Графиката е някак старичка, но още по-лошо - неоптимизирана. По някаква причина играта ми върви доста по-зле и насечено от Total War: Three Kingdoms, дори и да намаля настройките много. Защо, нямам идея.

Звукът си върши работата, нямам критики тук.

Геймплеят е просто... окей, но поради куп причини не можа да ме хване. След приключване на ревюто има много малко, което да ме привлече обратно към Total War Saga: Troy - в абсолютен контраст с Three Kingdoms, който бих играл с удоволствие и сега.

Не знам какви са плановете на Creative Assembly за софийското им студио, но се надявам нашенците да имат възможност да направят игра, надграждаща над Three Kingdoms. Много от концепциите в Troy според мен са безвъзвратно остарели за тази серия и е време да се върви напред. Ако приемем тази игра от серията за някакъв вид лебедова песен... хубаво, но в противен случай е по-скоро заглавие, което ще се забрави бързо и толкоз.

Лоша игра ли е Total War Saga: Troy? Тук много зависи от контекста. При мен, човек, играл почти всяко заглавие от серията в продължение на близо две десетилетия, Troy ми дойде прекалено архаичен. Има прекалено много стари геймплей елементи от серията, които съм преигравал десетки пъти във всякакви различни варианти през годините. А пък след абсолютно страхотният Total War: Three Kingdoms... разработената от нашенците Creative Assembly Sofia игра ми се струва не стъпка назад, ами направо титаничен прескок към миналото.

Дали ще е старото наемане на армии. Дали ще е прекалено безогледното масиране на единици от страна на компютъра, което някак не се усещаше толкова явно в Three Kingdoms. Дали ще е посредственият баланс на единиците, в който има много какво да се желае. Дали ще е дипломацията, която... не е никаква дипломация и всичко в нея се върти около едно нещо - война, война и пак война. Total War Saga: Troy просто ме връща в миналото.

Не че го няма елемента на "още един ход и си лягам". Не че не отциклях по много часове в заглавието. Просто в един момент задължително то започва да ми човърка нервите. Започването на кампания с нова раса ми е най-интересно. След това, към средата, когато всичко се превърне в една огромна война, при която хвърчат армии отвсякъде, разхождат се десетки агенти наляво-надясно, настава някакъв тотален хаос, в която стратегията остава на заден план... някак цялото ми удоволствие се губи. Не знам, вероятно проблемът е, че едва миналата година играх Total War: Three Kingdoms. Още ми е прясно това страхотно заглавие. Настоящото... е далеч от истината.

Митологични същества като кентаври и циклопи са представени като обикновени хора

Както и да е. За критиките ще отделя малко повечко време после, защото започвам със сюжета. Както трябва ясно да ви намеква заглавието, Total War Saga: Troy се развива по време на Троянската война. Това е интересен исторически период за изследване. Най-вече заради това, че почти изцяло липсват достоверни източници за него. Общо взето всичко, което имаме, е Илиада на Омир, от който Troy черпи вдъхновение с пълни шепи.

Това антично произведение обаче смесва доказани исторически с митове. В резултат е трудно да се прецени кое е било истина в него и кое - преувеличение. Същевременно Creative Assembly Sofia са се прицелили в историческата достоверност. Total War Saga: Troy не е фантастична игра. Така имаме някои интересни решения.

Например наличието на куп митологични същества като минотаври, кентаври, циклопи и други. Те всъщност са пресъздадени като бойци, чиито бойни умения и страховитост са ги превърнали в легенди - разказите от уста на уста са оцветявали повече и повече външния им вид, докато те не са заприличали на онова, което познаваме от митовете днес. Идеята като цяло е добра, като ни позволява да ползваме подобни единици в Троянската война.
Е, да, когато видим, че минотаврите са просто обикновен отряд войници, които просто са по-високи и здрави батки... някак не е същото. Но все пак е по-добре, отколкото подобни митологични същества да липсват.

Що се отнася до всички герои от Илиада, те са си тук. Ахил, Хектор, Агамемнон, Парис, Хубавата Елена и тъй нататък. Те - без Еленка, де, оглавяват фракциите в Total War Saga: Troy, които към момента са 8 броя. Четири на ахейците, опитващи се да превземат Троя. И четири на троянците, чиято основна цел е да защитят града от разоряване.

Героите са изпълнени точно като в Total War: Warhammer и митологичният елемент на Three Kingdoms. Това ще рече, че те са отделни единици на бойното поле, които могат да се отличат със значителна ефективност срещу обикновени отряди. За да умре герой трябва да изяде много, много пердах. Тук, естествено, не говорим за реализъм. Но пък поне за мен няма много смисъл точно в Троянската война героите да са част от обикновени отряди. Някак си е друго да предизвикате противников персонаж, двете армии да образуват кръг около тях и те спокойно да се сбият, показвайки кой е по-голям мъж.

Ако изключим този елемент, фантастичен елемент в Troy липсва. Да, имаме древногръцките богове, но на тях единствено можем да се кланяме, за да получаваме различни позитивни бонуси. Тук-таме се случва някой катаклизъм, който бива приписван на обитателите на Олимп, но това е всичко. Не е да кажеш, че боговете физически се шляят наляво-надясно из света на Troy и хвърлят светкавици.

Дърветата с умения в Troy по-скоро ми допадат

Като цяло идеята на конфликта ми допада - малко като в Counter-Strike и тук можем да изберем дали да сме част от контрите или от терорите. Малък проблем е обаче, че в един момент настава типичният за Total War серията хаос, в който дипломацията отива в пета глуха. Особено и като се има предвид, че дори и в по-мирното начало на кампанията AI-то действа абсолютно ирационално и мир се сключва екстремално трудно. Дори и да премажете някого и да му оставите 1-2 малки армийки, изкуственият интелект продължава да се бие с вас абсолютно настървение, докато не бъде заличен от лицето на земята. Някак си ми е абсурдно да е нужно да дам 1-2 провинции, за да накарам някого да сключи мир с мен, при положение, че аз една от супер силите в света в момента, имам 2-3 пълни армии с елитни единици, а срещу мен някой сопол има една наполовина запълнена армийка от селяни с пики и една-единствена провинция. Обаче се дърви!

Тук, мисля, мога да започна по същество с геймплея. А към него имам немалко критики. Тъй или инак почнах с дипломацията - тя е същата, каквато си беше в старите игри на серията. Абсолютно нерационална. Дадох пример за воденето на война и сключването на мир... в старите игри имаше един такъв момент, че ако примерно една война е почнала преди 10-15 хода, компютърът просто отказва да сключи мир с вас. Независимо как се е развила тя. В Three Kingdoms например ако за няколко хода превземете 3-4-5 провинции на противника, той е доста отворен за мир, особено ако това е половината му империя. В Total War Saga: Troy това не е така.

Да, ако мине известно време, компютърът се осъзнава и започва да ви проси мир през ход. Но преди това е тотално непреклонен, каквото и да става. Което е досадно. Особено когато трябва да водите война на няколко фронта. Трябва да изгубите няколко допълнителни хода, за да размажете някой сопол, който абсолютно нелогично продължава да воюва с вас, вместо да се насочите натам, накъдето наистина има значение.

Още по-досадно е обаче, когато всякакви плюнки на картата ви обявяват война без никаква причина. В Three Kingdoms, когато сте супер сила, малките фракции, дори и да ви мразят, си траеха. Защото знаеха, че са прекалено слаби, за да ви атакуват сами. Едва когато ви се нахвърли някой по-голям, те се включваха като хиени във войната. Което е нещо напълно реалистично.

Всяка от фракциите има собствени цели, които преследва - Хектор и Парис например се борят за благоволението на баща си, като победителят получава Троя

В Total War Saga: Troy изведнъж някой мини кенеф ви напада просто така. След това отказва да сключи мир. И вие просто го изтривате от лицето на историята. Никаква логика. Малките фракции съществуват единствено, за да се самоубият във вас, да ви нападнат в гръб в най-неподходящия момент. Не се опитват да просъществуват наистина, както беше в Total War: Three Kingdoms.

Още по-лошо е обаче, че малката карта, състояща се от южна Гърция, южна Тракия и западната част на днешна Турция, е изпълнена с племена и провинции. Което означава, че всеки ход продължава епохално дълго, макар че голяма част от малките фракции са безлични и според мен, излишни. Ако бяха някакъв вид бунтовници или независими градове (прийом, ползван често в серията) щеше да е по-добре. Просто това количество фракции е ненужно. Това може би си е лично мнение, но аз никога не съм бил фен на подобно количество. Да, няма как да обвиня Troy за това, и в други игри от серията сме имали куп племена. Просто бях забравил колко досадно дълго могат да се точат някои ходове, когато имаме примерно 30-40 фракции или нещо такова.

А, да агентите също се завръщат. При тях съм много силно раздвоен, ако трябва да съм честен. От една страна шпионите и жриците могат да свършат добра работа - при елиминиране на някой герой, отравяне на вражеска армия и тъй нататък. От друга, когато всяка фракция има по 1-2 агента, щъкащи наляво-надясно, настава пълен мазаляк. Този абзац не го считайте за критика... липсата на агенти в Three Kingdoms не съм сигурен дали е изцяло позитив, може би в контекста на играта да, защото я прави по-олекотена стратегически с повече акцент на битките. И в ревюто за това отлично Total War заглавие споменах, че шпиони и т.н. ми липсват. Но не съм сигурен как точно трябва да бъдат интегрирани в серията. От една страна десетки щъкащи агенти по картата правят чакането между ходовете прекалено досадно. От друга - ако ги няма липсата се усеща, някак не е същото.

Продължавайки нататък мога да отправя малко критики към търговията... в нея наказанията са прекалено големи. И някак винаги изглежда така, сякаш ние даваме светът на AI-то и то е на огромна далавера. "Курсовете" на обмяна са брутални и винаги в полза на компютъра. Някак не усещам, че правим честна размяна...

Да, търговията горе-долу работи, ако намерите някой, който да има ресурс в излишък и друг, от който има нужда. Тогава се получава що-годе добра сделка за нас. Това важи в още по-голяма степен, ако търгуваме злато - доста фракции обикновено нямат такова и 100-200 монети могат да ви осигурят доста бронз, камък, храна или от каквото имате нужда. Но в много други случаи... нещата нямат много логика. Примерно храната често се търгува в съотношение 1:1 (или близко до това) с бронза. При положение, че вторият ресурс е доста по-рядък и трябва съответно да е по-ценен. А храната, особено ако нямаме голяма армия в даден момент, се трупа с по няколко хиляди на ход. Същото важи и с камъка, който също се трупа що-годе трудно. Мисля, че има нужда от балансиране на търговията в този аспект.

Но още по-лошо е, че компютърът постоянно ни спами с търговски оферти между ходовете. Доста от които са скандално брутални. Тях бих окачествил направо като измами, които AI-то се надява да приемете, когато сте недогледали. От един момент нататък при предложение за търговия от страна на компютъра автоматично отказвах - просто защото знаех, че ми предлага не кон за кокошка, ами десет коня за кокошка. Примерно да ми дава 100 храна на ход срещу 100 камък или 100 храна срещу 100 бронз... безумие. А понякога ми предлага и почти същото със злато! На няколко пъти се прецаквах и се чудех защо ресурсите ми изведнъж пресъхват и после осъзнавах, че не съм натиснал на единична сделка, ами на такава за 5-6-8 хода.

Ташакът е обаче, че единствено ако иска да сключи алианс с мен, AI-то развързва кесията. Което е елемент, наличен в серията открай време. Значи ако аз предложа алианс на компютъра, той иска от мен да му дам хиляди злато, за да се навие. Което няма как да стане. Но същевременно след 1 минута като ми свърши ходът - същият този компютър просто идва и ми предлага същия алианс, само че вместо да ми иска ресурси, то ми предлага няколко хиляди от нещо, за да се съглася. Бога ми, нямам никаква идея каква е логиката във всичко това. За мен това е бъг, но помня, че същото ми се е случвало десетки пъти в по-стари игри.

И вероятно тук е времето за основната ми критика към Total War Saga: Troy. Наемането на армии в играта. Които са такива, каквито са си били винаги в серията. Осъзнавам, че това изречение може да прозвучи малко тъпо. Как така някой може да е фен на серия близо 20 години, но да критикува ключов елемент от нея през цялото това време?

Total War: Three Kingdoms промени нещата драстично. Първо, защото там градовете не са фактор при наемането на единици. Това какви взводове войници можем да си купим зависи от нивото на героя ни и неговата специализация от една страна, а от друга - какво сме изследвали в дървото с умения. Съответно ако искаме някакви елитни единици, не трябва да чакаме 20-30 хода, докато се построи последното ниво на крепостта в града ни и не стане готов финалния ъпгрейд на казармите. Имаме по-органичен подход, при който с повече воюване героят ни вдига нива, които отварят възможността за наемане на по-хубави единици. Какво по-логично от това?

Е, Total War Saga: Troy ни връща стария, архаичен подход. Според нивото на сградите в дадена провинция и типа им получаваме достъп до определени единици. Което означава, че обикновено в столицата имаме най-добрите такива. Само че когато империята ни се разрасне, основният ни град се отдалечава. Така трябва да създадем специален герой-муле, който да ни наеме армия, която да бъде "доставена" до фронта към основния ни, развит герой. Бога ми, не мога да опиша колко много ненавиждам този елемент от серията. Толкова излишен, досаден микромениджмънт. След Three Kingdoms изобщо не мога да се върна към античността и архаичността на старата система.

Още по-лошо, тук ако даден взвод бъде заличен тотално, то единицата ви "умира" и изчезва от армията. Нещо, което в Three Kingdoms не можеше да се случи. Което прави загубите на елитни отряди и специални, митологични единици (които могат да се наемат само в определени провинции) адски досадно и направо болезнено. Някак вместо единиците ви да означават нещо, те са абсолютно обезличени. Нямаше нищо по-яко от това в Three Kingdoms да имам някакъв отряд примерно пиконосци средна хубост, които в битка да ъпгрейдна до максимално ниво и някак към края на кампанията да не искам да се разделя с тях, за да си взема по-елитни войници. Защото заедно сме спечелили толкова битки и те са станали толкова подобрени... това в Troy липсва...

Дипломацията определено не е на нивото на Three Kingdoms

А, да, също така при ъпгрейдите на единиците нямаме механиките от Three Kingdoms. Там получавахме осезаемо подобрение в защита, демидж, абе всички основни статистики. Така се случваше най-обикновените селяни стрелци на 10 ниво да са не толкова по-лоши от по-елитни войници, но на първо ниво. Което е супер яко! В Troy разликата е предимно в количеството морал. По-ъпгрейднатите взводове имат повече (което прави пречупването им в битка по-трудно). Но при основните статистики... разликата е незначителна. В Three Kingdoms войник на десето ниво имаше може би 30%-40% увеличени статистики или нещо от рода, сравнено с такъв от първо. Разликата беше абсолютно осезаема. В Troy не съм сигурен дали имаме и 5% повишение. Като цяло разликата е мизерна... което е друг минус.

Като за капак нямаме и още една страхотна екстра от Three Kingdoms - възможността за отзоваване на армии. В играта всеки герой си имаше собствена свита, която практически беше част от персонажа. Ние можехме да го отзовем от бойното поле, за да не плащаме издръжка и да го извикаме обратно, когато ни е нужен. В Troy донякъде го имаме този елемент - като отзовем генерал, той не "изчезва", ами след това можем отново да си го вземем. Тоест не се губят нивото му, уменията му и т.н. Което все пак си е плюс. Но отново трябва да наемаме армии за него, а пък ако се намираме на края на картата - там вероятно градовете нямат нужните ъпгрейди, за да се сдобием с достатъчно добри единици.

Не знам, мисля, че най-много ме дразни обвързването на единици с градове. Окей, нека легендарните такива - тип харпии, минотаври, кентаври да се наемат само на определено място. Но при останалите механиките от Three Kingdoms бяха много по-добри. Да взимаме каквото искаме, независимо от позицията ни на картата. И дадени единици да се отключват чрез изследователското дърво с ъпгрейди. Това добавя още един пласт към него, още едно нещо, което ни мотивира да поемем по един или друг път в него. В момента дървото с ъпгрейди предлага стандартните ъпгрейди - за по-бързо развитие на градовете, подобряване на единиците и т.н.

Древногръцките богове са на линия, но единствено ни дават пасивни бонуси, когато им се кланяме

А що се отнася до битките... по някаква причина те не успяха да ме завладеят в Troy. Някак си нещо в балансът на единиците куца, но не знам какво точно. Да, от една страна каляските са такова говно, че могат да ти счупят цялото удоволствие от играта. Дори и в момента малко ми се играе Total War Saga: Troy с по-разчупен билд, но като се сетя, че в даден момент трябва да играя срещу тези гнусни кенефи просто ми се отщява да пускам играта! Толкова е лошо положението. Каляските просто минават и премазват армии, включително и по-елитни такива! Което е пълна гавра и безумие. Чудех се защо хората хейтят в нета, видях едно видео как някакъв с обикновени каляски убива 10 пъти по-голяма армия, ама реших, че не е толкова зле. Не, точно толкова зле е.

Имаше една битка, при която имах горе-долу равни сили с някакъв спартанец. Всъщност аз имах със 100-200 войници повече, но той имаше каляски. Само един взвод. Почва битката. те се врязват в мен, един мой взвод умира почти от раз. Хубаво, пускам всички стрелци да пуцат по каляските, героят ги напада, пада им моралът и те се разбягват. Битката продължава, имам превес, почти я печеля... преди каляските, от които са останали само 2-3, да се завърнат и да започнат да сеят смърт на бойното поле! С 1 врязване и обикаляне сред войниците ми те ги избиваха като с някакъв чийт. И това спечели битката на компютъра, докато аз псувах.

Нямам идея кога Creative Assembly Sofia ще нърфнат скапаните каляски, а ако ги разкарат от играта най-добре, но за мен удоволствието пада драстично, когато те са вътре в заглавието. Ако ти играеш с тях можеш да чийзваш AI-то преспокойно. AI-то, без да чийзва, като има дори само 2-3 отряда, може да заличи с тях 4-5 взвода от тежки единици просто така! Пълна лудост и пълно безумие.

Иначе в играта конница почти няма, от което минусът е, че битките стават доста по-бавни от обикновено. При доминацията на пехотата има едно такова бавно мъкнене из картата, а когато войниците се изморят става още по-зле. Стрелците са като цяло читаво силни, което е окей, само че при бавното движение те са прекалено ефективни срещу войници, които не са защитени от щитове. Така нямаме баш камък-ножица-хартия в играта... понеже немалко единици ми се струват доста безполезни.

Е, поне е хубаво, че стрелците не са пълен кенеф. След всички издания в серията, в които лъковете бяха почти безполезни е добре да видим някои издания, в които не е така. (Всъщност в Troy имаме куп силни хвърлячи на копия, не точно стрелци с лък, ако трябва да съм точен.) Но балансът на Total War: Three Kingdoms е просто на светлинни години над този тук. Там има огромно значение коя единица срещу коя изправиш... няколко по-малки грешки могат да загубят битка и то бързо. Тук няма толкова камък-ножица-хартия, тоест "това е силно срещу онова", имаме повече осланяне на статистиките. Наистина някои единици имат бонуси срещу други. Но в Three Kigndoms виждахме как войници, слаби срещу определен тип противници, просто биваха премазвани за нула време. Тук всичко се случва... толкова бавно и мудно.

Също така в Troy не ми допада как работи моралът. Единици с не толкова висок морал са трудни за пречупване, дори и обградени от всички страни. Което всъщност е едно от нещата, което кара битките да изглеждат бавни. Заедно с това единиците прекалено лесно си връщат морала, дори и да са на майната си, в другия край на бойното поле, далеч от генерала. Когато ги пречупите и route-нете, след няма и 20 секунди те се завръщат. Това винаги го е имало в серията, но не до подобна степен. Преди войниците с по-нисък морал почти не се завръщаха в битка. Пречупите ли ги - чао, почти невъзможно беше да ги видим пак в патакламата. Сега всеки е с метални топки. Което започва да става досадно. Уж пречупвате някакви единици, а те се връщат след супер кратко време.

Да, има начин да накарате единици да не се върнат на бойното поле - когато ги гоните в гръб и ги избивате. Ако стопите взвода достатъчно се появява черепче, което значи, че даден отряд със сигурност ще опита да излезе от картата. Но както казах единиците се движат бавно, а освен това и убиват бавно, дори противникът да е с гръб към нас!

Старата концепция в строенето на сгради ми се струва доста архаична

Не съм сигурен дали си въобразявам, но съм почти сигурен, че моралът работи по много различен начин в Troy, единиците се пречупват по-бавно и прекалено лесно се връщат в битка. А аз дори не играх на финалната трудност, а на предпоследната. На нея сигурно... щеше да е направо нелепо.

Като цяло Total War Saga: Troy ме накара да пускам повече битки за автоматично разрешаване, отколкото всяка друга в серията... Някак не ми пукаше особено нито за героите, нито за единиците. Нямаше го това удоволствие от Total War: Three Kingdoms да направя някакъв нестандартен билд и с него да премазвам всякакви врагове. А в тази страхотна игра можехте да сте ефективни по куп различни начини. И предимно със стрелци, и предимно с конница, и с класическите коне плюс здраво меле... и всякакви други комбинации. Тук оптималните варианти не ми се струват толкова много. Говоря без каляските, те са абсолютно лайно и не знам дали има някакъв мод, който ги балансира или премахва изцяло, за да може Total War Saga: Troy да е играем.

И може би тук осъзнавам, че тази статия се получи едно своеобразно хейт ревю за Total War Saga: Troy. Е, нека раздуя и за някои от положителните елементи.

Макар и да хвърлих куп критики за глобалната карта, многото провинции и фракции на нея, нека кажа, че те идват предимно защото ми е втръснало от това да играя едно и също за емнайсти път. Но няма да си кривя душата, че в Total War: Three Kingdoms стратегическата част не е толкова дълбока, колкото в по-старите игри. Можете да подходите към Troy като стратегия със строене на градове, особено ако пуснете болшинството от битките на auto resolve. Има достатъчно неща, за които да мислите при развитието на градовете - включително как да балансирате икономически сгради с военни такива, които да не ви оставят съвсем голи и боси.

Агентите, макар и да изискват доста микромениджмънт, който може и да стане леко досаден на моменти, вкарват достатъчно дълбочина. И ви дават множество инструменти, с които да се справите с безкрайните откъм количество армии на противниците. Избивайки техните генерали. Отравяйки войниците им, което намалява броя им и ги прави лесна плячка за вас.

При самите герои дървото с умения включва повече скилове, отколкото бяха налични в Total War: Three Kingdoms. Подходът е малко по-разчупен, като на всяко ниво имаме опцията да изберем между две умения. Хубавото е, че можем да си пазим точките (не е задължително да изберем скил от 2 левъл например, ако нито едната възможност не ни допада). Всяко основно умение има и два "малки" ъпгрейда (които обаче пак изискват една скил точка), в които можем да инвестираме. Имайте предвид, че когато героят ви вдигне максимално ниво, броят на скил точките е такъв, че да ви позволи избирането на по едно главно умение от всеки tier и един ъпгрейд. Но поне в началото е по-добре да взимате първо онова, което най-много ви трябва, а чак накрая да вземете и уменията, които сте счели за по-скоро ненужни.

Дървото с умения също е прекалено... вяло, а пък идеята да отключваме единици чрез него в Three Kingdoms тук е изоставена

Плюс са и фракциите, които също като в Three Kingdoms са достатъчно разнообразни (говоря за основните осем, с които можем да играем) и всяка от тях включва някакъв елемент, който я прави уникална. Например Одисей и възможностите му да прави сгради на чужда територия, от които да наема армии, когато напада и обсажда противник. Или пък Хектор и опцията да създаде коалиция срещу ахейците (и да печели благоволението на баща си, за да получи контрола над Троя по този начин). Или Парис, който трябва да придвижва Елена близо до себе си, за да не стане самотен и от това да падне и неговия морал, и този на армията му. Има за какво да мислите, когато избирате фракция, което си е плюс. Не опира единствено до това да видите, че някой има най-яките меле единици примерно и да си кажете - "Това са моите хора".

Специално искам да посоча като плюс и интерфейса на играта. Total War серията винаги е страдала от прекалено усложнени менюта. Които спокойно могат да отблъснат нови играчи. Тук е направено всичко възможно да се потърси яснотата. Харесва ми също, че има tooltip-ове за практически всичко. Когато поставите курсора на мишката върху каквото и да е - имаме обяснение за него! Само това е огромен плюс. Примерно какво означава някой от бонусите на единица. В предишни заглавия трябваше специално да ходя в енциклопедията за подробно обяснение, понеже важни неща оставаха скрити. Тук абсолютно всичко е изяснено и на очевидно, вадещо очите място. Надявам се в бъдещи игри от серията да се подходи по същия начин откъм интерфейс.

А и в крайна сметка - дори и в случаите, в които играта ме изнервяше и ме караше да я "убия" с task manager-а, то пак се връщах към нея и пробвах някоя кофти битка отначало. Именно и заради това Total War Saga: Troy е в положителната секция. Има нещо, което да ме привлече към нея обратно. Да, съмнявам се, че ще прекарам толкова време, колкото пред Total War: Three Kingdoms. Който ми се приигра много силно в момента... но все пак щом едно заглавие ме кара да искам да го цъкам, то в никой случай не е лошо.

Кой ли знае, може би фактът, че Troy се е разработвал донякъде успоредно с Three Kingdoms е попречил част от новостите в серията да бъдат интегрирани в него. Напълно възможно е.
Все пак аз се надявам Total War Saga: Troy да е горе-долу последното заглавие с доста от елементите на геймплея, които ненавиждам в серията. Дано Three Kingdoms да е платформата на бъдещето. Ако приемем Troy за някакъв вид лебедова песен на старите механики - окей. Но поне моите надежди са следващ Total War Saga - или пък основен Total War - да е истинска стъпка напред.

Човек би могъл да каже - на харизан кон зъбите не се гледат. Така е. Може би критиките ми към Troy са прекалено много. Но не мисля, че вината е моя - когато летвата бъде вдигната сериозно, каквото направи Three Kingdoms, е нормално при вида на крачка назад човек да е поне малко разочарован.

Все пак поздравления за нашенците от Creative Assembly Sofia. Като за дебютен, самостоятелен проект в тази класическа вселена са се справили отлично. Сега се надявам единствено да имат нужната платформа за бъдещото си заглавия, която да им позволи малко повечко иновации. Тогава може и да се получи нещо специално.