South Park: The Fractured But Whole има добра кинематична стойност за феновете на сериала - но почти нищо повече.

Графика - изцяло в духа на South Park. Не може да се очаква абсолютно нищо повече.

Страхотно озвучаване... отново в духа на South Park.

Геймплей... почти няма. Играта общо взето е интерактивен епизод на South Park. Да, наистина предходния South Park: The Stick of Truth се справяше адекватно. Тук... не бих казал.

Поне за мен The Fractured But Whole нямаше особена стойност конкретно като игра. Но пък в някой свободен уикенд след време като нищо може да й дадете шанс.

South Park: The Stick of Truth беше една приятна изненада. Рядко се случва игри по сериали да правят добро впечатление, а в случая бе видно, че Трей Паркър и Мат Стоун, създателите на култовия South Park, се се забавлявали. Дотолкова, доколкото бих определил The Stick of Truth за по-забавен от цели сезони на Южния парк, чието качество сериозно се срина в последните години.

Естествено след всяка успешна игра в последните години идва и задължително продължение. Което вече е налично в лицето на South Park: The Fractured But Whole… и поне аз бих казал, че изпълнението е противоречиво.

Доколкото хуморът е на ниво – поне според мен като фен на South Park – то от друга страна самото заглавие е много повече интерактивен епизод на сериала, отколкото нещо друго. Като добавим и неособено дългата кампания и като цяло надута цена, то бих казал, че може и да изчакате няколко месеца с купуването на The Fractured But Whole.

Стига да сте фенове на South Park, естествено. Защото нека кажа едно нещо и то още в началото на ревюто – поне аз не виждам как заглавието може да ви хареса, ако не си падате по серийките. Препратките са колосално много и те общо взето са в основата на чара на заглавието. Ако си представя, че не ги разбирам... то като самостоятелен хумористичен продукт South Park: The Fractured But Whole има доста противоречива стойност.

Все пак феновете на сериала пък ще могат да видят огромно количество персонажи от него. Парис Хилтън, лежаща пияна на пейка в среднощния Южен Парк. Училищния психолог Маки, даващ съвети по теми, по които е абсолютно куц. Вечно пияния Ранди Марш. И естествено много от четвъртокласниците на града, около които се върти целия сериал - Картман, Кени, Кайл, Стен и техните приятели.

Обикалянето на Южния парк за втори пореден път е забавно, като нови локации са налични в него (обвързани с последните сезони на сериала, естествено). Е, да, градът се усеща прекалено подобен на The Stick of Truth… но какво да се прави – все пак говорим за продължение, от което в последните години автоматично следва, че не можем да очакваме прекалено голямо количество ново съдържание.

Що се отнася до сюжета, то той се върти около супергерои този път. Картман и компания вече целят да създадат касов франчайз, с който да хванат окото на Netflix – а както знаем „Netflix дават договори на всички в днешно време“. За целта ние трябва да трупаме последователи в социалните мрежи и най-вече – да спасим котката на момиченце от Южния парк, за да забогатеем със 100 долара. Което да е силният старт на франчайза ни.

Ние поемаме ролята над новото дете в града – отново. Фентъзи игрите от The Stick of Truth вече са забравени – съответно четвъртолаците се навличат с каквото могат, колкото да приличат на супергерои. И да, можете да бъдете сигурни, че типично в духа на South Park нещата започват невинно, но в даден момент започват да се заплитат сериозни конспирации.

Като цяло историята е добра. Не бих казал толкова, колкото наличната в The Stick of Truth – но все пак забавен, удължен епизод на South Park. Видно е, че Мат Стоун и Трей Паркър се стараят доста повече в игрите, отколкото в реалния сериал. Е, да, акцентът на пръдните никога не ми е бил любимия тип хумор, дори и когато очевидно се самоиронизира... макар че имаше и силни моменти. Когато например главният герой се правеше на стрийптизьорка и twerk-ваше, пърдейки в лицето на пиян клиент.

Лошото е обаче, че освен историята South Park: The Fractured But Whole не се отличава с общо взето нищо. Махнете кът сцените и какво остава?

Въпреки че жанрът на заглавието на теория е RPG, то елементи от жанра почти не могат да се намерят. Поне аз очаквах онова, което имахме в The Fractured But Whole да бъде доразвито като системи, но тук ситуацията е съвсем различно. Продължението е изключително опростено.

За разлика от миналата част например предмети липсват. Като брони и оръжия. Да, можем да екипираме разнообразни костюми. Но те променят единствено външния вид на героя ни. Окей, налични са артефакти – максимално четири на брой. Които имат различни статистики и горе-долу са единствения начин да персонализираме героите си. Но само с тях нещата изглеждат доста... ограничени.

Също така липсват и умения, атрибути за отключване/развиване при вдигане на нива. Скиловете, които има герой се определят от съответния му клас, като по-нататък в кампанията можем да отключваме допълнителни такива и комбинираме уменията им. Което е хубаво, но все пак говорим за прекалено опростена механика. Що се отнася до придружителите на нашия герой – които са Картман, Кайл, Джими и други герои от сериала – при тях пряка възможност за персонализация нямаме. Можем единствено индиректно да им влияем чрез споменатите горе артефакти (които дават бонуси на целия ни супергеройски състав в даден момент).

Друг минус е, че при развитието на кампанията South Park: The Fractured But Whole не оставя впечатлението да ни дава какъвто и да е избор. Прогресията е по-скоро като на приключенска игра – линейна, включително и откъм артефактите, които получаваме. Не изглежда, че можем да „кривнем“ от правилния път особено лесно.

Секции от града се отключват в точно определени моменти. Повечето врагове винаги са толкова силни, колкото и ние в дадена ситуация. Тоест не толкова често срещаме прекалено силни опоненти, които да ни направят на пастет. Което се случваше повече в South Park: The Stick of Truth.

Заедно с това бойната система също е... незадоволителна. Честно казано ми е доста трудно да опиша какво точно не ми харесва в нея. Просто не ми прави удоволствие. Походова е като в The Stick of Truth, но опростена – човечетата ни могат да се движат неограничено по време на ход (в определен радиус), преди да им зададем какво да правят. Липсват някакви модификатори, които да предложат дълбочина – нашите четвъртолаци и различните им опоненти имат единствено кръв, както и щети, нанасяни от всяко умение.

Наистина има ефекти. Някои скилове причиняват кървене или погнусяват противник, като нанасят щети всеки ход; други намаляват защитата на лошковците или увеличават нашата. Като цяло обаче битките по-скоро опират до проба и грешка и в един момент стават навик, отколкото да ни предлагат различни тактически предизвикателства, които да превъзмогнем.

Ако се замисля това е проблемът. Битките са някак автоматични. Наистина срещаме какви ли не противници. Омразните на нашите пичове шестокласници например. Всякакви пияници и скитници из Южния парк. Стрийптизьорки. Реднеци. Крадци. И какво ли не друго. И уж всички имат различни силни и слаби страни, разнообразни умения. Но някак всяка битка изглежда прекалено еднаква с миналата. Ей сега преди да почна това ревю по традиция поиграх малко и, честно казано, не мога да се сетя за нищо отличително от който и да е конфликт.

Да, репликите по време на повечето сблъсъци са забавни, като има уникални за общо взето всеки важен момент от кампанията. Което някак спасява положението. И въпреки това... бих казал, че ако беше запазена предишната бойна система плюс влиянието на предметите щеше да е доста по-добре. Сякаш играта е отворена към по-широка аудитория. Рекламираха се подобренията в бойната система... а те са по-скоро козметични.

Например способността да блъскаме противници с някои умения в стени, в техни приятелчета или пък в наши супергерои, с които да правим комбота за още щети. Но реално това си е просто повърхностна екстра. Която е интересна първите пет битки, а след това започвате да я ползвате по навик. С течение на времето South Park: The Fractured But Whole се опитва да добавя нови елементи, колкото да държи интереса ви – например забързване на времето (с пръдня), с което противник да пропусне хода си. Но въпреки това бойната система никога не е достатъчно добра.

Не е и специално дразнеща, де. Просто в никой момент не ми направи истинско удоволствие. И ако това беше първата игра от серията – нямаше да ми направи никакво впечатление. Но помня, че битките в South Park: The Stick of Truth ми бяха толкова, толкова по-интересни.

А ако изключим битките няма особено много за правене в играта. Можете да обикаляте South Park, да събирате различни предмети и четете всякакви глупости. За феновете на сериала това е задължително! Кофти е обаче, че титаничното количество предмети, които намираме служат предимно за козметичния крафтинг на нови облекла за героите ни. Което е... разочароващо и мнозина вероятно няма да се задълбават в нея. То и реално крафтингът е натискане на едно копче, когато имаме нужните ресурси – не е някаква наука.

Някак усещам, че ревюто взе да добива лека хейт нотка. Което не е търсеният ефект – South Park: The Fractured But Whole в интерес на истината ми хареса. Беше причина да не доспя в няколко работни дена. Особено началото ме захвана достатъчно, че да не мога да спра да го цъкам.

Но след като разкрих 20 еднообразни помещения в Южния Парк, изкарах десетки битки, то рутината започна да ме обхваща отвсякъде. Единственото, което очаквах е следващата кът сцена, а пък геймплеят не ме интересуваше особено. Колкото повече продължаваше South Park: The Fractured But Whole, толкова по-малко го усещах като "игра".

Пряк конфликт с миналото заглавие, което макар и посредствено като геймплей беше на адекватно ниво. Спокойно се охарактеризираше като игра, а не като интерактивен филм.

Тъй или инак и накратко - в един момент можете да хвърлите едно око на South Park: The Fractured But Whole. Ще ви осигури някакво забавление в няколко вечери след работа или през уикенда. Това е всичко.