Винаги съм смятал, че в много от случаите, в които човек бъде набит... то той си го е търсел. Да, не казвам, че винаги е така. Но почти във всички случаи. И история от снощи ме увери в това. Колко безумни може да са някои хора, безпричинно.
Та, гледаме си с двама авери The Expendables 2. В един момент неволно съм си подпрял краката на предния седалки и съм ги сритал 5-6 пъти, докато се смея. Наоколо нямаше хора, но тъй като всичко е на една рамка, то е достатъчно да ритнеш единия край, за да се усети в другия.
Да, моя грешка. Неумишлена, но несънено досадна за „жертвите”
Но смешното дойде от някакъв човек, стоящ на предния ред. Вместо да каже нещо от рода на „Абе, пичове, тука така, тука иначе”... почва да бучи и да се дърви. Вряка нещо – „Ееееей, блаблабла”. Направо ще скочи да се млати. А е сам – само някакво девойче имаше до него. Ние сме трима. И не ни знае какви сме. Ние също не знаем какъв е той.
Хубаво. Взех си поука и си разкарах краката от седалките. Това, за което говоря, се разви в началото на филма. След 1 час прожекцията свършва... и в момента, в който лампите светнаха, пичът прескочи през седалките до нашия ред и нещо почна да бучи.
Не знам каква му беше идеята. Но точно в такива случаи хората биват пребивани. На какво се е надявал? Ние да се окажем някакви деца и като се изпъчи като паун да ни изплаши? И с това да почеше гордостта си? Или?
Нямам идея. Но безумието на хората не спира да ме изненадва. Не мога да не се сетя за случаите, в които пребиват и убиват хора из дискотеки. И винаги – „Ама той е толкова добро момче, как стана това”. Ами, ето така стават – когато нещо ти прищрака в главата и почнеш да се пъчиш на група хора... когато си сам.
Още по-зле, въпросният пич беше и напълно безформен. Някакъв нисък, вероятно никога не е спортувал, с едно такова смешно шкембенце. И скочи точно на онзи от нас тримата, който е ентусиаст на тема кикбокс и тренира редовно от доста време.
В случая, не се стигна до нищо. При предложение на моя авер да се разберат навън, страстите на агресивния пич охладняха. А и се оказа, че всеки от нас тримата е в доста по-добра физическа форма от него. Явно реалността го е халосала в лицето. Не, че ако бяхме в лоша физическа форма... не сме 3-ма и той не е 1.
Но ако само един от нас тримата беше кибритлия, тоя пич щеше да бъде смлатен. Особено като се има предвид как откровено си скочи на бой. За щастие – негово – не сме такива хора.
Ама съм сигурен, че ако тоя продължава по подобен начин, особено пък в някоя дискотека, тогава нещата ще се развият инак. Особено пък в Студентски град. И после ще има – „Толкова добро момче, някакви изроди го пребиха/убиха”.
Общо взето, това е пореден случай, в който хората ме изумяват. Все по-често ми се случва напоследък. Всеки луд с номера си, всеки върши някакви свои си безумия. Ама това да скачаш на бой на разни хора, прикрити от тъмнината... си е чиста ролетка. Един път ще се окажат някакви келеши, ще подвият опашка и ще си тръгнат насрани. И ще ти се напомпа самочувствието. Следващия път... късметът няма да ти се усмихне!
Ама ще видим. Може и да го пишат някой ден из нета тоя пичага.