Първата от плеядата хитови игри се появи още през пролетта – Mass Effect 3. Надеждите за нея бяха високи... но това, което EA ни предложи беше просто един некадърен шутър. С грозна графика и ролева система, която не впечатлява с нищо. Игра, която ме накара да се замисля – може ли това, което остана от BioWare, да направи качествена игра? Май не.

Всъщност, като стана дума за тази компания, то в началото на годината пуснах и ревю за Star Wars: The Old Republic. Чисто технически, играта се появи на пазара в края на 2011 година. Но пък ми трябваше време да я разцъкам – все пак е MMORPG. Това също беше една огромна помия на BioWare – нищо чудно, че само 1 година след пазарния си дебют, това недоразумение вече е free-to-play.

Но нека се върна към слабите продължения на 2012 година. През май и юни за PC дебютираха две игри с потенциала да се превърнат в класики – Diablo III и Max Payne 3. Двете обаче бяха напълно разочароващи.

По-слабата от двете игри при всички положения беше Max Payne 3. Въпреки добрия си мултиплейър, сингълът беше едно фрапантно недоразумение. Някаква претенциозно поставена история, която сама по себе си беше банална. Плюс фактът, че на всеки час в Max Payne 3 се падаха по 45-50 минути кът сцени и 10-15 минути игра. Представляваща хипер скучен линеен шутър. Да, мерси, Rockstar, задето съсипахте една култова серия!

Що се отнася до Diablo III, то сложих играта първоначално в рубриката ънхейтабъл. Защото очаквах, че ще бъде реализиран наличният в цъкалката потенциал. Това обаче се оказа лъжовно. Новият Blizzard начело с Джей Уилсън е тотално некадърен, а това, което представлява Diablo III в момента... е едно нищо. Бъфнаха на 2-3 пъти предметите и дроп рейтовете и сега просто нямат идея как да развият играта.

Сред разочароващите игри с 3 в заглавието тази година беше и Assassin’s Creed III. Изоставянето на Ецио Аудиторе като основен персонаж наистина не мина добре. Напротив. Новият главен герой Конър е супер скучен, но не просто това. Целият геймплей на Assassin’s Creed III е тотално опростен, а светът – по-линеен и с по-малко неща за правене в него. На мен тази игра по-скоро ми прилича на някакво демо как ще изглежда бъдещата Assassin’s Creed игра, която ще се появи тази година (а такава ще има, 100%!!!). Това обаче не е оправдание.

Естествено, продълженията на 2012 година не спират дотук. В рубриката хейт ревюта са футболните игри PES 2013 и Fifa 13. Отрочето на Konami – просто защото за пореден път се използва все същият античен и малоумен енджин. Който е време да бъде пенсиониран (и това ще се случи тази година, за щастие!). Просто това е игра, която не е в същата категория с Fifa 13.

От друга страна пък, EA се бяха отпуснали през 2012 година, като решиха да не сложат нищо ново във футболната си игра. Тук-таме някое малко нововъведение като новата система за спиране на топката, но нищо сериозно. А игрите от серията Fifa имат много неща за поправяне и далеч не са перфектни, че ЕA да започва с традиционната за тях тактика „да предлагаме повече от същото“.

Разбира се, в хейт ревюта е и сапунката Black Ops 2, поредният представител на дългата поредица Call of Duty. Някои подобрения са налични – да. Но при всички милиарди долари, които този шутър носи всяка година, аз очаквам по-сериозни подобрения. А не едно и също като геймплей всяка година, гарнирани с кампания, която се изиграва за един неделен следобед...

Но нека продължа с останалите игри в хейт ревюта, които не са чак толкова високопрофилни като горепосочените. Първата от тях е The Darkness 2 – игра, която сама по себе си не беше лоша, но пък и не предложи нищо впечатляващо. Фактът, че в момента не помня почти нищо от нея показва ясно, че е била прекалено посредствена.

След това пък имаме и Syndicate – поредното отроче на EA. Играта е базирана на тактическата изометрична игра от 90-те години... като разбира се беше пренесена в жанра на шутърите от първо лице. Въпреки 1-2 интересни нововъведения като възможността да контролирате различни електрически елементи от околната среда, в своята есенция Syndicate е „поредното FPS”. Самата игра не се продаваше добре – нищо чудно – и съответно EA прибегна до закриването на студиото, което я разработи.

През пролетта пък се появи Ridge Racer – игра от създателите на серията FlatOut. Имах надежди за тази аркада, но тя се оказа пълно лайно. Геймплеят беше еднообразен и линеен с кажи-речи един вариант за спечелване на състезание. Управлението - дървено, а пък сблъсъците с противниците – тотално непредсказуеми и досадни. Общо взето, разочарование, което беше разкритикувано дори от западните медии.

В края на годината се появи и пореден шутър, който беше оплют посевместно – Medal of Honor: Warfighter. Въпреки красивата си графика, използваща Frostbite 2 енджинът, цъкалката си остана посредствена отвсякъде. Геймплеят е 1:1 с това, което знаем от Call of Duty. С малки, линейни карти, изпълнени с мелета. Освен това, кампанията в Warfighter е особено некадърна, изпълнена както със сакати прекалено мелодраматични елементи, така и с прекалено много quick action event-и.

През изминалата 2012 година, в рубриката хейт ревюта намериха място и още два рейсъра, освен Ridge Racer. Един от тях е ясен – традиционният абонат Need for Speed. Последният Most Wanted определено беше слаба и недовършена игра – при всички положения най-слабата в цялата серия! А това си е сериозно постижение – в последните години почти всяко NFS се надпреварва за титлата „най-голям боклук“.

Другата цъкалка беше поредна трета част – WRC FIA World Championship 3. Някакъв жалък опит за рали игра, която е доста по-зле изпълнена дори от появилият се преди десетилетка Colin McRae 2. Какво да говорим повече?

Някъде тук сред игрите, които не ми се понравиха се нареди и Tekken Tag Tournament 2. Играта има някои новости – да. Но пък липсата на нови движения сред основните персонажи, както и тоталният отказ на Namco да ребалансира една така или иначе адски небалансирана игра ме накара да я сложа в хейт ревюта. Въпреки че съм си фен на Tekken.

Някъде тук може би е редно да спомена и името на Prototype 2. Отново игра, която сама по себе си не е „лоша“, но пък е много повече експанжън, отколкото продължение. И с оглед на факта, че има толкова малко новости, то парите, които се искат за нея са тотално неоправдани. Отделно от това главният персонаж е изключително досаден и на моменти ми се искаше просто да изключа играта само заради него.

И така, този обзор ще завърша с няколко игри по филми и една по сериал. А именно The Expendables 2 Videogame, Amazing Spider Man, 007 Legends и Game of Thrones.

По последната от четирите може би е хвърлен най-много труд. В Game of Thrones има доста диалог, като е опитано да се направи мащабен свят, отговарящ на вселената от книгите Песен за огън и лед. Но в крайна сметка, играта е слаба. Бойната система не струва, а диалозите са прекалено дълги и стават скучни в един момент. Главният герой само за да каже, че е отишъл до кенефа говори по 5 минути. Общо взето, поредното заглавие тип „интерактивна книга“.

Amazing Spider Man, от друга страна, си е поредното типично говно на Activision. В играта е окрадена 1:1 бойната система на Batman: Arkham City. Разбира се, работата не е свършена изцяло добре, което е традиционно. Когато човек краде. Иначе, остатъкът от Amazing Spider Man е някакво скучно фрийрън обикаляне из Манхатън, гарнирано от глупав сюжет, базиран на появилата се през лятото филмова лента със същото име.

Почти същото важи и за друга игра подобна игра – 007 Legends. Отново на Activision. И отново базирана на хитов филм от това лято. И отново лайно. Посредствен и недовършен шутър, който не впечатлява с абсолютно нищо. То не е случайно, че и това студио беше почти закрито от Activision след тотално неуспешния 007 Legends.

The Expendables 2 Videogame пък е типична евтина аркада, която омръзва за около час. Въпреки че цената й наистина е ниска, то тази игра пак не си заслужава. Просто при нискобюджетните заглавия трябва да се залага предимно на иновативен геймплей, а не на опити да се изкарат красиви ефекти и графика. Просто това не става за без пари!

Общо взето е това за изминалата година!