Ако говорим за гейм индустрията в момента или конкретно традиционните, високобюджетни игри, то аз бих могъл да кажа следното – има криза в нея. Това не просто се забелязва с просто око, но и големите компании го признават. Особено ако говорим за регистрираните продажби.

Какви ли са причините за това? Несъмнено можем да посочим като един фактор икономическия климат. Не само в България, но и на много други места хората нямат достатъчно излишни пари. Че да дават по 60 евро 2-3 пъти месечно за игри.

Но има и нещо друго – просто много от гейм заглавията са пълни клишета. Независимо колко пари са хвърлени по тях. Хората нямат мотивация да си ги купят. Говорим за още една криза, различна от финансовата. Която идва от самите разпространители. Криза на новите идеи.

Но за щастие, нещата не само в природата, но и много често в бизнеса често се балансират сами. Без външна помощ. В случая онези средства, които не отиват в големите компании се изливат в нещо друго. Индустрия, която се развива със сериозни темпове напоследък. И съвсем основателно.

Независимите игри. На малки компании с компактни екипи, които се случва да разработят нещо страхотно. Заглавия, които навлизат все по-сериозно в гейм ежедневието ни и то напълно основателно.

Тъй като представляват това, което индустрията всъщност трябва да бъде. Игри, правени със страст. При които често липсват доста неща. От рода на бомбастична графика или професионален звук. Но пък често плюсовете са други, най-вече в геймплея.

Което за мен винаги е било най-важното нещо. И ще продължи да бъде. Не феноменалната графика тип Crysis, гарнирана с адски бездушен геймплей. Ами нещо друго. Креативността и новите идеи.

Всъщност, независимите игри често могат да се похвалят и с други неща. Като например ниската си цена. Да, човек би си казал, че при липса на добра графика и звук, то това е оправдано. Възможно е. Но фактите са такива – този тип цъкалки излизат тънко. Едно 20, 30 лева. Евентуално могат да се намерят и на промоции за още по-малко пари.

Което е сериозен плюс. Особено като се има предвид, че пред някои независими цъкалки прекарвам значително количество часове. А не като поредния „хит“ на Activision или EA – пет часа сингъл кампания и после край... който играл-играл.

А най-хубавото е, че от доста време хората с идеи имат сериозна мотивация да правят малки, независими игри. В които акцентират на геймплея. Тъй като този отдел от индустрията се развива с феноменални темпове. Всъщност, Sony и Microsoft вече се усетиха за това... и предлагат какви ли не улеснения за този тип игри. Независимите. Като например безплатно разпространение. Или пък събития, на които да бъдат разкрити тънкостите на дадена конзола пред разработчиците.

А и освен всичко друго, когато подкрепиш малката компания, тя ще стане голяма. Днес графиката е грозна? Нищо. Утре пък може и да стане красива. При по-високия бюджет ще бъде направен по-хубав енджин. Ето, нека дадем за пример един Torchlight. Играта може да е независима, но за сметка на това имаше прилична графика, страхотно озвучение и получи стабилни оценки. На цена, в пъти по-ниска от тази на Diablo III.

Показвайки какво е бъдещето. Алтернативните модели на плащане. Независими игри на ниски цени. Или високобюджетни продукти, издържащи се от микроплащания. Но истински free-to-play, а не pay-to-win…

Естествено, ще е интересно да видим какво готвят големите разпространители. На които просто не им се свиди да пуснат игра на ниска цена в почти всички случаи. От чисто скъперничество. Всъщност, поради същата причина не пускат и „баш“ free-to-play продукти. Ами разни недоразумения вместо това. Понеже мислят единствено за парите, за краткосрочните резултати, за това какво ще обявят в края на финансовото тримесечие.

Но, честно казано, започва да не ми пука за тези компании. Майната им. Ето, в момента съм се хванал с две независими игрици. Които са ме зарибили на 100%. Които си струват всяка стотинка... буквално! И се уверявам, че трябва да се подкрепят подобни продукти... дори и само заради принципа. Парите да отидат някъде другаде, не в дебелите гуши на Activision Blizzard, EA или пък Ubisoft.

Е, абсурдно е да се заричам, че „няма да пробвам скъпи игри“. Нереално е.  Но пък едно е сигурно – все по-често ще хвърлям едно око към независимата сцена. Защото поне в последно време, на нея се появяват много, много интересни продукти! Които си струват изцяло.

Игри, които рано или късно ще накарат големите разпространители да се замислят относно някои неща. Тъй като малко или повечко, малките компании отхапват от голямата баница... и заради това титаните в бизнеса реват нон-стоп – „Криза е“.