Чудех се да дали да дам зелено на графиката. Има немалко технически проблеми - нищо фатално като крашове например, но все пак гличовете и спадовете във фреймрейта са неприятни. Все пак се преживяват, а XCOM 2 е добре изглеждаща тактическа игра. 
Звукът е подобрен, сравнено с предишните две издания. В почти всички свои аспекти. И тук - зелено. 
XCOM 2 може да ви накара и много да го обичате, и да го мразите дълбоко. Нерядко в рамките на една-единствена мисия. Съмнявам се, че в последните години е имало друга игра, която да предизвика по-полярни емоции у мен. В едни моменти си казвах - "А, не, това е за хейт ревюта", а в други - "Абе, не е чак толкова зле, взех да схващам цаката". Ако тегля чертата обаче - XCOM 2 чисто и просто е под нивото на своите предшественици. 
Дали XCOM 2 е прилична тактическа игра? Да. Определено. Дали очакванията ми, които не бяха никак ниски бяха потъпкани и опикани? Определено. И това е проблемът. Ако ставаше дума за някой независим продукт, някое изцяло ново заглавие - ревюто щеше да изглежда по-различно. Но XCOM 2 е дело на ветерани в гейминга. Дело е на същата компания, която ни представи XCOM: Enemy Unknown и XCOM: Enemy Within. Firaxis сами вдигнаха летвата, която беше толкова дълбоко свалена с XCOM 2... 
Сериозно обмислях дали XCOM 2 да не се намира в рубриката хейт ревюта. Ако някой ми беше казал, че това ще са уводните думи на статията играта щях да му кажа, че вероятно е на наркотици. Но ето, че това се случва. С всеки следващ час пред XCOM 2 започвах да осмислям дали играта изобщо вече ми носи някакви положителни емоции или ме кара отново и отново да повтарям: „Да му еба майката, е наистина ли“, когато за пореден път с 90% шанс да ударя противник го пропускам и трябва да преиграя пореден ход.И дори в настоящия момент все още се чудя... заслужава ли XCOM 2 да е в ънхейтабъл. И не съм никак сигурен. Една от ситуациите, в които съм на кантар. Но мога да кажа следното с абсолютна убеденост – XCOM 2 едва ли е игра, която ще изиграя втори път. Поне не и във вида, в който нейните разработчици са я предвидили за нас. Напротив, в момента с пълен кеф бих си пуснал един XCOM: Enemy Within, който експанжън по спомените ми е много по-добър от уж пълнокръвната втора част.
Защо ще се запитате? При положение, че има куп подобрения в XCOM 2? Магическите думички са две. Първо, стратегическият елемент, а именно развитието на базата ви, е изключително затъпен. И второ – шибаните, ебани, лъжливи числа, от които дори и най-мазният депутат в българския парламент ще се засрами. Тези две неща, или по-конкретно последното, успяват да вгорчат преживяването от XCOM 2 с пълна сила. Поне за мен.
[caption id="attachment_60397" align="aligncenter" width="525"]
Противниците пускат плячка - обикновено един път на мисия - която имате няколко хода, за да съберете[/caption]
Но нека изцяло в духа на традициите за сайта да започна от самото начало. Историята. Която всъщност е яка.
Годината е 2035-та, а човечеството е под контрола на извънземните, които ни нападаха усилено в XCOM: Enemy Unknown и XCOM: Enemy Within. Сценарият, на който се основава играта всъщност е различен от онова, което виждахме в предходните две заглавия. И всъщност съвсем реалистичен. Вместо да водят прекалено дълга и усилена борба срещу извънземните водещите световни правителства правят онова, което знаят най-добре – събуват си гащите и се нагъзват пред една по-голяма от тях сила. В резултат движението XCOM първо загива, а две десетилетия в бъдещето има нещо като утопия на планетата ни.
Естествено нещата са само привидни. Докато извънземните наистина успяват да спомогнат за постигане на екстри като световен ред например, те имат своите задни мисли. А хора, които не им вярват – бол. Които се организират в бунтовни движения.
В XCOM 2 ние поемаме ролята на Командира. Не, не става дума за Иван Костов. За щастие. Всъщност ние сме някакви ебаси яките пичове пълководци, спасени от мистериозна експериментална мрежа на извънземните. Която се оказва виртуален боен симулатор, в който куп хора могат да преживеят различни военни сценарии, опитвайки се да ги разрешат оптимално. Ние сме едни от водещите таланти – нещо като Божинов във времената преди малките котета. Което всъщност обяснява защо някакви хора ни казват – „Пич, ето ти извънземен кораб, ти го контролирай, а, да, също и съдбата на човечеството е в твоите ръце“.
Което всъщност се случва в уводната сцена. Събуждайки се от своеобразна кома, подобно на екшън с участието на Стивън Сегал, на нас ни бива поверен контрола върху откраднат от извънземните космически кораб. Именно това е ядрото на новата организация XCOM, бореща се срещу вече превзелите света извънземни. Но в началото ние имаме още по-малка подкрепа и ресурси, сравнено с предишните две игри... и трябва да изградим всичко сами, обикаляйки милата ни планета и обединявайки съпротивата срещу нашествениците.
И толкоз за увода. Като цяло нататък историята се развива прилично – няма да се напикаете от кеф и да си кажете „Оу, ама това никога не съм го виждал“, но поне на човек му е интересно да види как ще се разгърне кампанията.
[caption id="attachment_60382" align="aligncenter" width="525"]
Новият клас Psi Operative има някои... определено интересни умения[/caption]
И вече е време да се мине към основното нещо във всяка игра - геймплея.
В своята есенция ситуацията е напълно позната и класическа, бидейки разделена на два елемента. Първият е развиването на вашата главна база – космическия кораб. Вторият пък са походови битки от изометрична перспектива, в която отряд командоси трябва да изпълни определена задача, винаги справяйки се с куп извънземни в процеса.
В първите часове XCOM 2 не изглежда никак зле, ако трябва да съм честен. Вие отново стартирате с шепа ресурси, като известно време ще сте българи... мизерията дебне от всеки ъгъл. Интересно е, че в настоящата игра, за разлика от предишните две, вие стартирате... в обратен ред. В Enemy Unknown/Within имахме подкрепата на водещите световни нации, които можеха в процеса на кампанията да се откажат от нас, ако не се справяме добре. Което водеше не само до загуба на ресурси, но и други бонуси.
[caption id="attachment_60395" align="aligncenter" width="525"]
Главната ви база, този път под формата на космически кораб, изглежда познато[/caption]
Сега обаче бунтовниците от инициативата XCOM са сам-самички, като трябва да се свързват с революционери от всички точки на света, обединявайки ги в общата кауза. Тоест няма риск някой политик да скъса с нас.
Тук ще се зачудите обаче – какви тогава са рисковете? Понеже ако останехме без подкрепа в предишните две игри си бяхме чисти трупове, нали? Е, в XCOM 2 като голямото страшилище идва проектът Avatar на извънземните – мистериозна инициатива, която периодично се развива. Ние трябва да възпираме нейния прогрес, унищожавайки бази, крадейки информация и т.н. Изпуснем ли нещата извън контрол... зле.
Когато не мислим за Avatar пък се опитваме да се свържем с бунтовници от дадена точка на света или сканираме някоя зона от милата ни планета с цел намиране на разнообразни ресурси. Именно това е начинът, по който преминава времето в стратегическата част на XCOM 2. Заставаме някъде и пускаме скенер, като след определено количество дни получаваме някаква награда за усилията си. В процеса се строят сградите на кораба ни, войниците се тренират и т.н. Естествено нерядко се случва и някое случайно събитие тип атака на извънземните, което трябва да контрираме.
[caption id="attachment_60396" align="aligncenter" width="525"]
Имате пълната свобода да хвърчите насам-натам, избирайки коя зона да сканирате, след който процес получавате определени награди - горе пък можете да видите докъде са стигнали извънземните с проекта си Avatar[/caption]
Стандартното място за престой на кораба ни е над Западна Африка. Когато решим да сканираме зоната там получаваме определен бонус по наш избор - по-бързо лекуване на войниците ни, ускорено строене на сгради, по-експедитивна изследователска дейност и т.н. От друга страна можем да обикаляме и из света, за да съберем ресурси, вербуваме войници, получим разузнавателна информация за извънземните и други. Или казано простичко, инвестираме няколко виртуални дни, за да получим някакъв бонус.
Естествено в стратегическия елемент е включено развитието на кораба ни. Нещата са хипер елементарно представени – имаме десетина вида сгради, повечето от които се строят само един път, и 12 слота, в които можем да ги поставим. Въпросните места из космическия кораб трябва да бъдат разчистени, тъй като са заети от извънземни машинарии. Или казано инак, в своята есенция механиката е същата като в предишните две игри от преродената XCOM серия. В тях трябваше да пробиваме дупки още по-дълбоко в земята, тъй като базата ни беше статична. Тук е горе-долу същото, само че в космически кораб.
Имаме възможност и да изследваме различни технологии, точно както беше и в Enemy Unknown/Within. Нещата са подобни - намирате трупове на извънземни, правите им аутопсии, опитвате се да научите повече за извънземните. След това вие можете да строите по-яки оръжия, брони и други. Като минус бих посочил, че ситуацията е доста хоатична. Да, търси се момент тип "Аз не знам какво ще открия" - не знаете какъв ще е резултатът от дадено изследване. Нова броня, оръжие, граната, джаджа за войниците ви - не е известно. На първо изиграване ще стреляте доста в тъмното, макар че не е чак толкова голяма драма... макар че ако някога реша да играя XCOM 2 втори път ще знам кои технологии са ми изключително нужни и ще заложа на тях моментално...
[caption id="attachment_60393" align="aligncenter" width="525"]
Наличието на поне един войник с клас Specialist в екипа ви е препоръчително - възможностите за хакване могат доста да ви олекотят живота[/caption]
И това горе-долу е стратегическият елемент. За който ще хвърля една критика - скучен е. Няма я тръпката от предишните две XCOM игри, в които винаги бяхме на ръба на мизерията и фалита. В XCOM 2 не само никога нямах проблеми с наличните ми ресурси, но на моменти към края имах и излишък, който се чудех в какво да инвестирам. Ситуация, която не помня някога да ми се е случвала в предишните две заглавия от серията. Заедно с това проектът Avatar не е особено труден за контриране. Няма нищо общо със загубата на вярата от държави в Enemy Within/Unknown… която винаги беше тежък удар по плановете ни. Да, трябва още от началото да имаме идеята да строим повече радио мощности в кораба си, за да осъществим контакти с максимално количество световни региони. Може би и аз извадих късмет, че действах по този начин. Понеже някои хора се оплакват от Avatar и това, че в един момент изведнъж прогресът се увеличава абсурдно бързо. И въпреки това ми е интересно как можеш да се провалиш в този аспект...
Просто XCOM 2 се усеща... опростен на стратегическо ниво. Липсваше тръпката от оцеляването в предишните две заглавия... а също така и тежките последствия, които едно или друго решение, оказваше върху опитите ни да спечелим. XCOM 2 в стратегическия си елемент е една от многото тактически игри, които не ни предлагат особено предизвикателство в него, а ни дават възможност единствено да развиваме войници и технологии... и толкоз.
Но това нямаше да е чак толкова лошо, ако и основната част от XCOM 2 – битките – беше изпълнена на ниво, нали? Е, тук вече идват големите ми критики към играта.
От клипчета и на теория всичко изглеждаше толкова яко. Голямо разнообразие от места, в които да се развиват битките. Автоматично генериращи се нива – йей! Безкрайно поле за преиграване, ала-бала. Уж подобрения във всички аспекти, сравнено с Enemy Unknown/Within.
Каква е реалността обаче? Цената на автоматично генериращите се нива е прекалено висока! А именно - мащабът е по-малък и в своята есенция те са адски еднообразни.
Наистина чат-пат има малко по-големи карти, предимно в основните мисии от кампанията. Онези, с които се развива сюжетната нишка. Които подозирам са били правени ръчно от реални хора. Всички останали се генерират автоматично. Първите 2-3 часа всичко е окей, обаче в един момент усещате... как еднообразието ви връхлита с пълна сила.
XCOM 2 ви хвърля в единия край от картата. Вие се придвижвате един спринт разстояние напред (дълго движение) с всеки войник. Кратко след това идва първата битка. Малко след нея има втора битка. След нея почти сте достигнали до целта в дадена мисия, където предстои трета и евентуално четвърта битка с групи противници.
Алгоритмът, по който са създадени нивата става толкова еднообразен за кратко време, че се случва абсурдът линейните нива в XCOM: Enemy Unknown и Enemy Within да ви се сторят такива, предлагащи по-голямо поле за преиграване. Но знаете ли – това е самата истина! Понеже си е друго, когато човешка ръка пипне нещо. Когато група талантливи дизайнери създадат някакво предизвикателство, над което да си блъскаме главите известно време, но когато се справим с него да се почувстваме ебаси якото. Това почти изцяло липсва в XCOM 2 като емоция. Или поне за мен.
Ето, сега пред мен стои поредното ниво. Само от откриващата сцена знам до съвършенство как ще се развие то. Мога да ви го разкажа ход по ход вече. Почти няма значение какъв точно е случайният сценарий, който се разбулва пред мен. Дали трябва да защитя нещо от разрушение. Дали трябва да взривя предавател на извънземните. Дали трябва да изведа някоя важна личност от пределите на картата. Почти всичко е едно и също. Ходиш напред. Изчистваш всички противници, позиционирани горе-долу по еднакъв начин. Използвайки почти винаги едни и същи умения на перфектния според теб отряд, който си открил след немалко количество проба и грешка. Финито. В един момент XCOM 2 започва да прилича на далеч по-малко претенциозна игра като един Massive Chalice например...
В своята есенция автоматично генериращите се карти са своеобразни коридори. С различен вид – някои с повече сгради, други с по-малко. Едни в градове, други в пустошта или някоя гора. Но реално – коридори. Аз така си ги представям. Със зареждането на нова мисия ясно ви се посочва къде трябва да стигнете. И вие ходите точно натам - само напред. Като коне с капаци. Няма особена файда да се опитвате да заобикаляте – или няма откъде, или няма смисъл – противниците ви са прекалено далеч извън обхвата ви. И вие си ходите през коридора. Абсолютно нищо общо с мащабните карти от предишните две игри, в които имахте достатъчно различни подходи за почти всяка мисия. Всъщност ако трябва да направя едно сравнение – най-кратките нива от XCOM: Enemy Within например са еднакви по размер с... почти всички в XCOM 2!
А за да се допълни цялата коридорност в сигурно 70% от мисиите имате таймер, който да ви дава зор. „Стигнете за 10 хода до другия край на картата – иначе го духате и ядете лайна“. Което ви кара в общия случай да се ръшвате в битка, което нерядко води до неочаквани резултати. Съответно и почти безкраен save/load цикъл. Не е истина колко от мисиите са направени по такъв начин, че да стигнете почти в последния възможен момент до дадена точка. Забавите ли се леко...край. Имаше една ситуация с изнасяне на заложник, в която изгубих половин час, за да намеря по-ранен load, от който да го изведа заедно с всичките си войници, преди да изтече таймера. Всички шибани извънземни отдавна бяха загинали, но аз явно съм си позволил да изгубя един-два хода. И рискувах да прецакам цялата мисия! Ебаси, сякаш гледам поредния долнопробен филм, в който бомбата се обезврежда 1 секунда преди да взриви вселената.
Най-тъпото на таймерите обаче е, че превръщат една тактическа игра... в екшън! Не само аз, но вероятно и много други хора, които си падаме по жанра обичаме да обмисляме всеки ход дълго време. Да си почесваме топките, да мърдаме войниците си с по три квадратчета и да им даваме да се укриват, ако ни е кеф. В този ред на мисли XCOM 2 е нещо тотално различно.
Като едно ритано псе добих условния рефлекс в началото на всяка мисия просто да удрям дълъг спринт на войниците ми. Защото сигурно в 100% от случаите няма противник, който да ме изненада. Първата група гадове винаги е малко извън обхвата ми – аз мога да ги видя, те мен не. Което позволява някакво тактическо планиране. След това таймерът те притиска да търчиш с всички напред... и те това е.
И най-тъпото е, че цялата трудност от XCOM 2 идва именно от това. Играта те кара да вършиш нещо бързо. И некачествено. Като някое нагло шефче, което ти виси на главата, докато работиш и вместо да вдигне производителността ти те изнервя и те кара да се чудиш къде може да си купиш узи, за да осъществиш някое масово клане.
Но с бързането се свиква. А с оглед на другата лайняна помия, за която смятам да говоря след съвсем малко за XCOM 2 поне аз придобих идеята какъв билд е нужен в играта. Такъв с максимални щети и ако ще и нула дефанзивен потенциал. Просто защото битките са едно порно с животни. За какво говоря ли?
RNG системата в XCOM 2 – или казано по-ясно шансът да уцелим противник.
Шибаните числа нямат значение! Никога, в никой момент! Нямат никакво шибано проклето значение. 80% шанс да уцелите. 90% шанс да уцелите. 95% шанс да уцелите. Когато прочетете нещо такова на екрана си какво си представяте? Шибано висок шанс да уцелите, при който нещо различно от точно попадение може да се счита за хипер лош късмет? Е, явно XCOM 2 се развива в Света на диска на Тери Пратчет. В една от многото му книги – простете ми, че не помня коя, имаше едни думи в духа на „Ако шансът нещо да се случи е едно на милион, то се случва в 9 от 10 случая“. Ето това е лайтмотивът на XCOM 2. Не знам дали някога ще играя друго заглавие, в което 4-5 войници поред да изпуснат при шанс над 80% да уцелят противник. 70%? Охохо, по-добре идете на проститутка и се надявайте след секса тя да ви плати на вас. Толкова често се изпуска, че не е истина. По-често, отколкото при 30% шанс да уцелите.
RNG системата е пълно говно и може наистина да ви скъса нервите. Тъй като ви кара да правите едно-единствено нещо – да удряте един save преди буквално всеки изстрелян куршум от вашите хора. Тъй като ми се случваше ама наистина прекалено много пъти да имам шест войника срещу един обикновен противник, от които примерно трима ако уцелят ще го направят на пихтия. Но не, не се случва. Ей-така, нарочно. А за да е мега шибан XCOM 2, вашите противници нанасят епохални щети. Все едно ви е ухапал клошар на улицата – дори тичайки към болницата не знаете дали в средата на пътя няма да се превърнете в зомби. Поне при мен, аз наистина съм си кутсуз, се случваше нереално често да ми набиват критични атаки. Горе-долу в 2/3 от случаите... Стигнеше ли се до това противник да ме атакува... ужас. Застанал съм зад пълно укритие? Пуснал съм димка за увеличена защита? Че дори и съм пуснал специалното умение на специалиста за още шибана защита? Няма, батко. Критична атака. Ако съм късметлия – просто ме уцелват и пак ми набиват високи щети. В рамките на един ход е напълно възможно перфектно прикрит войник да бъде убит от нищото. Което за човек като мен означава моментален load, понеже в този тип игри ме подлудява да ми умират хората.
И знаете ли кое е тъпото? Добре помня, че в Enemy Unknown/Within не беше така. Добре прикрит войник, че и с димка върху него за още защита беше наистина труден за уцелване. Противниците не нанасяха гига нечовешки щети. (Между другото играх на предпоследната трудност от четири, нека отбележа това... нямам идея как ще е на финалната.) Имаше... тактика в битките. В XCOM 2 мога да кажа, че те опират до шанс. Да, точно така, шанс. Не умение, не тактическо позициониране на войниците. Шибан шанс.
За какво говоря ли? Нека дам един пример. В една от мисиите случайно се натъкнах на група силни войници в една стая. Целият ми взвод беше извън нея. Зададох на всичките ми войници да са Overwatch, тоест да чакат гадове и при първия появил се да открият огън. Тъй като знаех, че противниците ми ще излязат от единствената вратичка, очаквах да ги направя на пастет. И какво мислите стана? От 5 атаки бяха изпуснати или 4, или 5. От непосредствена близост при уж минимален шанс да се случи. Не помня дали ми умря войник или напротив. Но помня какво направих, когато load-нах. Избих стена от стаята с граната и разстрелях противниците като помияри. Псувайки цялата простотия на XCOM 2.
[caption id="attachment_60377" align="aligncenter" width="525"]
Бум... Grenadier-ите ми бяха втория любим клас след Ranger-ите - способността им да вдигат по няколко пъти на мисия немалки порции от нивото във въздуха ви дава сериозно тактическо преимущество[/caption]
Но не, ако си мислите, че няма да говоря още по тази тема – всъщност ще го направя. Защото оня ден наистина, ама наистина ми се вдигнаха нервите. В някои случаи дадени движения просто нямат шанс да уцелят без никаква логика! Което добавя още повече към безумния шанс в XCOM 2. Пример – имам войник клас рейнджър, който е непосредствено до противник. Мога да го удря с мачетето си с примерно 90% шанс или да го разстрелям пак с толкова. Едното движение уцелва от всеки удар, другото не! Или с други думи в XCOM 2 в адски много ситуации можете или да имате късмет, или да нямате. Трябва да изберете онова, което играта тайно е преценила, че ще влезе! Което е простотия. Получава се малко като оня тъп виц - "Шансът да наеба утре Скарлет Йохансон е 50% - или ще я еба, или няма да я еба".
А всички онези, които са играли XCOM: Enemy Unknown и XCOM: Enemy Within добре знаят, че в играта има един тънък момент. Ако save-нем преди дадена атака и тя изпусне, колкото и пъти да load-нем и да пуснем същата атака, тя няма да влезе. Което за мен всъщност е добра механика. Тъй като иначе човек може с 10% шанс да load-ва, докато не убие най-накрая противник... изчерпва се смисъла от тактическата игра, нали? Естествено при разменен ред на движенията от страна на нашите войници и атаки, които правим нещата се променяха. Но все пак цялостната идея е добра.
Тази механика обаче действаше добре в предишните две части, но не и тук. Защото шибаният XCOM 2 преценява, че няколко ваши човека с по 75% шанс не могат да улучат даден гад. И вие започвате един save/load цикъл, едни врътки – кой да атакува първи, кой да изпусне, че вторият да уцели и т.н. Което в някои моменти започва да мяза на някакъв малоумен шах, в който двама души постоянно си връщат назад ходовете, отколкото на нещо приятно за игра...
Не, наистина. На такива неща се нагледах в XCOM 2, че не е истина. Имам чувството, че вече в друга игра ако видя 66% шанс да уцеля, няма да си представя 2/3 от шанс, ами 1/10. Защото това е реалността в XCOM 2.
И за да приключа с темата, понеже вероятно взех да ставам досаден, а и разбрахте за какво иде реч – за мен това е направено нарочно. Просто защото иначе XCOM 2 щеше да е прекалено лесен. В кратките карти имате обикновено 10-11 гада за убиване. Разделени на три-четири групички. Ако числата бяха такива, каквито се изписваше – щяхте да ги правите на пастет за минимум време. И мисиите да приключват супер бързо. И хоп, вкарана е фалшива механика за вдигане на трудността. Плюс винаги притискащите ви таймери.
Интересното обаче идва в момента, в който схванете какво се очаква от вас. А именно – ударен отряд изроди с максимални щети, който трябва да убива противниците преди те да имат шанса да ви нанесат щети и един път. Тогава играта става... ами, лесни. Не съм сигурен дали има смисъл да навлизам в детайли, понеже рискувам да се отплесна. Но нека кажа лаконично, че рейнджърите имат набор от прекалено интересни умения на високи рангове и че гранатата, която пуска холограма, която привлича щетите на противниците улеснява XCOM 2 до неузнаваеми размери... а, да, също така grenadier-ите за мен бяха задължителни и то по две бройки. С малко ъпгрейди могат да вдигнат половината ниво във въздуха и да разцепват групи противници, включително и разрушавайки бронята на по-тежките такива...
[caption id="attachment_60372" align="aligncenter" width="525"]
Черната борса се завръща с пълна сила[/caption]
Тъй или инак ми се струва, че XCOM 2 не ви дава поле на самоизява, напротив. Гранатите например са от ключова важност, понеже никога не изпускат. Или пък уменията на новия клас войници Psi Operative. Ако реши човек да пуца с класове, залагащи на стрелбата си... може да си скъса нервите. Снайперистът ми се късаше да пропуска с 80+ процента шанс... даеба, в един момент в XCOM 2 взех да се чудя дали и със 100% шанс за атака няма да пропусна. Но знаете ли, пак има начин! Само за да ви влезе анално. Когато уцелите противник, но куршумът само го одраска и му нанесе щети наполовина. О, не си мислете, че XCOM 2 няма как да ви преебе. Винаги.
И вероятно сега някой би си казал – „Добре, това ревю е по-хейт ревю от други представители в категорията, защо XCOM 2 не се намира там“. Отговорът е... че все пак играта си има някаква магия. И е... зарибяваща. Дори и когато я мразиш и си я псувал 1 час колко е нечестна след някое вдигащо нервите ниво, то пак на стратегическата карта започваш да сканираш в търсене на нови ресурси, а когато започне следващата мисия я стартираш с надеждата, че нещата ще се променят... с пълна сила го има онова „още един ход и си лягам“, „още една мисия и изключвам“.
Заедно с това цялостният пакет в XCOM 2 е доста добър за тактическа игра. Основните четири класа войници в своята есенция са много подобни на тези от миналите части, но са по-добре реализирани. Лични фаворити ми бяха ranger-ите с тяхното мачете, с което могат да мачкат противници от близка дистанция и които залагат на агресивни тактики от близка дистанция. Както винаги е добре да имате и един support за всеки случай - никога не знаете кога ще е нужно да хакнете някоя статична картечница, нали? Grenadier-ите бяха от ключова важност за мен, но и винаги съм обичал да взривявам картата, оставяйки противниците без защита. И последно имаме sharpshooter-а, на който клас аз поне не съм особен фен, но в някои мисии може да ви помогне екстремално много.
[caption id="attachment_60385" align="aligncenter" width="525"]
Мнозина не са супер щастливи от таймерите в горния десен ъгъл, които ни принуждават да търчим като изоглавени - макар че ако трябва да съм честен към края на играта става толкова лесно, че някои по-кратки мисии могат да се минат и за три-четири хода[/caption]
Освен тези четири класа имаме и изцяло нов такъв - psi operative. Става дума за войник, който може да използва телепатични умения, за да се справя с противниците си. Класът се отключва по-нататък в кампанията и отнема прилично време да се изтренира - за разлика от другите ваши хора, които вдигат опит на бойното поле, psi operative може да се развива само в своята казарма. Тоест и да убиете и 100 извънземни с него няма да получите и едно ниво като награда. За сметка на това обаче psi operative е адски, адски ефективен в битка...
Петте класа в XCOM 2 ви дават сериозно поле за експериментиране... поне на теория. Понеже както споменах посраната RNG система, която наистина трябва да бъде променена в съвсем непосредствено бъдеще, ви кара да предпочитате едни типове войници пред други...
Иначе разнообразието в XCOM 2 е увеличено в множество аспекти. Има повече тактически джаджи, които вашите войници да екипират. Импланти, които увеличават ефективността на бойците ни - например осигурявайки им по-голям брой движения по време на мисия. Има още по-силни оръжия, с които да подобряваме войниците (макар и базовите класове да са ни познати).
[caption id="attachment_60392" align="aligncenter" width="525"]
Пропаганда, бейби - няма как да се мине без нея[/caption]
Заедно с това има и loot елемент - почти във всяка мисия противниците пускат плячка, почти винаги под формата на ъпгрейди за пушкалата ви. Вие имате няколко хода, за да я вземете... иначе се саморазрушава. Заедно с това чат-пат можете да опитвате да хаквате компютри на извънземните. Ако се справите успешно получавате награда, но прецакате ли се... идват подкрепления, които усложняват минаването на мисия.
Освен всичко друго цялостната презентация е яка. XCOM 2 е хубава тактическа игра, което определено е плюс - кара ви да се потопите в нея. Физиката е допълнително подобрена спрямо предходните заглавия, като ви кара да обмисляте какво ли не извращения. Включително и с удоволствие да взривите цял етаж от сграда, наблюдавайки как противниците ви се стоварват върху долния и получават допълнителни щети.
Да, XCOM 2 успяваше да ме хване. Самият факт, че прекарвах дълги маратони пред заглавието е показателен. В доста аспекти имаме увеличено разнообразие - най-вече и при войниците, които са много повече откъм лица, прически, аксесоари. Ако решите да преиграете XCOM 2 няколко пъти няма да виждате едни и същи сякаш клонирани мъже и жени, както преди.
Подобренията, малки или по-големи, са много. И в доста аспекти XCOM 2 е на правилния път. Примерно се сещам за някои ситуации, в които бях изпаднал в неприятни положения, бързайки към финала на поредната мисия с таймери. В тях бях обграден и внимателно обмислях в каква последователност и какви умения да използвам, за да се справя с враговете си. Когато нещата се получат и когато шибаната RNG система не ти се изпикае върху лицето... чувството е наистина яко. Когато ползваш пълния набор умения и джаджи на балансирания си отряд войници. И си кажеш - ебаси кефа. Но почти винаги, рано или късно, нещо гнусно се случва.
Ето заради това съм изключително раздвоен относно XCOM 2. Нещо все пак ме възпира да го сложа в хейт ревюта и ще си остане тук, в ънхейтабъл. Но се спасява с малко...
Едно за мен е сигурно - концепцията с автоматично генериращите се нива не работи. Ако една част са такива - може. Но не и почти всички. Нищо не може да замени качествения левъл дизайн, сътворен от хора. Каквото и да е бъдещето на XCOM поредицата се надявам автоматично генериращите се нива да бъдат ограничени. Вредят много повече, отколкото позитиви носят.
Преди финалните думи ще отделя типичните редове за графика и звук. Визуално играта изглежда добре - наистина. Подобренията са налице, а като за тактическо заглавие XCOM 2 е супер. Но... техническите проблеми са изключително много. Епохално дълго зареждане преди дадена мисия? Налице! И то независещо от вашия хардуер. Необясними сривове във фреймрейта на множество места, специално в кът сцените? Отново налице. По-малки клипинг бъгове и противници, заседнали в елементи от околната среда? Определено...
И като се замисля - като за игра с модифициран Unreal Engine 3 изискванията не са такива, каквито би трябвало. Леко лаком идва XCOM 2. Или по-точно казано - неоптимизиран...
Звук - тук нещата са добри. Гласовата актьорска игра в кът сцените е на ниво, войниците ви имат повече реплики от всякога на куп езици.
Заключението? XCOM 2 оставя противоречиви впечатления в съзнанието ми. Като цяло играта е добра, но някои неща просто ви лазят по нервите. Задължително е да се видят подобрения и то скоро... и далеч не говоря за техническите недъзи. Те са доста по-ирелевантни, отколкото ужасяващо помиярската RNG система, която спокойно бих казал е най-лошото нещо, което съм виждал в игра... от адски много години насам. Ако тя бъде поправена XCOM 2 ще е някак по-окей заглавие... въпреки че тогава ще лъсне с още по-сериозна сила колко кратки и постни са автоматично генериращите се нива.
Едно е сигурно - XCOM 2 е по-слаба игра от XCOM: Enemy Within например. Че и от XCOM: Enemy Unknown, който наистина имаше доста по-скромно количество съдържание от своите наследници, но пък е изпипан и то сериозно откъм левъл дизайн... Нямам идея дали Firaxis са били наясно какво ще се случи като краен резултат. Нямам идея дали автоматично генериращите се нива са провалила се яка екстра или са направени с цел да се поспестят ресурси от левъл дизайн. Важното е, че нещата не се получават на очакваното високо ниво.
Като финални думи бих казал, че е доста по-вероятно XCOM 2 да ви хареса, особено ако сте фенове на жанра и серията. Но е добре да подходите с едно наум. След някои подобрения несъмнено играта ще изглежда по-добре. В момента обаче потенциалът за генериране на прекалено голямо количество негативни емоции е огромен.
Още по темата
Само ще добавя и за ужасния мачо-стил, с който е представено всичко. От онзи дето все е в сянка и говори сякаш е закусвал стъкло, до мачо-генералът (или там какъвто е), който е супер-здрав и е целият в белези и през 5 минути се появява и ти дава акъл (на теб, командирът!), как да си гледаш работата. На играта определено й липсва доза чувство за хумор, взима се прекалено насериозно.
Лично аз я спрях и ще чакам хубав мод като Long War за първата част, който да пренапише всичко из основи така, както трябва да бъде.
Хахахаха
Като се вдигне процента за генгбенг с кози и папагали над 66%, шансът да уцелиш е като да треснеш джакпота в тиража на 6 от 49
Иначе на мен не ми е ясно защо са подходили по такъв начин Firaxis. Няма начин да не са видели в един момент, че автоматично генериращите се карти не работят. Според мен това е първоизточникът на всички проблеми. Заради супер кратките нива е трудността е фалшиво увеличена - включително чрез гига точните атаки на противниците и мега фрапиращите пропуски дори и на полковници от моите войници. Явно 2K са казали - пичове, няма време да направите нещата както трябва, тъй да бъде. (Правилното решение беше да е като в Enemy Within - част от картите автоматични, другите ръчни...)
Но съм напълно съгласен - като дойдат модовете и нещата ще си се поставят на мястото. Първа задача на дневен ред - поправяне на RNG системата! От А до Я. Ребаланс на класовете няма да дойде излишен. За мен рейднжърите са ебаси мега ниднджите, имат нереално добри умения. Снайперистите пък са ми един голям meh да кажем... специалистите - горе-долу един ти е достатъчен... особено и при положение, че аз лекуване не ползвах. Построих късно Advanced Warfare Center и в резултат някой от войниците ми като се спъне по време на мисия и загуби 3 кръв трябваше да го чакам 10-15 дена да се възстановява. И тъпото е, че дори като ги излекуваш по време на мисия и завършат с пълна кръв после пак са Gravely Wounded...
Тъпо е играта да наклонява везните - тип "Играй така, както ние сме казали, че трябва да играеш"...
Май е по-добре да взем експнжъна на първата част.
Според мен идеята на 2 е да ти покаже че си съпротива и не може да спасиш всички и да завършиш всички мисии винаги успешно. Трябва да дадеш има жертви... ако се замислиш никоя военна операция в реалния свят не е с неограничено време за изпълниение - има елемени с които да се съобразяваш и това прави битките по истински - поне според мен. Вече е невъзможно да овъруачваш постоянно и така да напредваш.
Относно % шанса, може и да си прав че е бъгав но забравяш основно правило в X-COM - first flank - then attack, мога да кажа че в този случай имам мисии със 100% хитс. А колко се смях на това че снайпера е слаб... ако си ползваш скиловете правилно (In the Zone) със снайпа(с ъпгрейднат пълнител +2) съм убвал 7 противника в 1 ход(5 Sniper, Lightning Hands и Pistol)
На мен ми харесва че развиват класовете, има нови гранати, нови технологии и това че можеш да взривиш почти всичко.
А че фланквам - фланквам. То ако не фланкнеш или не взривиш прикритието на противник (второто от което правех адски често, понеже имах почти винаги по 2 grenadier-а) няма как играта да ти покаже, че имаш 80-90% шанс да уцелиш. Иначе е там 35-50%, ако някой се е окопал хубаво, сигурно 60% макс, дето по стандартите на XCOM 2 е нещо от рода на 10%.
Иначе не, проблемът не ми е, че играта не е Enemy Unknown/Within. Проблемът ми е, че има нечестна и скапана трудност. Понеже аз не виждам нищо честно в това аз да се справя тактически с някоя задача идеално - да си поставя хората на точните места, да примамя противник, да се подготвя внимателно, а играта след това да ми наниже 4 пропуска при 80+ процента шанс. Специално на оная мисията към края с гнусните змии, дето трябва да убиеш към 15 от тях си скъсах нервите - ебаси пропуските, ебаси чудото, а гадовете не са окопани - просто си идват през полето към мен и почва секс.
Да, очевидно е какво са искали да направят Firaxis. Особено на високите трудности. Ама бога ми, не се прави по този начин. Да изпускаш атаки с 80-90% шанс да уцелят нон-стоп, а противниците ти като стигнат до теб - critical винаги. Всяка втора атака, която ми вкарваха беше критикал. В някои мисии нарочно пусках умението на специалиста, пусках и димка и пак - критикал... Това не е трудност. Това е играта да ти покаже среден пръст в лицето. Ако се замисля и в Darkest Dungeon се предполага, че хората ти трябва да умират и пак е възможно 1-2 критични атаки да променят ситуацията, обаче играта е милиард пъти по-честна от XCOM 2.
Всъщност бих задал въпросът - какво имаме в XCOM 2, ако числата не лъжеха? Тоест ако човек може да уцели тогава, когато има 80% шанс, а пък противниците не ти вкарват критични атаки всеки ход? Ами, има една лесна игра. Не знам как е на последната трудност, но на предпоследната в 3/4 от времето се борех с RNG системата, не с враговете си. Сори, ама няма как да се изкажа положително за една игра с толкова фалшива трудност.
Предполагам че моята тактика просто работи по-добре с темплейта на играта и за това се получава по-добре. 2 Снайпера и останалото тийм ги съпортва тях (троши ковъра на противниците или свалям армор с Гранатите) а те вършеят от високо.
Относно трудността и аз съм на 3 от 4 но довечера ще пробвам най трудното да видя как ще е.
Мисля, че разковничето е, не знам дали вече не го писах в ревюто вече, да правиш strike squad. Гледам Bo е действал по подобен начин. Максимум щети и да убиваш всичко, преди да има шанса да те докосне. В краен случай обмисляш варианти да забавиш противниците с 1 ход - в случая гранатите, дето пускат холограми (задължителни за мен!) и да убиеш човек предишния ход с рейнджър. При положение, че в общия случай срещаш 3 моба, така имаш някакви опции.
Но тъпото е, че ако не играеш "всичко или нищо"... ми се струваш доста преебан. По принцип си падам по сляпата агресия в игрите, но алтернативният ми стил е супер внимателен, което може би е леко дементно - ами, в XCOM 2 с много защита, димки, ала-бала не можеш да стигнеш далеч. Казиното е против теб. И ти остава само да гърмиш и да убиеш, преди да те убият. Реално изиграх скандално много часове за скандално кратко време, тоест играта ме зариби, ама все пак... усещам как ме води за ръчичка към един стил на игра.
Пак бих дал за пример Darkest Dungeon - там можеш да пробваш какви ли не извратени билдове, които да ти се стори на теория, че работят... и да работят на практика. Просто тактически пресмяташ ползите и рисковете и гледаш какво се случва. Казиното не играе срещу теб. В XCOM 2 шансовете са кофти... Въпреки че и Bo може да е напипал G точката с тези снайперисти... признавам, че аз не играх толкова много с тях, имах в повечето случаи 1, ама не беше чак толкоз ефективен.
А стратегическата част - скандално лесна. Бих поцъкал да видя как е на последната трудност, но нищо общо с миналите игри.
Между другото има около 200-300 мода на nexusmods вече. Лично аз си спрях броячите на non-campaign мисиите, не ги издържам просто. Има и още няколко полезни.
Да режат топки с мачетето от първия ред. Пълния им набор умения си е доста имба, любимото ми е да танквам с тях. Иначе ако гледаш за модове, виж дали няма нещо, което да оправя RNG системата. Това ще е цяло щастие, дори и да направи играта прекалено лесна. Останалото - на заден план. Ще ми се да прецъкам отново с малко повече акцент на пси агентите на последната трудност... ама хич не ми се почва като знам как ще ме чукат заровете.
Примерно тоя мод LongWar за първата част излезе чак сега - след 2 години разработка. Тъй че скоро такива модове - не ми се вярва...Сегашните по-скоро адресират дребни дразнения. Иначе играта си ме запали доволно и явно ще се играе; но продължавам да смятам, че е стъпка назад почти във всяко отношение.
Само дето очевидно системата в XCOM 2 не е такава, поне аз съм сигурен, че не е такава. Има множество скрити фактори. Примерно ако противник е зад прикритие и имаш 66% шанс да уцелиш, фактически са много по-малко. Но ако противник не е зад прикритие, процентите са... по-реалистични. Същото важи и за други "скрити" неща - примерно съм почти сигурен, че с ъпгрейди на оръжията уцелваш по-често, въпреки че шибаните проценти за уцелване не се променят значително...
Сега като се замисля пак се дразня, че в XCOM 2 RNG системата се ползва като метод за изкуствено увеличаване на трудността. Защото, бога ми, няма нищо "random" в нея. Изобщо не говорим за някакви компенсиращи механизми, налични в куп игри - да не можеш да пропуснеш няколко пъти поред с 80% шанс примерно... щото както писах (може би, или съм мислел да пиша) в безкрайната вселена е възможно 1% шанс да се случи и милиард, и трилион пъти поред, ама...
Поне при мен обаче поне 1 път в битка изпусках с 95% шанс. Това за мен не е нормално. Ей ся за ташака влязох в някакъв сайт, генериращ случайни числа - натиснах 60 пъти, от тях един път ми се падна 95. С 95% шанс трябва да ти се падне 96, 97, 98, 99 или 100, за да изпуснеш, нали така? Взех яко да задълбавам в тая тема, де, ама...
Апорпо рандъм нивата могат да си ги оставят. Други неща може би трябва да се променят в XCOM 2. Повече разнообразие в целите може би, не само търчане до края на нивото. Евентуално някакъв елемент тип "Спаси или Гошо, или Пешо, нямаш време и за двете". И да получаваш различни награди. Примерно. Има какво да се измисли, струва ми се, че Firaxis са действали по пътя на най-малкото съпротивление.
Друг е въпросът, че в първата част на определени трудности имаше скрити фактори, които даваха предимство на противниците. Това го оправиха с модове. Мисля, че LW има добавка, която ти вади инфо на интерфейса не само за моментния ти CtH, но и факторите, които участват в определянето му.
За голям мод наистина ще трябва да мине време, но XcoM е благодатна за модване, така че със сигурност ще се появи нещо голямо, което да обедини всички дребни подобрения.
Иначе мен ме интересува числото, което виждам да не е лъжливо и те толкоз. Иначе реално няма смисъл да има число, нали? То това става като онея хора патологични лъжци, от които всеки от нас трябва да познава поне един, които лъжат за спорта и на които не можеш да им вярваш дори ако ти кажат, че слънцето грее в 14 часа. Ще се запиташ - "Абе, днес нямаше ли затъмнение, дай да видя". Та това е XCOM 2 - някакво лъжливо овчарче.
П.С. Ако се направи някой голям мод с повече направени от хора нива ще е доста интересна ситуацията. Но да, ще отнеме време... особено ако е нещо амбициозно.
Аз доста четох за играта, при всичките й други проблеми, това специално не съм го срещал като оплакване. Или нещо при теб конкретно се е бъгнало, или си зивадил ебаси късата клечка като ти ги е редувало тези miss-ове Аз над 75% пуцам смело и изпускам рядко, горе-долу веднъж на 6-7 изстрела, което звучи горе-долу коректно. Пичовете зад LW в момента подготвят своя игра, така че от тях едва ли можем да очакваме нещо. От друга страна модването към крайния потребител е безкрайно лесно и не представлява проблем да си подбереш една торба модове по твой вкус. Аз не съм почвал играта (в началото минах една, две мисии просто информативно) така че като ми се преиграе, ще почна от модовете за премахване на таймера и други ограничения. Както казах, аз съм откровен power gamer в подобни игри и искам аз да водя хорото. 
Реално онова, което трябва да видим откъм модове е нещо... фундаментално мисля. Макар че може и аз скоро да хвърля още една кампанийка, не знам.
@lyubohar - абе те хората, които псуват RNG системата не са малко, поне последния път като четох. Но ако трябва да съм точен ме мързи да се зачитам из Steam пак.
със змията от 5:00 нататаък - АХАХАХАХА
Иначе ревюто е чук, изглежда ми прероден, понеже по едно време нещо му спадна патосът и започна да ги праска много претупани. А иначе Yahtzee е причината някакви хора в трамвая да се чудят защо се кискам като дементен, гледайки си телефона преди 6 години, когато си бях свалил всичките му ранни епизоди и ги гледах.
И също забелязах, че беше супер-свеж този епизод...аз спрях да ги гледам подред преди 2-3 години, наистина се беше поизчерпал. В началото се гледаше всичко поред Не знам дали се е върнал на старите си наркотици, дали е скъсал с някоя кофти приятелка или си е намерил нова, ама изглежда прероден. Което е радващо. Май няма слаб от последните си 7-8 епизода. П.С. Като пусна тоя линк се присетих и за друг фаворит отпреди 5-6-7 години - Angry Video Game Nerd, та и него гледах известно време. Първите епизоди. Горе-долу тея двамата пичове са едно от вдъхновенията за hategame.
663951059