие имате различни token-и, които се събират от странични мисии.

Знам, че ако не сте играли Marvel’s Spider-Man вероятно в главата ви ще завие сигнална лампа с надпис над нея – „Фарм“, но тук ситуацията далеч не е такава. От една страна играта никога не ни кара да грайндим – повечето цени за ъпгрейд не са особено високи. От друга – повечето неща за правене са приятно-лековати. В общия случай трупаме достатъчно token-и просто така, докато се отбиваме до някоя точка, в която има нещо за правене, докато websling-ваме към главна мисия. Включително и в случаите, които трябва да правим снимки, за да получаваме един тип token-и (които са някъде 6 ако не ме лъже паметта).

Поне аз харесвам, когато има причина да се правят странични неща. И в Marvel’s Spider-Man подобна ни е дадена.

Но вече говорих няколко пъти за скилове и екипировката, то нека премина директно към тях.

Както може би знаете ако сте фенове на Човека-паяк, то говорим за персонаж, който не е от най-всемогъщите във вселената на Marvel откъм супергеройски умения. Почти винаги той залага на интелект и научен подход при създаване на джаджи, които да му помогнат в битка. Тук положението е същото.

От една страна можем да си правим различни костюми – те не само изглеждат различно визуално, но всеки има по едно специално умение. То може да се ползва през няколко минути, като е адски ефективно и логично трябва да се ползва само в крайни, тегави ситуации. Иде реч за скилове тип увеличен демидж, бързо пълнене на фокуса (което ви дава възможност да се излекувате бързо в тегав момент) и куп други. Костюмите бяха... може би 25? Нещо такова. Доста.

Хубаво е също, че ако някой костюм не ви кефи на вид, но има яко умение, то вие можете да ползвате въпросния скил и на друг костюм. Което е добре замислено от разработчиците.

Освен костюмите имате на разположение и куп джаджи. Те се отключват периодично с развитието на кампанията, като могат да се ъпгрейдват и допълнително след това с token-ите, които споменах по-горе (които се ползват и за отваряне на нови костюми). Честно казано повечето джаджи не ползвах в кампанията освен в редки случаи – най-вече защото трябва специално да ги сменяте, а доста от тях имат малко charge-ове и често ми се случваше просто да забравя за тях, когато се изхабят. В общия случай най-стандартната паяжина на Спайди с максимални ъпгрейди вършеше идеална работа.

Заедно с това са налични и скилове. Те също са реализирани по съвсем познат начин – имаме три категории с умения, разбити на по-малки дръвчета. Повечето от тях практически ни осигуряват още движения на Човека-паяк. Пасивки, класически такива не се сещам дали има (примерно да ни се увеличава кръвта, да се намаляват щетите, които получаваме и т.н.). Всичко в дървото за умения осигурява активни движения или добавки/ъпгрейди към тях.

За разлика от игри тип Horizon: Zero Dawn, в които получаваме точки за скилове като награди от куестове тук трябва само да вдигаме нива. Играта е щедра с левълите – общо взето след всяка мисия от кампанията или пък странично предизвикателство вдигаме ниво. Така сравнително бързо можем да отключим най-важните скилове от дърветата (или поне онези, които счетем за най-важни).

А, да, почти забравих. Освен всичко това има и един начин за своеобразно правене на билдове в Marvel’s Spider-Man. Самите костюми имат и три... де да знам, perk-а? Става дума предимно за пасивки тип намалени щети от куршуми, по-бързо генериране на фокус, още демидж ако сме с над 100 кръв и т.н. Тези ъпгрейди се отключват еднократно и после можем да избираме каквато комбинация решим от три такива. Естествено трябва да преценяваме какво избираме – понякога можем да се превърнем в своеобразни glass cannon-и, ако игнорираме защитата. Или обратното – да сме нещо като танкове, но да трябва да лупаме дълго време враговете.

Общо взето системите с умения и скилове са изпълнени на адекватно ниво. Има ги. Защото трябва да ги има. Но не са от чак такова значение. Реално погледнато играта можеше просто да ни дава разни неща, когато стигнем определен левъл като в олдскул игрите и нямаше да се усети липсата на избор (по-скоро илюзията за избор). Но все пак като фен на RPG-то мога да заключа, че е по-добре да има някаква система, отколкото баш нищо. Пък и ще изгубим известно време, поне в началото, докато се чудим кое умение да си купим с няколкото скил точки, които са ни налични и с кой костюм и добавки към него да влезем в следващата битка.

Вероятно дотук Marvel’s Spider-Man прилича на точно това, което описах в началните редове. Една „ставаща игра“ и нищо чак толкова отличаващо се. Но Insomniac… все пак са вкарали достатъчно съдържание и достатъчно разнообразие, без да се скатават. Липсва онази стерилност, която много често хейтя в игрите на Ubisoft. Която сякаш крещи, че дадена игра е правена по спецификация, по макет, без въображение, просто като работа. Marvel’s Spider-Man оставя съвсем различна емоция.

Кампанията върви интересно, зарибяващо, човек не усеща как минава времето. Първо Питър е в лабораторна престилка и прави някакви експерименти, после бие малко бандити, пък след това се пренасяме към някоя кът сцена. По време на най-големите драми се намира време за няколко минути, в които Питър и Мери-Джейн или леля Мей да си поговорят за нещата от живота.

Играта не се усеща така, сякаш на някакво табло са наредени парченца и някой батка дизайнер е казал – „Тука така, тука онака, айде кодмънкита, пишете код и да излиза играта“. Предполагам, че е имало моменти, които са били премахнати, били са добавени други, предполагам, че Marvel’s Spider-Man е бил пренареждан в действие, за да се постигне максималния ефект.

И нещата се получават. Както казах многократно – парченцата на Marvel’s Spider-Man не впечатляват. Особено се уверявам в това и докато пиша ревюто за играта и говоря за всяко поотделно. Но начина, по който са съчленени определено е на ниво.

Яката история ни кара да продължаваме да цъкаме, за да видим какво ще стане. Страхотната навигация из Манхатън премахва традиционната по принцип досада, която нерядко ме обхваща, когато изпълнявам странични куестове, изискващи повече обикаляне. Битките задържат вниманието – нито са толкова трудни, че да изнервят човек, нито пък баш прекалено лесни (на Spectacular!). А и след завършване на кампанията можете да продължите да обикаляте Манхатън и допочистите остатъците от цялото мазало, което е налично в кампанията. Тогава ми се струва, че трудността е с една идея по-висока, което гарантира някъде около десетина часа геймплей освен „изначалните“ 20-25, колкото ще ви отнеме да минете кампанията плюс малко странични мисии за цвят (реално погледнато Insomniac посочиха същото число и бяха 100% точни).

Ако ви омръзне да биете гадовете лице в лице – има и стелт компонент (който е с минорна важност, но пък е нелошо реализиран, пак изцяло в духа на Batman Arkham заглавията). В някои мисии от основната кампания поемаме контрола над Мери-Джейн (и не само нея), което също е приятна смяна на темпото. Да усетите как е в обувките на „обикновените“ хорица, които не могат да хвърчат наляво-надясно и да лепят паяжини по стените.

Налични са и предизвикателства в отворения свят, които се отварят някъде в последната третина на кампанията... които не са особено лесни за максимално добро изпълнение. Те също, сами по себе си, могат да добавят едно 3-4, а може би и повече часа към Marvel’s Spider-Man.

Или като цяло – определено говорим за една много добра игра. Специално пък за феновете на Човека-паяк. Които може би от години искат да видят нещо такова. AAA заглавие, посветено на супергероя, не поредното отроче на Activision, обвързано с премиера на Spider-Man филм и лъхащо на нискобюджетност. Със стабилна кампания, красива графика, мазен контрол над Човека-паяк. Едно 20-30 часа геймплей, ако не и повече. И като цяло достатъчно разнообразие – да има какво да правим, ако един тип мисии ни омръзнат. Макар че из Манхатън са пръснати достатъчно от всичко.

И все пак – не говорим за 10/10. Бойната система е под-нивото на тази от Batman Arkham заглавията. Ролевият елемент го има, колкото да го има. Включително и ако говорим за вдигането на нивата, което е стремглаво и не се усеща така, сякаш наистина вдигаме левъл, просто след всяка мисия чисълцето се качва с 1 (или 2) и туйто. Отвореният свят е изпълнен в стандартен за днешно време маниер и не се отличава с нищо.

Но все пак – за мен Marvel’s Spider-Man е една от добрите игри тази година, специално за феновете на комиксите или на Човека-паяк.