Колко години минаха? 8? 10? 12? Нямам идея вече. Не помня кога за последно Pro Evolution Soccer ми носеше удоволствие. Със сигурност не беше във времената, в които този сайт беше създаден. Може би трябва да се върна някъде около 2006-2007 година, когато последно се кефех на серията.

Оттам нататък Konami опита да предложи нов енджин, но резултатът не само не бе задоволителен, но в доста случаи – много лош. Маркови за серията дефекти като комичните вратари си оставаха налице година след година (и не само те), а същевременно EA най-безцеремнно окраде PES и предложи новия си енджин на FIFA. С който по мое мнение – и не само – просто издуха Pro Evolution Soccer.

В последните години наистина се усещаше раздвижване от страна на Konami. Особено 2018-а, в която пропуснах да напиша ревюто за Pro Evolution Soccer 2018. Но все пак не можех да кажа с ръка на сърцето – „Тази игра е по-добра от FIFA”. Дори и с цялата криминална скриптираност на отрочето на EA в момента, което се е превърнало в уродлива, гнусна машина за източване на кредитни карти от зарибени по Ultimate Team дечица.

Досега. Днес мога да напиша съвсем спокойно – кралят се завърна на престола си. Защото винаги съм бил фен предимно на Pro Evolution Soccer. Още във времената, когато видях International Superstar Soccer Pro Deluxe, който дори не можах да повярвам, че е реалност. Не можех да проумея в средата на 90-те как една и съща 16-битова Sega може да предложи нещо толкова страхотно, особено когато бях свикнал с базовата, трагична тогава FIFA.

Но какво всъщност се е променило в PES напоследък? Мога да кажа... всичко. Всичко онова, за което писах толкова години в хейт ревютата за серията общо взето не фигурира в заглавието. Подобренията са по всички фронтове – от графика и анимации през вратари (не е ревю за PES, ако не се говори за това!) до пасове, шутове, цялостен геймплей. Не знам какво ще предложи EA по-късно през месеца. Знам, че FIFA отново ще е скриптирано говно. Абстрахирайки се от това обаче – с оглед на онова, което представи PES летвата се вдига. И FIFA се завръща в положението си на догонващ, след като в последните няколко години реши да остави геймплея на заден план и да се концентрира върху криминалната дейност.

Както и да е. Нека карам по същество. И то директно с геймплея, каквато е традицията ми при футболните игри. Понеже при тях това определено е най-важното. А всичко друго е на съвсем заден план.

При положение, че не играх PES 2018 чак толкова дълго и при все, че не прекарвам достатъчно време пред серията от години насам, понеже не ми бе никак приятна, то първите мачове тук могат да се усетят като ритник в топките. Кой ли пък знае, може би прекалено много свикнах с мега аркадата FIFA напоследък?

От първите 10 паса, които направих вероятно 6 или 7 бяха грешни. Със същото можеше да се похвали и моя опонент, явно и той нов в PES 2019. И тук разбрах, че с пълна безмозъчност няма да стане. Konami са решили да залагат на умението. И на реализма.

Можете да забравите за пинг-понга. За безмозъчно помпане на паса, което е достатъчно, за да стигне топката до друг ваш играч. Тук ситуацията е съвсем различна. От една страна защитниците пресичат повечето топки с лекота, особено... ако се движат директно срещу тях! Екстра, за която си мечтая във възможно най-мокрите си сънища при футболните игри от години насам. Понеже и в PES стана традиция топките да минават буквално през краката на футболистите, и във FIFA. Не и тук. Ако застанете на пътя на пас е адски вероятно да го пресечете!

Така уж най-елементарното нещо в едно футболно заглавие се превръща в нещо, носещо несигурност във всеки един момент. Да доставите топка на 5 метра от един ваш футболист до друг! И винаги е добре да се замисляте как точно да подадете.

С нормалния къс пас? С лек извеждащ, за да заобиколите противник? Прехвърлящ извеждащ? Или специалните прецизни пасове, които бяха представени преди може би 4 издания на серията или нещо такова, които се правят със задържане на L2 и които често правят разликата... стига да сте достатъчно точни. В противен случай лесно губите притежание!

Якото на трудните пасове е, че за да бъде премината вашата защита трябва елемент на мислене. Не става просто с помпане на копчета. Не става и със „системи“ – да се спами едно и също. Адски забавно ми беше да сменя формацията на почивката, когато виждам пробив в дефанзивен план и когато някой мой опонент продължи да спами дълги пасове на сляпо те да се провалят. Представях го как стои, гледа като теле и се чуди какво, по дяволите, се случва.

Естествено същото важи и са самите вас. Ако си мислите, че сте в безопасност след шут към вратата ви, когато стражът е спасил и топката е във ваш контрол – помислете пак. Повечето пасове на сляпо не вършат особена работа и има голям риск да върнете топката директно в противник. Ако пък се засуетите е доста вероятно да я изгубите и някой да остане сам срещу вратаря... или вратата. Всяка ситуация, която свикнах във FIFA да отигравам с рутина в PES 2019 изисква особено внимание.

Адски забавно е например да видите как някой си подава в стил отбор на Гуардиола – бързо, ефективно, точно и си казваш – „Тоя тука ще ме попилее“ – ама като го натиснете пред неговата врата и той трябва да разкара топката бързо нещата бързо се променят. Понеже паниката е присъща на много хора.

Изискването за прециност на пасовете се съчетава отлично с цялостния геймплей, който е по-бавен (както бе и миналата година) и който се усеща много по-реалистично. И от онова, което виждахме от PES 2017 и преди това, и от FIFA… от доста време, понеже последните няколко издания са обърнати изцяло към децата (защото нали се сещате – те трябва да бъдат подмамени да тафят кредитната карта на мама и тати и да купят малко pack-ове в Ultimate Team).

Играчите не се движат като някакви ракети по терена. Темпото е реалистично. Начинът, по който се развиват атаките – също. Чак сега, почвайки да пиша ревюто се усещам, че в PES 2019 има полузащита! И тя е от ключова важност. Не като някои предишни издания в серията, в които с един пас играта директно се пренасяше от едната към другата врата.

Но това не е всичко. Не съм сигурен колко хиляди реда написах относно катастрофалното AI на Pro Evolution Soccer. Е, в тазгодишното издание положението е наистина, наистина добро. Футболистите около вас почти не правят простотии и безумия! Спазват онова, което им зададете като тактически указания. Искате дефанзивните ви халфове да си стоят на мястото? Или бековете да не се включват в атака? Ако им зададете нужните инструкции (или пък ако пуснете по-дефанзивен стил на игра) ще достигнете точно до онова, което искате.

За пръв път от години виждах, че има смисъл да давам указания на футболистите. Че те не вършат просто онова, което им скимне.

И вашите играчи, и тези на противника държат добра дефанзивна линия, движат се много по-интелигентно от преди в нападение, спират при преминаване на линията на засадата и се връщат обратно, готови да се засилят пак зад нея. Като в реалния спорт.

Защитниците не са някакви тотални, надрусани дебили, които не знаят какво се случва. Когато опонент тръгне да се откъсва и те тръгват назад. Ако се замисля – почти не съм псувал за това, че защитата ми е била пасивно катилска и някой е направил извеждащ пас. Почти винаги аз трябва да направя някакъв тип грешка, за да получа гол.

Естествено с по-трудните пасове, за които поговорих преди малко не е никак лесна задача да направите идеалното извеждане. Няма някаква магическа рецепта – трябва да се адаптирате. Да гледате какво става на терена. Разбира се прецизните пасове почти винаги дават най-добрите резултати... когато станат. Ако не станат топката или излиза в тъч, или отива във вратаря, или по-зле – в някой халф на противник и стартира контра към вас.

Всъщност онова, което не споменах за пасовете е, че няма никакво време за суетене. Казах, че геймплеят е по-бавен, нали? Особено от FIFA? И че няма пинг-понг? Е, говорим за някаква такава лъжлива мудност. Понеже ако поемете топката и тръгнете да се движите нанякъде и близо до вас има опонент – той веднага ще се лепне за вас, ще пробва да изрита топката и е доста вероятно да успее. Особено ако не сте се подготвили да дриблирате. Най-добре е да подавате бързо, с едно докосване, без да задържате... само че уловката е, че нерядко халфовата линия е наситена и поне аз нерядко виждах идеалния пас половин секунда след като съм направил най-тъпия възможен. И топката вече е в противник.

Споменавайки за дрибъл – тук той е от немалка важност. PES 2019 се е опитал да изостави много автоматичности в геймплея, което означава, че дори и да сте с Кр. Роналдо ако не ползвате бутона за близък дрибъл и не направите някое скил движение в точния момент, то португалецът ще прилича на Валери Божинов. И ще губи топката доста бързо. Във FIFA с Кр. Роналдо и Меси е достатъчно просто да се засилите със спринт и това горе-долу ви гарантира няколко преминати опоненти. Не и тук. Тръгнете ли със спринт напред нито Азар, нито Меси, нито Мбапе, нито Гризман ще свърши работата вместо вас. Напротив, обратното е не само вероятно, но и почти сигурно. Бърза загуба на топката. Тъй че се учете да ползвате R2... аз лично никога не виждах голям смисъл да ставам добър точно в това на PES, но геймплея на настоящото издание силно ви подтиква към това. Защитниците са по-агресивни и скъсяват по-бързо дистанцията, но пък темпото е някак по-бавно и реалистично, което ви дава някаква половин секунда време да измислите какъв финт да пробвате. И естествено успешно изпълнение в наказателното поле плюс гол носи страхотно удоволствие.

Ако пък не ви се ще да ползвате финтове, то можете да се възползвате от системата на физическите сблъсъци в PES 2019. Която... я има от няколко издания и която беше рекламирана като голяма екстра от Konami. Аз не я усещах като особено добра. Досега.

Има огромно значение накъде гледа вашето човече, ако държите топката. В случай, че някой ви е зад гърба е доста по-лесно да я задържите. Но не само – при движение се случват всякакви спъваници между футболисти, блъскания, загуби на баланс, дърпания на фланелки. Като в реалния спорт. Във всякакви ситуации от мача се случват куп сблъсъци, които се усещат... истински.

Не като тези във FIFA. При които футболистите вече нямат някакво реално тегло. И при които можем да видим как 65-килограмов играч праща 90-килограмов да се въргаля на земята от сблъсък рамо в рамо. Или пък супер комичните моменти, при които някой се спъва в нещо като дете-идиот и започва да се въргаля в стил спънат Неймар по 15 метра. В PES 2019 нещата са далеч по-близки до истината.

Което пък ме кара да се присетя за още една обичайна моя критика към серията от последните години – заключването на футболисти. Особено при въздушни сблъсъци. При изпълнение на аут например нерядко се случваше двама играчи да стоят като пирони на едно място и да чакат топката да долети до тях, че да тръгнат да се борят. Вече не (всъщност мисля, че стъпки в тази посока имаше и в PES 2018, но тук нещата са още по-добри).

Имаме напълно свободно движение – дотолкова, че в много случаи ако решим да стоим на едно място и топката може да дойде на метър отпред или метър назад. Трябва да се борим за позиция при въздушните сблъсъци. Да внимаваме в кой момент натискаме копчето за пас или удар – че можем да скочим или рано, или много късно.

Цялостната плавност на PES 2019 е доста подобрена. Вече не усещам играчите като самосвали, както беше преди. Разликата между някой ловък, нисък, повратлив футболист и някой тип Фелайни е от земята до небето. Същевременно пък няма играчи, които да се усещат като тотално непотребни. Няма pacewhoring. Не е задължително най-бързият да е най-добър. В PES 2019 богат набор от статистики наистина имат значение. Не няколко от тях, а другите да са просто за красота.

И всъщност започвайки по тази тема – анимациите също са отбелязали прогрес. Имаме доста нови и заменени такива в богат набор от ситуации. С всяка следваща година PES 2019 изхвърля в коша за боклук онези неща, които ми носят постравматичен стрес от франчайза.

И споменавайки за такъв... вратарите. По дяволите, те са добри! Колко години отне, мамка му, дори си нямам и най-далечната представа. И преди дузина години, когато PES ме радваше адски много, а FIFA беше катастрофален кенеф – тогава вратарите бяха пълни малоумници. И виждахме какви ли не катилски голове. Не и тук.

Бога ми, някои хора ме биха много зле, имаше драматични моменти и голове в 90-тата минута в моята врата, след един от които почти потроших жалния ми джойстик на конзолата (ама след малко работа със скоч кучето още си работи както трябва!). В никой момент не казах – „Вратарят е виновен, той ми загуби мача“. Мисля, че това е огромно постижение за PES.

Не само вратарите не са идиоти. Те са доста добри! Не пускат никакви лесни голове, дори и в ситуации едно на едно трябва да внимавате какво правите. Каква сила ползвате. С кой от шутовете. Понеже не уцелите ли точната комбинация – доста вероятно е да пропуснете. И то дори да не се изправите срещу Алисон или Де Хеа.

Сами по себе си стабилните вратари превръщат PES 2019 в толкова по-добра игра. Но още по-яко е, че онази нотка на игрите отпреди дузина години се завръща и тук – тоталната несигурност, дори и при сигурни голови ситуации!

Стопроцентов шанс да реализирате рядко имате. Или може би да, стига да сте достатъчно добри. Но „перфектните“ удари изискват прецизно подбрана сила и те стават от определена дистанция. В общия случай, когато ви гонят няколко защитници и то никак не тъпи такива вие трябва да избързате и да се надявате на най-доброто в даден момент. Понякога става, понякога не. Понякога стават карамболи. Дебилни ситуации. Фрапантни пропуски или късметлийски голове. Като в реалността.

Головете не са лесни за вкарване, а още по-похвално – играта с глава е нърфната до безкрай. Не е истина колко много мразя някой да спами центрирания от фланга и да ме бие с 2-3 гола заради тях. Е, в PES 2019 головете с глава са рядкост и то обикновено идват след отлични пасове, отлично движение и отлично натиснат шут – на мен ми вкарваха само хора, които очевидно бяха много по-добри от мен и знаеха какво правят (също така един-два гола с глава бяха чершката на тортата на някой разгром с 5:1 примерно по моя задник).

Честно казано аз трябва да се замисля за нещо, което специално да разкритикувам в PES 2019. Може би на моменти прецизните пасове са прекалено добри и преминават дори и през краката на ваши футболисти. Но пък това го разбирам – все пак неслучайно е прецизен пас, също така трябва да вкарате точна сила и посока и да ги дадете с добре подаващ играч. Тоест далеч не говорим за нищо автоматично. Наистина ми се случваше тук-таме някой да метне пас през краката на Диего Годин, след който идваше гол... което е досадно и изглежда леко cheesy, ама... не е болка за умиране. Не и в сравнение с онова, което беше PES само преди две, три години. Не и в сравнение с онова, което е FIFA днес.

Редно е да отбележа обаче едно нещо, особено ако човек тръгне да преминава от криминалната схема FIFA към PES и не е играл отрочето на Konami активно от години. Дупката в уменията ще е огромна. И доколкото едно време, когато преминах от PES към FIFA преходът беше лесен, то в момента не бих казал, че е така. Не съм сигурен дали не съм свикнал прекалено много с аркадността, с която EA ми проми мозъка. Но PES 2019 може да е много тегав, особено с живи хора. С малко повече часове от франчайза пред вас, които са свикнали по-ефективно да правят най-елементарните (но не и маловажни) неща от типа на пазене на топката. Или подбиране на точния пас в определена ситуация или удар в друга.

Това предупреждение някак може да звучи като „две плюс две е четири, знаете ли“, но счетох за редно да го включа. Понеже самият аз имах някакви илюзии, че ще се справя сравнително добре в настоящия PES, който харесвам само с някакъв четвърт век цъкане на футболни игри, но истината се оказа болезнена и за мен, и за джойстика ми – миграцията от FIFA към PES 2019 ще е доста по-трудна. Защото геймплеят е толкова по-различен. Но поне хубаво, че е толкова по-различен поради правилните причини! Което е от ключова, ключова важност!

Е, да, нека кажа, че срещу AI-то е по-различно. Не го пробвах на последната трудност, но на предпоследната е съвсем приятно. Достатъчно предизвикателно, но не и баш като приличен реален човек. Който все пак ще усети къде са ти слабите страни и който ще спами cheesy гадости, които ще те накарат да сбръкаш в даден момент. Реално бих се замислил дали да не се завърна към цъкане срещу компютъра... нещо, което не съм практикувал от доста отдавна във футболни заглавия. От цяла вечност.

Ама все пак – PES 2019 предлага хубаво AI на компютъра. От една страна. Което да докарва интересни мачове, без да е прекалено дразнещо и несправедливо. От друга – при онлайн режимите има много какво да се желае. За пореден път.

Търсенето на мачове в PES 2019 е адски дълго. Независимо дали говорим за режима myClub, вдъхновен от Ultimate Team, или нормалните онлайн сезони, в които можем да си изберем всеки отбор, който пожелаем. На PS4-ката чаках по 2, 3, 4, 5 минути за мач. И като добавим около минута подготовка за старта му – много е. Не знам проблеми на мачмейкинга ли са това, малко ли са хората, може би и двете заедно. Но все пак...

Нещо друго – PES 2019 просто ви намира мач. Никак не е невероятно това да е срещу някой с рейтинг, много по-висок от вашия. Който почти винаги говори за несъпоставими умения. Когато тепърва стартирате с някоя игра е доста демотивиращо да бъдете насилени като кучета. Ама какво да се прави – рисковете на мултиплейъра. И на игрите с не толкова много хора в тях, каквато явно все пак е PES 2019.

Нека все пак кажа, че от всички мачове, които изиграх в заглавието един-единствен беше лагав. И то не непоносимо (единствено доста досадно). Всички останали бяха перфектни. Доколкото помня във FIFA 18 едно 30% от мачовете бяха катастрофално лагави. Тъй че поне чакането в PES 2019 носи подобни позитиви.

И понеже започнах да говоря за режимите – в мултито основните са два (макар че има и още). В онлайн сезоните вие стартирате в ниска дивизия и с победи се качвате в по-високи. Можете да изберете всеки отбор, който ви е кеф – като колкото по-добър е, толкова повече точки печелите за класиране (не става дума за класическата футболна схема от 0, 1 и 3 точки, ами различна и типична за PES от последните години – примерно най-добрите отбори ви носят 250-300 точки за победа, по-скапаните - ~700 или нещо такова, като за промоция ви трябват примерно 900-1000 общо в по-ниските дивизии от 10 мача).

Самият аз предпочетох да играя предимно този режим – наречен Online Seasons. Най-вече защото имам на разположение готови, силни отбори (а също и опонента ми). И няма оправдания тип „нямам достатъчно силни играчи“ и т.н.

Алтернативата е myClub. Своеобразният Ultimate Team. Който... си е Ultimate Team. Основната идея е да бъдете подтикнати към микроплащанията и туйто. Мен не ме кефи да се изправя срещу някого, който съм 100% сигурен, че е дал прилични, може би и четирицифрени суми за отключване на футболисти. И който ме бие, защото аз имам някакви начални футболисти с лоша химия, а неговите се движат стиковани като машини и общо взето само изкуствения им интелект върши половината му работа. Ама... всеки с предпочитанията си. Предполагам, че myClub ще се понрави на някои хора.

Да, наистина има някои добри идеи в режима. Например възможността да формирате състав от по-слаби футболисти с по-ниски рейтинги и да се изправяте срещу подобни по сила опоненти (в Ultimate Team това е невъзможно, там и да създадете изцяло бронзов или сребърен отбор пак си играете срещу всички останали, включително и със златни тимове). Също така ме радва, че myClub поне не се скъпи толкова с футболистите и ви осигурява по-качествени сравнително рано.

Но все пак идеята е да отидете към микроплащанията. И може би след Ultimate Team толерансът ми към всичко това е прекалено нисък.

Тук... може би е време за финалните редове?

Е, преди тях малко за графика и звук. Визуално PES 2019 е страхотен. Играта е красива, много анимации са подобрени значително. Цялостното усещане е доста яко. Що се отнася до моделите на футболистите... те пак са на топ ниво. Дори и в най-слабите си години PES мачкаше FIFA в този аспект. Настоящото издание не е никакво изключение.

Звук – мога да дам зелено. Не помня кога коментаторите бяха сменени... миналата година? Или една преди това? Добро решение. Още не са ми омръзнали. Наистина репликите не са толкова много, много често не подхождат на онова, което се е случило на терена (например някой ме бие като боклук и пичът казва – „Крайният резултат не показва онова, което се случи, отбор А беше по-добрият“... no shit, аз съм четири или пет гола назад, десет ли са нужни, за да се стигне до различно откровение). Атмосфера на стадионите – добра.

Финалните думи?

PES 2019 успя да ме изненада. От много години изобщо не вярвам на ревютата за FIFA/PES. Дори не ги чета. Прекалено често или са директен PR от Konami и EA, или са дело на хора, които са яростни фенове на едната или другата серия. Да не говорим, че дори и когато PES беше пълен кенеф получаваше по-добри отзиви от FIFA… което просто не го виждах.

В този ред на мисли и тази година пуснах Pro Evolution Soccer 2019 с пълен скептицизъм и очаквания, че едва ли ще има достатъчно подобрения. Но истината се оказа друга. Почти всичко, а може би и всичко, което съм критикувал с години в този сайт – в последните 5, 6, 7 ревюта на PES – не фигурира тук. Колкото повече цъках, толкова повече виждах малки или по-големи подобрения. Немалко мачове бяха страхотни, напрегнати, драматични – дори и при резултат 0:0! В които треперя дали поредния пас край моето наказателно поле, с което искам да стартирам контра ще мине или ще бъде пресечен.

Konami успя да се върне в играта. С пълна сила тази година. Да, продажбите няма да завалят. То е ясно. Трябва да мине още малко време. Но дано японците не се отпуснат. Дано дадат един здрав отпор на криминалната схема FIFA. И дано догодина PES да е още по-добър. Защото няма нищо по-хубаво от конкуренцията. От нея печелят само геймърите.

Но за мен, преди ревюто на FIFA 19, което ще дойде по-късно този месец след пазарната премиера на играта – кралят се завърна на престола си.