Но има едно нещо, което винаги ме е шашардисвало и това е мързелът. Мързелът да се прочете какво да се направи, как да се направи, защо. Мнозина просто отиват в някой форум и казват – „Искам да отслабна. Дайте ми шибаната магическа формула”. И чакат. Всичко да им се плесне наготово, пък ако е възможно направо излишната сланина да си стегне куфарите и да отлети сама към някоя африканска държава, още по-добре.

А в интернет има тонове инфо по тоя казус. От специалисти. Подробно описано, всичко. Как трябва да се правят нещата. Кое е нужно на тялото, кое не е. С какво да се храним. Какво е подходящо, какво не.

На български, на руски, на английски. Всеки език, който човек поназнайва.

Не само това, но в интернет има и куп различни подходи. Което позволява на човек да прецени сам кой е най-добрият. Кое ще е най-добре за тялото му. Говоря за научни такива, не някоя статия от женско списание тип „яжте 1 домат и 2 краставици дневно в продължение на 2 седмици”.

А и освен всичко друго, при множество решения, то човек има възможността да смени хранителния режим, ако прецени, че нещо не му понася.

Но не. Дадеш на някой 1 ферман, който ще му отнеме 1 час за прочитане, но ще му даде ясна представа какво се случва в тялото му докато отслабва, защо нещо е правилно, а друго... грешно... и ще има веднага – „Ама искам синтезирано – какво да ям точно”.

И като те мързи да четеш, как няма да те домързи да отслабнеш? Да излезеш, да походиш час и половина, да направиш една тренировка в залата? Или просто да спазваш нужния режим?

Всъщност, точната дума не е „домързяване”, но все пак според мен има сериозна връзка между това да нямаш търпението да прочетеш нещо, особено когато се отнася до тялото ти, и това да пазиш диета. Просто защото показва несериозност в една или друга степен. Да, нещата са малко различни, но незнайно как, аз ги поставям доста близо едно до друго.

А и въпреки че може съвсем ефективно да се отслабне с минимално движение, то хранителният режим все пак си изисква усилие. А това да си постоянно гладен за известно време, докато тялото ти (съвсем естествено) посвикне с по-ниския приход на храна... е нещо досадно. И е по-лесно просто човек да се ояде, както си е свикнал. Именно и заради това споменавам „мързел”.

Просто защото това е моментът, в който не ти се прави нищо натоварващо и предпочиташ да поемеш по лесния път.

Разбира се, всички тези теми за отслабването са си някакви временни и си преминават с лятото. Всяко чудо за 3 дни. Или за 1 сезон. Но все пак... в повечето случаи видиш ли хората, които търсят по-лесния път в подготвителната фаза... то е много малко вероятно да  преминат цялото изпитание.