Макар и Assassin's Creed Chronicles: China да имаше сиво в този аспект, Chronicles: India заслужава повече зеленото. Наистина няма особени разлики в графичния детайл, но пък по-цветната Индия се отличава далеч повече от постния Китай в миналото заглавие. 
Озвучаването на героите е на откровено лошо ниво, саундтракът изобщо не се запомня. 
Не само не са налични видими подобрения сравнено с предишната игра от трилогията, но още по-лошо... геймплеят е още по-постен, досаден и базиран на пробата и грешката. 
Вероятно студиото Climax, което разработва за Ubisoft игрите от Assassin's Creed Chronicles серията с нетърпение очаква момента, в който ще свърши с тази задача. А може би и ние, геймърите. Явно е, че говорим за заглавия, правени единствено за парите без особена страст. 
Честно казано не очаквах абсолютно нищо от Assassin’s Creed Chornicles: India. Напротив, смятах, че ще е сигурно разочарование. Защо ли? След слабия старт, записан с Assassin’s Creed Chronicles: China щеше да е доста изненадващо, ако и втората 2.5D игра от обявените три си струва. И в този ред на мисли Chronicles: India беше онова, което можех да очаквам. Заглавие, която не ми се понрави. Но никога не трябва да казваме никога в модерния гейминг, ако ми позволите да започна с тези клиширани думи, които можеха да се намерят в почти всеки лексикон – Assassin’s Creed Chronicles: India се оказа по-слаб дори отколкото очаквах.Смятах, че ще имаме нещо подобно на първата игра. А именно бездушен платформър, в който нямаме особена свобода да цъкаме както намерим за добре и трябва стриктно да следваме плана, който разработчиците са ни начертали. Които неща са налице. Но не само това. Assassin’s Creed Chronicles: India включва някои допълнителни изключително дразнещи елементи, явно целящи да вдигнат трудността... и докато това се случва, то в общия случай идва за сметка на удоволствието. Което за мен беше горе-долу нулево пред приключението на Арбааз Мир, основният персонаж тук. По-интересно ми беше да гледам как се топят ледените висулки в блока отсреща, отколкото да се промъквам из иначе красиво изглеждащите индийски пейзажи.
Но нека започна накратко със сюжета. В Assassin’s Creed Chronicles: India поемаме контрола над вече споменатия Арбааз Мир. Доколкото разбирам има някакъв комикс, в който той е главен герой... аз обаче не съм запознат по никакъв начин с него. Става ясно обаче, че в играта пичът трябва да проследи мистериозен батка тамплиер, който притежава мощен артефакт. Чат-пат в историята се намесват и субекти като възлюбената на Арбаазчо и разни негови дружки, попаднали в беда.
Както и в миналата Chronicles игра сюжетът ни бива разказан чрез кът сцени, в които статични изображения чат-пат се сменят, докато хипер зле озвучени персонажи си разменят реплики. Имам чувството, че този път дори и картинките са прекалено малко... и всъщност целият сюжет е супер повърхностен. Но все пак говорим за платформър, нали? Важен е геймплеят?
Е, Assassin’s Creed Chronicles: India разочарова. И причините за това са две. Първо, геймплеят фактически е непроменен, сравнено с Chronicles: India. Което в случая е нещо определено негативно. И второ – някои от новостите в новата игра са достатъчно досадни, че човек да успее да се изнерви и препсува. Като цяло комбинацията може да бъде охарактеризирана по различен начин. За едни Assassin’s Creed Chornicles: India е дразнещ и изнервящ. За мен е по-скоро скучен... и толкоз.
Но нека започна някак по-конкретно. Също както и в миналата игра вие през по-голямата част от времето трябва да се промъквате. Арбааз Мир е достатъчно некадърен в ръкопашните битки, че ако се появят двама-трима противници да бъде унищожен, изнасилен и хвърлен за храна на бенгалските тигри. В резултат в 90% от случаите ако ви забележат след максимум две-три секунди последва вашата неизменна смърт. Ако междувременно не сте натиснали Escape и не сте рестартирали от последния чекпойнт. Едно движение, което ще овладеете до съвършенство в Chronicles: India.
Чудите се защо? Целият геймплей просто е построен на пробата и грешката. И не става дума единствено за това да хванем патрулите на пазачите – които в общия случай не са толкова сложни за схващане. Просто нещата, които се случват във виртуалния свят нямат особена логика. В едни случаи гардовете реагират, в други не. Човек няма идея как ще се развие дадена ситуация и трябва просто да хвърли заровете и да види какво ще стане... с цената на смърт.
Един пример – има куп наредени цветя, зад които мога да се промъкна. Някакъв пазач се движи, аз ходя зад цветята... и въпреки че е с гръб към мен ме чува и се обръща да ме търси. Някой ще си каже – „Ами, да, понеже трябва да стоиш на място зад този плет и да чакаш лошкото да мине край теб“. Окей. Само че нелогичното е, че в същата ситуация мога да се засиля на спринт зад него, без да се крия по никакъв начин и да го убия, без да бъда чут. Къде е логиката?
И подобни случки има немалко. В които уж не трябва да те хванат, но те виждат. Макар че и обратното се случва – едва ли не да минеш през полезрението на някой пазач и той да не реагира.
Цялостната несигурност в Assassin’s Creed Chronicles: India се допълва и от управлението. Ако свикнете един път с него горе-долу ще знаете какво се случва. Арбааз Мир обаче на моменти е сякаш като на кънки – плъзга се, изпускате лесно контрол над него, като се случва да се натресете баш в противник. Не знам дали само на мен ми се стори, че има някакъв осезателен лаг между момента, в който натискам копче и героят ми реагира. Повече от половин секунда... с което се свиква, да, но все пак е тъпо...
Но не само пробата и грешката са проблем. Чекпойнтите често са нечестно поставени, което води до дисбаланс в геймплея. Някои секции са толкова къси, че буквално минавате двама пазачи и край. Чекпойнт. В други случаи имате 5-6 групички гардове плюс голям периметър за покриване, където при провал се връщате десетина минути назад. Което с оглед на хаотичното поведение на Assassin's Creed Chronicles: India не е никак яко.
Да, някой може да каже - висока трудност. Но си нямате представа колко супер досадно е за 10 пъти да чакате едни и същи пазачи да преминат патрула си, докато вие сте се скрили в някаква сянка и ги чакате, колкото да ги премахнете един по един. Нерядко на мен ми се случваше просто да ми свърши търпението и да пробвам по-рискови тактики, които пък водеха до още смърти и още повтаряне на еднакви секции. Просто не ми се чакаше! Ебаси, висулките от съседния блок почти се разтопиха вече!
Така подобно на Assassin’s Creed Chronicles: China геймплеят е адски муден. Правите едно и също през цялото време – поне в секциите, в които има пазачи. При тази част на Chronicles: India не е отбелязал никакъв особен прогрес спрямо своя предшественик. И също както в миналата игра – и както вече споменах – всяка секция може да се мине горе-долу по един-единствен начин. Разработчиците не са се опитали да ви осигурят поле на възможности, напротив. Дизайнът е линеен и не се толерира особена креативност. В общия случай изборът ви опира до това дали да ползвате някоя джаджа на разположение на Арбааз тип димка или не.
[caption id="attachment_59581" align="aligncenter" width="525"]
Историята е разказана посредством статични картинки на фона на доста лошо озвучаване[/caption]
Разлики обаче има в своеобразните платформинг секции. Които са станали с няколко идеи по-досадни. Защо ли? В играта са добавени куп предизвикателства, които трябва да бъдат изпълнени за определено време. Прекалено много може би.
За какво иде реч? Ами, следното – дърпате дадена ръчка, някакъв сандък се спуска отнякъде (например) и след X секунди се връща на първоначална позиция. Естествено в промеждутъка вие трябва да се възкачите на него, че да продължите напред.
Сами по себе си тези секции не бяха чак толкова трудни – всеки от нас, израснал с платформърите на 90-те години едва ли ще срещне значителни проблеми. Дразнещо е обаче, че управлението на Арбааз е неудобно, което води до немалко провалени опити. Заедно с това има и някои специално неприятни секции, една от които ще видите още в началото. При тях някакъв пазач се движи към врата в края на нивото и вие имате определено време да го достигнете, преди мисията да се провали. Естествено има наредени още пазачи, а вие отново по метода на пробата и грешката трябва да видите как да минете през тях за минимално време, че шефчето им да не избяга.
Тази конкретна секция ясно показва как са изпълнени нивата на Assassin’s Creed Chronicles: India. Целта им е просто да ви прецакват и да умирате възможно най-често, колкото да се увеличат часовете, които да прекарате пред заглавието. Един евтин и бих казал очевиден трик. Понеже всичко, което е променено в Chronicles: India спрямо Chornicles: China е направено с цел да бъдете прецакани. С което се губи и последното евентуално удоволствие, което потенциално можете да изпитате от играта. В един момент виждате, че абсолютно целият геймплей е проба и грешка. Поне аз спрях да се опитвам да мина някои секции от раз с внимателна игра - просто се хвърлях като теле, колкото да видя как се кани да ми го бутне в дупарата Assassin's Creed Chronicles: India и след натискането на магическия рестарт да имам едно наум.
А, да, има ли нужда да казвам, че заглавието е кратко? В зависимост от това колко бързо схванете системите, по които играта ви цака ще ви отнеме към 5-6 часа да минете заглавието. Ако удържите силната нужда просто да изпсувате мощно по балкански и да отебете платформърът в даден момент. Която при мен напираше неудържимо прилично количество пъти.
Но тъй като преди малко споменах за нивата – тук те ме разочароват. Причината е една – Chronicles: India изглежда прекалено еднакъв с Chronicles: China на моменти. Да, дизайнът е променен. Усещаме ясно индийското в новото заглавие. Но самата архитектура е прекалено подобна. В немалко ситуации си казвах – „Чакай малко, това не съм ли го виждал някъде“ и отговорът беше положителен... в миналата игра. На моменти имах чувството, че някои нива представляват парчета, хванати от китайския Chronicles и плеснати в индийския.
[caption id="attachment_59583" align="aligncenter" width="525"]
Играта е изпълнени от платформинг секции, които трябва да се преминат за определено време... които в общия случай стават по-трудни заради дървеното управление[/caption]
Всъщност цялостното впечатление е такова, сякаш разработчиците Climax са се опитали да претупат играта. И вероятно това е така. Assassin’s Creed Chronicles: China не получи особено добри отзиви и ще е изненадващо, ако е бил толкова успешен и в комерсиален аспект. С което мотивацията Chronicles: India да бъде реализиран на по-високо ниво едва ли е била значителна. Цялостното изпълнение ми се струва още по-бездушно и повърхностно от миналата игра. Много повече противници са статични или маршрутите им за обход са кратки и лесни за заучаване. Трудността е завишена чрез евтини начини, по които да бъдем хванати и убити.
Наистина Арбааз има някои нови джаджи – например чакрамът. Кръглото индийско оръжие в общия случай ползваме, за да отрежем връвта на поредния тежък товар, запречващ ни пътя напред. Обратът е, че можем да ползваме чакрама и без да имаме пряка видимост до нещо, което трябва да отсечем, тъй като може да се ползва с рикошет. В битка оръжието не е ефективно, тъй като не може да повали противник от един удар. Можем обаче да ползваме чакрама за отвличане на вниманието.
Тези новости обаче не променят основният геймплей от предходния Assassin’s Creed Chronicles. И именно тук идва проблемът – еднообразието. Пейзажите са сменени, дрешките на главния ви герой и лошковците – също. Но архитектурата си е все същата, както и геймплеят. Чат-пат някоя секция от определено ниво е малко по-разчупена, но дотам.
С други думи Assassin’s Creed Chornicles: India просто не си струва. Основният проблем, който ще повторя е следният – играта не е разработвана със страст. Вероятно Ubisoft просто са стоварили една торба пари пред портата на Climax, гарнирана със SRS, в което пише какво трябва да включват Chronicles игрите откъм функционалност. Разработчиците са се заели с дейността, без да влагат нищичко от себе си.
Може и да не съм прав, естествено, но смятам този сценарий за възможно най-вероятен. И също както при Chronicles: China ще задам един въпрос – защо? Защо тази игра съществува? Каква е причината?
Не виждам какво може да донесе приключението на Арбааз Мир на Assassin’s Creed феновете – няма особено много история в играта. Самото заглавие, точно както и предишното, дори не носи особено духа на цялата поредица. А при цена от 10 евро не мисля, че и Ubisoft ще забогатее особено. Напротив.
Просто мнозина фенове ще си кажат – „Е еби му мамата, няма ли да спре доенето на горкия Assasssin’s Creed“. И може би определено е време.
Но вече дойде време за финалните редове. Преди тях обаче малко за графика и звук.
Визуално играта ми се понрави. Повече от Assassin’s Creed Chronicles: China. Индия наистина е оформена в прекалено анимационен, ярък стил – но все пак ми допада как изглежда. Определено стъпка напред, сравнено с миналата игра.
Звукът обаче е зле отвсякъде. Саундтракът както и миналия път хич не го помня. Озвучаването е на ужасно ниско ниво – сякаш актьорите са били извикани за по един дубъл и каквото се е получило е било лепнато в пълната игра и толкоз.
Заключението? Може и на някои хора, които са фенове на платформърите Assassin’s Creed Chronicles: India да се понрави. Но ако премахнем Assassin’s Creed от названието и тази игра нямаше да се отличи с нищо. Нямаше да има и грам интерес към нея. Геймплеят е постен, линеен и еднообразен.
Тоест очевидно говорим за някакъв тип експеримент, който по мое мнение се е провалил с пълна сила. Видно е, че Assassin’s Creed Chronicles игрите се опитват да се възползват от пазара на евтини Steam заглавия – цената е скромните 10 евро. Може на някого да прозвучи като далавера, нали? Явно. Ама при положение, че за 15 евро човек се сдобива с UnderRail, предлагащ десетки, ако не и стотици часове зарибяващ геймплей... ами, какво повече може да се каже?
В крайна сметка очакваме и Assassin's Creed Chronicles: Russia да не е нещо особено. Но най-хубавото е, че след него... просто ще се даде малко въздух на поредицата. Нещо, от която Assassin's Creed определено има нужда.
Още по темата
Днес или утре със сигурност, де. 
663951059