Red Dead Redemption 2 е красив, има хубави гледки, атмосферата в градовете е супер. Но не бих казал, че красотите на заглавието са невиждани в гейминга. Напротив.
Саундтракът реално е добър. Макар че в немалка част от времето е приспивно-флегматичен, но при положение, че това е търсеният ефект в Red Dead Redemption 2... предполагам това означава зелено. Озвучаването на героите като цяло бива, ако изключим главния Артър Морган, който звучи откровено карикатурно зле.
Болшинството от геймплеят на Red Dead Redemption 2 се състои в това да яздите кон и да гледате пейзажи. Имам предвид вие не избирате да яздите кон и да гледате пейзажи - играта буквално ви задължава да правите това с десетки часове. Дали това е истински геймплей? За мен не.
Тотално разочарование. Вероятно най-прехвалената игра, която ми е попадала изобщо.
Дали Red Dead Redemption 2 е най-прехвалената игра, която някога съм докосвал в живота си? Мисля, че отговорът е твърдо да. Почти винаги мога да видя защо западните медии изпадат в дийптроут режим и почнат да лапат до гърло хуя на някоя компания, считана от „добрите“ – например Rockstar. Но бога ми, както и да го гледам не мога да схвана как нещо като Red Dead Redemption 2 може да има толкова оценки от 10/10.
Измежду ужасяващото управление, фрапантните шутинг механики, безмозъчното AI, мега отвратителното темпо, което е същото като да гледате четири пъти по-дълга версия на Добрия, лошия и злия на забавен каданс... единственото ми обяснение за десетките на Red Dead Redemption 2 са безочливо, фрапантно купени ревюта и нищо повече. Ревюта, които звучат по шибано еднакъв идиотски, скандален начин тип „ама то играта е направена, за да й се насладите, да я докосвате бавно, като жена, да я целувате леко и нежно, не, не е за онези лоши Call of Duty фенове или хора, които нямат 100 свободни търкалящи се часа в ежедневието им, които да им позволят да гледат гъза и топките на тичащия кон в 90% от времето“.
И още по-лошо, някакви фанатични фенове повтарят същите мантри. „Трябва да се насладите на играта бавно“.
Абсурд. И ирония. Игра с отворен свят (което предполага шибана свобода да правим каквото искаме, включително и да подбираме темпото, с което да играем), която трябва да се играе по „определен начин“. Много ми напомня на Apple, които се опитаха да замажат огромен проблем в техническия дизайн на iPhone 4 с „държите го грешно“. Същото се опитва с пълна сила при Red Dead Redemption 2.
Искате нещо да се случва не с темпото, с което охлюви се ебат? Играете Red Dead Redemption 2 грешно. Трябва да се потопите във флегматичността. Да си представите как единият охлюв бавно, бавно, слузесто се качва върху другия охлюв...
...всъщност при охлювите имаше някакви други врътки, доколкото помня от билологията в основното училище, ама все тая. Нека карам малко по-стегнато напред. (Макар че в духа на Red Dead Redemption 2 трябваше да направя възможно най-бавния увод от 100 000 думи, понеже... това щеше да подхожда на тази флегматична игра, на която отнема няколко часа да ни изкара от туториала.)
Тъй. Историята.
В Red Dead Redemption 2 поемаме контрола над Артър Морган. Той е своеобразен първи лейтенант в бандата на Дъч Ван Дер Линде – онзи, лошият от оригиналния Red Dead Redemption. Всъщност и основният персонаж от заглавието – Джон Марстън, има водеща второстепенна роля тук.
Годината в играта е 1899-а, като времената на Дивия запад вече са отминали в САЩ. В резултат бандите извън закона не съществуват толкова романтично – свободни и способни да се скрият лесно из пустошта. Напротив. Щатите вече са сериозно индустриализирани, ловците на глави – безброй, наградите за бандитите – солидни. В резултат на което след провален обир бандата на Дъч е на ръба на разпада.
В началото на Red Dead Redemption 2 успяваме да се скрием в снежна планина, обхваната от буря – което ни покрива от всички ловци на глави по петите ни. И тук реално започва играта.
Кампанията на Red Dead Redemption 2 общо взето следва тропите на харизматичния лидер, който търси някаква своя си утопия, убеждавайки своите хора, че скоро ще дойде „големият удар“, докато същевременно първият му лейтенант започва да се съмнява в методите му и да прозира през фасадата му. Като цяло обичайни неща.
Red Dead Redemption 2 се развива по възможно най-предсказуемия, банален начин, като всяко едно клише, за което можете да се сетите в уестърн е вкарано в играта. Под една форма или друга, предимно в основната кампания.
Аз лично нямам проблем с предсказуемостта. Или баналността. Писал съм много пъти в сайта. Много по-важни за мен са персонажите и диалозите. Понеже куп основни сюжети, с които сме откърмени са стари горе-долу колкото цивилизацията. Те са на хиляди години. Но персонажите и диалозите са онова, което дава душа и на най-клишираните идеи.
Е, не бих казал, че Red Dead Redemption 2 блести в този аспект.
От една страна играта има страхотен набор от силни поддържащи персонажи! Нека го кажа в прав текст. Джон Марстън е топ, ако мога да цитирам Валери Божинов, направо ме е яд, че и тази игра не е с неговото главно участие. Други герои от бандата на Дъч също си ги бива. И ми бяха приятни мисиите с тяхно участие.
Същевременно самият Дъч е тотално никакъв. За него се говори постоянно – колко харизматичен е, как е спойката, душата на бандата му, как успява да убеди всички да продължат да се движат с него, дори и до смъртта им...
...същевременно Дъч ни е показан по съвсем различен начин. При преките ни диалози с него. Или откровено ни заповядва какво да правим като авторитарен гъз, докато същевременно Артър мрънка като обидена съпруга, или идва при нас като домоуправител и ни казва, че не сме дали достатъчно пари за касата на входа... опс, бандата. Да, буквално! Едната сцена, в която Дъч дойде, някакъв такъв леко насран, и почна да дудне на Артър, че не бил давал достатъчно пари, при положение, че преди няколко мисии изсипах стотици долари, за да могат всички лентяи да пият и ядат на мой гръб... някак ми дойде смешно. Големия, харизматичен, безскрупулен Дъч Ван Дер Линде... идва като някой клошар да ми подшушне - „Имаш ли десет стотинки“.
Онова, което представя Red Dead Redemption 2 е един Дъч, който е задник-психопат-лицемер, от което следва, че хората, които се мъкнат подир него – пълни катили, които не могат да видят ясно всичко това. И говорят за него като някакъв бог... но както и да е.
По-лошото е, че и Артър не е особено читав персонаж. Него бих определил като... тотално най-безличният каубой и възможно най-обичайният главен персонаж в гейминга. Мълчалив мъжкар с леко дрезгав глас и карикатурен южняшки акцент, който звучи така, сякаш устата му е пълна със сливи. Героят не спира да припомня колко лош и зъл е, докато същевременно действа като най-нравствения човек в някои мисии от кампанията... когато играта иска това от нас, естествено. В други пък като шизофреник Артър става безскрупулен бияч и масов убиец.
Бих казал, че един Assassin’s Creed Odyssey се справя безкрайно по-добре в това да ни представи консистентен главен герой. Чисто козметично в повечето диалози имаме опцията или да сме задници, или да сме малко по-културни задници. С което шизофренията е намалена. Red Dead Redemption 2 не ни позволява това. В болшинството от случаите Артър действа по един ясно определен начин, който може да си противоречи здраво между отделните мисии.
Първо виждаме някакъв човек, мъчен от тъмното си минало, в когото има добрина. После безскрупулен убиец, който бие и изтезава съвсем невинни хора без никаква причина в стил Тревър от GTA V и без да му мигне окото. И после пак малко от първото. И малко от второто. Нека повторя, че тук говорим за моменти, в които нямаме избор. Те са част от сценария.
Да, окей, в страничните мисии имаме избор. Дали да пуснем някого или да го убием. С което получаваме малък контрол над героя. Но само понякога...
Като цяло бих взел Джон Марстън от раз, без замисляне в тази игра. Дори и второстепенен той беше много по-добрият герой. Все пак като малко утешение сцените с Марстън и Морган бяха от най-запомнящите се и силни в Red Dead Redemption 2 за мен.
Говорейки за сюжета искам да ударя още един позитив на играта – немалко от страничните мисии и автоматично генерираните куестове са добри. Има множество различни сценарии, всичко, естествено, е прилежно озвучено. Да, от една страна виждаме формулите – един път трябва да спасим жена, която е затисната от умрелия си кон, в друг случай ловец, чийто крак е хванат в капан в гората. Но все пак е приятно да видим, че не иде реч баш за копи и пейст.
Все пак – Red Dead Redemption 2 е игра с колосално количество диалог. От което страда неговото качество. Да, нейде там из края на 90-те имаше ролеви игри с акцент на историята, които имаха много качествен диалог. Но това е минало. В един уестърн и то дело на Rockstar не съм очаквал много. И да, клишетата са безброй. Дотолкова, че в някои моменти започнах да схващам формулите на сценаристите и да предвиждам какво ще кажат провлачено като следваща реплика персонажите.
Общо взето – бих окачествил историята и сюжета като средна ръка и нищо повече. Тук-таме има интересни сцени. Кой знае, ако темпото на Red Dead Redemption 2 не беше тотален осран кенеф може би щях да имам малко по-положително мнение за играта. Може би и щеше да се промуши и до ънхейтабъл.
Но историята не бе достатъчна да издържа Red Dead Redemption 2. И нека кажа, че не помня откога игра не ми е тежала толкова като задължение, колкото тази. Знаех, че я играя, защото трябва да я играя, че да напиша ревю. Крайно скучният мач на Кубрат Пулев с Хюи Фюри беше спиращо дъха зрелище в сравнение с поредните 20 минути, които трябва да прекарам, гледайки гъза на коня си, търчайки от една локация до друга, само за да има пет минути действие. И после пак същото.
Според Rockstar – понеже предполагам, че те говорят през купените статии на водещите медии – Red Dead Redemption 2 „трябва да се играе бавно, за да се потопим изцяло в света“. И нека да ви кажа, че ако имате други идеи... можете да го духате! Защото говорим за екстремално флегматична игра и абсолютно нищо на света не може да я забърза.
Вие какво си представите, когато чуете „игра с отворен свят“? Игра, която куп медии наричат „най-добрата игра с отворен свят за настоящото конзолно поколение, а може би и изобщо“? Поне аз очаквам, че имам някаква минимална свобода. Например в това дали да ида с коня си до някоя локация или посредством fast travel.
Тук идва един от огромните курове не, ами колове в гъза – бързо пътуване в Red Dead Redemption 2 практически няма! Има само някаква долнопробна, опикана илюзия за подобно. И ако прочетете някъде, че някой ви лъже, че има fast travel – просто не му вярвайте!
Онова, което е налично в играта е когато сме в основния лагер да идем до някоя точка на картата. Обикновено големи градове и селища (тоест не баш всяка). Ако сме извън лагера си няма никакъв начин да се върнем до него (или до някоя друга точка на картата). Също така дори и да сме в главния лагер ако е започнала мисия пак опцията за бързо пътуване е заключена. С други думи говорим за нещо, което евентуално ни служи в редки ситуации. Примерно има мисия, която ни е откарала на гъза на географията и трябва да се върнем в базовия лагер, за да стартираме нова мисия в него? Яздиш, братко, fast travel – никакъв!
Качваш се на шибания кон и яздиш – пак, пак, пак и пак. И пак. Постоянно. Часове и часове и часове и часове.
Не съм сигурен дали има и една мисия в цялата кампания, която не включва поне 5-10 минути яздене на кон. Формулата е следната – „Бла-бла-бла“ говорите с някого, след това – „Айде ще говорим като се качим на конете“ – качвате се на конете и се мъкнете с половин темпо, докато някой друг ви мрънка нещо.
Алтернативата е „Бла-бла-бла“, „Трябва да стигнеш някъде“ – хващаш коня и стигаш до това някъде (както казах бързо пътуване не може да се ползва при вече започната мисия).
Едва ли има нужда да казвам пък колко е разочароващо, когато яздите 10 минути до някоя локация, само за да се окаже, че вашият „куест“ се състои от това да биете 3 тупалки на някой пияница или нещо такова... и оттам нататък трябва ОТНОВО да яздите 10 минути, за да се върнете до основния лагер.
Дори и да е станало нещо интересно преди това, дори да е имало някаква по-бърза мисия от кампанията, малко пуцалка, малко екшън, обир на влак, преследвания с коне, нещо, което да ми вдигне пулса малко над 30 удара в минута (понеже с всяка минута геймплей Red Dead Redemption 2 го забавя с колосална скорост) - то играта бързо се опитва да ви вкара пак в летаргията. На моменти откровено ме беше страх да почна някоя мисия, защото не знаех на коя путка майна ще ме отведе без право на обжалване.
А случаите, в които яздите десетина минути, само за да изпълните едноминутна мисия са екстремално много в Red Dead Redemption 2. И чувството, че играта просто ви разкарва е много силно.
Да, както споменах по-рано при страничните мисии има достатъчно интересни такива, които да оправдаят леко разкарването ви поне в едната посока. Но поне да имаше бърз начин да се върна до шибания базов лагер. Поне там! Но не...
Вече срещнах из различни форуми и социални мрежи фанатици, които ми говорят – „Ама разкарването е много яко, аз fast travel не ползвам, така трябва да се играе играта, толкова е красива, бла-бла“... добре, тогава защо за хора като мен, които нито имат желанието, нито времето да яздят кон до мозъчна смърт я няма тази опция? Можеха да я кръстят „Опция за хора с много малки пишки, които са неспособни да усетят истинската, неповторима красота на Red Dead Redemption 2“. Кликвам я със скоростта на светлината. Но не. Такова нещо няма.
Такова нещо няма, а е видно, че в титанично количество случаи Red Dead Redemption 2 се интересува повече от това да ни покаже колко е красив, отколкото да ни предложи геймплей. Сигурно всяка мисия от основната кампания е пльосната по такъв начин на картата, че да ни покаже някакво отделно кътче от Red Dead Redemption 2. Това е единствената й цел.
Окей, някои гледки си ги бива. Други не толкова. Но самото им набиване в лицето ми просто ме дразни. Подход, за който разкритикувах и Uncharted 4. Аз предпочитам да открия нещо сам. Като една сцена от Kingdom Come: Deliverance, която няма да забравя. В която просто се разхождах из някакво замъче и от едно малко прозорче се откриваше прекрасна гледка. Съвсем умишлено създадена от дизайнер или куп дизайнери. Но не се парадираше с нея. Вероятно 90% от хората няма да я видят. Или и повече. Ти случайно се натъкваш. И ти става едно такова яко. И стоиш известно време и гледаш. Понеже ти си я открил. Ти не си я открил наистина. Щото някой я е направил да бъде открита. Но все пак. Не ти е завряна в лицето.
Red Dead Redemption 2 е като някоя хиалуронова кифла. Която уж случайно се опитва да се набие в погледите на хората. Сто процента умишлено. Red Dead Redemption 2 силно настоява да ни покаже всичките си гледки.
Които, откровено казано, не са нещо невиждано в гейминга. Окей са и толкова. Един Uncharted 4 слага Red Dead Redemption 2 в малкия си джоб преспокойно. И не само той. Horizon: Zero Dawn бих определил като доста по-впечатляваща визуално игра, която също има страхотни гледки, но за разлика от Red Dead Redemption 2 ни позволява сами да ги открием.
И понеже чета постоянно за „любовта към детайла“ на Rockstar – като си купите някой снайпер и го зумнете към някоя от онези очевидно по-грозните текстури в далечината, които са явно лепнати като тапети – виждате как се пикселизират зверски.
Както и да е. Нататък.
Отворен свят. Едно от западните ревюта твърдеше, че имаме такъв „без аналог“. Аз не виждам нищо специално. Нищо по-различно от която и да е игра на Ubisoft.
Ако има по-важна странична мисия, то на картата се появява колосален по размер индикатор, който казва – „ТУК ИМА СТРАНИЧНА МИСИЯ, ТУК ИМА СТРАНИЧНА МИСИЯ, ВИЖ ТУК“. Не говорим за никаква деликатност. Напротив. Някои странични мисии покриват мини картата по такъв начин, че не се вижда нищо друго на нея.
Няма го чувството, че си открил нещо сам. Играта те напътства с всички сили. След като най-накрая поиграх Divinity: Original Sin II и се насладих на десетките начини, по които започват куестове, кои деликатни, кои не толкова... Red Dead Redemption 2 ми се струва остарял. Направо реликвен. С цялата си показност.
Окей, има повечко автоматично генерирани мисии. Примерно като онези, които споменах по-рано – в които някой е затиснат от нещо. Или се случва гребеж на пътя, в който можете да се намесите. Или като „добрите“, или като „лошите“. Тук-таме някой член от бандата ви среща по пътя и ви казва – „Ей, братче, Хуйчо го хванаха лошите, да ходим да го спасяваме“. Такива мисии се срещат и докато в тях е вложен някакъв труд, то те в общия случай не ни носят нищичко повече от малко положителна или отрицателна карма, когато ги минем.
Тоест не се отличават като влияние и значение за света от поредния Far Cry на Ubisoft.
Също така в много моменти минава супер дълго време, докато се случи нещо случайно. Заедно с това ако сте започнали мисия всичко в света се „изключва“ и вие просто изпълнявате мисията. Тъй като в Red Dead Redemption 2, като за едно GOTY на 2018 година, не можете да вземете няколко куеста едновременно и да изпълнявате който решите в даден момент. Няма опция да говорите с няколко души един след друг и после ако ви дадат мисии на горе-долу близки места из глобалната карта да ги минете една подир друга.
Не. Това е прекалено модерен подход. Вие започвате мисия, която ви откарва на майната си, връщате се в базовия лагер, за да започнете нова мисия. Която ви откарва на почти същото място, на която и миналата. И вие пак ходите до почти същото място и пак се връщате до базовия лагер (понеже... няма fast travel).
Също така - започнете ли мисия почти всичко в "отворения" свят спира. Случайните пътници намаляват (а може би и тотално изчезват), със сигурност маловажните куестове се изпаряват. Започне ли мисията - вие трябва да правите само мисията! Което е толкова... античен подход, че нямам думи.
Реално Red Dead Redemption 2 има по-скоро илюзия за отворен свят, отколкото истински такъв. Понеже играта се опитва да ви ограничи преживяването в предварително зададени коловози с цената на всичко.
Прекрасните отворени светове за мен са онези, в които започваш да обикаляш и се случват толкова много неща, че минават часове, които не знаеш кога са отлетели. Това не ми се случи почти нито веднъж в Red Dead Redemption 2. Колкото е огромен светът, толкова е и празен. Ако тръгнеш да ходиш пеш из пустошта ще намериш... в общия случай единствено още пустош. Някой там елен за убиване и някой храст за бране. И това е.
А, да, можем да ловуваме. За да продаваме кожите на разни животни или да ги ползваме за крафтинг и ъпгрейд на базовия лагер. Можем и да събираме билки от пустошта. С които да си готвим някакви отвари или да овкусяваме месото от избити животни. Можем да ловим и риба. Което е супер интересно. Почти толкова, колкото да излезем на балкона, да се вгледаме в небето и да си представим как животът ни отминава секунда по секунда.
Всички тези дейности... имат почти нулево отношение към геймплея! Крафтинг в общия случай не ни е нужен за каквото и да е. Ако просто събираме онова, което ни дават умрелите опоненти и взимаме провизии от базовия ни лагер имаме достатъчно неща да се излекуваме в битка (за което в общия случай са ни нужни consumable предметите). Играта не ни дава особена мотивация да правим каквито и да е странични неща, освен за самия принцип.
Изобщо не говоря за това, че има някакви моменти, които не знам дали са умишлени или не, които за мен тотално убиха лова. Значи хващам аз, избивам някакви сладки еленчета и други невинни животинки, гледам ги как се мъчат графично в предсмъртни мъки, което не знам защо беше вкарано, може би за да покаже как се чувстват разработчиците на Rockstar след 100-часова работна седмица, сбирам им кожите в коня ми и умирам по най-нелепия начин. И какво, мислите, се случва? Да, точно така – всичко това изчезва. Яко дим. Бам! Нито мога да продам кожите, нито нищо. Те просто са потънали в небитието.
Рано в кампанията можем да убием някакво 450-килограмово гризли... докато успея да му продам кожата ме убиха един път и дотам. Кожата изчезна. Тъпо, дразнещо и излишно. След тези ситуации се отказах от лова тотално. Защото разбрах, че той е поредното задължение в тази игра. Че трябва специално да отида да избивам животни и да се върна тихичко-тихичко някъде и да продам кожите, че умра ли случайно – те изчезват.
Естествено винаги могат да те нападнат произволни бабаити и да кажат – „Ей, ти беше онзи педал, дето мразя, нали, убивам те“ и докато се пребориш с дървеното управление на Red Dead Redemption 2 да умреш. И го духаш.
Което ме води към следващото нещо – колкото отвратително болезнена се движи главният герой! Командите, които давате на Артър се регистрират някъде след половин секунда или повече. Дори и в най-голямото меле той се движи като костенурка с тежък артрит. Опитите ви да влезете под прикритие ту успяват, ту се качвате върху някой кашон и гордо се изправяте срещу куршумите на противниците. И нерядко умирате.
Адски забавно е и когато трябва да се обърнете. Тогава Артър се усеща като някой 10-тонен тир, който маневрира. Всъщност и тировете са по-подвижни. Някакви хора в интернет твърдят, че това било „реализъм“. Бате, какъв реализъм, без да претендирам за особена атлетичност мога да движа в пъти по-бързо от Артритчо. За реални спортисти изобщо не говоря. Или чакай малко, то той Артър е реалистичен от тази гледна точка, че е тежко облечен и изхабен от живота каубой, който се движи по-бавно...
...всичко, което може да служи за оправдание. Естествено бих попитал тогава защо ако всичко е умишлено от страна на Rockstar, то поне в битка Артър не се движи по-бързо? Не е ли достатъчна мотивация, че те стрелят отвсякъде и ще умреш, за да се раздвижиш малко по-живичко? Поне с половин идея по-бързо? Поне да не се влачиш като баба на пешеходна пътека? Отговор на този въпрос от фенбойчетата едва ли ще има.
Не само управлението е дървено и мудно, но на всичкото отгоре абсолютно излишно трябва да натискате по десет бутона на джойстика, за да направите най-елементарните неща. Например да извадите пистолета си. Човек би казал, че в едно модерно GOTY главният герой може да види, че около него свистят куршуми и да извади поне патлаците? Не. Няма такова нещо. На Артритчо специално трябва да му кажете, че е почнало меле и изрично да му екипирате оръжие. Може би защото в края на 19 век не е имало достатъчно добри очила и слухови апарати, та нашият човек не разбира, че има престрелка.
Схемата за контрол е досадна, антична и неудобна практически за всяко едно нещо, за което можете да се сетите. За навигация в колелото ви с предмети. За управление на нещастния кон. При който трябва да помпате X на джойстика като дебили, за да се движи шибаната гад и евентуално да стигнете до поредната мисия за половин вечност, а не за цяла.
Също така в прекалено много случаи Red Dead Redemption 2 просто не ни казва какво трябва да правим. Примерно като за пореден път нещастният ни кон се пребие отвисоко и почне да се гърчи имаме засивен бутон „Revive”. Щеше да е хубаво да ни се каже, че ни трябва магическо лекарство, за да съживим гърчещото се животно, но трябва да прочетем в Google. Всъщност адски много неща трябва да се потърсят из нета. Например как да се отключи и жалкото подобийце на бързо пътуване, щото то е скрито зад друг ъпгрейд на базовия лагер и вие – ако не сте прочели предварително какво да правите – трябва да го отворите на сляпо, че да видите някакъв неясен намек, че след това ще получите fast travel.
Всъщност като стана дума за пребиващ се кон се сетих за нещо друго. Титаничното количество елементи на симулатор, чиято идея дори не знам каква е в Red Dead Redemption 2. Например Артърчо (и кончето) освен статистики като кръв и издръжливост имат и т.нар. Core. Така ако не храним персонажа ни кръвта му в битка се регенерира по-бързо. Или ако не го къпем и бръснем. Същото и с кончето. Ако не го измием то се движи по-бавно.
Да, някои от големите нови екстри в Red Dead Redemption 2 са тафени от тамагочи от 90-те години на миналия век! Яко модерно GOTY, батко!
Естествено елементите на реализъм са вкарани, за да направят тази тъй или иначе бавна и екстремално мудна игра още по-бавна и още по-мудна. Например ако конят ни се хлъзне и падне от 1 метър и се пребива като боклук и почва да се гърчи. Ако нямаме лекарство за него трябва да ходим до града и да купим лек за съживяване на коня, щото нали Red Dead Redemption 2 е достатъчно симулатор, че конят да се пребие от еднометрово падане и да направи 10 невъзможни салта като в Goat Simulator, но същевременно отиваме в магазина и купуваме някаква магическа отвара и всичко се оправя с него.
Разбира се ако изпълнявате главна мисия и конят ви почне да се гърчи на предсмъртен одър и вие продължите да играете... то животното ви умира! Играта не ви го казва по никакъв начин, трябва да го откриете от опит. Но предполагам, че за страхотно GOTY като Red Dead Redemption 2 не е било технически възможно и след изпълнение на мисията тъпият кон да си остане на мястото, че да го спасим.
(Всъщност вероятно е наистина технически невъзможно, тъй като както споменах светът "спира", когато изпълнявате мисия и "стартира", когато я изпълните и това го имам предвид съвсем буквално, не в преносен смисъл.)
А при положение, че в играта има и някакъв измислен тамагочи bonding с животното ни, то умирането на кон е пълна досада. За какво става дума ли? Когато вземем нов кон и ние не сме другарчета с него. Което означава, че той има само 1/4 от издръжливостта си (тоест може да търчи по-кратко време, докато помпаме X като катили с надежда да изгубим по-малко време от живота си в безмозъчно яздене). Така кон, който е бил по-дълго време с нас ни позволява по-дълго време да помпаме X безмозъчно. И когато играта ни го отнеме е досадно.
Всъщност странни моменти в Red Dead Redemption 2 има много. Които не са обяснени и трябва да срещнем с тях. Например всички оръжия са в коня ни. Но при адски много мисии играта разменя редя на оръжията, които са ни екипирани. Ей-така, без причина. И примерно си екипирам два конкретни пистолета в един момент, но започвайки мисия имам един екипиран пистолет (от друг тип). Без обяснение. Което не е болка за умиране, при все, че е все тая като цяло какво сте екипирали. Щом има нещо, което да казвам "па-па-па" или "бум-бум-бум", значи е окей да убивате противници с него. Но все пак... не можеше ли това велико GOTY, тази once-in-a-generation игра да помни оръжията, които сме решили да екипираме в няколко поредни мисии?
Споменавайки за престрелки – нека кажа, че те отново са ужасяващи. В общия случай онова, което се иска от вас е да quickscope-вате. Call of Duty фор лайф, маафака! С quickscope супер агресивният аутоейм автоматично насочва мерника в тялото или главата на противник. И вие па, па, па, просто помпате копчето без да му мислите и сваляте куп врази. Ако пък решите да намалите аутоейма виждате колко е дървена пуцалката и колко зле се справя играта с нея. Бих казал, че последният God of War има в пъти по-адекватно прицелване, въпреки че изобщо не е шутър!
Да, Red Dead Redemption 2 беше изпълнен ако не се лъжа по идентичен начин, но за 8 години не можеше ли да се вкара някакво подобрение? Стрелбата е абсолютно обидно некадърна. Изпълнена е на нивото на A Way Out или някаква подобна игра без претенции, даже може би и в A Way Out имаше по-читава стрелба.
Естествено като във всеки базов ковър шутър е най-важно да сте зад прикритие. Каквото и да е. Кашонче, чифт осрани гащи. Стига да сте зад НЕЩО и сте окей, могат да ви стрелят дълго, докато умрете. Но ако сте на открито – БАМ един куршум и slow-mo смърт за Артрит.
Такова нещо като AI и интелигентно поведение на противниците липсва. Те просто търчат като безмозъчни телета от едно прикритие към друго и това е. Често застават така зад кашони, че да им се вижда главата... като в ковър шутърите отпреди десетилетие и нещо. Понякога ако тръгнете да тичате агресивно можете да минете зад гърбовете на противниците, които продължават да надничат като неумели воайори към предишната ви позиция. Смешна история. Антична.
Всъщност ако трябва да съм честен немалко пуцалки ми бяха забавни – бяха като изкарани от екшън с Терънс Хил и Бъд Спенсър. Което, предполагам, не говори нищо на таргет аудиторията на Red Dead Redemption 2, който преди да кача ревюто видях, че дори не е с рейтинг за възрастни, което обяснява още по-детинският му тон дори от GTA V. Явно следващата игра на Rockstar ще е конкурент на Minecraft. Но както и да е. За престрелките - идват безкрай безмозъчни идиоти, вие ги стреляте, те падат карикатурно през балкони, отляво, отдясно. С GOTY физика всичко. GOTY Бъд Спенсър и Терънс Хил физика.
Все пак - когато играта не е забавна със своята дървеност е екстремално досадна със своята дървеност. Което е по-честата ситуация.
Също така като за уж симулатор и уж реалистична игра идеята на престрелките е мега нереалистична. То на всеки няколко мисии оставяме по сто трупа! Ако стигнем до статус на Most Wanted при извършване на престъпления в средата на тоталното нищо почват да прииждат стотици ловци на глави, които ако избиваме... биват заменяни от още стотици такива, докато не бъдем убити най-накрая. Абсолютно смешно е как реалистичният GOTY симулатор вади безброй противници в средата на пустошта от въздуха...
Но както казах когато е угодно Red Dead Redemption 2 е „реалистичен“, но когато не е угодно – „Е, това е само игра, щеше да е скучно, ако всичко беше напълно истинско“. Нали може конят да се спъне или някоя друга подобна простотия - и това ни "вкарва в атмосферата и е баси якото", ама ако питам как, даеба, в средата на шибаната пустиня, на шибаното нищо, дето няма ни град, ни каквото и да е през 1899 година се телепортират стотици противници около мен... отговор няма.
GOTY.
Продължавайки нататък нека отделя няколко думи за ролевите елементи. Които са повърхностни и подобни на тези от GTA V. Имате десет нива на кръв, издръжливост и deadeye (който активира slow-mo). Първото се вдига с ръкопашни битки или... с риболов. Понеже да, риболовът е толкова скучен, че отнема толкова физически усилия, колкото Артър да се млати с тупаници с други жители на Америка от края на 19 век. Издръжливост вдигаме с тичане и плуване, а пък deadeye – с убиване на противници. Като цяло от тези най-важна е кръвта, въпреки че ако сме скрити зад кашон или някоя фиданка в битка общо взето сме окей.
Освен тази статистики е налично едно-единствено нещо, което напомня на RPG и това е възможност чрез сдобиване с талисмани (които се крафтват от кожи, зъби, нокти и прочее останки от убити от вас легендарни зверове). Те дават скромни бонуси на посочените горе статистики и с тях или без – все тая.
А, да, освен това можете да ъпгрейдвате и главния лагер на бандата ви. Вие разбирате, че сте с престъпници, когато осъзнаете, че предимно вие давате пари за хазната, а другите се скатават (и имат наглостта даже да ви мрънкат). Тъй де, ъпгрейдите на главния лагер като цяло са полезни, за да можете от него да си берете разни предмети за лекуване, които да ви помогнат, ако някоя битка стане по-тегава. Въпреки че (и за щастие!) има достатъчно автоматични сейвове в мисиите от кампанията. Поне там Rockstar не са се опитвали да убият изцяло темпото и да ме карат да преигравам. Което още повече щеше да съсипе Red Dead Redemption 2 за мен.
Общо взето играта ще запомня с нейния празен, псевдоотворен свят. Създаден с единствената цел просто да се разхождате из него. Дори и да не искате. Тъй като в основната кампания за да минете мисия задължително минавате през много, много, много яздене.
Има съчки за събиране, има разни животни за убиване. Тук-таме се случва нещо случайно. Но в сравнение с Red Dead Redemption 2 дори и игрите на Ubisoft изглеждат с толкова живи отворени светове. Конкретно пък Assassin’s Creed Odyssey. Където и да идеш все става поне нещичко. В Red Dead Redemption 2 е заложено на мащаба, на титаничната пустош... но в нея освен някой елен, бизон или заек за изтребване или някакви съчки за събиране друго няма. Това е същото като да обикаляте в линейна игра за търсене на нещо скрито в гонене на 100% завършване. Просто Red Dead Redemption 2 е една огромна по размер линейна игра.
Която иска да я играете точно по един конкретен начин.
Да, градовете са нещото, в което Red Dead Redemption 2 блести. Атмосферата в тях е страхотна – от малките като Валънтайн в началото до големите като Сен Дени. Можете да се разкарвате из улиците, да си купувате по-хубави шапки, които да ви избият от главата при старта на юмручен бой, да влизате в баровете и стартирате кавги в тях. Като в един себеуважаващ се уестърн.
Градчетата са приятни и само за гледане, и за да участваме в тривиални мини игри като това да поцъкаме малко покер на вързано.
Можем и да покрадем наляво-надясно, като ако никой не ни види – няма и кой да удари алармата. Ако ни е кеф можем да минем и изцяло от другата страна на закона директно с обири и убийства. Като отново е важно да няма свидетели.
Ако позволим някой да види какво се случва е най-добре да го настигнем и „респектираме“. Или директно убием. Понеже иначе органите на реда бързо ни надушват и обявяват награда за главата ни. В зависимост от тежестта на престъплението ни.
Разбира се абсурди се случват. Както казах по-рано когато сте в мисия светът застива и не се случва нищо произволно. Но в момента, в който изпълните мисия и всичко „тръгва“, в резултат на което след някое масово меле някой ви вижда сред море от трупове и директно тръгва да удря аларма. Което е глупаво, понеже не знам как някой е решил, че аз съм изтребил всички тези хора? Може просто да си минавам оттам...
(Да, аз съм изтребил всички тези хора.)
Окей, Red Dead Redemption 2 има някакви сандбокс елементи, някакви възможности да се гаврите с хора или животни из градовете. В Grand Theft Auto V стил. Да влезете някъде и да правите мазало. Предполагам, че с такъв подход играта ще ви хареса. Просто да обикаляте без цел и да правите най-тоталните глупости, да гледате как конят ви се пребива и падат камъни по главата му, да гърмите противници в ташаците, да ги завързвате с ласо и хвърляте през планини или влачите с коня.
Вероятно има десетки такива кадри от Red Dead Redemption 2 из YouTube, от които играта да изглежда толкова жива, голяма, забавна, интересна.
Но това реално са същите неща, които правех в Grand Theft Auto III преди 17 години. Хващам снайпера, убивам някакви хора, хвърлям гранати, идват танкове, ала-бала. Така два, три пъти ми е интересно подобно мазало. И след това ми омръзва. И трябва да се върна към основната кампания. Основните мисии. Ако те не са на ниво... все тая.
YouTube ще произведе стотици часове от някакви забавни Red Dead Redemption 2 моменти. Но какво от това, при положение, че зад почти всеки от тях ще стоят десетки или стотици часове скука.
Реално оптималната рецепта е да подходите към играта като това, което е – един пешеходен симулатор. Тук-таме има престрелки, чат-пат се биете и с юмруци (отново дървено като всичко друго в Red Dead Redemption 2), тук-таме можете да се погаврите с някого в GTA стил. Но реално играта блести в това да ви приспива всяка вечер след работа. Просто да хванете кончето и да ходите наляво-надясно, да гледате някое езерце, някоя планинка, как идва влакчето, как си заминава влакчето.
Да ходите да ловите риба, да напътствате овце към кошарата им. Да, това последното е съвсем реална мисия в Red Dead Redemption 2. Която ме убеди тотално, че това не е моята игра и няма как да бъде. Не мисля, че Red Dead Redemption 2 може да е игра за всеки по тази причина.
Вие нямате избор дали да играете бързо или бавно. Ако не мислите, че ще ви е интересно да яздите кон десетки часове, без да става нищо – каквото беше положението при мен – то тази игра просто няма да ви хареса. В случай, че се чудите – просто идете до YouTube. Или Twitch. Погледайте 2 часа произволен геймплей без прекъсване. Няколко мисии от кампанията поред например. Вижте дали това ви се нрави. Ако постоянно сърцето ви прескача и си казвате – „Ау, колко красиво“ – скачайте на Red Dead Redemption 2. Няма да ви разочарова. В продължение на десетки часове. Стотици. Яздене има колкото искате, гледки има колкото искате, риба има колкото искате, елени и бизони има колкото искате, а противници - още повече, понеже се появяват от въздуха в промишлени количества.
Но ако очаквате някакъв контрол – играта не е за вас. Повтарям отново - 2018 година игра с претенции да няма fast travel - не, мерси.
И доколкото аз мога да поема част от вината за това, че не мога да понеса цялата тази флегматичност и че играта ме кара да заспя, то смятам, че трябва да има едно такова ревю сред всички десетки. Защото съм убеден, че ще има достатъчно хора, които ще се подлъжат, че Red Dead Redemption 2 е игра за тях покрай всички GOTY крясъци. Това не е игра за всеки. Не е нещо като Skyrim и The Witcher 3, които почти за всички са страхотни игри (макар и да си имат своите критици). Тук усещам как Rockstar с платените си ревюта поставят прекалено много хора в ситуацията на конформизма, притискайки ги с десетките и карайки ги да си мислят, че те нещо не разбират, играейки Red Dead Redemption 2. Че те грешат, ако смятат, че скуката е титанична.
Но Red Dead Redemption 2 е прекалено ограничен, за да бъде истинско GOTY. Когато една игра „трябва да се играе по определен начин“, тя е ограничена. Особено и когато не се иска толкова много – един fast travel например, за да се вдигне малко темпото и намали всевластната скука.
Но дори и с него останалите минуси си остават. Например огромната дървеност и отвратителен, неприятен контрол над Артър и коня му няма как да бъдат замазани с аргументи за "реализъм", въпреки че се правят такива нелепи опити. Трудно е от някое видео да разберете колко неприятно и досадно е да управлявате основния си персонаж.
А, да, също така нещо друго - понеже валят аргументите, че "такъв бил и оригиналният Red Dead Redemption". Със сигурност оригиналният Red Dead Redemption беше по-стегнат в абсолютно всички свои аспекти. Действието се развиваше несравнимо, милиарди пъти по-бързо. Без излишно, умишлено разкарване с коне, траещо десетки часове. Светът беше по-малък, по-компактен и с повече живот. На всеки няколко минути ядене се случваше нещо. Не като в двойката. Имаше fast travel. Човек можеше да избира дали дали да си обикаля или да играе директно по кампанията. Също така Джон Марстън беше стотици пъти по-як герой от Артър Морган. Да, пуцалката с фрапантният autoaim си беше същата и в оригинала, каквото е в двойката. Дървеното управление - също, доколкото помня.
Но какво означава това? Означава, че в някои аспекти Red Dead Redemption 2 е същият като игра на 8 години и не е мръднал и грам. А в други е деградирал... но пък има много голяма карта, която можем да оглеждаме с кончетата. Това е най-важното в една игра. Нали?
Още по темата
Аз бих изчакал да видя и мултито преди да насера играта ама щом така си решил :-)
Аз продължавам напред™.
EDIT:Това трябва да е ROTY-Review of the year.Сериозно,не се бях смял така отдавна.
@LethianDream - Kingdom Come: Deliverance също започва бавно и не се отваря толкова бързо, но след Red Dead Redemption 2 представите ми за време се изкривиха съвсем. Там отнема може би 4 часа, докато играта ти позволи да вкусиш някакво подобие на отворен свят...
Управлението на Assassin's Creed Odyssey > управлението на Red Dead Redemption 2.
Assassin's Creed Odyssey GOTY.
Рокстар нямат абсолютно никакво развитие в игрите си, след като наистина светът преживя със затаен дъх GTA в триизмерно пространство от преди близо 17 години сигурно и след това, нищо, тук там само идеи като Manhunt, последния Max Payne. Може би в мултиплеър, би било в пъти по забавно да се играе RDR2.
Притеснителното е, че в последните геймплейни кадри на Dead Stranding на Коджима, май видях точно същото, само че вървене вместо яздене - вървене, вървене от точка А до точка Б. В днешно време в масовата култура е така, много неща се продават добре заради едно предварително внушение. Дори не мисля, че става въпрос за купуване непременно на ревюта и мнения на западни медии /със сигурност ги има, но те са там знакови едни имена/. Мнозина, подвластни на внушението и самовнушението винаги са механично готови да започнат с Уау!, когато става въпрос за Рокстар и други утвърдени имена в гейминга. С право утвърдени разбира се, заради славното минало.
Другият вариант е просто да въведат един нов жанр - туристически TPS с отворен свят. Ходи си, обикаляй, като те мързи да тръгнеш по балкана и там някои еко-пътечки, ходи си, язди по отворените светове. Отвореният свят трябва да означава избор и генериране на решения, с които да излизаш от сложни ситуации, най - често в една игра това е да оцелееш или просто да дадеш тласък на сюжета. А не игра с претенции да е отворена, а да е всъщност Max Payne с яздене, прикрита сред огромна карта, в която избора се свежда до това да не минеж през точка A1 за да стигнеш до B, а да минеш през A2 или A3. Егати избора.
А за ревютата - те са не толкова "платени" - в смисъла на това да отиде някой мазен тип от Rockstar с куфарче и да го даде на някой главен редактор, доколкото са "платени" в смисъла на "ние ви даваме играта 1 месец по-рано и наливаме здрав бюджет в сайта ви". И някоя медия ако хейтне играта ще я запомнят и следващия път няма да има нито реклама, нито ранна тестова бройка. И така нещата стават съвсем деликатно. Щото прекалено много ревюта са прекалено еднакво написани и по едни и същи начин се омаловажават водещи недъзи.
Иначе си прав, да, в общия случай самовнушението върши достатъчно добра работа. Но когато то бъде засилено допълнително и множество положителни отзиви, тогава нещата си се бетонират и заспиват.
https://imgur.com/a/Nvxod2n
Като че ли нещо не ти харесват много ревюто
Същото се случва в момента, хора протестиращи против хелуин за да се спазвали бг празниците ама приятелю хелуин не изключва нашите празници. Освен това коледа също е не е бг празник а християнски такъв,но не сме били християни винаги,после сме станали.
Друг такъв случай със протеста против валерко симеонов. Не че искам да го защитавам ама на хората грам не им пука за инвалидите. Просто го правят видиш ли за да долажат на себе си че са добри хора но не са. Тези протестанти 1 лв дарение на инвалид не са давали ама сега фанатизират. Както и да е да не задълбочавам.
Аз съм зад псето и не защото съм съгласен със ревюто,просто защото човека има собственно мнение и го казва ,би било лесно да последва овцете и да каже колко е яко рдр—то,така никой няма да е против него но той е индивидуалист,евала на човека.
Избери позиция, аргументирай се и това е. Аз не гледам какво казват кретеноидите на Запад, но и не ги използвам за аргумент. Толкова трудно ли е да си поне малко честен сега?
https://i.imgur.com/SDssPek.png?1
Даже и 2-ма бивши професионални критици са се включили (единия разбрах че е писал за Gamer's Workshop, и че бил главен редактор на GamePlay през 2010)
>"Името на сайта е проблем"
>Muh Metacritic.
>"Неговото си мнение =/= ревю"
>Logical fallacies на поразия.
Верно са професионални критици. Все едно западни регресивни геймъри чета.
Ad hominem, след ad hominem, ама предполагам е по-лесно да нападаш човека, отколкото да му обориш мнението.
Знаех, че ревюто ще е в тая графа още като я пуснах в петък, очакваше се фенбойчетата да се разпенят, нищо изненадващо.
Може би е успял, като гледам.
На мен лично 3/4 от игрите които Псето е отличил с положителни отценки не ми харесват и не бих играл никога.Но никога не си позволих да го обидя тоя човек.Напротив,много уважавам труда му и честно казано му се възхищавам на всичко което прави.Аз не бих могъл,признавам си, нямам неговата дарба,нямам неговите нерви и търпение,изказ и аналитични способности..
Но най много уважавам Псето поради факта че никога в качеството си на модератор или обикновен юзър не си позволи адресирано да обиди участник от форума.Честно казано такъв човек не съм срещал още,който така добре да се контролира.Имам по 5-6 аккаунта в разни форуми,където разни педали модератори се имат за Господ, злоупотребяват с правата си,вземат страна,позволяват си обидни квалификации, мерят с двоен аршин,изключително необективни са и враждебни към потребители чието мнение не съвпада с тяхното.
Не им цепя басма въобще.Поставям ги на мястото им по начин за който дълго си спомнят,следва мигновен бан и триене на мнение.Аз си го прехвърлям в другия крачол разбира се и живота продължава.
Сега обаче гледам че атмосверата във форума почва да се трови от няколко човека.
Не ги разбирам честно казано.
Например останах изумен когато Играча нападна Псето.
Играча е точен пич,не знам как си е изпуснал нервите.Аз лично се радвам че играта му допада и не бих го обидил никога лично за това.Обиждам Рокстар,че не са направили това което би ми харесало на мен,но не и адресирано член на форума.Явно Ростар са ахилесовата пета на Играча и той е много чувствителен в случая.Което според мен е грешка,но както и да е.
Аз например открито си признавам че Активижън са долни и подли педерастчета,ама много подли.Нищо че почти само техните игри играя.Играя ги не от обич към тия копелета а просто поради липса на пододяща алтернатива.Почнеме ли тук да се ебаваме един друг ще стане мазало и никой няма да спечели.
Не разбрахте ли,че при тия игри е така.Който си харесва даден жанр или поредица - останалите цяла армия да го убеждават в противното той си знае неговото и никога няма да си промени мнението.
Всеки има различен вкус,имам приятел борец 190 сантима мъж,чист и як като скала - значи той човека жена която е над 160 сантима висока и под 80 кг тежка не поглежда и с белото на очите си.
Та викам да не се ядеме един друг поне в тоя форум,поне в знак на уважение към човека който не обиди нито един от нас.
Що се отнася до "ама това са мнения на геймър, ама той разбира" - значи първо наистина би ми било адски интересно да видя кой ще е този гейм журналист, който първо и преди всичко не е геймър Това малко ми звучи като "ма той е пилот от формула 1, но няма книжка" Второ - "разбирал бил". Миии не, нищо не разбира защото не си е направил труда да разбере. Зад неаргументираните глупости, които плещи прозира именно тотално неразбиране на материята за която пише, липса на елементарни усилия за рисърч на темата, тотално непознаване както на гейм мейкинг процеса като цяло, така и на сложната машина наречена "игрална индустрия".
Иначе казано писанията му са това което хората от ПРОФЕСИЯТА наричат "писане на изуст". И за да се върна към поста си в началото на разговора - човека казваш не вадел пари от тия неща. Амии братле като човек чиято работа някога беше именно да претегля дали писанията на един или друг автор изобщо стават за публикация ти казвам съвсем отговорно - тоя тип няма и ШАНС да извади пари с писане, защото никой редактор с акъла си не би пуснал подобен пасквил и респективно никоя уважаваща медия не би го публикувала. Той явно сам ги схваща тея неща в редките си мигове на просветление, защото сам си е вдигнал сайтче и дращи там с каква цел не знам - вероятно за да си чеше егото, понятие нямам. Със сигурност обаче мога да ти кажа какво НЕ ПРАВИ - не е полезен на НИКОГО. Защото целенасочения, едностранчив и неподкрепен от валидни, обективни аргументи ХЕЙТ който бълва не помага нито на играчите (потребителите) да формират информирано мнение за покупка, нито на студията (производителите на игри) да подобрят продукта си, така че в резултат на КОНСТРУКТИВНА критика да получат полезен фийдбек, за да може игрите (продукта) им да стават по-добри. It's that simple "
-Драгомир Дончев, бивш журналист и редактор
https://kotaku.com/
https://www.polygon.com/
Ето ти ги.
" Амии братле като човек чиято работа някога беше именно да претегля дали писанията на един или друг автор изобщо стават за публикация ти казвам съвсем отговорно - тоя тип няма и ШАНС да извади пари с писане, защото никой редактор с акъла си не би пуснал подобен пасквил и респективно никоя уважаваща медия не би го публикувала. "
Нали не беше за пари?
Офф а имах уважение за тоя. То ако така ще се степенуваме, на мен на статия дет пиша за час или два ми се плаща по 180 евро... са излиза да хода да уча Драгомир Дончев щом така ще е йерархията.
Българска селянщина. Копира от западните идиоти без да мисли. Кофти.
Аз не давам чеп за зеле за РДР2, дали ще я оплюе или ще я обяви за явление в гейминга от последните 20 години. Подобен род игри не представляват интерес за мен. Мога да прочета ревюто и да се позабавлявам на стила на писане,
Това, което представлява интерес за мен, е концепцията зад ревютата - дали Авторът е изразил това, което мисли и чувства или е изразил това, което чувства, че трябва да мисли - било то да не нарани нечии чувства, да не настъпи нечии интереси, да не врътне кранчето не някой приход или облага.
*Едит - малко редакция, че не адресирах правилните хора в началото.
Това не е от Боса а е коментар от Facebook.
Иначе и за мен това е важно. Да е честен човека. Са може да мисля, че греши но поне е играл играта. Те тия от Polygon или IGN... само от трейлърите са готови ревю да пускат. Паплач пълна са.
Най-много да поема политическата отговорност за статията, щото май един от нашите хора от сайта, който я сподели го псуват, вместо да псуват мен. Но туйто.
Ако някой искрено харесва нещо, ти няма как да му кажеш, че той не трябва да го харесва. Пласебото е съвсем ефективен начин за лечение на по-елементарни болежки, който се признава и от реалната медицина. Ако силно вярваш, че една игра е най-добрата в света, то тази игра наистина е най-добрата в света за тебе и никой няма да може да те убеди в противното. А аз не искам да убедя никого в противното. Не искам да убедя никого, че Red Dead Redemption 2 лош. Много хора са си взели Red Dead Redemption 2, играят го, казват, че е добър, не са съгласни с ревюто ми. Супер! Няма да им кажа - "Вие сте тъпаци, трябва да не харесвате играта". Играем игри, за да ни харесват. Да ни носят удоволствие.
Тези ревюта, закъснели, служат само за хората, които се колебаят. Да им дам някаква перспектива. Различна гледна точка. Което не означава, че някой няма да ми каже - "Абе, играта все пак е добра" след 2 месеца. Окей. Не ми е зле, че "не съм бил прав", когато става дума за форма на изкуство няма "прав" и "крив". Има лично мнение и нищо повече. Всяко ревю е лично мнение.
А иначе това да почнеш да псуваш куп пиксели, което реално е един човек в интернет, понеже тези група пиксели са написали нещо, което не съвпада с личната ти гледна точка - е почти дементно. Както и да го гледаме. Дори и тези група пиксели да четат мнението ти за тях. Хахха. Взе да ми става леко философско покрай всичко това.
Това е само една игра хора,що се вживявате толкова.По точно продукт създаден да носи пари.Създаден нарочно по образ и подобие на друг един продукт,който е счупил всички рекорди по приходи от таргет група която всички знаеме коя е.
Горките Toxic и igra4 ги няма, но ето, че се явяват доста по-солидни тролове от тях по останалите фронтове. Хехехе.
Седнал да обяснява що е то форум, "супер забавен" тип. А Фейсбук страницата му е като рекламн на RDR2...
РДР2 играх я на xbox one x на 4к и изглежда феноменално във всяко едно отношение .. но излгежда само ... не я изигррах но ДААА БААААААААСИ БАВНАТА ИГРА ... за пеце ще си я дръпна колкото да се кефя на техническите аспекти и страхотната графика и да отдам почит на разработчиците и програмистите но не мисля че играта ще ми допадне. Радвам се че псето си каза мнението както винаги. а това с оръжията и коня е ... пфффф АЛОО РОКАСТАРААА свърши ви меморито в рамта за едните оръжия ли вееее. КАто цяло играта ме кефи само заради това което са постигнали от към графика и volumetric clouds и иновативен динамичен климат ... ноооо геймплея неш ммноо скапан .. скапан ауто ейм и като го снапне, все едно Артрита има жироскоп от танк т90 ... да фъкккк А пък ассасините са толкова дървени че не е истина .. къде героя не ходи .. ТОЙ СЕ ПЪРЗАЛЯ като на лед .. и никой не забелязва .. фенбойчета и слепоци от всякъде .. именно заради това спрях да я играя просто болезнено дърверна ассасин лайна ...в рдр2 лова пълен шит дери убиии ама ако пвредиш кожата не става... КАКООООО фък дат шит ... помпай тоз бутон за некъф уж спринт на коня .. играта не ти каа ниш както казва псето въри търси из сайтове и туторияли ... как каза а jaw dropping technical achievement ... but the details gets in away of it ... and distracts from the gameplay ..много се радвам че и той не се подведе и не е копена платена ревючна ккофра като IGNnorant idiots абеее риалистиииик да е там да се клати кът нетрениран дебелак артирта .. лага на контрола е ... тидийъъъс ... играта стаа само за разходка у убав виртуален свет и ... мех ... геймплей ... ооо коня .. коня .. реши му косатас .. мийй го щот няма да тича ... ай сиктир веее кон симулатор полфината игръ .. цуцуцуцу
В общи линии, Артър попада на засада- двама разбойници ограбват някакъв чиновник, нашият ги опуква лошите и точно почва да ги лутва, когато чиновникът почва да ТИЧА С 300 КМ/Ч към железопътна линия. При което идващият влак си го прегазва едни стабилни 100 метра.. след което чиновникът става, отърсва се и се качва на влака Както каза Псето, играта явно ще се вземе за забавление
Наистина заслужени критики, това не е ревю и никъде не биха го публикували.
Псе, защо за другите ти ревюта не те псуваха- било то дали си ги хейтнал или не, защо ?
Защото е имало някаква обективност сигурно. Хората като видят несправедливост реагираха. На други приятели геймъри им показах по-рано мнението ти и те те псуваха.
Псе ти сгреши и загуби респекта на хората, за да се подмажеш на една малка групичка тролове.
Има го и другия вариант, ако не ти харесват уестърни и подобна тематика защо правиш ревю. Колко пъти исках да напишеш ревю за Yakuza, Ratchet and clank и т.н. не написа, защото не играеш такива игри. Да я беше пропуснал.
Изтрий ревюто, все още има спасение за душата ти.
Pray for Pse.
Преди няколко години, когато разочарованието от PCM беше пълно - попадам на hategame и започвам да чета ревюта. Стилът на писане въобще не предполагаше претенциозност, нито беше марка, зад която да стоят очаквания, последователи, реклами, спонсори и т.н. По - скоро това ми приличаше на независим блог /и все още е така/. Цялото представено инфо беше някак супер неангажиращо и в същото време и до ден днешен всичко което чета е от човек, който бълва тонове от аргументи, за да подкрепи мнението си, независимо дали се харесва или не. Все едно аз да взема на лична основа хейт ревюто на MGS: Phantom Pain. Никогаш. Липсва тази непременна обвързаност, да зависиш например от дистрибутори на игри и да напишеш някакво стегнато ревю така, че да зарибяваш хората да купуват, т.е. тук четеш повече за игрането и емоцията от това, а не маркетинговата страна на този продукт. За всеобщо щастие на всички, hategame едва ли ще е фактор, който да повлиява на големите пазари на игри, камо ли на RDR2, който най - вероятно ще се превърне в най - продаваното нещо излизало някога.
В 21 век, в зенита на информационни, психологически и прокси войни... има хора, които се карат за видеоигри!!!
Иначе сериозно - кухите посещения са все тая, не се отчитам на никого, че да ми дреме за тях. Като цяло only god can judge me.
Аз реално не мога да се сетя за някакви псувни в RDR2, диалогът е съвсем софт, за да се отвори играта към децата.
После от Rockstar - Minecraft GTA! Поне 1 милиард приходи за три дни и гарантирано GOTY.
Давай Псе бързо, за тебе игрите трябва да са по пет часа че да има време за следващата, ти не може да отделиш 2 месеца за една игра, идва другата и другата и така. Време е за новия боклук на Юбишитаците или ЕА и т.н. нямаш време.
130 лв за 5 часа игра, RDR за 26-7 часа игра има няма съм минал 1/4 от играта, спокойно си я играя изследвам живия свят в който винаги нещо се случва и има какво да се прави.
Стига си повтарял тва с едната четвърт. Оня ден беше пак на една четвърт, седни поиграй малко. Или по-добре кажи колко от тия 26-7 часа беше на кон.
Постоянно се случвало нещо... я погледни хубаво кой диск си сложил в плейстейшъна, че май играеш нещо друго.
https://www.nenovinite.com/ne/politika/kon-se-chuvstva-napulno-obichan-samo-ako-mu-davat-hrana-i-go-galyat-bez-da-go-yazdyat
П.С. И на мен ми се мерна това във фийда и пак си помислих първо за RDR2. Ето, играч и токсик са прави, вече само за RDR2 мисля и само за RDR2 живея.
Тъп си. Pseto го каза в статията
Също така ми е интересно защо още не си пуснал "митичната" игра? Или най-вероятно никога няма да я играеш.
Слабо, слабо тролване. Едно време какви тролове имаше, подготвени по темата, а сега.
Забележи как Toxi не смее да ми гъкне вече години наред. Драконе явно не си го мачкал достатъчно !
Човек както може сам да се злепостави друг не може така.
Честно казано се чувствах по същия начин в DLC-тата на Origins. Вървиш или яздиш 10 минути, за да стигнеш до някъде да ти кажат нещо, казват ти и после 10 минути пак вървиш, за да свършиш определената задача, която в повечето случаи или е крайно скучна, или се прави за 1 минута. Там обаче си беше мой избор това нещо защото FAST TRAVEL имах, просто не исках да го използвам.
Твърдо съм противник и аз на игри, които залагат на пейзажи и красоти, а не на геймплея.
Но не съм тръгнал да разправям - "Всеки, който ползва fast travel е тъпак, хвърлянето на паяжини е супер яко направено, ти не разбираш играта, ако не го ползваш". Има си избор, ти играеш както решаваш...
Но нека имаме предвид, че вече има цяло поколение деца, което са отраснали с Grand Theft Auto V, това е първата им игра, фенове са й и не могат да приемат, че Red Dead Redemption 2 може да е лош. Когато оригиналът е излизал може и да са били или първолаци, или в детската градинаа. Тъй че е съвсем нормално да го възприемат по този начин. И аз възприемах стари и банални неща като супер яки, когато бях дете. Въртележката на живота.
По-скоро са ми интересни тези хора, които са поиграли повече игри, включително и оригиналният Red Dead Redemption, които се превъзнасят... макар че едва ли те са чак толкова много.
AC е като PS3 игра сравнение с RDR2
Възрастта на играта не е аргумент. Знам, че тролиш, но това не значи че дори и да беше искрен щеше да има смисъл. Дори и AC Odyssey да беше технологично като PS3 игра (не е, поне има работещ HDR) сравнение с RDR 2, това пак нямаше да значи, че не заслужава GOTY.
Двуличието ти е противно.
П.С. Но пък със сигурност Assassin's Creed Odyssey има несравнимо по-добро управление и несравнимо по-добри шутинг механики от RDR2.
Аз и горе писах - 3/4 от игрите които Псето им е писал шестици за мен са тотал щета ,ама го виждам че е човек и не му влизам с бутонките.Та разни hwbgохлюви,зам.главни редактори,вицепрезиденти и всички останали дет го плюват,да запретнат ръкави ,да седнат и да напишат един такъв ферман,какъвто е написало псето,да се аргументират подобаващо и убедително и да го оборят .
Иначе относно Псето вече ми мина, видя се кой е правия кой е грешния
Затва ли HDRа не работи, темпоралния филтър е слаб а реконструкцията на PS4 Pro използва малоумни настройки?
Не говори за хардуер. Това е лична обида вече!
https://9gag.com/gag/az9Ednp
Псе ти ревю на Thronebreaker няма ли да пишеш,доколкото четох някъде из форума май беше я почнал
Знам, че на някои хора ще им е досадно, разработчиците също знаят и са добавили нормален fast travel. Но не и в Red Dead Redemption 2. Rockstar алиенизират цяла група от хора напълно необяснимо. Поне за мен е напълно необяснимо. Понеже практически всеки, който критикува играта говори за мудното темпо. А ако имаше нормален fast travel хората, които се кефят да напредват бавно, бавно нямаше да го ползват... и едните, и другите щяха да са доволни.
@azsambot - сега здраво ме хвана Pathfinder: Kingmaker. Може би Thronebreaker ще поизчака леко, но и него не искам да изпускам.
GOTY.
https://www.digitaltrends.com/gaming/red-dead-redemption-2-fully-realized-western-world/
Това е игра с насочен към историята фокус, а не RPG. И това инфо е постнато юни месец, сиреч преди половин година, така че няма какво да обвиняваш Р*. Можеш само да ги виниш, че не са направили ролева игра. Или няма телепортация.
И немалко лош вкус оставя как с лека ръка заклеймяваш толкова труд от толкова хора за толкова години. Надали на теб ще ти е приятно да получаваш мазни имейли, които ти казват месеци наред да стоиш на работа до 8-9, иначе може да си търсиш друга работа. Без особено допълнително заплащане при това. За много от тези хора в момента има по-голям смисъл да видят труда си оценен по медиите поне малко, отколкото коледните бонуси. Идеята ми е, че дори като за този сайт си премълчал много от добрите неща, а те не са едно и две. И това го казвам като човек, който - както поиска - е поиграл повече игри и бях превъртял гимназията при РДР1, така че нямам особено големи розови очила заради младост.
Иначе на ревюто се разхилих откровено на "Например ако конят ни се хлъзне и падне от 1 метър и се пребива като боклук и почва да се гърчи." Има и някои добри критики, но ми малеят, нещо количеството игри за ревюиране май ти пречи да усетиш добре по-бавните такива.
Заслужава си да потроля по този повод, предвид че някои хора в коментарите признаха, че са тук не защото са я играли /ще я играят, ами да се позабавляват, tei 4e da zapo4vame?
Това НЕ е аргумент. По тази логика почти всички игри, книги и филми не можем да им дадем дори малко хейт.
"Това е игра с насочен към историята фокус, а не RPG. "
Аргумент за главните мисии не за страничните.
Особено и като имаме предвид, че много от мисиите се състоят в това да отидеш до главния лагер и някой да ти каже - "Сега се срещни с Джон Марстън" или Пешо или който и да е - някъде в средата на нищото, където започва "реалната" мисия. Искам да ми обясниш каква причина има да се случва това и да няма форма на fast travel до мястото, където стоят Джон или Пешо и където почва истинската мисия? Особено и при положение, че пътувайки от главния лагер към мястото, където започва мисията пак се води, че ние сме стартирали мисия - въпреки че няма никой с нас, с когото да си говорим (няма кинематична стойност) и целият свят е умрял и не се случва нищо произволно (и съответно изглежда крайно празен)? Аз причина не виждам. Това е разкарване.
Също така тази мантра за "телепортацията" е много слаб аргумент от RDR2 феновете. В някои мисии от кампанията играта ни "телепортира", тоест ни спестява ненужното разкарване и стартираме директно с действието. Тоест може. И никой не говори за "телепортация", никой не говори за "Beam me up, Scotty" - говорим за кратка кът сцена как Артър се качва на кончето и почва да си язди по пътя. Смисъл поне аз се сещам в такъв случай, че Артър не се телепортира, де да знам. Да не говорим, че точно такъв fast travel в играта има, просто е ограничен до такава степен, че е почти изцяло неизползваем.
Моето мнение го казах много пъти. Не виждам причина да няма fast travel. Който иска бавно си играе така, както Rockstar им казва. Който иска fast travel го ползва. Всички са доволни. Сега една част от хората просто не могат да играят Red Dead Redemption 2, защото Rockstar не им позволяват и то не им позволяват заради липса на нормален fast travel... през 2018 година. Аз дори не мога да повярвам още, че това се случва. Че подобна игра няма fast travel...
Нещо странично - с интерес наблюдавам трофеите за completion на Red Dead Redemption 2 и те разказват любопитна история. Преди няколко дни 60% от хората дори не бяха стигнали до трета глава. 80% от хората не са стигнали старта на четвърта. Изключително интересно ми е какъв процент ще са стигнали половината след месец. Ако примерно са 30%, то значи 70% дори не могат да преполовят Red Dead Redemption 2. Което означава, че проблем с темпото има. Който вокалните 30% не могат да отрекат. А ако след месец две трети от хората дори не са преполовили Red Dead Redemption 2... или дори да са половината от хората, не две трети - ще видим числата и ще дискутираме - то това означава, че вероятно те никога няма да продължат да играят още...
П.С. А пък за разработчиците на Rockstar не ми е жал и грам. В Африка милиони работят като роби буквално с калашници над главите им. Прости ми, ако не ми дреме за добре платени специалисти, които решават, че името им във финалните надписи на Red Dead Redemption 2 е по-важно от здравето им, щастието им и свободното им време и ги дават за без пари на Rockstar. Това не са отчаяни хора, това е каймакът на гейминга, който може да си намери работа от раз само със CV-то си, в което пише Rockstar. Те са си направили своя избор. И аз съм бил в подобни ситуации. Понякога съм напускал, понякога съм инвестирал известно количество от личното си време без заплащане за някоя фирма с ясната идея, че просто й го подарявам. Не съм ревал, че съм дал еди колко си часа. Защото знам, че е бил мой избор.
Също така в този сайт едва ли ще намериш ревю за игра на инди компания, в което хейтя по същия начин, по който Red Dead Redemption 2. Защото индитата имат куп ограничения. Хора правят игри със страст, работят не по-кратки работни седмици от Rockstar, но за много по-малко заплащане. И без перспективи за бъдещето. Не е ясно ако играта им фейлне дали няма да са на минус с 10 000 долара, 50 000 долара, 100 000 долара. Не е ясно какво са ипотекирали, за да я пуснат в продажба. Те не заслужават голям хейт... но ако отидеш в IGN и другите сайтове с десетките за RDR2 ще видиш как малките игрици ги хулят с отвратителна злоба. Или тези със среден бюджет, които едвам-едвам са го докарали до пазара. Което е смешно. Rockstar има неограничен бюджет, Grand Theft Auto V е докарал 10 милиарда долара ли, кой знае дали не са и повече... те пичовете преработват като мангали настоящите си служители и не наемат нови. Какво уважение? Уважение към кого? Към тях ли? Или към разработчиците, които не си защитават правата и грам и то в държави, които не са България?
Мамка му, от днес ти си ми в топ листата и най-доверен приятел! Не съм вярвал, че друг изобщо е чувал за STTA, камо ли да му е любима!
Also GOTY
Жалкото е, че ако не беше палячо, какъвто си и спреш да ги гледаш влюбено, все едно ти плащат, щеше да видиш, че играта си има проблеми, някои от които стабилни.
Казвам за играта същото - добра игра е, но толкова. И не, не виждаш на какви игри се кефя, че да ми казваш кое е моето. Ако тая игра беше излязла от Ubisoft или EA ти щеше да си от първите дето реват, ама щом са Рокстар, всичко може... Заеби, пак осъзнавам, че изхабих твърде много време да наливам разум у един кон с капаци...
Лека, палячо.
Also GOTY
За Rockstar-ския ш*т съм напълно съгласен с теб, като стане 30-40 лева може да я взема за жената, да ходи да ги стреля и да язди
@Spdif - коя от критиките ми към играта се променя след 30% от кампанията или след 50%? Феновете на Red Dead Redemption 2 спорите като в калъп, но онова, което не разбирам е защо задължително искате да накарате всички да играят RDR2?
Това ревю е предупреждение към хората, които няма да издържат безкрайните, скучни разкарвания. А тези хора хич, хич не са малко. Днес като се прибера у нас с огромен интерес ще погледна докъде са стигнали болшинството Red Dead Redemption 2 хора. Последния път 50% не бяха минали втора глава, а 85% - трета. Определено ще се смея много, ако тази велика игра, once in a lifetime преживяване е толкова добра, че примерно 50-60% от хората дори не могат да стигнат половината. Което е абсолютно, абсолютно реалистичен сценарий.
В интернет просто се дискутира. Почти невъзможно е да накараш някого да си смени мнението - това съм го научил много, много, много отдавна.
Ето, аз задавам един обикновен въпрос към теб - какво се променя във втората половина или в последната 1/3 в играта от нещата, които съм описал като критики? Най-вече ако става дума за безкрайното, скучно разкарване из картата? Изчезва ли изведнъж то? Появява ли се изведнъж нормален fast travel?
Но липсата на fast travel убива играта. За мен. Разбирам как за някого другиго безкрайните конни пътешествия могат да са отпускащи, но при мен бяха точно обратното - супер изнервящи. И толкоз. Човек не може просто да си каже - "Вместо да се изнервям трябва да не се изнервям".
И проблемът не е в случаите, в които има някое NPC с тебе и ти мрънка нещо, проблемът е, когато има толкова много мисии, главни или странични, които са от типа "Ходи с коня до някого, говори с него, ходи още някъде" и чак тогава има действие. Трябва да има опция това да се превърти, ако не щеш да го гледаш... просто трябва.
Трябва, защото практически всички критики за Red Dead Redemption 2 са точно за това - безкрайните конски разкарвания. И както писах - който иска да язди, да язди. Той ще си язди и с fast travel. На който не му се язди - fast travel и успява да се наслади на играта. Липсата му е фрапантно лошо гейм дизайн решение на Rockstar, което няма оправдание. Липсата на fast travel през 2018 година няма оправдание. Който каквото иска да ми говори, че "не съм разбрал играта". То реално какво да разбираш? С нормален fast travel не губиш нищо - точно като в Marvel's Spider-Man. Който иска - ползва го, който не иска - не го ползва, всеки си играе играта както избере и всички са щастливи!
И както продължавам да повтарям - към момента 50% от хората, които играят Red Dead Redemption 2 не са минали втора глава. Като видиш трофеите за останалите - процентите драстично намаляват. Дотолкова, доколкото 2/3 - и повече - дори не са преполовили играта. А тук не говорим за стотици часове геймплей. Темпото е бавно, темпото е проблемно бавно, който иска да го отрича - числата говорят. Аз ще се върна към тези числа и след примерно 1, 2 месеца... че ми е наистина интересно как ще изглеждат те тогава. Примерно ако след 2 месеца 50% от хората дори не са преполовили Red Dead Redemption 2 (не говорим за превъртане) - това толкова велика игра ли е?
😁..тва последното много ме израдва.
ПП.Аз Фифата не искам дори да знам как се пуска...
https://d2skuhm0vrry40.cloudfront.net/2018/articles/2018-10-25-17-46/red_dead_redemption_fast_travel_8.jpg
Малко е празно вътре, но има
Но от по-сериозната страна - в Гърция имат чудесни манастири, където ще можеш да се откъснеш от света и да не се опитваш да изиграеш 17 неща за 3 дена, за да видиш как са замислени някои игри, които не се правят на конвейер паралелно с още 3 рескиннати версии за следващите години. Потърси ме - ще те уредя, ще бъде удоволствие за мен отново да те видя трезвомислещ. Вярвам, че има шанс дори за теб! Амин.
Кой е прав и кой крив? Не ми дреме. Вие, фанатиците, гръмогласно хулите всеки, който благоволи да каже, че Red Dead Redemption 2 е мега скука. Но фактите говорят. Отвори сам трофеите на PlayStation 4 и виж кой докъде е стигнал.
Пък можем да поговорим по тази тема. Щото изглежда, че фактите подкрепят онова, което аз съм написал горе - че Red Dead Redemption 2 е болезнено скучен и невъзможен за изиграване от много хора.
http://store.picbg.net/pubpic/E6/9B/88cce4954b18e69b.jpg
60% са минали 2 глава.
16.6% са я превъртели (минали са Епилога).
НЯМА НИТО ЕДИН ПЛАТИМУМ ОТ 75 000 притежатели на играта в този сайт.
Това говори няколко неща - или е много необятна, или е много трудна, или трофеите са тегави.
Псе, не може да гледаш по трофеите само дали една игра е добра или не. Пак стигаме до личната оценка - теб не ти харесва играта, на повечето хора им допада. Не виждам защо трябва да се посочва ревюто ти като нещо скандално, нарочно направено и т.н. Лично моето мнение, че тези хиперболизирани ревюта в западните медии ти оказаха влияние при писането на ревюто. Играта графично предполагам разцепва, но не всеки е длъжен да отиде в манастир, защото не харесва да играе една игра три месеца и да е до трета глава То е все едно всички като слушат Деспасито и аз да се поклоня на колене и да кажа: Велика песен! Еми, не става, за мен велика песен е Atoma на Дарк Транкуилити, която я слушат 3 човека на кръст. Това е! Няма как да накараш някой да хареса нещо Тоест всички тези дрязги и коментари намирам за излишни - нито Псето ще убеди всички, че играта не струва, нито хардлайнерите на Рокстар ще ме убедят да играя играта (особено като си спомня каква рядка помия беше GTA5 лично за мен). Първият RDR ми хареса, рано или късно ще си взема RDR2, за да преценя дали ми харесва или не.
Ясно е, че за един месец не всеки може да извади 60-100+ часа, за да превърти играта. Аз говоря за втора глава. Която отнема 10-15 часа. Като 15 часа е с повечко обикаляне, без никакво бързане, ловуване, странични мисии и тъй нататък. Щом за един месец 40% от хората не са прекарали дори 10-15 часа, значи има проблем. Както и да го гледаме.
И мен не ме интересува кой е прав. Също така не казвам, че Red Dead Redemption 2 е тъп или боклук. Казвам, че е скучен. Фактите подкрепят това мое твърдение. Щом толкова са толкова назад в играта, значи просто не прекарват време в нея. И окей, нека всички от тях да казват, че Red Dead Redemption 2 е GOTY. Щом не го играят, значи им е скучно. Това е.
Да не говорим, че Skyrim e сандбокс като идея, историята я има ей така, колкото да я има, болшинството хора след няколко задължителни мисии в началото просто почват да се шляят наляво-надясно. От друга страна Red Dead Redemption 2 акцентира силно на историята, дотолкова, доколкото като изпълняваш каквато и да е мисия целият свят спира, замръзва, за да можеш да се концентрираш изцяло върху мисията. Не виждам как можеш да играеш Red Dead Redemption 2 и да стоиш 100 часа в околията на Валънтайн...
Persona-та... щях да пиша ревю миналата година, ама отече. Яка е, особено ако се кефиш на серията.
BundyBari последните часове карам само по историята и странджър мисиите, има мн странични неща в играта.
...пак се връщам на въпроса - защо 40%-45% от хората не са минали още втора глава? Обяснение? Или пак ще мълчите вие фанатиците с hyper?
П.С. Май никога досега не съм срещал фенове на игра, които да са толкова неспособни да водят каквато и да е дискусия като тези на RDR2. Само лични нападки, а когато стане дума за нещо по същество - мълчание. И после завръщане с още лични нападки и пак мълчание. Което е показателно, де, когато човек няма аргументи и не може да си защити мнението опира единствено до това.
П.П.С. Сега зачетох потребителските коментари в IGN и Gamespot, че ми стана интересно... доста разочаровани от RDR2. GOTY, ама друг път.
При положение, че говорим за кинематична линейна игра, не Skyrim, то тези числа мисля са съвсем показателни. Една игра не може да е GOTY при все, че 75% не могат да продължат да го играят отвъд средата.
Проблемът е във всички нас, а като една игра е ужасно дълга, явно числата се вдигат.
За мен в случая на тази игра имаме от една страна тежък конформизъм - много хора не искат да разпънати на кръст от фанатици, както ме разпънаха мен за мнението ми - а от друга, имаме сто процента и супер много GTA V деца, които автоматично са купили (по-скоро родителите им) и следващата игра на Rockstar. Естествено това не е игра за деца и логично с идването на мултито всички са заебали кампанията, колкото да се гърмят в battle royale-а.
Но реално погледнато съм забелязал, че обикновено под "обективност" се има предвид политически коректен, мек тон и класическо ревю без крайности, в което да се споменава така без да обиждаш никого, че има минуси, да се споменават всички плюсове и накрая всички да са доволни. Писал съм подобни ревюта, когато писах професионално, знам много добре какво е нужно. Ако този сайт не се казваше по този начин и ако ревютата бяха политически коректни щеше да има много по-голяма популярност днес. Но това никога не е била моята идея, напротив, започнах да правя този сайт точно когато трябваше да пиша политически коректни, балансирани неща, които да имат мек тон и да не обиждат никого. И не че не можех да пиша както се изискваше, просто не ми правеше удоволствие. Ако трябваше да пиша политически коректно ревю за Red Dead Redemption 2, в което да заключа, че играта е GOTY, ако правех подобен тип сайт - това щеше да е мъчение за мен.
Но реално погледнато - в общия случай като гледам някакъв сайт с мнения за нещо - аз следя онези никове, чието мнение ми е допаднало, чиито препоръки са ми допаднали. Естествено, че това не е винаги така - но и в реалния живот не е така. С някого може да имате почти еднакъв вкус наглед, но за някои неща гледните ви точки да са полярно противоположни - и това е нормално. Но това не значи, че следващия път няма да видя някой филм, сериал или игра, който "доверен" човек ми е препоръчал - най-вече защото знам, че човешките вкусове са странно нещо и няма логика в тях.
Повечето от критиките нагоре си стоят и са основателни, но играта има страхотна атмосфера и интересни персонажи, благодарение на което просто е приятно да прекарваш време в този свят.
На който си я е купил препоръчвам да не я разкарва все още. Ако до края на Chapter 2 не го захапе, може да я продаде спокойно (даже аз бих я купил).
Тайната е да игнорирате името на играта, компанията зад нея и всичко, което се изписа. Ако се цъка супер casual, без очаквания дори да я завърши човек, тогава се случва магията
Всъщност RDR2 е странна игра, защото иска да е кинематична и залага акцент на кинематичността, но същевременно темпото е откровено дилетантско. Нека направим едно сравнение с Detroit: Become Human - там всичко става бързо, стегнато. Има ги бавните сцени, да. Но те са точно толкова бавни, че почти да ти стане скучно и после пак следва нещо динамично. Това е игра с адекватно застъпена кинематичност. RDR2 иска да е кинематичен, но същевременно вкарвайки пешеходен симулаторен елемент с разходките из природата. При което се смесват два съвсем различни жанра. Изобщо и не говорим за претенцията освен тези две неща и играта да е "с отворен свят" и да има "екшън" - с пуцалката и прочее. Всичко това прави RDR2 един много странен микс. Който мога да разбера защо се харесва на някои хора, но на мен няма как да ми хареса нещо такова.
П.С. Според мен на човек са му достатъчни не повече от 5 часа, ако са и толкова, за да разбере дали RDR2 е за него или не. Просто ако не обичаш пешеходни игри и още по-зле - ако не си чак толкова фен на кинематичната част и искаш повече действие - то RDR2 буквално не може да ти предложи абсолютно нищичко от това, което ти обещава, че предлага.
Играта в никакъв случай не е пешеходен симулатор. Дългите (и досадни в началото) сцени на придвижване служат за изграждане на образите. Това е класически похват в добрите филми и сериали - ако искаш да изградиш персонаж, прати го на път. Така например в първите сезони на Game of thrones, героите постоянно пътуваха (пред камера) и това даваше възможност да се изградят реалистични взаимоотношения между тях и образите им да са плътни и триизмерни. В последните сезони овладяха техниката за телепортация по картата и образите отидоха по дяволите. Затова и всичко беше толкова неубедително накрая.
Затова в RDR2 придвижванията, които са свързани с мисии, не могат да се прескочат - защото по време на тях се градят персонажите, за да може няколко часа по-късно да ти се струва, че ги познаваш от 10 години и да ти пука за тях. И 100% работи.
В същото време ако се придвижваш сам, извън мисия, имаш куп различни начини да се телепортираш (макар че тогава пропускаш рандъм мисиите, които са сред най-забавните).
Та така. Докато пишех това си спомних и нещо друго - най-невероятните ми мигове в Skyrim бяха докато обхождах огромната карта пеша, преди да знам как да се телепортирам по картата. Веднъж попаднах на дракон, който се биеше с циклоп под лунната светлина докато прекосявах половината карта пеша. И до момента това ми е в топ 3 гледки в игри ever. Мисълта ми е, че частта с придвижването и в тази игра не е случайна, а изпълнява определена роля и според мен - много добре.
Смятам, че мнението ми на човек, който се е конвертирал от единия лагер към другия (каквито няма много май) би било полезно за някой, който е на кантар. И между другото - същите аргументи, които ти вадиш, ги вадих и аз докато спорихме с моя приятел, който ме убеждаваше да поиграя още малко И накрая се хванахме на бас и сега му дължа черпене...
И последно - моментът с "играта ти обещава" предполага, че подхождаш с някакви очаквания. Както писах по-горе, играта ми хареса едва когато спрях да имам каквито и да е очаквания и да играя само колкото да натрия носа на приятеля си, убеден че 100% няма да ми хареса колкото и да играя.
П.С. Даже съм готов да се хвана на бас с теб, че ако удържиш до края на Chapter 2, играта ще те грабне здраво на гърлото. Вместо да спорим - хващаме се на бас за каквото кажеш - каса бира или нещо друго
Същото е и когато е свършила мисия и си заебан на произволно място на картата и трябва да яздиш обратно. По каква причина не мога да се телепортирам в лагера? Пак яздя сам, докато стигна до него. Да, ясно ми е, че Rockstar искат играта им да се играе така, защото RDR2 е линеен и защото когато си заебан на майната си след мисия играта ти пуска 1-2 скриптирани, еднакви за всички "случайни" мисии. Но аз може да не искам да ги играя. Може би искам да се върна в основния лагер и да започна нова главна мисия. Поне аз така играя игри с отворен свят. Правя каквото искам. Не каквото някой ми е заложил като план. Ту мина няколко основни мисии, ту обикалям наляво-надясно. Но не! Ти не можеш да се върнеш обратно, защото Rocktar така са казали. Това не е Планът!
Също така, откровено казано, смятам към половината от страничните мисии и пак толкова персонажи за баластра. Има супер много брутални клишета от уестърните. С други думи няма нещо, което да ме привлича и да ме кара да издържа безкрайните яздения. Да, има хубави мисии. Най-вече основни. Да, краят на Chapter 2 (за който няма смисъл да се хващаме на бас) е як. Даже помня точно какви ми бяха реакциите. Вдига се темпото. Стават яки неща. Казвам - "Ето, може би има шанс RDR2 за мен, да видим каква е следващата глава" - "Качвай се на коня и язди нанякъде". И после пак се почват все същите еднообразни мисии. В този момент вече знаех, че тази игра няма никакъв шанс никога да ми хареса. Няколко интересни мисии на всеки 4-5 часа геймплей не оправдават останалото време, изгубено в скука.
Като цяло - трудно можеш да обърнеш точно мен да харесвам RDR2. Трябва с пистолет да ме караш да си пусна тази игра. От всичко, което изпуснах само тази година, изобщо не говоря за миналите - шансът някога по каквато и да е причина да си пусна Red Dead Redemption 2 е нулев. Може би ако някой ми даде една месечна заплата бих се замислил да поиграя малко, ама по-скоро не бих си трошил нервите, защото съм сигурен, че след първите 3 разкарвания по 10 минути с коня в тишина пак ще кажа - майната му и ще спра конзолата.
Клишета няма как да няма; животът на тези хора е бил доста простичък - няма кой знае колко много неща, които да вкарат, без да се загуби от автентичността. Все пак женски протест за права за гласуване в уестърн филм не съм виждал, така че са се постарали да изтискат максимума от периода
Странното е, че повечето неща, които си написал, са вярни, има даже и други недомислици. И въпреки това играта има някаква притегателна сила, която мен поне ме кара да се връщам.
А за ревюто - имаше някои, например това на Jimquisition, които бяха много на ръба, но все пак когато си изкарваш парите с гейминг понякога не можеш да си много краен.
Понеже от както чета сайта (вече доста време) съм останал с впчатлението, че с Псето имаме доста подобни вкусове, бях решил да му се доверя и да не си губя времето с RDR2. Още повече, че точно нещата, които описва, за мен са сред най-омразните в гейминга - флегматичност и липса на fast travel. Именно поради тези причини аз лично не харесвам първите 2 соулс игри. (втората направо я мразя)
Та по същество - отделих около 3-4 часа на RDR2. Абсолютно единствената причина да го направя беше, че обожавам снежни пейзажи в игрите, ако са добре направени. Защото съм човек, който ненавижда зимата и студа, но обожава снега. (само претенции, знам)
Та да, пейзжите бяха уникално красиви, поне в моите очи и колкото и да ми беше супер тъпо, малоумно и скучно всичко останало, през което трябваше да премина, играта успя да ми достави някакво удоволствие. Но 99% заради тях.
В момента, в който снегът свърши, играх точно 10 минути, прибрах дисковете в кутията и при следващата ми среща с моя човек му върнах играта. С думите "ти беше прав", защото мнението, което той ми даде, беше доста подобно (може би с една идея по-меко) от това на Псето.
Та Псе, респект за нервите и времето, което си потрошил, за да напишеш ревюто, макар че ти е било ясно още тогава, колко ще бъдеш оплют от масите.
Между другото RDR2 е точно една от игрите, които много се насилвах да играя във всякакви настроения - трезвен, на 1 бира, на 2 бири, на 3 бири, уморен, свеж, след работа, през уикенда - кат не става не става.
От това, което четох по темата и си говорих с хора, които са по-навътре в нещата, поскоро Соулс елементи ако има въобще някакви, ще са изключение в Ghost of Tsushima. :/
Честно казано нямам спомен на каква трудност играх РДР2, но най-вероятно е било на предпоследната, обиковено това е трудността, която избирам за първо превъртане на игри, които го позволяват.
П.П. Като типичен Соулс фен, мразя опцията за избиране на трудност. Предпочитам аз да си я създавам чрез билда, който си създавам.
@pseto , ми да кажат каквоти решат.
Аз лично играя, за да изпитам удоволствие и да се отпусна. 8те часа дуел с Laurence докато го сваля в BL4 run-a си бяха нереален кеф в сравнение с 4-те часа мъка в RDR2. Защото аз от такива предизвикателства наистина изпитвам кеф. А от тая мъка на Рокстар, само скука и разочарование. :/
Парадоксалното е, че минах първата след тази за около седмица и нещо-две. Но там темпото го усетих съвсем различно.
@BundyBari, и аз го бях умислил, ама видях, че пак е взел да стриймва по малко, та се успокоих.
Повече до октомври, само 1-2 седмици след като излезе длц-то на Nioh2
Една от основните критики на псето към играта (подобна на тази към Одисеята), че има много размотаване, не ме притеснява. Аз отделям доста време и не бързам да ги изигравам игрите, а псето май е доста нетърпелив.
*****
Леле, сега видях нагоре дейстивтелно какъв хейт имало към псето заради това ревю. И някакви смешници даже го хранят, пишели в Gamers Workshop навремето. Голямата работа, ще рече. Още тогава статиите там бяха супер-дебилни и инфантилни. И се пишат "журналисти" тези смешници.
Ще използвам случая да кажа, че псето пише едни от най-обективните и обстойни ревюта в БГ-пространството. Дори и да не съм съгласен всеки път, мнението му е достатъчно добре обосновано. Освен това пише много грамотно чисто езиково. Нещо, което не се отдаваше на великите "журналисти" от хартиените ни списания отпреди 10-тина години, които бяха пълни с правописни грешки на ниво 6-ти клас.
Всъщност и заради това човек трудно може да бъде "обективен". Аз мога да се опитам да си представя, че RDR2 не ми е гига скучен, но не знам дали мога да напиша цяло ревю по темата. Ще стане някакво пълно менте. Обективността може най-добре да се случи, ако си някак на кантар, виждаш и едната, и другата страна - когато залитнеш в крайност и вече няма начин.
Според мен първия RDR е по-добър.
Има добра атмосфера, отлично озвучаваме - буквално и "статистите" (примерно просяците) са озвучени с разни акценти и съвсем професионално. Има разнообразни механики, някои от които дори все още не мога да схвана.
За себе си не бих я нарекъл поляризираща игра. Харесва ми и ще я изиграя, но не толкова, че да тръгна да правя всяко едно предизвикателство и да открия всички животни, тайни, колиби и предмети. Основно по мисиите се движа и правя сравнително малка част от санд-бокс елемента. Може би по-нататък самата игра ще изисква повече да се размотавам, за да прогресирам? Доколкото разбирам от разни странични активности и лов/риболов набираш материали да си крафтнеш или купиш талисмани, които ти дават разни бонуси, а мен малко ме домързява да ловя риба 30 минути, докато хвана някакъв специален екземпляр, или да снова с часове из гори и поляни, за да утрепя някоя специфична коза, че да й взема перфектната кожа.
Пари като гледам май предимно от основните мисии ще набирам, че предпочитам да играя с добра карма, а почти всяка друга активност, с която печелиш пари ти дава негативен образ + награда за главата, която е горе-долу колкото си изкарал от обира.
Екшънът е много куцо направен - общо взето клечиш зад някой сандък, подаваш се - стрелваш - убиваш - повтаряш.
Интересно ми е да видя и какво ще се случи с Артър и бандата нататък. Засега се усеща зачатък на конфликт между Артър и Дъч, който предполагам ще ескалира в даден момент.
РДР2 я издържах около 3 часа макс и я зарязах. Това е най-мудната и флегматична игра, която някога съм докосвал през живота си и определено не съжалявам, че не съм я завършил.
Така че не си сам.
Да, но 2 години по-късно пак си я инсталирах наскоро и с удоволствие поцъках отново и се разходих из този потапящ свят. Даже реших да почна да откривам каквито неща има за откриване из света - динозавърски кости, стенописи, гробове и т.н...
Във фийда ми в youtube продължават да се появяват клипчета на наскоро открити тайни места. Да, 5 години след премерата все още има разни тайни местенца.
прицелване, нЕма и нЕма, умирам. Единствените убити от мен са в разни престрелки от далече с оптична карабина. От близо или на кон "абсолютли нотинг". Това с язденето не ме дразни, но това умиране като муха, пък уж нали съм як кумбоец да го е... Но си ми харесва играта. Гепам разни златни кюлчета из пустошта, да ама ги гепам щот чета из нета как и откъде. Ако остане на непросветен играч ей тъй от нищото да намери тези злата и да ги вземе елате ми се обадете. То първо дето е завряно в гъза на географията и за да попаднеш на това нещо едва ли не трябва да преобъщаш всеки камък , а пък после да разгадаеш нещо за което няма никаква подсказка и е на принципа "проба грешка" с вероятност от хиляди комбинации. Може и да има такива фанатични играчи способни да отделят десетки часове на безмислен пъзел, но за мен е малко прекалено. Но пак казвам за мен е +.
Предполагам с мишка и клавиатура даже и от auto-aim няма да има нужда.