Activision някак крепят античния енджин на Call of Duty жив. Доколкото физиката за пореден път е потресаваща, а "модерни" екстри като разрушения са изпълнени по грозен начин, то поне откъм текстури и особено лицеви анимации ситуацията е добра.

Звукът е професионално направен. Добър саундтрак, нелоша гласова актьорска игра - въпреки катастрофално лошия сценарий.

Повече от същото. Във всеки един аспект. Обичайната копи и пейст кампания, която по нищо не се отличава от тези в предишните 3, 4, 5 заглавия от серията. Просто скинът е различен. Мултито? И то.

Не очаквайте някаква фундаментална промяна в Call of Duty. Тя вече е практически невъзможна. Но при положение, че всяка година идват нова порция 11-годишни, които да цъкат CoD - нито Activision имат причина да променят каквото и да е, нито да се страхуват, че продажбите ще намалеят. Открили са перфектната формула и ще я цедят бог знае колко години още.

Тази година се замислих дали да не си направя един експеримент – да напиша ревюто за Call of Duty WW2 преди да играя и една минута от играта. За да видя дали онова, което излезе изпод пръстите ми ще съответства с реалността. И като поиграх се уверих, че да, наистина щеше. Като вероятно догодина ще изпълня този експеримент.

Сега имах нещастието да поиграя известно време Call of Duty WW2 и мога спокойно да кажа, че това е поредната слаба игра във франчайза. Преди някакво време почти ми се понравиха заглавия от него – дело на Treyarch. Единственото студио от онези, правещи Call of Duty, което що-годе сътворява нещо читаво. Но Infinite Ward и Sledgehammer, отговорни и за последния WW2, са тотална черта.

Call of Duty се завръща към Втората световна! Колко страхотно, Activision послушаха феновете си, радост и аплодисменти в залата! Ходи, купувай, народе, половин милиард приходи в рамките на броени дни. А резултатът какъв е?

Копи и пейст, клише върху клишето. Във всички възможни аспекти.
EA и DICE успяха да направят нещо различно с Battlefield 1. Който предложи не само силна сингъл кампания, но и достатъчно добро мулти, връщащо ни в Първата световна. Activision, от своя страна, играят на възможно най-сигурно. Прицелвайки се в 11-годишната американска аудитория с пълна сила.

Сингъл кампанията? Естествено започва с десантът в Нормандия. Понеже някой чувал ли е преди 1944 година да е имало каквито и да е сражения във Втората световна война? Всичко започва с D-Day, разбира се.

За десетохиляден път ние се запознаваме с отряд изключителни янки, които са колкото смели, толкова и безлични. Начело е Роналд Даниелс – или накратко Ред. Той гордо може да се присъедини към плеядата основни персонажи в Call of Duty, които забравяме още преди да сме изключили играта.

Самата кампания се развива в абсолютно обичайното за серията русло от последните години. Всичко е толкова линейно, че ако случайно кривнете без да искате от правилния път в някое полуоткрито пространство и виждате как вашите противници се раждат буквално от нищото, влизайки в бойното поле (и тотално игнорирайки ви, заставайки зад прикритие, сякаш сте невидими). Мисиите са до такава степен скриптирани, че ако трябва да застанете зад статична картечница и да убиете определено количество врагове... няма начин да продължите, ако не направите точно това.

В една ранна мисия не бях разбрал какво трябва да правя и се скатах в един ъгъл, убивайки сигурно 50 германци, а те продължаваха да си изскачат по двойки без да им мигне окото току пред мен. В който момент осъзнах, че мога да си продължа така с часове, понеже Call of Duty WW2 очаква друго от мен.

За престрелките едва ли има какво да говоря. Удоволствието от тях е нулево. За пореден път. Отново противниците пуцат с извънземна точност от всякакви разстояния, независимо от оръжията, които имат, което прави цъкането на по-високи трудности предизвикателство за нервите. Структурата на мисиите е обичайната – ходите малко, случва се някакво QTE, после в полуотворено пространство нахлуват много нацита, убивате ги, повтаряте упражнението няколко пъти и хоп – мисията приключва.

Разлика спрямо... не знам колко Call of Duty-та вече – практически няма. Пластът боя е различен, но всяка година просто имаме един рескин. Преизползван сценарий, преизползвани нива, сцени, всичко. По дяволите, ако някой ден изкуственият интелект се развие до момент, до който е способен да сътвори игра сам – то несъмнено тя ще е поредното Call of Duty. Имам чувството, че с всяка следваща година се появява все по-уродлив Франкенщайн, в който биват слепвани все повече парчета от минали заглавия.

Примерно ако говорим за сценария. Толкова клиширан и безумен, че почти почувствах физическа болка от него. В много моменти знаех буквално дума по дума какво ще кажат главните герои. Самите персонажи, които освен безлични, както споменах горе, са и отвратително банални. Но все пак играта е предназначена за 11-годишните, които може би не са чували десетки пъти клишираните диалози и не са виждали десетки пъти клишираните сцени, които има да покаже Call of Duty WW2. Тъй че Боби Котик може спокойно да си угои още гушата с поредната порция стотици милиони приходи от серията.

А само като се сетя за прекрасната, запомняща се уводна сцена в кампанията на Battlefield 1… допълнително се уверявам какъв бездарен буламач е Call of Duty WW2.

Мултиплейър? Естествено все същите гадости, с които така и не мога да свикна. Играта е twitch шутър в пълното значение на думата. Онова, което е от ключова важност е кой ще натисне първи спусъка. Концепции като „реализъм“ – дори на съвсем минимално ниво – са далечни за Call of Duty WW2. От 100 метра някакво опикано узи пуца с унищожителна точност (само дето щетите са по-ниски, но нищо друго).

Ако тръгнете да стреляте с единични куршуми, за да е по-висока точността – то почти сигурно ще загинете като миндили! Тактиката е една и задължителна – вижда противник, задържаш спусъка и стискаш палци! Те това е. Дистанцията няма значение – особено и като се има предвид, че концепцията на отката е тотално чужда, далечна и фантастична за Call of Duty WW2.

Естествено почти всяко оръжие убива с 2-3-4 куршума, поради което битките обикновено траят и секунда. В повечето време – и за пореден път – основната ви цел е да минете някак изотзад на противниците, по възможност докато се раждат, и да избиете няколко в гръб, без да знаят откъде им идва. Да натрупате точки за killstreak награда и обсипете бойното поле с експлозии за "безплатни" фрагове.

Тактиките както винаги включват търчане, по възможност безмозъчно, а ако някой противник ви види (или вие него) – задължително се опитвате да го заобиколите. Никога не трябва да заставате на едно място, освен ако не сте каширани на сигурно – винаги се намира някой да ви мине изотзад.

Всъщност се сещам за един момент, в който бях в някаква сграда, първо дойде мой съотборник, противник го уби, аз убих противника, веднага след това дойде още един мой човек, който беше убит от противник, който уби мене, който беше убит от друг мой човек, който се роди след това зад врага. Ей това е цялата простотия, безумни прераждания, смърти, които в 90% от случаите карат човек да си зададе единствено въпросите „Как, откъде?“.

Друг ташак, който изисква специално внимание са нивата в Call of Duty WW2. Включващи американски самолетоносач, улиците на Лондон и някаква шибана плевня в нищото. Чудите се защо не са включени повече пейзажи от популярните места, развивали се битки във Втората световна?

Понеже картите трябва да се преизползват! Що за реторичен въпрос! Какво значение има къде се развива действието. Нищо ново не може да се разработва, трябва да се взима старото и да се преправя.

Самолетоносачът – който е с размера на кенефа на яхтата на Роман Абрамович – съм го виждал поне два пъти в предишни Call of Duty-та откъм архитектура с леки промени. Другата карта, която представлява някаква винарна в някое от безкрайните полета на Франция, също е копи и пейст ниво. Също както и улиците на Лондон, които съм ги играл поне един път в единия Black Ops.

Всъщност и други карти са преработки, но пък поне се вписват повече в концепцията на Втората световна война. Докато тези няколко са продукт на очеваден мързел. Лондон, по дяволите!

Разбира се и оръжията си остават общо взето същите. Скиновете може и да са различни, но останалото е непроменено. Все същите узита, помпи, снайпери, леки картечници, пистолети. Обичайните приставки за тях. Супер забавно е да видиш примерно оптиките от научнофантастичните Call of Duty-та в игра, която уж се развива по време на Втората световна.

Като цяло мултито е съвсем идентично. Предполагам, че ако си на 11 години или ако си се напукал здраво с някакви наркотици и/или алкохол може и да донесе някакво удоволствие. При мен такова нямаше.

Разбира се Call of Duty си има своите фенове, които са щастливи всяка година да пълнят гушата на Боби Котик. Нека си дават пари за повече от същото... отново, отново, отново и отново. Защо не? Макар че конкретно тази серия ме изумява, понеже във FIFA поне има някакви малки подобрения и ако примерно си пуснеш издание отпреди 5 години виждаш колко неща са се натрупали. Докато освен текстури в по-висока резолюция аз не виждам какво различно можеш да видиш в Call of Duty.

Физика, модерна такава, все още няма. Специално в мултито. Войниците се изсипват като чували с бетон на земята. В сингъла за повече кинематичност са добавени някакви сцени, които обаче граничат с нелепото и водевила. Activision продължават да държат на системи един античен графичен двигател, макар че поне като не е нужно нещо като свободното движение в кенефи тип Infinite Warfare сега енджинът горе-долу се справя.

А, да, още нещо – сървърите са на покъртително ниво. Понеже нали 500 милиона долара не са особено много пари, та явно горките Activision нямат кинта за нещо по-читаво. В единия ден през уикенда мултито дори не благоволи да зареди, а в момента или лагва постоянно, или ме дропва, или не може да намери игра.

Сървърите както обикновено пък не са dedicated, което означава, че зависите от интернета на някой обикновен Бай Хуй като вас, който се пада хост играта да върви както трябва. Което не се случва чак толкова често, колкото ви се иска.

Да, окей, има нов режим – War. Който е сериозно вдъхновен от Battlefield серията. Идеята е да изпълнявате цели на някоя карта, вместо да търчите като мухи без глави и да правите фрагове. Трябва да превземате бункери, строите мостове и т.н.

Доколкото идеята е добра, то има някои основни проблеми. Размерът на картите отново е метър на метър и далеч от този на Battlefield. В резултат има choke-ове, които задължително трябва да се минат, които сериозно окуражават снайпенето. Което е в промишлени количества в War.

Другото е, че Call of Duty обществеността продължава да цъка в 99% от времето отборния и стандартен Deathmatch, а останалите режими са общо взето пустини. Екстремално често като пробвах да играя War срещах безкраен екран на мачмейкинга, което ме караше чисто и просто да се откажа и да се впусна в поредния безмозъчен детмач, който поне зарежда моментално.

А и в крайна сметка – не става просто жабата да подаде крак за подковаване. Примерно един от класовете войници – Soldier, има възможност да се засили със своя щик към противник. Което движение е почти нелепо със своята неефективност точно в Call of Duty – заглавие, в което битките протичат за секунда и всяко оръжие нанася титанични щети. Единственият шанс да убиете опонент с него е ако се промъкнете в гръб или на някакъв див шанс докато тичате с щика и завиете да наденете неочакващ опонент на него. Което не се случва супер често. Ама защо да не се взаимства нещо от Battlefield 1 (където засилката с щика беше далеч по-ефективно и полезно движение).

И... горе-долу тук мисля да поприключвам с ревюто, понеже Call of Duty WW2 не заслужава по-дълга статия. Не искам за пореден път да губя ненужно много време, за да пиша за заглавие, за чиято разработка не е губено достатъчно време... Поради което ще отделя малко редове за графиката и звука.

Макар и античен, енджинът на Call of Duty WW2 все пак се справя добре. Чисто визуално. Като за игра във Втората световна, в която не се тича по стени. Кампанията не изглежда зле – проблемът е малкият мащаб и отвратителната физика. Но все пак – оценка зелено.

Звук – също адекватно представяне. Няма какво особено да разкритикувам. Нелош епичен саундтрак, който не се вписва в картите метър на метър, ама – бива. Гласовата актьорска игра е адекватна – сценарият е пълен ужас, но не хората зад микрофона са отговорни за него.

Финалните думи? Call of Duty WW2 не се различава по нищо от своите предшественици. Не се залъгвайте по положителните ревюта. Говорим за копи и пейст, говорим за още от същото, само че с по-различен скин. Целият геймплей е еднообразен, никаква разлика от година до година.

Ако сте фенове на серията – направо вадете дебитната карта и купувайте. Няма да се разочаровате. Но пък ако сте очаквали нещо повече – например завръщане към първите Call of Duty заглавия... няма да водите подобно нещо тук.