Може би защото FIFA 18 не е скриптиран буламач, каквото беше миналото издание в серията? Естествено, че не. Причината е съвсем друга. Играта е толкова скриптиран буламач, че просто нямаше как да ме изнерви. Вече ясно мога да видя кога скриптовете са готови да ме облеят с душ от лайна и дори не се впечатлявам.

Но заедно с това цялото удоволствие от FIFA 18 чисто и просто се изпарява. Няма динамика. Няма интересни, напрегнати мачове с качествени опоненти, както беше преди време. Когато скриптовете в едно футболно заглавие определят кой ще е победителят в равностоен мач, то цялата интрига в него загива. В резултат и FIFA 18 няма да е игра, която да цъкам особено много. Също като миналата. На която отделих незаслужено дълго време.

Този път продавам. Бързо. Пък нека следващият на редичката да си блъска главата с това скриптирано безумие.

И нека започна право куме в очи. Колко абсурдна е FIFA 18?

Естествено много. Точно както и предположих миналата година с всяко следващо издание скриптовете ще се увеличават до такава степен, че в един момент на човек ще му се струва, че играе Football Manager, а не продукт, в който на теория трябва да има пълния контрол над събитията в терена. Безумията са безброй.

Статистики на играчите? Забравете за тях. FIFA 18 си ги разбърква както й е угодно през мач. Или всеки мач. Или по няколко пъти на мач. Ще виждате нонстоп как някое леко крило изхвърля Яя Туре при борба рамо в рамо като путка на пет метра. Ще виждате как Джейми Варди не може да надбяга най-флегматичния централен защитник. Ще виждате как халфовете ви с high/high workrate-ове на пълна енергия се движат като летаргични мишки в центъра на терена без да им пука какво се случва около тях.

Ще виждате за пореден път как тактическите наставления, които давате ту се случват на терена, ту биват тотално игнорирани. Не знам в кое поредно издание полудявам, когато дефанзивният ми халф, на който изрично съм завил да стои в защита и да не тича напред, се оказва последен в атака пред нападателите.

Тъпата игра си прави каквото си иска, а геймърите са в позицията да се борят с нея и да стискат палци, че в един момент генераторът на случайни числа ще благоволи да даде статистиките на футболистите, които са описани в съответния екран.

Но това не се случва особено често. Във FIFA 18 няма особено значение дали играете с най-добрия плеймейкър в света или си подавате с нападател с два дървени крака. Когато играта прецени – Давид Силва и Йозил се превръщат в бастуни, които не могат да метнат пас на три метра. В други случаи най-патравите ми футболисти нижат пасове в коридор, на които биха завидели Иниеста и Шави в златните им години. Ташак.

Но не произволните статистики на футболистите са най-досадното нещо във FIFA 18. Този път защитата в играта е на най-отвратителното си ниво, откакто помня серията. Топката нонстоп минава буквално през моделите на футболистите. Пресичането на подаване е общо взето мисия невъзможна. Трябва някой да насочи топката точно в крака ви. И дори тогава не е сигурно дали футболистът ви няма да намери начин да я пропусне.

Премерването на точен изправен шпагат е сравнимо с някое париране от Tekken примерно – трябва да се случи в рамките на частица от секундата, а ако пропуснете момента го духате. Няма значение с какъв футболист – 85, 90 защита, все тая. Дефанзивната игра е направена безобразна.

В резултат се случва екстремално често просто да знаете две секунди преди противник да направи нещо какво ще се случи. То не че е голяма наука – почти всеки, с когото играх търчи по крилото и в един момент сякаш е бот завива към наказателното в стил Робен. Дори и да знам предварително какво ще се случи и да се опитам да преценя шпагата си идеално пак в поне половината случаи се намира начин противникът да мине край мен, а неуспешно влизане във FIFA 18 означава, че футболистът ви излита на майната си като изстрелян с топ и можете да забравите за него в следващите секунди.

Малоумната защита означава, че ще видите най-дразнещите, отвратителни и гнусни голове. Даже като се сетя за какви гадости става дума ми е чудно как не съм избухнал и един път. Най-често вашите опоненти просто подават през центъра на защитата ви по най-антифутболния, нелеп, аркаден начин. И още по-зле, обикновено защитниците ви са достатъчно пасивни, за да стигнат тези пасове до дестинацията си. Тогава ви остава само едно – да стоите на позиция и да се опитате да направите перфектния шпагат... или да чакате топката да се удари случайно в крака на ваш футболист... в противен случай защитата ви се отваря като гъза на порноактриса по време на triple anal.

И това ги имам предвид почти буквално. Не вярвах, че някога във FIFA ще видя онова, което съм псувал десетки пъти в PES, ама ето го – EA се учат. Адски често ми се случваше централните ми защитници да се движат към крилата при идващ от центъра футболист. При което беше достатъчно той само да бутне топката и да излезе сам срещу вратаря. Нелепица.

Едва ли има нужда да казвам, че също както и миналата година супер често почти всички – включително и аз – играят с яко изтеглена назад защита. Понеже нейното AI е покъртително и е най-сигурно просто да образувате една стена пред наказателното си и да се надявате на най-доброто.

Не си мислете, че ако скриптовете решат няма да получите гол. Един шут откъдето и да е край наказателното поле е достатъчен. И топката ще мине между крака на футболисти, ще се врътне някак, вратаря ще се хвърли като Петков срещу Дебрецен и ще падне гол. Ама все пак – можете да се надявате на най-доброто.

Продължавайки темата за защитата нека да отбележа, че пасовете тази година са екстремално автоматични. Вероятно заради комбинацията от импотентност на футболистите при пресичания и неефективните влизания. В общия случай просто се помпа копчето за вас и геймплеят върви като пинг-понг. Тотална аркада, тотално безумие, никакво удоволствие от играта, никакво мислене, тактика. Просто на рефлекс помпате копчета, сякаш цъкате някаква чикийка за мобилен телефон. До това ниво стигна FIFA 18. В резултат головите положения валят нонстоп и да, скриптовете определят кога да паднат голове.

Макар че ако се замисля е адски забавно, когато понякога генераторът на случайни числа реши всички футболисти да имат пасове по 10/100. И не могат да подадат и на три метра в права линия. Тогава аркадните безмозъчни ботове, покрити с човешка кожа, които често са вашите опоненти просто се оказват неспособни да се адаптират. Към игра, която изисква някаква форма на умение. И такива жално помпат копчетата и си представям как гледат в екрана с жален поглед като бити кучета и се чудят какво, по дяволите, се случва пред очите им.

А дали има смисъл да говоря за всички абсурди, които ще видите? Вероятно не. Може би моментът, с който ще запомня FIFA 18 беше онзи, в който водех с 4:0 (отново?) срещу някакъв си и изведнъж играта пак ми „рестартира“ футболистите. Та моя опонент вкара два еднакви гола извън наказателното поле с най-смешните шутове между цялата ми защита, но не това беше най-интересното. Някак успях да скалъпя някаква атака, излязох на чиста позиция, направих центриране и топката летеше към футболист на празна врата в малкото наказателно. За ташак в този момент нещо играта зацепи – точно когато бях натиснал леко моя човек да шутира към вратата.

Казах си – „Скриптовете в момента са против мен и няма да ми позволят да вкарам“. И какво стана? Шибаната топка мина буквално през модела на футболиста! И продължи към тъча! Вероятно защото нямаше как да се изпусне от подобна позиция – дори и топката да се беше ударила в него в стил гол на Фелайни пак трябваше да влезе!

Естествено и във FIFA 18 ще видите такива водевили в наказателното поле, че направо човек би си казал, че тая игра е направена само да се напушат няколко човека и да се наслаждават на безобразната скриптираност. Греди, излезли на милиметри топки, рикошети, нарушаващи всички закони на физиката. Всичко го има. Че даже и като за капак нерядко по време на корнер се случва футболист да играе с глава, когато топката е на половин метър от него – случайно го видях това в YouTube, ама когато и на мен ми се случи – просто се изсмях.

Е, поне миналогодишните скандални корнери тук са нърфнати и като цяло рядко пада гол от тях и няма такива системи, както във FIFA 17. Страхотно!

Накратко – геймплеят на FIFA 18 е скриптирана диария, която рядко носи някакво удовлетворение. Тамън да дойде някой мач, в който футболистите ми да се държат както трябва, който да ме накра да преосмисля онова, което пиша в ревютата за FIFA… и бум, развъртат се такива криминални схеми, че няма как да не ги видиш. И е все тая дали аз вкарвам с всеки удар и бия със 7:0 или някой ме премазва. Когато не усещаш, че нещата са били справедливи... кеф няма.

Общо взето най-добрите FIFA игри останаха някъде в преди 4, 5 години. Когато пак имаше умерено количество скриптове, но те не влияеха на защитата толкова драстично. И когато някой беше безмозъчен бастун човек можеше лесно да го контрира. Дори и играта да ти забрани да вкараш гол – поне мачовете завършваха нула на нула. Не да ти нашият най-измисления гол в света в 90-тата минута и да те бият.

А, да, едва ли има нужда да говоря, че маркови за серията моменти си остават налице. Тоталната пасивност на целия ви отбор при изпълнение на център от противника си е тук с пълна сила. И вече сякаш всеки знае за нея, ама EA не ги ебе. И по традиция между 40 и 45 минута почти всеки удар е гол, както и между 80 и 90. Тогава дори и скриптовете леко се разхлабват (но не винаги!). Ама какво има да се говори – FIFA 18 е като да си вземеш кварталната курва за жена. Трябва да приемеш евентуалните последствия предварително.

И нещо друго – FIFA 18 в своя онлайн аспект е тотално опикан и осран! Бога ми, имах чувството, че играя PES. Всъщност още по-абсурдно, Pro Evolution Soccer 2018 върви страхотно! Баси иронията, баси ташака.

Сигурно половината от мачовете, които имах „удоволствието“ да играя бяха с прилични прицепвания. А като добавим скриптовете и малоумната защита – то като цяло единствено шансът определяше победителят в тези срещи.

Нямам идея какво се е променило – нека отбележа, че нарочно играх на PlayStation 4, не PC например, понеже досега на конзолата FIFA-та винаги е била чук. Може би 800-те милиона, които EA са взели само от Ultimate Team не им стигат за качествени сървъри?

А, да, също така чакането за мач дори в Ultimate Team е супер голямо, необяснимо направо. Съмнявам се, че хората са спрели да купуват FIFA 18. Предполагам, че има някакви фундаментални проблеми със свързаността... и да, убеден съм, че моят интернет не е проблемен. Все пак сме в шибаната България и поне това е едно от читавите неща в нея.

Абе, в онлайн срещу реални хора – удоволствие нулево. Толкоз. Но пък като споменах Ultimate Team има някакви периферни подобрения в него.

Вече е добавен нов режим, който е със сингъл насоченост – Squad Battles. Ежедневно имате на разположение по 4 мача срещу отбори на произволни други геймъри. В зависимост от силата на футболистите получавате точки, чийто общ брой в края на седмицата ви осигурява прилични награди – включително редки тестета футболисти и злато.

Тук е хубаво, че риск практически няма, а и компютърът е така програмиран, че да ви пуска дикиш ако тръгне да ви гърби много, независимо от трудността. Като цяло на Professional или World Class не е особено трудно да взимате победи срещу равностойни на вашия отбори, което означава, че ако ви се инвестират по час-два на ден в края на седмицата ви очакват добри награди.

Всичко останало си е същото. Срещу 15 000 пари можете да влезете в Draft-а – онлайн и сингъл, в първия вариант на който е вероятно хората да продължат да гличват, както се случва от представянето на режима насам. А, да, освен това наградите обикновено са тотално ниски, дори и да спечелите всичките си мачове.

Малко по-справедлив режим е Squad Building Challenges. Там трябва да създавате отбори с определени критерии. Когато се случи това вие „жертвате“ картите в тях, но пък наградите след това са прилични. За едно от предизвикателствата например дадох към 20 000 пари, което ми осигури pack-ове за може би стотина хиляди. Естествено не ми се падна почти нищо супер смислено от тях – но това е друга тема. Накратко – като посберете малко пари е задължително да минете тези предизвикателства. Може и да извадите късмет. (Всъщност от едното ми падна Мертенс, който продадох за 160 000 злато – не се оплаквам... макар че в един момент като спрях FIFA 18 си продадох целия отбор и срещу 200 000+ похарчено злато за pack-ове получих познайте... тотално нищо... криминална схема до шия).

И останалото си е практически същото. Цъкате в онлайн сезоните, чат-пат отваряте някой pack с лъжливата надежда да ви се падне някой як футболист... което реално е все тая, понеже при естеството на FIFA 18 единствено шансът определя дали Кр. Роналдо ще е Кр. Роналдо или Валери Домовчийски. Откровено аз не видях разлика от нападението ми със струващите по 1000 пари Кинг и Грей плюс Рос Баркли зад тях с това, включващо Яя Туре, Михаил Антонио и Джейми Варди. Уж статистиките говорят едно, ама в реалност... е все тая. И за останалите позиции на терена важи като цяло същото. Числа, team chemistry, бонуси от team chemistry – кура ми Янко.

Нека все пак отбележа, че някак FIFA 18 изглежда по-добра в своя сингъл вариант. AI-то не е толкова досадно барселонско, не държи топката вечно и греши по-често. Досадно е, че е прекалено очевидно, когато ви пуска. Или пък ако реши да ви вкара гол – просто си минава на парад през центъра на защитата ви, а вашите футболисти са като зашеметени от някаква аура в ролева игра. Но нищо чак толкова фатално и екстремално дразнещо, колкото е недоразумението, наречено онлайн режим.

За съжаление не съм човек, който си пада по това да играе в сингъл, макар че FIFA 18 с пълна сила насочва геймърите към това, особено и при богатото количество сингъл предизвикателства. На мен проблемът ми е, че механиките са толкова отворени към микроплащанията и гадостите, че са просто неприятни, неудобни и дразнещи за игра. Липсват ми времената, когато във FIFA пасовете изискваха умения, построяването на атаките не беше супер безмозъчно и защита съществуваше. Ама нейсе. Сега всичко е Ultimate Team, ходете купувайте pack-ове с футболисти, чиито статистики нищо не значат.

Във FIFA 18 за втора поредна година се завръща режимът The Journey… за който отново няма да пиша. И причината е същата като миналата година. Тръгнах да играя първо мултито, погнусих се и просто нямам желание да пускам FIFA 18 под каквато и да е форма. Особено сингъла... тъй че сори, че за втори път няма да пиша по темата.

И това горе-долу е краят на ревюто за FIFA 18. Признавам – човек съм, който свикна да играе футболни заглавия само в интернет. И именно този компонент е от изключителна важност за мен. Може и срещу компютъра FIFA 18 да е по-добра. Макар че мнението ми не е такова. Скриптираните механики са си същите и срещу ботове – прекалено очевидно е, когато изведнъж защитата ви стане патрава и ви премажат. Както е прекалено очевидно, когато компютърът изведнъж реши да ви пусне гол, при което падат най-антифутболните попадения изобщо. При които цялата защита спира на едно място и с най-измисления пас излизате срещу вратаря и каквото и да натиснете е гол.

С една дума – FIFA не е нищо повече от една криминална схема днес. Една ротативка без надзор, създадена с единствената идея да взима пари от хазарта Ultimate Team. И го прави много добре. Абсолютно всяка една механика е подчинена на режима. Аз инвестирах някакви пари, за да се сдобия със заглавието... ще го продам и ще съм на минимална загуба. Но най-важното е, че ще прахосам малко от онова, което съвсем пък ми липсва – време.

FIFA 18 не го заслужава.